Страници

27 април 2019

ВЕЛИКА СЪБОТА : БЛАГОДАТНИЯТ ОГЪН ОТНОВО СЕ ПОЯВИ В ЙЕРУСАЛИМ





В 14:30 часа  Благодатният огън отново се появи на Гроба Господен в Йерусалим.





Това чудо, което се случва от 4 век насам на православната Велика Събота, представлява всъщност някакво електрическо явление, студен огън, подобен на "Огньовете на Св.Елм".

Разказите на Йерусалимският  патриарх Диодор и други очевидци, показват, че при влизането на патриарха в Кувуклията (Гробът Господен), след т.нар. епиклезна (призоваваща) молитва, плочата над Гроба започва да изсветлява.

След това от тази студена светлина се отделят отделни кълбовидни образования с големина на перли.

Патриархът събира с памук перлите на едно място и от тях запалва двата снопа с по 33 свещи, които е донесъл със себе си. Или ако се е запалило "Вечното кандило" ги запалва от него.

За да няма измама, неговите действия се наблюдават от близка дистанция - примерно от метър и половина, от арменският предстоятел в Йерусалим, който не е от православната общност, но който е допуснат до предверието на Гроба Господен, наречено "Предвериекто на Ангела".

Там е поставено парче от оригиналния камък с който е била затворена гробницата и който е отвален от Ангела при Възкресението Христово.

Останало е малко парче от камъка, защото други негови части са взети като реликви в редица църкви по света.

От Предверието се вижда всичко, което става вътре в Кувуклията.

Предверието на Ангела. През вратата се вижда Гробът Господен.




Когато дойде огънят, патриархът взема запалените снопове свещи и  излизайки ги подава през два елипсовидни отвора отстрани на Кувуклията, откъдето първите поклонници запалват на свой ред своите свещи и предават огъня на другите.

Този огън вече изгаря!
Той не е студен огън, като този, който се появява от плочата на Гроба Господен.




Преди години - през 1579г., арменският католикос, получил право от турския управител на Йерусалим, пръв да влезе в Кувуклията и да изпроси с молитви Благодатният огън.

Но дълго време се молил без резултат.

Православните, начело с Патриарх Софроний IV стаяли отвън до вратите на храма.

Тогава се чул гръм и средната от трите колони се разцепила.



От нея се появил Благодатният огън.

Патриархът взел от него и дал на вярващите наоколу.

От тогава няма претенции от други църкви да получават Благодатния огън на Велика Събота.

 Разглеждал съм пукнатината в колоната и забелязах, че това не е точно пукнатина, а камъкът сякаш се е стопил.



Интересно, че през 1994г. Благодатният огън се появил от самосебе си не по обичайното време, а през юли.

Според свидетелстовто на клисаря при Гроба Господен - Александър Михайлович, това ставало сутрин през дните от 10 до 21 юли 1994г.и било виждано не само от него, но и от присъстващите.

Приело се, че това е предзнаменование.

Понякога Благодатният огън дори излиза от Кувуклията по плочите навън.
Често преди слизането на огъня, около Кувуклията пресветват синкави светлини.

Правени измервания на електромагнитното поле в храма по време на това чудо, които установяват, че преди да се появи огънят, има рязък скок в електромагнитното поле.

Ръководителят на лабораторията за йонни системи към института Курчатов Андрей Волков е извършил такива измервания в момента на слизането на благодатния огън.

Божи Гроб е традиционно място за поклонение на българите - от примането на Християнството при Княз Борис Михаил та чак до днес.

Ето един от тях, "Нетко от Коприщица", който през 1854г. докато чакал да се отворят църковните врати е издълбал името си на врата на Храма на Божи гроб.






26 април 2019

РАЗПЕТИ ПЕТЪК : ПЛАЧ НА СВ. БОГОРОДИЦА ПРИ КРЪСТА ХРИСТОВ




Голгота



Текст, който на български не може да се намери в интернет.


