Страници

04 юли 2018

Опити за лустрация в 41 Народно събрание


 
 
ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 22 юли 2009 г.
Открито в 9,02 ч.
 (...)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:  Благодаря, госпожо председател.
Преминаваме към Глава втора от настоящия правилник.
Предлагаме заглавието на Глава втора да бъде – „Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството”. Това е и досегашното наименование.
Временната комисия подкрепя това заглавие.
По чл. 3 има постъпило предложение от Парламентарната група на Синята коалиция.
В Глава първа „Общи положения” се създава нов чл. 3 със следното съдържание:
„Чл. 3. (1) Народни представители, за които има данни от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, че са били сътрудници, не могат да бъдат членове на:
1. ръководството на Народното събрание;
2. ръководствата на комисиите към Народното събрание;
3. международните делегации на Народното събрание;
4. Комисията по национална сигурност, Комисията по външна политика, Комисията за контрол на ДАНС, Комисията по европейските въпроси и контрол върху европейските фондове като членове.”
Временната комисия не подкрепя този текст.
(…)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН ИВАНОВ (СК):
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Синята коалиция предлага създаването на този нов чл. 3 със съдържание, което изисква народните представители, които са били сътрудници на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия да не могат да заемат определени позиции в органите на Народното събрание. Тези позиции, макар че са изброени като четири на брой, всъщност са във формат от две части. Първите три разглеждат органи, които представляват Народното събрание публично, включително в международни институции и при международни контакти. Преди всичко това е ръководството на Народното събрание; на второ място, това е ръководството на парламентарните комисии и на трето място, това са международните делегации на Народното събрание.
Що се касае до втората група органи, това са комисии, които имат специален режим, специални процедурни правила за провеждане на заседания, изслушвания и гласувания. Това са комисии, които провеждат заседанията си при закрити врата, и комисии, които разглеждат въпроси от националната сигурност.
Защо Парламентарната група на Синята коалиция поиска такава разпоредба? Защото деветнадесет години след падането на Берлинската стена редица международни европейски организации не само осъдиха тоталитарните комунистически и националсоциалистически режими в Европа, но се произнесоха категорично, че Държавна сигурност и сродните й служби действително са били едни от най-жестоките инструменти на тези тоталитарни режими. Аз мога да изброя, че такива са резолюциите на Европейския парламент, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и на Европейската народна партия. От тези съображения ние считаме, че Народното събрание, което се явява не само законодателен орган, но своеобразно лице на българския народ избирано чрез пряко гласоподаване, не би трябвало да допусне в своите ръководни органи и специални комисии именно такива лица, свързани и били сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателното управление на Българската народна армия.
Без да съм член на временната комисия, оглавявана от госпожа Фидосова, свързана с новия правилник, научих, че аргументите, с които това наше предложение е било отклонено, са основно два.
Първият аргумент е дали това не представлява своеобразен лустрационен текст, който може да бъде оспорен пред Конституционния съд.
Уважаеми народни представители, искам пред вас да припомня, че със закон в Съвета за електронни медии не се допускат хора, които са били сътрудници на Държавна сигурност и на разузнавателното поделение на Българската народна армия. По този повод даже имаше проблем на оттегляне на лице, което беше член на СЕМ от квотата на президента на Република България. Както виждате този закон не беше обявен за противоконституционен. Той е действащ и в момента. С други думи този аргумент не го приемам за правно издържан.
Що се касае до втория аргумент, е било изтъкнато, че има джентълменско споразумение парламентарните групи да не представят като кандидати такива лица в ръководните органи и в комисиите, които вече ви казах, имат специални процедурни правила на заседания.
Даден е за пример действително изборът на Председателството на Народното събрание, където – да, това беше спазено и по този повод не се наложи гласуване на отделни членове от заместник-председателите на Народното събрание.
Аз питам: ако следващата седмица, когато се конституират комисиите на Народното събрание, включително и изброените от мен, ще бъде ли спазено това джентълменско споразумение? Аз с голяма убеденост искам да ви кажа, че ще има парламентарни групи, които ще го нарушат, и тогава е въпрос на чест парламентарната група, която е заявила, че няма да допусне да бъде нарушено това споразумение, да не приеме такива кандидатури.
За да се избегне изобщо този казус моето предложение към вас е да подкрепите предложението на Синята коалиция, защото това ще бъде много ясен знак както към българските граждани, така и към нашите партньори от Европейския съюз, че България се разделя със своето тоталитарно минало, включително и метастазите, които продължаваха да съществуват вече двадесета година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Янев, заповядайте за изказване.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Ред, законност и справедливост категорично подкрепя предложението на Синята коалиция. Ние считаме, че и в други законопроекти трябва да има лустрационни текстове. Имаме намерение да внесем такива законопроекти, защото това е трайна практика в страните – членки на Европейския съюз. Мога да ви дам за пример Република Полша - тогава, когато изборите бяха спечелени от „Право и справедливост” на братята Качински. Почти в цялото законодателство бяха наложени лустрационни текстове.
Същото се получи и тогава, когато дойде на власт ОДЕС на Мирек Тополанек в Чехия. Щом като в страните от Вишеградската четворка това нещо се е случило, има много солиден ефект, възпитаващ ефект за обществото, би било редно да се случи на първо време и по отношение на постоянните работни комисии в българския парламент.
Нашето предложение към колегите от Политическа партия ГЕРБ е да подкрепят това предложение на Синята коалиция, защото това ще бъде много ясен знак за обществото, че оттук нататък няма да се допусне хората, които са определяли дневния ред преди Десети ноември и които са шантажирали обществото, да продължават да влияят и днес. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Благодаря Ви и аз.
Господин Тошев има думата за изказване.


