Страници

07 септември 2012

Проект за решение на Народното събрание относно реставрацията на паметника на руския император Александър II – Цар Освободител



                                                                    Вх. № 254-02-108 /05.09.2012г.

                                                 ДО
 ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
 ХLI НАРОДНО СЪБРАНИЕ
 Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА




УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,


На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и   чл.78 ал.1 от ПОДНС внасям проект за решение на Народното събрание относно реставрацията на паметника на руския император Александър II – Цар Освободител, намиращ се на площад „Народно събрание” в София.
Моля проектът за решение да бъде предоставен за разглеждане и приемане съгласно установения ред.



София, 05.09. 2012 г.                      Вносител:

                                                  Лъчезар Тошев
                                                  народен представител

 



      РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО  НАРОДНО СЪБРАНИЕ

                   Проект!

РЕШЕНИЕ

Относно: реставрацията на паметника на руския император
                Александър II – Цар Освободител, намиращ се на
                площад „Народно събрание” в град София


Народното Събрание на основание Чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и на Чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,

                                          РЕШИ :

1.    При реставрацията на паметника на руския император Александър II – Цар Освободител, намиращ се на площад „Народно събрание” в град София , свързан с неговия демонтаж, да се определи друго подходящо място, в централната част на гр.София, на което той да бъде преместен.
2.    На мястото на този паметник на площад „Народно събрание” в гр.София, в тримесечен срок да се издигне паметник на основателя на българската държава хан Аспарух.

3.    Изпълнението на настоящето решение се възлага на Министъра на културата, Министъра на финансите и кмета на Столична Община.




София,  05.09.2012 г.                                Вносител:


                                                        Лъчезар Тошев
                                                        народен представител






                                 МОТИВИ

Започналата реставрация на паметника на руския император Александър II – Цар Освободител, намиращ се на площад „Народно събрание” в град София, предвижда демонтаж на паметника, реставрацията му и поставянето му в тримесечен срок на същото място.

Това е възможност да се предизвика дискусия дали в центъра на София, точно срещу Народното събрание не трябва да се издигне паметник на създателя на българската държава –Хан Аспарух, а паметника на Царя Освободител  с нужното уважение да се постави на друго централно място в нашата столица.
Преекспонирането на паметници на видни руски личности в центъра на София е довело до това, че няма къде да се поставят паметници на видни български личности.

„Нищо не въздига един народ и в собствените му очи и пред чуждия свят като признателността към заслужилите му синове. Това същевременно е и признак на по-висока духовна и нравствена култура.
За щастие , ако съдим по живия интерес, който се проявява от известно време насам  и у нас за големите строители на съвременна България във всички области на политико-обществения и духовния живот, можем да кажем , че полека – лека и българският народ се издига до висотата на цивилизованите нации.
Юбилеите, и макар скромните бюстове и статуи, свидетелстват за едно живо събудено народностно чувство и за горещата любов към епичното минало.

Наистина още много заслужили народу мъже чакат своето признание. Но наченките са добри.

И стига България да излезе от своята икономическа криза, тя ще умее да даде и видим израз на своята гореща благодарност към своите велики чада – и не само в столицата, а и в провинциалните градища, много от които имат право да се гордеят с едно или повече имена.
 И ще дойде ден, когато площади, градини и паркове като в културните страни, ще се красят със статуи, фонтани или споменни плочи, поставени в чест  на общонародни или местни политически или културни дейци, герои или светци. „ 

