Официално становище на Свещения Кинотис на Света гора относно приетите от архиереите-участници в Светия и велик събор на о-в Крит документи.
3 януари 2017г.
 |
| Заседание на Св.Кинотис, където всеки от 20-те Светогорски манастира има по един представител и по един глас при вземането на решения. |
 |
| В заседателната зала на Св.Кинотис с отец Евтимий, представителят на Зографския манастир |
Свещеният кинотис на Света гора (ръководният орган на атонската монашеска общност) разпространи своето официално становище относно приетите от архиереите-участници в Светия и велик събор на о-в Крит документи.Днес то беше разпратено до всички 20 канонични светогорски манастира.
В становището, изложено на осем страници, се казва, че то е изготвено след изучаване на приетите документи и в него се отбелязват "както положителните страни в тях, така и онези места, които са неясни и имат нужда от уточняване". Становището е изготвено от петчленната светогорска комисия, на която през лятото на изминалата година беше възложена задачата да проучи текстовете и да ги консултира с 20-те светогорски манастира.
В нея влизаха игумените на манастирите Кутлумуш, Ксиропотам, Симонопетра, Ставроникита и Григориат.
От текста на становището става ясно, че светогорците смятат за много важно за Православната църква текстовете на документите да бъдат така изяснени, че да не се остави възможност за тяхното тълкуване в икуменически дух, за да се успокоят духовете не само на т. нар. зилоти, но и на онези разумни християни, които смятат, че текстовете трябва да бъдат по-ясни на определени места.
В текста се настоява за по-разгърнато и категорично осъждане на унията като еклезиологичен проблем, а не като проблем на прозелитизма (в съборните документи за унията се говори два пъти: в документа Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят униатството е определено като неприемлива форма на междухристиянски отношения, а енцикликата определя Цариградския събор през 1484 г., осъдил Флорентийската уния, като събор с вселенски авторитет).
Също така се подчертава, че Съборът правилно е определил, че "Православната църква е Едната, свята, вселенска и апостолска Църква", както и че "водените от Православната църква диалози никога не са предвиждали, нито ще допуснат компромиси с вярата", но в същото време Православната църква трябва да заяви, че постигнатите от смесените комисии богословски споразумения за христологията с антихалкидонските църкви (1989 и 1990 г.), както и подписаният от смесената православно-римокатолическа комисия текст за еклезиологията в Баламанд (1993 г.) не могат да важат за православните църкви, тъй като представляват видимо "компромис с въпросите на вярата".
Светогорските монаси
не виждат богословски проблем в
използването на наименованието "църкви"
за инославните християнски общности,
което у нас, в България, беше представено
от хора с крайни възгледи като ключовия
проблем на критските документи, а това
после автоматично залегна като основна
и единствена позиция в становището на
Св. Синод на БПЦ.
В становището на
атонските старци се отбелязва, че в
документа Отношенията на
Православната църква с останалия
християнски свят е изложено
правилно учението за едната Христова
църква и че инославните християни трябва
да се върнат в единството на Едната,
свята, вселенска и апостолска Църква.
Според светогорците текстът ясно
заявява, че наименованието "църкви"
за инославните християни не означава,
че Православната църква признава
съществуването на много църкви, а че
това наименование е средство за общуване
с инославните християни, за да се върнат
те в единството на Църквата.
За да се
успокоят онези, които подозират отказване
от учението за съществуването на една
Христова църква, светогорците
препоръчват да се формулира още по-изрично
това учение, както са направили това
редица православни богослови, светогорската
общност, а и самият Вселенски патриарх
Вартоломей в поредица свои изказвания.
Монасите смятат, че съборните текстове
не само трябва да определят другите
християнски църкви като инославни, но
и ясно да отбележат, че тяхното учение
се различава от учението на апостолите
и вселенските събори. В противен случай
се оставя възможност Православната и
Римокатолическата църква да се смятат
за части на едната Църква, които са в
състояние на прекъснато евхаристийно
общение. В същото време Римокатолическата
църква не признава Православната църква
за пълноценна църква, тъй като тя не е
в общение с папата и поради това не
притежавала пълнота на благодатта.
Становището завършва
с призив към сеещите разкол в Църквата
да проявят трезвост и благоразумие,
защото "мнозинството архиереи,
присъствали на Събора, макар и в състава
на представителни делегации, участваха
в Светия и велик събор, за да засвидетелстват
самосъзнанието на Едната,
свята, вселенска и апостолска Църква,
а не за да следват някаква икуменистка
линия. Отчитат се и активните усилия на
участващите архиереи да усъвършенстват
текстовете, така че да не се допуска
икуменистко звучене на документите.
Отбелязва се, че днес
въпросът за единството на Православната
църква стои с особена острота. Разколнически
гласове звучат не само на Света гора,
но и навсякъде и те вече се оформят в
схизматични течения. Те се подхранват
от неяснотите в съборните документи,
които позволяват на тези християни да
ги тълкуват в икуменистки дух. Желанието
обаче за т. нар. "прекъсване на
общението" са недопустими и
неоснователни. Текстовете на Събора
може да имат несъвършенства, се отбелязва
в становището, но той не е подписвал
уния, както някога в Лион и Флоренция,
и нито един православен епископ не е
признал осъдена от Църквата ерес.
Разколническите движения радват
единствено враговете на Църквата,
твърдят светогорските монаси.
Те признават, че
Вселенският патриарх Вартоломей е
засвидетелствал искреното си желание
Съборът да изрази ненакърнената
православна еклезиология.
"Нашите
архиереи, клир и вярващ народ не са
загубили правилото на вярата ни. Гледаме
с надежда към по-нататъшното богословско
усъвършенстване на съборните документи",
се казва в становището, за да може
Православната църква да изпълни наистина
своята мисия в съвременния свят.
От сайта Двери на
православието :
