На 18 декември 2014г. депутатът Методи Андреев внесе в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Подобни разпоредби има приети в Полша и Република Македония!
Законопроектът е
разпределен от Председателя на Народното
Събрание за разглеждане на Комисията
по вътрешна сигурност и обществен ред
– водеща комисия по законопроекта и на Комисията за контрол
над службите за сигурност, прилагането
и използването на специални разузнавателни
средства и достъпа до данните по Закона
за електронните съобщения -участваща
комисия.
Подобни разпоредби има приети в Полша и Република Македония!
Законопроектът е подписан и от Зам.Председателя на Народното събрание Димитър Главчев (ГЕРБ), депутатката Цвета Караянчева(ГЕРБ) и депутатите от РБ Петър Славов и Мартин Димитров.
Пълен текст на законопроекта :
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
43-то НАРОДНО
СЪБРАНИЕ
Проект!
З А К О Н
за защита на
класифицираната информация
Обн. - ДВ, бр.
45 от 30.04.2002 г.; попр., бр. 5 от 17.01.2003 г.; изм.,
бр. 31 от
04.04.2003 г.; доп.,
бр. 52 от 18.06.2004 г.; доп., бр. 55 от 25.06.2004 г.;
доп., бр. 89 от
12.10.2004 г.; изм.,
бр. 17 от 24.02.2006 г.; в сила от 01.05.2006 г.; бр.
82 от 10.10.2006 г.; бр.
46 от 12.06.2007 г.,
в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 57 от 13.07.2007
г., в сила от 13.07.2007
г.; изм. и доп.,
бр. 95 от 20.11.2007 г.; изм., бр. 109 от 20.12.2007 г.,
в сила от 01.01.2008 г.;
изм. и доп., бр.
36 от 04.04.2008 г.; доп., бр. 66 от 25.07.2008 г., в
сила от 26.09.2008 г.; изм.,
бр. 69 от
05.08.2008 г.; доп., бр. 109 от 23.12.2008 г.; изм. и
доп., бр. 35 от 12.05.2009 г., в
сила от
12.05.2009 г.; доп., бр. 42 от 05.06.2009 г.; изм., бр.
82 от 16.10.2009 г.; изм. и доп.,
бр. 93 от
24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г.; изм., бр. 16 от
26.02.2010 г., в сила от
26.02.2010 г.; изм.,
бр. 88 от 09.11.2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм.,
бр. 23 от 22.03.2011
г., в сила от
22.03.2011 г.; изм., бр. 48 от 24.06.2011 г., в сила от
24.06.2011 г.; доп., бр. 80 от
14.10.2011 г., в сила
от 14.10.2011 г.; изм. и доп., бр. 44 от 12.06.2012 г.,
в сила от
01.07.2012 г.; доп.,
бр. 103 от 28.12.2012 г.; изм. и доп., бр. 52 от
14.06.2013 г., в сила от
14.06.2013 г.; изм.,
бр. 70 от 09.08.2013 г., в сила от 09.08.2013 г.; изм.,
бр. 49 от 13.06.2014
г.; изм. и доп.,
бр. 53 от 27.06.2014 г.
§1. В чл. 40, ал. 1 се
създава нова т. 9 със следното съдържание:
т.9: „не е налице негативно
становище на ДАНС по чл. 41, ал. 4,
респективно-на ДКСИ, в случаите по ал.
6”
§2. В чл. 41 се правят
следните изменения и допълнения:
2.1. Досегашният текст
става ал. 1, т.1-4, като в същата алинея се
добавя нова т. 5 със следното съдържание:
т. 5:„установена
принадлежност по реда на Закона за
достъп и разкриване на документите и за
обявяване на принадлежност на български
граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия на
лицето към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската
народна армия, включително и на техните
предшественици и правоприемници, за
периода от 9 септември
1944 г. до 16 юли 1991 г. ”
2.2. Създават се нови
алинеи 2-6 със следното съдържание:
ал. 2. „Органът по
проучването по чл. 47- 49 отправя искане
до Комисията за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската
народна армия за проверка наличието на
принадлежност на проверяваното лице
по реда на чл. 27, ал. 3 от Закона за достъп и
разкриване на документите и за обявяване
на принадлежност на
български граждани към
Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия.
