 |
| Откриване на Конференцията . От ляво на дясно : Свитлана Залищук, Микола Балтажи, Димитър Главчев, Джема Грозданова, Филип Димитров Сн.Народно събрание |
“25 години приятелство
и партньорство между Република България и Украйна“
Българо-украинска
парламентарна конференция по повод 25 години от възстановяването на дипломатическите отношения
между Република България и Украйна
София, 13 декември 2016г.
Народно събрание на Република
България
Зала „Изток“
Дневен ред
9:30 Регистрация на участниците
10:00 Откриване на конференцията
· Приветствие от г-н Димитър Главчев, Зам.-Председател
на 43 НС
· Приветствие от името на Министъра на
външните работи на Република България г-н Даниел Митов
· Приветствие от Посланика на Украйна в
Република България Н.Пр. г-н Микола Балтажи
10:30 Признаването на Украйна от Република България
·
Филип
Димитров, Министър-председател на Република България 1991-1992г.
·
Стефан
Тафров, Зам.-Министър на външните работи 1991-1992г.
·
Петър
Марков, Посланик на Република България в Украйна 1992-1998г.
11:00 Актуални въпроси на външната политика на Украйна днес
·Свитлана Залищук - Председател на Комисията по въпросите за евроатлантическото сътрудничество и европейска интеграция на Върховната Рада на Украйна
12:00 Политиката на българското правителството за развитието на българо-украинските отношения
· Пламен Бончев, директор Генерална дирекция Глобални въпроси в МВнР
Дискусия
12:30 Установяването на
дипломатически отношения между България и Украйна през 1918г.
· Лъчезар Тошев – Почетно Асоцииран
член на ПАСЕ, Главен Експертен сътрудник в Комисията по външна политика на
Народното събрание.
12:45 Заключителни
изказвания
·
Г-жа
Ганна Гопко - Председател на Комисията по външна политика на Върховната Рада на
Украйна
·
Г-жа
Джема Грозданова - Председател на Комисията по външна политика на Народното
събрание и Ръководител на българската делегация в ПАСЕ
12:55 Подписване на съвместно изявление от председателите на двете
комисии
13:00 Откриване на документална
изложба в Народното събрание подготвена КВП на Народното събрание със
съдействието на ДА“Архиви“ и Посолството
на Украйна в България
13:30 Коктейл за участниците даван
от Председателя на Народното събрание
 |
| От ляво на дясно : Пламен Бончев, Свитлана Залищук, Микола Балтажи, Ганна Гопко, Джема Грозданова, Стефан Тафров, Лъчезар Тошев Сн.Н.Азарова |
 |
| Сн. Н.Найденов |
София, 13 декември 2016 г.
СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ
на председателите на Комисиите по външни работи
на Народното събрание на Република България и
на Върховната Рада на Украйна
по повод
25 ГОДИНИ ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА
ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА
На
13 декември 2016 г. в София се състоя българо-украинска парламентарна
конференция „25 години от възстановяването на дипломатическите
отношения между Република България и Украйна“.
По
повод на годишнината, припомнят:
Историческите
връзки на българския и украинския народи, изграждали своите вековни отношения
на базата на взаимно доверие и разбирателство;
Факта,
че Царство България е от първите държави, признали независимостта на
Украинската Народна Република на 9 февруари 1918 г., подкрепяйки искрено
желанието на украинския народ за създаване на своя държава;
Значимият
принос на първите посланици на двете държави от 1918 г. – проф. Иван Шишманов и
Александър Шулгин за отношенията между двете държави в онази епоха;
България
е една от първите държави признали независимостта на Украйна, от правителството
на министър-председателя Филип Димитров, на 5 декември 1991г.;
На
13 декември 1991г. двете държави възстановиха дипломатическите си отношения. Тогава
посланиците на двете страни – техни превъзходителства Петър Марков и Александър Воробйов съществено допринесоха за
успешното възстановяване на двустранното
сътрудничество;
България е сред първите държави, които ратифицираха
Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна през месец юли 2014 г.;
Значимата роля на Украйна и
България за европейското културно и историческо наследство.