 


ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми народни представители, защитавам предложението на Синята коалиция не просто защото принадлежа към тази парламентарна група, но защото смятам, че този въпрос е важен и крайно време е 20 години след началото на прехода в България той да бъде решен по категоричен начин.

През 2000 г. Народното събрание прие закон, с който се обяви комунистическият режим в България за престъпен, той е публикуван в бр. 37 на “Държавен вестник” от 5 май 2000 г. След като комунистическият режим в България е обявен за престъпен, а неговото основно оръдие са тези репресивни структури, които са изброени – Държавна сигурност, на първо място, и другите, тогава е редно тези, които са избрани в Народното събрание, но са били по някакъв начин сътрудници на тези служби или служители, да останат на по-заден план, да не бъдат начело, да не бъдат ръководители на съответните комисии или да участват в международни делегации. Това се отнася и за представители на комунистическата номенклатура по принцип.
Може би трябва да припомня днес, че в началото на 90-те години Маргарет Тачър ни казваше на срещи, което може да потвърди и бившият президент Желев, и Филип Димитров, и Иван Станчов, и аз съм се срещал с госпожа Тачър, че за нас ще съдят по това кой ни представлява, кого изпращаме да ни представлява. Затова е важно в момента да дадем сигнал, че такива, които са участвали в репресивния апарат, няма да бъдат лицето на Четиридесет и първото Народно събрание.

Между другото, в т. 4 бих искал да подчертая, че имената на комисиите трябва да бъдат приведени в съответствие с гласуването по-нататък на самите комисии в следващите текстове, но също така това се отнася с голяма сила за международните делегации на Народното събрание, защото тези делегации ни представляват в съответните парламентарни асамблеи, в които ние участваме.
Ето защо смятам, че след като редица международни институции, като Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, като Европейският парламент и съвсем наскоро, на 3 юли - Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Декларацията на своята Парламентарна асамблея заявиха категорична позиция относно извършените престъпления от комунистическите режими, също и от националсоциалистическите режими, ние не можем в момента да даваме погрешен сигнал, защото днес пред България стои въпросът за възстановяването на нашето лице в международната общност и на първо място в европейските институции.
Ето защо ви моля да подкрепите това предложение. Смятам, че то ще бъде много добър сигнал, който България ще излъчи още на първото работно заседание на новото Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цветанов има думата.
 
 
 
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!  
Парламентарната група на ГЕРБ и Политическа партия ГЕРБ като член на Европейската народна партия подкрепяме така направеното предложение от Синята коалиция.
(Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Четин Казак има думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, без да имам каквито и да е притеснения лично от този текст, но в качеството си на юрист...

РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Само ти нямаш.

ЧЕТИН КАЗАК: Надявам се, че не съм единствен в тази зала.
В качеството си на юрист искам само да опонирам на тезата, че едва ли не този текст не би бил обявен за противоконституционен.
Уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги, искам да ви прочета текста на § 1 от Закона за администрацията, който е бил гласуван през 1998 г.:
„За срок пет години от влизането в сила на този закон задължителни изисквания към лица за заемане на ръководни длъжности в администрацията са:
1. да не са заемали ръководни длъжности или други приравнени към тях в политическия и административен апарат на Българската комунистическа партия;
2. да не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, от която и да е категория, посочена в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.”
Този § 1 от Закона за администрацията, уважаеми колеги, е бил обявен за противоконституционен от Конституционния съд на Република България като несъответстващ на международни договори, по които България е страна. Решението е обявено в бр. 8 на “Държавен вестник” от 1999 г.
Уважаеми господин Иванов, това, че в някой закон съществува подобен текст, не означава, че този закон не е противоконституционен. Чисто и просто никой не е оспорил неговата конституционносъобразност пред Конституционния съд.
Така че, знаейки че подобен текст вече е обявен за противоконституционен, гласувайки подобен текст, вие ще го направите с ясното съзнание, че нарушавате Конституцията. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, имаше добра практика да се представяме. Аз се казвам Веселин Методиев и съм от 24. Многомандатен избирателен район.
Темата, която обсъждаме, е много стара за тази зала. Лично аз приветствам председателя на Парламентарната група на ГЕРБ господин Цветанов за неговото изявление преди минути.
Господин Казак в стилистиката на днешната опозиция в България се опита отново да манипулира. От сутринта правите това, правите го изключително бездарно, нищо не може да постигнете по този начин. Излязох да го кажа само и единствено за колегите, които сега формират мнозинството на българския парламент.
Има няколко решения на Конституционния съд, не едно. Тези решения са били в различни посоки, при различни състави на Конституционния съд, при различни президенти на страната, при различна конюнктура. Това всичкото е влияело върху тези решения, върху онова, което наричаме безпристрастност в кавички.
Въпрос на политическа воля е днес Четиридесет и първото Народно събрание да заяви политическа воля по определена тема и тази воля стига до съюзниците и партньорите в Брюксел. Това е голата истина. Останалото е за домашна употреба. Затова не обръщайте внимание на всички тези дребни закачки на опозицията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да внеса корекция в така направеното предложение от колегите от Синята коалиция. Става въпрос за ал. 1, т. 4 на току-що обсъждания текст.
Колеги, съгласно приетия Проект за правилник на Временната комисия ние променихме наименованията на част от комисиите. Има комисии, които предлагаме да бъдат закрити, а други да бъдат обединени. Затова в т. 4, с оглед коректност на изписването и това, което очаквам да приемем след това в чл. 17, предлагам да бъдат записани: Комисия по външна политика, Комисия по вътрешна сигурност, обществен ред и отбрана, Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, Комисия по европейските въпроси, Комисия за контрол на публичните финанси и европейските фондове.
Тъй като тези комисии се разделиха, предполагам, че имате предвид тези двете, тоест стават пет комисии. Ако не възразяват колегите от Синята коалиция?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Госпожа Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Коректно бяха прочетени комисиите от госпожа Фидосова и ние от Синята коалиция приемаме – не, а това е логиката на нашето предложение. Но нека да оставим гласуването на т. 4 на ал. 1 в чл. 3 – нов, в Общите положения, едва след като гласуваме въобще кои ще са постоянните комисии в парламента. Тоест, да не предрешаваме сега името, точната формулировка на комисиите.
Затова моето процедурно предложение е сега да гласуваме текста, като оставим т. 4 да се гласува след приемането на текст 17, ако не се лъжа, но текстът, който описва кои точно са постоянните комисии в Народното събрание и едва тогава да добавим т. 4 като гласуване, за да има яснота и да не се получи предрешаване в един много ранен етап, в който гледаме правилника.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, чисто процедурно – аз съм съгласен с предложението на госпожа Михайлова, че това трябва да се гласува, след като се приемат точните наименования на комисиите, но ние предлагаме да се добави и „Комисия за борба с корупцията”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Иванов, подкрепено от господин Янев, господин Тошев, господин Цветанов, господин Методиев, с корекцията – процедурното предложение на госпожа Михайлова, гласуването да бъде по отношение на чл. 3, ал. 1, т. 1-3 включително, като след приемането на многото наименования на редица комисии, както са предложени в проекта за правилник, ще се върнем отново за допълване с т. 4 – редакцията на чл. 3.
Моля, гласувайте предложението за чл. 3, направено от Парламентарната група на Синята коалиция.

