Страници

16 април 2019

ПАМЕТ ЗА НАШИТЕ ОТЦИ ОСНОВАТЕЛИ: 140 ГОДИНИ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ



Приемането на Конституцията

Когато е приета, Конституцията на Княжество България е наименувана популярно „Търновска конституция“ – по името на старата българска столица, където са се провеждали заседанията.

 Първите ни депутати в краткия срок, който имат, приемат основния закон, така че в голямата си част той копира Белгийската конституция.


Учредителното събрание заседава от 10 февруари до 16 април 1879 г.

Нима може да се помисли, че за този кратък срок първите ни депутати, повечето от които без никакъв опит в такъв вид дела, биха могли да изработят и да приемат Конституция?

Не е възможно!

Ето защо се е очаквало те просто да одобрят с акламации предложения им от Царя-Освободител проект за Органически устав.

Вместо това те шкартират царския проект и приемат една либерална и модерна за времето си Конституция, гарантираща свобода, разделение на властите и върховенство на закона.





Някои днешни историци потвърждават, че за нейна основа е ползвана Белгийската конституция, но смятат, че това било станало чрез използване Конституцията на Румъния, та оттам, а не пряко, е било взаимствано.

Би било добре историците ни да познават по-добре историческите извори! 
Запазено е и е публикувано свидетелство на Драган Цанков за работата на Учредителното събрание в сборник от спомени на първите депутати.

(Спомени за Учредителното събрание от 1879 г., София, 1979 г., стр. 81) Ето какво казва самият Цанков по този въпрос:


 „Разгащените (т.е. либералите – б.а.), като по-многочислени от опнатите (консерваторите – б.а.), надвиха и съставиха българската конституция, като наметнаха на руския проект ямурлука на белгийската конституция, от която за щастие моята библиотека притежаваше тогава един екземпляр на французки език.“ 


Ето как е станало възможно приемането за два месеца на модерната Търновска конституция!


По време на Руско-турската война Драган Цанков е вицегубернатор първо на Свищов, а после на Търново.

 След Освобождението неговата популярност е огромна.

Той формира Либералната партия, която действа в противовес на Консервативната партия.

Въпреки че съгласно Берлинския договор в България по това време има временно руско управление, той се включва в изграждането на новата българска държавност с изключителна всеотдайност.

„Целий свят знае, че всичко, което има наший народ, спечелил е сам.

 Ако има училища, сам си ги е построил! Ако има национална църква, сам я е добил!
А сега вече имаме и Народно събрание!” – казвал той.




В Учредителното събрание Цанков се противопоставя на руския проект за Органически устав, който бил доста мракобесен.

На него дължим това, че нашият основен закон е наречен Конституция. 

Конституцията е присъща на самостоятелните държави, а не на автономни провинции на една или друга империя.

 Макар “де юре” Княжество България по това време да е васално на султана, “де факто” то е васално на Руския император.

Всъщност Русия назначава първите български правителства.

 Когато днес от дистанцията на времето съдим нашите отци основатели, ние често не вземаме предвид именно този факт.


Император Александър II, който е бил реформатор, все пак се е съгласил с решението на българите.





По време на дебатите Цанков, като вещ в църковните борби, се противопоставя на предложението Българската църква да стане независима от Екзархията в Цариград.

Екзархията обединява всички територии, населени с българи, а Княжеството по това време обхващало една неголяма част от тях.

Единството на българската нация е трябвало да се запази!

След речта му депутатите започват да скандират „Единство!“.

 Така българската църква продължава да се ръководи от Екзарха в Цариград.

 
Драган Цанков се намесва и при опитите да се разтури Събранието.

... Димитър Маринов свидетелства за това в същия исторически извор.

“Когато посред речта си Славейков споменал с присъщия си чепат селски хумор за нещо адвокатите и ги нарекъл скакалци, от залата се разнесъл вопиющ вик:

Нас псуват! 
Какво прави председателствующият? Защо не спре оратора?


