Страници

▼

09 май 2015

СПРАВЕДЛИВОСТ : Законопроектът за давността, внесен на 8 май!




На 8 май 2015г. депутатите от ГЕРБ -  Методи Андреев, Цвета Караянчева, Джема Грозданова, Димитър Главчев, Георг Георгиев и Алтимир Адамов
и от Реформаторския блок - Петър Славов, Вили Лилков, Борис Станимиров, Найден Зеленогорски, Никола Хаджийски и Корман Исмаилов,
внесоха Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, третиращ въпроса за давността за престъпленията на комунистическия режим в България и други тежки престъпления.

В деловодството на Народното събрание той е заведен с
Вх.№ 554-01-87/08.05.2015г. постъпил в 12 : 29 часа.

Линк към страницата на Народното събрание, където е публикуван този законопроект : 
 





 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

                                                                                                                                                                                                                                                           Проект!


З А К О Н
за
изменение и допълнение на Наказателния кодекс


(обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14 и 24 от 2015 г.)

§ 1. В чл. 79 ал. 2 се изменя така:

,,(2) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на:

1. престъпления против мира и човечеството;
2. тежки престъпления против правата на човека по глава II, III и IV от Особената част на Наказателния кодекс, извършени в периода от 09.09.1944 г. до 10.11.1989 г. от ръководните дейци на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени определени длъжностни или партийни функции, от които са настъпили последиците, посочени в чл. 2 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен;
3. престъпления по чл. 108а, чл. 233, чл. 313б, чл. 353а, чл. 354а, чл. 354б и чл. 354в;
4. престъпления, мотивирани и извършени на база на радикална религия;
5. даване на разрешение или одобряване на дейности, чрез които се предоставят в нарушение на закона финансови средства, както и контрабанда на специална продукция (оръжие, боеприпаси и техника) и на ядрени материали, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, в полза на диктаторски или терористични режими или организации от лица, представляващи свой или чужд интерес, както и от такива, които заемат или са заемали отговорно партийно и/или служебно положение, или са свързани или са били свързани със съвременните служби за разузнаване и сигурност и/или с тези на Народна Република България;
6. престъпления по глава V и глава VI от Особената част на Наказателния кодекс във връзка с дейността на банки, задгранични и външнотърговски дружества, както и на пенсионни, здравноосигурителни или гаранционни фондове, извършени от лица, представляващи свой или чужд интерес, както и от такива, които заемат или са заемали отговорно партийно и/или служебно положение, или са свързани или са били свързани със съвременните служби за разузнаване и сигурност и/или с тези на Народна Република България.

§ 2. В чл. 81 се създава ал. 3:

„(3) Давност не тече през периода, през който деецът се укрива или се ползва с имунитет. В тези случаи ал. 3 не се прилага.“

§3. В чл. 93 се създават т. 29 и 30:

„29. По смисъла на чл. 418а :

а) “нападение срещу гражданското население” е поведение, свързано с многократното извършване на деяния измежду изброените в чл.418а срещу всяко гражданско население, вследствие или в резултат на държавна или организационна политика за извършването на такова нападение;
б) “физическо унищожение” е всяко умишлено налагане на условия за живот, насочено към изтребване на част от населението, включително лишаване от достъп до храна и медицинско обслужване;
в) “поробване” е упражняването на някое или всички правомощия, свързани с правото на собственост над едно лице, и включва упражняването на такава власт при търговия с хора, особено жени и деца;
г) “депортиране или насилствено преместване на население” е насилственото преселване на съответните лица чрез експулсиране или други принудителни действия от областта, в която те присъстват правомерно, без основание по международното право;
д) “изтезание” е умишленото причиняване на тежка физическа или душевна болка или страдание на лице, което се намира под властта или контрола на обвиняемия; с изключение на това, изтезанието не включва болката или страданието, които са причинени или са присъщи, или са резултат единствено на правомерни санкции;
е) “насилствено забременяване” означава неправомерното раждане от жена, чиято бременност е предизвикана насилствено, с намерение да се повлияе на етническия състав на определено население или да бъдат извършени други тежки нарушения на международното право; това определение в никакъв случай не се тълкува като засягащо националните закони, свързани с бременността;
ж) “преследване” е умишленото и тежко лишаване от основни права в противоречие с международното право поради причини, свързани с идентичността на групата или общността;
з) “престъплението апартейд” означава нечовешки деяния с характер, аналогичен на посочените в чл.418а, извършени в контекста на институционализиран режим за систематично потискане и господство на една расова група над друга расова група или групи, и предприети с цел поддържане на този режим;
и)“насилствено изчезване на лица” е арестуването, задържането или отвличането на лица от или с разрешението, подкрепата или съгласието на държава или политическа организация, последвано от отказ да се признае това лишаване от свобода или да бъде дадена информация за съдбата или местонахождението на тези лица, с цел те да бъдат лишени от правна защита за продължителен период от време.
й) терминът “пол” означава двата пола – мъжки и женски, в контекста на обществото. Терминът “пол” няма никакво друго значение освен посоченото.