Искането се разглежда и резултатът от проверката се изпраща на органа
Искането се разглежда и резултатът от проверката се изпраща на органа
по проучването с копие
до Държавната комисия за сигурността
на информацията и ДАНС в 10-дневен срок. ”
ал. 3: „При установена
принадлежност по ал. 1, т. 5 на проверяваното
лице, когато органът по
проучването е по чл. 47, ал.1, последният
изпраща цялата преписката в Държавна агенция
„Национална сигурност“, където
проучването се довършва.”
ал. 4: „Държавна агенция
„Национална сигурност“, в случаите на
установена принадлежност по ал.
1, т. 5 на проверяваното лице, разглежда
фактите и обстоятелствата, съдържащи се в решението
по проверката на Комисията за разкриване
на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани
към Държавна сигурност и
разузнавателните служби
на Българската народна армия и се
произнася с мотивирано становище относно
надеждността на лицето от гледна точка
на сигурността и опазване на тайната.“
ал. 5: “В рамките на
процедурата по ал.4, държавна агенция
„Национална
сигурност“може да
изслуша проверяваното лице, както и да
изисква допълнителна информация и документи
от Комисията за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност
и разузнавателните служби на Българската
народна армия за проверяваното лице.
Становището на Държавна
агенция „Национална
сигурност“по предходната алинея не
подлежи на обжалване.”
Ал. 6: “Когато проучваното
лице, за което е установена принадлежност
по ал. 1, т. 5, е служител на
Държавна агенция „Национална сигурност“
или в служба „Военна информация“ на
Министерство на отбраната, производството
по проучването, включително издаването
на разрешение за достъп до класифицирана
информация по реда на този закон се
извършва от ДКСИ, като Държавна агенция
„Национална сигурност“
изпраща в комисията
цялата наличната документация и сведения
за лицето за извършване на проверката.”
§3. В чл. 43, ал.2 накрая
точката се заменя със запетая и се добавя
следният текст:
„включително и да бъде
извършена проверка за принадлежност
към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия по
реда на Закона за достъп и разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност
на български граждани към Държавна
сигурност и разузнавателните служби
на Българската народна
армия.”
§4.
1. В чл. 68 сегашният текст
става ал. 1, като накрая на изречението
точката се заменя със запетая и
се добавя следният текст:
„освен актове на ДКСИ,
постановени на основание §8 и §9 от
преходните и
заключителните разпоредби
на закона.”
2. Създават се нови
алинеи 2-4 със следното съдържание:
Ал. 2: „Жалбата се подава
в 14-дневен срок до Върховния административен
съд, който се произнася
в срок до един месец и решението му е
окончателно.”
Ал. 3: „Жалбата не спира
изпълнението и се разглежда по правилата
на глава дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс,
като делото се разглежда при закрити врата.”
ал. 4: „Достъп до делото
в деловодството и в съдебната зала се
предоставя на страните, техните
пълномощници, както и на лицата, на които
председателят на състава разреши това.”
§5. В Чл. 69 накрая
точката се заменя със запетая и се добавя
следният текст:
„освен актове на ДКСИ,
постановени на основание §8 и §9 от
преходните и
заключителните разпоредби
от закона, които подлежат на обжалване
пред Върховния административен съд
по реда на чл. 68.”
§6. В чл. 102, ал.1, т.1,
след думите „чл. 41” се добавят думите
„ал. 1.
§7. Във Въпросника
по чл. 47- 48 (Приложение No.2), в т. ХХVIII преди
въпросителната се
добавя запетая и текста „ включително
тайни и неформални организации и общества”
ПРЕХОДНИ И
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§8. В тримесечен
срок от влизане в сила на закона, органът
по чл. 47-49 отправя искане по чл. 27, ал. 3 от
Закона за достъп и разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност
и разузнавателните служби на Българската
народна армия за служителите с достъп
до класифицирана информация, за които
проверка за принадлежност не е правена.