Председателите
на Комисиите по външни работи:
Изразяват
своята почит и признателност към обществениците, творците, дипломатите и
политиците на двете държави, които през последните 25 години допринесоха за развитието на нашите
приятелски, градивни и взаимно полезни отношения между страните ни.
Подчертават,
че демокрацията, върховенството на
закона, свободата, зачитането и гарантирането на човешките права в т.ч. правата
на лицата принадлежащи към етнически общности, които могат да играят роля на
културен мост между българите и украинците, представляват основните ценности
на българското и украинското общества.
Потвърждават
своя ангажимент чрез парламентите на двете държави да допринесат за
задълбочаването на политическото асоцииране и икономическата интеграция на
Украйна към Европейския съюз.
Изразяват
своята убеденост от необходимостта и призовават към приключване на процедурите
за окончателното завършване на процеса за ратификация на Споразумението за
асоцииране ЕС-Украйна. Процес на сериозни реформи ще бъде от съществена
значимост за политическото асоцииране и икономическата интеграция на Украйна с
ЕС.
Потвърждават
ангажираност за постигане на общата цел за свободно придвижване, при условие,
че бъдат изпълнени критериите заложени в Екшън плана за визова либерализация,
както и осъществяването на свободно безвизово движение на украинските граждани
в страните от ЕС.
Декларират
подкрепа за свободна, независима и неприкосновена Украйна и резолюциите за Украйна приети от ООН,
Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и Парламентарната Асамблея на ОССЕ
.
Заявяват
готовността си да допринасят на
парламентарно ниво за продължаване на ползотворното сътрудничеството както в
двустранните отношения, така и в Международните организации, в които и двете
държави членуват.
Ганна Гопко
Председател на Комисията
по
външните работи
на
Върховната Рада
на Украйна
|
Джема Грозданова
Председател на Комисията по външна
политика
на Народното събрание
на Република България
|
 |
| Афишът на изложбата Сн.Н.Азарова |
 |
| Сн.Н.Найденов |
JOINT STATEMENT
by the Chairpersons of the
Foreign Affairs Committees
of the National Assembly of Republic of Bulgaria
and of the Verkhovna Rada of Ukraine
25 YEARS OF REESTABLISHED DIPLOMATIC RELATIONS BETWEEN REPUBLIC OF BULGARIA
AND UKRAINE
On 13th December 2016 a joint
Bulgaria-Ukraine parliamentary conference entitled “25 Years of Reestablished
Diplomatic Relations between Republic of Bulgaria and Ukraine” took place in
Sofia.
With regard to this anniversary we pay
attention to the following:
The importance of the historical bonds between
the Bulgarian and Ukrainian peoples who have built up their centuries-old
relations on the basis of mutual trust and goodwill;
The fact that on 9th February 1918
the Kingdom of Bulgaria
The significant role of the first two
ambassadors of the two countries -
professor Ivan Shishmanov and Alexander Shulgin – who right from the very
outset of our bilateral diplomatic relations starting since 1918 contributed
significantly to their development;
The recognition of independence of Ukraine
On 13th December 1991 the two
states reestablished diplomatic relations. It was back that Ambassadors Peter
Markov and Olexander Vorobyov significantly contributed to the development of
the reestablished bilateral cooperation;
In July 2014 Bulgaria
The substantial role of Ukraine and Bulgaria
The Chairpersons of the Foreign Affairs
Committees:
Express their reverence and
appreciation to the public figures, intellectuals, diplomats and politicians of
the two countries who have contributed for the last 25 years to the development
of friendly, constructive and mutually beneficial relationship between our
countries.
Underline
that democracy, rule of law, freedom, respect and guarantees for human rights
including the rights of persons belonging to ethnic communities - which can
play a role of a cultural bridge between the Bulgarian and Ukrainian people,
are the very core values of both societies.