30. ,,Радикална религия“ е религия, която се използва за постигане на политически цели чрез тероризъм.

§4. В Глава четиринадесета от Особената част на Наказателния кодекс се създава раздел ІV с чл. 418а и 418б:

„Раздел ІV
Престъпления срещу човечеството

Чл. 418а. Който с цел извършване на широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население причини :
1. убийство;
2. физическо унищожение;
3. поробване;
4. депортиране или насилствено преместване на население;
5. лишаване от свобода или друго тежко лишаване от физическа свобода в нарушение на основните правила на международното право;
6. изтезания;
7. изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствена стерилизация или всяка друга форма на сексуално насилие с подобна тежест;
8. преследване на определена група или общност поради политическа, расова, национална, етническа, културна, религиозна принадлежност или пол в съответствие с определението в Чл.93 т.29, подточки „б” и „й” или поради други основания, които са общопризнати за недопустими по международното право във връзка с всяко действие, посочено в този член, или всяко престъпление от компетентността на Международния наказателен съд;
9. насилствено изчезване на лица;
10. престъплението апартейд;
11. други нечовешки деяния със сходно естество, които умишлено причиняват голямо страдание или тежко увреждане на тялото или на душевното или физическото здраве,
се наказва за престъпление срещу човечеството с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 418 б Който извърши деяние, обявено за престъпление против мира и човечеството от международен договор, влязъл в сила за Република България, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор.“

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 5. Параграфи 1, 2 3 и 4 се прилагат и по отношение на престъпленията, за които давностните срокове вече са изтекли.

§ 6. Наказателните дела за престъпления по §1, които са прекратени поради изтекла давност, се възобновяват с влизането в сила на този закон.

                                                                                                                            

                                                                                                                                                                                                                           Вносители:





МОТИВИ

Законопроектът възобновява дебатите в 41-вото и 42-рото Народно събрание по отношение на премахване давността за тежките престъпления, включително тези, извършени в Народна Република България по време на комунистическия режим. Част от тези престъпления могат да се третират по международното право, като престъпления срещу човечеството. Премахването на давността за тяхното преследване се третира в Конвенцията на ООН от 1968 г. за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството. Конвенцията развива дефиницията на „Престъпления срещу човечеството”, дадена в чл. 6с от Статута на Нюрнбергския международен военен трибунал от 8 август 1945 г., потвърдени с Резолюция 3(I)/13. 02. 1946 г. и Резолюция 95(I) /11. 12. 1946 г. на Генералната Асамблея на ООН. Тя е ратифицирана от България, и е обнародвана в Държавен вестник, брой: 99, от 17. 12. 2010 г.
Другият акт, който третира тази материя, е Римският статут на Международния наказателен съд, който е ратифициран от Народното Събрание със закон на 15. 03. 2002 г. (ДВ бр. 31, 2001 г.) и обнародван в ДВ, бр. 68 от 16 юли 2002 г.. Той изброява съставите на престъпленията против човечеството, като по този начин развива още повече дефинирането на хипотезата за тези престъпления.
С §4 т. 1 от законопроекта се предвижда включването в Наказателния кодекс на деянията по чл. 7, ал. 1 от Римския статут. 

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията:
 „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред онези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат .”.

 Съгласно чл. 31, ал. 7 от Конституцията: „Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.”.  

С този текст от Конституцията Република България е изпълнила и изискването на Конвенцията на ООН за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството, от 26. 11. 1968 г., която задължава страните да вземат необходимите мерки за неприлагане на срока на давност за такива престъпления в съответствие с конституциите си. В Наказателния кодекс, обаче, където са описани военните престъпления и престъпленията срещу мира човечеството, в Глава 14, раздел ІІІ, чл.410 – 418 в частта за престъпления срещу човечеството е третирано само престъплението геноцид. В международното право се прави разграничаване на престъплението „геноцид” (Конвенция за превенция и наказание за извършване на геноцид, утвърдена и предложена за ратификация с Резолюция 260-а (3) на Генералната Асамблея на ООН от 9 декември 1948 г.,- ратифицирана от България, обнародвана в Държавен вестник, брой 99, от 17. 12. 2010 г.) и „Престъпления срещу човечеството”. 

 В тази връзка, разграничение беше направено в дебатите в Съвета на Европа за осъждане на Гладомора в Украйна, извършен през 30-те години на ХХ век. Ето защо, предложението в законопроекта за създаване на нов раздел IV-ти състоящ се от член 418-а и 418-б, въвежда нови състави на престъпления срещу човечеството, чрез които кодексът ще се приведе в съответствие с чл. 7, ал. 1 от Римския статут на Международния наказателен съд, ратифициран от Народното събрание.

