РАБОТНА СРЕЩА
Арбанаси 1-2 декември
2012г.
организирана от фондация "Конрад Аденауер" и неправителствената организация "Демократично действие"
организирана от фондация "Конрад Аденауер" и неправителствената организация "Демократично действие"
Християнските ценности като
основа на хармонията на личността и регулатор на обществените отношения
Християнските ценности
като основа на съвременната европейска
цивилизация
Лъчезар Тошев
народен представител
Уважаеми госпожи и господа,
Благодаря на
"Демократично действие" и на приятелите от фондация „Конрад Аденауер” за
поканата да говоря пред вас на темата за европейската идентичност и
християнските ценности.
Много философи са се
опитвали да дефинират основното, което ни прави европейци, и да обяснят каква е
европейската идентичност и как се е формирала. Тъй като по темата има различни
гледни точка, аз ще се опитам в тази лекция да дам моя отговор на този въпрос!
Ако след това има становища и въпроси това би довело до изработване нашия общ
отговор на този въпрос.
Възникването на европейската цивилизация
Европейската
цивилизация възниква следствие на няколко фактора. Началото е поставено от
античната цивилизация, гръцките философи и системата на градовете – държави с
тяхното демократично самоуправление. Римската цивилизация, обкръжаваща
Средиземно море и достигаща дори до
шотландските планини, е силно повлияна от гръцката цивилизация.
Именно Pax Romana прави възможен обменът на идеи на територията
на целия европейски континент.
Ако днес сравним
римското право със закона на Моисей ще видим, че в тях има редица близки
положения. Същото важи и за Юстинияновия кодекс, приет от Византийския свят.
Приемането на
Християнството за официална религия превръща Римската империя, а в много
по-голяма степен и Източната империя, наречена Византия, в религиозна държава,
основана на християнството, а чрез него и на елементи от юдаизма, внесени чрез
Стария завет.
Така идеята за
личността, която е важна, защото спасението
Християнството е лична отговорност става част от виждането за света на
всички живеещи в Европа. Също така идеята за общността - там където двама или трима са събрание в името
Христово, тогава и Христос е между тях, става вторият важен елемент в мирогледа
на европейците.
Религиозна държава е
и Османската империя, която наследява Византия, но запазва религиозна
толерантност за религиозните общности.
Преследвания срещу
християни има, но отделните вероизповедания имат възможност да функционират.
Дори самият Мохамед гарантира защита на манастира Света Екатерина на Синай, а
документът за това е отнесен от султан Селим III в Истанбул, където се пази и до днес.
Реформацията,
протестантската етика на труда, века на Просвещението, появата на елементите
на хуманизма в обществото са
предпоставките за създаването на светското общество.
Светско в този случай
не означава и не се разбира като атеистично.
В рамките на такова
общество в Европа се практикува именно толерантността към различията.
Идентичността в светското
общество се основава не само на сбор от различни етнически и културни
идентичности, но и се появява идентичност, базирана точно на различието на
отделните участници на обществото. Така
идентичността на европейците се оформя като културен феномен. Тя е сбор от
различности намиращи се в единство!
Дефинирането на правата на индивида прави Джон Лок през 17
век. Той нарича тези основни права – естествени права, произтичащи от човешката
природа.
Идеите за
общественото устройство са доразвити в
концепцията за разделението на властите на Монтескьо и идете за взаимен баланс
на властите.
Все пак трябва да
признаем, че европейската идентичност не се базира само на концепцията за
правата на индивида, но и на общата история, конфликтите между европейските народи,
общото историческо наследство, формирано във взаимодействието между народите на
стария континент.
Отците – основатели
Отците основатели на
Европейския съюз започват да изграждат
тази огромна общност първо на базата на помирението. След 400 години на
конфликти Франция и Германия днес са в сътрудничество, на което се крепи
Европейския съюз. Католическата църква, като призна големият принос за мира на
Европейския проект започна процедура по беатификация на Роберт Шуман, именно
заради приноса му за помирение с Германия. Европейският процес е най-големият и
най-успешният мирен проект в световната история.(Сравни с Проповедта на
планината : Блаженни са миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии!)
В нашата част от
Европа също се сложи край на един исторически конфликт. През 1992г. премиерите
на България и Гърция - Филип Димитров и Константинос Мицотакис сложиха край на
1300годишната вражда между българи и
гърци. Днес двете страни са заедно в Обединена Европа и НАТО. Обединението на
Германия, направено благодарение на смелостта на канцлера Хелмут Кол,
дипломатическият талант на министър Ханс Дитрих Геншер и подкрепата на
германския народ, реализиращ своята мечта, стана възможно благодарение на
активното участие на Германия в Европейския процес. Само по този начин Европа
успя да запази своя модел на единство, разтърсен единствено от известен егоизъм
на националните държави през кризата от 2008г.