Това е написал през януари 1927г. в статията си за Драган Цанков  проф. Иван Шишманов - един от най-заслужилите синове на българския народ.
Днес ние със съжаление можем да констатираме, че в центъра на нашата столица липсват паметници на отците – основатели на нашата държава и видни българи като хан Кубрат, хан Аспарух  - основателят на нашата държава, хан Крум – законодателят, Св. Княз Борис Покръстителят, Св. Иван Рилски и пр.
Същевременно в центъра на София се намират Руската църква Св.Николай, паметника на прочутия руски поет Александър Пушкин, Патриаршеският храм Св.Александър Невски, паметникът на руския император Александър II – Царят Освободител, през центъра преминава и бул.Цар Освободител наименуван на същата видна личност на руския народ, на него се намира и паметникът на Съветската армия. Всички те са посветени на исторически и културни дейци на руския народ.
Това създава впечатление, че ние не уважаваме достатъчно собствените си заслужили държавни дейци, на които дължим създаването на нашата държава, църква и нация .
Особено важно е паметникът, намиращ се срещу Народното събрание, да бъде посветен на видна българска личност, свързана с основаването на нашата държава.
Най-безспорната историческа личност сред плеядата на българските отци-основатели е хан Аспарух. На негово име днес е наименувана една сравнително скромна улица в София.

Ако ние самите не уважаваме и не ценим своите велики държавни дейци, нашият общ пантеон от български герои, не може да очакваме нацията ни да е сплотена и способна за реализация на общи цели в бъдещето.
Визуализацията на нашето днешно отношение към героите от българското минало са паметниците. На първо място това са паметниците в българската столица и запазването на местата на памет за важните историческите събития.
Разбира се, това не означава да не почитаме и уважаваме видни световни деятели на човечеството и представители на други народи заслужили за България, за Европа и за света. Напротив!
Руският император Александър II е наречен „Освободител” заради решението му да забрани робството в руската империя през 1861г., освобождавайки по този начин „крепостните” селяни.
Този му акт заслужава уважение!
Той е начело на руската империя, когато  следствие на поредната руско-турска война с мечта за Константинопол, се въстановява българската държавност - първоначално под формата на автономното княжество България, васално на султана, но фактически самостоятелно в своята дейност. Скоро след това нашият народ самостоятелно, и дори при противопоставяне от страна на руската империя, извършва Съединението на княжеството с Източна Румелия, а през 1908г. българските държавни дейци обявяват и независимостта на Царство България!
Не трябва обаче, да се омаловажава ролята за възстановяването на българската държавност, на българските възрожденци, просветители, църковни дейци и революционери в създаването на българската нация, извоюването на независимостта на българската църква и спечелването на европейското обществено мнение и политическа подкрепа за решаването на българския въпрос.
Това е било дело на нашия народ, постигнал възкресението на българската държавност от пепелищата на Второто Българско Царство.

Ето защо смятам, че е редно в центъра на София, точно срещу Народното събрание да се постави паметник на хан Аспарух, а  паметника на руския император да се премести с нужното уважение на друго централно място в столицата – например до Руската църква „Св. Николай” или на мястото на паметника на Съветската армия, който среща сериозна обществена съпротива.




                                                           Вносител:

                                                                    Лъчезар Тошев
                                                        народен представител






 
Депутатът Лъчезар Тошев:
Не мразя руснаците, хан Аспарух е най-безспорната личност
С Лъчезар Тошев разговаря Диана Кънчева:
12.09.2012 11:48; Диана Кънчeва; 2902; 5;
Лъчезар Тошев Снимка: Архив