Сп. Духовна култура, кн. 1 и 2, стр.59-63, януари и февруари 1941г.

Нашата способност да говорим, да изразяваме с думи своите мисли и чувства,  е един голям  и безценен Божий дар. Али не всеки благоразумно се ползва от тоя дар, не всеки ражда добри думи. „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро – казва Спасителят, - а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата.“ (Лук. 6.45.).

Човеците обикновено раждат, пишат и устно произнасят много и различни думи. А колко малко от тия думи принасят що-годи полза! Но има и личности нравствено съвършени, одухотворени и огрети от вътрешна светлина, от устата на които излизат особени думи. Това са думи в истинския и висш смисъл, които се раждат от душата и при раждането си откъснат със себе си и частица от нея, като изнасят навън нейните съкровени неща. Като златни плодове израстват в душата тия думи и се наливат от нейните сокове. Скрити душевни мисли се таят зад тях; пълнота на душата тупа чрез тях. Те са сила и при срещата с друга душа, тия думи-сили блестят като светкавица, гърмят и срещната от тях душа цяла – от единия до другия край се пронизва от нови за нея чувства, мисли, желания, изпълва се с нови настроения, като че ли гола се е допряла до друга гола душа. Та иначе не може и да бъде. 
Такива думи се пишат не с мастило , а с кръв, която на редки капки тече по гърдите и тая кръв в която  има живот, никога не се сгъстява. С пламенни букви неугасимо горят мъдрите, умните думи.

Както светилник се запаля от пламъка на друг светилник, така и душата пламва от докосване до пламенеещите думи на друга душа. Из недрата на светлите духоносни личности се раждат думи, на които слиза Божията благодат. И от тия думи вее прохлада, тишина за болната, изморена душа.

Те се леят в сърцето като целителен балсам, лекувайки болни рани. От тях лъха благовонен аромат, недостъпен за литературния критик, но живо усещан от вярващото сърце.

Най-вече такива благодатни думи (като не говорим за думите на Божествените Писания) срещаме в песнопенията на нашата църковна служба.

Сред многото дивни по своята вътрешна сила църковни песни, песнопенията през Св. Велики пости, Страстната седмица и Великденските празници тайнствено притежават една особена  духовна красота.

Като че ли безкрайната дълбочина на извършващите се страдания Господни и Възкресение сама блести чрез тайнствена светлина в тия църковни песни.

А сред тия песнопения далече не последно място заема малко известното творение на Симеон Логотет под название : „Плачът на Св.Богородица при Кръста Христов“.

Това творение написано във формата на канон, на малцина е обръщало вниманието, навярно защото по църковния устав, се пее в килиите – на повечерието на Велики Петък.

А то е толкова трогателно и пленително по съдържание, че заслужава да бъде четено от всички. 

А какво ни рисува Симеон Логотет в това творение? 

Праведният Симеон, вземайки някога на ръце четиридесетдневния младенец  Иисуса, по вдъхновение предвидял кръстните страдания и смърт на Марииния син, както и ония душевни терзания и мъки, които щяла да изпита Божията Майка. Като се обърнал към Пресветата Дева, между другото той е казал и тия страшни пророчески думи :

„И на самата тебе меч ще прониже душата“ (Лук.2.35), т.е. искал да и каже той – неверието на хората ще стигне до там, че те ще предадат на смърт своя Спасител и ти самата ще бъдеш свидетелка на туй тежко и скръбно за тебе зрелище.

Тръните на Иисусовия венец, гвоздеите на Неговото разпятие, копието на Неговото пробождане, Неговите рани, Неговият болезнен вик, Неговият умиращ поглед – всичко туй като остър меч ще прониже твоето майчинско сърце.

Предреченото на праведния Симеон в Йерусалимския Храм се изпълнило с всичкия си ужас в деня на Христовото разпятие.

