Блог на Лъчезар Тошев

2011-03-24T03:25:00.004+02:00

Лъчезар Тошев

Биография от Уикипедия

Роден: 10 октомври 1962

Свищов, България

Народен представител в:

XXXVI НС XXXVII НС XXXVIII НС XXXIX НС XL НС XLI НС

Лъчезар Благовестов Тошев (Latchezar Toshev) е български политик и народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС) в 36-то, 37-то, 38-то 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание.

Роден е на 10 октомври 1962 г. в Свищов. Завършва специалност „Молекулярна биология“ в Софийския университет. Работи в институтите по молекулярна биология и по клетъчна биология и морфология към БАН.

От 1989 г. е член на Екогласност и СДС. Народен представител от СДС в 36-то, 37-то, 38-то 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. Председател на парламентарната комисия по околната среда и водите в 38-то Народно събрание (1997–2001). Председател на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията в 39-то Народно събрание (2001–2005). Член на парламентарната комисия по външна политика в 360-то, 37-то и 38-то Народно събрание.

От 1992 до 2005 г. е член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), като от 1998 до 2000 г. е неин вицепрезидент. В периода 1992-1997 г. е член на фракцията на Европейските Демократи и вицепрезидент на групата в продължение на три години. След превръщането на СДС в партия през 1997 г. и ориентацията към Европейската народна партия, напуска групата и от 25 юни 1997 до 3 октомври 2005 г. е член на Групата на Европейската Народна Партия /Християндемократи в ПАСЕ. От септември 1997 г. до октомври 2005 г. е вицепрезидент на групата. От 1997 до 2001 г. е ръководител на делегацията на България в ПАСЕ. През 2006 г. е награден с медал „За заслуги“ на ПАСЕ и статут на почетно асоцииран към Асамблеята.

От юли 2005 г. в продължение на 3 години работи като главен експертен сътрудник в кабинета на Заместник Председателя на 40-тото Народно събрание Филип Димитров. На 17 юли 2008 с решение на ЦИК е обявен за избран за народен представител в 40 Народно събрание.

На Изборите за Европейския парламент през 2007 е включен в листата на СДС, но партията получава 4,74% от гласовете и остава без евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2009 е кандидат-депутат от листата на Синята коалиция.

Избран за народен представител в 41 Народно събрание на изборите от 5 юли 2009г.в листата на Синята коалиция.

2011-03-14T22:17:00.002+02:00

ЗА АЕЦ БЕЛЕНЕ - ЗАУПОКОЙНО!!!

Е, случи се!

Въпреки, че ни убеждаваха в невъзможността на това, което става в Япония. В страната, която е еталон в устойчивото на земетръси строителство, две централи и пет реактора в тях показаха яростната мощ на разрушението. А ако това не беше Япония? Ето отговорът, който дава американският журналист Харви Васерман – ако такова земетресение удари Калифорния, то поне четири ядрени реактора щяха да бъдат разрушени и облак от радиация щеше да се разнесе из целите Съединени щати.

А сега накъде? Докато не е късно настояваме:

1. Незабавно да се спрат всякакви преговори за строителството на АЕЦ „Белене” и да се обяви окончателния ни отказ от нея. Немислимо е това решение да се подлага на експертен анализ, особено от специалисти от ядрения бранш. Вече над 20 години те правят своите прогнози и нито една от тях не се осъществи.

2. Да се потърси отговорност от съответните лица за милиардните инвестиции с отрицателна полза на площадката край Свищов и Белене, като съшевременно се направи пълна финансова ревизия от независими експерти /може и чуждестранни/ на целесъобразността и законността на направените до този момент разходи.

3. Градовете Свищов и Белене да се компенсират за изоставането си в социалното и икономическото си развитие, произтичащо от заплахата да се строи АЕЦ „Белене”. На територията на площадката на централата да се създаде индустриален парк и да се привлекат стратегически инвеститори, от каквито имаме безспорна нужда.

4. Всеки опит за реанимиране на мераците за нови ядрени мощности да се обвързва изискването за задължително застраховане на евентуалните щети от ядрена авария. Ако приложим наложила се вече практика, това трябва да бъде в размерите до 11 млрд долара за всеки разрушен реактор, каквото е изискването според действащото от 1957 г. в Съединените щати законодателство. Разходите за тези застраховки да са една от компонентите при определяне цената на ядрената енергия и от там на ефективността на ядрените централи.

5. Да се потърси административна и наказателна отговорност от тези консултанти, които съзнателно въведоха премиера Бойко Борисов в заблуждение, внушавайки му, че без АЕЦ „Белене” цената на електроенергията у нас ще се повиши 18 пъти и тава ще доведе страната ни до банкрут. Същите съветници да се подведат и под отговорност за използване на влияние с оглед получаването от руска страна на геополитически и други облаги, каквито не и се полагат.

Българи, нека мислим и действаме, докато е време. След като стане белята, идва и краят на България. Просто ние сме толкова мънички, че няма къде да се евакуираме. Нека не превръщаме тази завещана от дедите ни и благословена от Господа земя в адска предизподня.

Комитет за екологоикономическа защита на гр. Свищов и свищовския регион

2009-12-18T10:07:00.003+02:00

През месец март 1943 г. зам.-председателят на XXV Народно събрание Димитър Пешев предприема редица действия, за да попречи на депортирането на българските евреи в нацистките лагери на смъртта. Неговото обръщение към министър-председателя е подкрепено и подписано от 43 народни представители. С този свой акт Димитър Пешев и подкрепилите го депутати допринасят съществено за това България да спаси своите евреи.

MR. LATCHEZAR TOSHEV’S SPEECH

AT THE CEREMONY OF DONATING

THE BUST OF DIMITUR PESHEV

TO THE COUNCIL OF EUROPE

My dear Mr. Secretary General,
My dear Mr. President of the Parliamentary Assembly,
My dear Mr. President of the National Assembly,
Your Excellencies,
Dear colleagues,
Distinguished ladies and gentlemen,

I would like to thank the Council of Europe for having agreed to accept as a present from the National Assembly of Bulgaria the bust of Dimitur Peshev created by the distinguished Bulgarian sculptor Ivan Minnekov.
Dimitur Peshev was the Deputy Speaker of Bulgaria’s Parliament in 1943, right at the time of the most atrocious persecutions and pogroms of Jews - the Holocaust. Having been alerted by Mr. Vlado Kurtev, one of the leaders of the Internal Macedonian Revolutionary Organization (IMRO), about the ongoing preparations for the intended deportation of Bulgaria’s Jews, Dimitur Peshev exerted pressure on the Interior Minister to cancel his deportation orders. Then he induced 43 deputies from the parliamentary majority in the National Assembly to sign a letter of protest to the cabinet demanding that the decision to deport Bulgarian Jews be rescinded.
The Bulgarian Orthodox Church was also involved in the campaign for rescuing the Jewry which rendered it probably the only religious institution within the territories brought under Hitler’s control which spoke out forthrightly in defence of the Jews.
A group of 21 most renowned Bulgarian writers and poets also supported the rescue action. A large assembly of lawyers and public figures also sent declarations of protest.
In the meanwhile Mr. Peshev was divested of his position and functions as the Deputy Speaker of the National Assembly at the request of the then Prime Minister.
The public pressure, however, produced the anticipated results.
Under the erstwhile Bulgarian Constitution the final decision had to be taken by the monarch. His refusal to deport the Jews would result in a direct confrontation with Hitler which certainly was not riskless back then. It must be said to his credit that Tsar Boris III decided to disallow the deportation.
Consequently, the entire Jewish community numbering then 50,000 people was rescued and never deported to the death-camps. The petition did attain its objective:
The Nazi ambassador Beckerle wrote in 1943: “The Bulgarian society is unable to understand the real significance of the Jewish question. The ordinary Bulgarian does not realise the meaning of our fight against the Jewry. What is more, Bulgarians by nature are unable to comprehend the essence of the racial issue. Bulgarians do not find any faults with the Jews justifying the need to take any special measures against them.”
Those words were meant back then to humiliate the Bulgarians, but they are in fact a real nice compliment for our nation today.
The erstwhile trade representative of Sweden to Bulgaria, Mr. Utgren, also reported about his impressions that anti-Semitism was completely alien to Bulgarians, and that they regarded deportations, or any other measures against anybody on religious grounds as absolutely illegal.
By an irony of fate, in the times of communism those 43 members of Parliament who had displayed the courage to protect Bulgaria’s Jews, as well as the prestige of the entire Bulgarian nation were tried and convicted by the so called people’s tribunal on charges of nazism and liability for the persecution of Jews. 20 of them were sentenced to death, 6 were imprisoned for life, 8 persons (and Mr. Peshev was one of them) were sentenced to 15 years of imprisonment, 4 were sent to prison for a term of 5 years, l was sentenced to 1 year of imprisonment, three were acquitted, and one, although deceased at the time of trial, was sentenced to confiscation of all his property.
We, Bulgarians, are proud with the cause and life-work of Peshev, and the feat performed by this virtuous man, which are not very familiar to other people in Europe. And to prevent oblivion, our delegation to the PACE promoted the idea to donate the bust of Dimitur Peshev to the Council of Europe where it will be displayed alongside a number of notable Europeans celebrated for their contribution to humanism, tolerance and morality.
Our initiative was supported by the President of the National Assembly, as well as by the Special Commission, and by the Committee of Ministers. We consider this to be a sign of recognition which has made us very happy indeed, and which we sincerely appreciate.

РЕЧИ ПРОИЗНЕСЕНИ НА ЦЕРЕМОНИЯТА ПО ДАРЯВАНЕ НА БЮСТА НА ДИМИТЪР ПЕШЕВ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

СТРАСБУРГ, 25 ЯНУАРИ 2000г.

КРАЙНОТО РЕШЕНИЕ ТРЯБВАШЕ ДА ВЗЕМЕ ЦАРЯТ
Изказване на Лъчезар Тошев, ръководител на българската делегация в ПАСЕ

Позволете ми да благодаря на Съвета на Европа за съгласието да приеме като подарък от Народното събрание на България бюста на Димитър Пешев, изработен от големия български скулптор Иван Минеков.
Димитър Пешев беше Зам.-председател на българския парламент по времето на най-жестоките преследвания срещу евреите – Холокоста. Предупреден от един от лидерите на ВМРО – Владо Куртев, за подготвяната акция за депоратация на българските евреи, Димитър Пешев оказва натикс върху Министъра на Вътрешните работи да спре депортацията, след което събира подписите на 43-ма депутати от мнозинството в Нардоното събрание под протестно писмо до правителството с искане за отмяна на решението за депортиране.
В кампанията за спасяването на евреите се включва и Българската Православна Църква – впрочем може би единствената религиозна институция, заявила открито своята позиция на територията под контрола на Хилтер. Група от 21 най-известни български писатели и поети също подкрепя акцията. Голяма група адвокати и общественици също изпращат протест. Меджувременно Пешев е свален от поста в Народното събрание по искане на тогавашния министър-председател. Но общественият натиск дава резултат.
Съгласно Конституцията крайното решение трябваше да вземе Царят.
Отказът за депортация на евреите би означавал пряка конфорнтация с Хитлер, което не е било безопасно в онези времена. Но за негова чест цар Борис III решава да не разреши депортацията. Така цялата еврейска общност, която броеше около 50 000 души, беше спасена и не замина за лагерите на смъртта. Петицията на Димитър Пешев постигна целта си.
Нацисткият посланик Бекерле писа през 1943г.: „Българското общество не разбира истинското значение на еврейския въпрос. Обикновеният българин не разбира смисъла на борбата против еврейството – още повече, че и расовият въпрос по природа не му е понятен. Българите не намират у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях.” Тези думи, които са целели да унизят българите, всъщност са един голям комплимент за нашия народ днес.
Тогавашният шведски търговски представител в България – г-н Утгрен, също докладва за впечатлението си, че антисемитизмът е чужд на българите и те гледат на депортации или на мерки срещу когото и да било поради религиозни причини като на нещо абсолютно незаконно.
По ирония на съдбата, по времето на комунизма тези 43-ма депутати, имали смелостта да защитят не само българските евреи, но и честта на българския народ, са осъдени от т.нар. Народен съд по обвинения в нацизъм и за „преследване” на евреите. От тях 20 души са осъдени на смърт, 6 – на доживотен затвор, 8 (сред които и Д. Пешев) на 15 години затвор, 4-ма на 5 години, един – на 1 година, а на един, който е починал, е конфискувано цялото имущество.
Ние, българите, се гордеем с делото на Димитър Пешев, което не е широко известно в Европа. И за да не бъде то забравено, нашата делегация в ПАСЕ лансира идеята за даряване на бюста на Димитър Пешев на Съвета на Европа, където той ще бъде наред с други бележити европейци, служители на хуманизма, толерантността и морала. Нашата инициатива беше подкрепена от председателя на Народното събрание, а също така и от специалната комисия и Комитета на Министрите, което признание много ни радва и за което сърдечно благодарим.

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ОТХВЪРЛИ АНТИСЕМИТИЗМА
Реч на лорд Ръсел Джонстън, Президент на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа

Мисля, че г-н Соколов каза почти всичко. Когато наскоро говорих пред българския парламент, заявих, че в много страни, включително и в моята, има такива фанатици, които при определени обстоятелства успяват да доминират и да вкарат иначе нормални и толерантни хора в колектива лудост. Да се изправиш срещу такава колективна лудост изисква голям кураж. Димитър Пешев беше от хората, които притежават нужния кураж.
Както председателят Соколов каза, Пешев изрази отговора на българския народ, който верен на своята традиционна толерантност, отхвърли антисемитизма, загрижен за съдбата на своите съграждани. Но Пешев плати скъпо за това – както по времето на нацистите, така и при комунизма.
Ние трябва да признаем факта, че много свободни хора – включително тук, в тази сграда, са доволни, когато правят генерални изказвания за човешките права, но не са готови да поемат каквито и да било рискове да ги защитят при необходимост, или да сторят нещо за другите, което би могло да засегне тяхното собствено положение. Димитър Пешев не беше от тях! Това е същинската причина, поради която сме щастливи, че вие ни дадохте този красив бюст на Пешев, който ще сме горди да изложим тук.

ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРИН, ЕДИН ВЕЛИК ЕВРОПЕЕЦ !
Реч на Ханс Крюгер, Зам.-генерален секретар на Съвета на Европа

Горд съм, че мога да участвам в откриването на този бюст – на един велик българин, един велик европеец и истински хуманист. Димитър Пешев имаше куража да каже „не”, когато България получи искането за депоратация на българските евреи. Той инициира петиция, подписана от 43-ма членове на парламента, които изпратиха протестно писмо до министър-председателя.
Неговите усилия изиграха ключова роля за решението на цар Борис III да отхвърли депортирането. Така над 48 000 души бяха спасени от концентрационните лагери. Димитър Пешев пострада заради своя кураж. Той загуби своето имущество и правото да упражнява своята професия.
Този бюст няма да ни напомня само за историята на един забележителен човек. Той ще ни напомня, че не бива да оставяме нещата просто да минават покрай нас. Гражданската смелост е основа за функционирането на демократичното общество. Още повече, когато се виждат развития или действия, които засягат демокрацията или нашите съграждани. Програмата на Съвета на Европа за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите (приета по българска инициатива –б.м.), има за цел да помогне на младите хора в Европа да развият умения и отношение, които са им необходими, за да действат като отговорни и конструктивни граждани. Гражданската смелост е безценно качество в този контекст. Аз благодаря на българските представители за това, че ни подаряват този бюст. Той ще бъде вдъхновение за всички нас.

ЗАСТАВАМ ТУК, ЗА ДА БЛАГОДАРЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Реч на г-н Рони Мило, ръкводител на специално поканената делегация на Кнесета на Израел в ПАСЕ

Имам смесени чувства към днешното събитие. От една страна, адмирирам Димитър Пешев, който със своите действия спаси 50 000 души български евреи. От друга страна, ако по същото време на Втората световна война, по времето на Холокоста, ние имахме 50 души като Пешев, не 50 000 души, а 6 милиона, които бяха екзекутирани в газовите камери, щяха да бъдат спасени. Между тях 500 000 малки деца и бебета, които бяха изпратени дори от Страсбург в концентрационен лагер на 20 км оттук. Когато те бяха изпращани в концентрационни лагери, в цяла Европа имаше само няколко европейци, които направиха нещо за спасяването на тези хора, изпращани в лагерите на смъртта. Ето защо е толкова важно за мен като водач на Израелската делегация, като ръководител на делегацията на Израелската държава да застана тук, за да благодаря на българския народ, на председателя на българския парламент, на българската делегация в ПАСЕ, на председателя на ПАСЕ и на Генералния секретар на Съвета на Европа за това специално събитие, което ни събра днес – да отдадем почит на паметта на Димитър Пешев, който беше велик лидер, за когото неговите ценности бяха по-важни от неговата кариера и дори от неговия живот.
Той направи много – заедно с българите, с българския народ, за да спаси 50 000 евреи – почти цялата еврейска общност в България. Те бяха спасени от българския народ, от българския парламент и от всички онези добри хора, водени от Димитър Пешев.
***

В края на церемонията Главният Равин на Елзас Г-н Рене Гутман, връчи на Лъчезар Тошев медал „Синагога на мира” заради инициирането на церемонията по даряване на бюста на Димитър Пешев и възпоменаването на спасяването на българските евреи в Съвета на Европа.

2009-12-18T09:55:00.003+02:00

Въпросът за задграничните дружества трябва да продължи да се поставя, докато не се реши проблемът. Това е мнението на 40.4% от анкетираните от НЦИОМ български граждани. Заданието за представителното изследване на института е дадено от народния представител от Синята коалиция Лъчезар Тошев. Любопитното е, че на противното мнение са само 1,8%, а 57.8% не могат да преценят.

Първото парламентарно питане, отправено към премиера Бойко Борисов, беше именно от Лъчезар Тошев и посветено на задграничните дружества.

„През 1994 г. са вписани 311 задгранични дружества, повечето от тях вече са приватизирани. Над дружествата ефективен контрол не е упражняван“, каза тогава премиерът. Той подчерта, че 20 години по този въпрос не е имало реален напредък.

2009-12-07T02:53:00.001+02:00

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

_____________________________________________________

ЧЕТИРИНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 11 септември 2009 г.

Открито в 9,03 ч.

Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Бисерка Петрова и Митхат Метин

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме днешното пленарно заседание с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.

Новопостъпили питания за периода 4-10 септември 2009 г.

Постъпило е питане от народния представител Йордан Иванов Бакалов към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно контрола на търговията на стоки с възможна двойна употреба. Следва да се отговори писмено до 24 септември 2009 г.

Редът за парламентарния контрол за днешното заседание се различава от съобщението, което вчера обявих в края на пленарното заседание. От реда отпадат отговорите на двама министри, което се дължи на факта, че народните представители Евгений Желев и Иван Николаев Иванов са трансформирали отговорите на своите въпроси от устен в писмен, с което отпада задължението на министъра на здравеопазването и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да отговарят устно в пленарно заседание.

Постъпили са писмени отговори на поставени въпроси от народни представители, които изрично са заявили, че желаят отговора да бъде писмен, както следва:

- от министъра на културата Вежди Решидов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;

- от министъра на отбраната Николай Младенов на въпрос от народния представител Спас Панчев.

Преминаваме към изслушване на Бойко Борисов – министър-председател на Република България, който ще отговори на питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев, относно политиката и намеренията на правителството по препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съдържащи се в Резолюция 1211/2000 за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България.

Моля, господин Тошев, да развиете своето питане.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър-председателю! През 1994 г. Съветът на Европа при едно решение по предложение на Таря Халонен, тогава депутат от Финландия, а днес президент на Финландия, за това, че в Съвета на Европа могат да бъдат приемани страни членки, които не са изпълнили докрай критериите за членство, но поемат ангажименти и задължения да ги изпълнят и те се приемат за членове на Съвета на Европа при това условие, след което започва една процедура на мониторинг дали тези задължения се изпълняват. България също премина такъв период на мониторинг. От 1997 до 2000 г. имаше такъв мониторинг, който беше приключен с Резолюция 1211, в чиято т. 4 бяха изброени няколко оставащи въпроси, по които Парламентарната асамблея продължава диалога с България по така наречения постмониторингов диалог. Обикновено този диалог не продължава много дълго, но ние вече наближаваме десета година, в която не сме приключили с постмониторинговия диалог със Съвета на Европа, поради различни причини. По някои от тези препоръки е постигнат прогрес. Така например имаме вече Омбудсман. Днес дори слушахме неговия доклад. Но по други въпроси би трябвало да предприемем някакви действия, така че да отговорим на препоръките на Парламентарната асамблея. Между тези препоръки се изисква да се отчитат в по-голяма степен европейските стандарти и становищата на експертите на Съвета на Европа при разглеждането на законопроектите, да се гарантира независимост на съдебната система и на средствата за масова информация от изпълнителната власт, както и да се осигури по-голямо разнообразие на мнения по Националната телевизия, да се подобри спазването на правата на лица, принадлежащи към малцинствата, особено що се отнася до образованието и излъчвания на предавания на техния майчин език, да се полагат по-големи усилия в борбата с корупцията, проявите на жестоко отношение от страна на полицията с помощта на Съвета на Европа, да се промени Конституцията така, че да се приведат имунитетите на депутатите, магистратите и висшите държавни служители в съответствие с европейските стандарти – въпрос, който дискутирахме и взехме решение по него, 28-те новосъздадени области да получат пряко избрани регионални съвети в съответствие с Европейската харта за местно самоуправление, така че да имаме второ ниво на местно самоуправление, да се поддържа свободата на мисълта, съвестта и религията в съответствие с чл. 9 на европейската Конвенция за правата на човека, както и да се продължи процесът на възстановяване на собствеността на църквите и мюсюлманската общност, санкциите срещу журналисти би трябвало да се извадят от сферата на наказателното право и глобите за нанесени щети да бъдат ограничени до разумни размери, като се отчита, че журналистите би трябвало да спазват принципите на уважение, на правото на личен живот в съответствие с чл. 8 на европейската Конвенция по правата на човека.

Ето тези няколко въпроса остават през изминалите десет години предмет на постмониторинговия диалог със Съвета на Европа, към който би следвало ние да обърнем по-голямо внимание, за да може окончателно да се приключи тази процедура.

В тази връзка моето питане към Вас, господин министър-председателю, е каква политика ще провежда вашето правителство по препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съдържащи се в чл. 4 на Резолюция 1211 от 2000 г. за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България и какви намерения имате за развитието на сътрудничеството на Република България със Съвета на Европа? Какво е вашето виждане за значимостта и ролята, която Съветът на Европа трябва да играе и занапред в европейския процес? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.

Моля за отговор господин Бойко Борисов – министър-председател на Република България.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев!

В отговор на първата част на въпроса Ви: каква политика ще провежда правителството по препоръките на ПАСЕ, съдържащи се в т. 4 на Резолюция 12-11/2000 г. за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България, мога да заявя, че правителството напълно споделя загрижеността Ви относно евентуалното възстановяване на процедурата на мониторинг на ПАСЕ спрямо България, което, както отбелязвате, би било крайно несправедливо по отношение на новото правителство на България и най-вече по отношение на българското общество.

Основните претенции на ПАСЕ към България в дългия процес на постмониторинговия доклад са свързани с досегашното функциониране на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност. Напомням, че гарантирането на правовия ред в страната, борбата с престъпността и ограничаването на корупцията са основни приоритети, залегнали в програмната декларация на правителството. За тяхното изпълнение се работи систематично и целенасочено от първия ден на встъпването ни в длъжност. Правителството възнамерява да съдейства за изясняване и снемане на създалото се временно напрежение между Бюрото на Парламентарната асамблея и Народното събрание. Разглеждаме най-внимателно съдържащите се в доклада на господин Холовати бележки и препоръки, и въпреки че за съжаление основателните коментари на българската страна по някои от констатациите не са били отчетени в реализирания доклад, компетентните ведомства подготвят приемането на необходимите допълнителни действия в областите, предизвикващи загрижеността на комисията по мониторинг.

Трябва да уточня, че съдържанието и резултатите от диалога с ПАСЕ зависят не само от правителството, но и от народните представители, както от управляващите, така и от опозицията. Затова призовавам всички народни представители да обединим усилията си с цел успешно приключване на постмониторинговия диалог с ПАСЕ.

Правителството от своя страна е насочило всички свои действия към борба с корупцията и осигуряване на условия за ефективно функциониране на съдебната система, към възстановяване доверието на европейските институции, включително и на Съвета на Европа.

В отговор на въпросите Ви за намеренията ни за развитие на сътрудничеството на Република България и вижданията ни за значимостта и ролята на Съвета в европейския процес, Ви уверявам, че правителството оценява високо ролята и дейността на Съвета на Европа като най-старата и най-голямата европейска политическа организация, обединяваща 47 държави; признава приноса на Съвета на Европа за справяне със съвременните предизвикателства и за изграждане на общоевропейско демократично пространство; активно ще се ангажира в усилията на организацията за укрепване на механизмите за защита правата на човека, за развитие на демокрацията и утвърждаване върховенството на правото в борбата с корупцията и борбата с международната организирана престъпност, включително трафика на хора. Наред с това отдаваме важно значение за изграждането на по-хуманна Европа чрез осигуряване на социални права на гражданите, защита на уязвимите групи, борба с бедността и изолацията, защита правата на децата. Считаме, че в условията на сегашната финансова криза тези дейности придобиват допълнително значение.

Правителството оценява високо значението и на Европейския съд по правата на човека за гарантиране на единни общоевропейски стандарти в областта на защитата на правата на човека на Европейския континент и ще подкрепя мерките, насочени към повишаване на неговата ефективност.

В заключение мога да Ви уверя, че правителството е убедено в ключовата роля на Съвета на Европа за решаването на общоевропейските проблеми. Решени сме Република България да участва и все по-активно да допринася за издигането на авторитета и осъществяването на целите на организацията. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.

Господин Тошев, имате възможност за два допълнителни въпроса.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател, ще се възползвам от това право.

Господин министър-председателю, от въпросите, които бих могъл да задам, бих се спрял на два.

Първият е свързан с втората препоръка в чл. 4 на Резолюция 12-11. Въпросът е: какви са намеренията на правителството да консултира изготвяните законопроекти със Съвета на Европа в областите, свързани с правата на човека, демографски, социални и други въпроси, по които Съветът на Европа може да предостави своята експертиза?

Вторият въпрос е: има ли намерение правителството да изработи и внесе в Народното събрание законопроект, гарантиращ независимостта на журналистите от политически и икономически влияния, съгласно препоръката в т. 3 на чл. 4 на Резолюция 12-11 от 2000 г.? Бих могъл да кажа, че такъв законопроект беше изготвен в Тридесет и деветото Народно събрание, изпратен за експертиза в Съвета на Европа, получиха се забележки по повече от 80 от членовете на законопроекта. След това текстовете не бяха коригирани съответно и работата по текста не беше завършена, а в Четиридесетото Народно събрание дори не беше направен опит за продължаване на работата по този законопроект.

