Речи на церемонията по даряване на бюста на Димитър Пешев на Съвета на Европа, Страсбург, 25 януари 2000г. Dedication of Bust of Dimiter Peshev to the Council of Europe 25 January 2000 Strasbourg

През месец март 1943 г. Заместник-председателят на XXV Народно събрание Димитър Пешев предприема редица действия, за да попречи на депортирането на българските евреи в нацистките лагери на смъртта. Неговото обръщение към Министър-председателя е подкрепено и подписано от 43 народни представители. С този свой акт Димитър Пешев и подкрепилите го депутати допринасят съществено за това България да спаси своите евреи.

https://www.youtube.com/watch?v=dEF1TmTE1Os

Ministers' Deputies
CM Documents


685 Meeting, 20 [-21] October 1999
13 Any other business

13.1 Committee on Works of Art
Report of the meeting (Strasbourg, 20 September 1999)


CM(99)143 18 October 1999




I. The Committee for Works of Art held its twelfth meeting on 20 September 1999.

II. The Committee of Ministers was represented by Mr J Wolf, Permanent Representative of Liechtenstein and Committee Chair, and Mr J Warin, Permanent Representative of France.
The Parliamentary Assembly was represented by Mr Nothomb. Apologies for absence had been received from Mr Valk.
The Secretariat was represented by Mr S Palmer, representing the Secretariat of the Committee of Ministers, Mr C Grayson, representing the Office of the Clerk of the Assembly, Mr J P Chauvet, representing the Director of the Secretary General’s Private Office, Mr J L Gianardi, Director of Administration, and Mr P de Romémont, representing Mr H J Rohkamm, Head of the Logistics Department and Committee Secretary.

III. The committee was required to make a recommendation concerning Bulgaria’s offer to donate a bust of Dimitar PESHEV.
IV. The committee thanked the Bulgarian Government for its offer and decided the donation should be accepted.

V. The committee suggested displaying the bust in the meeting room lobby on the 2^nd floor of the Palais de l’Europe, in front of the glass partition opposite Room 9. The committee also recommended that the bust be placed on a wooden pedestal identical to those that supported the other busts displayed in that area.

VI. The committee reminded participants that it had decided all works of art displayed at the Council of Europe should bear identical plaques giving the artist’s name, the title of the work of art, the donor country, and the year of donation. With this in mind, the committee recommended that there should be no further inscriptions either on the bust of Dimitar PESHEV or on a pedestal plaque.
VII. The committee also recommended that the Council of Europe produce a brochure listing all the works of art in its possession. Any further information about the works could be incorporated in the brochure.






MR. LATCHEZAR TOSHEV’S SPEECH

AT THE CEREMONY OF DONATING

THE BUST OF DIMITUR PESHEV

TO THE COUNCIL OF EUROPE

My dear Mr. Secretary General,
My dear Mr. President of the Parliamentary Assembly,
My dear Mr. President of the National Assembly,
Your Excellencies,
Dear colleagues,
Distinguished ladies and gentlemen,

I would like to thank the Council of Europe for having agreed to accept as a present from the National Assembly of Bulgaria the bust of Dimitur Peshev created by the distinguished Bulgarian sculptor Ivan Minnekov.
Dimitur Peshev was the Deputy Speaker of Bulgaria’s Parliament in 1943, right at the time of the most atrocious persecutions and pogroms of Jews - the Holocaust. Having been alerted by Mr. Vlado Kurtev, one of the leaders of the Internal Macedonian Revolutionary Organization (IMRO), about the ongoing preparations for the intended deportation of Bulgaria’s Jews, Dimitur Peshev exerted pressure on the Interior Minister to cancel his deportation orders. Then he induced 43 deputies from the parliamentary majority in the National Assembly to sign a letter of protest to the cabinet demanding that the decision to deport Bulgarian Jews be rescinded.
The Bulgarian Orthodox Church was also involved in the campaign for rescuing the Jewry which rendered it probably the only religious institution within the territories brought under Hitler’s control which spoke out forthrightly in defence of the Jews.
A group of 21 most renowned Bulgarian writers and poets also supported the rescue action. A large assembly of lawyers and public figures also sent declarations of protest.
In the meanwhile Mr. Peshev was divested of his position and functions as the Deputy Speaker of the National Assembly at the request of the then Prime Minister.
The public pressure, however, produced the anticipated results.
Under the erstwhile Bulgarian Constitution the final decision had to be taken by the monarch. His refusal to deport the Jews would result in a direct confrontation with Hitler which certainly was not riskless back then. It must be said to his credit that Tsar Boris III decided to disallow the deportation.
Consequently, the entire Jewish community numbering then 50,000 people was rescued and never deported to the death-camps. The petition did attain its objective:
The Nazi ambassador Beckerle wrote in 1943: “The Bulgarian society is unable to understand the real significance of the Jewish question. The ordinary Bulgarian does not realise the meaning of our fight against the Jewry. What is more, Bulgarians by nature are unable to comprehend the essence of the racial issue. Bulgarians do not find any faults with the Jews justifying the need to take any special measures against them.”
Those words were meant back then to humiliate the Bulgarians, but they are in fact a real nice compliment for our nation today.
The erstwhile trade representative of Sweden to Bulgaria, Mr. Utgren, also reported about his impressions that anti-Semitism was completely alien to Bulgarians, and that they regarded deportations, or any other measures against anybody on religious grounds as absolutely illegal.
By an irony of fate, in the times of communism those 43 members of Parliament who had displayed the courage to protect Bulgaria’s Jews, as well as the prestige of the entire Bulgarian nation were trialled and convicted by the so called people’s tribunal on charges of nazism and liability for the persecution of Jews. 20 of them were sentenced to death, 6 were imprisoned for life, 8 persons (and Mr. Peshev was one of them) were sentenced to 15 years of imprisonment, 4 were sent to prison for a term of 5 years, 1 was sentenced to 1 year of imprisonment, three were acquitted, and one, although deceased at the time of trial, was sentenced to confiscation of all his property.
We, Bulgarians, are proud with the cause and life-work of Peshev, and the feat performed by this virtuous man, which are not very familiar to other people in Europe. And to prevent oblivion, our delegation to the PACE promoted the idea to donate the bust of Dimitur Peshev to the Council of Europe where it will be displayed alongside a number of notable Europeans celebrated for their contribution to humanity, tolerance and morality.
Our initiative was supported by the President of the National Assembly, as well as by the Special Commission, and by the Committee of Ministers. We consider this to be a sign of recognition which has made us very happy indeed, and which we sincerely appreciate.

