Страници

07 декември 2009

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

_____________________________________________________

ЧЕТИРИНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 11 септември 2009 г.

Открито в 9,03 ч.

Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Бисерка Петрова и Митхат Метин

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме днешното пленарно заседание с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.

Новопостъпили питания за периода 4-10 септември 2009 г.

Постъпило е питане от народния представител Йордан Иванов Бакалов към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно контрола на търговията на стоки с възможна двойна употреба. Следва да се отговори писмено до 24 септември 2009 г.

Редът за парламентарния контрол за днешното заседание се различава от съобщението, което вчера обявих в края на пленарното заседание. От реда отпадат отговорите на двама министри, което се дължи на факта, че народните представители Евгений Желев и Иван Николаев Иванов са трансформирали отговорите на своите въпроси от устен в писмен, с което отпада задължението на министъра на здравеопазването и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да отговарят устно в пленарно заседание.

Постъпили са писмени отговори на поставени въпроси от народни представители, които изрично са заявили, че желаят отговора да бъде писмен, както следва:

- от министъра на културата Вежди Решидов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;

- от министъра на отбраната Николай Младенов на въпрос от народния представител Спас Панчев.

Преминаваме към изслушване на Бойко Борисов – министър-председател на Република България, който ще отговори на питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев, относно политиката и намеренията на правителството по препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съдържащи се в Резолюция 1211/2000 за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България.

Моля, господин Тошев, да развиете своето питане.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър-председателю! През 1994 г. Съветът на Европа при едно решение по предложение на Таря Халонен, тогава депутат от Финландия, а днес президент на Финландия, за това, че в Съвета на Европа могат да бъдат приемани страни членки, които не са изпълнили докрай критериите за членство, но поемат ангажименти и задължения да ги изпълнят и те се приемат за членове на Съвета на Европа при това условие, след което започва една процедура на мониторинг дали тези задължения се изпълняват. България също премина такъв период на мониторинг. От 1997 до 2000 г. имаше такъв мониторинг, който беше приключен с Резолюция 1211, в чиято т. 4 бяха изброени няколко оставащи въпроси, по които Парламентарната асамблея продължава диалога с България по така наречения постмониторингов диалог. Обикновено този диалог не продължава много дълго, но ние вече наближаваме десета година, в която не сме приключили с постмониторинговия диалог със Съвета на Европа, поради различни причини. По някои от тези препоръки е постигнат прогрес. Така например имаме вече Омбудсман. Днес дори слушахме неговия доклад. Но по други въпроси би трябвало да предприемем някакви действия, така че да отговорим на препоръките на Парламентарната асамблея. Между тези препоръки се изисква да се отчитат в по-голяма степен европейските стандарти и становищата на експертите на Съвета на Европа при разглеждането на законопроектите, да се гарантира независимост на съдебната система и на средствата за масова информация от изпълнителната власт, както и да се осигури по-голямо разнообразие на мнения по Националната телевизия, да се подобри спазването на правата на лица, принадлежащи към малцинствата, особено що се отнася до образованието и излъчвания на предавания на техния майчин език, да се полагат по-големи усилия в борбата с корупцията, проявите на жестоко отношение от страна на полицията с помощта на Съвета на Европа, да се промени Конституцията така, че да се приведат имунитетите на депутатите, магистратите и висшите държавни служители в съответствие с европейските стандарти – въпрос, който дискутирахме и взехме решение по него, 28-те новосъздадени области да получат пряко избрани регионални съвети в съответствие с Европейската харта за местно самоуправление, така че да имаме второ ниво на местно самоуправление, да се поддържа свободата на мисълта, съвестта и религията в съответствие с чл. 9 на европейската Конвенция за правата на човека, както и да се продължи процесът на възстановяване на собствеността на църквите и мюсюлманската общност, санкциите срещу журналисти би трябвало да се извадят от сферата на наказателното право и глобите за нанесени щети да бъдат ограничени до разумни размери, като се отчита, че журналистите би трябвало да спазват принципите на уважение, на правото на личен живот в съответствие с чл. 8 на европейската Конвенция по правата на човека.

Ето тези няколко въпроса остават през изминалите десет години предмет на постмониторинговия диалог със Съвета на Европа, към който би следвало ние да обърнем по-голямо внимание, за да може окончателно да се приключи тази процедура.