Какви са намеренията на вашето правителство по този въпрос? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.

Господин Борисов, можете да отговорите в рамките на три минути по нашия правилник.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Тошев, в процеса на изготвяне на законопроекти правителството има намерения да подходи по възможно най-отговорния демократичен и прозрачен начин и в тясно сътрудничество с всички участници в обществения живот на страната. България е неделима част от семейството на Обединена Европа и в тази връзка експертната помощ от Съвета на Европа – организацията, която е едновременно движеща сила и гарант на общоевропейското демократично пространство, ще бъдат от особено значение за нас.

Вторият въпрос е извън темата на основното питане. Предполагам, че Вие ще питате пак, ще Ви отговоря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.

Господин Тошев – за отношение.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.

Господин министър-председател, благодаря за отговора. Надявам се, че по време на мандата на вашето правителство България ще се върне към нашия европейски дневен ред по отношение на диалога със Съвета на Европа, за сътрудничество със Съвета на Европа, който тази година навършва 60 години. Това е 17-ата година от нашето членство в тази организация. С този демонстриран интерес към продължаване на диалога със Съвета на Европа по всички сфери от взаимен интерес да преодолеем възникналия конфликт в края на предишния мандат, който е изключително неприятен за нас. С общи усилия би трябвало да успеем да възстановим добрите си отношения със Съвета на Европа. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тошев.

Преминаваме към отговор на питане от господин Иван Костов и господин Мартин Димитров – съпредседатели на Парламентарната група на Синята коалиция, относно поправяне на щети, нанесени на българската държава от бившия министър-председател Симеон Сакскобургготски.

Господин Димитров, заповядайте.

МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, господа министри, дами и господа! Според писмените доказателства, предоставени от Софийска окръжна прокуратура, Поземлената комисия в Самоков е възстановила неправомерно правото на собственост върху гори и земи на наследниците на Цар Фердинанд и Цар Борис ІІІ. Според експертизата, предоставена от прокуратурата, вследствие на допусната фактическа грешка са били възстановени повече от 4521 дка гори и земеделски земи. Административният съд определя искането за недопустимо, поради това че сроковете са изтекли, от една страна, а от друга страна, че Държавната агенция по горите не е страна по делото.

Освен тези мотиви съдът не се произнася по искането за поправяне на допусната фактическа грешка при определяне на размерите на горите и земите, защото това искане по чл. 62, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс не е направено пред компетентния административен орган и той изобщо не се е произнесъл по него, тоест няма произнасяне. По този начин след редица грешки на администрацията наследниците на бившите български царе, сред които е и бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски, са придобили непринадлежаща им собственост от българската държава.

Колеги, този въпрос дълго време беше обект на всякакви дебати. Той не трябва да бъде политически, трябва да бъде чисто правен. Както когато един нормален гражданин има реституционни и други претенции, е обект на дела и правни казуси, тук ситуацията е същата. Тази тема трябва да бъде затворена и приключена веднъж завинаги и трябва да се установи чисто правно, без всякакви политически инструменти има ли допусната фактическа грешка и ако има, земята да бъде върната на българската държава – това е казусът.

Затова се обръщам към вас, господин министър-председателю, този въпрос трябва да бъде затворен! Още повече, че цялата инициатива за ревизиране действията на управляващите до момента не може да подмине този въпрос. Широкото обществено мнение очаква отговор. Пак искам да подчертая: този отговор трябва да бъде чисто правен, професионален и да се види истинското положение на нещата. Но е много важно да се разбере от всеки български гражданин, че никой не е над закона, че за всички важат законите, които приемаме и гласуваме в тази зала, те важат по един и същи начин, с еднаква тежест и еднаква сила за всички български граждани. Това трябва да бъде разбрано ясно и категорично от цялото българско общество.

Надявам се, господин министър-председател, в разумни срокове на Ваши действия по този въпрос. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.

Има думата за отговор господин Бойко Борисов, министър-председател на Република България.

2009-07-14T12:51:00.003+03:00

ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 28 август 2009 г.
Открито в 11,03 ч.
28.08.2009

Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Милена Христова и Мариана Даракчиева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
В залата са регистрирани 205 народни представители.
Преди да преминем към точката от днешния дневен ред – парламентарен контрол, ще направя няколко съобщения:
С писмо с вх. № 953-26-1 от 27 август 2009 г. от Иван Костов – председател на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, на основание чл. 78, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило искане за оттегляне на проект за решение за утвърждаване Правилник за реда и работата на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, входиран с № 954-02-50 от 10 август 2009 г.
С писмо с вх. № 902-00-5 от 20 август 2009 г. министър-председателят Бойко Борисов на основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Решение № 694 на Министерския съвет от 2009 г. ме уведомява, че оттегля проект на Закон за ратифициране на Конвенция за основаване на Европейски университетски институт, одобрен с Решение № 633 на Министерския съвет от 2009 г., внесен за разглеждане от Народното събрание.
С писмо с вх. № 902-00-6 от 20 август 2009 г. министър-председателят Бойко Борисов ме уведомява, че с Решение № 692 на Министерския съвет от 2009 г. се оттегля проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, одобрен с Решение № 659 на Министерския съвет от 2009 г., внесен за разглеждане в Народното събрание.
Трето известие за оттегляне на проект се извърши с входирано писмо № 902-00-8 от 25 август 2009 г. отново от министър-председателя господин Борисов. Съгласно Решение № 697 на Министерския съвет от 2009 г. се оттегля проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, одобрен с Решение № 649 на Министерския съвет от 2009 г., внесен за разглеждане от Народното събрание.

Преминаваме към предвидената точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди това ще съобщя за новопостъпилите питания за периода от 19 август 2009 г. до 27 август 2009 г.:
Постъпило е питане от народния представител Петър Василев Мутафчиев към Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно политиката по разкриване на наследството от бившето управление на страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 септември 2009 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката и намеренията на правителството по препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съдържащи се в Резолюция № 1211 от 2000 г., за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 септември 2009 г.
Получен е писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов. На основание чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание връчвам екземпляр от него на народния представител. Заповядайте.
Постъпил е писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Заповядайте, господин Тошев, връчвам Ви екземпляр от писмения отговор.