Reaffirm their commitment to
further underpin the deepening of the political association and economic
integration of Ukraine with the EU via the Parliaments of both countries.
Highlight their deep convictions
of the need for swift and resolute completion of all procedures that will
enable the final conclusion of the ratification of the Ukraine-EU Association
Agreement. A reinvigorated reform
process will be substantial in view of Ukraine
Confirm their commitment to achieve the shared
objective of visa-free travel provided that conditions for well-managed and
secure mobility set out in the Visa Liberalization Action Plan are in place as
well as to achieve visa-free travel
for Ukrainian citizens to EU countries.
Declare their support for free,
independent, inviolable Ukraine and resolutions concerning Ukraine
Express their readiness and
commitment to further continue and develop our fruitful cooperation at both
national parliamentary and international levels.
HANNA HOPKO
Chairperson of the Foreign Affairs Committee of
the Verkhovna Rada of
|
DZHEMA GROZDANOVA
Chairperson of the Foreign Affairs Committee of the
National Assembly of
|
 |
| Н.Пр.Посланик Микола Балтажи и Д-р Джема Грозданова откриват документалната изложба. Сн.Н.Азарова |
Изказване на Лъчезар Тошев
Установяването на дипломатически
отношения между България и Украйна през 1918г.
Уважаема Г-жо Грозданова,
Уважаема Г-жо Гопко,
Веше Превъздходителство,
Дами и Господа,
Днешната българо-украинска
парламентарна конференция е посветена на 25-тата годишнина от възстановяването
на дипломатическите отношения между България и Украйна.
Думата „възстановяване“,означава, че
в предишен период ние вече сме имали дипломатически отношения.
Моята задача днес, е да говоря за установяването за първи път на тези отношения преди 98 години – на 9 февруари 1918 г. с Брест-Литовския мирен договор между Централните сили сред които и България от една страна и Украйна от друга.
Моята задача днес, е да говоря за установяването за първи път на тези отношения преди 98 години – на 9 февруари 1918 г. с Брест-Литовския мирен договор между Централните сили сред които и България от една страна и Украйна от друга.
Благодарение на съдействието на
доц.Михаил Груев, ние получихме съдействие от Държавна Агенция „Архиви“ и
намерихме оригиналните документи свързани с признаването на Украйна от България.
Документалната изложба, която предстои
да се открие след малко в Народното събрание включва документи както от
установяването на дипломатически отношения между България и Украйна с участието
на Премиера на Царство България д-р Васил Радославов, така и
на тяхното възстановяване през 1991г. с акта на правителството на Филип
Димитров от българска страна и
подкрепата на президента Желев, както
и правителството на Витолд Фокин
и Президента на Украйна Леонид Кравчук.
Признаването през 1918г. е свързано с
мирен договор. Щом има мирен договор, това означава, че е имало война в която
България е участвала.
Когато погледнем назад във времето,
ще видим, че признаването на Украйна на 9 февруари 1918г. е резултат от
сраженията, които Централните сили, водят с Антантата през Първата Световна
война.
 |
| Ген.Тошев |
На Румънския фронт българската Трета
Армия начело с Генерал Стефан Тошев бива атакувана през 1916г. от румънски
части подкрепени от руската армия на генерал Андрей Зайончовски, а след неговия
провал в Добруджа, той е заменен от генерал Владимир Сахаров. Ген.Сахаров също търпи
тежко поражение от българските войски.
 |
| Разгроменият от българите руски генерал Зайончовски |
За тази част от българската история,
не се говореше у нас до скоро. Едва тази година в гр.Добрич беше издигнат
паметник на командира на конната дивизия в Трета армия - легендарния генерал
Иван Колев.
 |
| Ген.Иван Колев |
Военните действия на българската
армия през 1916 на този фронт са повече от успешни. Руската и румънската армия са
разгромени в много кратък срок и българските войски достигат до делтата на река
Дунав, а след това и до реките Прут и Серет в Молдова, където преустановяват
настъплението.