Престъпленията, посочени в §1 на законопроекта, и по времето когато са били извършени, са представлявали престъпление по действащият тогава Наказателен кодекс. В този смисъл предложеният текст не въвежда нови наказателни състави, а третира само давността за тези престъпления. 
 
Върховният касационен съд с Разпореждане № 3/11 юли 2002 г. по наказателно дело от общ характер №7/1994 г., потвърдено с решение на петчленен състав № 57 от 8 май 2003 г. на ВКС, І-во наказателно отделение, е прекратил наказателно производство по обвинителен акт срещу извършители на такива деяния по т. нар „Дело за лагерите”, поради изтекла давност. 

В аргументите си съдията от Върховния касационен съд г-н Румен Ненков посочва, че ”Законодателят от 1990 г. по необясними причини не е изпълнил законовите предписания по чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с чл. 35 от Указ 833 от 1973 г. за неговото приложение с изрична заключителна разпоредба да придаде ретроактивност на приетото допълнение на Наказателния кодекс.” Видно от Разпореждането е, че въпреки текста в чл. 37, ал. 7 на Конституцията, съдът не е обсъждал възможността, извършените престъпления да се квалифицират като престъпления срещу човечеството. Вероятно това е било така, тъй като в чл. 407- 418 на Глава 14 от НК за такова е посочено само престъплението геноцид, а други състави от такава категория, не са кодифицирани. 

Така законът е направил невъзможно прилагането на разпоредбата за давността по отношение на престъпления срещу човечеството да се отнася и до другите престъпления, освен съставите в членове 407- 418, поради което съдът е прекратил по давност т.нар. Дело за лагерите №7 /1994 г. 

Интересно е да се отбележи, че в Разпореждане № 3/11 юли 2002 г. на съдията от ВКС е казано, че няма пречка и от гледище на чл. 15, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права със закон да се приеме, че за престъпни деяния, като посочените в § 1 от този законопроект, да се възкреси изтеклата давност по законодателен път. Чл. 15, т. 2 от Международния пакт на ООН за гражданските и политическите права, приет от Генералната Асамблея на ООН на 16 декември 1966 г., по който България е страна, съставляващ част от Хартата за правата на човека на ООН пояснява, че
 „Нищо в този член не пречи едно лице да бъде съдено и наказано, за действие или бездействие, което по време на извършването му е било престъпление съгласно общите правни принципи, признати от всички народи.”.  

Същият текст е възпроизведен и в чл. 7 на Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по която България е страна от 1992 г.:
„1.Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било определено като престъпление според националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено. 
 2.Този член не изключва съденето и наказването, на което и да е лице за действие или бездействие, което в момента на извършването му е представлявало престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи.“.
Забраната за създаване на наказателни норми с обратно действие се отнася за деяния, които не са съставлявали престъпление по време на извършването им.
Всяко едно от деянията, изброени в §1 на този законопроект обаче, е било престъпление и по действащия към момента на извършването му Наказателен кодекс.

Необходимостта от справедливо наказание не само на преките извършители, а и на техните подбудители и помагачи може да стане чрез създаването на такава нова разпоредба в Наказателния кодекс. В подкрепа на обосноваността от премахване действието на давността в тези случаи е и старото правило от Римското право, че тя не тече срещу този, който не е могъл да действа (Contra non volenti agree non curat prescriptio).

Предвид високата степен на обществена опасност на съответните деяния, се предвижда отпадане на давността
 за тероризъм; 
за престъпления, извършени на радикална религиозна основа;
 за износ, внос, трансфериране, транспортиране, транзитиране, извършване на брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, които са в нарушение на закона;
 за произвеждане, преработване, придобиване или държане на наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространяване на наркотични вещества или техни аналози без надлежно разрешително; 
за склоняване или подпомагане на другиго към употреба на наркотични вещества или техни аналози; 
за засяване или отглеждане на растения от опиумен мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените правила; 
за даване на разрешение или одобряване на дейности, чрез които се предоставят в нарушение на закона финансови средства, както и контрабанда на специална продукция (оръжие, боеприпаси и техника) и на ядрени материали, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, в полза на диктаторски или терористични режими или организации от лица, представляващи свой или чужд интерес, както и от такива, които заемат или са заемали отговорно партийно и/или служебно положение, или са свързани или са били свързани със съвременните служби за разузнаване и сигурност и/или с тези на Народна Република България; 

 за престъпления по глава V и глава VI от Особената част на Наказателния кодекс във връзка с дейността на банки, задгранични и външнотърговски дружества, както и на пенсионни, здравноосигурителни или гаранционни фондове, извършени от лица, представляващи свой или чужд интерес, както и от такива, които заемат или са заемали отговорно партийно и/или служебно положение, или са свързани или са били свързани със съвременните служби за разузнаване и сигурност и/или с тези на Народна Република България; 
за укриване или разгласяване на невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва, морски пространства, когато от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве 
и
 за унищожаване, скриване, преправяне или повреждане на документ на службите за разузнаване и сигурност на Народна Република България.