Гласували 190 народни представители:
 за 146, против 32, въздържали се 12. (Ръкопляскания от Синята коалиция.)

Предложението е прието.

Номер (13) ГЛАСУВАНЕ проведено на 22-07-2009 10:54 по тема Правилник за организацията и дейността на 41-то Народно събрание на Република България-глава втора-предл.Иванов,Тошев,Цветанов,Методиев-до т.3 на чл.3
ПГ
За
Против
Въздържали се
Гласували
Общо:
146
32
12
190
ГЕРБ
115
0
0
115
КБ
2
14
2
18
ДПС
0
18
4
22
АТАКА
7
0
6
13
СК
13
0
0
13
РЗС
9
0
0
9

 

 (...)
 

РЕШЕНИЕ № 11
София, 3 декември 2009 г.
по конституционно дело № 13 от 2009 г.

  Съдия докладчик Георги Петканов

 
(Обн., ДВ, бр. 98 от 11.12.2009 г.)

 
Конституционният съд в състав: председател: Евгени Танчев,

и членове:
Емилия Друмева,
Владислав Славов,
Димитър Токушев,
Благовест Пунев,
 Пламен Киров,
Красен Стойчев,
Георги Петканов,
Ванюшка Ангушева,
Цанка Цанкова,
Стефка Стоева,
Румен Ненков,
при участието на секретар-протоколиста Силвия Василева разгледа в закрито заседание
 на 3 декември 2009 г. конституционно дело № 13/2009 г., докладвано от съдията Георги Петканов.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията.Делото е образувано на 17.09.2009 г. по искане на 58 народни представители от 41–то Народно събрание за установяване на противоконституционността на чл. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), обн. ДВ, бр. 58 от 27.07.2009 г., изм. бр. 60 от 30.07.2009 г. В искането се твърди, че оспорената разпоредба на чл. 3 ПОДНС противоречи на следните конституционни разпоредби: чл. 67, ал. 1, чл. 76, ал. 3 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията.

 Привеждат се и аргументи, че чл. 3 ПОДНС е в несъответствие с международни договори, по които Република България е страна.С посочения текст (чл. 3 ПОДНС) Народното събрание въвежда забрана народни представители, за които има данни от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, че са били сътрудници, не могат да бъдат членове на:

1. ръководството на Народното събрание;

2. ръководствата на комисиите на Народното събрание;

3. международните делегации на Народното събрание;

4. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
 
Според искателите е противоконституционно народните представители да имат различен двоен статус, като част от тях са дискриминирани при участието си в работата на Народното събрание.
Според тях, народният представител черпи представителната си власт от гражданите, които са гласували, а не от едно или друго мнозинство в парламента, което да ограничава неговите права. Конституцията въвежда еднакъв правен статус на българския народен представител. В тази насока е и прогласеният принцип в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, който изрично подчертава, че не се допускат никакви ограничения на правата. Никой народен представител не може да бъде лишаван от правото му да бъде избиран в органите на Народното събрание.
Искателите намират противоречие и между чл. 3 ПОДНС и чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, посочва се също чл. 2, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права, както и чл. 2, т. 2 и чл. 6, т. 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права.С определение от 06.10.2009 г. съдът е допуснал искането за разглеждане по същество, както по конституционносъобразността на оспорената разпоредба, така и по съответствието й с международни договори, по които Република България е страна. Със същото определение са конституирани като заинтересовани страни Народното събрание, Министерският съвет, министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, главният прокурор, Държавната агенция за национална сигурност и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, като им е предоставена възможност да представят становища по делото.Съдът е изискал от Народното събрание стенографските протоколи от пленарните заседания по приемането на Правилника за организацията и дейността на 41-то Народно събрание.В дадения в определението срок са постъпили писмени становища от министъра на вътрешните работи, главния прокурор и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.