РЕЧИ ПРОИЗНЕСЕНИ НА ЦЕРЕМОНИЯТА ПО ДАРЯВАНЕ НА БЮСТА НА ДИМИТЪР ПЕШЕВ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

СТРАСБУРГ, 25 ЯНУАРИ 2000г.



КРАЙНОТО РЕШЕНИЕ ТРЯБВАШЕ ДА ВЗЕМЕ ЦАРЯТ
Изказване на Лъчезар Тошев, ръководител на българската делегация в ПАСЕ

Позволете ми да благодаря на Съвета на Европа за съгласието да приеме като подарък от Народното събрание на България бюста на Димитър Пешев, изработен от големия български скулптор Иван Минеков.

Димитър Пешев беше Заместник-председател на българския парламент по времето на най-жестоките преследвания срещу евреите – Холокоста. Предупреден от един от лидерите на ВМРО – Владо Куртев, за подготвяната акция за депортация на българските евреи, Димитър Пешев оказва натиск върху Министъра на Вътрешните работи да спре депортацията, след което събира подписите на 43-ма депутати от мнозинството в Нардното събрание под протестно писмо до правителството с искане за отмяна на решението за депортиране.

В кампанията за спасяването на евреите се включва и Българската Православна Църква – впрочем може би единствената религиозна институция, заявила открито своята позиция на територията под контрола на Хилтер.
Група от 21 най-известни български писатели и поети също подкрепя акцията.
Голяма група адвокати и общественици също изпращат протест. Междувременно Пешев е свален от поста в Народното събрание по искане на тогавашния Министър-председател.
Но общественият натиск дава резултат.

Съгласно Конституцията крайното решение трябваше да вземе Царят.
Отказът за депортация на евреите би означавал пряка конфронтация с Хитлер, което не е било безопасно в онези времена.

Но за негова чест цар Борис III решава да не разреши депортацията.

Така цялата еврейска общност, която броеше около 50 000 души, беше спасена и не замина за лагерите на смъртта.
Петицията на Димитър Пешев постигна целта си.

Нацисткият посланик Бекерле писа през 1943г.: 

 „Българското общество не разбира истинското значение на еврейския въпрос. Обикновеният българин не разбира смисъла на борбата против еврейството – още повече, че и расовият въпрос по природа не му е понятен. Българите не намират у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях.”

Тези думи, които са целели да унизят българите, всъщност са един голям комплимент за нашия народ днес.
Тогавашният шведски търговски представител в България – г-н Утгрен, също докладва за впечатлението си, че антисемитизмът е чужд на българите и те гледат на депортации или на мерки срещу когото и да било поради религиозни причини като на нещо абсолютно незаконно.

По ирония на съдбата, по времето на комунизма тези 43-ма депутати, имали смелостта да защитят не само българските евреи, но и честта на българския народ, са осъдени от т.нар. Народен съд по обвинения в нацизъм и за „преследване” на евреите.
От тях 20 души са осъдени на смърт, 6 – на доживотен затвор, 8 (сред които и Д. Пешев) на 15 години затвор, 4-ма на 5 години, трима оправдани, един – на 1 година, а на един, който е починал, е конфискувано цялото имущество.
Ние, българите, се гордеем с делото на Димитър Пешев, което не е широко известно в Европа.
И за да не бъде то забравено, нашата делегация в ПАСЕ лансира идеята за даряване на бюста на Димитър Пешев на Съвета на Европа, където той ще бъде наред с други бележити европейци, служители на хуманността, толерантността и морала.

 Нашата инициатива беше подкрепена от председателя на Народното събрание, а също така и от специалната комисия и Комитета на Министрите, което признание много ни радва и за което сърдечно благодарим.



БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ОТХВЪРЛИ АНТИСЕМИТИЗМА
Реч на лорд Ръсел Джонстън, Президент на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа

Мисля, че г-н Соколов каза почти всичко. Когато наскоро говорих пред българския парламент, заявих, че в много страни, включително и в моята, има такива фанатици, които при определени обстоятелства успяват да доминират и да вкарат иначе нормални и толерантни хора в колективна лудост. Да се изправиш срещу такава колективна лудост изисква голям кураж. Димитър Пешев беше от хората, които притежават нужния кураж.
Както председателят Соколов каза, Пешев изрази отговора на българския народ, който верен на своята традиционна толерантност, отхвърли антисемитизма, загрижен за съдбата на своите съграждани.
Но Пешев плати скъпо за това – както по времето на нацистите, така и при комунизма.
Ние трябва да признаем факта, че много свободни хора – включително тук, в тази сграда, са доволни, когато правят генерални изказвания за човешките права, но не са готови да поемат каквито и да било рискове да ги защитят при необходимост, или да сторят нещо за другите, което би могло да засегне тяхното собствено положение.
Димитър Пешев не беше от тях!
Това е същинската причина, поради която сме щастливи, че вие ни дадохте този красив бюст на Пешев, който ще сме горди да изложим тук.

ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРИН, ЕДИН ВЕЛИК ЕВРОПЕЕЦ !
Реч на Ханс Крюгер, Заместник-генерален секретар на Съвета на Европа

Горд съм, че мога да участвам в откриването на този бюст – на един велик българин, един велик европеец и истински хуманист. Димитър Пешев имаше куража да каже „не”, когато България получи искането за депоратация на българските евреи. Той инициира петиция, подписана от 43-ма членове на парламента, които изпратиха протестно писмо до министър-председателя.
Неговите усилия изиграха ключова роля за решението на цар Борис III да отхвърли депортирането. Така над 48 000 души бяха спасени от концентрационните лагери. Димитър Пешев пострада заради своя кураж. Той загуби своето имущество и правото да упражнява своята професия.
Този бюст няма да ни напомня само за историята на един забележителен човек. Той ще ни напомня, че не бива да оставяме нещата просто да минават покрай нас. Гражданската смелост е основа за функционирането на демократичното общество. Още повече, когато се виждат развития или действия, които засягат демокрацията или нашите съграждани. Програмата на Съвета на Европа за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите (приета по българска инициатива –б.м.), има за цел да помогне на младите хора в Европа да развият умения и отношение, които са им необходими, за да действат като отговорни и конструктивни граждани. Гражданската смелост е безценно качество в този контекст. Аз благодаря на българските представители за това, че ни подаряват този бюст. Той ще бъде вдъхновение за всички нас.