Преминаваме към обявените във вчерашния ден два въпроса, на които днес следва да чуем отговорите.
Първият въпрос е от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към министър-председателя Бойко Борисов.
Господин Тошев, заповядайте да развиете своя въпрос.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председателю, почитаеми народни представители! За две минути мога да развия един много кратък въпрос по един огромен проблем – проблемът със задграничните дружества и инвестициите в чужбина, направени от България по времето на комунистическия режим. Може би това е пети парламент, в който задавам такъв въпрос. По него съм отправял десетки питания и в Тридесет и деветото Народно събрание успяхме с големи усилия да постигнем това, че открихме Регистъра на задграничните дружества, в който се намират имената на 311 задгранични дружества.
Намерихме ревизионния акт на Българската външнотърговска банка, даже в момента в Народното събрание се намира един екземпляр от него, от разузнаването изпратиха в Народното събрание списък с около стотина имена на задгранични дружества. Очаквахме, че през мандата на Четиридесетото Народно събрание този процес ще продължи и ще се изпълни препоръката, съдържаща се в доклада на междуведомствената комисия, направен по препоръка на Народното събрание до правителството, в което предложение се казва: Министерството на икономиката да актуализира водения Регистър на задграничните търговски дружества, като се отразят получените данни от други министерства, ведомства, търговските представителства в чужбина, както и от съхраняваните архивни документи в Министерството на икономиката и Централния държавен архив.
Вместо това в отговор на мои питания до предишния министър на икономиката господин Димитров и до премиера Станишев се оказа, че Регистърът на задграничните дружества е ликвидиран и е изпратен в архив. По този начин изглежда, че въпросът не е бил на вниманието на предишното правителство.
Ето защо в момента поставям отново този въпрос към новия министър-председател. Вярвам, че има воля в правителството да бъде изяснен този въпрос, който стои вече двадесет години пред българското общество. Той е обществено значим. Тези 311 дружества не са безпризорни. В момента те нямат принципал, но би трябвало държавата да се поинтересува от тях.
Затова моят въпрос към министър-председателя е: каква е политиката на вашето правителство по въпроса за изясняване съдбата на задграничните дружества и инвестиции на българската държава в чужбина и какви мерки ще вземете за пълното изясняване на този въпрос? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Давам думата за отговор на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! За съжаление в днешния ден е излязла книгата на Христо Христов „Империята на задграничните фирми. Създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961-2007 г.“, която ми се струва, че е един много добър наръчник за работа в тази сфера, за която е и Вашето питане.
Моят отговор се състои от две части – едната е за пред парламента и втората предполагам след Вашата реплика.
Въпросът за политиката на правителството за пълното изясняване състоянието на задграничните дружества с българско участие и инвестираните държавни средства в чужбина, който сте задали пред мен, стои пред българското общество последните 20 години. От текста на Вашето запитване, Вашите публикации, хронологията на Вашите усилия е видно, че сте запознат подробно със състоянието на действията за изясняване съдбата на задграничните дружества и инвестициите на българската държава.
Проблемът е бил предмет на обсъждането в Тридесет и осмо, Тридесет и деветото, Четиридесетото Народно събрание. Информация се предоставя от всички предходни министри по въпросите на икономиката – министър Жотев още през 2001 г., следват министрите Василев, Шулева, Петър Димитров. Парламентът също се е ангажирал с този въпрос, като през 2005 г. са водени обсъждания по доклада на изрично създадена от Министерския съвет междуведомствена комисия. Установено е, че в задграничните дружества и клонове на българските външнотърговски организации са били вложени милиони левове от страна на държавата.
Наличната информация показва, че първоначално в периода на учредяване на първите задгранични дружества от страна на държавните външнотърговски организации редица от тези дружества са реализирали значими обороти. Част от тези средства са използвани за създаване на нови задгранични дружества. Във връзка с въпроса, който поставяте днес, е важно да се подчертае кога е протекъл този процес на регистрация на дружествата зад граница със средства на държавните предприятия.
До 1969 г. са били регистрирани 73 задгранични дружества и 11 клона. Към 1986 г. броят на задграничните дружества е 141, а към края на 90-те години този брой се удвоява и по справки са учредени вече 247 задгранични дружества.
Последните данни от 1994 г. показват, че са вписани 311 задгранични дружества. Вече е констатирано, че самата процедура по учредяването на тези дружества не е включвала ефективен механизъм за контрол, нито на по-късен етап са предприемани мерки в тази насока. Едва през 1994 г. е приета наредба за регистрация и контрол на дружествата, която впоследствие е допълвана с наличните данни.
В периода 1991-1992 г. по решение на Министерския съвет е действала изрична комисия по въпросите на задграничните дружества под ръководството на тогавашния министър на отбраната господин Луджев, която е обобщила наличната информация, но след това не са предприети никакви действия.
През 1992 г. по нареждане на тогавашния министър на финансите господин Иван Костов е извършена финансова ревизия на Българската външнотърговска банка, която е отговаряла за изразходването на средствата. Съгласно информацията от Министерството на финансите съставеният акт от ревизията, която приключва през 1993 г., е внесен през същата година в Главна прокуратура, но явно не са били предприети по-нататъшни действия от страна на прокуратурата.
През 2004 г., отново след обсъждане и в Народното събрание, е създадена междуведомствена комисия от Министерския съвет. Тя е докладвала състоянието, размера на инвестираните средства за периода 1963-1990 г. по видове валути, както и отпуснатите кредити от фонд „Финансиране на дейността на задграничните дружества с българско участие“ за периода 1985-1992 г.
Съществуват обективни затруднения по предприемането на други мерки. Регистърът на задграничните дружества, воден от Министерството на икономиката, е бил разсекретен, като пълни данни са предоставени на Народното събрание през 2005 г. Съответните български държавни предприятия, външнотърговски организации, които са учредявали задграничните дружества, са били преобразувани през годините търговски дружества. Повечето от тях са приватизирани и при процеса на приватизация е оценявано участието на задграничните дружества. Управлението на задграничното участие се осъществява от различни министерства, като и съответните приватизационни процедури са проведени от различни министерства и ведомства.
Към настоящия момент съгласно действащото законодателство по отношение на дружествата с над 50% държавно участие в капитала - включително и тези, които притежават акции или дялове от капитала на задграничните дружества, се прилага изискване ежегодно да представят финансовите си отчети и годишни отчети за дейността. За дружествата 100% държавна собственост се извършва пълен финансово-икономически анализ за цялостната им дейност. Събраната през годините информация се изпраща до Регистъра на задграничните дружества, който е бил разсекретен и предаден на Държавния архив, те също са предоставени на вниманието на Народното събрание.
Какво бихме могли да предприемем днес?
Въпреки изразяваната политическа воля от всички правителства, до момента във всички становища и доклади се съдържа идентичен извод, че обективните обстоятелства не позволяват да се проследи назад във времето хронологията по създаването и развитието на задграничните дружества, анализирането на финансовите параметри и идентифицирането на допуснати нарушения от различните институции, за които да се набележат адекватни мерки. В този смисъл днес отговорът на въпроса, който поставяте към мен, стига не само до политическата воля на правителството, а и до реалната преценка за възможните мерки, които могат да бъдат предприети за решаването на този въпрос.
След като този въпрос многократно е обсъждан без реален напредък години наред – 20 години, е трудно да се очаква, че могат да се предприемат обективни мерки след такъв дълъг период. Въпреки това аз като министър-председател декларирам ясна политическа воля на правителството за изясняване на пълната и обективна картина на управлението на страната до този момент. Това е необходимо, за да можем да продължим управлението на страната по ясни правила и в синхрон с европейските норми и стандарти.
Работата на правителството още първия месец ясно показва нашата воля да разкрием всички нередности и проблеми, за да постигнем конкретни резултати, и усилията ни са съсредоточени върху най-актуалните проблеми в момента и наследството от предишните правителства. Това е наша приоритетна задача.
Мога да ви уверя, че във всеки един случай, в който констатираме факти, които дават допълнителна информация, или се установят неправомерни действия по отношение на създаването и работата на външнотърговските дружества, ще сезираме съответните органи и ще гарантираме условията за пълно установяване на истината.
Аз лично се ангажирам още днес да разговарям с главния прокурор – господин Велчев, на базата на тази проверка, която е възложена на Върховна касационна прокуратурата през 1992 г., какви резултати има, дали са открити нередности, дали има повдигнати обвинения – явно няма, и да използваме прокуратурата като разследващ орган.
Повтарям, ние като правителство – всички министри, групи, служби, и това, от което имат нужда прокурорите в тази посока, ви гарантирам, че ще бъде направено, като се ангажирам лично да помоля главния прокурор да започнат работа по въпроса.
Надявам се, че се побрах във времето. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Борисов.
Господин Тошев, заповядайте за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър-председател, благодаря Ви за отговора. Това е един огромен въпрос, както казах в началото, един авгиев обор, който трябва да бъде изринат. Смятам, че Вие имате качеството да го направите.
На другия ден, след като се изясни въпросът за съдбата на задграничните дружества, България няма да бъде същата, защото ще се покаже, че държавата се интересува от своята собственост, че има ред, има закон, че не могат да бъдат оставени нещата просто да вървят така от само себе си, без никой да се интересува от тях. Ето защо приветствам Вашето намерение да се заемете с този въпрос. Желая Ви успех! Очаквам да има резултати в близко бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Борисов, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Господин Тошев, относно това, което казахте преди малко: още от днес с прокуратурата, с колегите от различните служби, с нашите колеги от разузнаването, с Министерството на външните работи ще направим всичко възможно, за да направим преглед на това, което е правено досега. Надявам се прокурорите да са работили през 1992 г. по това, по което са били питани, по наличната информация. Убеден съм, че тази истина ще излезе наяве. Факт е, че 20 години е пазена, всъщност всички са искали, но не са можели, или обратното – можели са, а не са искали. Затова се надявам да имаме успех.
Повтарям, тази книга, която ми подарихте днес, от това, което прелистих докато говорехте, виждам неща и данни, които мисля, че ще послужат много добре на прокурорите и на колегите, които ще работят по този случай.
Знаете, че в момента правим специализирани звена от службите и прокуратурата. Аз считам, че това спокойно може да се възложи на едно специализирано звено, което да поработи по тази тема. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Борисов.
Към министъра на образованието, младежта и науката е отправен въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Господин Тошев, заповядайте да развиете въпроса си.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, моят въпрос към Вас е свързан с приложението на решението на Народното събрание относно националната програма по декларацията и програмата за обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 7 май 1999 г. Това беше една българска инициатива, лансирана от господин Светлозар Раев, тогава посланик на България в Съвета на Европа, който седем години се бореше за успеха на тази идея. Постигна този успех и тази декларация и програма станаха един общ европейски документ.
Причината да се постави въпросът за необходимостта от образованието в демократично гражданство беше още тогава забелязаната негативна тенденция за криза в моралните ценности на обществото: увеличаване на проявите на нетолерантност, на расизъм, на ксенофобия, зачестила толерантност към нетолерантността, антисемитизъм, бягство при нужда от помощ, изостряне на етническите конфликти, егоизъм и егоцентризъм, несъобразяване на собствените права с правата на другите, апатия към общественото развитие, маргинализация на големи обществени групи и незаинтересовани от проблемите на обществото, невключване или недостатъчно активно включване на младежта в обществените процеси и индикации за една обща духовна криза.
За България този въпрос също е важен. Ако погледнем Доклада за младежта за 2007 г., внесен от правителството, който знам, че имате, там можем да видим изключително смущаващи констатации и текстове. Например на стр. 48 четем, че „съвсем естествени са и антидемократичните настроения, както и разрастването на призивите за разрушаване на демократичната политическа система въобще сред някои групи от младежта“.
Така че този въпрос остава актуален за нас. Това е много важно и за бъдещите поколения, за бъдещето на нашето общество. Затова отново поставям този въпрос към Вас, не за да Ви питам какво сте направили, тъй като Вие сега започвате, но да Ви поставя този въпрос и да попитам какви са Вашите намерения по него.
Моят въпрос към Вас е: ще предприеме ли действия Министерството на образованието, младежта и науката за изпълнение на Решението на Народното събрание от 2000 г. и какви мерки ще бъдат предприети, за да може образованието в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, да стане постоянен процес, насочен към формиране на гражданско съзнание в младите поколения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Министър Фандъкова, имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Тошев, аз Ви благодаря за този изключително важен въпрос за образователната система и за развитието на младите хора в България.
В отговор на приетите от Комитета на министрите на Съвета на Европа през 1999 г. декларация и програма за обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, както и в изпълнение на последвалите програмни документи на организацията, една от приоритетните области в българското образование безспорно би следвало да бъде подпомагането на младите хора в израстването им като активни и компетентни граждани на България, Европа и света.
У нас основната идея се появява през 1999 г. със започването на образователната реформа в българското училище. Направен е опит за въвеждане на гражданското образование като интегрален компонент на културно-образователната област, обществени науки и гражданско образование. Известни елементи на гражданското образование представляват и някои извънкласни форми на дейности, например инициативите „ден на ученическо самоуправление”, „училището, желана територия на учениците”, от 2005 г. е въведен и свободноизбираем предмет „Антикорупция“. Провеждат се издания на националния конкурс за учители с добри педагогически практики по гражданско образование.
Представители на Министерството на образованието, младежта и науката са участвали в консултации по изработването на Харта на Съвета на Европа по образование в демократично гражданство и образование по правата на човека.
България е участвала и в изпълнението на работната програма на Европейската комисия „Образование и обучение 2010“. Но национална програма по приложение на документите на Съвета на Европа не е изготвена и до този момент.
Новият екип на Министерството на образованието, младежта и науката определя предприетите мерки като твърде хаотични и крайно недостатъчни. Липсва ефективна свързаност и целенасоченост на дейностите, което ги прави неадекватни на основната цел на обучението по гражданско образование, а именно изграждане на ценностна система на основата на демокрацията, човешките права, свободата на личността и етичните ценности като солидарност и толерантност.
Бъдещата политика на Министерството на образованието, младежта и науката ще бъде насочена към отделяне на специално внимание на образованието в демократично гражданство и правата на човека. Процесът на присъединяване към Европейския съюз е свързан с осъзнаване на правата и отговорностите на гражданите и ни поставя пред нови предизвикателства. Българското образование трябва не само да даде определени знания на учениците, а и да ги формира като граждани на Обединена Европа. Дългата изолация на страната в годините е причина за недостатъчност по отношение на най-основните познания в областта на гражданските права, пазарната икономика, историята на европейската култура и политика. Липсват най-вече практически умения, които не са предмет на никоя дисциплина, без които обаче ще възпитаме знаещи, но неспособни да посрещат предизвикателствата на новата епоха млади хора.
Ето защо като основни дейности на министерството сме заложили следното:
Първо, изготвяне на база данни на световните практики по гражданско образование и анализ на възможностите за тяхната приложимост в България.
Второ, анализ и оценка на състоянието в момента в България и предприемане на мерки с цел засилване на гражданското образование и фокусиране на учебния процес към потребностите и интересите на детето и съвременния млад човек.
Трето, анализ и оценка на държавните образователни изисквания за учебно съдържание относно възможностите за възпитание в демократично гражданство и патриотизъм.
Четвърто, изготвяне на стратегия за цялостно въвеждане на гражданското образование в образователния процес на ниво знания и умения като работа в екип, решаване на конфликти и изграждане на аргументи, здравна, екологична култура и други.
Нашата амбиция е да засилим гражданската мисия на българската образователна система като цяло, като се започне от детските градини и се стигне до висшите училища и ученето през целия живот. Аз ви уверявам, че това е един от основните приоритети, които залагаме в работата на нашата програма. Наистина ще се радвам да обсъждаме тези въпроси и с вас тук. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо министър.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора. Дори съм изненадан, че и за краткото време, което имахте досега, Вие вече сте се обърнали към този въпрос. Това е много добре. Надявам се в бъдеще това да стане един от приоритетите както на вашето министерство, така и на нашето общество като цяло, тъй като това е важен въпрос и за бъдещите поколения, а не само за нас. За нашето общество това е един много важен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
С това парламентарният контрол е изчерпан.
Обявявам, че следващото редовно пленарно заседание ще се състои идната сряда, 2 септември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,30 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Секретари:
Милена Христова
Мариана Даракчиева

ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 22 юли 2009 г.
Открито в 9,02 ч.
22.07.2009

Дебати по приемане на Правилника за Организацията и Дейността на Народното събрание

Председателствал: председателят Цецка Цачева
Секретари: Пламен Нунев и Драгомир Стойнев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 200 народни представители. Налице е изискуемият се по Конституцията кворум, поради което откривам настоящото пленарно заседание. (Звъни.)
……………………………..

