Не постигнахме справедливост

27 Ноември 2012

« назад

Лъчезар Тошев

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=ugzbz4H8LqY

Обществен форум "Промяна на промяната!"

10 ноември 2012г.

Уважаеми приятели,

Благодаря за поканата да говоря пред това събрание на темата за демократичното гражданство и правата и отговорностите, с които то е свързано.

Ние започнахме нашия преход към демократично общество през 1989 г. от един комунистически тоталитарен режим, извършил тежки престъпления срещу българския народ.

Очакването на всички, които тогава подкрепиха промените, беше тази тоталитарна система да бъде разградена, виновните за извършените престъпления да бъдат наказани, България да се присъедини към свободния свят, означаващо спазване на човешките права, изграждане на демократично общество с демократично избрани държавни институции, свобода на словото и печата (медиите), върховенство на закона, който да се прилага за всички и национално помирение.

Днес 23 години по-късно, можем да констатираме, че днес България вече не е същата. Страната има своята демокрация, правата на човека са гарантирани, членуваме като пълноправни членове в Съвета на Европа, НАТО, Европейския съюз, пътуваме свободно, отменено е задължителното жителство и пр. Частните предприятия вече са преобладаващи в нашата пазарна икономика. Днес се пътува свободно в чужбина. Провеждат се избори. Има свобода на словото. Българските представители заседават равноправно в Съвета на Европа, НАТО и органите на Европейския съюз.

Би трябвало да сме доволни от постигнатото…

Същевременно данните на социолозите сочат, че българският народ е един от най-неудовлетворените не само сред европейските народи, но и доста отвъд границите на Европа.

Това е причина да си зададем въпроса :

Защо това е така?

Моят отговор е – защото ние не постигнахме справедливост.

Извършителите на тежките престъпления от времето на комунизма не бяха наказани. Известно е, че лично Главният прокурор Иван Татарчев се яви лично като прокурор по делото за лагерите, искайки смъртни присъди за подсъдимите, извършили редица убийства на лагеристи, на които тогавашната комунистическа власт, не е потърсила отговорност.

Тогава смъртното наказание още не беше отменено и това беше най-тежкото съществуващо наказание, фигуриращо в Наказателния кодекс.

Съответно след отмяната на смъртното наказание, най-тежкото наказание в НК е доживотен затвор без право на замяна. Съдът трябваше да прецени вината и да наложи наказанието.

Малко известно е, че тогава Татарчев се яви лично по това дело, защото не е имало други прокурори, желаещи да пледират за наказанието на подсъдимите въпреки наличието на достатъчно доказателства за тяхната вина. След като делото все пак влезе в съда, се установи, че съдебните заседатели не се явяват по него и по десетината други знакови дела.

 Една от свидетелките по това дело г-жа Надя Дункин беше убита по особено жесток начин, а убиецът и не беше открит.

През 2000г. тримата заедно със Светослав Лучников и Иван Н. Иванов внесохме в Народното събрание проект за избор на нови съдебни заседатели. Въпреки неистовата съпротива от БСП те бяха избрани от Народното събрание. Делата тръгнаха.

За съжаление през 2002г. делото за лагерите беше прекратено поради изтекла давност. Всички опити, в т.ч. и в 41 НС за премахване на давността за такива престъпления не намериха нужното мнозинство.

Междувременно почти всички от обвиняемите по делото починаха.

На някои от досиетата на жертвите, които днес са известни, може да се забележат зловещите инициали „ЗН” – „завръщането нежелателно”, поставени там от неизвестна нам престъпна ръка. И наистина повечето то тези лагеристи не са се завърнали никога!

Така справедливост не беше постигната  и нашето общество констатира , че след престъплението не следва наказание. Това без съмнение разрушава обществения морал.

Не се постигна справедливост и по темата с изнесените капитали и задграничните дружества въпреки, че бяха намерени – след дълго издирване, достатъчно документи за да може едно разследване да даде резултат.

Мъчително, стъпка по стъпка, година след година, се приемаха текстовете в закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

Депутатите от бившата комунистическа партия, обаче не се включиха в процеса на реабилитация. При гласуването на текстовете те или гласуваха против, или въздържали се, или отсъстваха от залата.

Приложението на закона  се проведе бавно и в много случаи вместо извинение от държавата за незаконните репресии, резултатът беше допълнително унижение.

Така този закон, който трябваше да е крачка към националното помирение, не постигна целта си.

Подобна ситуация се получи и със закона за реституцията и с редица други закони, добре замислени, но лошо приложени.

И едва ли може да се каже, че приложението би могло да бъде по-добро, като имаме предвид, че изпълнителите на законите не бяха мотивирани да ги изпълняват.

Ето защо беше нужно за известен период да се извърши лустрация в България, чрез която да се даде шанс на демократизацията на страната.

За съжаление макар такива предложения да бяха правени многократно през изтеклите 23 години, те не успяха да се приложат (с изключение на Закона „Панев”, засягащ БАН и Висшите училища и университети).

Така например лустрационните текстове в Закона за Банките и кредитното дело, приет от Народното събрание, беше отменен от Конституционния съд. Лично аз смятам, че ако тези текстове не бяха отменени, банките в България нямаше да бъдат „изпомпани” в началото и средата на 90-те години и българският народ да бъде ограбен за пореден път.

Нека да подчертая, че макар и значителна, подкрепата за реформаторските сили на изборите през 1990 и 1991г., не беше такава, че да позволи комфорта на категорично провеждане на реформи.

Тук трябва да подчертая и политическата нелоялност на много от избраните народни представители с листата на СДС (в 36-тото Народно събрание такива бяха 28 от 110), които напуснаха синята фракция, а в определени случаи дори преминаха в лагера на противниците на реформите.

Отварянето на досиетата на комунистическите тайни служби, показа, че макар и не всички, но в много случаи тези лица са били свързани в миналото с репресивния апарат и са били в зависимост от него.

Така в нашето общество, въпреки успехите по няколкото стратегически първоначални цели на нашето развитие, остана впечатлението, че няма добри резултати и пътят напред изглежда неясен, а водачите неубедителни.

Разочарованието съответно доведе до отлив от подкрепа и още по-голяма невъзможност за постигане на справедливост.

Какво беше това, което липсваше в нашия 23 годишен преход?

Според мен, това беше липсата на ясна концепция за бъдещето.

Нямаше постигнат обществен консенсус по пътя, по който да вървим!

Едни искаха реформи, а други им се противопоставяха!

Липсваше обществен форум за диалог, където да се постигне съгласие по основните цели на нашата нация в бъдещето. Кръглата маса в началото на прехода постигна няколко важни цели, но не създаде цялостната концепция за бъдещето. Факт е, че Националното помирение не е постигнато и до днес.

То може да се постигне ако единодушно от всички се осъдят извършените престъпления и се отдаде почит на невинно пострадалите.

За целта обаче трябва да има съгласие по това кое е добро и кое е зло.

Тук виждам ключовата роля на религиите, които могат да допринесат за формиране на системата от ценности в нашето общество. Но и до днес нямаме механизъм, който да води към постигане на тази цел!

За съжаление виждаме остро противопоставяне на въвеждането на вероучение в училищата. Според мен е очевидно, че такова обучение би могло да бъде само от полза за бъдещото поколение.

Опасенията, че такова обучение ще доведе до индоктриниране на учениците и ще изостри религиозните различия се опровергава от един категоричен пример. Това е примерът със спасяването на българските евреи по времето на Холокоста. За тях се застъпват архиереи от Българската православна църква, въпреки религиозните, етнически и културни различия с преследваните евреи.

Друг пример е протеста на българските мюсюлмани от 24 до 29 декември 1989г. до Народното събрание – при Художествената академия, които искаха отмяната на т.нар. Възродителен процес. Отначало това бяха българи, а после и турци мюсюлмани. Тогава от Екогласност и Независимото дружество за защита правата на човека се организира приготвяне на горещи напитки (което ставаше на партера в СУ Св. Климент Охридски) и пренасянето им в термоси до протестиращите, които иначе в изключително студеното време биха измръзнали напълно. Тези които им подадохме ръка бяхме българи- християни! За нас празниците за Рождество Христово бяха важни, но не забравихме и хората, които имаха нужда от подкрепа в студеното време! Спомнете си притчата за добрия самарянин! Възродителният процес беше отменен на 29 декември 1989г.

Религията в случая създаваше система от ценности, които не разделяха, а обединяваха хората въпреки техните етнически и религиозни различия.

Устройството на обществото, което искаме да създадем, трябва да е резултат на консенсус, предшестван от широк обществен диалог на всички нива и без изолиране на каквито и да е обществени категории.

Какво означава демократично гражданство?

Съгласно дефиницията на Съвета на Европа, приета по инициатива на някогашният български посланик Светлозар Раев (дългогодишен емигрант в Германия и доктор по история на архитектурата от Университета в Ахен), на когото отдавам признание и почит днес,  „Гражданин” означава не поданик, а личност, която е автономна, наясно е със своите права и отговорности в обществото, участваща в създаването на правила за организирането на обществения живот.