ЗАСТАВАМ ТУК, ЗА ДА БЛАГОДАРЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Реч на г-н Рони Мило, ръкводител на специално поканената делегация на Кнесета на Израел в ПАСЕ

Имам смесени чувства към днешното събитие. От една страна, адмирирам Димитър Пешев, който със своите действия спаси 50 000 души български евреи. От друга страна, ако по същото време на Втората световна война, по времето на Холокоста, ние имахме 50 души като Пешев, не 50 000 души, а 6 милиона, които бяха екзекутирани в газовите камери, щяха да бъдат спасени.
 Между тях 500 000 малки деца и бебета, които бяха изпратени дори от Страсбург в концентрационен лагер на 20 км оттук.
Когато те бяха изпращани в концентрационни лагери, в цяла Европа имаше само няколко европейци, които направиха нещо за спасяването на тези хора, изпращани в лагерите на смъртта.

Ето защо е толкова важно за мен като водач на Израелската делегация, като ръководител на делегацията на Израелската държава да застана тук, за да благодаря на българския народ, на председателя на българския парламент, на българската делегация в ПАСЕ, на председателя на ПАСЕ и на Генералния секретар на Съвета на Европа за това специално събитие, което ни събра днес – да отдадем почит на паметта на Димитър Пешев, който беше велик лидер, за когото неговите ценности бяха по-важни от неговата кариера и дори от неговия живот.

Той направи много – заедно с българите, с българския народ, за да спаси 50 000 евреи – почти цялата еврейска общност в България. Те бяха спасени от българския народ, от българския парламент и от всички онези добри хора, водени от Димитър Пешев.

***

В края на церемонията Главният Равин на Елзас Г-н Рене Гутман, връчи на Лъчезар Тошев медал „Синагога на мира” заради инициирането на церемонията по даряване на бюста на Димитър Пешев и възпоменаването на спасяването на българските евреи в Съвета на Европа.

Въпросът за задграничните дружества

трябва да продължи да се поставя, докато не се реши проблемът. Това е мнението на 40.4% от анкетираните от НЦИОМ български граждани. Заданието за представителното изследване на института е дадено от народния представител от Синята коалиция Лъчезар Тошев. Любопитното е, че на противното мнение са само 1,8%, а 57.8% не могат да преценят.


Първото парламентарно питане, отправено към премиера Бойко Борисов, беше именно от Лъчезар Тошев и посветено на задграничните дружества.


„През 1994 г. са вписани 311 задгранични дружества, повечето от тях вече са приватизирани. Над дружествата ефективен контрол не е упражняван“, каза тогава премиерът. Той подчерта, че 20 години по този въпрос не е имало реален напредък.

ОСМО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 28 август 2009 г.

Открито в 11,03 ч.

28.08.2009

 

Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Милена Христова и Мариана Даракчиева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

В залата са регистрирани 205 народни представители.

Преди да преминем към точката от днешния дневен ред – парламентарен контрол, ще направя няколко съобщения:

С писмо с вх. № 953-26-1 от 27 август 2009 г. от Иван Костов – председател на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, на основание чл. 78, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило искане за оттегляне на проект за решение за утвърждаване Правилник за реда и работата на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, входиран с № 954-02-50 от 10 август 2009 г.

С писмо с вх. № 902-00-5 от 20 август 2009 г. министър-председателят Бойко Борисов на основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Решение № 694 на Министерския съвет от 2009 г. ме уведомява, че оттегля проект на Закон за ратифициране на Конвенция за основаване на Европейски университетски институт, одобрен с Решение № 633 на Министерския съвет от 2009 г., внесен за разглеждане от Народното събрание.

С писмо с вх. № 902-00-6 от 20 август 2009 г. министър-председателят Бойко Борисов ме уведомява, че с Решение № 692 на Министерския съвет от 2009 г. се оттегля проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, одобрен с Решение № 659 на Министерския съвет от 2009 г., внесен за разглеждане в Народното събрание.

Трето известие за оттегляне на проект се извърши с входирано писмо № 902-00-8 от 25 август 2009 г. отново от министър-председателя господин Борисов. Съгласно Решение № 697 на Министерския съвет от 2009 г. се оттегля проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, одобрен с Решение № 649 на Министерския съвет от 2009 г., внесен за разглеждане от Народното събрание.

Преминаваме към предвидената точка от дневния ред:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.

Преди това ще съобщя за новопостъпилите питания за периода от 19 август 2009 г. до 27 август 2009 г.:

Постъпило е питане от народния представител Петър Василев Мутафчиев към Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно политиката по разкриване на наследството от бившето управление на страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 септември 2009 г.

Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката и намеренията на правителството по препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съдържащи се в Резолюция № 1211 от 2000 г., за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 септември 2009 г.

Получен е писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов. На основание чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание връчвам екземпляр от него на народния представител. Заповядайте.

Постъпил е писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.

Заповядайте, господин Тошев, връчвам Ви екземпляр от писмения отговор.

Преминаваме към обявените във вчерашния ден два въпроса, на които днес следва да чуем отговорите.

Първият въпрос е от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към министър-председателя Бойко Борисов.

Господин Тошев, заповядайте да развиете своя въпрос.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми господин министър-председателю, почитаеми народни представители! За две минути мога да развия един много кратък въпрос по един огромен проблем – проблемът със задграничните дружества и инвестициите в чужбина, направени от България по времето на комунистическия режим. Може би това е пети парламент, в който задавам такъв въпрос. По него съм отправял десетки питания и в Тридесет и деветото Народно събрание успяхме с големи усилия да постигнем това, че открихме Регистъра на задграничните дружества, в който се намират имената на 311 задгранични дружества.