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Преминаваме към Глава втора от настоящия правилник. Предлагаме заглавието на Глава втора да бъде – „Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството”. Това е и досегашното наименование.
Временната комисия подкрепя това заглавие.
По чл. 3 има постъпило предложение от Парламентарната група на Синята коалиция.
В Глава първа „Общи положения” се създава нов чл. 3 със следното съдържание:
„Чл. 3. (1) Народни представители, за които има данни от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, че са били сътрудници, не могат да бъдат членове на:
1. ръководството на Народното събрание;
2. ръководствата на комисиите към Народното събрание;
3. международните делегации на Народното събрание;
4. Комисията по национална сигурност, Комисията по външна политика, Комисията за контрол на ДАНС, Комисията по европейските въпроси и контрол върху европейските фондове като членове.”
Временната комисия не подкрепя този текст.
Временната комисия предлага и подкрепя текста на сега действащия правилник, а именно:
„Чл. 3. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния от присъстващите народни представители...” (От Синята коалиция искат думата.)
Момент, нека да прочета чл. 3 и ще имате думата.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Вие ли давате думата?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не, не я давам аз, но съм длъжна да изчета и другото предложение на чл. 3.
„... Той ръководи заседанието до избирането на председател на Народното събрание.
(2) Народните представители полагат предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва устно, което се удостоверява с подписване на клетвен лист.”
Временната комисия подкрепя да остане само този текст на чл. 3.
Вече имате думата за изказвания.
Госпожо председател, който желае от колегите да се изкаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Синята коалиция предлага създаването на този нов чл. 3 със съдържание, което изисква народните представители, които са били сътрудници на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия да не могат да заемат определени позиции в органите на Народното събрание. Тези позиции, макар че са изброени като четири на брой, всъщност са във формат от две части. Първите три разглеждат органи, които представляват Народното събрание публично, включително в международни институции и при международни контакти. Преди всичко това е ръководството на Народното събрание; на второ място, това е ръководството на парламентарните комисии и на трето място, това са международните делегации на Народното събрание.
Що се касае до втората група органи, това са комисии, които имат специален режим, специални процедурни правила за провеждане на заседания, изслушвания и гласувания. Това са комисии, които провеждат заседанията си при закрити врата, и комисии, които разглеждат въпроси от националната сигурност.
Защо Парламентарната група на Синята коалиция поиска такава разпоредба? Защото деветнадесет години след падането на Берлинската стена редица международни европейски организации не само осъдиха тоталитарните комунистически и националсоциалистически режими в Европа, но се произнесоха категорично, че Държавна сигурност и сродните й служби действително са били едни от най-жестоките инструменти на тези тоталитарни режими. Аз мога да изброя, че такива са резолюциите на Европейския парламент, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и на Европейската народна партия. От тези съображения ние считаме, че Народното събрание, което се явява не само законодателен орган, но своеобразно лице на българския народ избирано чрез пряко гласоподаване, не би трябвало да допусне в своите ръководни органи и специални комисии именно такива лица, свързани и били сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателното управление на Българската народна армия.
Без да съм член на временната комисия, оглавявана от госпожа Фидосова, свързана с новия правилник, научих, че аргументите, с които това наше предложение е било отклонено, са основно два.
Първият аргумент е дали това не представлява своеобразен лустрационен текст, който може да бъде оспорен пред Конституционния съд.
Уважаеми народни представители, искам пред вас да припомня, че със закон в Съвета за електронни медии не се допускат хора, които са били сътрудници на Държавна сигурност и на разузнавателното поделение на Българската народна армия. По този повод даже имаше проблем на оттегляне на лице, което беше член на СЕМ от квотата на президента на Република България. Както виждате този закон не беше обявен за противоконституционен. Той е действащ и в момента. С други думи този аргумент не го приемам за правно издържан.
Що се касае до втория аргумент, е било изтъкнато, че има джентълменско споразумение парламентарните групи да не представят като кандидати такива лица в ръководните органи и в комисиите, които вече ви казах, имат специални процедурни правила на заседания.
Даден е за пример действително изборът на Председателството на Народното събрание, където – да, това беше спазено и по този повод не се наложи гласуване на отделни членове от заместник-председателите на Народното събрание.
Аз питам: ако следващата седмица, когато се конституират комисиите на Народното събрание, включително и изброените от мен, ще бъде ли спазено това джентълменско споразумение? Аз с голяма убеденост искам да ви кажа, че ще има парламентарни групи, които ще го нарушат, и тогава е въпрос на чест парламентарната група, която е заявила, че няма да допусне да бъде нарушено това споразумение, да не приеме такива кандидатури.
За да се избегне изобщо този казус моето предложение към вас е да подкрепите предложението на Синята коалиция, защото това ще бъде много ясен знак както към българските граждани, така и към нашите партньори от Европейския съюз, че България се разделя със своето тоталитарно минало, включително и метастазите, които продължаваха да съществуват вече двадесета година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Янев, заповядайте за изказване.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Ред, законност и справедливост категорично подкрепя предложението на Синята коалиция. Ние считаме, че и в други законопроекти трябва да има лустрационни текстове. Имаме намерение да внесем такива законопроекти, защото това е трайна практика в страните – членки на Европейския съюз. Мога да ви дам за пример Република Полша - тогава, когато изборите бяха спечелени от „Право и справедливост” на братята Качински. Почти в цялото законодателство бяха наложени лустрационни текстове.
Същото се получи и тогава, когато дойде на власт ОДЕС на Мирек Тополанек в Чехия. Щом като в страните от Вишеградската четворка това нещо се е случило, има много солиден ефект, възпитаващ ефект за обществото, би било редно да се случи на първо време и по отношение на постоянните работни комисии в българския парламент.
Нашето предложение към колегите от Политическа партия ГЕРБ е да подкрепят това предложение на Синята коалиция, защото това ще бъде много ясен знак за обществото, че оттук нататък няма да се допусне хората, които са определяли дневния ред преди Десети ноември и които са шантажирали обществото, да продължават да влияят и днес. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви и аз.
Господин Тошев има думата за изказване.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, защитавам предложението на Синята коалиция не просто защото принадлежа към тази парламентарна група, но защото смятам, че този въпрос е важен и крайно време е 20 години след началото на прехода в България той да бъде решен по категоричен начин.
През 2000 г. Народното събрание прие закон, с който се обяви комунистическият режим в България за престъпен, той е публикуван в бр. 37 на “Държавен вестник” от 5 май 2000 г. След като комунистическият режим в България е обявен за престъпен, а неговото основно оръдие са тези репресивни структури, които са изброени – Държавна сигурност, на първо място, и другите, тогава е редно тези, които са избрани в Народното събрание, но са били по някакъв начин сътрудници на тези служби или служители, да останат на по-заден план, да не бъдат начело, да не бъдат ръководители на съответните комисии или да участват в международни делегации. Това се отнася и за представители на комунистическата номенклатура по принцип.
Може би трябва да припомня днес, че в началото на 90-те години Маргарет Тачър ни казваше на срещи, което може да потвърди и бившият президент Желев, и Филип Димитров, и Иван Станчов, и аз съм се срещал с госпожа Тачър, че за нас ще съдят по това кой ни представлява, кого изпращаме да ни представлява. Затова е важно в момента да дадем сигнал, че такива, които са участвали в репресивния апарат, няма да бъдат лицето на Четиридесет и първото Народно събрание. Между другото, в т. 4 бих искал да подчертая, че имената на комисиите трябва да бъдат приведени в съответствие с гласуването по-нататък на самите комисии в следващите текстове, но също така това се отнася с голяма сила за международните делегации на Народното събрание, защото тези делегации ни представляват в съответните парламентарни асамблеи, в които ние участваме.
Ето защо смятам, че след като редица международни институции, като Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, като Европейският парламент и съвсем наскоро, на 3 юли - Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Декларацията на своята Парламентарна асамблея заявиха категорична позиция относно извършените престъпления от комунистическите режими, също и от националсоциалистическите режими, ние не можем в момента да даваме погрешен сигнал, защото днес пред България стои въпросът за възстановяването на нашето лице в международната общност и на първо място в европейските институции.
Ето защо ви моля да подкрепите това предложение. Смятам, че то ще бъде много добър сигнал, който България ще излъчи още на първото работно заседание на новото Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цветанов има думата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ и Политическа партия ГЕРБ като член на Европейската народна партия подкрепяме така направеното предложение от Синята коалиция. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Четин Казак има думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, без да имам каквито и да е притеснения лично от този текст, но в качеството си на юрист...
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Само ти нямаш.
ЧЕТИН КАЗАК: Надявам се, че не съм единствен в тази зала.
В качеството си на юрист искам само да опонирам на тезата, че едва ли не този текст не би бил обявен за противоконституционен.
Уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги, искам да ви прочета текста на § 1 от Закона за администрацията, който е бил гласуван през 1998 г.:
„За срок пет години от влизането в сила на този закон задължителни изисквания към лица за заемане на ръководни длъжности в администрацията са:
1. да не са заемали ръководни длъжности или други приравнени към тях в политическия и административен апарат на Българската комунистическа партия;
2. да не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, от която и да е категория, посочена в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.”
Този § 1 от Закона за администрацията, уважаеми колеги, е бил обявен за противоконституционен от Конституционния съд на Република България като несъответстващ на международни договори, по които България е страна. Решението е обявено в бр. 8 на “Държавен вестник” от 1999 г.
Уважаеми господин Иванов, това, че в някой закон съществува подобен текст, не означава, че този закон не е противоконституционен. Чисто и просто никой не е оспорил неговата конституционносъобразност пред Конституционния съд.
Така че, знаейки че подобен текст вече е обявен за противоконституционен, гласувайки подобен текст, вие ще го направите с ясното съзнание, че нарушавате Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, имаше добра практика да се представяме. Аз се казвам Веселин Методиев и съм от 24. Многомандатен избирателен район.
Темата, която обсъждаме, е много стара за тази зала. Лично аз приветствам председателя на Парламентарната група на ГЕРБ господин Цветанов за неговото изявление преди минути.
Господин Казак в стилистиката на днешната опозиция в България се опита отново да манипулира. От сутринта правите това, правите го изключително бездарно, нищо не може да постигнете по този начин. Излязох да го кажа само и единствено за колегите, които сега формират мнозинството на българския парламент.
Има няколко решения на Конституционния съд, не едно. Тези решения са били в различни посоки, при различни състави на Конституционния съд, при различни президенти на страната, при различна конюнктура. Това всичкото е влияело върху тези решения, върху онова, което наричаме безпристрастност в кавички.
Въпрос на политическа воля е днес Четиридесет и първото Народно събрание да заяви политическа воля по определена тема и тази воля стига до съюзниците и партньорите в Брюксел. Това е голата истина. Останалото е за домашна употреба. Затова не обръщайте внимание на всички тези дребни закачки на опозицията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да внеса корекция в така направеното предложение от колегите от Синята коалиция. Става въпрос за ал. 1, т. 4 на току-що обсъждания текст.
Колеги, съгласно приетия Проект за правилник на Временната комисия ние променихме наименованията на част от комисиите. Има комисии, които предлагаме да бъдат закрити, а други да бъдат обединени. Затова в т. 4, с оглед коректност на изписването и това, което очаквам да приемем след това в чл. 17, предлагам да бъдат записани: Комисия по външна политика, Комисия по вътрешна сигурност, обществен ред и отбрана, Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, Комисия по европейските въпроси, Комисия за контрол на публичните финанси и европейските фондове.
Тъй като тези комисии се разделиха, предполагам, че имате предвид тези двете, тоест стават пет комисии. Ако не възразяват колегите от Синята коалиция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Коректно бяха прочетени комисиите от госпожа Фидосова и ние от Синята коалиция приемаме – не, а това е логиката на нашето предложение. Но нека да оставим гласуването на т. 4 на ал. 1 в чл. 3 – нов, в Общите положения, едва след като гласуваме въобще кои ще са постоянните комисии в парламента. Тоест, да не предрешаваме сега името, точната формулировка на комисиите.
Затова моето процедурно предложение е сега да гласуваме текста, като оставим т. 4 да се гласува след приемането на текст 17, ако не се лъжа, но текстът, който описва кои точно са постоянните комисии в Народното събрание и едва тогава да добавим т. 4 като гласуване, за да има яснота и да не се получи предрешаване в един много ранен етап, в който гледаме правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, чисто процедурно – аз съм съгласен с предложението на госпожа Михайлова, че това трябва да се гласува, след като се приемат точните наименования на комисиите, но ние предлагаме да се добави и „Комисия за борба с корупцията”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Иванов, подкрепено от господин Янев, господин Тошев, господин Цветанов, господин Методиев, с корекцията – процедурното предложение на госпожа Михайлова, гласуването да бъде по отношение на чл. 3, ал. 1, т. 1-3 включително, като след приемането на многото наименования на редица комисии, както са предложени в проекта за правилник, ще се върнем отново за допълване с т. 4 – редакцията на чл. 3.
Моля, гласувайте предложението за чл. 3, направено от Парламентарната група на Синята коалиция.
Гласували 190 народни представители: за 146, против 32, въздържали се 12. (Ръкопляскания от Синята коалиция.)
Предложението е прието.
Господин Стоилов, заповядайте за отрицателен вот.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Предложението, което мнозинството подкрепи, можеше да има някаква логика, ако то беше достатъчно взискателно и последователно в критерия, който прилага. Много добре знаете, че служителите и сътрудниците на Държавна сигурност са работили в изпълнение на тогавашната държавна политика, формирана от Комунистическата партия. Всъщност вие тогава трябваше да предложите в текста на правилника тези, които са били членове на Комунистическата партия, тези, които са били партийни секретари в Комунистическата партия, също да не могат да заемат ръководни длъжности. (Оживление в Синята коалиция.)
Освен това, странен е този подход, защото вие по този начин създавате потенциални рискове за сегашните служители в тези структури на държавата. Защото, ако един ден това управление бъде оценено като несполучливо, винаги могат отново да бъдат извадени и те да бъдат посочени като отговорните – не политиците, а тези, които са изпълнявали решенията на политиците.
Ето затова подходът ви, според мен, е конюнктурен и съжалявам, че на двадесетата година от прехода вие сте първото мнозинство, което въвежда подобно решение, вместо наистина да се заемете своевременно с противодействието на престъпността, корупцията и решаването на социално-икономическите проблеми. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Оттук започва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
След приемане на предложението от страна на Парламентарната група на Синята коалиция, Глава първа – „Общи положения” ще бъде допълнена с чл. 3, с ал. 1, който към настоящия момент е с гласувани три точки.
Тъй като остават по-малко от три минути до регламентираната почивка от 11,00 ч., затова обявявам същата.

РЕЧ НА ФИЛИП ДИМИТРОВ

2009-07-08T18:08:00.000+03:00

РЕЧ НА ФИЛИП ДИМИТРОВ НА ПРЕМИЕРАТА НА КНИГАТА „ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ДОКУМЕНТ”

01.07.2009 г., зала „Дом на архитекта”, София

Филип Димитров:

Уважаеми дами и господа,

Аз съм наистина поласкан, че участвам в представянето, защото мисля, че това е една много важна книга. И в този смисъл се присъединявам към благодарностите към издателя, един от вдъхновителите,Българската лига за правата на човека, фондация Конрад Аденауер, без която това би било немислимо, и защото мисля, че в тази книга има доста ориентири и за нас и за това което на практика има да вършим.

Има едни хора, които като започнат да правят нещо вдигат такъв джангър около себе си, че даже не разбираш какво точно правят, но нещо се шуми. Моят приятел Лъчезар Тошев е общо взето обратния вариант. Той е скромен човек, който дори и когато свърши нещо, което обръща поведението на една европейска институция и следователно на всичките участващи страни в нея, той прави това скромно, така че някой може да не е забелязал.

Резолюцията, която е повод за тази книга е дело преди всичко инициирано, направено и доведено до успешен край, дори тогава, когато той вече не можеше да присъства пълноправно в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа от Лъчезар Тошев и трябва да си дадем сметка, че е привилегия да седим и да слушаме и да гледаме това, което е направил, защото много малко хора в България са го направили такова. Това всъщност е едно уникално действие, което се оказа, че провокира драматични реакции от най-различни кръгове, които по едни или други причини се опитваха да възпрат тази инициатива. Въпреки това, пак повтарям, благодарение, разбира се на усилията и на много други хора, но преди всичко на абсолютно непоколебимата твърдост на Лъчезар, това стана факт.

Защо си мисля, че тази книга е важна? Преди двайсетина години Франсис Фукуяма обяви, че историята е свършила и че вече няма интелектуална и практическа алтернатива на демокрацията в света. За съжаление, това не е вярно. Ние видяхме в последните няколко години как една Куба няма никакво намерение да се промени. Как в една Венецуела нещата вървят от зле по зле. Как Корея прави опити с атомно оръжие и как само преди няколко дни на площадите на Техеран опитът за някакъв начален старт към демокрация беше смазан. Това, което става в днешно време съвсем не е победоносният ход на демокрацията, както си го представяхме преди двайсет години. И струва ми се, че обикновените диктатури не са това, което ефикасно действа срещу борбата за свобода. Опасявам се, че онова, което ние най-общо казано наричаме тоталитаризъм, съвсем не е умряло и че тоталитарните тенденции в съвременния свят съществуват и в известен смисъл се развиват.

Вие ще видите в тази книга, че едно от големите обвинения срещу хората, които искат да се говори за комунизма, да се осъжда комунизма, да се развенчава неговата доктрина и практика е обвинението в анахроничност. Те ни обвиняват, че се занимаваме с минали работи, които вече са се свършили. Казват ни, че никъде по света, освен на най-екзотични места не са останали истински комунистически режими и че следователно няма какво толкова да се занимаваме с тази тема.

Аз продължавам да мисля, че това е съвършено погрешно по няколко причини и това, което ми се иска да споделя с вас е виждането ми за причините, поради които ние трябва да продължаваме да се занимаваме с комунизма.

