МОСТ ПРИ СВИЩОВ - АПЕЛЪТ НА СВИЩОВСКОТО ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО от 1930г.

Депутатът д-р Борис Вазов, Париж, 2 септември 1925г.

По повод новината за построяване на мост над река Дунав при Свищов, публикувам тук, брошурата на Свищовското търговско дружество от 1930г. озаглавена :

 " ПОСТРОЯВАНЕТО НА МОСТ НАД Р.ДУНАВ ЗА СВЪРЗВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ И РОМЪНСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ"

Брошурата е отпечатана в печатницата на А. Д. Паничков в Свищов през 1930г.


Автори на текстовете в нея са :

Инж. Я.А. Енчев

Инж. Петко Николов

Инж. Р.Михайлов

Полк. о.з. Филип Скалонков

Един екземпляр от брошурата, с който разполагам е бил изпратен на депутата д-р Борис Вазов (брат на Иван Вазов), който подкрепял тази идея.

Кориците на моя екземпляр

Изпратеният екземпляр до д-р Борис Вазов в Народното събрание е пренасочен на домашния му адрес в София - ул. Хан Крум №45. 
От там обаче съобщили, че "лицето е заминало за Прага". 
Затова екземплярът се е върнал в Свищов и се намира у нас.


Благодаря на доц. Тодор Кръстевич - Заместник - Ректор на Стопанската Академия "Д.А.Ценов" - Свищов, за личните му усилия и ентусиазъм за бързото сканиране на страниците.


Благодаря на читалищната библиотека на Първото Българско Читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови" в Свищов -  за предоставянето на техния екземпляр за сканиране, както и на диригента на Първия Български Хор  "Янко Мустаков" Г-жа Елизабет Людмилова, за съдействието.

СВЪРЗАНА ТЕМА : 

Идеята за мост при Свищов - отпреди 100 години, намира реализация днес

http://toshev.blogspot.com/2019/04/100.html

9 МАЙ - ДЕНЯТ НА ЕВРОПА

ПРАЗНИК НА НАШЕТО

МИНАЛО,

НАСТОЯЩЕ

И

 БЪДЕЩЕ !

Декларация на ГЕРБ

прочетена днес в Народното събрание от

н.п. Джема Грозданова,

Председател на

Комисията по външна политика.

Днес  – 9 май, е „Денят на Европа“. Ден, на който европейските народи решиха да заместят конфронтацията със сътрудничество, а разрухата от военните конфликти с просперитет.

На 5 май се навършиха 70 години от създаването на Съвета на Европа – първата по рода си пан-европейска организация, обединяваща днес над 800 милиона европейци около общи ценности и принципи.


Когато бащите-основатели са положили подписите си под статута на Съвета на Европа в Двореца „Сейнт Джеймс“ в Лондон, те са били убедени, че ужасите на Втората Световна Война не трябва да се повтарят.

Вярвали са, че мир може да бъде постигнат само със справедливост и ефективно сътрудничество. Те начертаха духовни и морални ценности, върху които се изградиха европейските общества. Това наследство е истинският източник на индивидуалната и политическа свобода, както и стремеж за съхраняването на върховенството на закона и демокрацията.

Основната им цел бе постигане на икономически и социален прогрес в тясно сътрудничество между европейските народи. Днес отбелязваме, че това тяхно решение преобрази Старият континент из основи.

На 9 май  1950г. Роберт Шуман – Министър на външните работи на Франция в своята станала историческа реч представя визията си за първата европейска общност.

За кратко време от руините на войната, държавите присъединили се към общността постихнаха безпрецедентен период на мир и благоденствие за народите си.

Парламентарната група на „Граждани за европейско развитие на България“ днес отдава не само почит на бащите-основатели, но също така изразява своята благодарност за това, че те успяха да създадат „Обединена Европа“.

България винаги е принадлежала към европейската цивилизация, но това и място не следва да се приема за даденост, както добре знаем от историята ни.