През тоя страшен ден Божията майка, гледайки своя божествен Син прикован на Кръста е изпитала най-големите душевни мъки, каквито някога е изпитала някоя майка. Какви горчиви сълзи е проляла тя на  Голгота, какви скръбни чувства е преживяла при Кръста на своя непрежалим син.  Това ясно и живо ни предава църковният песнописец Симеон Логотет в своя канон.

На няколко страници в тоя канон пред нас минава величествената трагедия :

Разпятието на Праведника, погребението на Бога, неизразимата скръб на майката, отчаянието на учениците.

Но човешката скръб и човешкият ужас се смекчават от смирението на Божеството и предвъзвестяваната радост от Възкресението и спасението на целия свят.

Едва ли ще се намерят гърди, които да не се наранят от Плача на Богородица.
Кой може да си представи толкова закоравяла душа?

Но мъжкото сърце, което не знае нито мъките, нито радостите на майчинството, което не вижда в детето си част от своето тяло, то не изпитва нито хилядна част от оная скръб за Христа, която изпитала Пречистата Дева и от която ще се свият сърцата на всички майки при четенето на Плача.


И на тях именно, на многострадалните майки би трябвало да се посвети туй дивно творение на Симеон Логотета, понеже те еднички ще го преживеят, ще го изпитат в гърдите си и ще намерят в него източник на нова радост.

 Прев.  Х.




Свети Симеон Метафраст или Симеон Логотет ( 900 - 987г.) заради своя благочестив живот е причислен от светата Църква към лика на светиите (паметта му се празнува от Св. Църква на 9 ноември).

Автор е на "Жития на светии" ("Синаксарион"), преразказвани от него и на сборник поучителни изречения, речи, писма, черковни песни и византийска хроника за събития от 813 до 948г.



Ето самия текст на канона :





ПЛАЧ НА СВ.БОГОРОДИЦА ПРИ КРЪСТА ХРИСТОВ



Канон

От

Св. Симеон Логотет


Глас 6, Песен 1

Ирмос

 Израиль, след като мина пешком по морската бездна, като по сухо и видя гонителя фараона да потъва, 
викаше : Да пеем на Бога победна песен.

 Припев :

 Слава тебе Боже наш, Слава Тебе.

Пречистата Дева, като видя Тебе, Сина и Господа да висиш на Кръста, люто се терзаеше и заедно с другите жени въздишаше и нареждаше.

Слава тебе Боже наш, Слава Тебе.

Виждам Те сега, мое възлюблено и любимо Чедо да висиш на Кръста и люто се наранява сърцето ми- рече Пречистата.
Но кажи утешителна дума, Преблаги на Твоята рабиня.

Слава тебе Боже наш, Слава Тебе.

Доброволно, Сине мой и Творче, търпиш на дървото люта смърт – говореше Дева, като стоеше при Кръста с възлюбления ученик.

Сега и всякога и во веки веков.


Сега се лиших от моята надежда, радост и веселие, 
от моя Син и Господ : Горко ми, къса ми се сърцето!- плачейки, нареждаше Пречистата.

Песен 3

Ирмос 

Няма свят като Тебе, Господи Боже мой. Ти Преблаги си издигнал силата на Твоите верни и си укрепил нас върху камъка на Твоето изповедание.

Слава тебе Боже наш, Слава Тебе.

 Поради страх от юдеите Петър се скри и всички верни избягаха, като оставиха Христа – плачейки Дева нареждаше.

 Слава тебе Боже наш, Слава Тебе.

 За Твоето страшно и странно Рождение, Сине мой, повече от всички майки аз бях възвеличена. Но горко ми! Като Те виждам сега на дървото, къса ми се сърцето!

 Слава на Отца и Сина и Светаго Духа.


Виждам ръцете си, в които някога държах младенеца, че са готови да свалят от дървото Рожбата ми – мълвеше Пречистата.