- Г-н Тошев, защо точно сега се сетихте, че на мястото на Цар Освободител трябва да има паметник на хан Аспарух, отдавна ли зрее тази идея у вас, или реставрацията на скулптурата ви провокира?
- В момента този паметник е демонтиран. Преди това би било твърде агресивно от моя страна да правя предложение за преместване на един паметник, който си стои на своето място.В момент, когато е демонтиран, е време да се запитаме дали трябва да бъде поставен отново там, или на друго място в София, както предлагам. Тъй като смятам, че срещу Народното събрание, където е центърът на българската държавност, трябва да бъде поставен паметник на основателя на българската държава - нашия отец основател хан Аспарух. Не виждам в това нищо нелогично, напротив, тази дискусия трябваше да започне отдавна
- как визуализираме представата за нашата държавност.
- В мотивите си до председателя на парламента г-жа Цачева пишете, че центърът на София е населен прекалено много с руски герои. С какво ви дразнят толкова руснаците?
- Не, не ме дразнят, но е нормално в центъра на София да бъдат поставени паметници на български герои и личности, които са нашият общ пантеон.
Искам да припомня един случай с посещението на шведския крал в София. Домакинът му - президентът Петър Стоянов, го развежда из центъра на София и се оказва, че всеки паметник, на който се спира високият гост, е посветен на уважавана личност от руския пантеон от герои. Като тръгнали от Орлов мост, после по бул."Цар Освободител", Паметника на Съветската армия, паметника на Цар Освободител, отзад е Руската църква, патриаршеската ни катедрала е "Св.Ал.Невски", пак руски светец, бюстът на Пушкин и т.н. Къде са българските паметници?
- Но това ни е историята, не можем да я променим.
- Имаме нужда да подчертаем нашата история чрез паметници на нашите герои и държавници.  Не че съм нещо против император Александър II, той има заслуги не само за България, но и за човечеството с това, че е премахнал робството в Русия. Тогава той започва да бъде наричан Освободител. Но не виждам защо неговият паметник трябва да е срещу Народното събрание.
- А не смятате ли, че може да стане междудържавен скандал, още повече че руснаците финансират цялата реставрация?
- Не! Аз предлагам този паметник да бъде сложен в центъра на София на подходящо място, което да изрази необходимото уважение към него. Не поставям въпроса дали да има такъв паметник, а къде да е той.
- Вие предлагате да е в градинката на Руската църква или вместо Паметника на Съветската армия.
- На всяко друго място, което се сметне, че е достатъчно централно и ще изрази уважение към него. Не държа на точно определено място, но предлагам да се обсъди дали не е време да се появят големи паметници на основателите на нашата държава в центъра на София.
- А как гледате на идеята скулптура на хан Аспарух да се издигне на мястото на паметника до НДК?
- Срещу Народното събрание е добре да има паметик, който е български и е посветен на българска историческа личност. Най-безспорната личност според мен е хан Аспарух. Нека ви припомня, че в Украйна е гробът на хан Кубрат и там има негов паметник, на който през 2001 г. имах честта да прережа лентата. Той също е една личност, достойна за уважение, неговият син е основал България. Трябва да построим и на хан Кубрат паметник, неговият девиз "Съединението прави силата" е на фасадата на Народното събрание.
- Защо според вас досега нямаме паметници на тези личности?
- Нямаме, да. България е преживяла един срив през 1918 г., след това през 1944 г. се е наложил комунистическият режим и това е следващата национална катастрофа, когато са унищожени видни личности и интелектуалци. Но сега България се възражда и се надявам, че днешните държавници ще могат да възстановят националното достойнство, като поставят паметници на големите личности от историята ни. Това не са само хан Аспарух или хан Кубрат, а и княз Борис, който е покръстителят на българите и много други личности.
- Колегата ви историк Андрей Пантев нарече това ваше предложение смешно и дори предположи, че ще стигнете до крайност - да поскате примерно храмът "Св. Ал. Невски" да се прекръсти на Джон Смит.
- Няма да поискам това. Паметникът пред Народното събрание е тема, по която може да се произнася държавата, а как да се назовава патриаршеската катедрала, трябва да каже църквата. Известно е, че по време на Първата световна война, когато Русия и България са били врагове, името на катедралата е било сменено на "Св. св. Кирил и Методий".
- Имаме ли нужда от такъв дебат в този момент, предполагам съзнавате, че сега всеки, който има отношение по въпроса, ще се изкаже?
- Нека да преценим това важно ли е за нас, или не. Мисля, че е полезно за препотвърждаването на нашия пантеон от герои. Това е необходимо, както и една друга моя идея, която имам, и това е създаване на Форум за бъдещето, какъвто имат много държави. Не е нужно само да гледаме в миналото, а и в бъдещето.
- Президентът Плевнелиев нали пише стратегия "България 2020"?
- Това е много къс период. Става въпрос за стратегически дългосрочни цели - нещо, което не е правено у нас. Крайно време е заедно да помислим за бъдещето си.
- А как си представяте паметника на хан Аспарух - нещо мащабно или по-стилизирано, с коне, без коне?
- В този процес трябва да участват нашите скулптори и който е най-добър, да спечели. Но паметникът трябва да отразява именно това, че хан Аспарух е отецът основател на България и да изразява нашето национално достойнство.