Но трябва да се знае,
че Отците-основатели, създавайки новия модел, планиран на Конгреса в Хага през
1948 и при създаването на Съвета на Европа през 1949г. и след това при
създаването на Европейските общности, стъпиха върху християнските ценности.
Дори символите на
Обединена Европа са християнски. Синият цвят на знамето символизира Покрова на
Богородица, а кръгът от 12 звезди напомня за символичното изображение на
църквата (която е общност) и 12-те
Апостоли, така както това е в Откровение 12:1.
Опитите кръгът с
12-те звезди да се опише като символ на универсалната хармония , не звучат
убедително.
Първият Пан-европейски
конгрес, състоял се през 1926г. във Виена, поставя въпроса за общата европейска
идентичност като търси дефиниране на това понятие включващо политическо, икономическо, военно обединение в контекста
на останалият свят.
Българският
представител на този конгрес, изпратен от правителството на Андрей Ляпчев, е
една забележителна фигура – проф. Иван Шишманов, чиято 150 годишнина
отбелязваме през тази година.
Той поставя още тогава културният аспект като елемент на европейския
процес и европейската идентичност, което е един забележителен принос към
достиженията на тогавашната политическа
мисъл.
„Европа,
не трябва да
е съюз само на интереса, а на духа и
сърцата! Конфликтите се появяват заради предразсъдъците ни, защото просто не
познаваме другия” - казва той през 1926г.
Продължението на тези идеи е едва след Втората световна война – през
1948 на конгреса на Европа в Хага и на следващата година в Лондон, където се
учредява Съветът на Европа. На него България официално не присъства, но са
поканени като наблюдатели няколко български емигранти – бивши дипломати като
Евгени Силянов, Мильо Милев, Никола Балабанов и др. Там именно създателите на
Обединена Европа оставят символично няколко празни места, за народите от
Източна Европа, които като се освободят от комунизма ще могат също да станат
част от европейското семейство.
В Статута на Съвета
на Европа, приет на 5 май 1949г. в двореца Сейнт Джеймс в Лондон, създателите
на първата общоевропейска институция са записали, че европейската основа е посвещаване на духовните и морални
ценности, които са общото наследство на европейските народи и истинският
извор на индивидуалната свобода, политическите свободи и върховенството на
закона – принципите, на които се основава истинската демокрация.
Два други европейски
документа се занимават с въпроса за идентичността.
Това е Декларацията
за европейската идентичност, приета от 9-те страни-членки на Европейските
общности през 1973г.и Хартата за
Европейската идентичност, приета на 28 октомври 1995г. от Европейския парламент по призива на чешкия президент Вацлав Хавел.
Европейската
идентичност в тях придобива и нов аспект – споделеното общо бъдеще.
Европа като съдба, като споделено бъдеще.
Европа като общност,
като съюз базиран на ценности
Европа като общност на живот и качество на живот
Европа като икономическа и социална общност :
Икономика, социална политика, околна среда.
Европа като общност на отговорност.
Въпросът за
отговорностите на гражданина е ключов за идентичността на европейското
общество. Макс Вебер засяга този въпрос
като философ, а също Жак Елюл говори за етиката
на свободата.
Идеите на германските
християндемократи , за социална пазарна икономика са ключов принос към формирането на европейската
идентичност, наистина приемаща
либералното функциониране на икономиката, но съчетано с елементи на социална
солидарност.
През 80-те години на
20 век австрийските християндемократи доразвиват германските идеи и дефинират своята концепция, за еко-социална
пазарна икономика.
Но по отношение на
отговорностите в Демократичното гражданство, извън спор е приносът за поставяне
на този въпрос в Декларацията и Програмата за образование в демократично
гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета на 7
май 1999г. в Будапеща от Комитета на Министрите на Съвета на Европа.
Малко хора знаят, че
инициатор и основният двигател да приемането на този документ е един българин –
д-р Светлозар Раев, родом от Велико Търново, който след промените довели до
края на неговата политическа емиграция в Германия, в продължение на 7 години
заемаше поста на посланик на Република България при Съвета на Европа. Аз бях не
само свидетел, но и участник в процеса на приемане на тази декларация,
продължил толкова дълго и преминал през редица трудности. Дори успях да допринеса
за поставяне на въпроса за правата на бъдещите поколения в нея. Това е една
идея на Жак Ив Кусто, с когото се срещнах през 1992г. и разговарях на тази
тема. Седем години по-късно тя намери своето място в този документ.