Тези граждани определят рамката, в която правата и свободите на всеки се упражняват, и където определянето на хората, които упражняват властта и контрола над тях принадлежи на всички други граждани.

След 7 години на дебати от 1992 до 7 май 1999г. Съветът на Европа въведе термина „отговорности”. Отговорностите се различават от задълженията, които са записани в законите. Те са морална категория, която се постига чрез възпитание и образование. Отговорностите са нещо твърде близко до разбиранията на християните, но те са както християнска, така и универсална ценност. Това означава да знаеш своите права и да ги упражняваш, да зачиташ правата на другите, да се притичваш на помощ, когато това е необходимо на някого, без да си задължен да го правиш по закон, да не си толерантен към нетолерантността, да отхвърляш всеки знак за ксенофобия, защото Бог е този, който е създал всички и независимо, че някои са българи, други евреи, турци или цигани, те имат един общ Отец. Следователно хората, независимо от техните различия, са братя!

Не може да обвиняваме Бог за това, че е създал другите етнически различни от теб и да ги мразиш за това! Това би било богоборство!

Когато игнорираш или изоставяш поради небрежност своите собствени права, както пише проф. Стефан Баламезов, това неусетно ще те превърне от гражданин в поданик. Днес много хора смятат, че това е отвлечена фантазия и не се интересуват от такива неща. Но макар и нематериално, именно създаването на демократично гражданство е най-важното, което ни прави от население – общност. То е, което превръща групата хора в нация.

Нацията не може и не трябва да нарушава правата на нито един човек.

Така би се нарушила социалната сплотеност.

Първоначално Джон Лок е нарекъл правата, произтичащи от човешкото качество „естествени права” – т.е. права произтичащи от факта, че си човек. Днес те се наричат „човешки права” и са всеобщи и неотменими.

Ако искаме права за себе си, трябва да сме готови да признаем същите права и на другите и да се противопоставяме на всеки опит тези права да се потъпкват - независимо, че може би в дадения момент това не ни засяга пряко. Ако не днес – утре същото потъпкване ще се случи и на нас.

Свидетели сме, че материалистичното мислене доведе обществото до остра духовна и морална криза. Големи групи хора се маргинализираха и са апатични към актуалните обществени процеси. Особено притесняващо е, че големи групи младежи – тези на които принадлежи бъдещето, са незаинтересовани от проблемите на обществото, достигайки не само до егоизъм, но и до егоцентризъм. Ценностната система на Петкан от романа „Робинзон Крузо” за добро и зло не трябва да се поощрява.

Само за да припомня, Петкан казва, че е лошо ако някой изяде Петкан, а добро е, когато Петкан изяде някого. Ако такава логика има в нечии глави днес това означава, че имаме проблем.

Има и хора, които се поддават на кампаниите на популистки и екстремистки партии. Тези партии не могат да решат никой от техните проблеми, но се възползват от неудовлетвореността им или подклаждат техните страхове. Също така много хора въпреки, че са в активна възраст очакват някой друг да реши проблемите, които имат.

Това означава, че обществото е болно и се нуждае от лечение.

Такова лекарство за обществото според мен е създаването на демократично гражданство, основано върху правата и отговорностите на гражданите.

Как можем да изградим демократично гражданство?

Много от вас знаят, че първоначалната цел на образованието е познанието – т.е. натрупването на знания.

Поради големия обем на информация, тази цел беше преформулирана в създаване на навици и умения за боравене с информацията, когато ни е нужна. Днес това вече е недостатъчно.

Образованието в глобализирания ни свят трябва да ни научи на умението да живеем заедно с другите. Това означава да познаваме и възприемаме по-добре другите, да избягваме конфликти и да създадем по-добра среда за индивида , за неговото развитие и успяване в нашето вече мултикултурно общество. Но всичко това първо трябва да мине през създаване на Форум за бъдещето, където в диалог да постигнем съгласие по въпросите, които строят пред нас.

Независимо от различните позиции, именно диалога може да възстанови нашата разпадаща се общност. Именно чрез диалога, можем да препотвърдим легитимността на моралните ценности. Затова ни трябва и легитимен форум където да провеждаме този диалог.

Нека накрая да припомня думите на Хораций, казани преди 2000 години:

„Напразни са законите, ако няма нрави!”

Quid leges sine moribus, vanae proficiunt!



 

ОБЩЕСТВЕН ФОРУМ

КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДИКТАТУРА И РЕПРЕСИИТЕ СРЕЩУ ХРИСТИЯНСКИТЕ ОБЩНОСТИ В БЪЛГАРИЯ

София, 17 март 2012г.

Лъчезар Тошев

Ваши Високопреосвещенства,

Преподобни и благоговейни отци,

Дами и господа,

Благодаря сърдечно за поканата на пастор Христо Куличев и пастор Данаил Игнатов да присъствам на форума посветен на репресиите на комунистическия режим срещу християнските общности в България.

Терора срещу религиозните общности е част от идеологията на комунизма.

През 1919г. Ленин пише инструкция в която се казва :

„Да се проведе безпощаден масов терор против поповете, кулаците и белогвардейците….”

А през 1922г. подчертава : „Колкото повече представители на реакционното духовенство ни се отдаде по този повод да разстреляме, толкова по-добре. ….. Ние сме длъжни да се борим с религията. Това е азбуката на целия материализъм и следователно на марксизма.”

Преди началото на Втората световна война в Русия били останали само 200 енории, нито един манастир, а само 4 епископи били оставени на катедрите си. Църквата понесла ужасен удар и това е било известно и у нас.

Информация за гоненията срещу християните в Съветска Русия идва до България. Екзарх Стефан пише, че там към хората се отнасят по-лошо отколкото у нас към животните.

ДС посочва като център на антикомунистическата съпротива в православната църква в България именно руският Богучаровски Архиепископ Серафим.

Още в края на 30-те години, той призовавал всички да се молят за премахване на богоборческата власт в Русия. На своят състудент Архиепископ Вениамин, дядо Серафим написал :

„ Признаването на богоборческата власт е грях по-тежък от ерес. Чрез това признаване ти съзнателно и свободно оправдаваш безчислените злодеяния на Съветската власт, унищожаването на нашия православен руски народ и на нашата Руска Православна църква.

 Осъждаш безчисленият сонм нови мъченици и изповедници от съветската власт, която е кървав гонител не само на нашата вяра, но и на всичко добро на земята. И предаваш цялата наша Руска православна църква във властта на Сатаната, тъй като съветската власт служи не на Бога, а на дявола и се явява власт безбожна и богоборческа. Признавайки съветската власт запращаш в пропастта цялото духовно здание!”

Не е изненада , че след установяването на комунистическия режим в България веднага започва терора срещу свещениците и монасите.

Зографският манастириздаде 11 тома  в които събра информация за терора срещу Българската Православна Църква. 

Под печат е 12 том.(вече са 15 към 2014г.)

В това издание можем за видим, че първите жертви на  православното духовенство са дадени още в началото на установяването на комунистическата диктатура.

На 25 септември е убит о. Стефан от Перущица.

На 2 октомври 1944 е убит о. Николай от Долни Дъбник.

На 5 октомври 1944 е убит без съд и присъда севлиевският отец Стефан Кривошиев – баща на 4 дъщери. Впрочем, той е кръстил и моя баща.

На 14 октомври е убит о.Иван от Тръстеник.

На 26 октомври –Димитровден е застрелян Митрополит Борис Неврокопски.

В началото на ноември е убит о.Лука Юруков от Панагюрище, на който преди това са рязали пръстите, носа, ушите и скубали брадата.

Списъкът е огромен. Трябва да припомним убийството на протосингела на Видинската Митрополия о.Паладий, комуто са отрязали ръцете и издевателски са го подканвали да се прекръсти без ръце.

Убийството на протосингела на Софийската Митрополия Архимандрит Ириней на 34 години, на арх.Наум, на о. Евстатий от Чепеларе, на о.Борис от Кирилово, о.Ангел от Разград, о.Иван от Белозем, о.Исак от Банкя и много други попълват списъка с доста над 100 новомъченици за Христа на нашата църква, които все още не са канонизирани.

Какво да кажем са мъченичеството на о.Рафаил от Стражица, докаран на мястото на убийството му увит в бодлива тел с което напомня мъченическия подвиг на гонените християни по времето на император Диоклециан.

Следват монтираните процеси на т.нар.Народен съд в който са осъдени много свещеници. 

Други сред които и о.Христо Минчев са изпратени по лагери. Но о.Минчев, когото познавах е имал смелостта в самия лагер Белене, заедно с други лагеристи на Великден да отслужи възкресната служба. Защото за него думите на ап. Петър от Деяния „ Редно е да се служи повече Богу - нежели на човеци!” не е била празен текст, а жива вяра. 

 

По време на Народния съд, Трети тринадесетчленен състав осъжда трима архимандрити - Николай, Стефан и Йосиф за това, че дръзнали да кажат истината за масовите убийства на полски офицери в Катин убити от съветските специални части. Конфискувано е и тяхното движимо и недвижимо имущество.