Син депутат иска паметникът на Цар Освободител да бъде преместен
07.09.2012 10:39   0   3128  
Влезте във Вашия профил за да ползвате тази функция.
Ако нямате профил, направете си тук
Автор: Vsekiden.com
Автор: Vsekiden.com
Депутатът от СДС Лъчезар Тошев предлага паметникът на Цар Освободител, намиращ се на площад „Народно събрание” , да бъде преместен на друго подходящо място в централната част на столицата. Тошев вече е внесъл проекторешението си в парламента. В момента монументът е демонтиран от мястото си, за да бъде реставриран. Народният представител от Синята коалиция предлага на мястото му да се издигне паметник на основателя на българската държава хан Аспарух.
Според синия депутат преекспонирането на паметници на видни руски личности в центъра на София е довело до това, че няма къде да се поставят паметници на видни български личности. С обсъждането на проекторешението се дава възможност да се предизвика дискусия дали в центъра на София, точно срещу Народното събрание не трябва да се издигне паметник на създателя на българската държава –Хан Аспарух, пише още в мотивите си народният представител. И допълва, че паметникът на Царя Освободител, с нужното уважение може да се постави на друго централно място в нашата столица.
Днес ние със съжаление можем да констатираме, че в центъра на нашата столица липсват паметници на отците – основатели на нашата държава и видни българи като хан Кубрат, хан Аспарух - основателят на нашата държава, хан Крум – законодателят, Св. Княз Борис Покръстителят, Св. Иван Рилски и пр.
Същевременно в центъра на София се намират Руската църква “Св.Николай“, паметника на прочутия руски поет Александър Пушкин, Патриаршеският храм “Св. Александър Невски“, паметникът на руския император Александър II – Царят Освободител, през центъра преминава и бул. “Цар Освободител“, наименуван на същата видна личност на руския народ, на него се намира и паметникът на Съветската армия. Всички те са посветени на исторически и културни дейци на руския народ.
Това създава впечатление, че ние не уважаваме достатъчно собствените си заслужили държавни дейци, на които дължим създаването на нашата държава, църква и нация. Особено важно е паметникът, намиращ се срещу Народното събрание, да бъде посветен на видна българска личност, свързана с основаването на нашата държава“, пише още в мотивите си депутатът.




Депутатът от СДС Лъчезар Тошев:
14.09.2012 08:30   0   3668  
Автор: Vsekiden.com