Нека да припомним писмото на Христо Ботев от кораба „Радецки“ завършващо с призива „Да живее Християнска Европа!“, участието на проф. Иван Шишманов, като пратеник на Царство България в първия конгрес на Пан-Европейското движение през 1926г. във Виена.

На Конгреса в Хага през 1948г., на който се взема решение да се институционализира европейското сътрудничество, България не участва, поради спускането на „желязната завеса“, но там в лично качество  участват българи – бивши дипломати и политици.

И така след години, ние българите отново заехме своето място на пълноправни европейци, като равни сред равни – през 1992г. в Съвета на Европа, през 2004г. в НАТО, през 2007г. в Европейския съюз. Така най-сетне сбъднахме мечтата на нашите възрожденци.

Нещо повече, не само декларирахме, но и предприехме категорични действия, за да могат и страните от Западните Балкани да заемат полагащите им се места в европейското семейство.

ПП ГЕРБ от своето създаване последователно изразява подкрепа за европейско единство.

Това бе и основното послание –  както на българското председателство на Комитета на Министрите на Съвета на Европа през 2015 – 2016г., така и на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Убедено поддържаме тази политика и днес, като подчертаваме, че България получава в пъти повече от това сътрудничество, не само в парични постъпления, но и в подкрепа във всеки един аспект от функционирането на държавата. Ето защо сме загрижени за продължаващото кризисно състояние на Европейския проект, раздиран от вътрешни конфликти и противоречия, както и от външни заплахи и предизвикателства.  


България следва да поддържа визията за единна Европа, базирана върху християнското ни културно наследство и традиционните семейни ценности, като стълб на обществото. Ние не подкрепяме налагането на интересите на „големите“ над „малките“, на „старите“ над „новите“ страни-членки.

Дошло е времето да се обединим около разбирането, че за Европа съществуват граници при вземането на общи решения. Неизменно, общите решения трябва да са съобразени с необходимостта на страните-членки да защитават приоритетно интересите на гражданите, които са призвани да представляват.

Обединена Европа, чрез мир и сътрудничество, зачитане на границите между страните, спазване на международното право може да осигури благоденствие на гражданите си, но само като се прилагат еднакви правила за всички.

Относно предстоящите  реформи на Европейския съюз бихме искали националните държави да поемат по-голяма отговорност при вземането на решения, въвличайки в този процес гражданското обществото в своите страни. Взетите по този начин решения винаги имат по-голяма подкрепа от избирателите, които  ги приемат като свои.


Денят на Европа е празник на нашето минало, настояще и бъдеще.

 

Европейски съвет

 

Декларация от Сибиу 

                                         

09/05/2019

Ние, лидерите на Европейския съюз, се събрахме в Сибиу, за да обсъдим и очертаем нашето общо бъдеще.

След няколко седмици европейците ще изберат своите представители в Европейския парламент, четиридесет години, след като за първи път упражниха това основно право.

 

Европа, обединена отново в мир и демокрация, е само едно от многото достижения.

 

От създаването си Европейският съюз, воден от своите ценности и свободи, носи стабилност и просперитет — както навсякъде в Европа, така и отвъд нейните граници.

През годините той се превърна в основен фактор на международната сцена. О

 

бединявайки около половин милиард граждани, с конкурентоспособен единен пазар, Европейският съюз е лидер в световната търговия и формира глобалната политика.

 

Потвърждаваме увереността си, че единни ще бъдем по-силни в този свят, изпълнен с растяща несигурност и предизвикателства. Съзнаваме отговорността си като лидери да направим нашия Съюз по-силен, а нашето бъдеще — по-светло, като признаваме европейската перспектива за другите европейски държави.

