МОРЕПЛАВАТЕЛЯТ ДОНЧО ПАПАЗОВ НА 80 ГОДИНИ

ПРЕДСТОЯЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА 

"Невъзможният път"

от Дончо Папазов

Дончо Папазов е роден на 21.02.1939 г. в София. 

Произлиза от прочут казанлъшки род на производители на розово масло и търговци.

Той е известен български мореплавател, но това не е всичко. 

Двадесет години работи в киното и телевизията. 

Сценарист, редактор, журналист, автор и водещ на документални филми и телевизионни предавания. 

Активен участник в демократичните промени в България в началото на 90-те години на ХХ век.

Депутат от СДС в 36-ото Народно събрание, главен редактор и главен продуцент в БНТ, експерт в СЕМ. 

По образование е икономист- учил в Свищовската Академия "Д.А.Ценов" и повече от 15 години работи като научен сътрудник и ръководител секция в научноизследователски институт. 

През 60-те години участва в леководолазни археологически експедиции и е един от първите български леководолази. 

Бил е рекордьор по гмуркане без апаратура. 

Оттогава морето е неговата голяма любов.

Със съпругата му Юлия Гурковска (Джу) прекосяват със спасителна лодка Черно море, Атлантическия и Тихия океан. 

Имат най-дългото изминато разстояние и прекарано време на корабна спасителна лодка. С яхтата „Тивия“ и дъщеря им Яна обикалят Европа, а после и света (от Созопол до Созопол) за 777 дни. През 1988 г.осъществява мечтата си да обиколи света сам, без спиране, по Невъзможният път. 

За това постижение ще прочетете в книгата.

 

 Издателство „Вакон“ е издател на книгата.

164 дни, 19 000 морски мили, сам без спиране 

около света с яхтата „Тивия“, 

между „ревящите четиридесет“ и "неистовите петдесет"

 градуса.

За книгата:

С това романтично име е кръстен маршрутът, преминаващ на юг от нос Добра надежда, нос Луин и нос Хорн през Атлантическия, Индийски и Тихия океан. 

Малцина са моряците, които са се осмелили да мечтаят за него, а още по-малко са тези, дръзвали да го изминат.

През 1988 г. Дончо Папазов тръгва с дървената яхта „Тивия“ по Невъзможния път, на юг от „ревящите четиридесет“ градуса южна ширина, където ветровете и вълните са чудовищни, през полярната зима, сам и без нито една спирка. 

Тринайсетметровата „Тивия“ претърпява две преобръщания, първият от които причинява сериозни щети.

Двигателят на яхтата се поврежда още в началото на пътуването, така че Дончо плава, като разчита единствено на вятъра, платната и уменията си. 

 Електричество ползва само за радиосеансите със свои приятели от България и с радиолюбителите от различни точки по пътя си, които са негова опора в това невъзможно плаване. Студ, всепроникваща влага, самота, мрак… и постоянната битка с прииждащите вълни. 

Това е ежедневието на мореплавателя през близо шестте месеца и 19-те хиляди морски мили на тази околосветска обиколка. 

Но губи ли той присъствие на духа? Нито за миг. 

Книгата, е доказателство за това.

 Тя е написана по време на плаването по Невъзможния път и дава абсолютно автентична и уникална гледна точка върху преживяното от Дончо Папазов.

 Тя е жива, вълнуваща, изпълнена с финес, чувство за хумор и лека носталгия. 

„Какво усещам, приближавайки към Великия нос?

 Като че ли ми е тържествено… 

Двадесет години чакам този ден. 

Двадесет години се готвя за него. 

 Нос Хорн не е само точката Хорн. 

Той е мъката и дързостта на всички океани пред него. 

Огромният път около Земята, затворен, изстрадан в опасности. 

 За Хорн мечтаех, когато в България нямаше и помен от експедиции. 

По времето, когато пишеха книги за едно пускане със сал от варели и трупи по нашия бряг на река Дунав. 

