18 декември 2009

Речи на церемонията по даряване на бюста на Димитър Пешев на Съвета на Европа, Страсбург, 25 януари 2000г. Dedication of Bust of Dimiter Peshev to the Council of Europe 25 January 2000 Strasbourg









През месец март 1943 г. Заместник-председателят на XXV Народно събрание Димитър Пешев предприема редица действия, за да попречи на депортирането на българските евреи в нацистките лагери на смъртта. Неговото обръщение към Министър-председателя е подкрепено и подписано от 43 народни представители. С този свой акт Димитър Пешев и подкрепилите го депутати допринасят съществено за това България да спаси своите евреи.








MR. LATCHEZAR TOSHEV’S SPEECH
AT THE CEREMONY OF DONATING
THE BUST OF DIMITUR PESHEV
TO THE COUNCIL OF EUROPE























My dear Mr. Secretary General,
My dear Mr. President of the Parliamentary Assembly,
My dear Mr. President of the National Assembly,
Your Excellencies,
Dear colleagues,
Distinguished ladies and gentlemen,

I would like to thank the Council of Europe for having agreed to accept as a present from the National Assembly of Bulgaria the bust of Dimitur Peshev created by the distinguished Bulgarian sculptor Ivan Minnekov.
Dimitur Peshev was the Deputy Speaker of Bulgaria’s Parliament in 1943, right at the time of the most atrocious persecutions and pogroms of Jews - the Holocaust. Having been alerted by Mr. Vlado Kurtev, one of the leaders of the Internal Macedonian Revolutionary Organization (IMRO), about the ongoing preparations for the intended deportation of Bulgaria’s Jews, Dimitur Peshev exerted pressure on the Interior Minister to cancel his deportation orders. Then he induced 43 deputies from the parliamentary majority in the National Assembly to sign a letter of protest to the cabinet demanding that the decision to deport Bulgarian Jews be rescinded.
The Bulgarian Orthodox Church was also involved in the campaign for rescuing the Jewry which rendered it probably the only religious institution within the territories brought under Hitler’s control which spoke out forthrightly in defence of the Jews.
A group of 21 most renowned Bulgarian writers and poets also supported the rescue action. A large assembly of lawyers and public figures also sent declarations of protest.
In the meanwhile Mr. Peshev was divested of his position and functions as the Deputy Speaker of the National Assembly at the request of the then Prime Minister.
The public pressure, however, produced the anticipated results.
Under the erstwhile Bulgarian Constitution the final decision had to be taken by the monarch. His refusal to deport the Jews would result in a direct confrontation with Hitler which certainly was not riskless back then. It must be said to his credit that Tsar Boris III decided to disallow the deportation.
Consequently, the entire Jewish community numbering then 50,000 people was rescued and never deported to the death-camps. The petition did attain its objective:
The Nazi ambassador Beckerle wrote in 1943: “The Bulgarian society is unable to understand the real significance of the Jewish question. The ordinary Bulgarian does not realise the meaning of our fight against the Jewry. What is more, Bulgarians by nature are unable to comprehend the essence of the racial issue. Bulgarians do not find any faults with the Jews justifying the need to take any special measures against them.”
Those words were meant back then to humiliate the Bulgarians, but they are in fact a real nice compliment for our nation today.
The erstwhile trade representative of Sweden to Bulgaria, Mr. Utgren, also reported about his impressions that anti-Semitism was completely alien to Bulgarians, and that they regarded deportations, or any other measures against anybody on religious grounds as absolutely illegal.
By an irony of fate, in the times of communism those 43 members of Parliament who had displayed the courage to protect Bulgaria’s Jews, as well as the prestige of the entire Bulgarian nation were trialled and convicted by the so called people’s tribunal on charges of nazism and liability for the persecution of Jews. 20 of them were sentenced to death, 6 were imprisoned for life, 8 persons (and Mr. Peshev was one of them) were sentenced to 15 years of imprisonment, 4 were sent to prison for a term of 5 years, 1 was sentenced to 1 year of imprisonment, three were acquitted, and one, although deceased at the time of trial, was sentenced to confiscation of all his property.
We, Bulgarians, are proud with the cause and life-work of Peshev, and the feat performed by this virtuous man, which are not very familiar to other people in Europe. And to prevent oblivion, our delegation to the PACE promoted the idea to donate the bust of Dimitur Peshev to the Council of Europe where it will be displayed alongside a number of notable Europeans celebrated for their contribution to humanity, tolerance and morality.
Our initiative was supported by the President of the National Assembly, as well as by the Special Commission, and by the Committee of Ministers. We consider this to be a sign of recognition which has made us very happy indeed, and which we sincerely appreciate.