Първо, историята между другите неща, както казваше Цицерон е и учителка на живота. Историята на комунизма не е отминала. Днес ние виждаме, че из цяла Европа и особено в Източна Европа набъбват движения, които някои хора наричат неонацистки. Действително, от време на време те кокетничат с фразеологията на нацизма. Проблемът е там, че тя е до такава степен смазана от общественото мнение, че с нея може да се кокетничи по начина, по който малките деца говорят мръсни думи – повтарят ги отново и отново и им се наслаждават, но без с това да предизвикват сериозен ефект. Ако се вгледате обаче в онова, за което тези хора говорят - извън войнстващия етноцентризъм, който прочее, не е толкова неприсъщ и на комунизма, въпреки че на вид това като че ли не се очаква от него - вие ще видите, че една голяма част от изразните им средства, една голяма част от позоваванията им в крайна сметка ни връщат към жаргона на комунизма. Не съм аз този, който измисли названието червено-кафяв феномен. Червено-кафявият феномен го видяхме при Милошевич, виждаме го в една или друга форма, но всъщност той се роди като идея в Русия, Червено-кафявият феномен съществува в момента и представлява, позволявам си да го кажа съвсем еднозначно, представлява заплаха за свободата днес и в бъдеще.

Проблемът за комунизма обаче е че комунизмът - за разлика от нацизма - първо не получи онова нравствено осъждане, което получи нацизма и второ, което даже може би е по-важно (е, и че двете са еднакво важни), успя да съхрани в академията, в публицистиката, в ежедневния живот почти непокътнат своя език. Този език не беше осъден и не беше отхвърлен. Този език се употребява и до ден днешен и то се употребява на места, където човек най-малко очаква да го чуе, което прави възможността да се използват именно панели от комунистическото мислене и поведение, за да придаде приемливост на онова, което днешните червено-кафяви предлагат. Т.е. в известен смисъл комунизмът и споменът за него са много по-живи.

От друга страна, това което успяхме да видим при комунизма и което трудно можа да се проследи при нацизма, защото нацизмът трая много по-кратко, беше ужасяващото въздействие върху психиката на хората. Имаме данни за онова, което те се опитаха да произведат като Хомо Комунистикус или Советикус, или както щете го наречете, и на което ние все още всички плащаме някаква дан. Това нещо също така продължава да помага на съществуването и на развитието на онези тенденции, за които говоря днес, които ние виждаме в България, които управляват в страни като Словакия, в Русия, които можете да наблюдавате къде ли не. Струва ми се, че това са неща, които просто трябва да бъдат вземани предвид, защото ние не си говорим само за жертвите. Тези, на които жертвите са им скъпи разбира се не могат да ги забравят, но онези юнаци, които викат, абе в крайна сметка хайде, било каквото било, трябва да се върви напред, всъщност поставят под заплаха бъдещето, и то бъдещето на следващите поколения. Защото много е лесно евтините клишета на комунизма да бъдат употребявани навсякъде в медиите, в предизборните кампании, и по някакъв начин да продължават да отравят или да запазват отровния ефект на комунизма. Или ако щете дори да го засилват.

Затова аз си мисля, че четенето на тази книга е изключително полезно. В нея вие ще видите, особено в първата част, в която е подробно представен дебатът в ПАСЕ, вие ще видите логиката на хората, които се опитват да оспорят необходимостта да се заклеймява комунизма. И те ви дават, анахронично е, вече не е интересно, няма такова нещо повече. Микис Теодоракис пък се цитира на друго място, казва, „...Аз никога няма да се съглася с такова нещо, защото си спомням онези, които са загинали в борбата срещу нацизма...” и така нататък, и така нататък. Аз си бях позволил някъде да кажа, с което раздразних много хора, че по време на религиозните войни в Германия разбойнически банди е имало и от католиците и от протестантите. Но когато те са се избивали или са нападали и разорявали села, общо взето същественото за тях не е било дали са католици или протестанти, съществено е било, че са разбойници. И от тази гледна точка, това, че някой се е бил с някой друг съвсем не означава, че това може да се ползва като аргумент за собствените му качества. Пак повтарям, комунизмът за съжаление продължава да бъде много по-жив отколкото нацизма. И червено-кафявият феномен с цялото свое кокетничене, с етноцентристки понятия, с това, което ние виждаме и тука, бесните атаки срещу цигани, евреи, турци и така нататък той всъщност, разиграва една чисто комунистическа теза. Тези хора говорят за национализъм, ама в същност те говорят в много по-голяма степен и с по-голям жар за национализация.

При всичко това ми се струва, че разпространението на текст като този е нещо, което е и навременно и полезно за четене на всеки и от друга страна пък показва точно тази упорита и в крайна сметка успешна борба, която Лъчезар изведе в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и която благодарение на това може да бъде използвана за следващи крачки и в национални парламенти, в европейския парламент в бъдеще.

Въпросът за съжаление съвсем не е приключен.

2009-06-30T18:17:00.001+03:00

БРИТАНСКИ СЪВЕТ

Централно Бюро за образователни визити и обмен

Конференция в Лондон, 4 ноември 1999г.

Конферентен център „Кралица Елизабет ІІ”

Изказване на Лъчезар Тошев

Вицепрезидент на ПАСЕ

ОБРАЗОВАНИЕТО И ДЕМОКРАТИЧНОТО ГРАЖДАНСТВО, ОСНОВАНО НА ПРАВАТА И ОТГОВОРНОСТИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

Г-жо Председател,

Почитаеми дами и господа,

Чувствам се изключително поласкан от поканата и възможността да говоря пред тази почитаема конференция, по един от основните въпроси, които определят общественото развитие – образованието в демократично гражданство. Още повече, че тук присъстват толкова много учители от цяла Европа, които имат високото призвание да превърнат политиката по този въпрос в конкретни дела и практика. Разбира се, заедно с медиите и неправителствените организации, с подкрепата на националните власти и международни организации и програми, това амбициозно дело ще бъде реализирано. Ето защо бих искал да поздравя организаторите от Централното бюро за образователни визити и обмени за тяхната прекрасна инициатива.

Много от вас, почитаеми дами и господа, знаят добре, че първоначалната цел на образованието беше познанието – събирането на знания. Но след като обществената еволюция доведе до там, че не можеше вече да се формират енциклопедисти – поради големия обем от информация, целта на образованието се преформулира като се включи и креативния елемент – създаването на навици и умения. Днес, 2000 години след раждането на Иисус Христос, това вече се оказва недостатъчно. Глобализацията на света възлага на образованието и създаването на умението да живеем заедно. Това означава да можем да познаваме и възприемаме по-добре другите, за да бъдат избегнати конфликти и да се създаде по-добра възможност на индивида да живее и работи в едно мултикултурно общество.

С други думи – умението да бъдем граждани. А това задължително минава през познаването и ползването на нашите права и осъзнаването на нашите отговорности спрямо другите, спрямо обществото като цяло.

Вие добре си давате сметка, че обществото, в което живеем съвсем не е перфектно. Особено в последните години зачестиха редица негативни феномени и прояви, които показват, че е време не само да се замислим, но и да направим нещо за нашето общо бъдеще.

Медиите непрекъснато ни съобщават за прояви на нетолерантност, расизъм и ксенофобия. Зачестиха толерантността и апатията към нетолерантността. Появиха се прояви на антисемитизъм. Непритичването на помощ при нужда също не е изолирано явление. Етническите конфликти са все още нерешен проблем, както и религиозните конфликти. Егоизмът, егоцентризмът, апатията към общественото развитие, по-слабото участие в изборите също са неща, които пораждат сериозно безпокойство. От друга, страна в някои страни нараства влиянието на екстремистките партии. Много обезпокояващо е и маргинализирането на големи обществени групи, незаинтерсовани от проблемите на обществото. Особено бих искал да изтъкна невключването или недостатъчното включване на младежта в обществените процеси. Не са ли това индикации за една духовна, морална и културна криза?

Тези въпроси бяха дебатирани многократно в съвета на Европа. Не бих искал да ви засипвам с исторически справки на развитието на дебата, защото това би могло да измести фокуса на разглежданата тема. Освен това за тази цел е изготвена една подробна справка за тези, които желаят да проучат по-подробно развитието на нещата. Но все пак се изкушавам да кажа няколко думи, като свидетел на този процес в последните осем години, в които членувам в ПАСЕ.

През 1992г. българският посланик при Съвета на Европа г-н Светлозар Раев внесе в Комитета на Министрите предложение за приемане на Декларация за правата и отговорностите на гражданина. Първоначално тази идея не беше възприета, но факта, че г-н Раев остана на поста си седем години – доста повече от обичайното, му даде възможност да преследва своята цел с една забележителна упоритост. Така, по време на втората среща /Second Summit/ на държавните глави на Съвета на Европа през 1997г. се прие текст във финалната декларация, който също така залегна и в “плана за действие”.Така че беше даден мандат на Комитета на Министрите да състави работна група за изработване на Декларация и програма. Тази група беше оглавена от френския посланик Жак Варен – дипломат със забележителни качества, който успя да постигне консенсус между 41 страни-членки на Съвета на Европа – да съгласува всяка дума и запетайка на текста, зад който застанаха всички.

Ето как на 7 май 1999г.,в Будапеща, Комитета на Министрите, по повод 50-тата годишнина на Съвета на Европа прие Декларация и програма за образование в демократичното гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите. Според мен това беше една нова страница не само за Съвета на Европа, но и за целия континент.

Подобен въпрос беше дебатиран и в Конгреса на местните власти и регионите в Европа. Парламентарната Асамблея също прие резолюция по този въпрос. В ООН, група от бивши държавни глави постави въпроса, но там все още не е отбелязан успех по този въпрос.

Един от главните пунктове, който предизвика този дълъг 7-годишен дебат в Съвета на Европа беше терминът “отговорности”. Някои хора го възприемаха погрешно като задължения и смятаха, че по този начин биха били ограничени правата на човека. Разбира се, установи се – а поред мен това беше и очевидно от самото начало – че докато задълженията са предмет на кодификация, то отговорностите са морална категория /като самоконтрола например/ - и се постигат чрез възпитание и образование. Отговорностите са свързани с осъзнаване на мястото ни в обществото – което за нас не е и не трябва да се възприема като околна среда, а е един общ организъм. То означава още познаване и прилагане на нашите собствени права и уважаване и зачитане на правата на другите. Нашите права свършват там, където започват правата на другите.Ние не можем да нарушаваме правата на другите, както и те не могат на нарушават нашите права.

Така стигаме до извеждането на понятието гражданин, което не е синоним на понятието поданик.

Гражданин според нас е личност, която е автономна, наясно със своите права и отговорности в обществото, участваща в създаването на правилата за организиране на обществения живот. Освен това тези граждани определят рамката, в която правата и свободите на всеки се упражняват и където определянето /appointment/ и контрола на хората, които упражняват властта, е под супервизията на всички други граждани.

Демократичното гражданство е това, което създава такива личности.

Разликата между понятието гражданин и поданик, т.е. жител на една държава, е съзнавано и преди. Така например, проф. Стефан Баламезов, който е автор на учебник по конституционно право от средата на 40-те години, завършва своята книга с призива: “Гражданино, не забравяй, че твоите права и свободи са извоювани с упорита и усилна борба. Те ти принадлежат и никой не може да ти ги отнема. Защото инак, след всяко тяхно ограничаване или накърняване от управляващите или поради твоето нехайство, ти ще загубиш нещо, което не се вижда и консумира, но е всичко. Това е съзнанието, че си свободен човек. Тогава неусетно ти се обръщаш в автомат – регистриран и номериран, вършещ само това, което ти се заповядва и така сам се превръщаш в поданик.”

Това е едно прозрение или предчувствие точно преди зловещият комунистически тоталитаризъм да бъде наложен на страните от Централна и Източна Европа.

Ето това е въпросът, който дебатираме днес.

Дами и господа,

Вие, без съмнение знаете, че целта на Съвета на Европа е да изгражда по-свободно, по-толерантно и по-справедливо общество. Ето защо в началото на Декларация, за която говоря, отново беше потвърдена първостепенната роля на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и беше изразено убеждението, че духовните и моралните ценности представляват истинския източник на личната свобода, политическия плурализъм и върховенството на закона.

Вземайки това предвид, Съветът на Европа заяви, че въпросът за по-доброто познаване и разбиране от страна на отделните хора на техните права и отговорности не търпи отлагане. Хората трябва да познават и упражняват правата си и да уважават правата на другите.

Загрижеността на страните-членки на Съвета на Европа идва от негативните явления, за които говорих по-горе.

Ето защо се подчертава основополагащата роля на образованието, но и на възпитанието за справяне с тези проблеми. Защото в противен случай негативните явления могат да станат тенденция, застрашаващи мира и демокрацията, както на национално, така и на международно равнище. В декларацията се обръща внимание и на отговорностите към настоящите и бъдещите поколения за запазване на естествената и създадената от човека околна среда. С други думи, поставя се не само екологичният, но и моралният аспект, а освен това за първи път в такъв документ се говори за права на бъдещите поколения.

Този текст е и моят скромен принос към този документ, но идеята за него се роди при един разговор с френския учен – известния Жак Ив Кусто, когото срещнах в София през 1992г.

Връщайки се на декларацията, бих искал да спра вашето внимание на факта, че вземайки всички тези неща предвид, Съветът на Европа заяви, че обучението в демократично гражданство е постоянна задача и процес на съпричастие, равиващ се в различни условия и среда:

Ø семейството;

Ø учебните заведения;

Ø работното място;

Ø професионалните организации;

Ø политическите организации;

Ø общините;

Ø медиите;

Ø дейностите по опазването на околната среда

Ø също по време на отдиха, културните занимания и туризма, които ни дават познания за другите, като ни научават да ги разбираме по-добре.