Декларацията „Раев” е
и един от малкото български приноси към европейската политическа мисъл.
Светското общество
След създаването на
светското общество, отците-основатели на Обединена Европа добавят духовната
същност на европейското обединение, така че Европа сте изгражда като Европа на духа!
Светското общество е
направило възможно да се появят нациите
и съответно на националните държави, при
която се появява общата национална идентичност.
След тежките
конфликти предшестващи обединението на Европа
и огромните страдания на хората при сблъсъците между националните
държави, народите откриват идеята на сътрудничеството и обединението на
наднационално ниво.
Така Европейски
процес на обединение става реалност.
В този процес
съперничеството се замества със сътрудничество, но националните държави се
запазват и се вписват като един многоклетъчен организъм в наднационалната
структура.
Важно е да се
подчертае, че Обединена Европа не се оформя като една многонационална държава и
нация по модела на САЩ, а във федерация от национални държави.
Постсекуларизъм
Светското общество
днес вече се трансформира в т.нар. пост-секуларно, пост-светско общество. В
това общество религията играе без съмнение роля за формиране ценности около
които се обединяват групи вътре в обществото, които обаче не го разрушават, а
съжителстват в хармония.
Европейската
идентичност в този смисъл е баланс между признатите права на индивида и
формирането на общности, признаващи на другите същите права и функциониращи в
едно голямо общество.
В този исторически
период на конфликти и диалог тя се е формирала постепенно, но трайно. Чрез една
преобладаваща религия – християнската, е
станало възможно взаимодействието на различни култури и се е появило – макар и
трудно, чувството за общност.
Бих искал да се върна
малко назад в историята, за да припомня , че девизът на борбите на българите за
църковна автокефалия - особено след 1860 г. протичат под един
почти съвременен девиз : Свобода в
порядъка – единство в разнообразието!
Втората част на този девиз на нашите отци-основатели днес е девиз на
Европейския съюз. Ето защо не трябва да гледаме от високо на може би наивния,
но звучащ съвременно идеализъм на нашите възрожденци, който не е водил до
омраза към етническите и верски
различия. Техният християнски
мироглед още преди да се формира нашата държава и основополагащата
концепция за функционирането на обществото и не е случайно, че тези принципи в
т.ч. забрана на робството, са записани в първата българска Конституция.
Именно християнството
в неговите разновидности е дало възможност на народите на целия континент да се
възприемат общите ценности, които
благодарение на своя ефект, да станат
и универсално признати ценности.
Днес в Европа, религиите за някои са просто
традиция, но за други са смисъл на живота, на
тяхната вяра, чувство за справедливост, любов и приятелство, милосърдие,
мир, помирение след конфликтите, толерантност и дори повече – приемане на
различията за нормални.
Днес в обществото
религиите трябва да бъдат окуражени да участват в дебатите за общественото
благо, в интер-културния диалог, дебатите за религиозната свобода и
признаването на правата на другия, който е различен, демократичното
гражданство, отговорностите, отхвърлянето на расизма и ксенофобията и функционирането
на принципа на плурализъм.
Така те стават
разпространители на ценностите, които са основата на обществото, независимо, че
е светско.
Християнските ценности днес
Сблъсъкът между
хуманизма, в смисъл на краен атеизъм и анти-теизъм от една страна и религиите от друга днес е твърде остър, но
той създава предпоставки, за това всеки да се определи съзнателно, и да се
идентифицира към едната или към другата група. Така идентификацията вече не е
само традиция, но съзнателен избор. Ако един избор не е свободен и направен съзнателно, той не е
валиден.
Парадоксално е, но крайният
либерализъм и изповядването на хуманизма като краен атеизъм, направиха нужно и желано преоткриването на
християнските ценности.
Затова бих искал да
посоча как виждам ролята на религиите в светското, но не атеистично общество.
Нуждата от духовност
в условията на морална криза стана все по-належаща. Негово Всесветейшество
Вселенският Патриарх Вартоломей I, е
прав като казва,у че днес в Източна Европа, след десетилетията на комунизъм и
атеизъм, религиозността прилича на събуждащ се великан.
Когато християнските
ценности се сблъскват с идеите на утилитаризма – както на делата, така и на
нормата, с тези на егоцентризма, прагматизма и антропоцентризма, всеки човек е
поставен пред избор, водещ до неговата собствена идентификация. Това което е
добро за мен е добро- казват утилитаристите. За сравнение Стамболов е казвал :
това което е добро за България е добро!