Предвид опасността давностният срок да изтече, докато изършителят на престъплението се укрива или се ползва с имунитет, с § 2 от законопроекта се предвижда давност да не тече през периода, през който деецът се укрива или се ползва с имунитет.
Във връзка с въвеждането в Наказателния кодекс на престъпленията против мира и човечеството, в съответствие с Римския статут, се предвижда и съответно дефиниране на понятията, ползвани за инкриминиране на съответните деяния, както и на понятието за престъпления, извършени на радикална религиозна основа.
 
                                           Вносители:





Свързани теми :

Законопроект за премахване на давността за престъпленията на комунистическия режим в България внесен на 30.11.2010г.



ДОКУМЕНТ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА относно давността за престъпленията на комунистическите режими



БЕЗ ДАВНОСТ : Унгарският съд осъди 92 годишния бивш министър на МВР Бела Бизку за смазването на Унгарската революция през 1956г.



ОТГОВОР НА ПРЕЗИДЕНТА НА ГЕРМАНИЯ Д-Р ЙОАХИМ ГАУК НА ВЪПРОС, ПОСТАВЕН ОТ ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ, ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕ НА ДАВНОСТТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ РЕЖИМИ В ЕВРОПА. СТРАСБУРГ 22 АПРИЛ 2013г.



ГЕРБ внася законопроекта на Лъчезар Тошев против давността за престъпленията на комунистическия режим, 05 февруари 2014г. в.Дневник



ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ПО ВЪПРОСА ПРЕЗ 2010г.


НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ

Общественото мнение
за давността за тежките престъпления, извършени от комунистическия режим
резултати от национално представително проучване
проведено по метода на полустандартизираното интервю,
в периода 03 – 09 декември  2010 г.
реализирани са 1000 интервюта в цялата страна
ВЪЗЛОЖЕНО ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ
декември, 2010
НЦИОМ, София, пл. “Княз Александър Първи” №1, тел. 939 31 29; 981 85 56,
факс 987 34 93
e-mail: nciom@parliament.bg

КОМЕНТАР НА ДАННИТЕ
Мнозинството от българите са склонни да приемат идеята за отпадане на давността за престъпленията, извършени от комунистическия режим – убийствата, изтезанията, лагерите и другите тежки репресии над гражданите в 45-те години тоталитарно управление.
Според сега действащия Наказателен кодекс максималната давност е 35 години, като „не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпление против мира и човечеството” (чл. 79, ал. 2). Политически, етнически и религиозно мотивираните тежки престъпления по време на комунистическия режим не са изрично упоменати в НК като престъпления срещу човечеството и много дела след 1989 г. са прекратени по давност. В същото време, тези престъпления са били наказуеми и по комунистическото наказателно законодателство, но потърпевшите не са могли да получат справедливо възмездие в рамките на тогавашната тоталитарна държава.
Повечето българи не са запознати с правните аспекти на проблема, но заемат позиция по въпроса за давността на тежките престъпления на комунистическия режим, изхождайки от чувството си за справедливост. 54% от пълнолетните граждани на страната смятат, че за тези престъпления не трябва да има давност. Най често така мислят хората в активна трудова възраст – 30-60 годишните, представителите на интелигенцията и на частния бизнес, столичаните, симпатизантите на „Синята коалиция” и на ГЕРБ.
Всеки четвърти твърди, че давност трябва да има, когато става дума за престъпленията на комунистическия режим. На тази позиция застават най-често учащите и жителите на малките градове, които, според нас, не са типични представители на групите с информирано обществено мнение. Нискообразованите, пенсионерите, турците, ромите и избирателите на ДПС по-често от останалите социално-демографски групи са разколебани между двете позиции (да има или да няма давност за подобни престъпления).
Когато става дума за лична ангажираност към законодателна промяна, която да свали давността за тежките престъпления на комунистическия режим, българите правят малка крачка назад. С 5% по-малко са хората, които са готови да подкрепят подобен законопроект, спрямо хората, за които давността е по принцип неприемлива. Това означава, че принципната подкрепа за снемане на давността от престъпленията все още не се прелива изцяло и автоматично в подкрепа на конкретни законодателни решения в тази посока.
49% от интервюираните заявяват, че по-скоро биха подкрепили законопроект срещу погасяването на давността на тежките комунистически престъпления. Най-често това твърдят хората на възраст между 30 и 60 г., представителите на интелигенцията и на частния бизнес, столичаните, симпатизантите на „Синята коалиция” и на ГЕРБ. По-скоро не биха подкрепили инициативата учащите, жителите на областните градове, заможните, симпатизантите на БСП и на извънпарламентарните партии. Хората с най-ниско образование, пенсионерите, турците и избирателите на ДПС най-често изпитват затруднения да се самоопределят.
Ако за привържениците на БСП (като наследница на БКП), е обяснима преобладаващата позиция за запазване давността за престъпленията на комунизма, странен изглежда високият дял от избиратели на ДПС (като партия на жертвите на „възродителния процес”), които не могат да заемат категорична позиция. Сериозен изследователски интерес предизвикват и високите проценти за запазване на давността сред на най-младите българи до 29 г., и особено сред учащите – ученици и студенти, които не са живели при комунизма.