Министърът на вътрешните работи счита, че искането на народните представители за обявяването на противоконституционност на разпоредбата на чл. 3 ПОДНС следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” не се ангажира със становище по съществото на спора.
Главният прокурор приема, че посочените аргументи и съображения в искането на народните представители са основателни и ги подкрепя.
Предлага разпоредбата на чл. 3 ПОДНС да бъде обявена за противоконституционна и едновременно с това да се отклони като недопустимо искането за установяване на несъответствието й с международни договори, по които Република България е страна.
Конституционният съд обсъди съображенията, съдържащи се в искането и в становищата на заинтересованите страни и за да се произнесе, взе предвид следното: 
I. По допустимостта на направеното искане.
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е особен вид нормативен акт, който не е закон, но се приема въз основа на Конституцията (чл. 73). Правилникът подлежи на контрол за конституционност от Конституционния съд в рамките на “актове на Народното събрание” (чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията). Преценката в случая се прави единствено с оглед на това, дали са нарушени конституционни разпоредби. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не подлежи на проверка за съответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които Република България е страна. И това е така, защото чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията предвижда такава възможност единствено за законите, а не и за останалите актове на Народното събрание.По изложените съображения не може да се оспорва пред Конституционния съд разпоредбата на чл. 3 ПОДНС за съответствието й с общопризнати норми на международното право, и с международните договори, по които Република България е страна.Разпоредбата на чл. 3 ПОДНС е лустрационна норма, с която се продължава издаването на подобни разпоредби в различните закони след приемането на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (ЗДДБДС). Досега Конституционният съд няколкократно се е произнасял по отношение на такива норми. Прегледът на създадената практика на съда показва, че липсва единно решение за противоконституционност на подобни текстове. Съдът се е произнасял с конкретни решения по всеки отделен случай.  
II. По искането за установяване на противоконституционност.
В искането се поддържа, че разпоредбата на чл. 3 ПОДНС противоречи на чл. 67, ал. 1 от Конституцията, който гласи, че: “Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.”Ограниченията, въведени с чл. 3 ПОДНС са няколко – неучастие в ръководството на Народното събрание, неучастие в ръководството на комисиите към Народното събрание, неучастие в международни делегации и неучастие като членове на четири от постоянните комисии на Народното събрание. За да се произнесе по направеното искане, Конституционният съд трябва да прецени, дали с въвеждането чрез чл. 3 ПОДНС на ограничение за част от народните представители не се нарушават конституционни норми и принципи.
Всеки народен представител може да бъде избран в ръководството на Народното събрание. Съгласно чл. 67, ал. 1 от Конституцията, народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. И затова, не може да има двоен стандарт въз основа на някакъв друг критерий, какъвто е сътрудничеството им с бившата Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия. Всеки народен представител черпи представителната си власт от народа и тази власт не може да се ограничава по никакъв начин от парламентарното мнозинство в Народното събрание.Трябва да се изтъкне още, че противоречието на чл. 3 ПОДНС с чл. 67, ал. 1 от Конституцията е производно, а основното противоречие е това с чл. 1, ал. 2 от Конституцията. Съгласно този текст: “Цялата държавна власт произтича от народа.
Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”, а това означава, че народът е първичният носител на властта.
Държавната власт се осъществява от народа, което става по двата начина, предвидени в чл. 1, ал. 2, изр. 2 от Конституцията: „непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”.
 И когато народът избира народни представители, той влага своята воля на конституционен носител на държавната власт, да бъде представляван от точно определени лица в Народното събрание.
Народът прави преценка на качествата на тези лица и тяхната способност да го представляват и да осъществяват неговата държавна власт още преди самия избор. Никой друг, включително и Народното събрание не стои над народа.Осъществяването на държавната власт от Народното събрание, включва и правото на народните представители да участват в неговите органи. Затова забраната, посочена в чл. 3 ПОДНС, а именно народните представители, които са били сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия да не участват в органите на Народното събрание, ограничава изразената воля на народа и това е нарушение на чл. 1, ал. 2 от Конституцията.

