Русия, която се кандидатира за преизбиране в Съвета до 2019 г., се състезаваше за две места заедно с Хърватия и Унгария.
При гласуването на общо 193 страни членки на ООН, Русия получи 112 гласа, Хърватия - 114, а Унгария 144.
Източник: БТА
28 октомври 2016
Унгария и Хърватия изместиха Русия от Съвета на ООН по човешките права
Русия, която се кандидатира за преизбиране в Съвета до 2019 г., се състезаваше за две места заедно с Хърватия и Унгария.
При гласуването на общо 193 страни членки на ООН, Русия получи 112 гласа, Хърватия - 114, а Унгария 144.
Източник: БТА
Бежанци от изгарянето на Свищов в Румъния
ИЗОБРЕТАТЕЛЯТ НА РЕАКТИВНИТЕ САМОЛЕТИ ИМА СВИЩОВСКИ КОРЕНИ
Летището на Букурещ вече носи името на Анри Коанда
Лъчезар Тошев
Неотдавна Румъния наименува летището на Букурещ „Отопени” на името на Андре Коанда – изобретателят на реактивните самолети и откривател на „ефекта Коанда” в самолетостроенето и аеродинамиката.
Малко известно е, че този технически гений има свищовски корени.
Свищов е изгарян два пъти от руската армия – веднъж през 1810г. и след това през 1829г.
При първото изгаряне на града, населението е депортирано отвъд Дунава и заселено в района на Зимнич, Мавродин и на други места. През зимата по леда на Дунава, много свищовлии се връщат и доста скоро възстановяват града.
През 1829г. един корпус от армията на ген.Дибич Забалкански начело с граф Киселев отново опожарява Свищов и преселва населението.Това се случило на 6 и 7 ноември 1829г.
Тогава свищовлиите -бежанци създават с разрешение на румънския княз Александър II Гика град Александрия. Но не всички се заселват там. Някои избиран Букурещ, а други на други места.Голяма част, след войната се връщат в Свищов.
При първото изгаряне на града, населението е депортирано отвъд Дунава и заселено в района на Зимнич, Мавродин и на други места. През зимата по леда на Дунава, много свищовлии се връщат и доста скоро възстановяват града.
През 1829г. един корпус от армията на ген.Дибич Забалкански начело с граф Киселев отново опожарява Свищов и преселва населението.Това се случило на 6 и 7 ноември 1829г.
 |
| (Протойерей Стефан Ганчев, Свищов - принос за историята му, Свищов, 1929г. стр. 37. Виж също: Заболовский-Десятовский, Андрей Парфентьевич. Граф П.Д.Киселев и его время : Материальi для истории императоров Александра I , Николая I и Александра II. Типография М.М.Стасюлевича, Санкт Петербург, 1882г., т.I, стр.312) |
Тогава свищовлиите -бежанци създават с разрешение на румънския княз Александър II Гика град Александрия. Но не всички се заселват там. Някои избиран Букурещ, а други на други места.Голяма част, след войната се връщат в Свищов.
Михалаки и Тодорица Кондеви, чиито семейства са свищовски бежанци от второто изгаряне на Свищов от руската армия, се заселило по-западно – в с. Търнава, а след това родът се премества в с.Перишор близо до Крайова. Именно тогава името Кондеви се променя в звучащото по-румънски Коанда.
Генерал Константин Коанда
Сред потомците на преселниците от Свищов, на 4 март 1857г. в Крайова се ражда Константин Коанда. След като получава добро военно образование в Яш, той прави голяма военна кариера и достига до чин генерал през 1890г. Става и професор по математика в националното училище за мостове и пътища.
След Балканските войни през 1913г. той е участник в преговорите за мир в Букурещ от стана на Румъния.
Симеон Радев в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.”, пише : Може би влияеше му и неговият български произход. Родът му бе от Свищов. Дядо му се казвал Кондов. (Симеон Радев, Конференцията за мир в Букурещ и Букурещкият мир от 1913г. Първата катастрофа. Стр. 53, ИК Тинапрес, София, 1992г.)