Намерихме ревизионния акт на Българската външнотърговска банка, даже в момента в Народното събрание се намира един екземпляр от него, от разузнаването изпратиха в Народното събрание списък с около стотина имена на задгранични дружества. Очаквахме, че през мандата на Четиридесетото Народно събрание този процес ще продължи и ще се изпълни препоръката, съдържаща се в доклада на междуведомствената комисия, направен по препоръка на Народното събрание до правителството, в което предложение се казва: Министерството на икономиката да актуализира водения Регистър на задграничните търговски дружества, като се отразят получените данни от други министерства, ведомства, търговските представителства в чужбина, както и от съхраняваните архивни документи в Министерството на икономиката и Централния държавен архив.

Вместо това в отговор на мои питания до предишния министър на икономиката господин Димитров и до премиера Станишев се оказа, че Регистърът на задграничните дружества е ликвидиран и е изпратен в архив. По този начин изглежда, че въпросът не е бил на вниманието на предишното правителство.

Ето защо в момента поставям отново този въпрос към новия министър-председател. Вярвам, че има воля в правителството да бъде изяснен този въпрос, който стои вече двадесет години пред българското общество. Той е обществено значим. Тези 311 дружества не са безпризорни. В момента те нямат принципал, но би трябвало държавата да се поинтересува от тях.

Затова моят въпрос към министър-председателя е: каква е политиката на вашето правителство по въпроса за изясняване съдбата на задграничните дружества и инвестиции на българската държава в чужбина и какви мерки ще вземете за пълното изясняване на този въпрос? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.

Давам думата за отговор на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! За съжаление в днешния ден е излязла книгата на Христо Христов „Империята на задграничните фирми. Създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961-2007 г.“, която ми се струва, че е един много добър наръчник за работа в тази сфера, за която е и Вашето питане.

Моят отговор се състои от две части – едната е за пред парламента и втората предполагам след Вашата реплика.

Въпросът за политиката на правителството за пълното изясняване състоянието на задграничните дружества с българско участие и инвестираните държавни средства в чужбина, който сте задали пред мен, стои пред българското общество последните 20 години. От текста на Вашето запитване, Вашите публикации, хронологията на Вашите усилия е видно, че сте запознат подробно със състоянието на действията за изясняване съдбата на задграничните дружества и инвестициите на българската държава.

Проблемът е бил предмет на обсъждането в Тридесет и осмо, Тридесет и деветото, Четиридесетото Народно събрание. Информация се предоставя от всички предходни министри по въпросите на икономиката – министър Жотев още през 2001 г., следват министрите Василев, Шулева, Петър Димитров. Парламентът също се е ангажирал с този въпрос, като през 2005 г. са водени обсъждания по доклада на изрично създадена от Министерския съвет междуведомствена комисия. Установено е, че в задграничните дружества и клонове на българските външнотърговски организации са били вложени милиони левове от страна на държавата.

Наличната информация показва, че първоначално в периода на учредяване на първите задгранични дружества от страна на държавните външнотърговски организации редица от тези дружества са реализирали значими обороти. Част от тези средства са използвани за създаване на нови задгранични дружества. Във връзка с въпроса, който поставяте днес, е важно да се подчертае кога е протекъл този процес на регистрация на дружествата зад граница със средства на държавните предприятия.

До 1969 г. са били регистрирани 73 задгранични дружества и 11 клона. Към 1986 г. броят на задграничните дружества е 141, а към края на 90-те години този брой се удвоява и по справки са учредени вече 247 задгранични дружества.

Последните данни от 1994 г. показват, че са вписани 311 задгранични дружества. Вече е констатирано, че самата процедура по учредяването на тези дружества не е включвала ефективен механизъм за контрол, нито на по-късен етап са предприемани мерки в тази насока. Едва през 1994 г. е приета наредба за регистрация и контрол на дружествата, която впоследствие е допълвана с наличните данни.

В периода 1991-1992 г. по решение на Министерския съвет е действала изрична комисия по въпросите на задграничните дружества под ръководството на тогавашния министър на отбраната господин Луджев, която е обобщила наличната информация, но след това не са предприети никакви действия.

През 1992 г. по нареждане на тогавашния министър на финансите господин Иван Костов е извършена финансова ревизия на Българската външнотърговска банка, която е отговаряла за изразходването на средствата. Съгласно информацията от Министерството на финансите съставеният акт от ревизията, която приключва през 1993 г., е внесен през същата година в Главна прокуратура, но явно не са били предприети по-нататъшни действия от страна на прокуратурата.

През 2004 г., отново след обсъждане и в Народното събрание, е създадена междуведомствена комисия от Министерския съвет. Тя е докладвала състоянието, размера на инвестираните средства за периода 1963-1990 г. по видове валути, както и отпуснатите кредити от фонд „Финансиране на дейността на задграничните дружества с българско участие“ за периода 1985-1992 г.

Съществуват обективни затруднения по предприемането на други мерки. Регистърът на задграничните дружества, воден от Министерството на икономиката, е бил разсекретен, като пълни данни са предоставени на Народното събрание през 2005 г. Съответните български държавни предприятия, външнотърговски организации, които са учредявали задграничните дружества, са били преобразувани през годините търговски дружества. Повечето от тях са приватизирани и при процеса на приватизация е оценявано участието на задграничните дружества. Управлението на задграничното участие се осъществява от различни министерства, като и съответните приватизационни процедури са проведени от различни министерства и ведомства.

Към настоящия момент съгласно действащото законодателство по отношение на дружествата с над 50% държавно участие в капитала - включително и тези, които притежават акции или дялове от капитала на задграничните дружества, се прилага изискване ежегодно да представят финансовите си отчети и годишни отчети за дейността. За дружествата 100% държавна собственост се извършва пълен финансово-икономически анализ за цялостната им дейност. Събраната през годините информация се изпраща до Регистъра на задграничните дружества, който е бил разсекретен и предаден на Държавния архив, те също са предоставени на вниманието на Народното събрание.

Какво бихме могли да предприемем днес?

Въпреки изразяваната политическа воля от всички правителства, до момента във всички становища и доклади се съдържа идентичен извод, че обективните обстоятелства не позволяват да се проследи назад във времето хронологията по създаването и развитието на задграничните дружества, анализирането на финансовите параметри и идентифицирането на допуснати нарушения от различните институции, за които да се набележат адекватни мерки. В този смисъл днес отговорът на въпроса, който поставяте към мен, стига не само до политическата воля на правителството, а и до реалната преценка за възможните мерки, които могат да бъдат предприети за решаването на този въпрос.