През 1949-та година са двата големи протестанстски процеса, за които началника на следствения отдел на ДС Стефан Богданов е признал пред ген. Руси Христозов и ген.Анев, че този процес е изцяло нагласен и манипулиран.

Тогава не са произнесени смъртни присъди, но само 3 години по-късно през 1952г. на процеса срещу католиците, четирима отци получават смъртни присъди и са екзекутирани:

Това са обявените от папа Йоан Павел II за блажени :

Монсиньор Евгений Босилков

Отец Павел Джиджов

Отец Йосафат Шишков

Отец Камен Вичев

Общо на този процес са осъдени 46 лица на общо 430 години затвор. 

26 свещеници са осъдени на 6 до 15 години затвор.

Един от осъдените по този процес беше и Архиепископ Методий Стратиев.

Ето този процес като пример за едно ужасяващо престъпление.

След този кървав период е дошъл и периодът на отстъпление от правилата на православната църква. Група свещеници обновленци предизвикали смут в църквата с предложенията си за разрешаване на бракове на епископи, втори и трети брак за свещеници, ограничаване на правата на йерарсите,манастирите да се превърнат в социални и културно-просветни институции, да се отменят нощните и ранните утринни служби, които изморявали монасите. Рилският манастир се превръща на практика в едно курортно място.

На 30-тото съвещание на българските свещеници от октомври 1948г. се решава ръководството на в.Народен пастир да се повери на държавни чиновници. Декорацията на залата на това съвещание е голям портрет на Георги Димитров заемащ цялата стена според очевидци.

Срещу това отстъпление от православието в Църковен вестник тогава излиза статия на Богучаровския Архиепископ Серафим, която успява да консолидира опозицията срещу разрушаването на духовното църковно здание и да спре духовната разруха в БПЦ. Това е последната година от живота на дядо Серафим, но семената които той е посял сред духовните си чада и наставляваното паство дават плод.

Момчил Методиев описва в своето изследване, как се провежда инфилтрацията на църквата от ДС по-късно.

Но нека не се подхлъзваме по изкушението да смятаме, че църквата се е дискредитирала от свои недостойни членове или такива проявили слабост. В нея са и стотиците мъченици и всички онези които са устояли на звяра излязъл от бездната. Ето защо, оценявайки периода през който богоборческия комунистически режим са опита неуспешно да унищожи религиите не трябва да забравяме какво е богосътвореното здание на църквата над което портите адови няма да надделеят.

Александър Йорданов в последната си книга се отклонява от истината, когато през 2010г. пише, че никой не е помислил за осъдените свещеници по делото за масовите кланета на поляци в Катин. 

Точно на 25 март 2010 –на Благовещение, внесох предложението за тяхното реабилитиране, както и за реабилитирането на осъдените в двата процеса срещу протестантите и процеса срещу католиците. В началото становището на правителствените представители не беше в подкрепа на реабилитацията, но в края на юли 2010 законопроектът беше приет и стана факт. Всички осъдени по тези дела бяха реабилитирани по закон!

Но това не решава основния въпрос – за познанието и оценката на обществото за този трагичен период от най-новата ни история. Разграничението между добро и зло днес може да помогне за излизане от моралната криза в която сме изпаднали като общност. В този процес освен образователната система, трябва и вероизповеданията да изиграят своята роля включвайки се активно в обществените дебати и в процеса на формиране на ценностната ни система. Те дължат това на нашето общество. Защото както е казал преди 2000г. Хораций 

„Напразни са законите, ако няма нрави!”

Свидетелството на Никола Куртоклиев за честване на Великден в лагера "Белене" от лагеристите  20/21 април 1957г.  :

Подготовката започва със закупуване на свещи от лавката, в която освен разни дреболии, няма нищо за ядене. Между лагеристите има и няколко свещеници, които водят службата.
"Имената на всички не мога да си спомня, но двама още помня, дано Бог да упокои душите им. Единият се казваше Иван Пинтев от Алфатар, а другият Христо Минчев от близкия Свищов - продължава той. - Докъм 23,30 ч. лежахме по наровете. Мои съседи бяха Иван Ранков, професор по икономика в Софийския и Варненския университет и Любен Боянов, народен представител от Пазарджик, който, както казах, беше убит в началото на 60-те в лагера в Ловеч.

Към 23,45 ч. се събрахме в средата около варела, в който гореше огън и запалихме свещите.
Свещениците започнаха богослужението,
а ние им пригласяхме, всеки според певческите си възможности. Страхил Гичев, син на Димитър Гичев, с висшето си духовно образование държеше исото. Всички преживяхме възкресението на Богочовека. Около мене пригласяха Петър Кьосеиванов, депутат в разгонения български парламент и брат на министър-председателя д-р Георги Кьосеиванов, и бившият министър-председател Константин Муравиев. Малко по-далече бяха застанали народният представител в Шестото Велико Народно събрание Атанас Лерински и поетът Йосиф Петров. За съжаление днес всички те са покойници", описва ситуацията бившият затворник.

"След около 10 минути по прозорците се накачулиха не по-малко от 30-40 души от охраната с фенери в ръце. Взираха се да разпознаят някои от нас. Въпреки това ние продължихме богослужението докъм 0,30 ч. След това угасихме свещите и се разотидохме по наровете. На сутринта дойдоха, доколкото си спомням, трима следователи от брега и започнаха следствие под ръководството на майор Гогов. Още при влизането в стаята за разпити, скрилият се зад вратата следовател те халосваше с цепеница и ти щеш не щеш падаш на земята. След това те изправя с ритник и започва разпита", спомня си преживяното той.

"Всички участници в богослужението бяхме вкарани в карцера за по 10 дена.

След излизането ни бяхме лишени от правото на колет и писмо на 3 месеца.
Освен това вследствие на случката режимът се затегна изключително много, но великденските свещици грееха душите ни и ни вдъхваха надежда, въпреки безнадеждното болшевишко време, в което живеехме", завършва Куртоклиев.

На 24 и 25 април 1957 г. Държавна сигурност разследва нелегалната Великденска служба в концлагера в Белене. Разпитите са проведени от зам.-началника на отделение ДС в концлагера лейт. Борис Митев и началника на отдел I, управление III-ДС Иван Димитров.

Благодарение на разсекретяването на документите на бившата Държавна сигурност до нас е достигнал служебния доклад за случката разказана от Куртоклиев.
Ето как този епизод е описан от разследващите:

 Събитието описано от "Държавна сигурност" :  

"Възползувайки се от добрия режим, предвиден от проекто-правилника на поделението, горепосочените свещеници без всякакво разрешение и знание на ръководството организирват и провеждат религиозен обряд на 20 април 1957 година.
На 20 април през деня свещениците се договарят, че провеждането на обряда следва да се извърши през нощта срещу 21 април в 12 часа. През деня, с изключение на анархистите и още някои други по-възрастни и болни въдворени, всички останали са си купили свещи и се подготвят да участвуват в провеждането на обряда.
Поради това, че свещениците не са в едно помещение, то предварително се договарят за едновременното провеждане на обряда. Точно в 11,30 часа заспалите се събуждат от предварително бодърствуващи въдворени. В първо помещение под ръководството на свещениците се оформява хор за изпълнение на църковни песни "Христос Воскресе". Прочитат текстове от евангелието и призовават богомолците (бивши фашисти, полицаи, жандармеристи, михайловисти, фашисти и др.) за молитва към бога. В същото време оформения хор стои до свещениците. Подготвена е била масичка, покрита отгоре с бяла кърпа, върху която са били нарязани яйца и козунак на дребни парчета.
Точно в 12 часа всички станали прави, запалват свещи като свещеник (...) взема предварително изготвен от него кръст и произнася слово. Хорът изпява "Христос възкресе". След завършването на молитвата и песента, свещеник (...) раздава на всички парче от яйцата и козунака.
По същото време в другото помещение, под ръководството на свещеника (...) се извършва същият обряд. По време на разпита се установи, че
подобни обряди
са били провеждани
и на Нова година,
Бъдни вечер и Заговезни.
За горната проява свещениците подпомогнали организирването и провеждането на обряда, бяха наказани с уединяване за 24 часа. След изтърпяване на наложеното им наказание, бяха извикани отново на разпит, където същите отчетоха вината си и заявиха, че ще преустановят всякаква подобна дейност. На 26 април на вечерна проверка пред всички въдворени те бяха публично разобличени."

 

Вестник „Преса“, бр.249, петък 14 септември 2012г.

Право на отговор

Уважаема редакция,

В интервю на проф.Георги Фотев, публикувано на 10 септември 2012г. във в. Преса под заглавие „ България се погубва, а политиците нехаят“, се твърди следното :

„… в някакви кратунени глави продължава да вирее митът за вечната, безсмъртна Държавна сигурност. И то в главите на тези, чиито родители са били железобетонни комунисти. Някакъв си Лъчезар Тошев днес иска лустрация. На него родителите му са комунисти.“

Искам да изкажа възмущението си от твърдението на проф.Фотев по адрес на моите родители. Те никога не са били комунисти. Ще припомня  и това, че аз съм един от политиците инициирали осъждането на комунизма в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Вероятно проф.Фотев е бил подведен и затова го призовавам да се извини за думите си!