 С Джу пробихме. 

С нея направихме първите български експедиции.“

Още по темата :

СНИМКИ НА ПРЕСИЯНА СТАНИЛОВА ОТ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА КНИГАТА НА 13 ФЕВРУАРИ 2019г.

 

 

 

 

Автограф за Иван Н.Иванов. Отдясно - яхтсмена и строител на яхти Мариел Самсонов

На 21 февруари 2019г. Дончо Папазов 

навършва 80 години!

Честит Рожден Ден!

Да си жив и здрав Дончо!

                         За още много години!

Още за Дончо

Дончо Папазов в Парламента :

ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 10 април 1992 г.
(Открито в 9 ч. и 20 м.)

https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/4/ID/1568

 

(…)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.

Следващото питане е на господин Дончо Папазов. Моля, народният представител да развие питането си.
Имате думата, господин Папазов.

ДОНЧО ПАПАЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, Дончо Папазов, народен представител от СДС, 25. Софийски избирателен район. Имам питане към министъра на вътрешните работи.
Уважаеми господин министър, за пръв път в световната история, комунистическите режими построиха огромни съоръжения, които трябваше да пазят границите не от външни врагове, не от нашественици, а отвътре навън, от собственото население. Беше създаден жесток граничен режим, който издигна желязна завеса между България и света. В резултат на налудничава подозрителност, хиляди декари земя беше похабена или престана да се използва за земеделски цели.
В продължение на стотици километри бяха опънати високи мрежи, по които като в концлагер течеше електрически ток. Действаха електронни алармени инсталации. По южната граница беше преоравана огромна площ, само за да остават следи от преминаващите. Погранични села бяха изселвани или занемарени. От десетилетия бе създавана истерична обстановка, в която деца и възрастни бяха приучвани да ловят хора. Бяха организирани хайки с кучета. На граничарите раздаваха награди за заловени или убити хора.
Уважаеми господин министър, по този повод задавам следните въпроси:
1. Кога ще бъдат демонтирани остатъците от граничната система, кльона и другите съоръжения? Какво точно се предвижда, за да бъде възстановен нормалният живот на границата и как ще бъде възстановена повредената земя?
2. Колко струват на данъкоплатеца граничните войски?
3. Каква е стойността на съоръженията по границите?
4. Какъв нов граничен режим предвиждате? Ще бъдат ли променени или съкратени граничните войски? Ще приложите ли опита за охрана на границите на западните страни.
5. Колко хиляди са осъдените за гранични нарушения?
6. Излежавали ли са чужденци присъди в български затвори? 1122.2
7. Какви награди са раздавани за убити или заловени бегълци? Имам сведения, че наградата за заловен човек е била 5 дни отпуск, а за убит - 10 дни, което е абсолютно антихуманно.
8. Кога най-после ще бъдат заведени дела за убийците на бегълци и за тези, които планираха и изградиха граничната охрана?
9. Какви обезщетения ще бъдат изплатени на семействата на избитите по границата?
10. Има ли все още минирани полета? И ако има, защо не са разминирани досега?
11. Спрян ли е електрическият ток по границата?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Папазов. На 11-те въпроса, съдържащи се в питането, ще отговори министърът на вътрешните работи господин Соколов.
Имате думата, господин Соколов.

МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, господа народни представители. Зададени са, както чухте, много въпроси. На десетия и единадесетия за мен ще е трудно може би сега да отговоря, защото не фигурират в питането и се задават сега. Но по зададените в писменото питане въпроси мога да дам следния отговор:
Инженерно-техническите съоръжения по западната граница бяха снети поетапно през 1990 г. с Постановление № 27 от 3 април 1990 г. на Министерския съвет. За демонтиране на загражденията по южната граница на този етап няма взето правителствено решение.
Или за да бъдат демонтирани инженерно-техническите заграждения и по южната ни граница, това може да стане с акт на Министерския съвет. Становището на Министерството на вътрешните работи - а аз смятам, че това е и политиката на нашето правителство - е към либерализиране на граничния режим, към снемане на всички тези неестествени за един нормален свят гранични заграждения. В интерес на истината обаче, трябва да се каже, че в момента тези заграждения не възпрепятстват напускането на лица - български граждани или чужди граждани на българската територия, по-скоро възпрепятстват влизането на лица без надлежни документи в нашата страна, нещо, което за момента е от някои гледни точки и аспекти дори може да се прецени като полезно. Става дума за възможността да влизат през нашата държавна граница лица от тъй наречените рискови групи, които, идвайки в нашата страна, създават много допълнителни проблеми.
Що се касае до това, как да бъде възстановен нормалният живот по границата и как да бъде възстановена повредената земя, с оглед на участъци, в които беше заявено, че има поставени мини - в другите участъци земята не е повредена - трябва да заявя, че наличието на заграждения по южната граница не е причина да не се обработва земята, намираща се между тях и линията на държавната граница. Напротив, на много места и в момента, макар че не са свалени загражденията, тази земя се обработва. По третия въпрос - колко струва на данъкоплатеца граничната истерия и граничните съоръжения - основната част от граничните заграждения, застроени от 1960 до 1968 г. По действуващите към момента на изграждането им цени, материалите за един километър са били на стойност около 5000 лв. Там, където загражденията са усилени с допълнителни съоръжения, един километър струва 6500 лв. Общо за 733 километра основни и 350 километра допълнителни съоръжения по южната граница са вложени материали на стойност около 6 млн.лв. В горепосочената сума не са включени транспортни разходи, разходи за ремонт и поддръжка. Средствата за труд за тяхното изграждане не са начислявани, тъй като са строени от военнослужещи от Гранични войски.
По четвъртия въпрос - какъв нов граничен режим предвиждате? Ще бъдат ли променени и съкратени Гранични войски, ще приложите ли опита за охранение на границата от западните страни. В момента в Министерството на вътрешните работи, а и не само в това министерство, се обсъжда концепция за по-нататъшната охрана на държавната граница на Република България, в съдържанието на която са заложени основни принципи и способи, прилагани в западните страни, а така също и оптимизиране на организационно щатната структура на силите за охрана на границата. Въпросът не е решен. Има съществуваща тенденция да се разделят сегашните Гранични войски на Гранични войски, които ще изпълняват само функцията за отбрана на границата и може би те ще преминат към Министерството на отбраната, и Гранична полиция, която ще бъде в състава на Министерството на вътрешните работи и ще осъществява само охранителни функции по нашите граници. По петия въпрос - в Гранични войски са съхранени книги и регистри за периода 1962 г. до настоящия момент. Този отговор вече аз съм имал възможност да го изнасям пред почитаемото Народно събрание. От направената справка се установява, че при опити за незаконно преминаване през държавната граница са били убити за този период и по време, когато Гранични войски са били към Министерството на вътрешните работи, защото и в този период има отделни периоди, в които те са били на подчинение на Министерството на отбраната - 105 лица. От тях българските граждани са 69, германци - 13, поляци - 3. За останалите няма данни от какво гражданство са. По седмия въпрос - какви награди са раздавани за убити или заловени бегълци. На военнослужещите от Гранични войски награди не са раздавани, а са поощрявани съгласно изискванията на дисциплинарния устав на Въоръжените сили на Република България. Предполагам, че това поощрение може би е това, за което уважаемият господин народен представител Дончо Папазов спомена - даване на допълнителна отпуска.
На местни жители, участвували в задържането на лица, опитващи се да преминат незаконно границата, обаче са давани различни предметни награди с невисока стойност.
Що се касае до въпрос 6 - колко хиляди са осъдените за гранични нарушения, излежавали ли са чужденци присъди в български затвори, отговорът не е от компетентността на Министерството на вътрешните работи. Данните следва да се вземат от Министерстовто на правосъдието.
По подобен начин стоят нещата и с въпрос 8 - кога най-после ще бъдат заведени съдебни дела за убийците на бегълци и за тези, които планираха и изградиха граничната охрана. И въпрос 9 - какви обезщетения ще бъдат изплатени на семействата на избитите по границата. Зададеният 10 въпрос - има ли минирани участъци - беше съобщено, че за съжаление има такива участъци и това, което е по-лошо, поне дотам, докъдето се простират моите сведения, без да твърдя, че те са изключително точни - информацията, която имам досега, е, че няма съставени карти на минираните участъци, т.е., че самото разминиране ще бъде осъществено трудно и с немалко опасност за хората, които ще го правят. И на последния въпрос - спрян ли е електрически ток, без да твърдя за точност и да имам претенции, мисля, че в момента по загражденията не тече електрически ток по южната ни граница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър. Господин Папазов, имате думата за уточняващи въпроси или...?