Трябва ли, според вас, да има давност за тежките престъпления, извършени от комунистическия режим (убийствата, изтезанията, лагерите и другите тежки репресии)? Това означава виновните за подобни престъпления да не се наказват след изтичане на определен срок
Бихте ли подкрепили законопроект, в който се предлага да няма давност за тежките престъпления, извършени от комунистическия режим (убийствата, изтезанията, лагерите и другите тежки репресии)?
СОЦИАЛНО-ДЕМОГРАФСКИ ПРОФИЛИ
Трябва ли, според вас, да има давност за тежките престъпления, извършени от комунистическия режим (убийствата, изтезанията, лагерите и другите тежки репресии)? Това означава виновните за подобни престъпления да не се наказват след изтичане на определен
общо
Не трябва да има давност за тези престъпления
Трябва да има давност за тези престъпления
Не мога да преценя
общо
54,3%
23,3%
22,4%
100,0%
Пол: Мъж
58,5%
24,5%
17,0%
100,0%
Жена
50,5%
22,1%
27,4%
100,0%
Възраст 18 до 29
49,9%
24,8%
25,3%
100,0%
30 до 39
65,1%
15,7%
19,2%
100,0%
40 до 49
58,8%
24,1%
17,1%
100,0%
50 до 59
57,0%
24,4%
18,6%
100,0%
над 59
46,8%
25,4%
27,8%
100,0%
Образование: Висше
59,8%
18,4%
21,8%
100,0%
Полувисше
55,8%
29,0%
15,2%
100,0%
Средно
55,2%
25,8%
19,1%
100,0%
Основно
47,7%
20,4%
32,0%
100,0%
По-ниско от основното
34,3%
14,7%
51,1%
100,0%
Социална група: учащ
48,5%
33,0%
18,5%
100,0%
работник
52,2%
26,4%
21,5%
100,0%
служащ
52,2%
29,0%
18,8%
100,0%
интелигенция, свободни професии
62,8%
13,5%
23,7%
100,0%
частен бизнес
71,2%
19,3%
9,5%
100,0%
безработен
64,8%
12,1%
23,1%
100,0%
пенсионер
48,0%
23,9%
28,1%
100,0%
в майчинство
51,3%
11,3%
37,5%
100,0%
друго
51,0%
15,8%
33,2%
100,0%
Местоживеене: София
58,7%
14,4%
26,9%
100,0%
Град-областен център
57,1%
25,1%
17,8%
100,0%
Град
44,1%
31,6%
24,3%
100,0%
Село
57,5%
18,9%
23,6%
100,0%
Вие сте: Българин
55,1%
24,8%
20,1%
100,0%
Турчин
49,0%
13,0%
38,0%
100,0%
Ром
59,4%
6,8%
33,8%
100,0%
Друг етнос
29,8%
43,0%
27,2%
100,0%
Към коя от следните групи хора бихте се причислили? Към хората, които живеят: без лишения
56,2%
29,4%
14,3%
100,0%
с известни лишения
55,7%
22,7%
21,6%
100,0%
с големи лишения
48,9%
23,6%
27,5%
100,0%
в мизерия
73,0%
4,8%
22,2%
100,0%
Ако парламентарните избори са днес, за коя партия/коалиция ще гласувате? РЗС
52,9%
19,8%
27,3%
100,0%
ГЕРБ
58,5%
20,6%
20,9%
100,0%
ДПС
52,4%
17,8%
29,9%
100,0%
АТАКА
57,0%
29,2%
13,7%
100,0%
КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
37,6%
42,5%
19,9%
100,0%
„Синята коалиция"
71,2%
25,1%
3,7%
100,0%
друга партия
63,7%
24,2%
12,1%
100,0%
не съм решил
66,0%
11,3%
22,7%
100,0%
няма да гласувам
52,6%
20,3%
27,1%
100,0%