След като този въпрос многократно е обсъждан без реален напредък години наред – 20 години, е трудно да се очаква, че могат да се предприемат обективни мерки след такъв дълъг период. Въпреки това аз като министър-председател декларирам ясна политическа воля на правителството за изясняване на пълната и обективна картина на управлението на страната до този момент. Това е необходимо, за да можем да продължим управлението на страната по ясни правила и в синхрон с европейските норми и стандарти.

Работата на правителството още първия месец ясно показва нашата воля да разкрием всички нередности и проблеми, за да постигнем конкретни резултати, и усилията ни са съсредоточени върху най-актуалните проблеми в момента и наследството от предишните правителства. Това е наша приоритетна задача.

Мога да ви уверя, че във всеки един случай, в който констатираме факти, които дават допълнителна информация, или се установят неправомерни действия по отношение на създаването и работата на външнотърговските дружества, ще сезираме съответните органи и ще гарантираме условията за пълно установяване на истината.

Аз лично се ангажирам още днес да разговарям с главния прокурор – господин Велчев, на базата на тази проверка, която е възложена на Върховна касационна прокуратурата през 1992 г., какви резултати има, дали са открити нередности, дали има повдигнати обвинения – явно няма, и да използваме прокуратурата като разследващ орган.

Повтарям, ние като правителство – всички министри, групи, служби, и това, от което имат нужда прокурорите в тази посока, ви гарантирам, че ще бъде направено, като се ангажирам лично да помоля главния прокурор да започнат работа по въпроса.

Надявам се, че се побрах във времето. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Борисов.

Господин Тошев, заповядайте за реплика.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.

Господин министър-председател, благодаря Ви за отговора. Това е един огромен въпрос, както казах в началото, един авгиев обор, който трябва да бъде изринат. Смятам, че Вие имате качеството да го направите.

На другия ден, след като се изясни въпросът за съдбата на задграничните дружества, България няма да бъде същата, защото ще се покаже, че държавата се интересува от своята собственост, че има ред, има закон, че не могат да бъдат оставени нещата просто да вървят така от само себе си, без никой да се интересува от тях. Ето защо приветствам Вашето намерение да се заемете с този въпрос. Желая Ви успех! Очаквам да има резултати в близко бъдеще.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.

Господин Борисов, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Господин Тошев, относно това, което казахте преди малко: още от днес с прокуратурата, с колегите от различните служби, с нашите колеги от разузнаването, с Министерството на външните работи ще направим всичко възможно, за да направим преглед на това, което е правено досега. Надявам се прокурорите да са работили през 1992 г. по това, по което са били питани, по наличната информация. Убеден съм, че тази истина ще излезе наяве. Факт е, че 20 години е пазена, всъщност всички са искали, но не са можели, или обратното – можели са, а не са искали. Затова се надявам да имаме успех.

Повтарям, тази книга, която ми подарихте днес, от това, което прелистих докато говорехте, виждам неща и данни, които мисля, че ще послужат много добре на прокурорите и на колегите, които ще работят по този случай.

Знаете, че в момента правим специализирани звена от службите и прокуратурата. Аз считам, че това спокойно може да се възложи на едно специализирано звено, което да поработи по тази тема. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Борисов.

Към министъра на образованието, младежта и науката е отправен въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.

Господин Тошев, заповядайте да развиете въпроса си.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Уважаема госпожо министър, моят въпрос към Вас е свързан с приложението на решението на Народното събрание относно националната програма по декларацията и програмата за обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 7 май 1999 г. Това беше една българска инициатива, лансирана от господин Светлозар Раев, тогава посланик на България в Съвета на Европа, който седем години се бореше за успеха на тази идея. Постигна този успех и тази декларация и програма станаха един общ европейски документ.

Причината да се постави въпросът за необходимостта от образованието в демократично гражданство беше още тогава забелязаната негативна тенденция за криза в моралните ценности на обществото: увеличаване на проявите на нетолерантност, на расизъм, на ксенофобия, зачестила толерантност към нетолерантността, антисемитизъм, бягство при нужда от помощ, изостряне на етническите конфликти, егоизъм и егоцентризъм, несъобразяване на собствените права с правата на другите, апатия към общественото развитие, маргинализация на големи обществени групи и незаинтересовани от проблемите на обществото, невключване или недостатъчно активно включване на младежта в обществените процеси и индикации за една обща духовна криза.

За България този въпрос също е важен. Ако погледнем Доклада за младежта за 2007 г., внесен от правителството, който знам, че имате, там можем да видим изключително смущаващи констатации и текстове. Например на стр. 48 четем, че „съвсем естествени са и антидемократичните настроения, както и разрастването на призивите за разрушаване на демократичната политическа система въобще сред някои групи от младежта“.

Така че този въпрос остава актуален за нас. Това е много важно и за бъдещите поколения, за бъдещето на нашето общество. Затова отново поставям този въпрос към Вас, не за да Ви питам какво сте направили, тъй като Вие сега започвате, но да Ви поставя този въпрос и да попитам какви са Вашите намерения по него.

Моят въпрос към Вас е: ще предприеме ли действия Министерството на образованието, младежта и науката за изпълнение на Решението на Народното събрание от 2000 г. и какви мерки ще бъдат предприети, за да може образованието в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, да стане постоянен процес, насочен към формиране на гражданско съзнание в младите поколения? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.

Министър Фандъкова, имате възможност за отговор.

МИНИСТЪР ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

Уважаеми господин Тошев, аз Ви благодаря за този изключително важен въпрос за образователната система и за развитието на младите хора в България.

В отговор на приетите от Комитета на министрите на Съвета на Европа през 1999 г. декларация и програма за обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, както и в изпълнение на последвалите програмни документи на организацията, една от приоритетните области в българското образование безспорно би следвало да бъде подпомагането на младите хора в израстването им като активни и компетентни граждани на България, Европа и света.

У нас основната идея се появява през 1999 г. със започването на образователната реформа в българското училище. Направен е опит за въвеждане на гражданското образование като интегрален компонент на културно-образователната област, обществени науки и гражданско образование. Известни елементи на гражданското образование представляват и някои извънкласни форми на дейности, например инициативите „ден на ученическо самоуправление”, „училището, желана територия на учениците”, от 2005 г. е въведен и свободноизбираем предмет „Антикорупция“. Провеждат се издания на националния конкурс за учители с добри педагогически практики по гражданско образование.