Но уви, никой това не ми дава!

 Сега и всякога и во веки веков.

 Ето, моята сладка Светлина и Надежда, моят благ Живот, моят Бог, угасна на Кръста. Ох, сърцето ми е тежко наранено.-въздишаше Дева и нареждаше.

Песен 4

Ирмос 

Христос е моята сила, Той е Бог и Господ – боголепно пее светата църква и възклицава, като с чисти мисли празнува в Господа. 

Слава тебе Боже наш, Слава Тебе. 

Слънце незалязващо, Боже предвечни и Творче на всички твари, Господи, как търпиш страдания на Кръста?- плачеше Пречистата и говореше. 

Слава тебе Боже наш, Слава Тебе. 

Плачейки браконеизкусната говореше
 на благообразния : Побързай Йосифе, да отидеш при Пилата и да изпросиш да се снеме от дървото твоят Учител.


Слава тебе Боже наш, Слава Тебе. 

Като видя, че Пречистата се облива в горещи сълзи, Йосиф сам се смъти и плачейки дойде при Пилата :

Дай ми- викаше с плач – тялото на моя Бог!

Сега и всякога и во веки веков. 

Като те виждам мое Чедо, изранен, обезславен и гол на дървото, люто се наранява майчинското ми сърце! – плачейки Дева нареждаше.


Песен 5

Ирмос 

Преблаги, моля Ти се, озари с Твоята Божествена светлина душите, които с любов от дълбока сутрин пред Тебе застават, та Тебе Слово Божие да знаят за истински Бог, който изтръгваш от греховния мрак. 

Слава тебе Боже наш, Слава Тебе. 

Поразени и сломени от скръб, Йосиф и Никодим с ридание снеха пречистото тяло и като го целуваха, плачеха, въздишаха и възпяваха Разпнатия като Бог. 

Слава тебе Боже наш, Слава Тебе. 

С плач Го взе неизкусомъжната Майка, положи го на коленете си и като Го молеше със сълзи и целуваше горко ридаеше и викаше.

Слава тебе Боже наш, Слава Тебе. 

Тебе Владико, Сине мой и Боже, едничка надежда и живот, едничка светлина на очите имах аз, Твоята рабиня, а сега се лиших от Тебе, сладко мое Чедо и любимо! 

Сега и всякога и во веки веков. 

Уви! Болки и скърби и въздишки ме измъчват, като Те виждам, Чедо мое мило, гол, усамотен, изоставен и с благовония помазан мъртвец – горко ридаеше Пречистата и говореше.


Песен 6
Ирмос 

Като гледам житейското море да се вълнува от буря напасти, притичам се към Твоето тихо пристанище и Ти викам : Многомилостиви, издигни от тление моя живот! 

Слава тебе Боже наш, Слава Тебе.


Удивлявам се, като Те гледам преблаги Господи, без слава, без дихание, без красота!

Държа те в обятията и плача, понеже не се надявах да Те видя така, Сине мой и Боже. 


Слава тебе Боже наш, Слава Тебе.


Удивлявам се, като Те гледам преблаги Боже и прещедри  Господи, без слава, без дихание, без красота!

Държа те в обятията и плача, понеже не се надявах да Те видя така, Сине мой и Боже.


 Слава на Отца и Сина и Светаго Духа.



Не ще ли кажеш на Твоята рабиня слово, Слово Божие? 
Няма ли да се смилиш Владико, към оная, която Те е родила? – тъй викаше Пречистата, като ридаеше, плачеше и целуваше тялото на своя Господ. 

Сега и всякога и во веки веков. 

Струва ми се Владико, че няма вече да чуя Твоя сладък глас, нито ще видя както преди красотата на лицето Ти : Залязъл си Сине мой от очите ми.


 
Кондак, глас 8

Дойдете всички да възпеем Разпнатия заради нас, защото Мария Него като видя на дървото, говореше :

Макар и разпятие а търпиш, Ти си Син мой и Бог мой!