Лъчезар Тошев е депутат от Синята коалиция и член на СДС от 1989 г. По професия е молекулярен биолог. От 1992 до 2005 г. е член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). От 1997 до 2001 г. е ръководител на делегацията на България в ПАСЕ. Лъчезар Тошев е популярен с внасяните от него законопроекти за лустрацията. Последният бе отхвърлен преди дни. Потърсихме Лъчезар Тошев, за да разкрие подробности около идеята си на мястото на паметника на Цар Освободител в центъра на София да бъде сложен паметник на хан Аспарух.
Г-н Тошев, предизвикахте бурни реакции сред политиците с идеята си паметникът на Цар Освободител да бъде сменен с този на основателя на българската държава хан Аспарух. Демонтирането на постамента ли ви предизвика?
Не аз съм демонтирал този паметник, той вече е демонтиран. Това беше и причината да поставя на дискусия въпроса, дали когато бъде реставриран, да бъде върнат на същото място, или да му се намери друго подходящо в центъра на София, където с нужното уважение да бъде оформен един мемориал, свързан с Руско-турската война. Пред парламента пък да бъде поставена безспорната фигура на хан Аспарух, която да обедини българите и да бъде символ на нашата държавност. Някои казаха, че се опитвам да подменя историята. Не, не се опитвам да я подменя, но се надявам, че другите няма да се опитват да подменят географията. Тук е България и е редно в центъра на София това да личи чрез значими паметници на нашите исторически фигури.
Те са историческите емблеми на държавата.
Да, те са емблемите на нашата държавност. Проф. Иван Шишманов, един от най-заслужилите българи на Третата българска държава, изградил толкова много от нашите културни, научни, образователни институции, казва през 1927 година: „Нищо не въздига един народ повече в собствените му очи и в очите на другите, отколкото уважението към заслужилите му синове”.
Но въпреки патриотичната ви идея това означава изработка на нов паметник, което изисква средства, време. Дали е реалистично?
Нашето национално самочувствие и достойнство бяха смачкани през историческите периоди след Първата световна война, когато рухнаха националните идеали и особено при националната катастрофа, при комунистическия режим, унищожил всички, които смееха да поставят въпроса за националното достойнство. Да не говорим за изпратените в лагери. Тогава в списъка на забранените книги имаше и произведения на Вазов. „Нова земя”, „Песни за Македония” бяха забранени книги. Имаме остра липса на такава визуализация на нашето национално достойнство. А и ако погледнете около паметника на цар Александър ІІ в София как са именувани улиците – вчера тръгнах от бул. „Княз Дондуков”, минах през „Московска”, след това излязох на бул. „Цар Освободител” при паметника.
Но все пак в този район има и ул. „Цар Иван Шишман”...
Тръгнах по „Шишман”, като пресякох улица „Аксаков”, следващата е „Славянска”. Има и една малка уличка „Достоевски”, когото аз много уважавам, но след това идва „Ген. Гурко”. Следват улиците „Паренсов”, „Юрий Венелин” и излизаме на „Граф Игнатиев”. Имам чувството, че сме прекалили. Това е идеалният център на нашата столица. И в него има огромна концентрация на имена на видни руски деятели, които заслужават уважение, но в крайна сметка къде са нашите?
Това означава ли, че ревизирате схващането, че руснаците са били освободители в Руско-турската война?
Не, това са спекулации. В момента има най-различни спекулации от хора, които се почувстваха засегнати от това предложение. Но има ли нещо по-нормално пред българския парламент да има паметник на основателя на българската държава и един депутат да пледира за това?
Явно идеята ви се разпространи много бързо. Кеворк Кеворкян подметна иронично, че може и паметник на Костов да се постави пред парламента.
Не, но ще има паметник на Светослав Лучников. Той е един почтен политик и е добре за политиците да не се говори винаги с лошо, а когато някой е достоен, неговият принос да бъде подчертан. Паметник на Лучников ще бъде поставен съвсем скоро на ул. „Цар Иван Асен II”.
Как си представяте паметника на хан Аспарух?
Това трябва да е паметник на нашето национално достойнство, за да почетем основателя на нашата държава. Бих предпочел да не бъде някакъв модернистичен, а да бъде класически, реалистичен. И да бъде подобен на този на Александър ІІ - на кон, тъй като стотици хиляди българи са пристигнали с него на коне тогава.