Мисля, че Негово
Светейшество папа Йоан Павел II,
писа в една своя енциклика, че ако се
остави на всеки сам да решава какво е добро и зло, тогава може да се стигне до изкривявания и дори
престъпления като тези на комунизма и нацизма, където едни хора решават, че
други не са нужни на обществото. Логиката на Петкан от Робинзон-Крузо, че е
добре когато Петкан изяде някого, а е лошо когато някой изяде Петкан, е пример
за логиката на утилитаризма.
Религиозната етика
извежда своята легитимност от Бог.
Така е дефинирано и
доброто и злото.
За разлика от
религиозната етика, антопоцентричните етики имат проблем със своята
легитимност.
Приемайки, че Бог е
творец, създател на всичко видимо и невидимо, ние приемаме неговата воля, че е
създал хората такива каквито са - българи, турци, германци, французи, евреи,
цигани, власи, англичани и пр.
Ето как ксенофобията
няма място в тази етична система.
Ксенофобията в този
случай е богоборство, противене на Бог, който е създал едните и другите такива
каквито са се родили .Те не могат да бъдат обвинявани заради своя произход!
Християнството не
допуска и обявява за ерес всеки вид омраза към човек, заради неговия етнически
произход и културни различия.
Без Бог такава етика
не може да съществува. Тя се налага и в светското общество като ценност за
всички – независимо дали са религиозни или не.
Животът идва от Бог и
затова нямаме право да го отнемаме. Смъртното наказание е отменено. Лекарите
имат право да откажат искане за необоснован с медицински причини аборт.
Елиминирането на
омразата от човек към човек е друга ценност на християнството.
Християните мразят
греха, а не грешника!
Една от двете
заповеди на Христос е : Обичай ближния си като себе си!
Смисълът на тази
заповед, е че ближният е като теб.
Ти имаш общ отец с
него – Бог.
Авва Доротей,
живял през 6 - 7 век в своето шесто
слово, което е достигнало до нас, дава следната илюстрация на този принцип.
Представете си, че
хората са наредени в една окръжност, чийто център е Бог. Колкото по близо са те
един до друг, толкова радиуса на окръжността се скъсява и хората се приближават
към Бог. И обратно – колкото те са по-близо до Бог, толкова по-близо са те един
до друг.
Затова и първата
Христова заповед „Възлюби Бога с цялото си сърце”, има също такъв ефект и
обхваща обществото изцяло.
Това показва, че
Християнството не води до сегрегация, защото ценностите, които разпространява,
са универсални и се отнасят до всеки.
Спасяването на
българските евреи по време на Холокоста с активното участие на архиереите на
БПЦ Митрополит Кирил и Екзарх Стефан и целият Св.Синод, по време когато това е
било дейност с висок риск, е пример затова. Евреите са етнически и религиозно
различни от българите, но поради ценностите на християнството,
българи-християни застават в тяхна защита поемайки сериозен риск за тях самите
от тази акция.
Притчата за добрия
самарянин е добра илюстрация за тези християнски ценности.
Когато български
мюсюлмани – българи и турци, дойдоха до Народното събрание от 24 до 29 декември
1989г., за да искат отмяната на т.нар.Възродителен процес, тогава Екогласност и
НДЗПЧ организираха снабдяването им с чай и други топли напитки през тези много
студени дни.
И тази помощ точно по
време на рождественските празници беше
организирана от българи – християни. Аз бях там и затова свидетелствам за това
пред вас.
Независимо, че
помагаха на мюсюлмани, които са различни от християните, тези хора го правеха,
защото искаха да помогнат на хора, които имат нужда от такава помощ.
Забележете, че това
се случи точно по време на най-големите християнски празници по повод Рождество Христово, когато всеки християнин
иска да е с близките си. Въпреки това ценностите бяха по силни!
Солидарността и
подкрепата за социалната (но не социалистическа) сплотеност също са християнски
ценности.
Бурно дебатираните у
нас и в Страсбург въпроси на биоетиката също намират място в европейските
документи.
Донорството,
поощрявано като съзнателен акт, а не акт по презумпция, е висша форма на
алтруизъм.
Затова съзнателността
на този акт е важна за християните, а и за другите вероизповедания. Не е едно и
също да дадеш или да ти вземат.
По този начин се
потвърждава и правото на собственост първо върху собственото ти тяло и зачитане
на волята на човека- дали да е донор или не дори и след смъртта.