Викал Григор Начович.



Григор Начович


 


Долу председателят! – извикал друг консерватор, Балабанов.





В своите спомени Димитър Маринов пише:

“Депутатите чорбаджии бяха насядали не на обикновените си места, а между селяните и еснафлиите депутати, което показваше, че нещо изнапред е скроено, а сега сновяха между депутатите и викаха:

 – Бягайте! Ще ни избият! 

 

А пък дядо Милетий, дядо Григорий и архимандрит Константин (днешний Врачански) отидоха по-далеч. 

Като напускаха залата с демонстрация, обръщаха се към селяните и другите с думите:  

- Бягайте! Вярата ни пропада! 

Депутатите бяха настанали на крака със стиснати юмруци едни срещу други и викаха, колкото ги глас държи, а на някои места се дадоха и по някоя плесница. 

Кореспондентите, слисани, избягаха в съседните стаи и оттамо наблюдаваха грозната сцена, очаквайки тая караница да свърши с кървава схватка. 

Още минутка и залата щеше да бъде празна, защото не само селяните и еснафлиите депутати, но и мнозина от болшинството паднаха в недоумение. 

Психиката на тълпата, по закона на сугжестията (внушението – б.а.), беше обхванала всички. 

Настъпил бе критически за съдбата на Събранието момент. 

От прага на отворената врата преосвещенство Милетий викаше: 

 – Бягайте! Що стоите още? 

Тая последната дума не беше доизказал, когато някой го сграбчи отзаде под мишниците и тласна го така силно низ стъпалата надолу, щото всички чуха как владиката се сгромоляса, а задните чинове бяха видели как калимявката на архиерея се търкулнала надолу. 

Тоя някой беше Драган Цанков. 

Като тласна владиката, той затвори вратата и със стиснати юмруци се обърна пребледнял, със светнали очи към депутатите и викна:  

– Всеки на местата си! 

Цанков беше в този момент безподобен. 

Всеки замръзна на мястото си. 





Славейков, който през всичкото време стоеше на трибуната с хладнокръвие, продължи и свърши своята реч.”






Първоначално Цанков се противопоставя на поканата да влезе в първото и второто българско правителство.

По този повод ген. П.Паренсов пише :

"Цанков навярно ще откаже. 
Той е най-хитрият човек в България!"

 

А В.И. Немирович- Данченко пише  за Цанков

"Енергичен и безспорно най-умен между своите, той целия си живот е посветил на възраждането на родината си."



ОТЦИТЕ ОСНОВАТЕЛИ - ДЕПУТАТИТЕ В УРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ, 1879г.









Киряк Антон(ов) Цанков


 

Не е изненадващо, че скоро след това Драган Цанков е избран за министър-председател на третото българско правителство – от 23 март/3 април до 28 ноември/6 декември 1880 г.

В следващия кабинет – на Петко Каравелов, той за кратко е министър на вътрешните работи.

Причината за оттеглянето му от премиерския пост е скандал в Дунавската комисия свързан с противопоставянето между Австро-Унгария и Русия.

Обещал подкрепа на австрийците, той инструктира племенника си Киряк Цанков – тогава български представител в комисията, да гласува в полза на Русия.

От друга страна, по време на своето първо правителство Цанков изработва и налага "Временни правила за църковното управление" с което предизвиква остра реакция на Русия и Руската Православна Църква.

 На заседание  проведено на 21 – 30 ноември 1880г. архиерейски събор в София на митрополитите в Княжеството, приема законопроекта за Екзархийски устав, изработен от Драган Цанков, който след това става и закон. 

Екзарх Йосиф веднага пристига в България за да се противопостави на приетото решение.

Църковният скандал продължава до 1883г., когато се приема Екзархийски устав, адаптиран към факта на съществуването на българска държава.




 СВЪРЗАНА ТЕМА :


СЕВЛИЕВСКИЯТ ДЕПУТАТ В УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ 

 Чорбаджи ГАТЮ КЪНЧЕВ