Бихте ли подкрепили законопроект, в който се предлага да няма давност за тежките престъпления, извършени от комунистическия режим (убийствата, изтезанията, лагерите и другите тежки репресии)?
общо
По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
общо
49,1%
25,9%
25,0%
100,0%
Пол: Мъж
50,9%
29,3%
19,9%
100,0%
Жена
47,4%
22,8%
29,8%
100,0%
Възраст 18 до 29
43,2%
30,0%
26,8%
100,0%
30 до 39
52,2%
21,8%
26,0%
100,0%
40 до 49
60,1%
22,4%
17,5%
100,0%
50 до 59
54,3%
25,3%
20,4%
100,0%
над 59
41,5%
27,8%
30,7%
100,0%
Образование: Висше
51,6%
27,2%
21,2%
100,0%
Полувисше
48,1%
35,8%
16,1%
100,0%
Средно
51,6%
27,5%
20,8%
100,0%
Основно
39,7%
19,7%
40,6%
100,0%
По-ниско от основното
39,9%
4,9%
55,2%
100,0%
Социална група: учащ
42,8%
38,7%
18,5%
100,0%
работник
52,6%
26,4%
21,0%
100,0%
служащ
55,6%
22,2%
22,1%
100,0%
интелигенция, свободни професии
57,2%
25,6%
17,2%
100,0%
частен бизнес
60,3%
27,9%
11,8%
100,0%
безработен
50,8%
21,1%
28,1%
100,0%
пенсионер
39,6%
27,3%
33,0%
100,0%
в майчинство
39,6%
8,0%
52,4%
100,0%
друго
38,0%
28,8%
33,2%
100,0%
Местоживеене: София
57,1%
17,2%
25,7%
100,0%
Град-областен център
46,2%
33,0%
20,8%
100,0%
Град
47,2%
28,7%
24,1%
100,0%
Село
49,9%
20,6%
29,6%
100,0%
Вие сте: Българин
49,8%
27,5%
22,6%
100,0%
Турчин
42,3%
15,2%
42,5%
100,0%
Ром
49,2%
20,2%
30,6%
100,0%
Друг етнос
56,8%
16,0%
27,2%
100,0%
Към коя от следните групи хора бихте се причислили? Към хората, които живеят: без лишения
49,3%
38,9%
11,7%
100,0%
с известни лишения
51,1%
24,3%
24,6%
100,0%
с големи лишения
43,1%
25,5%
31,4%
100,0%
в мизерия
64,1%
13,7%
22,2%
100,0%
Ако парламентарните избори са днес, за коя партия/коалиция ще гласувате? РЗС
61,3%
19,8%
18,9%
100,0%
ГЕРБ
56,7%
21,4%
21,8%
100,0%
ДПС
48,8%
14,6%
36,6%
100,0%
АТАКА
60,1%
22,6%
17,3%
100,0%
КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
31,0%
44,3%
24,7%
100,0%
„Синята коалиция"
76,7%
23,3%
100,0%
друга партия
37,9%
50,0%
12,1%
100,0%
не съм решил
51,6%
22,0%
26,4%
100,0%
няма да гласувам
42,6%
27,1%
30,3%
100,0%



Статия по въпроса във в. "Про & Анти" при първото внасяне на законопроекта на 3 ноември 2009 г.

Лъчезар Тошев: Има ли давност за престъпленията на комунистическия режим?

06.11.2009г.
 
Статия на Лъчезар Тошев, депутат от СДС и заместник председател на групата на ЕНП в ПАСЕ, за в-к "Про & Анти".


   Така както нацистки престъпници и досега, въпреки преклонната им възраст се изправят пред правосъдието и получават присъди за извършените от тях престъпления по време на режима на Хитлер, следва и извършилите престъпления функционери на комунистическия режим, действали в името на комунистическата идеология или обслужвали политиката на режима с престъпни деяния също да бъдат подведени под наказателна отговорност за делата си без за наказателното преследване да тече давност. През изминалите вече 20 години на преход към демокрация в България, не е решен този въпрос ,за разлика от страни като Германия, Полша и други където още в началото на 90-те години беше намерено решение позволяващо постигането на справедливост.

Ето аргументите с които предлагам въпроса на вниманието на българското общество:


През 1968г. ООН приема Конвенцията за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството. Тази Конвенция е в сила за България.
Друг международен документ от значение за изясняване на въпроса е Римският статут на Международния наказателен съд (ратифициран от Народното събрание със закон на 15.03.2002г. ДВ бр.31, 2001г. и Обнародван ДВ,бр.68 от 16 юли 2002г.), който изброява „престъпленията против човечеството". Според него това са всяко едно от посочените в статута деяния, които се извършват като част от широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население. Ето пълния текст на чл.7 от Римския Статут на Международния наказателен Съд, който засяга този въпрос.