Комисията за разкриване на документите и за
обявяване на принадлежност на български
граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия
уведомява за резултата в тридневен
срок от решението си, както органа по
предходното изречение, така и ДКСИ и ДАНС.
§9. При установяване
на принадлежност за лице по предходния
параграф към Държавнасигурност и разузнавателнитеслужби наБългарската народна армия,
както и за лицата, за които е налице
установена принадлежност с предходен
акт на Комисията за достъп и разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност
на български
граждани към Държавна
сигурност и разузнавателните служби
на Българската народна армия, за съответното
лице се провежда нова процедура по глава
Пета от закона.
§10. Ръководителят
на съответната организационна единица
взема всички
мерки за приложението
на пар. 9, и носи административно-наказателна
отговорност по чл.117 от закона за
неизпълнението му, освен ако извършеното
не съставлява престъпление.
Вносители:
МОТИВИ
към законопроекта
за изменение и допълнение
на Закона за
защита на класифицираната информация
Действащото законодателство
е въвело изискване за публичност на
принадлежността към
ДС и РУБНА на лица, заемащи висши държавни
длъжности или изпълняващи публични
функции.
Лицата по чл. 39 от закона,
ex lege, получават право на
достъп до
класифицирана информация по силата
заеманата длъжност, като едновременно
с това същите подлежат на проверка от
Комисията за разкриване на документите
и за
обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност
и
разузнавателните служби на Българската
народна армия.
Същевременно, за лицата,
ангажирани в процеса на набавянето и
обработката на класифицирана информация,
подобно изискване за оповестяване на
евентуална такава принадлежност няма.
Този двойствен стандарт е недопустим и би могъл да представлява риск пред националната сигурност в определени ситуации.
Този двойствен стандарт е недопустим и би могъл да представлява риск пред националната сигурност в определени ситуации.
Това е така, тъй като
значимостта за защита на
националната
сигурност от разкриването на определени
зависимости на лицата,
събиращи,
обработващи и анализиращи класифицирана
информация, е далеч по-голяма,
отколкото
простото й използване.
Дейността на тайните
служби на тоталитарната държава е
получила
негативната
морално-политическа оценка на обществото
и своето правно осъждане, вкл. в редица актове на
Съвета на Европа и на Европейския
парламент .
Тези практики са се
реализирали чрез дейността на репресивните
органи на комунистическия режим, обявен
за престъпен от българския Парламент,
които са притежавали определен персонален
състав- щатни и извънщатни сътрудници
на ДС и РУБНА.
Тази принадлежност
поставя
въпроса за двойствения обществен
статут на лицето, сътрудничало на тайните
репресивни
структури, тъй като в миналото
тези лица освен официалното положение
са притежавали и
друго секретно.
Последните зависимости,
включително тяхното премълчаване, би
могло
да се превърне и в риск
пред националната сигурност за страната,
в случай, че неблагонадеждни и
зависими от комунистическите тайни
служби лица получат достъп до тайните на държавата.
По тази причина
допълнителните критерии за проверка
по ЗЗКИ за
предоставяне на достъп
до такава информация на тези лица, е
оправдана и в интерес на националната сигурност,
като Комисията следва да преценява
всеки случай самостоятелно и в конкретния контекст
и установени факти и обстоятелства по
принадлежността.
Принципът на равенство
пред закона също така не изключва правото
на
законодателно установяване
на конкретни изисквания за публичност
при заемане на определени постове и
длъжности в органите на държавната и
общинската власт.
Напротив, принадлежността
към структурите на тайните служби на
тоталитарния режим би могло да представлява
негатив за лицето, което ги заема или
се кандидатира да ги заеме, тъй като създава
обосновано съмнение в неговата лоялност
с оглед съобразяване на дейността му с
принципите на демократичната политика.