Подчертавам и нуждата гражданите да играят активна роля в обществения живот, определяйки своята съдба и съдбата на своята общност.

Нужно е да се внуши култура на защитата на правата на човека и съзнание за отговорностите, произтичащи от тези права. Така хората ще бъдат подготвени да живеят в едно отворено, мултикултурно общество, обогатено, а не противопоставено от различията. Също така е важно към различията да се отнасяме с толерантност, взаимо уважение, с разбиране и морал.

Виждайки все по-намаляващата социална кохезия, Съветът на Европа препоръчва действия за укрепване на солидарността в обществото. Да се създаде съзнание за отговорността да се притичваме на помощ при нужда.

Една друга добра идея, която се дебатира на всички нива в Съвета на Европа е програма за естетизация на нефаворизираните градски сиви зони. Това беше препоръка и на Втората среща на държавните глави. Така, започвайки от семейството, съседите – особено в жилищните блокове и достигайки до квартала, може с малко пари, но с много идеи да се направят много по-привлекателни тези сиви градски зони. Социалният ефект от това би бил по-голям от естетичния.

Много важно е във всичко, за което днес говорим, да се включват активно гражданите, без да се изолират възрастови групи от участие в процеса.

Призивът на Съвета на Европа към своите 41 страни-членки е обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, да бъде основен елемент във всяка образователна, квалификационна, културна, младежка политика и практика и да се насърчава на национално и международно ниво.

Ето защо в края на тази декларация Съветът на Европа реши да придаде приоритетно значение в програмата си на обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите.

Тази декларация постави целите, на базата на които се прие и програма, съпътстваща декларацията.

Дами и господа,

Вие без съмнение си давате сметка, че тази програма трябва да излезе отвъд обичайните заседания и бюрократични процедури, които нямат обществен ефект и не могат да достигнат до гражданите. Може да се каже, че досегашните форми се намират за досадни от хората и нямат влияние в обществото.

Ето защо създаването на европейската рамка за засилване на обучението в демократично гражданство на всички равнища трябва да включва:

Ø създаване на ефективни стратегии, средства и методи за укрепване демократизма на обществото;

Ø проучване на главните въпроси, свързани с това;

Ø осигуряване на помощ за реформиране на образователната политика;

Ø обмяната на знания и опит между участващите в процеса;

Ø разработването на основа за тези взаимни връзки и партньорство;

Ø насърчаване на общественото съзнание за правата на отделните лица и познаването на техните отговорности.

Основните въпроси, които трябва да се изяснят, са концепцията за демократично гражданство в неговите политически, правни, културни и социални дименсии. Също така взаимовръзката между права и отговорности и задължението, отансящо се до всички за борба с маргинализацията, гражданската апатия, нетолерантността и насилието. Изясняване на основните компетенции на демократичното гражданство и развитието на активното гражданство чрез различни иновационни методи на обучение в доживотна перспектива. Това включва обучение в училищния и универстетския живот, в т.ч. участие във вземане на решения в структурите на ученици и студенти, сътрудничество с NGOs, общините, политическите власти и между отделните училища.

В Западна Европа има значителен прогрес в тази посока. Трябва да се разгледа и връзката между различните подходи на обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите /тук включваме: правата на човека, образованието – гражданското образование, междукултурното образование, преподаването на история, обучението за демократично лидерство и вземане на решения, разрешаването на конфликти и изграждане на доверие/.

Ролята на медиите и новите информационни технологии в обучението е изключително важна. Формите на доброволна работа и участие в гражданското общество - на местно равнище, начинът на живот на младежите и тяхното включване в обществото са сред ключовите точки в програмата. Стилът на живот през идния век също е от особена важност. Основните дейности на програмата включват: изработване на политики(policy-making), изследвания (research) и събиране на данни (data collection), training и повишаване на информираността (awareness raising).

В това се включват разработване на ръководства и препоръки, помощ и насърчаване при изработване на националните планове за образование в демократичното гражданство, координиране на дейностите на различни организации /Съветът на Европа, Европейския съюз, ООН, ЮНЕСКО, OSCE, NGOs, частният сектор/ като координацията може да бъде междуотраслова и междудисциплинарна.

Новите информационни технологии могат да помогнат – в т.ч. чрез Интернет /създаване на страница и други/. Дейностите трябва да бъдат не само изследователски, но и практически – за да имат ефект. Добре би било да се вземе опита на засегнати лица и обикновени граждани.

Особено важно е във всяка страна-членка да се създадат една или повече „фокусни точки”, които да формират мрежа за взаимодействие.

Без съмнение тази конференция ще даде своя принос към темата, която е от такава обществена значимост.

Позволете ми накрая още веднъж да отдам дължимото на инициатора на приемането на тази декларация – г-н Светолозар Раев. Това е не само мощен тласък към реализацията на един исторически проект, но показва, че и представители на малки нации могат равностойно да дават принос в Европейския процес.

Дами и господа,

Време е в интерес на общото бъдеще, което желаем да споделим, от думи да преминем към дела. Дължим това не само на нас самите и нашите деца, но и на бъдещите поколения – нашите потомци, на които трябва да оставим един по-добър и по-щастлив свят.

Благодаря за вашето мило внимание и търпение.

BRITISH COUNCIL

Central Bureau for Educational Visits and Exchanges

Conference in London, Queen Elizabeth II Conference center

4-th of November 1999

Address by Mr. Latchezar Toshev

Vice – President

Parliamentary Assembly of the Council of Europe

EDUCATION FOR DEMOCRATIC CITIZENSHIP, BASED

ON THE RIGHTS AND RESPONSIBILITIES OF CITIZENS

Ms. Chairperson,

Distinguished ladies and gentlemen,

I am truly honoured and extremely gratified by the invitation to address this estimable Conference and speak about one of the key issues underpinning social development - that is education for democratic citizenship. All the more, that attending here today are so many esteemed educators from the United Kingdom and several other European countries, who are the ones called upon to carry out a mission and translate all policies regarding this issue into specific activities and practices.

There is no question, that in co-operation with the media and non-governmental organisations, and with the support of national political authorities and international organisations and programmes, this ambitious undertaking will be accomplished. I therefore wish to congratulate the organisers from the Central Bureau for Educational Visits and Exchanges for their marvellous initiative.

Many of you, distinguished ladies and gentlemen, know well, that education’s primary objective used to be cognition - the collection and accumulation of knowledge. Considering, however, that social evolution proved it impossible to mould persons of` encyclopaedic knowledge anymore due to the vast volumes of information, the purpose of education was reformulated to include also the element of creation - the development of habits and competencies. Today, some 2000 years since the birth of` Jesus Christ, this has also proved inadequate. The globalization of today’s world has tasked education with training and promoting the know-how to live together. This means a capacity to know and better apprehend the others in order to rule out conflicts and to provide a better opportunity for all individuals to live and work in a multicultural society.

In other words - the know-how to be a citizen. And this without fail requires that we develop a capacity to understand and exercise all our rights while being consciously aware of our responsibilities towards the others and the society as a whole.

You are very much aware that the society we live in is far from perfect. The recent years, in particulalar, have witnessed frequent displays of negative phenomena and deeds which indicate the need not only to consider, but to act just as well and do something about our common future.

The media keep reporting on displays of intolerance, racism and xenophobia. We have been witnessing frequently tolerance towards intolerance. Manifestations of anti-Semitism also have occurred. Failure to come to someone else’s aid or to attend to strangers’ needs is hardly an exception anymore. Ethnic conflicts still constitute unsettled questions and potential source of trouble, and same is true of the religious conflicts. In this context, one cannot but think about the conflicts in former Yugoslavia and the recent war in Kosovo. Egoism, egocentrism, apathy towards social advancement, smaller voter turnouts all have their share in causing

serious concern.

On the other hand, there is a growing influence in some countries of extremist parties. Quite disturbing at the same time is the spreading marginalisation of large social groups lacking interest in the problems of society. I would like to point out in particular the non-involvement or insufficient involvement of young people in the processes of social life. Are these not the clear indications of a crisis? A crisis in existing spiritual, moral and cultural pattems and values.

All these issues have been repeatedly debated in the Council of Europe. I would not like to bury you in facts and information about the development of such debate, because it may well bring out of focus the topic of today’s discussion. Furthermore, a detailed fact-sheet has been prepared for those who are keen to know in detail how things have been developing so far. However, I do feel tempted to say a few words in my capacity as eye-witness to this process of the last almost 8 years since I have been a PACE Member.

In 1992 Bulgaria’s Ambassador to the Council of Europe, Mr. Svetlozar Raev submitted to the Committee of Ministers a proposal to adopt a Draft Declaration on the Rights and Responsibilities of the Citizen. Initially the idea was not favoured, but the fact that Ambassador Raev held his office in the continuance of seven years, allowed him to pursue his aim with remarkable perseverance. Thus, at the Second Summit of Heads of State and Govemment of the Council of Europe, held in Strasbourg in 1997, a text was adopted in the Final Declaration, which was laid down in the Action Plan as well, thus giving mandate to the Committee of Ministers to set up a working group tasked with draft a Declaration and

Programme. Such ad hoc group was headed by the French Ambassador Jacque Varren - a diplomat of remarkable qualities, who managed to work out a consensus between all 41 member States of the Council of Europe and to negotiate an agreement between them on every single word and comma in the text thus ensuring that the draft would be backed by everyone.

The follow-up of the Summit developed at two levels :

- firstly at the operational level, particularly through the project “education for democratic citizenship", which will be presented by the Chairman of the project Mr. César Birzea, in workshop A later this moming. Let me now say very briefly that the project combines activities on concepts and definitions of democratic citizenship, the support and networking of grassroot projects called "sites of citizenship" and the development of a learning and training strategy for democratic citizenship.

- the second level of the Summit follow-up is the political discussions by the Committee of Ministers on May 7th, 1999, on the occasion of the 50th anniversary of the Council of Europe, and adoption of a Declaration and Programme on Education for Democratic Citizenship, based on the Rights and Responsibilities of Citizens. In my view this was a new beginning not only for the Council of Europe, but for the entire continent as well.

A similar issue has been deliberated by the Congress of Local and Regional Authorities of Europe. The Parliamentary Assembly, too, has passed a resolution to the same effect. At the United Nations a group of former Heads of State have raised the issue as well. As of now, however, their efforts are of no avail.

One of the main points that caused the 7-year long debate at the Cormcil of Europe was the term "responsibilities”. Some misconstrued this to mean obligations and considered them to be abridging human rights. It was determined in the end, and I believe this was conspicuous right from the beginning, that while obligations are a subject of codification, responsibilities constitute a moral category (such as self-control, for instance) and are attainable via enlightening and education. Responsibilities relate to understanding our role and duty in society which is not an environment, but is a common organism rather. This means, too, to understand and exercise our own rights and to respect the rights of others. For our rights end

where the rights of others have their outset, and we are not to violate others’ rights just as the others shall not infringe on our rights.

The notion of responsibility and the empowerment for using rights and taking responsibility are at the core of our democratic culture. Based on individual rights and freedoms, it implies the link between the individual and society, it corresponds to becoming active and is closely connected to the possibilities and the effects of participation in a democratic society.

This is how we deduced the concept of the citizen which is definitely not synonymous to a subject. A citizen, in our view, is a person who is autonomous, aware of his/her rights and responsibilities in society, involved in laying down the rules for organising public life. In addition, such citizens establish the framework where everyone’s rights and responsibilities are exercised and where the appointment and control of those vested with the exercise of power is under the supervision of all other citizens. Democratic citizenship is the one that creates such personalities. The difference between the notion of a citizen and a subject, i.e. a resident of a given state, was given recognition in the past as well. Thus, for instance, Prof. Stephan Ballamezov, who authored in the mid-1940-ies a textbook on constitutional law, wrote the following appeal as an ending of his book:

“Dear citizen, remember that your rights and liberties have been gained with desperate and strenuous struggle. They do belong to you and no one is authorised to deprive you of them. For otherwise, any time these shall have been abridged or violated by the ruling authorities or through you negligence, you will suffer loss of something that is neither visible nor consumable, but is indeed your everything. It is the awareness that you are a free man. Then you will imperceptibly be turned into a human automaton - duly registered and numbered acting only as instructed, thus becoming a true subject of your own volition."

This was a display of insight or a presentiment right before the communist totalitarianism was forcibly imposed on the countries of Central and Eastern Europe.

And here is, in fact, the issue which we are to deliberate today.

Ladies and gentleman,

The Council of Europe's mission is to build a freer, more tolerant and just society. This is why in the beginning of the Declaration, adopted by the Council of Europe, I am referring to, the primary role of the European Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms was reaffirmed, and the belief was voiced again that the spiritual and moral values are the true source of individual freedom, political pluralism and the rule of law.

Having regard to all of the above, the Council of Europe emphasised the urgency of strengthening individuals' awareness and understanding of their rights and responsibilities. People need to know and exercise these rights as well as to respect the rights of others.

These concerns of the Council of Europe’s member States stem from the negative phenomena I touched upon before.

This is why a stress was laid on the fundamental role of education, as well as that of training, in resolving those problems. For otherwise such negative phenomena could easily grow into trends thus posing a major threat to peace and democracy both at national and international level. The Declaration made mention of the responsibilities towards present and future generations to safeguard a natural and man-made environment. In other words, a stress was laid not only on the environmental, but on the moral aspect as well. And this was the first ever

mention in a document like this of future generations’ rights.