След успехите на германската армия на
север, в Русия избухва революция и тя се превръща в съветска република.
Болшевиките на Ленин решават да капитулират
пред Централните сили на всяка цена, за да наложат своята власт в страната.
Поради това, те започват мирни преговори със съюзниците в Брест-Литовск.
Поради това, те започват мирни преговори със съюзниците в Брест-Литовск.
Тогава редица държави получават
своята независимост и се появяват на политическата карта на Европа.
Това са Финландия, Полша, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Кавказките републики и разбира се Украйна.
Това са Финландия, Полша, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Кавказките републики и разбира се Украйна.
Това е звездния миг за украинците ,
които имат възможност да създадат своя държава в модерните времена.
Макар България в крайна сметка да не
спечели от тази война, можем да кажем, че и ние имам принос в даването на
свобода на толкова много народи, които създадоха свои държави, които
съществуват и днес.
Тогава преговорите в Брест-Литовск от
Украинска стана се водят от Олексанъдър
Севрюк, Микола Любинский и Микола Левитский, Германия е представена от своя
държавен секретар Рихард фон Кюлман,
Австо-Унгария от външния си министър граф
Отокар Чернин, България е представена от Министър-председателя д-р Васил Радославов, от посланика ни
във Виена Андрей Тошев (по късно - през 1935г. той става Министър-председател), от дипломата
Иван Стоянович и от полковник Петър Ганчев – адютант на цар
Фердинанд.
Османската империя е представена от Великия везир Талат паша, от Министъра на външните
работи Ахмед Ниссими Бей и от генерал Ахмед Иццет Паша.
Договорът с Украйна в Брест-Литовск е
подписан на 9 февруари 1918г. и това е рожденният ден на Украинската Народна
Република, тъй като на този ден тя получава своето международно признание.
Ден първи на украинската държавност!
Този договор е потвърден от първия
украински държавен глава - Хетманът
Павло Скоропадский.
Оригиналът на този договор ще бъде
представен за първи път в нашата изложба днес.
 |
| Подписите под договора с който е призната независимостта на Украйна - 9 февруари 1918г. |
Същият ден в Брест-Литовск Премиерът на Царство България д-р Радославов, подписва и първия в нашата история Българо-украински договор.
 |
| Премиерът на Царство България Д-р Васил Разослбавов (на снимката под №3) подписва признаването на Украинската Народна Република |
Това е началото на двустранните Българо-украински дипломатически отношения.
Освен с този договор, България
подкрепя украинската държавност и в друг договор.
На 3 март 1918 г. в мирния договор с победената Съветска Русия, в Чл.6 е записано изискването към Русия да сключи веднага мир с Украинската Народна Република и да признае мирния договор на тази държава и силите на Четворния съюз.
Русия се задължава също така да изтегли незабавно войските си и руската
Червена гвардия от украинската територия, като и да прекрати всяка агитация и
пропаганда против управлението и общественото устройство на Украинската Народна
Република.
От страна на Руската Федеративна
Съветска Република този договор е
подписан от Григорий Соколников, Лео
Карахан, Григорий Чичерин и Григорий Петроски.
От българска страна – подписи под
договора от името на Царство България слагат посланик Андрей Тошев, полковник Петър Ганчев и дипломатът д-р Теодор
Анастасов.
На 23 март 1918г. т.е. 20 дни по-късно, в София цар Фердинанд издава
Указ с който назначава проф.Иван Шишманов за пръв български посланик в Украйна.
За негов помощник на 15 април 1918г.
