СТРАСТИТЕ ХРИСТОВИ

Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха,
тогава, злочестивият Юда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше,
и Тебе, праведния Съдия, предаде на беззаконните съдии.

Виж, любителю на богатства, този, койтозаради тях се обеси.
Бягай от ненаситната душа, одързостила се да направи това на Учителя,
Господи, Който към всички си Благ, слава на Тебе.

Седален, глас 7

Кое нещо, Юдо, те направи предател на Спасителя? 

Нима от апостолски лик Той те отдели? 

Или те лиши от дара за изцеряване? 

Нима като вечеря с другите апостоли тебе от трапезата отхвърли? 

Нима като уми нозете на другите, твоите презря? 

О, колко добрини си забравил? 

 затова твоят неблагодарен нрав се изобличава, а Неговото безмерно дъготърпение и голяма милост се проповядват.

Хилядолетна маслина в Гетсиманската градина, свидетел на събитията

 Този, Който се облича със светлина като с дреха,
стоеше гол пред съда и плесници приемаше по лицето от ръце, които създаде.
Беззаконните люде приковаха на кръст Господа на славата.
Тогава църковната завеса се раздра, слънцето се помрачи,
като не търпеше да гледа оскърбяван Бога, пред Когото всичко трепери.

Св.Богородица и Св. Ап.Йоан Богослов при кръста Христов (от храма в Дафни)

Антифон 15, глас 6

Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите;
с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите;
в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци,
с плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам;
с гвоздеи се приковава Женихът църковен;
с копие се пробожда Синът на Дева.

Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.

Покажи ни и славното Твое Възкресение.

Антифон 12,глас 8

Това казва Господ на юдеите: Люде Мои, какво ви сторих?

 Или с какво ви досадих? „

Слепците ви направих да прогледнат; прокажените очистих; 

мъж, който лежеше на одър дигнах. 

Люде Мои, какво ви направих и какво Ми въздавате? 

За маната - жлъчка; за водата- оцет; вместо да Ме обичате - на кръст Ме приковахте. 

Няма повече да търпя, ще повикам Моите народи и те ще Ме прославят с Отца и Духа и Аз ще им дарувам живот вечен.

Табелата прикована на Кръста с надпис на три езика "Цар Юдейски".

 Интересно е, че надписът, независимо от езика, следва древногръцката традиция да тръгва от дясно наляво, а след това се обръща в обратната посока.

Ели, Ели, лама савахтани

А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: 

Ели! Ели! Лама савахтани!

  Сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? 

Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. 

И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави. 

А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.

(Мат. 27:45-50)

А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 

Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.

(Марк. 15:33-37)

При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жаден съм. Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

(Иоан. 19:25-30).

„Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял от горе до долу. Тогава рекоха си един другиму: да не го раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието:

 „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие.” Тъй направиха войниците.”

                                                                               Йоан (19:23-24)

Тръненият венец намерен от Св.Елена (Катедралата Нотр Дам -Париж)

Псалом 21

Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов.

   Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?
Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
Боже мой! Викам денем - и Ти не чуваш, и нощем - и няма за мене мира.  Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.
 На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.
Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
 "Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден".
Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди. Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог. 

Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма. Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха, разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.
Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност. Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе. 

Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене; делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие. 

Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ; избави от меч живота ми, и от псета - самотната ми душа; спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.

(...)

Торинската плащеница

Разчетен надпис на гръцки на плащеницата "Исус"

-->

Честит Вход Господен в Йерусалим

Честит Вход Господен в Йерусалим

Благословен Идещият в име Господне! 

Тропар на Неделя Връбница, глас 4

Съпогребали се с Тебе в кръщението, Христе Боже наш,
сподобихме се чрез Твоето възкресение с вечен живот
и като пеем, викаме: 

Осанна във висините!
Благословен е, Който иде в името Господне!

Кондак, глас 6:

Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже,
прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха:
Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

Вход Господен в Йерусалим

представен във филм :

https://www.youtube.com/watch?v=VWYmTA3QpMM

Евангелие от Иоан (12:12-18)

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха:

Осана! 

Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. 

 

А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".

Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

 

(по Евангелиста Марк, 11 : 1-11)

1. Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си 2. и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. 3. И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука. 4. Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. 5. И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? 6. А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха. 7. И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. 8. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. 9. И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! 10. Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините! 11. И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.

(по Евангелиста Матея 21 :1-11 )

 

1. И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, 2. като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги; 3. и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати. 4. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: 5. "кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница". 6. Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус: 7. докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях. 8. А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; 9. а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше:   Осана Сину Давидову!  Благословен Идещият в име Господне!  Осана във висините! 10. И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този? 11. А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.

(по Евангелиста Лука 19: 29-44 )

29. И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици

30. и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.

31. И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.

32. Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.

33. А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?

34. Те отговориха: то е потребно Господу.

35. И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.

36. И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.

37. А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,

38. като казваха:  

Благословен Царят, Който иде в име Господне!

Мир на небето и слава във висините!

39. И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.

40. Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.

41. И когато се приближи и видя града, заплака за него

42. и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!

Но сега това е скрито от очите ти,

43. понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,

44. и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.