Икос

Агницата Мария, като гледаше своя Агнец на заколение влачен, с пуснати коси вървеше подир Него с другите жени и ридаеше :



Къде вървиш Чедо? Защо тъй бързаш? Нима друга сватба има в Кана и сега там бързаш, за да им направиш вино от вода?

Да дойда ли с Тебе Чедо или по-добре да те почакам?
Кажи ми слово Слове! 

Не отминавай мълчешката мене, която си ме запазил чиста, защото Ти си Син мой и Бог мой!


 Песен 7
Ирмос

Ангелът направи росоносна пеща за преподобните момци, а Божията повеля, опалваща халдеите, застави мъчителя да вика : Благословен си Боже на нашите отци.



Слава тебе Боже наш, Слава Тебе.


Де е сега, сине мой и Боже, древното Благовещение, което ми Гавриил някога говореше?
Цар, Син Божий и Бог Всевишни Те наричаше.


А сега, сладка моя Светлино, Те виждам гол и изранен мъртвец.

Слава тебе Боже наш, Слава Тебе.



Ти, Който изцеряваш от болести, вземи ме сега със Себе си, сине мой и Боже – и аз да слезна Владико, в ада с Тебе.

Не ме оставяй самичка, защото не мога вече да живея без Тебе, моя сладка Светлино.

Слава на Отца и Сина и Светаго Духа.

Непорочната, като видя с другите жени мироносици, че носят Христа към гроба, горко ридаеше и говореше:
Уви, какво виждам! Къде отиваш сега, Сине мой и мене самичка оставяш?

 
Сега и всякога и во веки веков.


Изнемогвайки от ридания, Непорочната говореше на мироносиците : Ридайте и плачете с мене, защото ето, моята сладка Светлина и вашият Учител в гроб се полага.
 
Песен 8
Ирмос
 Из пламъка роса си източил на преподобните и жертвата на праведния с вода си запалил, защото всичко правиш Христе, само да искаш. Затова те превъзнасяме през всички векове.

Слава тебе Боже наш, Слава Тебе.


Йосиф ,като видя Дева да ридае, сам остана поразен и горко викаше:

Как сега , о Боже мой да Те погреба?
С какви плащеници да обвия тялото Ти?
Слава тебе Боже наш, Слава Тебе.

Странният Твой образ е непостижим за ума, защото Тебе Господи, Който носиш всички твари, Йосиф и Никодим, носят на ръцете си като мъртвец и погребват.



Благославяме Отца и Сина и Светаго Духа – Господа.

Странна и преславна тайна виждам – Дева говореше на Сина и Господа :

Как в тесен гроб се полагаш Ти, Който чрез повеля мъртвите изправяш на крака в гробовете?

Сега и всякога и во веки веков.

Нито от гроба Ти ще стана, мое чедо, нито сълзи ще престана да проливам, додето и аз не слезна в ада :
Не мога Сине мой, да понеса раздялата с Тебе.
 
Песен 9
Ирмос

 Невъзможно е за човеците да видят Бога, на Когото не смеят ангелските чинове да поглеждат. А чрез Тебе Всечиста, се яви на човеците въплътеното Слово. Него, именно, като величаем,  с небесните войнства Тебе  облажаваме.


Слава тебе Боже наш, Слава Тебе.


Никого вече радост не ще настъпи за мене – ридаейки, говореше Непорочната :
Моята Светлина и моята Радост в гроба залезе.
но няма да оставя Чедото си самичко
; тук ще умра и с Него ще се погреба.

Слава тебе Боже наш, Слава Тебе.

Душевната ми язва изцери сега, Чедо мое!-просълзена викаше Пречистата. Възкресни, утоли моята болка и печал! Защото всичко, което искаш Владико, можеш да направиш, ако и да си се погребал доброволно.