Поради изложеното разпоредбата на чл. 3 ПОДНС противоречи на чл. 1, ал. 2 и чл. 67, ал. 1 от Конституцията.Вносителите твърдят, че има нарушение на чл. 3 ПОДНС, с който се отстраняват народни представители, които са били сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, като кандидати за председател или заместник-председатели на Народното събрание. Разпоредбата на чл. 3 ПОДНС противоречи и на чл. 76, ал. 3 от Конституцията, според който на първото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник-председатели.Тези народни представители, които са били сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, от която и да са категория, посочена в ЗДДБДС, могат да заемат длъжностите в Народното събрание, посочени в чл. 3 от ПОДНС. Те са избрани за народни представители и това е достатъчно.Според становището на главния прокурор това няма пряко отношение към чл. 76, ал. 3 от Конституцията и същата норма е несъотносима към искането. Очевидно е обаче, че в случая изборът за председател и заместник-председатели се прави измежду всички 240 народни представители. Всеки народен представител е равен както по права, така и по задължения на всеки друг народен представител. Той има възможност да заема ръководни постове в Народното събрание, ако бъде избран, което става с гласуване в пленарна зала.
Следователно, въведената с чл. 3 ПОДНС забрана противоречи на чл. 76, ал. 3 от Конституцията. Текстът на чл. 3 ПОДНС е противоконституционен, защото ограничава правото на народните представители да бъдат избирани в органите на Народното събрание и ги разделя на имащи права и без права. Няма съмнение, че Народното събрание в никаква форма и по никакъв повод не може да ограничава правата на едни или други народни представители. И това е така, защото те са народни представители, което ще рече, че са представители на суверена. В този смисъл, искането за обявяване за противоконституционен на чл. 3 ПОДНС, като противоречащ на чл. 76, ал. 3 от Конституцията следва да се уважи.
По изложените съображения Конституционният съд приема, че искането на групата народни представители за обявяване на противоконституционността на разпоредбата на чл. 3 ПОДНС е основателно.Нарушен е и чл. 6, ал. 2 от Конституцията, тъй като равенството на всички граждани пред закона е основен принцип на всяко демократично общество. В чл. 6, ал. 2 от Конституцията равенството на гражданите пред закона е формулирано като конституционен принцип, който е в основата на гражданското общество и правовата държава. Въвеждането на допълнителни изисквания към народните представители противоречи на този принцип и на конституционните разпоредби, които го конкретизират. В искането се твърди, че текстът на чл. 3 ПОДНС нарушава чл. 6, ал. 2 от Конституцията, тъй като създава ограничения на базата на това, че в миналото лицата са били сътрудници на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия и така ограничава народните представители да заемат определени длъжности. В конституционната норма изрично се подчертава, че не са допустими „никакви ограничения”.
Прокламираният в чл. 6, ал. 2 от Конституцията принцип за равенство на гражданите пред закона не допуска законодателят да въвежда нито ограничения в правата на гражданите, нито привилегии, основани на изчерпателно изброените признаци”. (Решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8 от 2004 г.).
И затова в чл. 6, ал. 2 от Конституцията са посочени социалните признаци за недопускане на ограничение на правата.
Допускането на ограничения на основание на тези признаци нарушава принципа за равенство пред закона. По този начин Конституцията изрично изключва въвеждането на неравенство в правната система въз основа на изброените в нея критерии.
Поради това разпоредбата на чл. 3 ПОДНС е противоконституционна. Тя противоречи на чл. 6, ал. 2 от Конституцията.В чл. 6, ал. 2 от Конституцията равенството на всички граждани пред закона е формулирано като конституционен принцип присъщ на всяко демократично общество.
То е прокламирано като общочовешка ценност (Решение № 14 от 1992 г. по к.д. № 14 от 1992 г.) и този принцип с пълна сила важи и за народните представители. Твърди се, че опитът за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания при прилагането на законите, противоречи на този принцип и на конституционните разпоредби, които го конкретизират (Решение № 1 от 1993 г. по к.д. № 32 от 1992 г.).
 Равенството означава равнопоставеност на всички граждани пред закона и задължения за еднаквото им третиране от държавната власт. Освен това тази разпоредба не търпи никакви ограничения, доколкото гласи, че „всички граждани са равни пред закона”.
 Трудно е да се сподели, че лицата, служили на държавата, изградена на една отречена идеологическа система и то по един недопустим за едно демократично общество начин не могат да заемат ръководни постове в Народното събрание.
 Затова временните ограничения не са допустими по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Конституцията.
„Поначало принадлежността към бившата Държавна сигурност не засяга доброто име на проверяваните лица. Тяхната дейност е била правно регламентирана дейност и като цяло нейната аморалност може да бъде имплицирана само ако действащото по това време право е било обявено за противоконституционно” (Решение № 10 от 1997 г. по к.д. № 14 от 1997 г.).
Независимо от това в общественото съзнание отделни форми за дейност се считат за несъответни на обществените норми на морала, т.е. за опозоряващи.
С оглед на функциите на бившата Държавна сигурност е преобладаващо обществено мнение за укоримост на такова сътрудничество. Общественото съзнание пренася отрицателното си отношение към органите на бившата Държавна сигурност върху нейните сътрудници, без оглед на конкретната им дейност.
 „Конституционно недопустимо е обаче законодателно да се създава колективна презумпция за укоримост на определени категории правнорегламентирани дейности без установяване на конкретната дейност на определено лице.
Създават се условия за накърняване на достойнството и правата на гражданите, които са конституционно защитени ценности” (Решение № 10 от 1997 г. по к.д. № 14 от 1997 г.).
Лустрационната норма на обсъждания текст обхваща всички категории сътрудници, посочени в закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Оспорената разпоредба на чл. 3 ПОДНС предвижда дискриминация, основана на признаците посочени в Конституцията.
Поради това тя съществено нарушава конституционния принцип на равноправие и противоречи на чл. 6, ал. 2 от Конституцията.
Възприетият критерий в чл. 3 ПОДНС, за да се ограничат правата на някои народни представители е фактът, че са били сътрудници на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия.
На това основание се извършва ограничение на конституционните им права. И този критерий е свързан с тяхното лично и обществено положение. А това са критерии, по които Конституцията забранява да се въвеждат ограничения на правата на гражданите, което се отнася и за народните представители.
Тази дискриминационна мярка лишава народните представители от възможността да осъществят държавната власт в Народното събрание и не им позволява да изпълняват конституционните си функции възложени им от избирателите.Конституцията не позволява подобни ограничения, а като ги въвежда, чл. 3 ПОДНС нарушава Конституцията.