Защитата на
семейството, като съюз между един мъж и една жена, идващ от принципите на християнството,
е залегнало и в светските закони, като даващо право на представителство без
специално упълномощаване –например в случай на съгласие за провеждане на дадено
лечение, когато другия съпруг не може сам да даде съгласие. Същото важи и за
децата преди те да навършат пълнолетие.
По мое предложение в
българския закон за здравето се въведе статута на субституираното съгласие,
съгласие по заместване което ограничава правата на родителя ,ако от
медицинската манипулация зависи живота на друг човек – съпруг или дете. В този
случай правото на живот е по-силно от правото на родителство или съпружеското
право на представителство.
Така това право се
прехвърля на главния (не лекуващия) лекар на болницата, който се произнася, в
случай че родителят е против.
Позициите срещу
евтаназията (правото на живот не може да се тълкува като право на смърт) и
срещу репродуктивното клониране на хора, срещу евгенетичните практики също са
част от християнската етика.
Аналогично, с
аргументи срещу объркването на установените обществени отношения е позицията
срещу сурогатното майчинство.
По тези изброени
въпроси Европа и например Китай имат различни виждания. Това е именно поради
различната идентичност, създадена през хилядолетната история, и разликата в
разбирането за личността и общността.
Държавата може да
помогне чрез въвеждане на предмета Вероучение като задължителен и
общообразователния предмет за религиите, даващи познания за вярата, а не вяра
при запазване на принципа за светско образование. Това е направено в редица европейски държави и проблеми не са
възникнали – освен съпротивата на партиите на хуманистите, които са против
религиите по принцип..
Задължителен – без
алтернатива е предметът „Религия” в Австрия, Великобритания, Дания, Ирландия,
Норвегия, Сан Марино, Швеция, Гърция, Румъния и Кипър. Задължителен предмет
„Религия” – с алтернатива „Етика” има в 11 страни – Белгия, Германия, Испания,
Латвия, Литва, Полша, Словакия, Сърбия, Черна гора, Чехия и Финландия.
Незадължителен е този
предмет в Грузия, Естония, Италия, Словения и Унгария. Не се изучава „Религия” във Франция, Русия,
Беларус и Украйна. Русия е предприела стъпки за въвеждане на предмета и скоро
ще излезе от тази група.
В страните където се
изучава предмет религия, това не е създало проблеми.
Затова не трябва да
има страх, че у нас такова образование ще доведе до сегрегация.
Примерите за етично
поведение, които дадох по-горе, са доказателство, че когато ценностите говорят
по-силно, конфликтите отстъпват!
През 2010г. трима
европейски лидери – Саркози от Франция ,
Камерън от Обединеното Кралство и Меркел
от Германия почти с идентични думи обявиха края на мултикултурния европейски
модел. Но Европа е мултикултурна по дефиниция! Асимилацията не би могла да е
алтернатива на мултикултурализма.
Тази позиция на
европейските лидери предизвика остри дебати в Съвета на Европа и в Европейския
парламент.
В ПАСЕ имах честа да съм основният докладчик
по темата, затова как да живеем заедно в 21 век. Обединена Европа е общност, базирана на ценности, но появата на
паралелни общества създават проблем.
Затова активното
взаимодействие между различните общности
и от страната на преобладаващата общност, и от страна на новодошлите
носители на други културни традиции, трябва да стане обект на политика по
т.нар. Интеркултурен подход.
Както вече стана дума
Европа защитава културните различия, но има общи ценности, които трябва да се
споделят от всички и то не като насилствено наложен модел на социално
инженерство, а като осъзната необходимост, постигана чрез образование и възпитание.
Различните групи не
биха могли да се интегрират успешно и да се възползват от възможностите, които
им дава обществото, ако не познават неговите език, история и култура.
Но те също трябва да
спазват човешките права, в т.ч. правата на жените, да приемат демокрацията и
върховенството на закона, като правила, без които обществото не може да
функционира.
От своя страна
приемащата ги общност също трябва да познава културата и обичаите на тези,
които идват при тях. Така следва да се изградят културни мостове, свързващи
едните с другите, което ще намали влиянието на популистките и екстремистки
партии, подклаждащи страховете на хората, породени от непознаване на другия.
В този процес ролята
на църквата може да бъде значителна.
И за да играе роля
като разпространител на ценности, тя трябва да има условия за това.
Не всичко може да се
постигне със закони.
По-важни от законите са ценностите, които изповядва
обществото.
Ето защо бих искал да
завърша с прочутата фраза на Хораций от преди повече от 2000 години:
Quid leges sine moribus, vanae proficient!
„Напразни са
законите, ако няма нрави!”