„Член 7
1. По смисъла на този статут "престъпление против човечеството" е всяко от следните действия, което се извършва като част от широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население:
(a) убийство;
(b) физическо унищожение;
(c) поробване;
(d) депортиране или насилствено преместване на население;
(e) лишаване от свобода или друго тежко лишаване от физическа свобода в нарушение на основните правила на международното право;
(f) изтезания;
(g) изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствена стерилизация или всяка друга форма на сексуално насилие с подобна тежест;
(h) преследване на определена група или общност поради политическа, расова, национална, етническа, културна, религиозна принадлежност или пол в съответствие с определението в ал. 3 или поради други основания, които са общопризнати за недопустими по международното право във връзка с всяко действие, посочено в тази алинея, или всяко престъпление от компетентността на съда;
(i) насилствено изчезване на лица;
(j) престъплението апартейд;
(k) други нечовешки деяния със сходно естество, които умишлено причиняват голямо страдание или тежко увреждане на тялото или на душевното или физическото здраве.
2. (а) По смисъла на ал. 1:
(b) "нападение срещу гражданското население" е поведение, свързано с многократното извършване на деяния измежду изброените в ал. 1 срещу всяко гражданско население, вследствие или в резултат на държавна или организационна политика за извършването на такова нападение;
(c) "физическо унищожение" е всяко умишлено налагане на условия за живот, насочено към изтребване на част от населението, включително лишаване от достъп до храна и медицинско обслужване;
(d) "поробване" е упражняването на някое или всички правомощия, свързани с правото на собственост над едно лице, и включва упражняването на такава власт при търговия с хора, особено жени и деца;
(e) "депортиране или насилствено преместване на население" е насилственото преселване на съответните лица чрез експулсиране или други принудителни действия от областта, в която те присъстват правомерно, без основание по международното право;
(f) "изтезание" е умишленото причиняване на тежка физическа или душевна болка или страдание на лице, което се намира под властта или контрола на обвиняемия; с изключение на това, изтезанието не включва болката или страданието, които са причинени или са присъщи, или са резултат единствено на правомерни санкции;
(g) "насилствено забременяване" означава неправомерното раждане от жена, чиято бременност е предизвикана насилствено, с намерение да се повлияе на етническия състав на определено население или да бъдат извършени други тежки нарушения на международното право; това определение в никакъв случай не се тълкува като засягащо националните закони, свързани с бременността;
(h) "преследване" е умишленото и тежко лишаване от основни права в противоречие с международното право поради причини, свързани с идентичността на групата или общността;
(i) "престъплението апартейд" означава нечовешки деяния с характер, аналогичен на посочените в ал. 1, извършени в контекста на институционализиран режим за систематично потискане и господство на една расова група над друга расова група или групи, и предприети с цел поддържане на този режим;
(j) "насилствено изчезване на лица" е арестуването, задържането или отвличането на лица от или с разрешението, подкрепата или съгласието на държава или политическа организация, последвано от отказ да се признае това лишаване от свобода или да бъде дадена информация за съдбата или местонахождението на тези лица, с цел те да бъдат лишени от правна защита за продължителен период от време.
3. По смисъла на този статут терминът "пол" означава двата пола - мъжки и женски, в контекста на обществото. Терминът "пол" няма никакво друго значение освен посоченото."
Този статут развива старата дефиниция „Престъпления срещу човечеството" дадена в Чл..6с от Статута на Нюрнбергския международен военен трибунал от 8 август 1945г., потвърдени с Резолюция 3(I) /13.02.1946г. и Резолюция 95(I) /11.12.1946г. на Генералната Асамблея на ООН.
Съгласно Чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната.Те имат предимство пред онези норми на вътрешното законодателство , които им противоречат ."
В своето решение №7 от 2 юли 1992г. по к.д. № 6 /92 за тълкуване на Чл.5, ал.2,3 и 4 от Конституцията, Конституционният съд на Република България реши че :
„2. Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, с които определени деяния (действия или бездействия) са обявени за престъпления, без да са престъпни по вътрешното наказателно законодателство на Република България, са част от вътрешното право на страната, само доколкото могат да поясняват смислово съдържанието на съществуващи в Наказателния кодекс престъпни състави или елементи от тях или ако създават задължения за промяна на законодателството."
Това решение на Конституционния съд също е част от нашата нормативна уредба по тези въпроси.
В този смисъл, Чл.7 от Римският Статут на Международния наказателен Съд, пояснява термина „престъпления против човечеството", който съществува в Чл. 31(7) от Конституцията и в Чл.79(2) на наказателния кодекс. Конституционният текст за давността за такива престъпления гласи : „Чл.31 (7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството."С този текст от Конституцията повторен и в Чл.79(2) на Наказателния кодекс, България е изпълнява и изискването на Конвенцията на ООН за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството, от 26.11.1968г. Тази Конвенция задължава страните да вземат необходимите мерки за неприлагане на срока на давност за такива престъпления в съответствие с конституциите си, а ратифицираният Римски Статут на Международния Наказателен Съд, развива дефиницията от Нюрнберг и като по-нова норма по същата материя следва са се прилага за преследване на престъпления срещу човечеството и в България.