е изпратен опитният дипломат Петър Нейков – племенник на първия български Министър на народното
просвещение д-р Георги Атанасович. Петър Нейков по-късно става и известен
български писател.
 |
| Проф.Иван Шишманов |
През май 1918г. двамата свищовлии пристигат в
Киев и започват своята дипломатическа дейност.
 |
| Петър Нейков |
Скоростта на действията на цар Фердинанд
и д-р Васил Радославов при признаването на Украйна и изпращането на посланик в Киев, може да се сравни само със скоростта с която
правителството на Филип Димитров призна независимостта на Украйна само
четири дни след референдума от 1 декември 1991г. Това показва еднакво отношение
на България към Украйна, както преди почти 100 години, така и в новите времена.
 |
| Президентите Леонид Кравчук и Желю Желев подписват в София Договорът за приятелски отношения и сътрудничество - 5 октомври 1992г. |
От украинска страна Хетманът Скоропадский
определя на 1 юли 1918г. украинският учен, писател, историк и пръв Министър на
външните работи на Украйна Олександър Шулгин за посланик в Царство
България.
 |
| Хетманът Скоропадский с Проф.Иван Шишманов от дясната му страна |
С това завършва процесът на
установяване на дипломатически отношения между нашите две държави през 1918г.
 |
| Олександър Шулгин |
То е удивително актуално и днес. Затова си позволявам да ви
запозная с един цитат от тази царска реч :
„Ведно с целия цивилизован свят, ние
се възхищаваме от възвишения полет с който украинския народ, посред тежки
обстоятелства, създаде своята независима държава.
Наистина, Вам предстои път пълен с
трудности, по който път ние не особено леко минахме, но благодарение на
вековната култура и патриотизма на Вашия народ, Аз съм убеден, че Украйна скоро
ще закрепне и стане цветуща и могъща държава.“
За съжаление, съдбата на Украйна
по-нататък е тъжна. В страната става преврат, болшевиките вземат властта, а след
Рижкия договор през 1921г. По-голямата част от Украйна е присъединена към Съветския съюз, а част от нея и към Полша.
При подялбата на Полша между Хитлер и
Сталин с Пакта „Молотов-Рибентроп“ и Договора за приятелство и за границите, тази част също е присъединена към Съветския
съюз, а Полша е ликвидирана.
Украйна остава част от Съветския
съюз, чак до референдума от 1 декември 1991г.
През 30-те години, болшевишкият режим
извършва геноцид срещу украинските селяни, които не са съгласни с политиката на
колективизация на земята. Те са поставени в положение на принудителен глад и
много милиони от тях умират. Този геноцид, известен в историята като „Гладомор“ е едно от
най-големите престъпления срещу човечеството.
По това време от България като жест
на солидарност са изпратени кораби с храни за гладуващите в Украйна, за които
обаче няма данни да са достигнали до нуждаещите се.
Тъжна е съдбата и на Таврическите
българи в Украйна, изселени в централна Азия от режима на Сталин, наред с
Кримските татари и други етнически групи. За тяхната съдба започна да се пише и
говори едва напоследък.
Съветска Русия по времето на този
глад цинично решава да изнася своята пшеница в чужбина.
Когото на 1 декември 1991г. Украйна с
референдум обяви своята независимост, България, която вече се беше отскубнала
от съветската зона на влияние, една от най-първите подкрепи стремежа на
украинците за независимост и за своя държава.
Както се вижда, политиката на
България към Украйна през изминалите почти 100 години от подписването на
Брест-Литовския договор, е устойчива
политика на приятелство, солидарност и партньорство.
 |
| Министър-председателят Филип Димитров приема в София Министъра на външните работи на Украйна Анатолий Зленко при възстановяването на дипломатическите отношения - 13 декември 1991г. БТА |
Надяваме се това да се знае и да се помни в Украйна от новите поколения, а също така и у нас в България, където тази страница от история също не е достатъчно известна.
Отзиви в Украйна :
Интеллектуальное оружие против мифов
В стенах парламента
Болгарии представили книгу «Сестра
моя, Софія...»
16 декабря, 2016
Iнтелектуальна зброя проти міфів
16 грудня, 2016
Очень уместным представляется образ сестер,
https://day.kyiv.ua/ru/article/ukraincy-chitayte/ochen-umestnym-predstavlyaetsya-obraz-sesterДуже доречним видається образ сестер,
28 грудня, 2016