ДОНЧО ПАПАЗОВ (СДС): Благодаря за отговорите на министър Соколов.

По повод на първия въпрос - кога ще бъдат демонтирани остатъците от граничната система "Кльон" и останалите съоръжения беше казано, че трябва да има разпореждане на Министерския съвет. 1123.2 Оттук предлагам да бъде направено такова разпореждане на Министерския съвет, защото тази система освен всичко, тя е и символ на отминалото. Това е прочутата желязна завеса, която издигнахме между България и останалия свят, част от желязната завеса.
По повод на въпроса, колко струват граничните съоръжения, беше посочена една цифра от 6,5 млн.лв. в цени от времето, когато са строени. Разбира се, тази цифра звучи смешно днес, но аз я приемам.

 

(Красимир Премянов и Филип Боков правят някаква реплика, която не се чува добре) Ще ви кажа после.

Приемам  я. Въпросите, които имам и министър Соколов посочи - 6, 8 и 9, че са от компетенцията на министъра на правосъдието, моля да бъдат отправени към министъра на правосъдието и при възможност да ми отговори. Смятам, че наличието на минирани полета по нашата граница представлява опасност за живота на много хора, които живеят в този район, още повече, че никой не знае къде са. Страхувам се, че може да има нещастни случаи и призовавам да бъде направено всичко по най-безопасен начин и да бъдат ликвидирани тези минирани полета.
Отново благодаря на министър Соколов за отговора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Папазов, въпросите трябва да ги отправите Вие към министъра на правосъдието. Отправете съответните въпроси, понеже тук се касаеше за питане, трябва да отправите и ще се насрочи отговорът.

 

ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 26 май 1992 г.

(Открито в 15 ч. и 15 м.)

26/05/1992

https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/4/ID/2379

(…)

Думата има народният представител Дончо Папазов, който има питане към министъра на правосъдието. Питането на господин Папазов е относно режима по южната и западната граница на България. Господин Папазов, заповядайте, да развиете вашето питане.

ДОНЧО ПАПАЗОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, на 10 април тази година направих питане към министъра на вътрешните работи господин Йордан Соколов за режима по южната и западна граница на България. Според неговото мнениe част от зададените въпроси са от ваша компетенция. По този повод моля да ми отговорите на следното:

Първо, колко германци, поляци, чехи, руснаци и румънци са задържани при опит за бягство през българската граница?

Второ, има ли убити чужденци при опит за бягство през българската граница?
Трето, има ли присъди по този повод срещу чужденци и колко от тях са излежавали присъди в българските затвори?

Четвърто, какъв е общият брой на осъдените за гранични нарушения през годините на комунистическия терор?
Пето, кога най-после ще бъдат заведени съдебни дела срещу убийците на бегълци и за тези, които планираха, изградиха и поддържаха граничната истерия?
Шесто, какви обезщетения ще бъдат изплатени на семействата на убитите и на осъдените при опит за бягство?

