Зографският манастир чества възстановяването на Храма на Св. Георги в Лида
http://toshev.blogspot.bg/2015/11/blog-post_16.html
От сайта Св.Гора-Зограф :
Това чудо на свети Великомъченик Георги е подобно на предишните и се е случило в Пафлагонската страна.
В град Амастрид живеел човек на име Леонтий с жена си Теофана.
Те имали голямо усърдие и любов към светия Великомъченик и винаги отивали за молитва и помощ в неговата църква, която била близо до реката Партениос; от името на тази река и църквата била наречена „Партение“ .
Те двамата украсявали църквата със своите богатства и понеже имали голяма любов към свети Георги, го избрали за свой домашен покровител и пазител на своите имения. Всяка година това благочестиво семейство празнувало тържествено паметта на свети Георги и давало богата трапеза както за сиромаси, така и за своите сродници и приятели. Те имали един син, когото кръстили на името на светеца, защото обичали това име и винаги го споменавали с уважение.
В това време на византийския престол бил Константин Осми, Багрянородни, син на Лъв Премъдри. Междувременно избухнала страшна кръвопролитна война.
Българите с много съюзници нападнали Византия, причинявали опустошения навсякъде и по тази причина се явила нужда да се събере под оръжие гръцкото войнство.
Леонтий, като жител на Амастрид Пафлагонски, имал войнски чин и му било заповядано да отиде на война срещу българите. Но понеже бил вече стар, а син му Георги млад и мъжествен, изпратил него вместо себе си.
Преди да го изпратят във войската, те завели своя любим син при църквата на свети Великомъченик Георги и като му го връчвали, с горещи сълзи на очи се молели пред иконата на Светия и казвали:
– На тебе, свети Великомъчениче Георгие, връчваме нашия единствен любим син, когото нарекохме на твоето име! Бъди му водач на бойното поле и пазител на живота, и ни го върни жив и здрав. Покажи ни помощта си според нашата вяра, за да те прославяме винаги и навсякъде за твоите благодеяния.
Като се помолили така, изпратили сина си в полковете на Цариградските войски. Когато започнала битката, отначало гърците побеждавали, но по Божие допущение силата преминала на българска страна и станала такава страшна сеч, че почти всички гръцки войници паднали под меча на българите с изключение на някои, които успели навреме да избягат от полето на сражението.
А пък Георги, синът Леонтиев, бил чудесно избавен по молитвеното ходатайство на светия Великомъченик Георги.
Един от българските войници като забелязал, че Георги е млад, пожалил го и след свършването на битката го отвел като пленник в България.
А Леонтий и Теофана, щом научили, че гръцките полкове са победени и като гледали, че любимото им чедо не се завръща, започнали безутешно да плачат, защото мислели, че е загинал в битката; и като паднали пред иконата на свети Георги, казвали:
– Мъчениче Христов, с такава ли надежда ти поверихме нашето любимо чедо, да стане храна на небесните птици и земните зверове? Така ли чу нашите непрестанни молитви и въздишки? Ако не се смиляваш за нас остарелите, то поне съжали се над неговата цветуща младост! Защо, Божий угодниче, презря нашето окаянство?
Така се молели тези благочестиви хора и мнозина от стоящите в църквата заплакали, а най-вече майката на Георги плачела безутешно.
Тази победа над гърците била през месец август. Настъпила есента, преминала зимата и дошъл месец април, в който се празнувала паметта на свети Великомъченик Георги. Леонтий и Теофана, при все че се лишили от сина си, не изменили своя обичай и пак тържествено отпразнували деня на свети Георги, понеже имали голямо усърдие и любов към светия мъченик.
Те приготвили богати трапези и след Божествената Литургия поканили своите роднини и приятели и повикали множество сиромаси и стари хора на угощението. По време на обяда всички говорили за сина им Георги, който не се завърнал от бойното поле. Родителите на Георги заплакали, и особено майка му, която горко плачела, а гостите ги утешавали. В това време Георги изпълнявал службата си в готварницата на своя господар, като си припомнял как тържествено е прекарвал празника на свети Георги при своите обичани родители и си казвал:
Каква ли трапеза е сложена сега у дома? Кои са дошли, какво обядват и какво ли мислят за мене? Дали ме смятат за жив, или ме имат за умрял? И в същото време плачел.
Наближило време да обядва господарят му и Георги трябвало да му отнесе ястието, което вряло в едно гърненце на огъня.
Като си избърсал сълзите, той снел гърнето и го понесъл при господаря си.
И в същия час се намерил в родителския си дом, стоящ между гостите с гърнето в ръце, което още продължавало да ври.
Всички се ужасили, като видели, че Леонтиевият син стои между тях с врящо гърне в ръце, а родителите му отначало не могли да го познаят и мислели, че е привидение, но като се уверили, че това действително е техният син Георги, се хвърлили на шията му, като го целували и плачели от радост, плакали и всички, които били на трапезата.
След това започнали да го разпитват как е останал жив в боя, къде е бил досега и как се е появил между тях. Той има разправил за всичко подробно и как чудодейно се избавил от робството:
– Работех в готварницата на господаря и ми беше заповядано да му отнеса гърненцето с това ястие, и щом направих няколко крачки към стаята, където обядваше господарят, ненадейно видях един воин, яздещ на кон, който ме вдигна заедно с гърненцето и не зная как ме постави между вас.
Като слушаха това всички, а най-вече родителите на Георги, въздадоха хвала на Бога и благодарение на светия Великомъченик Георги, който така чудесно избави и съхрани техния любим син. После вкусиха всички от ястието, което беше в гърненцето, но и тук стана чудо, защото колкото повече си сипваха, толкова повече се умножаваше ястието в него, при все че гърненцето беше много малко, а пък седящите на трапезата бяха много.
Всеблагият Бог направи така, че още повече да се прослави Неговият угодник свети Великомъченик Георги. Това гърненце с още много дарове подариха на църквата „Свети Георги“ и то се пази между свещените съсъди, за спомен на това преславно чудо, сторено от свети Георги в Амастрид Пафлагонски.