Представители на Министерството на образованието, младежта и науката са участвали в консултации по изработването на Харта на Съвета на Европа по образование в демократично гражданство и образование по правата на човека.

България е участвала и в изпълнението на работната програма на Европейската комисия „Образование и обучение 2010“. Но национална програма по приложение на документите на Съвета на Европа не е изготвена и до този момент.

Новият екип на Министерството на образованието, младежта и науката определя предприетите мерки като твърде хаотични и крайно недостатъчни. Липсва ефективна свързаност и целенасоченост на дейностите, което ги прави неадекватни на основната цел на обучението по гражданско образование, а именно изграждане на ценностна система на основата на демокрацията, човешките права, свободата на личността и етичните ценности като солидарност и толерантност.

Бъдещата политика на Министерството на образованието, младежта и науката ще бъде насочена към отделяне на специално внимание на образованието в демократично гражданство и правата на човека. Процесът на присъединяване към Европейския съюз е свързан с осъзнаване на правата и отговорностите на гражданите и ни поставя пред нови предизвикателства. Българското образование трябва не само да даде определени знания на учениците, а и да ги формира като граждани на Обединена Европа. Дългата изолация на страната в годините е причина за недостатъчност по отношение на най-основните познания в областта на гражданските права, пазарната икономика, историята на европейската култура и политика. Липсват най-вече практически умения, които не са предмет на никоя дисциплина, без които обаче ще възпитаме знаещи, но неспособни да посрещат предизвикателствата на новата епоха млади хора.

Ето защо като основни дейности на министерството сме заложили следното:

Първо, изготвяне на база данни на световните практики по гражданско образование и анализ на възможностите за тяхната приложимост в България.

Второ, анализ и оценка на състоянието в момента в България и предприемане на мерки с цел засилване на гражданското образование и фокусиране на учебния процес към потребностите и интересите на детето и съвременния млад човек.

Трето, анализ и оценка на държавните образователни изисквания за учебно съдържание относно възможностите за възпитание в демократично гражданство и патриотизъм.

Четвърто, изготвяне на стратегия за цялостно въвеждане на гражданското образование в образователния процес на ниво знания и умения като работа в екип, решаване на конфликти и изграждане на аргументи, здравна, екологична култура и други.

Нашата амбиция е да засилим гражданската мисия на българската образователна система като цяло, като се започне от детските градини и се стигне до висшите училища и ученето през целия живот. Аз ви уверявам, че това е един от основните приоритети, които залагаме в работата на нашата програма. Наистина ще се радвам да обсъждаме тези въпроси и с вас тук. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо министър.

Господин Тошев, заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора. Дори съм изненадан, че и за краткото време, което имахте досега, Вие вече сте се обърнали към този въпрос. Това е много добре. Надявам се в бъдеще това да стане един от приоритетите както на вашето министерство, така и на нашето общество като цяло, тъй като това е важен въпрос и за бъдещите поколения, а не само за нас. За нашето общество това е един много важен въпрос. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.

С това парламентарният контрол е изчерпан.

Обявявам, че следващото редовно пленарно заседание ще се състои идната сряда, 2 септември, от 9,00 ч.

Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,30 ч.)

Председател:

Цецка Цачева

Секретари:

Милена Христова

Мариана Даракчиева

ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 22 юли 2009 г.
Открито в 9,02 ч.
22.07.2009

Дебати по приемане на Правилника за Организацията и Дейността на Народното събрание

Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Пламен Нунев и Драгомир Стойнев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 200 народни представители. Налице е изискуемият се по Конституцията кворум, поради което откривам настоящото пленарно заседание. (Звъни.)

……………………………..

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател.

Преминаваме към Глава втора от настоящия правилник. Предлагаме заглавието на Глава втора да бъде – „Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството”. Това е и досегашното наименование.

Временната комисия подкрепя това заглавие.

По чл. 3 има постъпило предложение от Парламентарната група на Синята коалиция.

В Глава първа „Общи положения” се създава нов чл. 3 със следното съдържание:

„Чл. 3. (1) Народни представители, за които има данни от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, че са били сътрудници, не могат да бъдат членове на:

1. ръководството на Народното събрание;

2. ръководствата на комисиите към Народното събрание;

3. международните делегации на Народното събрание;

4. Комисията по национална сигурност, Комисията по външна политика, Комисията за контрол на ДАНС, Комисията по европейските въпроси и контрол върху европейските фондове като членове.”

Временната комисия не подкрепя този текст.

Временната комисия предлага и подкрепя текста на сега действащия правилник, а именно:

„Чл. 3. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния от присъстващите народни представители...” (От Синята коалиция искат думата.)

Момент, нека да прочета чл. 3 и ще имате думата.

РЕПЛИКА ОТ КБ: Вие ли давате думата?

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не, не я давам аз, но съм длъжна да изчета и другото предложение на чл. 3.

„... Той ръководи заседанието до избирането на председател на Народното събрание.

(2) Народните представители полагат предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва устно, което се удостоверява с подписване на клетвен лист.”

Временната комисия подкрепя да остане само този текст на чл. 3.

Вече имате думата за изказвания.

Госпожо председател, който желае от колегите да се изкаже.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Синята коалиция предлага създаването на този нов чл. 3 със съдържание, което изисква народните представители, които са били сътрудници на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия да не могат да заемат определени позиции в органите на Народното събрание. Тези позиции, макар че са изброени като четири на брой, всъщност са във формат от две части. Първите три разглеждат органи, които представляват Народното събрание публично, включително в международни институции и при международни контакти. Преди всичко това е ръководството на Народното събрание; на второ място, това е ръководството на парламентарните комисии и на трето място, това са международните делегации на Народното събрание.

Що се касае до втората група органи, това са комисии, които имат специален режим, специални процедурни правила за провеждане на заседания, изслушвания и гласувания. Това са комисии, които провеждат заседанията си при закрити врата, и комисии, които разглеждат въпроси от националната сигурност.

Защо Парламентарната група на Синята коалиция поиска такава разпоредба? Защото деветнадесет години след падането на Берлинската стена редица международни европейски организации не само осъдиха тоталитарните комунистически и националсоциалистически режими в Европа, но се произнесоха категорично, че Държавна сигурност и сродните й служби действително са били едни от най-жестоките инструменти на тези тоталитарни режими. Аз мога да изброя, че такива са резолюциите на Европейския парламент, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и на Европейската народна партия. От тези съображения ние считаме, че Народното събрание, което се явява не само законодателен орган, но своеобразно лице на българския народ избирано чрез пряко гласоподаване, не би трябвало да допусне в своите ръководни органи и специални комисии именно такива лица, свързани и били сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателното управление на Българската народна армия.