В този смисъл са и посочените по-горе решения на Конституционния съд:

Решение № 8 от 1992 г. по к.д. № 7 от 1992 г.,
Решение № 11 от 1992 г. по к.д. № 18 от 1992 г. и
Решение № 2 от 1999 г. по к.д. № 33 от 1998 г.

С Решение № 14 от 1992 г. по к.д. № 14 от 1992 г. съдът е приел, че критериите по чл. 6, ал. 2 от Конституцията са посочени изчерпателно, но е изтъкнато, че това не изключва възможността за ограничаване на права “на основание и на други социални признаци”.
 Това ограничение е също недопустимо и също ограничава принципа на равенството. Сътрудничеството на Държавна сигурност може да се оцени като социален признак, който обаче е дискриминационен и не може да въвежда ограничения.
Признакът “сътрудник” на Държавна сигурност вече е бил оценяван като лустрационен и дискриминационен.
И на това основание Конституционният съд е обявил с посочените по-горе решения за противоконституционни съответните разпоредби от Закона за администрацията, Закона за банките и кредитното дело и Закона за пенсиите.
III. По искането за несъответствие с международни договори, по които Република България е страна – Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите.
Конституционният съд може да се произнася за съответствието на законите с общопризнати норми на международното право и с международни договори, по които Република България е страна. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не е закон и в този смисъл Конституционният съд не може да преценява доколко той съответства на международното право.
По тези съображения отхвърля като недопустимо направеното искане в тази му част.

Ето защо, по изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията и чл. 25, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд, Конституционният съд
РЕШИ:
Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (Обн., ДВ, бр. 58 от 27.07.2009 г., изм., ДВ, бр. 60 от 30.07.2009 г.).Прекратява поради недопустимост производството за установяване на несъответствие на чл. 3 от същия нормативен акт с общопризнати норми на международното право и с международни договори, по които Република България е страна.
 
Съдиите Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков са подписали с особено мнение т. 1 от диспозитива на решението.

Председател: Евгени Танчев

 
ВТОРИ ОПИТ
 
05.09.2012г.
Текстовете, внесени от Лъчезар Тошев от Синята коалиция, предвиждаха временно 10-годишно ограничение за кадри на ДС да заемат ръководни постове в редица държавни институции и дружества, сред които МВР, Висшият съдебен съвет, военното министерство, Българската народна банка, разузнаването и службите за сигурност, "Националната електрическа компания" и "Българския енергиен холдинг". 
Обсъждане на предложението на практика нямаше, като вносителите посочиха единствено, че подобни ограничения са въведени в доста от посткомунистическите държави.
Въпреки това гласуването премина очаквано вяло.  
В него участваха само 97 от 240-те народни представители, като от тях 67 бяха "въздържали се", "против" – 18, а "за" – само 12.
Само 4-ма от общо 69 присъстващи в залата депутати на ГЕРБ не се въздържаха, като двама отхвърлиха и двама подкрепиха лустрацията.
 
Традиционно всички социалисти, общо 15, гласуваха "против", а от ДПС един подкрепи идеята на Тошев и двама се въздържаха.
 
Изненадващо само трима депутати от Синята коалиция взеха участие в гласуването, подкрепяйки предложението. 
"Атака" изобщо не участваха, а 6-ма от независимите подкрепиха лустрационните текстове. 
Това бе поредният неуспешен опит за прокарване на забрана за участието на ДС-сътрудници в държавното управление. Досега единственият частичен напредък по темата бяха промените в Закона за дипломатическата служба, които забраняваха на хората от ДС да заемат определени постове в системата на външното министерство, приети през ноември м. г. 
Те обаче бяха отменени от Конституционния съд с основния аргумент, че негативната обществена оценка за дейността на тайните служби на тоталитарната държава не може да бъде основание за ограничаване на конституционните права на български граждани. КС по традиция твърдо се противопоставя на всеки опит за въвеждане на каквито и да било ограничения пред щатните и нещатните сътрудници на репресивния апарат на комунистическата партия.
 
 

На 5 септември 2012 г. Народното събрание отхвърли законопроект на Лъчезар Тошев за лустрация.
Законопроектът за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности е бил разгледан в Комисията по правни въпроси, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и те предлагат на Народното събрание да не приема законопроекта.
В гласуването участват 97 народни представители, 12 гласуват "за", 18 - "против", 67 - "въздържали се".
 
ГЕРБ: 2 "за", 2 "против", 65 "въздържали се"

БСП: 15 "против"

ДПС: 1 "за", 2 "въздържали се"

Синя коалиция: 3 "за"

Атака: няма гласували

Независими: 6 "за", 1 "против".
 