Като знаели свищовския произход на Константин Коанда, който той не отричал, а и владеел български език свободно, при настъпване на труден момент по време на преговорите, го настъпвали под масата по ботуша, за да направи отстъпки. Тогава ген.Коанда вземал думата и казвал, че не трябва да се постъпва твърде несправедливо с България. Успявал да омекоти тежките условия на договора, доколкото е било възможно, защото България е била родината на неговите праотци. По времето на Първата световна война Константин Коанда за кратко (от 24 октомври – 14 декември 1918г.) е
Симеон Радев в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.”, пише : Може би влияеше му и неговият български произход. Родът му бе от Свищов. Дядо му се казвал Кондов. (Симеон Радев, Конференцията за мир в Букурещ и Букурещкият мир от 1913г. Първата катастрофа. Стр. 53, ИК Тинапрес, София, 1992г.)
Като знаели свищовския произход на Константин Коанда, който той не отричал, а и владеел български език свободно, при настъпване на труден момент по време на преговорите, го настъпвали под масата по ботуша, за да направи отстъпки. Тогава ген.Коанда вземал думата и казвал, че не трябва да се постъпва твърде несправедливо с България. Успявал да омекоти тежките условия на договора, доколкото е било възможно, защото България е била родината на неговите праотци. По времето на Първата световна война Константин Коанда за кратко (от 24 октомври – 14 декември 1918г.) е
 |
| адмирал Яни - Йон Коанда, брат на ген. К.Коанда |
Министър-председател Румъния и Министър на външните работи(до 28 ноември 1918г.).
Бил е и председател на Сената на Румъния (горната камара на румънския парламент) като член на Народната партия.
На него се пада тежката участ да подпише мирният договор с България в Ньой през 1919г. В преговорите на Парижката мирна конференция, от страна на румънската делегация, заедно с генерал Коанда, участва и още един свищовлия- юристът и бивш сенатор Владимир Г. Атанасович - син на д-р Георги Атанасович, първият министър на народното просвещение на Княжество България.
На 8 декември 1920г. срещу него се извършва атентат от терориста Макс Голдщайн. Генерал Коанда умира през 1932г. в Букурещ.
Анри Коанда
Константин Коанда и съпругата му Аида Дане (дъщеря на френския доктор Густав Дане) имат седем деца . Вторият син на семейството – Анри, се ражда на 7 юни 1886г. в Букурещ. През 1896 е записан в колежа Св.Сава, след това завършва военното училище в Яш през 1903г., а през 1904 и военното училище за артилерийски,военни и флотски инженери.
През 1904г. е записан в германското Висше техническо училище в Шарлотенбург. Още на следващата 1905г. той е конструирал първия си самолет за румънската армия.
През 1907-1908г. продължава образованието си в Лиеж.След това пътешества в Тибет и иранската провинция Исфахан.
След завръщането си учи в Париж – във Висшето Национално Училище за инженери и авиоконструктори.
През 1910г. той конструира първият прототип на реактивен самолет – „Coanda -1910”.
Откритието е патентовано във Франция,Швейцария и Великобритания. При демонстрациите обаче, самолетът катастрофира.
Изследвайки причините Анри Коанда прави откритие, наречено днес „Ефект на Коанда”.
 |
| Турбината "Коанда" |
От 1911 до 1914г. той работи в авиоконструкторски бюра във Великобритания, и във Франция – където живее по време на Първата световна война.
В Сен Дени – до Париж той конструира самолета „Коанда-1916” с което става баща и на френските реактивни самолети.
Патентова „Ефекта Коанда” във Франция през 1934г.
След Втората Световна война, през 1969г. се връща в Румъния, където създава катедра по авиационна техника в Политехническия Университет в Букурещ.
Умира на 25 ноември 1972г. на 86 годишна възраст.На въпроса дали е българин или румънец, той често отговарял, че предпочита да е французин - като майка си, за да избегне решаването на такава дилема.