От трайната
и
непротиворечива практика на ЕСПЧ следва,
че изискването за съобразяване с демократичните принципи
по отношение на държавната администрация
и професиите, пряко обслужващи
обществените интереси, съставлява
компонент на легитимната цел
демокрацията да е в
състояние да се самозащитава.
Въвеждането на
допълнителни изисквания по отношение
проверката за
благонадеждност на
горепосочената категория лица не би
накърнило непропорционално трудови права така,
както са установени от МПИСКП, Хартата
на ЕС и Конвенция 111 на МОТ.
Чрез новите разпоредби
в ЗЗКИ се въвежда възможност за
допълнителна проверка и изслушване на проверяваното
лице преди предоставянето му на достъп
до различните нива на секретност на
класифицирана информация, необходима
за заемане на ръководни длъжности в органите
на държавната и общинска власт.
Последното е свързано
с
предотвратяване на риска от нелоялност
спрямо принципите на демокрацията,
държавния и общинския интерес.
Те биха били и в пълен
синхрон с препоръките по т. 11
от Решение
1096/1996 на Парламентарната асамблея на
Съвета на Европа, които за
съжаление
продължават да са актуални в българските
условия.
Предвидено е изискване
към лицата, кандидатстващи за достъп
до
информация класифицирана
като държавна тайна, да декларират
принадлежността си към тайни и неформални
организации и общества.
Въведена е и възможност
за съдебен контрол на актовете на ДКСИ,
във вр. с гарантиране правата
на проверяваните лица.
ВНОСИТЕЛИ:
А тук може да прочетете пълния текст на цитираната Резолюция 1096 / 1996г. на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа :
А тук може да прочетете пълния текст на цитираната Резолюция 1096 / 1996г. на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа :
РЕЗОЛЮЦИЯ 1096 (1996)
на ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ
на СЪВЕТА НА ЕВРОПА за мерките за
разрушаване наследството на бившите
комунистически тоталитарни системи
1.
Наследството на бившите комунистически
тоталитарни системи не е лесно за
манипулиране. На институционално ниво
това наследство включва
(прекалена)централизация, милитаризация
на гражданските институции, бюрокрация,
монополизация и свръх регулиране; на
ниво общество то достига от колективизъм
и конформизъм до сляпо подчинение и
други модели на тоталитарно мислене.
Установяването отново на гражданска,
либерална държава под върховенството
на закона върху тази основа е трудно -
затова старите структури и модели на
мислене трябва да бъдат разрушени и
превъзмогнати.
2.
Целите на този преходен период са ясни:
да се създадат плуралистични демокрации
основани на върховенството на закона
и уважение на правата на човека и
разнообразие. Принципите на субсидиарността,
свободата на избор, равни възможности,
икономически плурализъм и прозрачност
на процеса на вземане на решения, всички
те имат роля в този процес. Разделението
на властите, свободата на средствата
за масова информация, защитата на
частната собственост и развитието на
гражданското общество са някои от
средствата, които биха могли да се
използват за постигане на тези цели,
каквито средства са и децентрализацията,
демилитаризацията, демонополизацията
и премахването на бюрокрацията.
3.
Опасностите от провал на процеса на
преход са многобройни. В най-добрия
случай, ще властва олигархия вместо
демокрация, корупция вместо върховенството
на закона и организираната престъпност
вместо правата на човека. В най-лошия
случай, резултатът може да бъде "нежна
реставрация" на тоталитарния режим,
ако не и насилствено сваляне от власт
на младата демокрация. В този най-лош
случай, новият недемократичен режим на
една по-голяма страна може да представлява
и международна опасност за своите
по-слаби съседи. Ключът към мирно
съвместно съществуване и успешен процес
на преход е в намирането на тънкото
равновесие в осигуряването на
справедливост, без да се търси отмъщение.
4.
Следователно една демократична държава
основана на върховенството на закона,
когато разрушава наследството на бившите
комунистически тоталитарни системи,
трябва да прилага процедурните средства
на такава държава. Тя не може да прилага
никакви други средства, тъй като тогава
тя няма да се различава от тоталитарния
режим, който трябва да бъде разрушен.