С уважение,

Лъчезар Тошев

Народен представител от ПГ на Синята коалиция в 41 Народно събрание

 

Проф. Фотев се обади вчера в „ Преса“ и заяви, че е бил невярно информиран. И сам без да знае за писмото, изразява съжаление и се извинява на родителите на Лъчезар Тошев.

 

 

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ.

ЧЕТИРИСТОТИН ШЕСТДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 20 декември 2000 г.
Открито в 9,02 ч.

20/12/2000

Председателствал: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

(…..)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ.
Моля господин Пламен Марков да докладва становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията
относно проект за решение за избиране на
съдебни заседатели № 054-02-116, внесен от
Светослав Денчев Лучников, Иван Николаев Иванов
и Лъчезар Благовестов Тошев

На редовно заседание, проведено на 14.12.2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди проект за решение за избиране на съдебни заседатели № 054-02-116, внесен от Светослав Денчев Лучников, Иван Николаев Иванов и Лъчезар Благовестов Тошев.
Проекторешението беше докладвано от името на вносителите от народния представител Иван Николаев Иванов. Той обясни, че избирането на съдебни заседатели става на основание § 36, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс. Избирането се налага поради невъзможност да се комплектуват състави за разглеждане на последните висящи дела при бившата Военна колегия на Върховния съд, които сега трябва да се довършат от Върховния касационен съд.
Досегашните съдебни заседатели не проявяват желание да бъдат включени в съставите за разглеждане на посочените висящи дела, а някои от тях са починали.
Общественото мнение настоятелно изисква тези дела да бъдат най-после приключени. По тях ще се отговори на обвинение за извършени тежки престъпления срещу основните права и свободи на гражданите и важни интереси на държавата.
Народните представители Янаки Стоилов, Мариела Митева и Татяна Дончева предложиха да се даде възможност и на други народни представители от парламентарни групи да направят свои предложения.
Народният представител Гиньо Ганев предложи съставът на избираните съдебни заседатели да се обсъди и съгласува с всички парламентарно представени политически сили.
Председателят на комисията господин Светослав Лучников обясни, че членовете на комисията могат да направят свои предложения за съдебни заседатели и на това заседание. Същото право има и всеки народен представител при разглеждане на проекторешението в пленарната зала.
Комисията реши с 8 гласа "за" и 2 "въздържали се" да предложи на Народното събрание да приеме проекта за решение за избиране на съдебни заседатели за Върховния касационен съд.
Народните представители Татяна Дончева, Михаил Миков и Ремзи Осман отказаха да гласуват."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Докладвайте и проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:

"РЕШЕНИЕ
за избиране на съдебни заседатели

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 36, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 21 от 1998 г., доп. бр. 26 от 1999 г., бр. 70 от 1999 г., в сила от 6 август 1999 г.)

РЕШИ:
Избира за съдебни заседатели:
1. Александър Светославов Будинов
2. Антон Асенов Бояджиев
3. Антония Иванова Леви
4. Асен Костадинов Манов
5. Ася Кирилова Грънчарова
6. Боян Александров Ганчев
7. Ваня Василева Баларева
8. Проф. Величко Александров Гатев
9. Влади Савов Владов
10. Георги Константинов Радонов
11. Дирухи Саркис Чулджиян
12. Екатерина Несторова Квартирникова
13. Иван Василев Йорданович
14. Иван Иванов Латковски
15. Костадин Първанов Косачев
16. Лидия Минчева Вазпопова
17. Мара Димитрова Попович
18. Мария Благоева Филипчева
19. Никола Божилов Яначков
20. Николай Василев Ружиков
21. Нина Атанасова Леринска
22. Пеша Костадинова Методиева
23. Сава Атанасов Кръстев
24. Теодора Иванова Горанова
25. Тодор Николов Цонковски
26. Христина Николова Бързанова
27. Христина Николова Топалова
28. Храбър Борисов Кобиларов
29. Христо Христов Коевски
30. Цеко Борисов Цекулов
31. Д-р Юлиян Николов Писарев"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Има предложение от народния представител Татяна Дончева.
Госпожо Дончева, имате думата.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Аз правя най-напред процедурно предложение за лицата, на които току-що ни бяха прочетени имената, да бъдат представени съвсем кратички биографични справки. В Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Иванов заяви...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Раздадени са вчера в пленарна зала.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тогава направо ще ги обсъждаме.
Днес ние сме внесли предложение за още 16 души. Няма лимит на местата за съдебни заседатели и няма никаква пречка да бъдат избрани и гласувани всички ан блок.
Тъй като за тези допълнителни предложения не са раздадени биографични справки, аз ще направя това от микрофона.
Ангел Георгиев Ангелов - роден на 7 септември 1966 г. Висше образование - Университет за национално и световно стопанство, специалност "Международни икономически отношения". Работи като управител на фирма;
Димитър Христов Димитров - роден на 6 март 1952 г. Има висше техническо образование. Работи като електроинженер;
Калин Орлинов Първанов - роден на 3 декември 1974 г. Образование - Софийски университет - психология. Работи като журналист;
Стефан Кирилов Керанов - роден на 9 октомври 1960 г. Образование - Технически университет, специалност "Автоматика". Бил е на научна и преподавателска работа. Понастоящем е управител на частна фирма;
Юлия Руменова Рашева - родена на 14 август 1979 г. - студентка в Техническия университет;
Димитър Станоев Костадинов - роден на 9 септември 1968 г. Има висше образование - Софийски университет, специалност "Социална педагогика". Работи като управител на частна фирма;
Маргарита Стефанова Соколова - родена на 7 април 1975 г., студентка в Софийския университет;
Таня Ралчева Панчева - родена на 28 септември 1976 г. Завършила е Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград, специалност "Начална и училищна педагогика" с магистърска степен в Софийския университет. Работи като учител;
Методи Николаев Христов - роден на 28 юли 1964 г. Завършил е УНСС, магистър по счетоводство и контрол. Работи като счетоводител;
Мариела Тодорова Модева - родена на 8 октомври 1971 г. Висше образование - Софийски университет. Работи като учител;
Борис Цветков Цветков - роден на 25 ноември 1973 г. Завършил е Софийския университет, магистър по информатика. В момента следва магистратура "Публична администрация" във Великотърновския университет;
Сергей Александров Савов - роден на 10 януари 1968 г. Висше образование - Софийски университет;
Явор Славов Стоянов - роден на 1 октомври 1976 г. Висше образование, Университет за национално и световно стопанство, специалност "Международни икономически отношения";
Траянка Периклиева Атанасова - родена през 1936 г. Средно образование, работила като секретарка и началник на Административен отдел, сега пенсионерка;
Борка Тодорова Паракозова - родена на 13 април 1951 г. Висше образование - Софийски университет, в момента научен работник;
Светла Иванова Лалова - родена на 22 септември 1962 г. - с две висши образования - по история и по икономика. В момента работи като счетоводител.
Ние мислим, че ако една политическа сила предлага кандидатите за съдебни заседатели, това би хвърлило сериозно съмнение за пристрастност, още повече, че се касае наистина за много интересни и важни дела, които ще имат историческо значение. Мислим, че е неуместно която и да е политическа сила сама да предлага списъка.
На второ място, смятаме, че съдебните заседатели трябва да имат физически възможности да изпълняват тези функции. Прави впечатление, че в първоначално предложения списък има лице под № 25 - Тодор Николов Цонковски, роден през 1915 г. - в момента на 85 години. Съгласете се, не сме убедени, че този човек все пак ще може да се справи с такива функции. Наистина няма възрастова граница, но смятаме, че тъй като голяма част от първоначалния списък са хора пенсионери - 55-60-годишни и повече - но все пак 85-годишна възраст е твърде много.
Има едно лице, което според предложената биографична справка е адвокат в момента. Мислим, че има законови пречки съдебните заседатели да са адвокати и вярвам, че ще приемете това възражение. Става дума за Костадин Първанов Косачев. По справката, която сте ни дали, той е адвокат в Адвокатска колегия - София, където работи и сега.
Не коментираме присъствието в списъка на Ася Грънчарова, известна журналистка от "Демокрация", която от 10 години публикува по темата, но смятаме, че е работа на подсъдимите по делото да направят възражения, ако счетат за необходими такива. Но това е едно от най-пристрастните лица, писали по този сюжет 10 години. Ние мислим, че е най-удачно и ще бъде най-добър пример за безпристрастност точно такъв човек да бъде съдебен заседател. Но тъй като не се съдържа законова пречка, е въпрос на преценка на съда. Не го коментираме.
За още едно лице е написано "пенсионер на свободна практика". Възможно е това да бъде техническа грешка при преписването. Ако е пенсионер, проблеми няма. Става дума за д-р Юлиян Николов Писарев. Става дума да не е и той адвокат на свободна практика, както е фразата при предишния човек.
Това са нашите предложения, просто защото смятаме, че съставът на съдебните заседатели трябва да бъде възрастово балансиран. Не може това да бъдат изключително възрастни хора. Има и още един аргумент - ако търсите поглед към историята с приключване на делата, това много по-добре е да направят хора, които са необременени и неживели по онова време. Затова сме ви предложили и по-млад състав на вниманието. Няма пречка, няма лимит на броя на съдебните заседатели. Аз смятам, че и СДС ще се съгласи всички предложения да бъдат гласувани ан блок, като, разбира се, лицето, което е адвокат, и освен това има още едно лице, за което пише, че живее във Франция... В България ли живее то в момента? Става дума за Иван Василев Йорданович, за когото пише, че след 1964 г. живее във Франция.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): От 7 години живее в България.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, да, ако живее в България, няма пречки. Няма.
Това са нашите предложения, мнения и съображения и се надявам, че и мнозинството ще ги подкрепи и ще можем да излезем с общо решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.