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Папазов. Господин министре, имате думата да отговорите на това питане.

МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, питането на господин Папазов ме затруднява, защото не съм в състояние да дам отговор на всичките му въпроси. В министерството, за което отговарям, няма данни колко германци, поляци, чехи, руснаци и румънци са задържани при опит за бягство през българската граница. Тези задържания обикновено, не обикновено, а по правило, не са минавали през съдебните места.
Има ли убити чужденци при опит за бягство през българската граница? Също, ако има убити, тези убийства не са минали през съдебните места.
Какъв е общият брой на граничните нарушения през годините на комунистическия строй?
А преди това, има ли присъди по този повод срещу чужди граждани? Да, присъди има, данни има, обаче статистиката, с която разполагаме, е след 1975 г.
След 1975 г. са осъдени за опити за преминаване на границата незаконно и за другите гранични престъплления всичко 1388 души, от които 52 чужди граждани. Това са заловените и осъдените, а не тези, които са санкционирани извън съдебното ведомство.
Какъв е броят на общо осъдените вече ви отговорих.

Кога ще бъдат заведени съдебни дела срещу убийците на бегълци и тези, които планираха, изградиха и поддържаха граничната истерия? На този въпрос също не мога да ви отговоря. Той е от компетентност на Прокуратурата, която вероятно ще стигне и до него. Вие знаете, че в Германия например, този въпрос се смяташе като едно от основните престъпления на режима. При нас той не беше в тази острота, но не е в никакъв случай в незначителни размери, за да не спрем вниманието на Прокуратурата.

Какви обезщетения ще бъдат изплатени на семействата на убитите и осъдените при опит за бягство? Когато се установят убийците и когато срещу тях се заведе преследване, естествено ще се изплати такова обезщетение, каквото плаща съдът във всички случаи на лишаване от живот. Това е, което мога да ви отговоря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Папазов, ако искате да зададете уточняващи въпроси, имате възможност на два такива.

ДОНЧО ПАПАЗОВ (СДС): Благодаря ви за отговора. Може само да съжаляваме, че статистиката, която водите е от 1974 г., защото по данните, които имам, много повече преследвани и заловени чужденци има в предишните години. Разбира се, че това е от компетентността на Прокуратурата - да бъдат заведени процеси, но по някакъв начин тези процеси трябва да тръгнат. И си мисля, че това може да направи и да помогне министъра на правосъдието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Министре, заповядайте.

МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уверявам уважавания от мен народен представител господин Папазов, че каквото зависи от мен, ще го направя, макар че моите възможности при самостоятелността на съдебната власт и на Прокуратурата като нейна част са твърде ограничени и ще се сведат само до едно настоятелно напомняне. Вярно е, че престъпленията преди 1975 г. от този характер са много по-големи, но за съжаление, тогава не са се водили такива статистически наблюдения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папазов, вие нямахте уточняващ въпрос. Може би, ако желаете да кажете дали този отговор ви удовлетворява.

ДОНЧО ПАПАЗОВ: Благодаря за вторите отговори. Искам да използувам случая да напомня на всички народни представители, че продължават да седят граничните ограждения по южната и частично по западната граница на България. Това е една абсолютна отживелица от времето на "желязната завеса", в която ние бяхме изолирани от останалия свят. Използувам случая да напомня на министър-председателя 1122.4 господин Филип Димитров, че това е от неговата компетенция и че той трябва да разпореди да бъде премахната тази срамна граница.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папазов, ако имате и питане, можете да го оформите към министър-председателя по този въпрос. Давам думата на народния представител Васил Златаров. Господин Златаров има питане относно обстоятелствата около смъртта на Петко Търпанов във Варненския затвор през 1953 г. и издирването на неговия гроб. Въпросът е към министъра на правосъдието господин Лучников.
Господин Златаров, имате думата да развиете вашето питане.

(…)