Демократичната държава основана на
върховенството на закона разполага с
достатъчно средства, за да гарантира
задоволяването на каузата на справедливостта
и наказване на виновните - тя не може и
не трябва, обаче да обслужва желанието
за отмъщение вместо справедливостта.
Вместо това тя трябва да уважава правата
на човека и основните свободи, като
правото на справедлив процес и правото
да бъдеш изслушан и тя трябва да ги
прилага дори към онези хора, които,
когато са били на власт, самите те не са
ги прилагали. Държавата основана на
върховенството на закона може също така
да се защити срещу възраждането на
комунистическата тоталитарна заплаха,
тъй като тя разполага с достатъчно
средства, които не противоречат на
правата на човека и на върховенството
на закона и са основани на използването
на наказателно съдопроизводство и
административни мерки.
5.
Асамблеята препоръчва на страните-членки
да разрушат наследството на бившите
комунистически тоталитарни режими като
преструктурират старите правни и
институционални системи, процес, който
трябва да се основава на принципите
на:
I. демилитаризация, за да се гарантира премахването на милитаризацията на по принцип граждански институции, като съществуването на военизирана затворническа администрация или войски на министерството на вътрешните работи, което е типично за комунистическите тоталитарни системи;
II. децентрализация, особено на местно и регионално ниво и вътре в държавните институции;
III. демонополизация и приватизация, които са от централно значение за изграждането на някакъв тип пазарна икономика и плуралистично общество;
IV. премахване на бюрокрацията, което би следвало да намали комунистическо-тоталитарното свръх регулиране и да прехвърли властта от бюрократите обратно на гражданите.
6.
Този процес трябва да включва трансформация
на манталитета (трансформация на сърцата
и умовете), чиято главна цел трябва да
бъде елиминирането на страха от поемане
на отговорност и да елиминира също така
неуважението към различието, екстремния
национализъм, нетърпимостта, расизма
и ксенофобията, които са част от
наследството на старите режими. Всички
те трябва да бъдат заменени от демократични
ценности като търпимост, уважение към
различието, субсидиарност и отговорност
за собствените действия.
7.
Асамблеята също така препоръчва
криминалните действия извършени от
лица през време на комунистическо-тоталитарния
режим да бъдат преследвани и наказани
по стандартния наказателен кодекс. Ако
наказателният кодекс предвижда статут
на ограничения за някои престъпления,
той може да бъде разширен, тъй като това
е само процедурен въпрос, а не съществен
такъв. Приемането и прилагането на
наказателни закони с обратна сила, обаче
не се позволява. От друга страна е
позволено съденето и наказването на
лице за действие или бездействие, които
по време на извършването им не са
представлявали криминално престъпление
съгласно националното законодателство,
но които се смятат за такива съгласно
общите принципи на правото признати от
цивилизованите държави. Освен това,
когато дадено лице явно е действало в
нарушение на правата на човека,
твърдението, че е действало в изпълнение
на заповеди, не изключва нито незаконността,
нито персоналната вина.
8.
Асамблеята препоръчва преследването
на личните престъпления да става заедно
с реабилитацията на хора осъдени за
"престъпления", които в едно
цивилизовано общество не представляват
криминални деяния и на тези, които са
осъдени несправедливо. На тези жертви
на тоталитарното правосъдие също така
следва да се присъждат материални
компенсации, които не бива да бъдат
(много) по-ниски от компенсациите
присъждани на несправедливо осъдените
за престъпления по стандартния действащ
наказателен кодекс.
9.
Асамблеята приветства отварянето на
архивите на секретните служби за публична
проверка в някои бивши комунистически
тоталитарни страни. Тя съветва всички
страни, за които става дума, да дадат
възможност на засегнатите лица да
проверяват, при молба от тяхна страна,
досиетата, които бившите секретни служби
са водили за тях.
10.