Друг желае ли да се изкаже?
Господин Лъчезар Тошев има думата.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Правото на правосъдие е основно човешко право, залегнало както в нашата Конституция, така и в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните му свободи. Смятам, че ако тези дела, които са от особена, съществена значимост, между които делото "Атия", делото "Симбад", едно дело срещу генерал Коцалиев, албанската сделка и особено делото за лагерите, след като са завършени и са внесени в съда и продължават да не се гледат, това е един класически пример за отказ от правосъдие, което ние не можем да толерираме повече.
Поради това ние с господин Лучников и господин Иванов поехме инициативата да предложим в съответствие с § 36, ал. 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс процедура за избор на съдебни заседатели, за да може да бъде даден ход на тези дела и те да намерят своето решение в съда.
Аз смятам, че опити да се протака или да се отлага този процес, няма да бъдат приемливи за никого и това, надявам се, да бъде подкрепено от всички парламентарни групи.
Що се отнася до предишните съдебни заседатели, които бяха избрани във Великото Народно събрание от мнозинство на БСП тогава, те просто се провалиха. Те отказват да участват в дела, може би защото тези дела не са платени или пък има такива, които са починали, така че не може да бъде даден ход на делата поради липса на съдебни заседатели.
Съгласно изискването на закона тези дела ще бъдат гледани с 4 съдебни заседатели за всяко едно от тях, които трябва да бъдат определени. Затова ние предлагаме един списък, който е малко по-голям от необходимия, тъй като делата общо са 7, според едно писмо до господин Соколов, отправено от тогавашния председател на Върховния касационен съд господин Румен Янков с изходящ № 2901, изходящ № 6 от 29 януари 1999 г. Тези представители, които предлагаме, на първо място са почтени хора, но освен това имат свободно време, за да могат да участват в делата и да се явяват, защото има такива хора, които нямат време да се явяват. И тогава делата продължават да се протакат и да не се решават. Обществото от десет години очаква решение по тези дела, особено по делото за лагерите, което, според мен, може да се сблъска с обвинение за престъпление срещу човечността, което е нещото, по което смятам, че трябва да имаме консенсус. И най-малко можем да срещаме опозиция от БСП, която косвено исторически е свързана с онзи период. Ето защо ние предлагаме и по-възрастни хора, не само, за да бъдат свободни, но и за да си спомнят времето и обстоятелствата, при които тези действия са били извършвани. Това е причината да предлагаме не само пенсионери, но голяма бройка пенсионери. Това е един аргумент, който не би трябвало да бъде оспорван. Нещо повече, няма никакви изисквания, нито професионални, нито възрастови за това какви могат да бъдат съдебните заседатели.
Виждаме тук, че днес, в 11,00 ч., БСП отново предлага чрез госпожа Дончева един списък от 16 съдебни заседатели, но аз смятам, че вие имахте шанса да го направите преди.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Има Правна комисия и решение.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: И не успяхте да го реализирате. (Шум и реплики в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията вече се произнесе, госпожо Дончева. Това за нас е един морален акт и ние смятаме, че Народното събрание трябва да разгледа нашето предложение и да го приеме, за да може тези дела да не бъдат повече отлагани. (Неразбираема реплика от място на господин Михаил Миков.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Миков!

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По самия текст бих искал да допълня, че решението би трябвало да бъде за избиране на съдебни заседатели във Върховния касационен съд. И по-надолу, след текста, "реши: избира за съдебни заседатели във Върховния касационен съд следните имена" и те да бъдат изброени. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Ахмед Юсеин.

АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Аз имам реплика към вносителите, тъй като е на мода от няколко месеца да се лансират представители на малцинствата в отделни служби. Колко представители на малцинствата има - турци, евреи, арменци, роми, във вашия списък?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Аз разбирам, че вашата партия е свързана пък с едни други лагери, за разлика пък от тези лагери, с които е свързана БСП!

РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Кои са тези лагери, бе?!

МИХАИЛ МИКОВ: Разбирам ви, че около една година вие сте изчаквали, чудили сте се какво да правите, откъде да вземете съдебни заседатели. Но само едно не мога да разбера. Защо вие се опитвате да мотивирате пленарната зала при избора на съдебни заседатели за Върховния касационен съд с конкретните дела, по които те може би ще бъдат посочени като съдебни заседатели? И защо Народното събрание днес не си постави една друга цел - да избере люде - професионално пригодни, ако щете, и като възраст пригодни, ако щете, и като почтеност, както Вие сам правилно посочихте пригодни, за да се осигури правораздаване във Върховния касационен съд. Защото другото - Вие да коментирате конкретни дела, по които смятате, че те ще бъдат съдебни заседатели, означава, че едва ли не тук една агитка, дори не цялото мнозинство, Вие с господин Иванов и набутвайки в тази история и господин Лучников, сте събрали една дружина, която априори сте предпоставили, че ще правораздава като съдебни заседатели по конкретни дела. Е, пак ще ни се смее светът за начина, по който ние си представяме връзката между законодателната власт и правосъдие, иначе - конституционно разделени власти. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Лъчезар Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Първо, искам да ви кажа, уважаеми колеги, че нашата партия не е свързана с никакви лагери никога! Така е! Което за съжаление вие не можете да кажете!
И бих искал да ви кажа, че обстоятелството, считано от 31 март 1998 г., е отпаднала възможността Военната колегия на Върховния касационен съд да бъде първата инстанция и липсва нормативна възможност да бъдат избрани съдебни заседатели, ни кара да се възползваме от възможността, която ни дава § 36, ал. 6 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, за да можем да предложим чрез избор от Народното събрание тези съдебни заседатели. Това е причината да използваме тази процедура. Другите процедурни въпроси просто не дават възможност да бъдат избрани съдебни заседатели по друг ред по тези дела. Тези дела, работата на съдебните заседатели няма да бъде заплащана. И затова ние смятаме, че те трябва да бъдат предимно от София, за да могат да участват в делата.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): И нашите са от София!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!

АХМЕД ЮСЕИН (ОНС, от място): Някой ще ми отговори ли, господин председател?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Който иска, може да Ви отговори.
А Вие, предполагам, бихте могли сам да си отговорите.
Господин Михаил Миков има думата.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Тошев! И аз, и колегата от ОНС не чухме отговор на много въпроси. Но, да речем, Вие ще имате право на реплика сега на моето изказване. И се надяваме, че ще бъдете по-изчерпателен.
И аз разбирам Вашето нормално човешко намерение да подпомогнете чрез Вашето предложение към пленарната зала, а оттам и с решението си Народното събрание да се реализира една от функциите, една от задачите на ВКС в България. Но аз не мога да разбера Вие като представител на Съюза на демократичните сили защо отнемате правото на останалите народни представители да правят, да дискутират своите предложения в пленарна зала?

РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Ние не го отнемаме. Къде ви го отнемаме?

МИХАИЛ МИКОВ: Значи, поне засега приемаме, че вие се съгласявате, че и ние имаме право, не аз, а колегата Татяна Дончева да предложи, според нейното разбиране, хората, от които да се избират съдебни заседатели във Върховния касационен съд. Нещо повече, тя ви обясни, че в нейното предложение е направен опит да се балансира възрастово, професионално и сякак съставът, който вие сте предложили, без той да се отрича. И тя беше достатъчно снизходителна, за да не коментира повече личните качества на някои от предложените хора, защото това е въпрос за авторитета на тези, които ги предлагат.
Но аз не мога да разбера има ли някакъв проблем в пленарната зала да се гласуват ан блок всички направени предложения, включително, ако има още някой народен представител, който да има желанието, съответно да го е съгласувал с човека; защото трябва да ви кажа, че с всичките тези хора е говорено, те са готови да заделят от своето време, веднъж, но втори път те имат и физическата възможност, живеейки в София, да участват в заседанията на ВКС. Ето, това са въпросите, на които вие не отговаряте. И всъщност, това е принципният въпрос, на който вие трябва да отговорите сега. Вие ще под крепите ли всички направени предложения в пленарна зала за избиране на състав на съдебни заседатели за ВКС?
Аз се надявам, че Вие като представител на Съюза на демократичните, забележете, сили, няма да имате нищо против.