Извършените престъпления от комунистическия режим като престъпленията убийство, нанесена средна или тежка телесна повреда, психическо увреждане и изтезание, извършени по политически, етнически или религиозни причини в местата за лишаване от свобода, концентрационни лагери, трудово-възпитателни общежития, всякакви места за задържане и където и да било другаде, както и подбудителството и помагачеството към тях в периода от 09 септември 1944г. до 31 декември 1989г. по времето когато са били извършени, са съставлявали престъпление и по действащият тогава Наказателен кодекс. Те попадат и в обхвата на дефиницията за престъпления по Чл.7 на Римския Статут.
Повече от очевидно е, че пострадалите и техните близки не са имали възможност по време на самия режим да се обърнат към съответните органи за възбуждане на наказателно преследване. Органите, които са били оторизирани да повдигнат обвинение също така не са могли и не са искали да направят това. Било е така, защото самите репресии са били държавна политика, провеждана от комунистическата партия, която е управлявала тоталитарната държавата.
Поради това 38-мото Народно събрание прие закон,с който обяви комунистическия режим в България за престъпен ( ДВ,бр.37/5 май 2000г.).
Необходимостта от справедливо наказание не само на преките извършители, а и на техните подбудители и помагачи може да стане чрез създаването на закон за допълнение на Наказателния кодекс, така че нормата в Чл.79(2) да се развие в следващ чл. 79-а от НК , третиращ въпроса за давността. Давността не би трябвало да попречи да се потърси отговорност за масовите репресии.
В подкрепа на обосноваността от премахване действието на давността в тези случаи е и старото правило, че тя не тече срещу този, който не е могъл да действа (Contra non volenti agree non curat prescriptio).
През 2002г. Върховният касационен съд с Разпореждане № 3/11 юли 2002г. по наказателно дело от общ характер №7/1994г., потвърдено с решение № 57 от 8 май 2003г.от петчленен състав на ВКС І-во наказателно отделение е прекратил наказателно производство, по обвинителен акт срещу извършители на такива деяния по т.нар Дело за лагерите, поради изтекла давност. В аргументите си съдията от Върховния Касационен съд посочва, че "Законодателят от 1990г. по необясними причини не е изпълнил законовите предписания по чл.14 ал.1 от Закона за нормативните актове във връзка с чл.35 от Указ 833 от 1973г. за неговото приложение с изрична заключителна разпоредба да придаде ретроактивност на приетото допълнение на Наказателния кодекс."
Видно от Разпореждането е, че въпреки текстът в Чл.37(7) на Конституцията, съдът е приел, че извършените престъпления, не са престъпления срещу човечеството, тъй като в Чл.416-412 на Глава 14 раздел ІІІ от НК за такова е посочено само престъплението геноцид.
Така законът е направил невъзможно прилагането на разпоредбата за давността по отношение на престъпления срещу човечеството да се отнася и до другите престъпления срещу човечеството, поради което съдът е прекратил по давност т.нар.Дело за лагерите №7 /1994г.
Ето защо е необходимо да се въведе специално норма в НК за неприлагане на давността за тежки престъпления като убийства, изтезания, тежки и средни телесни повреди, физически и психически изтезания и пр. Когато те са извършени от самият режим по политически, етнически или религиозни (войнстващ атеизъм напр.) мотиви.
Интересно е да се отбележи, че в Разпореждане № 3 е казано и че няма никаква пречка и от гледище на чл.15т.1 от Международния пакт за граждански и политически права със закон да се приеме, че за деяния съставляващи тежки престъпления, като посочените по-горе не тече погасителна давност.Аргументите са, че забраната за създаване на наказателни норми с обратно действие се отнася за деяния, които не са съставлявали престъпление по време на извършването им, какъвто не е случаят с престъпленията на комунистическия режим, които винаги са съставлявали престъпления вкл. по действащия тогава Наказателен закон.
(Още повече, че Чл.15 т.2 от Международния пакт на ООН за гражданските и политическите права (приет от Генералната Асамблея на ООН на 16 декември 1966г., по който България е страна) съставляващ част от Хартата за правата на човека на ООН пояснява „Нищо в този член не пречи едно лице да бъде съдено и наказано, за действие или бездействие, което по време на извършването му е било престъпление съгласно общите правни принципи, признати от всички народи.")
Същият текст е възпроизведен и в Чл.7 на Европейската Конвенция за защита правата на чоека и основните свободи, по която България е страна от 1992г.
Той гласи :
Член 7: „1. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било определено като престъпление според националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание, по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.
2. Този член не изключва съденето и наказването на което и да е лице за действие или бездействие, което в момента на извършването му е представлявало престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи."
С приемането на допълнение към Наказателния кодекс, която премахва действието на давността , прекратените по давност дела ще се възобновят и виновните ще се изправят пред съда.
Така ще се възстанови макар и много късно една закъсняла справедливост.



at