РЕЧИ ПРОИЗНЕСЕНИ НА ЦЕРЕМОНИЯТА ПО ДАРЯВАНЕ НА БЮСТА НА ДИМИТЪР ПЕШЕВ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

СТРАСБУРГ, 25 ЯНУАРИ 2000г.



КРАЙНОТО РЕШЕНИЕ ТРЯБВАШЕ ДА ВЗЕМЕ ЦАРЯТ

Изказване на Лъчезар Тошев, ръководител на българската делегация в ПАСЕ

Позволете ми да благодаря на Съвета на Европа за съгласието да приеме като подарък от Народното събрание на България бюста на Димитър Пешев, изработен от големия български скулптор Иван Минеков.

Димитър Пешев беше Заместник-председател на българския парламент по времето на най-жестоките преследвания срещу евреите – Холокоста. Предупреден от един от лидерите на ВМРО – Владо Куртев, за подготвяната акция за депортация на българските евреи, Димитър Пешев оказва натиск върху Министъра на Вътрешните работи да спре депортацията, след което събира подписите на 43-ма депутати от мнозинството в Нардното събрание под протестно писмо до правителството с искане за отмяна на решението за депортиране.

В кампанията за спасяването на евреите се включва и Българската Православна Църква – впрочем може би единствената религиозна институция, заявила открито своята позиция на територията под контрола на Хилтер.
Група от 21 най-известни български писатели и поети също подкрепя акцията.
Голяма група адвокати и общественици също изпращат протест. Междувременно Пешев е свален от поста в Народното събрание по искане на тогавашния Министър-председател.
Но общественият натиск дава резултат.

Съгласно Конституцията крайното решение трябваше да вземе Царят.
Отказът за депортация на евреите би означавал пряка конфронтация с Хитлер, което не е било безопасно в онези времена.

Но за негова чест цар Борис III решава да не разреши депортацията.

Така цялата еврейска общност, която броеше около 50 000 души, беше спасена и не замина за лагерите на смъртта.
Петицията на Димитър Пешев постигна целта си.

Нацисткият посланик Бекерле писа през 1943г.: 

 „Българското общество не разбира истинското значение на еврейския въпрос. Обикновеният българин не разбира смисъла на борбата против еврейството – още повече, че и расовият въпрос по природа не му е понятен. Българите не намират у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях.”

Тези думи, които са целели да унизят българите, всъщност са един голям комплимент за нашия народ днес.
Тогавашният шведски търговски представител в България – г-н Утгрен, също докладва за впечатлението си, че антисемитизмът е чужд на българите и те гледат на депортации или на мерки срещу когото и да било поради религиозни причини като на нещо абсолютно незаконно.

По ирония на съдбата, по времето на комунизма тези 43-ма депутати, имали смелостта да защитят не само българските евреи, но и честта на българския народ, са осъдени от т.нар. Народен съд по обвинения в нацизъм и за „преследване” на евреите.
От тях 20 души са осъдени на смърт, 6 – на доживотен затвор, 8 (сред които и Д. Пешев) на 15 години затвор, 4-ма на 5 години, трима оправдани, един – на 1 година, а на един, който е починал, е конфискувано цялото имущество.
Ние, българите, се гордеем с делото на Димитър Пешев, което не е широко известно в Европа.
И за да не бъде то забравено, нашата делегация в ПАСЕ лансира идеята за даряване на бюста на Димитър Пешев на Съвета на Европа, където той ще бъде наред с други бележити европейци, служители на хуманността, толерантността и морала.

 Нашата инициатива беше подкрепена от председателя на Народното събрание, а също така и от специалната комисия и Комитета на Министрите, което признание много ни радва и за което сърдечно благодарим.



БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ОТХВЪРЛИ АНТИСЕМИТИЗМА

Реч на лорд Ръсел Джонстън, Президент на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа

Мисля, че г-н Соколов каза почти всичко. Когато наскоро говорих пред българския парламент, заявих, че в много страни, включително и в моята, има такива фанатици, които при определени обстоятелства успяват да доминират и да вкарат иначе нормални и толерантни хора в колективна лудост. Да се изправиш срещу такава колективна лудост изисква голям кураж. Димитър Пешев беше от хората, които притежават нужния кураж.
Както председателят Соколов каза, Пешев изрази отговора на българския народ, който верен на своята традиционна толерантност, отхвърли антисемитизма, загрижен за съдбата на своите съграждани.
Но Пешев плати скъпо за това – както по времето на нацистите, така и при комунизма.
Ние трябва да признаем факта, че много свободни хора – включително тук, в тази сграда, са доволни, когато правят генерални изказвания за човешките права, но не са готови да поемат каквито и да било рискове да ги защитят при необходимост, или да сторят нещо за другите, което би могло да засегне тяхното собствено положение.
Димитър Пешев не беше от тях!
Това е същинската причина, поради която сме щастливи, че вие ни дадохте този красив бюст на Пешев, който ще сме горди да изложим тук.

ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРИН, ЕДИН ВЕЛИК ЕВРОПЕЕЦ !
Реч на Ханс Крюгер, Зам.-генерален секретар на Съвета на Европа

Горд съм, че мога да участвам в откриването на този бюст – на един велик българин, един велик европеец и истински хуманист. Димитър Пешев имаше куража да каже „не”, когато България получи искането за депоратация на българските евреи. Той инициира петиция, подписана от 43-ма членове на парламента, които изпратиха протестно писмо до министър-председателя.
Неговите усилия изиграха ключова роля за решението на цар Борис III да отхвърли депортирането. Така над 48 000 души бяха спасени от концентрационните лагери. Димитър Пешев пострада заради своя кураж. Той загуби своето имущество и правото да упражнява своята професия.
Този бюст няма да ни напомня само за историята на един забележителен човек. Той ще ни напомня, че не бива да оставяме нещата просто да минават покрай нас. Гражданската смелост е основа за функционирането на демократичното общество. Още повече, когато се виждат развития или действия, които засягат демокрацията или нашите съграждани. Програмата на Съвета на Европа за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите (приета по българска инициатива –б.м.), има за цел да помогне на младите хора в Европа да развият умения и отношение, които са им необходими, за да действат като отговорни и конструктивни граждани. Гражданската смелост е безценно качество в този контекст. Аз благодаря на българските представители за това, че ни подаряват този бюст. Той ще бъде вдъхновение за всички нас.


ЗАСТАВАМ ТУК, ЗА ДА БЛАГОДАРЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Реч на г-н Рони Мило, ръкводител на специално поканената делегация на Кнесета на Израел в ПАСЕ

Имам смесени чувства към днешното събитие. От една страна, адмирирам Димитър Пешев, който със своите действия спаси 50 000 души български евреи. От друга страна, ако по същото време на Втората световна война, по времето на Холокоста, ние имахме 50 души като Пешев, не 50 000 души, а 6 милиона, които бяха екзекутирани в газовите камери, щяха да бъдат спасени.
 Между тях 500 000 малки деца и бебета, които бяха изпратени дори от Страсбург в концентрационен лагер на 20 км оттук.
Когато те бяха изпращани в концентрационни лагери, в цяла Европа имаше само няколко европейци, които направиха нещо за спасяването на тези хора, изпращани в лагерите на смъртта.

Ето защо е толкова важно за мен като водач на Израелската делегация, като ръководител на делегацията на Израелската държава да застана тук, за да благодаря на българския народ, на председателя на българския парламент, на българската делегация в ПАСЕ, на председателя на ПАСЕ и на Генералния секретар на Съвета на Европа за това специално събитие, което ни събра днес – да отдадем почит на паметта на Димитър Пешев, който беше велик лидер, за когото неговите ценности бяха по-важни от неговата кариера и дори от неговия живот.

Той направи много – заедно с българите, с българския народ, за да спаси 50 000 евреи – почти цялата еврейска общност в България. Те бяха спасени от българския народ, от българския парламент и от всички онези добри хора, водени от Димитър Пешев.
***



В края на церемонията Главният Равин на Елзас Г-н Рене Гутман, връчи на Лъчезар Тошев медал „Синагога на мира” заради инициирането на церемонията по даряване на бюста на Димитър Пешев и възпоменаването на спасяването на българските евреи в Съвета на Европа.