Защото всяко противно становище означава само едно: че вие тримата, които сте вносители, едва ли не предопределяте някакъв ангажимент на Народното събрание или в крайна сметка това ще бъде един ангажимент на Съюза на демократичните сили, респективно на неговия коалиционен партньор. Но хората разбират, че става въпрос за правосъдие, а когато в България се говори за правосъдие, ние трябва да бягаме от политическите цветове и от разбирането, че ние сме днес мнозинство, ерго вие сте днес мнозинство. Защото утре се сменят мнозинствата, но в България правосъдието трябва да бъде не политическо и гарантиращо относително демократично и справедливо правораздаване. Отказът от подкрепа на предложените от нас кандидати от ваша страна, би бил един доказателство, което ние не искаме вие да давате днес, за предрешеност на определени процеси и за търсене отново на път за вмешателство в работите на съдебната власт.
Ето това са въпроси, които аз днес си задавам тук пред вас, които утре ще си задава цялото общество, а предполагам и медиите. И на които вие трябва да дадете много ясни и прости отговори тук, в пленарната зала, не само с гласуването, а със заявяване на отношение по тези въпроси. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Стоилов има думата.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да влизам в юридическите тънкости на този проблем, но искам да привлека вниманието ви към доклада за България, поднесен ни от Комисията в Брюксел. Тези от вас, които си гледат работата, както трябва, не се съмнявам, че са чели този доклад. Припомнете си каква оценка се дава за съдебната система като един от най-пасивните елементи, което се отразява на всички останали сфери. Ние сме ежедневно свидетели как много неща не работят, редица формално създадени механизми и практики не се задействат именно поради състоянието на съдебната система.
Една от големите причини да е такава съдебната система, е нейното политизиране. Вие като че ли забравяте това нещо и стъпка по стъпка вместо да се движите в обратна посока, засилвате тази характеристика. Ето в такъв контекст трябва да се разглеждат и предложенията и исканията на колегите от опозицията да бъде малко по-пъстър съставът на избраните съдебни заседатели.
Прочетете пак доклада и си дайте сметка какво правите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Няма ли да вземете отношение по адвоката?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Иван Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! В съответствие с изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване на работното време на днешното пленарно заседание в рамките на два часа до изчерпване на разискванията и гласуванията по разглежданата точка от дневния ред. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 169 народни представители: за 138, против 28, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Друг желае ли да се изкаже по проектите за решение?

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Няма ли да вземете отношение по адвоката?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За изказване има думата господин Иван Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Тошев беше изчерпателен и точен, когато представи мотивите на вносителите. Аз все пак искам да дам отговори на някои въпроси, които възникнаха в хода на започналата дискусия.
Преди всичко категорично отклонявам внушението, което направи господин Миков, за неравнопоставеност на политическите сили в българския парламент, защото всеизвестно е, че това е право, гарантиращо на всеки народен представител да прави предложения за проекти за решения. Такъв проект за решение направихме ние, той мина през Правната комисия. Такъв проект за решение днес госпожа Дончева внесе в Народното събрание, с което всъщност се изчерпва този въпрос.
Второ, по отношение на обсъждането и вземането на общо политическо решение от страна на Народното събрание, аз искам да припомня на хората, които може би са забравили историята на този проблем, че още преди десет години - всъщност девет - през 1991 г., в рамките на Великото Народно събрание, както уточни по време на заседанието на комисията господин Гиньо Ганев, в неговия кабинет са се събрали представители на трите парламентарно представени групи във Великото Народно събрание и са внесли общ проект за решение, което е гласувано от Великото Народно събрание.
Мимоходом ще съобщя, че в този проект за решение, независимо че Движението за права и свободи беше третата по големина парламентарна група в Народното събрание, нямаше нито един представител от страна на малцинство - имам предвид на турското етническо малцинство, както и на което и да е друго в страната.
Какво последва по-нататък, след като беше взето това решение? В продължение на девет години седем дела - и това е отговор на втория въпрос на господин Миков защо се изброяват делата.... Защото те са фиксирани. Това са седем дела, които трябва да бъдат завършени като първоинстанционни дела във Върховния касационен съд. Седем години не могат да бъдат определени четирима съдебни заседатели, които заедно с трима съдии да доведат до завършек дори и едно от тези седем дела!
В това отношение не само Народното събрание като институция, но всеки един от нас като народен представител е в дълг към българското общество. Когато говорим за авторитета на българското законодателство, именно внасянето и гласуването на списък на съдебни заседатели във Върховния касационен съд за завършване на тези седем дела е принос, дори ако щете и персонален, на депутатите в Тридесет и осмото Народно събрание. Българското общество очаква от нас това.
Но когато говоря, че девет години не бяха събрани четирима съдебни заседатели, аз бих задал въпроса: а защо? Дали те не са подбрани по специален критерий, за да откажат участието си в тези дела? И когато се говори, че не трябва да има политически оттенък, с което аз напълно съм съгласен, защото съдебните заседатели по съвест трябва да се произнесат върху предложените решения на съдебния състав, питам как тези съдебни заседатели не пожелаха да влязат в съдебната зала да присъстват на делото и след това да се произнесат по съвест?
Днес ние пред вас представяме списък от 31 кандидати за съдебни заседатели. Преди да бъде представен списъкът, е разговаряно с всеки един от тях. Ние смятаме, че както във физическо отношение, така и по отношение на граждански морал те отговарят на тези изисквания, които се предявяват към съдебни заседатели в една върховна съдебна инстанция, какъвто е Върховният касационен съд.
Категорично не съм съгласен с общите заключения, свързани с възрастта или както госпожа Дончева дори по време на заседанието на комисията заяви, че имало две, които са медицински сестри и т.н.
Всеизвестно е, че навсякъде съдебните заседатели не се подбират да бъдат непременно с висше образование, макар че болшинството са с такова, и това веднага можете да го констатирате, нито се подбират по възрастов признак. Нещо повече, нека да не забравяме народната мъдрост, че в крайна сметка възрастните хора чрез своя опит и житейски наблюдения често пъти именно в действия, каквито са предвидени за съдебните заседатели, могат да бъдат най-полезни. Те не заемат длъжност, за която се иска пенсионна възраст, която трябва да не бъде навършена. Напротив, аз съм готов да отидем в някой, който и да вземем, състав и вие ще установите, че почти изцяло съдебните заседатели са в пенсионна възраст. Причините за това са много.
Аз при всички положения отклонявам какъвто и да е намек, че възрастта може да бъде пречка тези хора да изпълнят добросъвестно като граждани на България своите ангажименти като съдебни заседатели. Благодаря ви, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За реплика има думата госпожа Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Иванов, искам категорично да отклоня внушението, че нашето предложение е в някаква колизия с вашето. Става дума за допълване на списъка. Няма лимит на този списък. Става дума за едно балансирано възрастово представяне и за едно балансирано, ако щете, обществено представителство. Ако вие гласувате сами предложения само от вас списък за съдебни заседатели по дела, по които вие като политическа сила демонстрирате изключителна пристрастност, това ще означава, че ще минирате делата в самото начало. Няма съд на горна инстанция и особено в Страсбург, който да приеме това. Не бива да се допуска!
Добре, вашето виждане е там да има възрастни хора. Аз съм съгласна, че възрастните хора имат опит, но нашето предложение не беше да има само възрастни. Освен това колегата Марков, самият тук заяви, представяйки предложението, че ние имаме досега възможност да правим предложения и това е и по правилник, така че господин Тошев не може да отклонява нашето право. (Шум и реплики в залата.)
Отклоняваме обаче ние вашето внушение, че тук трябва да има само еди-какви си хора. Има едно, според мен, общо предложение, което се подкрепя от всички - да бъдат избрани съдебни заседатели и да бъдат довършени тези дела. Списъкът, според мен, също трябва да се гласува ан блок. Нашето предложение има допълващ характер към решението, няма алтернативен.
Що се отнася до състава, настойчиво ви моля да вземете отношение по въпроса за адвоката, присъстващ в списъка. Не може адвокати да бъдат съдебни заседатели. Това е ноторен факт. Просто мисля, че трябва да го оттеглите.
Прекалено възрастните хора имат един недостатък, разбирате ли, медицински. Склерозата! Той може да си спомня някога, но в един момент спира да си спомня.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, госпожо Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Така че аз ви предлагам наистина да гласуваме предложението общо, в общия списък.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Кои съдебни заседатели ще бъдат избрани, думата има Народното събрание. Не би трябвало да се прави внушение предварително чрез определени изказвания.
Второ, аз ще се върна към въпроса, който беше повдигнат по отношение на представителството там, в двата списъка. В списъка на предложенията за съдебни заседатели от страна на госпожа Татяна Дончева няма нито един представител на етническо малцинство. В списъка, който предлагаме ние тримата - аз, господин Лучников и господин Тошев, има представител на еврейското и представител на арменското етническо малцинство. Искрено съжалявам, че няма представител на турското етническо малцинство, но мога да ви заявя, че тези хора достойно ще се произнесат по всички въпроси, които касаят и това малцинство. (Шум и реплики в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Светослав Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Искам да поставя въпроса на чисто юридическа основа.
Ние имаме задача да изберем заседатели ад хок само за тези 7 дела, защото Върховният касационен съд и по устройство, и по Процесуалния закон няма вече функции на първоинстанционен съд, няма при него редовни съдебни заседатели. Става въпрос да се изберат съдебни заседатели, само за да завършат тези дела, които не се довършват поради това, че съдебните заседатели са починали или пък отказват да участват в съставите.
По този въпрос има представени две проекторешения. Ако вие имахте някакви възражения срещу представените от мнозинството кандидати трябваше да ги направите и ги направихте. В какво се състояха те? Че един от заседателите бил на 85 години, демек е изкукуригал вече и не може да бъде пълноценен съдебен заседател, обаче председателят на Конституционния съд до преди една година беше човек над 85 години и никой не се осмели да му оспори компетентността да ръководи най-висшия магистратен орган в страната. Така че в това отношение, да се разберем!
Второ, кажете ми, госпожа Дончева, къде пише, че един адвокат не може да бъде съдебен заседател? Дайте ми текст някакъв, защото той може спокойно да бъде съдебен заседател стига да не участва в процеса, по който е съдебен заседател. Толкова проста и елементарна работа, че просто е смешно да се дискутира.
При това положение какво трябва да направим ние? Тъй като тези Ваши възражения очевидно са несъществени, но ако искате да ги гласуваме, ще ги гласуваме и тях като Ваши предложения, при това положение остават две действащи проекторешения. Тези две действащи проекторешения трябва да се гласуват ан блок, ако искате, разбира се, да гласуваме Вашите политически възражения и тогава, което проекторешение бъде прието, то ще се вземе от Народното събрание. Въпросът е много прост и няма защо да го усложняваме. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика думата има господин Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Лучников, не бива Народното събрание да заявява и да смята никой народен представител, че избира съдебни заседатели ад хок за определени дела, защото това автоматически бламира в зародиш основното им качество и изискване - те да бъдат непредубедени, за да може да се гарантира един справедлив процес. Това е въпросът. Ние много добре знаем за какви дела, за какво става въпрос, но когато това са аргументите при персоналното определяне на хората винаги в обществото излизат съмнения, че става въпрос за нещо съвсем нагласено и никакво справедливо правосъдие не може да се гарантира при тази ситуация. Ние нямаме право да го мислим, камо ли да го казваме.
На второ място, по отношение на възрастта. Ами, именно поради тази пуста възраст в Конституционния съд настоящият председател на Върховния касационен съд нарича Конституционния съд санаториум. Ами, не бива! Трябва и с това да се съобразяваме - гледа ни цялото общество.
Ние нямаме обаче против, нямаме нищо против никого от списъка. Ние искаме обаче ясно да изясним процедурата - дали процедура, гарантираща хора, избрани от цялото Народно събрание и предполагащо се после избиране от тях на безпристрастни съдебни заседатели, или хора, кадрувани от трима души, за да изпълнят определена политическа поръчка в съдебната система. При единия вариант на гласуване, т.е. всички персонално предложени, ще се разсее едно такова съмнение. При другия вариант - процедиране с правилата - ние сме мнозинство, нашия списък ще изберем, се предопределят и предпоставят нещата и утре няма върху нас да тежат обвиненията на обществото за липсата на безпристрастност в българското правосъдие. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Ахмед Юсеин.

АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Лучников, за нас, като турци, тези 7 дела са много важни. Трябва да ни разберете. Оставаме в едно такова италианско катеначио - аз как да гласувам днес? Против тази листа или за тази листа? Аз съм за, но не мога да гласувам за такава листа, където няма представители на турското малцинство. Трябва да ме разберете правилно. (Оживление в залата.)
Аз не зная как е станала работата, но не може 8 на сто, 10 на сто да има представители на турското малцинство в България, а да няма нито един представител в една такава огромна листа. Трябва да ме разберете правилно.
Ето защо предлагам, ако е възможно, това гласуване да се отложи за утре. Благодаря ви.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Миналата седмица сме казали на вашите хора да дадат представителите. На Октай казахме официално, на срещата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз се чудя откъде идва тази страст на левицата против избора на съдебни заседатели?! Трябва ли сега да се учим на азбука на демокрацията? Азбуката на демокрацията е управление на 50 на сто плюс 1. (Обаждания от ДЛ.)
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): И на съдебната система.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не на съдебната система. (Оживление в малцинството.) Не на съдебната система. Но когато Народното събрание е овластено да избере съдебни заседатели, пак ви казвам, по изключение, и това няма защо да се прикрива, защото ние сега даже да обявим, че избираме съдебни заседатели завинаги, ще бъде смешно, никой няма да го повярва. Защото Касационният съд само за тези 7 дела ще действа още като първоинстанционна инстанция и ще има съдебни заседатели.
Така че ние предлагаме едно решение, вие предлагате едно решение. По правилата на демокрацията то се гласува и което получи мнозинство, става задължително. Това е положението.
Колкото до представителите на турското малцинство. Този закон е поставен на разпореждане много отдавна. Предложението за решение е раздадено много отдавна. Вие имахте възможност да направите предложение и в комисията, където имате представител, и на днешното заседание, където също присъствате. Ако не сте направили, извинявайте, но ние няма да спираме сега цялото движение на процедурата, защото вие просто не сте догледали вашите права. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Ахмед Юсеин да се отложи за утре тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте!
Гласували 189 народни представители: за 72, против 112, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Има думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа народни представители! Дори последното гласуване вече подсказва, че няма да се търси едно решение, което да бъде обединяващо и което да осигури безпристрастно правосъдие. Дано да бъда опроверган след това, но съм длъжен да направя откровено това свое предположение.
С какво още то се подсилва? Тук чухме, че писмото, което е изпратено още от предишния председател на Върховния съд, е отпреди повече от една година. Аз нямам информация и мисля, че то може лесно да бъде установено в залата, с това писмо да са запознати всички парламентарни групи извън управляващите. Вярно е, че законът сам предписва сроковете, които могат да бъдат следвани в действията, които удължи парламентът. Но ясно е и друго нещо, че един въпрос не влиза в дневния ред на парламента, ако той не бъде одобрен от мнозинството. Така че този въпрос възникна практически с упражняването на инициативата на споменатите трима депутати от СДС и неговото скоропостижно поставяне в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Вие чухте заключението на комисията, а такива бяха и уверенията на нейния председател господин Лучников на нашите възражения на това заседание, че ние не сме готови да се произнесем по направеното предложение, тъй като практически въпросът не е бил обсъждан и не са внесени предложения от различните парламентарни групи, които да бъдат обсъдени и в крайна сметка да се стигне до някакво обединяващо предложение.
Тогава беше казано, че "ние ще се отнесем с внимание, вие имате формалната възможност да направите свое предложение". И такова предложение поне от страна на групата на Демократичната левица е направено. Но явно то е направено не само за да се каже, че в парламента всеки народен представител може нещо да предлага, а подтекстът и полуизказаният текст на възраженията в комисията беше, че ние тогава ще обсъдим всички тези предложения и няма никаква пречка по-голямата част от тях да бъдат възприети.
Днес тук, макар и в неофициална реплика по време на дебата, беше подхвърлено, че на ДПС е било споменато, че те могат да направят свое предложение.
Интересно, ако това е така, защо е проявена подобна селективност и управляващите комуникират само с част от парламентарните групи по един въпрос, който засяга целия парламент и по който най-добре би било всяка една парламентарна група да бъде сезирана по този, да го нарека политически, а не само юридически път, за да се вземат нейните предложения? И в това отношение предишната практика на Народното събрание е по-обнадеждаваща, независимо как се оценява съставът на съдебните заседатели. Защото всички групи са направили предложения и тези предложения са възприети от голямото мнозинство от народните представители.
Днес аз смятам, че ние трябва да постъпим по подобен начин. Макар че са пропуснати предишните възможности за съгласуване на предложенията, днес тези списъци наистина могат да бъдат обединени, независимо дали ще се гласуват последователно или заедно и това да е съставът на съдебните заседатели.
Тук господин Лучников тълкува демокрацията като просто решаване на въпросите с мнозинство. И това би било до някаква степен възприемчиво, ако става дума за определяне на политиката по определени въпроси. Но въпросът, който се отнасят към управлението и подбора на кадрите в съдебната власт, не е типичен политически въпрос и тогава означава ние да заличим всякакви граници между отделните власти.
Затова, господин председател, аз апелирам и към Вас, и към госпожа Михайлова, като председател на групата на СДС, да проявите добра воля и да гласувате предложените списъци, както от ваша страна, така и този, който беше представен тук. Те ще осигурят и по-добър възрастов баланс на хора, които имат своите исторически впечатления за даден период, по който ще се произнасят.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И така ще стане.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но той включва и хора, които ще могат да се произнесат, без да са засегнати по един или друг начин от този период. (Неразбираема реплика от мнозинството.) Моля? Не, не става дума за страх, става дума за това, че всеки по един или друг начин е пристрастен. И няма нищо смущаващо в това, че едните предложения могат да са в някаква степен не грубо пристрастни, но ориентирани в някаква посока на своите разсъждения, на своя житейски опит, а другите да установяват един различен баланс.
И ще ви кажа какъв ще е резултатът от приемането или неприемането на тези решения. Ако вие днес не разширите списъка с направените и от наша страна предложения, това означава вие да признаете, че възлагате мандат на Върховния съд за едно строго политическо правосъдие. Тъй като казвате: "ние само можем да излъчим представителите. Тези хора сме ги излъчили с точно определен мандат да се произнесат по тези седем дела. И ние ще очакваме те да имат позицията, която ние сме им възложили с този избор". Ако обаче вие приемете по-широкия списък, пита се тогава кои ще бъдат реалните съдебни заседатели по тези седем дела? Днес ние не можем да кажем. Но тогава, ако председателят на Върховния съд подбере съдебни заседатели само от вашия списък, тогава и цялото българско общество ще има основание да каже, че този председател на Върховния съд осъществява политическо правосъдие.