Източник : http://decommunization.org/
 

 
ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 5 септември 2012 г.
Открито в 9,02 ч.
05/09/2012
 
(...)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви и ние.
Следва доклад на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Кой ще ни прочете доклада на тази комисия? Има ли член на комисията?
Заповядайте. Госпожа Дукова ще прочетете доклада.

ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ДУКОВА:

ДОКЛАД
относно Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и група народни представители на 11 май 2012 г.

На редовно заседание, проведено на 14 юни 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и група народни представители на 11 май 2012 г.
Законопроектът беше представен от господин Лъчезар Тошев.
Предлаганият проект на закон урежда временно въвеждане на ограничение за заемане на ръководни длъжности в държавната и общинска администрация, както и в правосъдните органи на лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносителите смятат, че 23 години след началото на демократичните промени въпросът е все така актуален, тъй като досега не е намерил своето решение.
В редица бивши социалистически държави отдавна са приети и действат лустрационни закони. Те не са заплаха за основните човешки права, не са акт на реванш или налагане на справедливост, нито са наказание по презумпция за вина. Целта им е да гарантират успешното провеждане на държавната политика в процеса на демократизация на обществото.
Законопроектът е в съзвучие с приетата Резолюция 1096/1996 г. на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Във връзка с настоящия проект на закон е предложен и законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

В проведената дискусия бяха изразени мнения, че законопроектът е закъснял, загубил е своята актуалност и представлява заплаха за нарушаване на човешките права, създавайки реални предпоставки за дискриминация. Част от членовете на комисията изразиха противни становища. Според тях внасянето му е все още навременно и необходимо за българското общество, а незаемането на ръководни длъжности не е дискриминация.

След проведената дискусия, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 2 гласа „за”, 3 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и група народни представители на 11 май 2012 г.”
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.

От името на вносителите кой ще представи законопроекта?
Господин Тошев, имате думата.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Няма никой друг от вносителите в залата, така че на мен се пада честта да представя този законопроект, който е подписан от осем народни представители – шест от СДС и двама от ДСБ.
Това е законопроект, който трябваше да бъде приет много отдавна, но в народните събрания досега не се е намерило мнозинство, което да подкрепи приемането на такъв законопроект. Причината за това може да бъде търсена, да се намират обяснения или оправдания, но до момента наистина не се е намерило мнозинство, което да подкрепи такива мерки.

За разлика от нашето Народно събрание, в други страни такива закони са приети много отдавна. В Германия законът ще действа до 2019 г. В Чехия е действал 10 години. В Румъния има 5-годишен срок на действие на такива мерки. В Полша и Македония например пък се подават декларации от лицата, заемащи ръководни постове и ако декларациите не са верни, тогава има санкции за тях.

През годините са правени различни опити за въвеждане на такива лустрационни мерки. Единият от тях беше успешен.
Това е Законът за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия, който беше приет през 1992 г.
Със свое Решение № 1 от 11 февруари 1993 г. по конституционно дело № 32 от 1992 г. Конституционният съд отхвърли оспорването, че такъв законопроект е противоконституционен. Записано е в мотивите, че възможността на един учен да стане ръководител или член на ръководен орган не е право, не е избор на професия и място на работа.
Следователно критиките относно въвеждането на ограничения за определен период на лица, които са били свързани с репресивния апарат, да заемат ръководни длъжности, подчертавам – ръководни длъжности, по никакъв начин не засягат правото на труд. Това е доста мека мярка, с която се цели да се подкрепи демократичният път за развитие на България.

Само преди 1-2 дни нашият министър-председател Бойко Борисов заяви, че има среди в България, които все още имат своята пъпна връв с Москва, спомняйки си за старите съветски времена и така нататък. Как може да бъде прекъсната такава пъпна връв? Като се отнеме възможността на такива лица да заемат ръководни длъжности, тоест от тях да не зависят решенията, които се вземат, а това да бъдат лица, които не са обвързани в миналото с тайните служби на репресивния режим.

При изработването на законопроекта сме се съобразили с изискването на Резолюция 1096 на ПАСЕ, която беше приета през 1996 г., като даваме възможност всеки един акт да бъде вземан индивидуално и да подлежи на съдебна защита, тоест право за оспорване на този акт пред съда. Това съответства и на точки 12 и 13 от споменатата резолюция, като в т. 12 Асамблеята подчертава, че по принцип тези мерки могат да бъдат в съответствие с демократичната държава под върховенството на закона, ако бъдат спазени няколко критерия.
Първо, вината като лична такава, а не колективна, трябва да бъде доказана във всеки отделен случай. Това подчертава нуждата от индивидуално, а не колективно прилагане на лустрационните закони.

Второ, правото на защита – презумпцията за невинност до доказване на противното и правото на обжалване пред съда трябва да бъдат гарантирани. Отмъщението никога не може да бъде цел на подобни мерки, нито пък трябва да се позволи политическа или социална злоупотреба с процеса на лустрация. Целта на лустрацията не е да се наказват хора, които се смятат за виновни – това е задача на прокурорите, които използват наказателното право, а да се защити новосъздадената демокрация.