Освен това, Асамблеята съветва
собствеността, включително и тази на
църквите, която е била незаконно или
несправедливо заграбена от държавата,
национализирана, конфискувана или по
друг начин експроприирана по време на
властта на комунистическо-тоталитарните
системи да бъде по принцип реституирана
на своите първоначаЯни: собственици
изцяло, ако е възможно, без да се нарушават
правата на настоящите собственици,
които добросъвестно са придобили
собствеността и без да се вреди на
напредъка на демократичните реформи.
В случаи, когато това не е възможно,
следва да се даде само парична компенсация,
Искове и спорове свързани с отделни
случаи на реституция на собственост
следва да се решават от съда.
11.
Що се отнася до третирането на лица,
които не са извършили никакви престъпления,
които могат да бъдат преследвани в
съответствие с параграф 7, но които
въпреки това са били на високи постове
при бившите тоталитарни комунистически
режими и са ги подкрепяли, Асамблеята
отбелязва, че някои страни намериха за
необходимо да въведат административни
мерки, като лустрационни или декомунизационни
закони.
Целта на тези мерки е да бъдат
изключени лицата от изпълняване на
управленска власт, ако не може да им се
има доверие, че ще я изпълняват в
съответствие с демократичните принципи,
тъй като не са показали никаква
ангажираност или вяра в тях в миналото
и нямат интерес или мотивация да направят
преход към тях сега.
12.
Асамблеята подчертава, че по принцип
тези мерки могат да бъдат в съответствие
с демократичната държава под върховенството
на закона, ако бъдат спазени няколко
критерия.
12. 1. вината, като лична
такава, а не колективна, трябва да бъде
доказана във всеки отделен случай - това
подчертава нуждата от индивидуално, а
не колективно прилагане на лустрационните
закони.
12. 2. правото на защита,
презумпцията за невинност до доказване
на противното и правото на обжалване
пред съда трябва да бъдат гарантирани.
Отмъщението никога не може да бъде цел
на подобни мерки, нито пък трябва да се
позволи политическа или социална
злоупотреба с процеса на лустрация.
Целта на лустрацията не е да се наказват
хора, които се смятат за виновни - това
е задача на прокурорите, които използват
наказателното право -а да се защити
новосъздадената демокрация.
13.
Следователно Асамблеята предлага да
се гарантира, че лустрационните закони
и подобни административни мерки отговарят
на изискванията за държава основана на
върховенството на закона и са насочени
срещу заплахите към основните права на
човека и процеса на демократизация.
Моля вижте "Насоки за гарантиране,
че лустрационните закони и подобни
административни мерки отговарят на
изискванията за държава основана на
върховенството на закона" като
референтен текст.
14.
Освен това Асамблеята препоръчва
служителите уволнени от своите длъжности
въз основа на лустрационни закони по
принцип да не губят своите преди получени
финансови права. В изключителни случаи,
когато управляващия елит на бившия
режим си е отпуснал пенсионни права
по-високи от тези на обикновеното
население, те следва да бъдат намалени
до обикновеното ниво.
15.
Асамблеята препоръчва властите във
въпросните страни да проверят дали
техните закони, разпоредби и процедури
отговарят на принципите съдържащи се
в тази резолюция и да ги коригират, ако
е необходимо. Това ще помогне за избягване
на внасянето на жалби по тези процедури
в контролните механизми на Съвета на
Европа по Европейската конвенция за
правата на човека, мониторинговата
процедура на Комитета на министрите
или на мониторинговата процедура на
Асамблеята по Заповед № 508 (1995 г.) за
изпълняване на задълженията и ангажиментите
от страна на страните-членки.
16.
И накрая, най-добрата гаранция за
разрушаването на бившите комунистически
тоталитарни системи са задълбочените
политически, правни и икономически
реформи в съответните страни, водещи
до създаването на действителен
демократичен манталитет и политическа
култура. Затова Асамблеята приканва
всички утвърдени демокрации да предоставят
своята помощ и съдействие на новосъздаващите
се демокрации в Европа, особено що се
отнася до подкрепа за развитието на
гражданското общество.