Слава на Отца и Сина и Светаго Духа.

О, как е скрита от Тебе бездната на Моите милости – тайно на майка си проговори Господ :
За спасението на тварите благоволих да умра. Но Аз ще възкръсна и като Бог на небето и на земята - ще възвелича тебе.
Сега и всякога и во веки веков.

Възпявам Твоето милосърдие, Човеколюбче и се покланям на богатството на Твоята милост Владико :

За спасението на Твоето създание си приел доброволна смърт – рече Пречистата.

Но с Твоето Възкресение, Спасителю, помилвай всички ни!
















































25 април 2019

Велики Четвъртък



СЪДЪТ НА ТВОРЕНИЕТО НАД СВОЯ ТВОРЕЦ И БОГ

 

Ecce Homo!

Ето Човекът!



Мат. 27 : 24-26



Пилат като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече :
 Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник. Вие му мислете. 
И целият народ отговории рече: 

Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чадата ни.
  
Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.






Пилат Понтийски

(Сравни Второзаконие, 21: 6-9 
И всички стареи от оня град, най-близките до убития, нека умият ръцете си над главата на закланата в дола телица, да обявят и да кажат :
Наши ръце не проляха тази кръв и наши очи не видяха.

Очисти народа си Израила, който Ти Господи, освободи из Египетската земя и не вменявай на народа си Израила, невинна кръв. И те ще се очистят от кръвта.
Тъй трябва да измиваш от себе си кръвта на невинния, ако искаш да вършиш доброи право  пред Господа, твоя Бог. )




Пилат Понтийски извежда Иисус пред юдеите : Ето Човека! Худ. Мунхаши

Неблагодарният човешки род, който само преди три дни е порещнал Господ Иисус Христос в Йерусалим с викове "Осанна!", "Благословен гряди во имя Господне!" сега - дори преди още да са увяхнали цветята от посрещането, вика бясно "Разпни го! Разпни! Премахни го!" И вместо за пуснат Иисус - Месията, поискаха да освободят разбойника Варава.



Гетсиманската градина с хилядолетните маслинови дървета


В Гетсиманската градина, дори славните и всехвални апостоли не останали на молитва със своя Учител. 

И двата пъти когато отива при тях ги намира заспали.

И то в момент, когато Той се моли с кървава пот.
Подкрепя го само един небесен Ангел. 

По-късно, никой от тях не е до него за да му помогне да носи кръста си до Голгота.

Тази превисока чест, се пада на Симон киренееца, бащата на Александър и Руф, който случайно минавал оттам, връщайки се от нивата си.

Без ни най-малко да очаква, на него се пада да носи Кръста Христов.



Един от 12-те апостоли - Юда, който бил с него на трапезата, чиито крака Иисус измил заедно с тези на другите, който не бил лишен от дара на изценията и от нищо ...  го предава за 30 сребърника. 

След ареста му в Гетсимания,  учениците му се разбягали и изпокрили.

Петър, първопрестолният апостол дори три пъти се отрекъл от него.

Останал с Христа докрай само един от апостолите Заведеевият син Йоан, който никога не отстъпил от Него. 

Той е бил до Него и по време на "съда" на Първосвещеника и после с Неговата Майка Св. Богородица Дева Мария при Кръста. 
Описал това, което се случило - като свидетел, в едно от четирите евангелия.
На него Христос поверил грижата за майка Си.

"При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 
После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 
След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жаден съм. Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух."

(Иоан. 19:25-30).


Бог, родил се като човек, за да изкупи греховете на човеците, излекувал множество болни, изгонил бесове от бесновати, възкресил мъртви....  и получил в отплата поругаване, бичуване, корона от тръни и кръстна смърт.

Тръненият венец, Катедралата Нотр Дам, Париж



Това е най-тъжната страница в историята на човечеството


Антифон 12, глас 8


Това казва Господ на юдеите: Люде Мои, какво ви сторих?