Т. е. от коня да слезе Александър, за да се качи Аспарух?
Не, не... На Александър ІІ паметникът просто да бъде преместен. В Хелзинки има паметник на Александър ІІ и това е вторият му паметник в света, освен този в София. Но той е бил техният цар, тъй като те са били част от Руската империя, а и парламентът им не е вече там, а се е преместил през 1931 година на друго място, където по-късно е поставен паметник на човек на кон, който е маршал Манерхайм – командващият финландските войски през 1940 г. и по-късно президент на Финландия. Главният булевард носи неговото име днес, не носи името на император Александър ІІ. Ние се идентифицираме с нашите праотци, защото сме тяхна проекция в днешния ден. Потомците на българите, дошли с хан Аспарух навремето, това сме ние и трябва да посочим, че това са нашите предци и да ги уважаваме.
Имаме си Музей на социалистическото изкуство. Не мислите ли, че може да направим подобно място и за древните ни владетели?
Не, те не бива да бъдат в един музей, а трябва да са част от нашия днешен живот. Да ги виждаме на площадите, булевардите да носят техните имена. Има улица „Хан Аспарух” в София, но тя е една малка улица, странична. Тя не е достойният израз на това, което искаме да видим.
Кой реагира най-остро на вашия проект?
Естествено комунистите. Г-н Станишев ме атакува първи, като каза, че това е опит за подмяна на историята. Не виждам опит за подмяна на историята, защото аз не предлагам да бъде унищожен паметникът на Александър II. Аз уважавам това, че той е премахнал робството в Русия, което е принос към човечеството. Той е бил императорът, обявил Руско-турската война, което доведе до възстановяването на нашата държавност.
Нека минем към другата тема, която винаги се свързва с вашето име – закон за лустрацията. И този път парламентът отхвърли идеята агентите на ДС да нямат право на ръководни постове.
През тези 20 и няколко години на преход такива закони бяха внасяни и само един остана действащ – Законът „Панев”. Например Законът за банките и кредитното дело, в който имаше лустрационен текст, беше отменен от Конституционния съд. След това видяхме как бяха изпомпани банките и народът беше ограбен. Това може би нямаше да се случи, ако беше приложен този текст. В случая, понеже в нашия регион има силни геополитически сблъсъци и интереси, искахме свързаните с миналото, с репресивната система на комунистическия режим, която е била тясно зависима от съветската и е била едно цяло с нея, да бъдат изолирани само от ръководните постове, което е много мека форма на лустрация. Идеята е тези хора да не са на ръководни позиции, за да не бъдат поставени под зависимост от предишния си живот, когато са били на функции в репресивния апарат.
А налагат ли се такива текстове, има ли много хора от ДС на ръководни позиции?
Да, има. В момента, когато комисията отваря досиетата, се вижда, че и сега има на ръководни постове такива хора и този въпрос не е неактуален. Ние се опитахме да се съобразим с изискванията на Съвета на Европа за въвеждане на лустрация съгласно резолюция 1096. Там се изисква да има право на съдебна защита, ние предложихме всеки случай да е индивидуален и т.н. Но въпреки това не се намери подкрепа – само 12 депутати подкрепиха предложението, което внесох.
На 9 септември Сергей Станишев обясни индиректно, че именно тази дата е начало на демократичните промени.
На 9 септември бяха извършени драматични промени. И това аз нарекох национална катастрофа, защото от 9 септември започна ликвидирането на интелектуалния елит на България. Тогава бяха убити само за месец над 30 000 души, от които огромната част са били с висше и средно образование. За тогавашна България това е било едно обезглавяване. И когато днес, на 9 септември, запалваме свещи, за да почетем с панихиди жертвите на комунистическия режим, по същото време бившите комунисти празнуват тази дата. Което означава, че нашата нация е разделена.
Не е ли крайно време да се изчисти най-после миналото и да се върви напред под знака на обединението?
Ние не можем, преди да имаме обща оценка!
За да можем - осъждайки извършените престъпления, нека да възстановим разрушеното единство на нацията. 
Ето хан Аспарух е един обединителен символ, който би трябвало да обедини всички.