Но както неговия баща, така и той помнел своите свищовски корени.
Също както и роднините му в Румъния...
Но както неговия баща, така и той помнел своите свищовски корени.
Също както и роднините му в Румъния...
Добре би било, ако и свищовлиите и другите българи знаят за съдбата на това свищовско семейство, чиито представители са достигнали високо признание, макар по стечение на съдбата им, това да е станало в други държави.
23 октомври 2016
СТРЕМЕЖЪТ КЪМ СВОБОДА: 60 ГОДИНИ ОТ УНГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ 23 ОКТОМВРИ 1956г.
2008
Изказване на Лъчезар Тошев на митинг в Замъка Буда
Здравей, Унгария!
Здравейте, унгарски приятели!
Много благодаря на кмета на Буда-вар за поканата да бъда днес с вас!
Аз съм тук, за да почетем заедно с вас трагичните събития от 1956 г. – едно от широко известните сред многото други престъпления, извършени от тоталитарния комунистически режим в Съветския съюз.
Тук съм като депутат от Съюза на демократичните сили в българския Парламент, за да развея заедно с вас знамето от 1956 г. с изрязания комунистически герб и да изпеем заедно „Немзети дол” – националната песен „Ние не искаме да бъдем повече роби!”– като знак на възпоменание на тези трагични дни!
Това знаме и тази песен станаха символ на свободата и демокрацията не само в Унгария, но и в целия свят!
Преди няколко години това знаме беше дарено от Унгария на Съвета на Европа, което беше най-добрият символ на Унгария и нейните смели хора!
По онова време съветските войски ви смазаха, но исторически вие победихте потисниците!
Защото никой не можеше да смаже надеждата и мечтата за свобода и демокрация, родени тук, в Будапеща.
Аз съм роден след тези събития, но се чувствам изключително горд, че имаше хора в Европа като унгарците, които в 1956 г. имаха смелостта да защитят своите права и свободи не само със слово, но с дела и борба!
В България само в месеца след налагането на комунистическия режим са били убити от комунистическия режим 30 000 души, били са създадени над 90 концентрационни лагери, в които бяха хвърлени над 200 000 души – без каквато и да е правна процедура!
След смъртта на Сталин голяма част от оцелелите са били освободени. Но през 1956 г., след Унгарската революция, повечето от тях и много други са били арестувани и отново хвърлени в концентрационни лагери!
Това беше превантивна мярка, за да се спре разпространението на духа на свободата, роден тук, в Будапеща!
Комунистическата тирания се страхуваше много от този свободен дух!
Защото той беше много по-силен от тях!
Комунистическите режими извършиха много тежки престъпления.
Около 100 милиона са жертвите, които са убити, и над 20 милиона са тези, изпратени в концентрационни лагери, изстрадали репресии и различни форми на насилие!
Тези престъпления създадоха голяма пропаст във всички общества, пострадали от комунистически режими! И всички хора могат да хвърлят мост над тази пропаст само чрез ясно осъждане на тези престъпления!
Това би било победа на човечността и огромна инвестиция в бъдещите поколения.
Престъпления без осъждане биха разрушили морала на нашето обществото.
И жертвите, които се бореха за ценности като свобода и демокрация, заслужават нашето възпоменание, уважение, признание и симпатия!
Да си спомняме за тях и тяхната смелост да застанат срещу тиранията, приемайки всички рискове от това, е важно за единството на нацията, но тяхното Европейско възпоменание би засилило също и нашата обща европейска идентичност!
На 25 януари 2006 г. Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1481/2006 за необходимостта от осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, което беше дългоочаквано събитие и символ на справедливост!
Тази сутрин ние открихме в Чьомьор – недалеч оттук, паметник на тази историческа резолюция!
Днес вие, унгарците, но и всички европейци трябва да застанем заедно на възпоменанието за 23 октомври 1956 г., за да почетем героите и да осъдим извършените престъпления на съветския режим!
Слава на жертвите!
GLORIA VICTIS!
GLORIA VICTIS!