 

Ето защо днес единодушно приемаме 10 ангажимента, които ще ни помогнат да посрещнем тази отговорност:

• Ще застанем зад една единна Европа — от изток до запад, от север до юг. Преди тридесет години милиони хора се пребориха за своята свобода и за единство и разрушиха желязната завеса, която десетилетия разделяше Европа. Няма място за разделяния, които работят против нашия колективен интерес.
• Ще останем единни въпреки всичко. Ще се подкрепяме взаимно в трудни времена и винаги ще бъдем единни. Можем и ще говорим с един общ глас.
• Ще търсим винаги общи решения, като се вслушваме един в друг в дух на разбирателство и уважение.
• Ще продължим да защитаваме начина си на живот, демокрацията и върховенството на закона. Неотменимите права и основните свободи на всички европейци бяха завоювани с борба и никога не трябва да се възприемат като даденост. Ще поддържаме нашите общи ценности и принципи, залегнали в Договорите.
• Ще насочваме усилията си натам, където те са най-необходими. Европа ще продължи да бъде „голяма по големите въпроси“. Ще продължим да се вслушваме в проблемите и надеждите на всички европейци, като доближаваме Съюза до неговите граждани, и ще работим подобаващо, с амбиция и решимост.
• Винаги ще се застъпваме за принципа на справедливост, било то на пазара на труда, в социалната сфера, в икономиката или в цифровата трансформация. Ще продължим да намаляваме различията между нас и винаги ще помагаме на най-уязвимите в Европа, поставяйки хората над политиката.
• Ще намерим средствата, с които да отговорим на нашите амбиции. Ще осигурим на Съюза средствата, необходими за постигане на неговите цели и провеждане на неговите политики.
• Ще осигурим бъдещето на следващите поколения европейци. Ще инвестираме в младите хора и ще изградим пригоден към бъдещето Съюз, който може да се справи с най-належащите предизвикателства на 21-ви век.
• Ще защитаваме нашите граждани и ще гарантираме тяхната безопасност, като залагаме на нашата мека и твърда сила и работим с международните си партньори.

• Европа ще бъде отговорен глобален лидер. Предизвикателствата, пред които сме изправени, засягат всички нас.

Ще продължим да работим с нашите партньори по света, за да поддържаме и изграждаме един основан на правила международен ред, да използваме максимално новите търговски възможности и заедно да се справяме с глобални проблеми, като опазването на околната среда и борбата с изменението на климата.

Решенията, които вземаме, ще следват духа и буквата на тези 10 ангажимента. Съюзът днес е по-силен от Съюза вчера и искаме да продължим да го правим все по-силен и утре. Това е нашият ангажимент към бъдещите поколения. Това е духът на Сибиу и на един нов Съюз от 27 члена, готов да прегърне бъдещото си като едно цяло.

ЗА РЕАБИЛИТАЦИЯТА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ КАТОЛИЦИ

I. Неуспешните опити на Католическата църква да постигне реабилитация на репресираните католици по парламентарен ред, по време на управлението на "Тройната коалиция- НДСВ-БСП-ДПС"-  в 40-тото Народно събрание

II. Неуспешните опити на Католическата църква, да постине реабилитация на репресираните католици по съдебен ред.

III. Моят законопроект за изменение и допълнение на Закона за политиЧеска и гражданска реабилитация на репресирани лица внесен в 41 Народно събрание. 


Аз предложих в законопроекта Народното събрание да реабилитира със закон, не само репресираните католици, но и репресираните протестанти по двата процеса срещу тях от 1949., както и тримата православни духовници осъдени от т.нар. Народен съд, по т.нар. дело "Катин" защото те потвърждавали, че убитите полски офицери са убити от властите на Съветския съюз и не се отказват от истината, въпреки натиска на който са подложени.

Също така предложих да се реабилитират и репресираните в трите дни от 9 до 12 септември 1944г. вкл., които до тогава не попадаха в обхвата на Закона за реабилитация.




 

Вх.№ 054-01-24 /25.03.2010г.

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, 
 

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България, внасям законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица.

Моля, законопроектът да бъде представен за разглеждане и приемане съгласно установения ред.

Вносител:

Лъчезар Тошев

             народен представител

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект!