Български хан вместо руския цар. Да, това е България 

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
7 септември 2012 / 12:10


Народният представител Лъчезар Тошев внесе нов законопроект. Той не се отчайва. След като в сряда Народното събрание отхвърли предложението му агентите на Държавна сигурност да не могат за срок от 10 години да заемат държавни и общински служби, сега предлага паметникът на Цар Освободител в София срещу Народното събрание, който беше вдигнат за ремонт, да бъде преместен другаде, а на негово място да бъде поставен паметник на основателя на българската държава хан Аспарух.

Г-н Тошев има аргументи, които са издържани логически. Пише, че в центъра на българската столица има Руска църква, паметник на Пушкин, църква, наречена „Свети Александър Невски”, паметник на руски цар, паметник на Съветската армия, но няма паметници на хан Аспарух, на хан Крум, на княз Борис І Покръстител, на Свети Иван Рилски...

Това е така. Няма и много паметници на българи, които са направили много за възстановяването на българската държава след петвековното турско... робство си е, как да го каже човек иначе. Например няма паметник на първия министър-председател на свободна България Тодор Бурмов. То повечето българи и не знаят кой е този човек, та паметник...

Няма паметници и на мнозина други заслужили за Отечеството българи, а някои от тези, които ги има, не отговарят на мащабите на делото на конкретните хора. Например паметникът на Христо Ботев на едноименния булевард в столицата е почти незабележим.

За сметка на това има огромни съветски и руски паметници, които често доминират над околното пространство и създават впечатлението, че тук по-скоро е Русия, отколкото България.

Но фактите са си факти: въпреки желанието на Тодор Живков и БКП навремето да станем част от СССР, тук все още е България, това е независима държава и – то също е факт - в нейната столица няма паметник на нейния основател.

Вероятно предложението на г-н Тошев ще бъде посрещнато къде с насмешка, къде с агресия, къде с някакви други контрааргументи и вероятно няма да успее да събере достатъчно гласове в Народното събрание. Но поне ще предизвика разговор за нашата история.

За разлика от някои други държави, които сега се (само)измислят, България си има своя истинска история, тя има реални герои и е редно тези герои да застанат като знаци за нашата памет на централни места в българската столица.

Така се прави по света. В Европа също.
 

Цар Освободител не отстъпи на Хан Аспарух 
 54 % от българите против идеята за смяна на паметника пред парламента
 
09.10.2012 20:30   3   5483  
Автор: Vsekiden.com

54% от българите са против идеята паметник на Хан Аспарух да заеме мястото на Цар Освободител пред парламента, показа изследване на НЦИОМ.
Едва 21 на сто подкрепиха предложнието на депутата от СДС Лъчезар Тошев. Той внесе проектозакон, в който настоява именно основателят на българската държава да заеме почетното място срещу парламента. Тошев даде предложението си по време на ремонта на монумента на Царя, който бе отнесен в Требич и настоя той въобще да не се връща в центъра.
Тошев разказа пред "Всеки ден", че за Аспарух е пододящ класически паметник, на който той е възседнал кон. Привърженици на идеята българският хан да смени руския цар се оказаха хората на възраст между 40 и 49 години, жители на областните градове, симпатизанти на ГЕРБ, Синята коалиция и „Атака". Против предложението са повече възрастните хора над 60 години, висшистите, столичани и симпатизантите на БСП.
26% от хората пък нямат мнение по въпроса. Най-често това са най-младите на възраст до 29 години, ниско образованите, жителите на селата.
Паметникът на Цар Освободител бе демонтиран в началото на септември, тъй като се появиха пукнатини в краката на коня. В момента монументът се ремонтира и трябва да се върне на пиедестала си през декември.
Преместването на монумента за ремонт предизвика куп негативни коментари, като дори се пусна слух, че причината да се построи подземен гараж на площада пред парламента. Разгневен, главният архитект на София Петър Диков определи като лъжа тези твърдения. Той обаче нарече обезпокоителен начина, по който се съхраняват фигурите от Паметника на Цар Освободител.
"Основателна е бележката за сигурността на паметника. Това е сериозен проблем и смятаме да го разгледаме - и за охраната, и за начина, по който се реставрира", каза Диков. Архитектът настоява да се подобри охраната, защото лесно могат да бъдат изнесени части от паметника.