This text is my modest contribution to this document, but the idea to produce it resulted from a conversation with the renowned French explorer Jacques-Yves Cousteau, whom I met in Sofia back in l992.

Going back to the declaration I would like to draw your attention to the fact that taking account of all these issues, the Council of Europe declared that education for democratic citizenship is a continual task and a participative process developed in various contexts and environments:

• the family;

• the educational institutions;

• the workplace;

• professional organizations,

• political organisations;

• local communities;

• the media;

• activities for the protection of environment;

• as well as during leisure, cultural activities, and tourism - a powerful source

of knowledge about others, helping us to understand them better.

I stress the need for citizens to play an active part in public life thus shaping their own destiny and that of their society.

lt is necessary to instil a culture which will ensure full respect for human rights and understanding of responsibilities that flow from them. This will prepare people to live in a multicultural society, enriched instead of split by its diversity. lt is important also to deal with difference tolerantly, sensibly, knowledgeably, and morally.

Conscious of the diminishing social cohesion, the Council of Europe recommended that action should be taken to strengthen solidarity in society. There is a need to foster public awareness of the responsibility to come to someone else’s aid, to minister to others’ needs.

Another bright idea deliberated at all levels within the Council of Europe is a Programme aimed at improving the quality of life in disadvantaged urban areas. This was one of the recommendations of the Second Summit of Heads of State and Government. Thus, starting with the family, the neighbours, particularly in apartment houses, and reaching out to the neighbourhood, maybe with just limited resources, but with plenty of ideas, those grey urban zones should become much more attractive. The social effect of such undertaking would exceed by far the aesthetic one.

It is of extreme importance that citizens, inclusive of all age groups and sectors of

society, should be actively involved in everything we talk about here today.

The Council of Europe called on all its 41 States to make education for democratic citizenship, based on the rights and responsibilities of citizens, an essential component of all educational, training, cultural and youth policies and practices and to promote it at national and international level.

This is why at the end of this Declaration the Council of Europe decided to give high priority in its work programme to education for democratic citizenship based on citizens’ rights and responsibilities;

The Declaration set the objectives which formed the basis for adopting the Programme appended to it.

Ladies and gentleman,

You are, no doubt, aware that this Programme must expand beyond the usual meetings and bureaucratic procedures which have no effect on the public and certainly are not appealing to the citizens. It would not be too much to say that the current styles are boring for the people and have no influence on the public.

This is why the establishment of a European framework for the strengthening of education for democratic citizenship at all levels must include:

• developing effective strategies, means and methods for the strengthening of the democratic fabric of society;

• exploring major issues regarding education for democratic citizenship;

• provision of assistance for reforming educational policies;

• exchange and dissemination of knowledge and experience between all participants in such process;

• developing a platform for networking and partnerships;

• fostering public awareness of individuals' rights and understanding of their responsibilities.

The main issues that need to be clarified through the implementation of the Programme include the evolving concept of democratic citizenship, in its political, legal, cultural and social dimensions.

Also, the relationships between rights and responsibilities as well as the common responsibilities in combating marginalisation, civic apathy, intolerance and violence. Attention should be given to defining the core competencies for democratic citizenship and the development of active citizenship through different innovative methods of learning in a lifelong leaming perspective. This involves learning democracy in school and university life, includmg participation in decision-making, and the associated structures of pupils and students, partnerships with NGOs, local communities, political authorities, as well as between individual educational institutions.

There has been considerable progress in this direction across Western Europe. Attention should be given within the Programme to the nature of and links between the various approaches to education for democratic citizenship (such as human right education, civic education, intercultural education, history teaching, democratic leadership and decision-making training, conflict resolution and confidence building).

The role of the media and the new information technologies in education for democratic citizenship is also instrumental. The forms of voluntary work and participation in civil society at local level, young peoples' lifestyles and their involvement in society are among the key issues of the Programme. Next century lifestyles are of particular importance, too. The main activities under the Programme consist of policy-making, research and data collection, training and awareness-raising.

This involves drawing up guidelines and recommendations, provision of assistance and encouragement in drafting national plans for education for democratic citizenship, ensuring intersectorial and multidisciplinary co-ordination of the activities and projects of various organisations, such as the Council of Europe, the European Union, the United Nations, UNESCO, the OSCE, NGOs, and the private sector.

The modern information technologies could also be of help, including through the Internet (developing web-sites, etc.). Such activities need not be of research nature alone, but practical as well in order to produce a true effect. It would be nice to borrow the experience of the people concerned as well as to ensure the involvement of grassroots.

It is of particular importance, too, that one or more "focal points" should be established in each member State to form an interacting network.

Ladies and gentleman,

I would like, if I may, to once again give full credit to the worthful gentleman who initiated the adoption of this Declaration - Mr. Svetlozar Raev. It was not just an impetus to the realisation of a historic project. It proved, too, that representatives of small nations could make an equal contribution to the advancement of the European process.

This Conference plays an important role in the Council of Europe’s activities. It creates a link between European initiatives and national and local practices. Your discussions and your examples of good practices will feed into and enrich the European debates. The hope in the future is too strengthen even further these exchanges, for example through the organisation of an awareness-raising campaign on education for democratic citizenship.

The time is ripe for us to move on from words to deeds in the interest of our common future, the future that we wish to share. This is something we owe not only to ourselves an to our children, but to the future generations, too – our posterity, to whom we must bequeath and a happier world.

Thank you for your kind attention and your patience.

. - -

DECLARATION AND PROGRAMME ON EDUCATION FOR DEMOCRATIC CITIZENSHIP, BASED ON THE RIGHTS AND RESPONSIBILITIES OF CITIZENS
(Adopted in Budapest on 7-th of May 1999.)
The Committee of Ministers,
1. On the occasion of the 50th anniversary of the Council of Europe,
2. Recalling the Council of Europe’s mission to build a freer, more tolerant and just society based on solidarity, common values and a cultural heritage enriched by its diversity;
3. Reaffirming its attachment to the spiritual and moral values which are the true source of individual freedom, political pluralism and the rule of law, principles which form the basis of all genuine democracy;
4. Underlining the primary role of the European Convention on Human Rights and the other Council of Europe and United Nations fundamental instruments which guarantee to individuals the exercise of their inalienable rights;
5. Having regard to the Final Declaration and Action Plan adopted at the Second Summit of Heads of State and Government of the Council of Europe which emphasise the need to develop education for democratic citizenship based on the rights and responsibilities of citizens;
6. Insisting on the urgency of strengthening individuals’ awareness and understanding of their rights and responsibilities so that they develop a capacity to exercise these rights and respect the rights of others;
7. Stressing the fundamental role of education in promoting the active participation of all individuals in democratic life at all levels: local, regional and national;
8. Recognising the action of the Council of Europe in all areas that have a bearing on fostering responsible citizenship in democratic society;
9. Concerned by the development of violence, xenophobia, racism, aggressive nationalism and religious intolerance, which constitutes a major threat to the reinforcement of peace and democracy both at national and international level;
10. Conscious of the responsibilities towards present and future generations to safeguard a natural and man-made healthy and high quality environment,
11. DECLARES that EDUCATION FOR DEMOCRATIC CITIZENSHIP BASED ON THE RIGHTS AND
RESPONSIBILITIES OF CITIZENS:
i. constitutes a lifelong learning experience and a participative process developed in various contexts: in the family, in educational institutions, in the workplace, through professional, political and non-governmental organisations, in local communities and through leisure and cultural activities and the media, as well as through activities for the protection and improvement of the natural and man-made environment;
ii. equips men and women to play an active part in public life and to shape in a responsible way their own destiny and that of their society;
iii. aims to instil a culture of human rights which will ensure full respect for those rights and understanding of responsibilities that flow from them;
iv. prepares people to live in a multicultural society and to deal with difference knowledgeably, sensibly, tolerantly and morally;
v. strengthens social cohesion, mutual understanding and solidarity;
vi. must be inclusive of all age groups and sectors of society;
12. EMPHASISES the importance of the current activities on education for democratic citizenship carried out as part of the Strasbourg Summit Action Plan;
13. CONSIDERS that further action is necessary to implement education for democratic citizenship (on a sustainable basis) at all levels and in all areas;
14. CALLS on member States to:
- promote democratic citizenship based on the maintenance and further realisation of human rights and fundamental freedoms;
- make education for democratic citizenship based on the rights and responsibilities of citizens an essential component of all educational, training, cultural and youth policies and practices;
15. DECIDES to:
- give high priority to education for democratic citizenship based on citizens’ rights and responsibilities in the Council of Europe work programme;
- adopt the Programme which is appended to this Declaration and agree to its co-ordinated implementation by the Council of Europe sectors concerned;
- adopt guidelines and recommendations to member States before the end of the year 2000 in the light of proposals made by relevant Conferences of Specialised Ministers.
PROGRAMME ON EDUCATION FOR DEMOCRATIC CITIZENSHIP BASED ON THE RIGHTS AND RESPONSIBILITIES OF CITIZENS
1. INTRODUCTION
The Heads of State and Government of the member States of the Council of Europe, meeting in Strasbourg for their Second Summit, expressed their “desire to develop education for democratic citizenship based on the rights and responsibilities of citizens, and the participation of young people in civil society” (Final Declaration).
2. OBJECTIVES
The Programme aims to implement the Final Declaration by providing a European framework for the strengthening of education for democratic citizenship at all levels. Based on its past and current activities, the Council of Europe, in the years to come, should step up its efforts to:
2.1 identify and develop novel and effective strategies, means and methods for the strengthening of the democratic fabric of society;
2.2 explore major issues regarding education for democratic citizenship based on citizens’ rights and responsibilities;
2.3 exchange and disseminate knowledge, experience and good practice across Europe;
2.4 provide assistance for reforms of education and other relevant policies;
2.5 develop a platform for networking and partnerships;
2.6 foster public awareness of individuals’ rights and understanding of their responsibilities.
3. KEY ISSUES
The following specific issues will be given attention within the Programme:
3.1 the evolving concept of democratic citizenship, in its political, legal, cultural and social dimensions;
3.2 human rights, including their social dimension and each person’s obligation to respect the rights of others;
3.3 the relationships between rights and responsibilities as well as common responsibilities in combating social exclusion, marginalisation, civic apathy, intolerance and violence;
3.4 the core competencies for democratic citizenship based on citizens’ rights and responsibilities;
3.5 the development of active citizenship through different innovative methods of active and participative learning in a lifelong learning perspective;
3.6 learning democracy in school and university life, including participation in decision-making and the associated structures of pupils, students and teachers;
3.7 partnerships between educational institutions, local communities, non-governmental organisations, and political authorities;
3.8 the nature of and links between the various approaches to Education for democratic citizenship based on citizens’ rights and responsibilities such as human rights education, civic education, intercultural education, history teaching, democratic leadership training, conflict resolution and confidence building;
3.9 the role of the media and new information technologies in Education for democratic citizenship based on citizen’s rights and responsibilities;
3.10 changing patterns of work and their implications for processes of socialisation;
3.11 forms of voluntary work and participation in civil society, particularly at local level;
3.12 young peoples’ lifestyles and the different forms of their involvement in society.
4. ACTIVITIES
The main activities of the programme will be:
4.1 Policy-making
4.1.1 Draw up guidelines and recommendations on education for democratic citizenship based on citizens’ rights and responsibilities to be presented to the forthcoming Conference of European Ministers of Education (Cracow, 2000) as well as to other appropriate ministerial conferences;
4.1.2 Provide assistance in the establishment of national plans for human rights education as part of the United Nations Decade for Human Rights Education;
4.1.3 Encourage the establishment of national plans for education for democratic citizenship based on citizens’ rights and responsibilities in member States;
4.1.4 Provide assistance to member States in the reforms of the educational and training systems (curriculum and textbook development, teacher training), so as to include education for democratic citizenship based on citizens’ rights and responsibilities in programmes at all levels;
4.1.5 Examine the setting up of instruments for the recognition of voluntary involvement in society and of informal learning periods as a means of promoting education for democratic citizenship based on citizens’ rights and responsibilities.
4.2 Research and data collection
4.2.1 Explore the above-mentioned key issues in seminars, colloquies and through action research;
4.2.2 Survey, in the different countries, developments in education for democratic citizenship at national level in close co-operation with non-governmental organisations and civil society at large;
4.2.3 Provide expertise and information on available resources and projects in and outside the Council of Europe;
4.2.4 Collect and evaluate examples of good practice.
4.3 Training and awareness-raising
4.3.1 Produce training and educational tools in particular using audio-visual means and new technologies;
4.3.2 Develop a practitioners’ forum through the Internet;
4.3.3 Increase and strengthen the organisation of and support for national, regional and local information and training workshops and seminars;
4.3.4 Relate existing Council of Europe training programmes to the above-mentioned key issues;
4.3.5 Prepare practical, action-oriented awareness-raising materials;
4.3.6 Make plans for the setting up of a European campaign for education for democratic citizenship based on citizens’ rights and responsibilities.
5. WORKING METHODS
The activities should:
5.1 be both exploratory and operational, focusing on innovation, training and awareness-raising, and the transfer of knowledge and know-how;
5.2 be carried out through intersectorial and multidisciplinary co-ordination within the Council of Europe and in member States;
5.3 seek close co-operation and joint projects with other international organisations active in democratic citizenship education, such as the European Union, the United Nations, Unesco and the OSCE as well as with non-governmental organisations and the private sector;
5.4 rely on an interacting network of “focal points” to be established in member States;
5.5 develop, whenever possible, an action-research process in member States so as to ensure the participation of the people concerned as well as the involvement of grassroots in the use of research results.

. . .