В тази връзка моето питане към Вас, господин министър-председателю, е каква политика ще провежда вашето правителство по препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съдържащи се в чл. 4 на Резолюция 1211 от 2000 г. за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България и какви намерения имате за развитието на сътрудничеството на Република България със Съвета на Европа? Какво е вашето виждане за значимостта и ролята, която Съветът на Европа трябва да играе и занапред в европейския процес? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.

Моля за отговор господин Бойко Борисов – министър-председател на Република България.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев!

В отговор на първата част на въпроса Ви: каква политика ще провежда правителството по препоръките на ПАСЕ, съдържащи се в т. 4 на Резолюция 12-11/2000 г. за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България, мога да заявя, че правителството напълно споделя загрижеността Ви относно евентуалното възстановяване на процедурата на мониторинг на ПАСЕ спрямо България, което, както отбелязвате, би било крайно несправедливо по отношение на новото правителство на България и най-вече по отношение на българското общество.

Основните претенции на ПАСЕ към България в дългия процес на постмониторинговия доклад са свързани с досегашното функциониране на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност. Напомням, че гарантирането на правовия ред в страната, борбата с престъпността и ограничаването на корупцията са основни приоритети, залегнали в програмната декларация на правителството. За тяхното изпълнение се работи систематично и целенасочено от първия ден на встъпването ни в длъжност. Правителството възнамерява да съдейства за изясняване и снемане на създалото се временно напрежение между Бюрото на Парламентарната асамблея и Народното събрание. Разглеждаме най-внимателно съдържащите се в доклада на господин Холовати бележки и препоръки, и въпреки че за съжаление основателните коментари на българската страна по някои от констатациите не са били отчетени в реализирания доклад, компетентните ведомства подготвят приемането на необходимите допълнителни действия в областите, предизвикващи загрижеността на комисията по мониторинг.

Трябва да уточня, че съдържанието и резултатите от диалога с ПАСЕ зависят не само от правителството, но и от народните представители, както от управляващите, така и от опозицията. Затова призовавам всички народни представители да обединим усилията си с цел успешно приключване на постмониторинговия диалог с ПАСЕ.

Правителството от своя страна е насочило всички свои действия към борба с корупцията и осигуряване на условия за ефективно функциониране на съдебната система, към възстановяване доверието на европейските институции, включително и на Съвета на Европа.

В отговор на въпросите Ви за намеренията ни за развитие на сътрудничеството на Република България и вижданията ни за значимостта и ролята на Съвета в европейския процес, Ви уверявам, че правителството оценява високо ролята и дейността на Съвета на Европа като най-старата и най-голямата европейска политическа организация, обединяваща 47 държави; признава приноса на Съвета на Европа за справяне със съвременните предизвикателства и за изграждане на общоевропейско демократично пространство; активно ще се ангажира в усилията на организацията за укрепване на механизмите за защита правата на човека, за развитие на демокрацията и утвърждаване върховенството на правото в борбата с корупцията и борбата с международната организирана престъпност, включително трафика на хора. Наред с това отдаваме важно значение за изграждането на по-хуманна Европа чрез осигуряване на социални права на гражданите, защита на уязвимите групи, борба с бедността и изолацията, защита правата на децата. Считаме, че в условията на сегашната финансова криза тези дейности придобиват допълнително значение.

Правителството оценява високо значението и на Европейския съд по правата на човека за гарантиране на единни общоевропейски стандарти в областта на защитата на правата на човека на Европейския континент и ще подкрепя мерките, насочени към повишаване на неговата ефективност.

В заключение мога да Ви уверя, че правителството е убедено в ключовата роля на Съвета на Европа за решаването на общоевропейските проблеми. Решени сме Република България да участва и все по-активно да допринася за издигането на авторитета и осъществяването на целите на организацията. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.

Господин Тошев, имате възможност за два допълнителни въпроса.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател, ще се възползвам от това право.

Господин министър-председателю, от въпросите, които бих могъл да задам, бих се спрял на два.

Първият е свързан с втората препоръка в чл. 4 на Резолюция 12-11. Въпросът е: какви са намеренията на правителството да консултира изготвяните законопроекти със Съвета на Европа в областите, свързани с правата на човека, демографски, социални и други въпроси, по които Съветът на Европа може да предостави своята експертиза?