Или с какво ви досадих? 


Слепците ви направих да прогледнат; прокажените очистих; 

мъж, който лежеше на одър дигнах. 


Люде Мои, какво ви направих и какво Ми въздавате? 


За маната - жлъчка; за водата- оцет; 
      Вместо да Ме обичате - на кръст Ме приковахте. 


Няма повече да търпя, ще повикам Моите народи
 
    и те ще Ме прославят
с Отца и Духа и Аз ще им дарувам живот вечен.



Табелата прикована на Кръста с надпис на три езика "Цар Юдейски".

Интересно е, че надписът, независимо от езика, следва древногръцката традиция да тръгва от дясно наляво, а след това се обръща в обратната посока.








Ели, Ели, лама савахтани

А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. А на деветия час Иисус извика с висок глас: 

Елои, Елои, лама савахтани? Което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 
Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 
А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.
(Марк. 15:33-37)
Св.Богородица и Св.Ап. Йоан при Кръста. В подножието е черепа на Адам, върху който пада кръвта Христова, измиваща древния грях на праотеца.

 

На Кръста, Иисус Христос изрича думите

 "Ели, Ели, лама савахтани

сиреч "Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?"


Много хора днес, възприемат тези думи като момент на човешка слабост. Но те забравят Кой изрича тези думи!

Това е предвечният Бог. 

Той знае всичко което ще се случи. 

Приел е доброволно страданията, за да понесе върху себе си греха на света, като се моли за своите мъчители. Върховното човеколюбие, което е дадено за пример на човеците! Това не е било виждано никога преди.

 

Не! Тези думи не са момент на слабост.

Те са думи от началото на един от псалмите на Св. Цар Давид - 21 псалм, където е описано всичко така, както се е случвало в този момент при Кръста.

Господ отново посочва, че това което става е изпълнението на пророчествата.

 Че Той е този, за който говорят пророците.

 

Псалом 21


Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил? 
 
Далеч са от спасението ми думите на моя вик.

Боже мой! викам денем - и Ти не чуваш, и нощем - и няма за мене мира.

Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.
На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
Към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха,
и се не посрамяха.

Аз пък съм червей, а не човек,
гавра за човеците и презрение у народа.

Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, 
думат с уста:
"Той се уповаваше на Господа, 

нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден".

Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование
още в майчините ми гърди.

Още от утроба на Тебе съм оставен;
от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо,
а помощник няма.

Множество телци ме обиколиха;
тлъсти бикове васански ме окръжиха,
Разтвориха уста против мене като лъв,
който е гладен за плячка и рика.

Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха;
сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
Силата ми изсъхна като чиреп;
езикът ми прилепна о небцето,
и Ти ме сведе до смъртна пръст.

Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници
ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе. 

Можеше да се изброят всичките ми кости,
а те гледат и си правят зрелище от мене;

Делят помежду си дрехите ми 
и за одеждата ми хвърлят жребие.


Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене;
Сило моя! побързай ми на помощ;

Избави от меч живота ми,
и от псета - самотната ми душа;
Спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите,
като чуеш, избави ме.

Ще възвестявам Твоето име на братята си,
сред събранието ще Те хваля.

Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го.
Цяло семе Иаковово, прослави Го.

Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
Защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия,
не скри от него лицето Си, а го чу,
когато тоя викна към Него.

За Тебе е хвалата ми във великото събрание;
ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.

Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония,
които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!

Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе
всички езически племена,

Защото царството е на Господа
и Той е Владетел над народите.

Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята;
пред Него ще се преклонят всички,
които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.

Потомството ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
Ще дойдат и ще възвестяват на човеците,
които ще се родят,
правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил. 


Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял от горе до долу. Тогава рекоха си един другиму: да не го раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието:
 „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие.” 
Тъй направиха войниците.”

                                                                               Йоан (19:23-24)


Мозайка  - карта на Йерусалим