В следващата точка Асамблеята препоръчва да се вземе като примерно ръководство това, което се съдържа в Документ 7568 от 3 юни 1996 г. на ПАСЕ.
Това е докладът на господин Адриан Северин – социалист от Румъния, който беше и председател на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. (Показва  го.) Там са посочени начините, по които трябва да се провеждат такива мерки.
Въпросът, който бихме искали да поставим днес, е: дали в Четиридесет и първото Народно събрание ще се намери мнозинство, което да заеме позиция по този въпрос – категорична позиция, и да предложи въвеждане на такива мерки за един период – можем да го обсъждаме (в някои страни е 5 години, в други – 10 години, различен по продължителност период), в който такива лица, които са били свързани с репресивния апарат на комунистическия режим, през 2000-та година беше обявен за престъпен в България, да бъдат лишени от възможността да заемат само ръководни длъжности?

По-меко предложение от това не мисля, че може да има, но такава мярка днес е необходима. Особено необходима е там, където се сблъскват геополитически интереси и където България трябва да има суверенното право сама да взема своите решения, без да се оказва влияние от една или друга страна при вземането им.

Това е разделителна линия, по която днес ние призоваваме Народното събрание да вземе страна и да се знае кой от коя страна на тази разделителна линия застава. Надявам се Народното събрание да намери необходимата воля и да подкрепи предложения законопроект. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И аз Ви благодаря, господин Тошев.
Откривам дебата.
Желаещи за изказвания има ли? (Реплики от ГЕРБ: „Няма, няма!”.)
Заповядайте.

КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този законопроект е много важен от гледна точка на това, че той поставя вододел в мисленето и най-вече вододел по отношение на демократичното и недемократичното мислене. Какво имам предвид?

Вече 20 години, откакто сме свободна либерална демокрация. Имаме известен поглед по отношение на това какво се случи в близката история на страната ни. Имаме вече документи, по които можем да анализираме каква е била ролята на тези служби, които са били на пряко подчинение на тоталитарния репресивен режим. За всички нас е ясно, че беше антидемократичен, антихуманен – остро нарушаваше човешките права в страната.
Всички знаем как се случи преходът.
Ако тук има колеги, които не знаят, нека да се запознаят с изданията на Комисията по досиетата – това са повече от 9 тома, изцяло на база документи в различните сфери на обществено-икономическия живот: как е бил контролиран животът, как е бил управляван и каква е била конкретната отговорност на конкретните кадри, които са вземали решения – от най-високото до по-ниските нива в тези служби. Според мен това е вододел на демократично мислене и морал и на посттоталитарно мислене и замазване на фактите, истините и документите.

Много е важно за всички Вас, ако познавате или ако не познавате, да чуете разказите на десетките, стотици репресирани български граждани, лежали по затворите, по лагерите – да видите какви процеси са провеждани срещу тях, да видите какви са били техните провинения.
За съжаление, виждам, че тук няма достатъчно воля и мнозинство, което да се разграничи ясно: „за” или „против” това, което се е случвало – тези, които са били активни или пасивни с действие или бездействие участници в процесите на репресия и на подкрепа на комунистическия режим и неговото управление – най-вече върхушката.

Така че дори в момента този закон да е в разрез с Конституцията, да има известен дискриминационен елемент, ако го подкрепим, дори да изпаднем в конфликт с Конституцията, това ще покаже, че тези текстове от Конституцията не са на мястото си.
Аз Ви призовавам още веднъж да помислите по тези въпроси, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители, защото има значение за бъдещето ни. Има значение и за миналото ни, защото мнозинството от гражданите смятат, че преходът не се случи по справедлив начин.
Нямаше да се случи по справедлив начин и преходът, и демократизирането на държава като Германия, ако там не беше проведен подобен процес – разбира се, много остро, процесът на денацификация. Правя това сравнение, макар и да не е много точно, да е малко пресилено, защото там мерките бяха крути, но затова Германия се отърси от миналото си и погледна към бъдещето си с гордо вдигната глава и с ясна визия за това какво е добро, какво е морално и какво не. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма и други изказвания.

Подлагам на първо гласуване Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители на 11 май 2012 г.

Гласували 97 народни представители: за 12, против 18, въздържали се 67.

Законопроектът не е приет на първо гласуване. (Реплики от народния представител Любен Корнезов.)
Благодаря, господин Корнезов, за забележката.
 
(...)
И ДРУГО СТРАННО ПОВЕДЕНИЕ НА ЧАСТ ОТ СИНИТЕ ДЕПУТАТИ 
София, четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Лъчезар Тошев и Мартин Димитров, предвиждащ разширяване на учебните програми с изучаване на престъпленията на тоталитарните режими, програма за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите и изучаване на религия и вероучение беше отхвърлен от Народното събрание и в пленарна зала.

За-гласуваха 9 депутати ( Само 5 от Синята коалиция, 1-от ГЕРБ, 1-от Атака и 2 от РЗС),
против бяха 20 (11 от ГЕРБ, 8 от КБ, 1 –от Атака),
а 80 (64 от ГЕРБ, 1-от КБ, 6 от ДПС, 9 от Атака) се въздържаха.
 
Гласували –„За” са :
 
Димитър Чукарски, от РЗС
Евгени Стоев от ГЕРБ
 
Иван Иванов, от СК(ДСБ)
Йордан Бакалов, от СК(СДС)
Лъчезар Тошев, от СК(СДС)
Любомир Иванов, от СК(СДС)
Мариана Даракчиева, от СК(СДС)
Станислав Станилов, от Атака
Цветан Цветанов, от РЗС

Очаква се правителството да внесе своя законопроект за образованието в който повдигнатите въпроси да намерят място.

(Соб.инф.) "Про и Анти"