Без да съм член на временната комисия, оглавявана от госпожа Фидосова, свързана с новия правилник, научих, че аргументите, с които това наше предложение е било отклонено, са основно два.

Първият аргумент е дали това не представлява своеобразен лустрационен текст, който може да бъде оспорен пред Конституционния съд.

Уважаеми народни представители, искам пред вас да припомня, че със закон в Съвета за електронни медии не се допускат хора, които са били сътрудници на Държавна сигурност и на разузнавателното поделение на Българската народна армия. По този повод даже имаше проблем на оттегляне на лице, което беше член на СЕМ от квотата на президента на Република България. Както виждате този закон не беше обявен за противоконституционен. Той е действащ и в момента. С други думи този аргумент не го приемам за правно издържан.

Що се касае до втория аргумент, е било изтъкнато, че има джентълменско споразумение парламентарните групи да не представят като кандидати такива лица в ръководните органи и в комисиите, които вече ви казах, имат специални процедурни правила на заседания.

Даден е за пример действително изборът на Председателството на Народното събрание, където – да, това беше спазено и по този повод не се наложи гласуване на отделни членове от заместник-председателите на Народното събрание.

Аз питам: ако следващата седмица, когато се конституират комисиите на Народното събрание, включително и изброените от мен, ще бъде ли спазено това джентълменско споразумение? Аз с голяма убеденост искам да ви кажа, че ще има парламентарни групи, които ще го нарушат, и тогава е въпрос на чест парламентарната група, която е заявила, че няма да допусне да бъде нарушено това споразумение, да не приеме такива кандидатури.

За да се избегне изобщо този казус моето предложение към вас е да подкрепите предложението на Синята коалиция, защото това ще бъде много ясен знак както към българските граждани, така и към нашите партньори от Европейския съюз, че България се разделя със своето тоталитарно минало, включително и метастазите, които продължаваха да съществуват вече двадесета година. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.

Господин Янев, заповядайте за изказване.

ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Ред, законност и справедливост категорично подкрепя предложението на Синята коалиция. Ние считаме, че и в други законопроекти трябва да има лустрационни текстове. Имаме намерение да внесем такива законопроекти, защото това е трайна практика в страните – членки на Европейския съюз. Мога да ви дам за пример Република Полша - тогава, когато изборите бяха спечелени от „Право и справедливост” на братята Качински. Почти в цялото законодателство бяха наложени лустрационни текстове.

Същото се получи и тогава, когато дойде на власт ОДЕС на Мирек Тополанек в Чехия. Щом като в страните от Вишеградската четворка това нещо се е случило, има много солиден ефект, възпитаващ ефект за обществото, би било редно да се случи на първо време и по отношение на постоянните работни комисии в българския парламент.

Нашето предложение към колегите от Политическа партия ГЕРБ е да подкрепят това предложение на Синята коалиция, защото това ще бъде много ясен знак за обществото, че оттук нататък няма да се допусне хората, които са определяли дневния ред преди Десети ноември и които са шантажирали обществото, да продължават да влияят и днес. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви и аз.

Господин Тошев има думата за изказване.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми народни представители, защитавам предложението на Синята коалиция не просто защото принадлежа към тази парламентарна група, но защото смятам, че този въпрос е важен и крайно време е 20 години след началото на прехода в България той да бъде решен по категоричен начин.

През 2000 г. Народното събрание прие закон, с който се обяви комунистическият режим в България за престъпен, той е публикуван в бр. 37 на “Държавен вестник” от 5 май 2000 г. След като комунистическият режим в България е обявен за престъпен, а неговото основно оръдие са тези репресивни структури, които са изброени – Държавна сигурност, на първо място, и другите, тогава е редно тези, които са избрани в Народното събрание, но са били по някакъв начин сътрудници на тези служби или служители, да останат на по-заден план, да не бъдат начело, да не бъдат ръководители на съответните комисии или да участват в международни делегации. Това се отнася и за представители на комунистическата номенклатура по принцип.

Може би трябва да припомня днес, че в началото на 90-те години Маргарет Тачър ни казваше на срещи, което може да потвърди и бившият президент Желев, и Филип Димитров, и Иван Станчов, и аз съм се срещал с госпожа Тачър, че за нас ще съдят по това кой ни представлява, кого изпращаме да ни представлява. Затова е важно в момента да дадем сигнал, че такива, които са участвали в репресивния апарат, няма да бъдат лицето на Четиридесет и първото Народно събрание. Между другото, в т. 4 бих искал да подчертая, че имената на комисиите трябва да бъдат приведени в съответствие с гласуването по-нататък на самите комисии в следващите текстове, но също така това се отнася с голяма сила за международните делегации на Народното събрание, защото тези делегации ни представляват в съответните парламентарни асамблеи, в които ние участваме.

Ето защо смятам, че след като редица международни институции, като Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, като Европейският парламент и съвсем наскоро, на 3 юли - Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Декларацията на своята Парламентарна асамблея заявиха категорична позиция относно извършените престъпления от комунистическите режими, също и от националсоциалистическите режими, ние не можем в момента да даваме погрешен сигнал, защото днес пред България стои въпросът за възстановяването на нашето лице в международната общност и на първо място в европейските институции.

Ето защо ви моля да подкрепите това предложение. Смятам, че то ще бъде много добър сигнал, който България ще излъчи още на първото работно заседание на новото Народно събрание. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цветанов има думата.

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ и Политическа партия ГЕРБ като член на Европейската народна партия подкрепяме така направеното предложение от Синята коалиция. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Четин Казак има думата.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми колеги, без да имам каквито и да е притеснения лично от този текст, но в качеството си на юрист...

РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Само ти нямаш.

ЧЕТИН КАЗАК: Надявам се, че не съм единствен в тази зала.

В качеството си на юрист искам само да опонирам на тезата, че едва ли не този текст не би бил обявен за противоконституционен.

Уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги, искам да ви прочета текста на § 1 от Закона за администрацията, който е бил гласуван през 1998 г.:

„За срок пет години от влизането в сила на този закон задължителни изисквания към лица за заемане на ръководни длъжности в администрацията са:

1. да не са заемали ръководни длъжности или други приравнени към тях в политическия и административен апарат на Българската комунистическа партия;

2. да не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, от която и да е категория, посочена в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.”

Този § 1 от Закона за администрацията, уважаеми колеги, е бил обявен за противоконституционен от Конституционния съд на Република България като несъответстващ на международни договори, по които България е страна. Решението е обявено в бр. 8 на “Държавен вестник” от 1999 г.

Уважаеми господин Иванов, това, че в някой закон съществува подобен текст, не означава, че този закон не е противоконституционен. Чисто и просто никой не е оспорил неговата конституционносъобразност пред Конституционния съд.

Така че, знаейки че подобен текст вече е обявен за противоконституционен, гласувайки подобен текст, вие ще го направите с ясното съзнание, че нарушавате Конституцията. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.

Има ли други желаещи?

Господин Методиев, заповядайте.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, имаше добра практика да се представяме. Аз се казвам Веселин Методиев и съм от 24. Многомандатен избирателен район.

Темата, която обсъждаме, е много стара за тази зала. Лично аз приветствам председателя на Парламентарната група на ГЕРБ господин Цветанов за неговото изявление преди минути.

Господин Казак в стилистиката на днешната опозиция в България се опита отново да манипулира. От сутринта правите това, правите го изключително бездарно, нищо не може да постигнете по този начин. Излязох да го кажа само и единствено за колегите, които сега формират мнозинството на българския парламент.

Има няколко решения на Конституционния съд, не едно. Тези решения са били в различни посоки, при различни състави на Конституционния съд, при различни президенти на страната, при различна конюнктура. Това всичкото е влияело върху тези решения, върху онова, което наричаме безпристрастност в кавички.

Въпрос на политическа воля е днес Четиридесет и първото Народно събрание да заяви политическа воля по определена тема и тази воля стига до съюзниците и партньорите в Брюксел. Това е голата истина. Останалото е за домашна употреба. Затова не обръщайте внимание на всички тези дребни закачки на опозицията. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.

Има ли други желаещи?

Госпожо Фидосова, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, искам да внеса корекция в така направеното предложение от колегите от Синята коалиция. Става въпрос за ал. 1, т. 4 на току-що обсъждания текст.

Колеги, съгласно приетия Проект за правилник на Временната комисия ние променихме наименованията на част от комисиите. Има комисии, които предлагаме да бъдат закрити, а други да бъдат обединени. Затова в т. 4, с оглед коректност на изписването и това, което очаквам да приемем след това в чл. 17, предлагам да бъдат записани: Комисия по външна политика, Комисия по вътрешна сигурност, обществен ред и отбрана, Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, Комисия по европейските въпроси, Комисия за контрол на публичните финанси и европейските фондове.

Тъй като тези комисии се разделиха, предполагам, че имате предвид тези двете, тоест стават пет комисии. Ако не възразяват колегите от Синята коалиция?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Михайлова има думата.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Коректно бяха прочетени комисиите от госпожа Фидосова и ние от Синята коалиция приемаме – не, а това е логиката на нашето предложение. Но нека да оставим гласуването на т. 4 на ал. 1 в чл. 3 – нов, в Общите положения, едва след като гласуваме въобще кои ще са постоянните комисии в парламента. Тоест, да не предрешаваме сега името, точната формулировка на комисиите.

Затова моето процедурно предложение е сега да гласуваме текста, като оставим т. 4 да се гласува след приемането на текст 17, ако не се лъжа, но текстът, който описва кои точно са постоянните комисии в Народното събрание и едва тогава да добавим т. 4 като гласуване, за да има яснота и да не се получи предрешаване в един много ранен етап, в който гледаме правилника.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.

Заповядайте, господин Янев.

ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, чисто процедурно – аз съм съгласен с предложението на госпожа Михайлова, че това трябва да се гласува, след като се приемат точните наименования на комисиите, но ние предлагаме да се добави и „Комисия за борба с корупцията”. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи за изказвания? Няма.

Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Иванов, подкрепено от господин Янев, господин Тошев, господин Цветанов, господин Методиев, с корекцията – процедурното предложение на госпожа Михайлова, гласуването да бъде по отношение на чл. 3, ал. 1, т. 1-3 включително, като след приемането на многото наименования на редица комисии, както са предложени в проекта за правилник, ще се върнем отново за допълване с т. 4 – редакцията на чл. 3.

Моля, гласувайте предложението за чл. 3, направено от Парламентарната група на Синята коалиция.

Гласували 190 народни представители: за 146, против 32, въздържали се 12. (Ръкопляскания от Синята коалиция.)

Предложението е прието.

Господин Стоилов, заповядайте за отрицателен вот.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Предложението, което мнозинството подкрепи, можеше да има някаква логика, ако то беше достатъчно взискателно и последователно в критерия, който прилага. Много добре знаете, че служителите и сътрудниците на Държавна сигурност са работили в изпълнение на тогавашната държавна политика, формирана от Комунистическата партия. Всъщност вие тогава трябваше да предложите в текста на правилника тези, които са били членове на Комунистическата партия, тези, които са били партийни секретари в Комунистическата партия, също да не могат да заемат ръководни длъжности. (Оживление в Синята коалиция.)

Освен това, странен е този подход, защото вие по този начин създавате потенциални рискове за сегашните служители в тези структури на държавата. Защото, ако един ден това управление бъде оценено като несполучливо, винаги могат отново да бъдат извадени и те да бъдат посочени като отговорните – не политиците, а тези, които са изпълнявали решенията на политиците.

Ето затова подходът ви, според мен, е конюнктурен и съжалявам, че на двадесетата година от прехода вие сте първото мнозинство, което въвежда подобно решение, вместо наистина да се заемете своевременно с противодействието на престъпността, корупцията и решаването на социално-икономическите проблеми. Благодаря.

РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Оттук започва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.

След приемане на предложението от страна на Парламентарната група на Синята коалиция, Глава първа – „Общи положения” ще бъде допълнена с чл. 3, с ал. 1, който към настоящия момент е с гласувани три точки.

Тъй като остават по-малко от три минути до регламентираната почивка от 11,00 ч., затова обявявам същата.