З А К О Н

за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица

(Обн. ДВ. бр.50 от 25 Юни 1991г., изм. ДВ. бр.52 от 28 Юни 1994г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2004г., изм. ДВ. бр.29 от 5 Април 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.60 от 24 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.26 от 7 Март 2008г.)

§ 1. В Чл. 1 се правят следните изменения :

1. текстът „12 септември 1944г.” става „9 септември 1944г.”

2. В т. 1 след текста се добавят думите „ или ако са осъдени от ІІІ Върховен състав на Народния съд за съдене на българските експерти в комисиите за Катин и Виница.”

3. В т.12 след текста се добавят думите „ включително осъдените на 30 октомври 1952г от Върховния съд(ІІІ наказателно отделение) по процесите срещу католическата организация и в процеса срещу Обединените евангелски църкви от март 1949г.”

Вносител:

                                                               н.п. Лъчезар Тошев

МОТИВИ

към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица

Предлаганият законопроект има за цел да допълни кръга на подлежащите на политическа и гражданска реабилитация репресирани лица, съгласно Чл.1 от закона.

1.Убийствата и репресиите, които са предмет на реабилитация по закона, започват в България на 9 септември 1944г., а не на 12 септември, както е записано в Чл.1. Жертви на червения терор още в първите дни стават редица интелектуалци, като Данаил Крапчев например, които до сега не са били реабилитирани, поради несъгласието на предходни състави на Народното събрание да включат и трите дни от 9 септември 1944г. в обхвата на закона. Не може да има спор, че терорът започнал на 9 септември 1944г. няма нищо общо със законността и не следва да се изважда от обхвата на закона. Няма основание убийствата между 9 и 12 септември 1944г. да не бъдат обект на реабилитация от закона. Репресивният апарат е овладян от комунистическата партия (Димо Дичев оглавява Държавна Сигурност)още на 9 септември 1944г. и по болшевишки пример започва физическото унищожаване без съд и присъда на потенциалните противници на режима. 

На 13 септември 1944г. ЦК на комунистическата партия пише на Георги Димитров в Москва „Фашисткият звяр още не доубит!”. 

И „доубиването” продължава с всички сили. От 28 000 убити за първият месец след 9 ІХ 1944г., вкл. безследно изчезналите обявени в Държавен вестник, 16 000 са с висше образование, а 8 000 - със средно. 

За сравнение от 1923г. до 9 ІХ 1944г. са били убити общо 3 246 лица – по данни на Музея на революционното движение.

2. ІІІ Върховен състав на Народния съд с председател Борис Лозанов съди българските експерти участвали през 1943г. в комисиите за Катин и Виница, които са имали за цел да установят извършителите на масовите убийства на полски офицери.

По това дело са съдени д-р Марко Марков (който се отрича от твърденията си, приема съветската позиция , пледира за нея и е освободен от съдебна отговорност), д-р Георги Михайлов, архимандритите Йосиф Диков, Стефан Николов и Николай Кожухаров, както и Борис Коцев.

Архимандрит Николай – бъдещият Макариополски епископ Николай и бивш Зам.Ректор на Духовната семинария ( р. 17.04.1908 с.Ресен В.Търновско – +19.07.1981г., София) е осъден на 5 години строг

тъмничен затвор, 8 години лишаване от граждански права, 100 000

лв. глоба и конфискация на цялото му имущестнво – главно книги.

Причината за присъдите е, че те потвърждават, че убитите полски офицери са убити от властите на Съветския съюз. Това твърдение е използвано широко от нацистката пропаганда.

От 1943г. до 1990г. СССР отрича извършването на това тежко

престъпление. През 1990г. Михаил Горбачов от името на СССР признава, че СССР носи вината за това престъпление и посочва още две гробни полета с масови гробове около Катинската гора.

Броят на убитите е приблизително 25 700.

След Горбачов президентът на Русия Борис Елцин нарежда да се

разсекретят архивите по случая и ги предоставя на обществеността.

Тук прилагам доклад на Лаврентий Берия до Сталин, в който се

предлага екзекуцията на полските офицери и парафите на

тогавашните съветски лидери взели решението.