Вторият въпрос е: има ли намерение правителството да изработи и внесе в Народното събрание законопроект, гарантиращ независимостта на журналистите от политически и икономически влияния, съгласно препоръката в т. 3 на чл. 4 на Резолюция 12-11 от 2000 г.? Бих могъл да кажа, че такъв законопроект беше изготвен в Тридесет и деветото Народно събрание, изпратен за експертиза в Съвета на Европа, получиха се забележки по повече от 80 от членовете на законопроекта. След това текстовете не бяха коригирани съответно и работата по текста не беше завършена, а в Четиридесетото Народно събрание дори не беше направен опит за продължаване на работата по този законопроект.

Какви са намеренията на вашето правителство по този въпрос? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.

Господин Борисов, можете да отговорите в рамките на три минути по нашия правилник.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Тошев, в процеса на изготвяне на законопроекти правителството има намерения да подходи по възможно най-отговорния демократичен и прозрачен начин и в тясно сътрудничество с всички участници в обществения живот на страната. България е неделима част от семейството на Обединена Европа и в тази връзка експертната помощ от Съвета на Европа – организацията, която е едновременно движеща сила и гарант на общоевропейското демократично пространство, ще бъдат от особено значение за нас.

Вторият въпрос е извън темата на основното питане. Предполагам, че Вие ще питате пак, ще Ви отговоря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.

Господин Тошев – за отношение.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.

Господин министър-председател, благодаря за отговора. Надявам се, че по време на мандата на вашето правителство България ще се върне към нашия европейски дневен ред по отношение на диалога със Съвета на Европа, за сътрудничество със Съвета на Европа, който тази година навършва 60 години. Това е 17-ата година от нашето членство в тази организация. С този демонстриран интерес към продължаване на диалога със Съвета на Европа по всички сфери от взаимен интерес да преодолеем възникналия конфликт в края на предишния мандат, който е изключително неприятен за нас. С общи усилия би трябвало да успеем да възстановим добрите си отношения със Съвета на Европа. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тошев.

Преминаваме към отговор на питане от господин Иван Костов и господин Мартин Димитров – съпредседатели на Парламентарната група на Синята коалиция, относно поправяне на щети, нанесени на българската държава от бившия министър-председател Симеон Сакскобургготски.

Господин Димитров, заповядайте.

МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, господа министри, дами и господа! Според писмените доказателства, предоставени от Софийска окръжна прокуратура, Поземлената комисия в Самоков е възстановила неправомерно правото на собственост върху гори и земи на наследниците на Цар Фердинанд и Цар Борис ІІІ. Според експертизата, предоставена от прокуратурата, вследствие на допусната фактическа грешка са били възстановени повече от 4521 дка гори и земеделски земи. Административният съд определя искането за недопустимо, поради това че сроковете са изтекли, от една страна, а от друга страна, че Държавната агенция по горите не е страна по делото.

Освен тези мотиви съдът не се произнася по искането за поправяне на допусната фактическа грешка при определяне на размерите на горите и земите, защото това искане по чл. 62, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс не е направено пред компетентния административен орган и той изобщо не се е произнесъл по него, тоест няма произнасяне. По този начин след редица грешки на администрацията наследниците на бившите български царе, сред които е и бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски, са придобили непринадлежаща им собственост от българската държава.

Колеги, този въпрос дълго време беше обект на всякакви дебати. Той не трябва да бъде политически, трябва да бъде чисто правен. Както когато един нормален гражданин има реституционни и други претенции, е обект на дела и правни казуси, тук ситуацията е същата. Тази тема трябва да бъде затворена и приключена веднъж завинаги и трябва да се установи чисто правно, без всякакви политически инструменти има ли допусната фактическа грешка и ако има, земята да бъде върната на българската държава – това е казусът.

Затова се обръщам към вас, господин министър-председателю, този въпрос трябва да бъде затворен! Още повече, че цялата инициатива за ревизиране действията на управляващите до момента не може да подмине този въпрос. Широкото обществено мнение очаква отговор. Пак искам да подчертая: този отговор трябва да бъде чисто правен, професионален и да се види истинското положение на нещата. Но е много важно да се разбере от всеки български гражданин, че никой не е над закона, че за всички важат законите, които приемаме и гласуваме в тази зала, те важат по един и същи начин, с еднаква тежест и еднаква сила за всички български граждани. Това трябва да бъде разбрано ясно и категорично от цялото българско общество.

Надявам се, господин министър-председател, в разумни срокове на Ваши действия по този въпрос. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.

Има думата за отговор господин Бойко Борисов, министър-председател на Република България.