И в двата случая сме изправени пред риска за политическа поръчка. Така че по-добре е тя да не падне върху вас, вие да дадете възможност на Върховния съд и неговото ръководство също да прояви някаква степен на безпристрастност, като подбере съдебни заседатели от различни среди, и по този начин обществото да повиши своето доверие, което и без това в момента не е високо по различни причини, към съдебната власт.
Ето, това е големият въпрос и той не трябва да бъде размиван с никакви други процедурни обяснения или с някакви формални заключения кой какви предложения е направил.
Надявам се, че ще вникнете в това нещо и то е в общ интерес и на парламента, и на съдебната власт. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика - господин Иван Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз категорично възразявам, че изборът на съдебни заседатели за завършване на седем дела във Върховния касационен съд представлява политически акт и изпълнение на политическа поръчка. Но ще ви припомня думите на Дейвид Аткинсън, който при определени разговори казваше: "Бедата на някои хора е, че ние не сме родени вчера".
Същото ще ви кажа и на вас: ние не сме родени вчера и помним, че преди десет години Великото Народно събрание изпълни такъв политически акт чрез събиране и политическо съглашение за избор на съдебни заседатели. Уверявам Ви, господин Стоилов, ако това е пътят, който трябваше да се следва, тези хора трябваше досега да участват в съдебните заседания и тези седем дела да бъдат завършени. Фактът, че те не са участвали, показва, че не това е пътят.
При това положение, аз отново - и с това ще завърша - се спирам само на един въпрос, който освен в изказването на господин Миков и госпожа Дончева и във Вашето изказване под определена форма присъстваше: хора от старо поколение било добре да присъстват.
Поначало считам, че след като не друг, а господин Корнезов даваше за пример доскорошния председател на Върховния съд на Републиката като пример за дълголетие на един юрист, не би трябвало да се поставя така въпросът. Аз лично, ако има юридически казус, се обръщам не към друг, а към господин Лучников - не искам да споменавам неговата възраст, без по какъвто и да е начин да засягам юристите в залата. Така че по възрастов признак аз не приемам никакви обвинения към вносителите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Иванов, странна е за мен Вашата логика в първата част на възражението Ви, че не е добре един въпрос, когато става дума за излъчване на представители от Народното събрание, да бъде решаван съвместно от политическите сили, защото така той се политизирал. Но единственото по-лошо, ако това не е добро, е такъв въпрос да бъде решаван само от една политическа сила, която и да е тя. В парламента са представени политически сили и парламентарни групи. И ако говорим за демокрация, демокрацията изисква срещане на тези гледища и опита те донякъде да бъдат съвместени, а там, където това е невъзможно, да бъдат разчленени. И ако тези съдебни заседатели, казвате, не са изпълнили докрай своята задача, ние днес не подновяваме техния мандат, това са нови съдебни заседатели. Така че този въпрос е неотносим към днешните предложения и ние затова го поставяме, защото той остава да бъде висящ и трябва да намери решение според изискванията на наказателното и наказателно-процесуалното законодателство.
А по въпроса за възрастта - аз никак не съм подценил хората по възрастов признак. Но за мен е предимство в един съдебен състав, особено толкова широк, с множество съдебни заседатели и съдии... Имайте предвид, че съдиите във Върховния съд са хора на средна и по-висока възраст. Тогава сред съдебните заседатели какъв е проблемът да има хора от всички поколения? И като говорим за всички поколения, става дума за 30-40-годишни, освен хората, които вече са достигнали този предел, да го нарека, в постигането на житейска мъдрост. Така че нищо лошо няма в това нещо. Напротив, създават се по-големи възможности от тези, които предлагате.
Но аз ви предлагам този подход към основателното уважение на възрастта да го предлагате и отстоявате. А Вие имате основание, тъй като работите и в една друга област, не само тук. Защо например сега, при измененията в Кодекса на труда, Вие искате да деквалифицирате професорите по възрастов признак и вместо на досегашната възраст от 68 години да ги пенсионирате на 65? Нека и там да приложим използването на този още по-висок интелектуален потенциал в една непределна възраст.
Затова аз пак завършвам с основното в моето изказване. Тези имена са напълно съвместими. Нека този по-широк спектър от предложения да стигне до Върховния съд, а Върховният съд има всички възможности да определи съдебните заседатели по различните дела. И смятам, че това за вас ще бъде един шанс, ако искате наистина да убедите хората, че се стремите към справедливо правосъдие. Даже го наречете справедливо възмездие, но не може просто да бъде възмездие, без то да бъде справедливо и законно. Благодаря. (Единични ръкопляскания в ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Нешев има думата.

СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна, защото съм малко притеснен. Притеснен съм първо от изказването на Лучников, който ми напомни за едни изказвания през 1947 г., за оная воля, на оная партия, която само тя може да излъчи умни хора и да бъде справедлива. Това е страшно. (Шум и реплики в мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!

СТЕФАН НЕШЕВ: Ами, то възпитание се иска.
Другото, което ме смущава. Вие упрекнахте, че във Великото Народно събрание изброените 28 човека са отказали да участват в съдебни заседания. Можете ли да го докажете? Подхвърляте на съмнения имена и ги обиждате по един начин, по който човек трябва да има известни резерви. (Неразбираема реплика на Иван Николаев Иванов.)
Покажи писмото, Иване, не ми приказвай какво има!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина! Господин Иванов!

СТЕФАН НЕШЕВ: Третото. Защо не поискахте консулт с всички политически сили да се излъчат съдебни заседатели, които да участват? И аз държа тия процеси да завършат, но да има пъстра палитра, да има представителство в различни възрастови групи и в различни социални отношения да бъдат представени съдебните заседатели.
Забравяте ли какво значи "съдебен заседател" или "състав на съдебни заседатели" в един американски съд? Вие отново тръгвате в погрешната посока - "Ние, ние и ние". Това струва много. Ще струва много и на България, и на обществото. Спрете! Ако искате да има едно съгласие, да има едно национално единение, да има един граждански мир, не цепете държавата - "ние, умните, и вие - останалите". Това е опасно за демокрацията.
За разлика от нашите посланици в чужбина, посланиците на другите страни внимателно следят това, което става тук, и си вземат съответните бележки за манталитета ни, за начина, по който управляваме. И това задържа процесите, които искаме ние всички да извървим.
Не може да има съгласие, когато се поставяте над другите. Как ще ми казва Лучников: "Ние ще решим кого ще изберем"?
Трябва да се направи така, че там, където ще има един обществен процес и той трябва да завърши, да има едно съгласие по отношение на това хората, които ще кажат кое е добро и кое е лошо, да бъдат коптирани от всички части на обществото, не само от една и не само от една политическа сила. Това е демокрацията. Другото е отново реанимиране на тоталитарната система. Ясно отивате към тоталитарна система. Няма да стане, обаче! Народът ни не е глупав. (Шум и реплики в мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, тишина!
Друг желае ли да се изкаже?
За процедура госпожа Татяна Дончева има думата.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! При заявената категорична позиция от мнозинството, че то ще приема само своя списък, заявявам, че Демократичната левица няма да участва в гласуването. Приемете си ги сами и си правете, каквото си искате, сами, на ваша отговорност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към гласуване.
За прецизност и в двата проекта за решение след думите "избиране на съдебни заседатели" се прибавят думите "във Върховния касационен съд".
Поставям на гласуване проект за решение за избиране на съдебни заседатели във Върховния касационен съд № 054-02-116, внесен от Светослав Денчев Лучников, Иван Николаев Иванов и Лъчезар Благовестов Тошев.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Проектът за решение е приет. (Ръкопляскания от СДС.)
Поставям на гласуване проект за решение за избиране на съдебни заседатели във Върховния касационен съд № 054-02-121, внесен от Татяна Дончева Тотева.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 18, против 92, въздържали се 26.
Проектът не се приема.
Едно съобщение: Комисията по местно самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес, сряда, от 15 ч.
Следващото заседание е утре сутринта от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,23 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров
Секретари:
      Васил Клявков
      Калчо Чукаров