Това налага да се преразгледат присъдите на осъдените от ІІІ Върховен състав на Народния съд и пострадалите от решението на съда да бъдат реабилитирани.

Тъй като прегледът по реда на надзора е отменен през 1999г., а и пострадалите духовници не са имали семейства и близки, които да подадат иск за реабилитация по съдебен ред, редно е това да се извърши със закон.

Не е допустимо да останат нереабилитирани лицата осъдени за това, че са казали истината за едно от престъпленията на комунистическия режим в СССР.

3.На 15март 1998г. папа Йоан Павел ІІ обяви Никополският епископ Евгений Босилков(1900-1952г.) за блажен. На 26 май 2002г. в Пловдив папата канонизира още трима български католици – Камен Вичев(1893-1952г.), Павел Джиджов (1919-1952г.) и Йосафат Шишков (1884-1952г.) - всичките екзекутирани от комунистическия режим и все още не получили реабилитация от демократична България.

Те са обявени от папата за жертви на комунистическата власт, мъченици и блажени.Осъдени са по напълно манипулирани процеси срещу католическата общност, по които са осъдени и Петър Сарийски, Петър Лаврентиев , Никола Барбов – общо 46 лица, осъдени на общо 430 г. затвор. Общо 26 свещеници са осъдени на 6-15 г. строг тъмничен затвор Блаженият Евгений Босилков беше реабилитиран, но останалите трима канонизирани от папата духовници – не, което граничи с абсурда и изисква законодателни промени, които да реабилитират тези жертви на комунистическия режим. Както и други духовници, те нямат съпруги и деца, които да поискат реабилитацията, предвидена от закона. Подобен е случаят и с образуваният с подробно решение на Политбюро процес срещу Обединените евангелски църкви от март 1949. Дори началникът на следствения отдел на Държавна Сигурност Стефан Богданов признава пред ген. Руси Христозов и ген. Анев, че този процес е изцяло нагласен и манипулиран (ЦДА, ф.1Б оп. 5 а.е. 224, л.68).Въпреки, че почти всички от засегнатите отдавна не са между живите, е редно Република България да реабилитира пострадалите от посочените действия на комунистическия режим. Дори този акт да има само морална стойност, той трябва да бъде извършен.Затова внасям три тези предложения, изменящи и допълващи Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

Вносител :

                                                 н.п. Лъчезар Тошев

ПРИЛОЖЕНИЕ

Доклад на Лаврентий Берия до Сталин за ликвидиране на полските офицери

Вносител:

                                                        н.п. Лъчезар Тошев

IV. Двете отрицателни становища по моя законопроект - от Министерството на Правосъдието и от Министерството на финансите

V. Стенограма на дебатите на първото и на второто четене на законопроекта в пленарната зала.

СТО ДВАДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда,7 юли 2010 г.
Открито в 9,03 ч.

Стенограма :
https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/738

Видеозапис на дебатите :

https://www.parliament.bg/archive.php?Date=2010-07-07&type=full

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:

Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Преминаваме към точка първа, включена по реда на чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
С доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите ще ни запознае председателят на комисията господин Йордан Бакалов.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ:

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД

на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
№ 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010г.

На две свои заседания, проведени на 13 май 2010 г. и на 17 юни 2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г.
Законопроектът беше представен от вносителя – господин Лъчезар Тошев. Той обясни, че целта на предложените промени е да се разшири кръга на подлежащите на политическа и гражданска реабилитация репресирани лица. Прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е показал, че има някои случаи, които няма как да се възползват от предоставената законова възможност за реабилитация, а същевременно е недопустимо за нашето общество тези лица да останат нереабилитирани.
Такъв е случаят с българските католически свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, които са екзекутирани през 1952 г.
По време на посещението си в страната ни на 26 май 2002 г. папа Йоан Павел II ги обявява за блажени, т.е. светии на католическата църква, мъченици и невинни жертви на комунистическия режим. Тези трима канонизирани не могат да бъдат реабилитирани, тъй като нямат наследници, които да направят постъпки, поради безбрачието на католическото духовенство. До момента 1 милиард католици смятат тези трима духовници за светии, а българската държава все още не ги е реабилитирала.
Друг такъв случай е свързан с трима архимандрити, участвали в комисиите за Катин и Виница през 1943 г. Единият от тях е архимандрит Николай - бъдещият Макариополски епископ Николай, който за участието си в тази комисия е осъден на 5 години затвор и конфискация на цялото му имущество. По същото дело на III състав на Народния съд са осъдени и двама лекари и един журналист. Тези четирима човека са осъдени, без да са извършили престъпление, за което са обвинени, защото са потвърдили, че убийствата са извършени, когато на тези територии е имал юрисдикция Съветския съюз. Законът не позволява реабилитация на тези лица, тъй като изключва реабилитация на осъдените от така наречения Народен съд. Реабилитацията е възможна само ако има отмяна на присъдата по съдебен ред, ако има реабилитация или амнистия преди това или помилване на съответните лица, но техния случай не е такъв. И тъй като няма лица, които да поискат тези присъди да бъдат отменени, е редно Народното събрание, както в случая с католическите свещеници, със закон да ги реабилитира.
Друг важен момент в законопроекта е предложението за репресирани от комунистическия режим да бъдат считани лицата, пострадали от него от 9 септември 1944 г. нататък, а не от 12 септември 1944 г. Няма логично обяснение убийствата и репресиите, извършени през първите три дни след 9 септември да не подлежат на реабилитация, а от 12 септември да подлежат на такава. Този проблем е поставян години наред и най-накрая трябва да бъде решен.
При проведените дебати бяха изказани мнения в подкрепа на мотивите на вносителя. Изтъкнато бе, че предложените промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица заслужава да бъдат подкрепени, защото се отнасят за възстановяване на историческа справедливост и са от чисто морално естество.
След проведената дискусия, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите единодушно с 10 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Бакалов.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят на комисията госпожа Искра Фидосова.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г.

„Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 10 юни 2010 г.
Законопроектът бе представен от вносителя – господин Лъчезар Тошев. С него се цели да се допълни кръга на подлежащите на политическа и гражданска реабилитация репресирани лица. Убийствата и репресиите, които са предмет на реабилитация по закона, започват в България на 9 септември 1944г., а не от 12 септември, както е записано в чл. 1. Репресивният апарат е овладян от комунистическата партия още на 9 септември 1944 г. и по болшевишки пример започва физическото унищожаване без съд и присъда на потенциалните противници на режима.
Трети Върховен състав на Народния съд с председател Борис Лозанов съди българските експерти участвали през 1943 г. в комисиите за Катин и Виница, които са имали за цел да установят извършителите на масовите убийства на полски офицери. Причината за присъдите е, че обвиняемите са потвърдили, че убийствата на полски офицери са извършени от властите на Съветския съюз. Това твърдение е използвано широко от нацистката пропаганда.

Президентът на Русия Борис Елцин нарежда да се разсекретят архивите по случая и ги предоставя на обществеността. Признаването на истината по случаите в Катин и Виница налага да се преразгледат присъдите на осъдените от ІІІ Върховен състав на Народния съд и пострадалите от решението на съда да бъдат реабилитирани.
Тъй като прегледът по реда на надзора е отменен през 1999 г., а и пострадалите духовници не са имали семейства и близки, от кръга посочен в закона, които да подадат иск за реабилитация по съдебен ред, редно е това да се извърши със закон.

На 15 март 1998 г. папа Йоан Павел ІІ обяви Никополския епископ Евгений Босилков за блажен. 

На 26 май 2002 г. в Пловдив папата канонизира още трима български католици – Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков – всичките екзекутирани от комунистическия режим. Тримата канонизирани през 2002 г. духовници все още не са получили реабилитация от демократична България. Те са обявени от папата за жертви на комунистическата власт, мъченици и блажени. Те, както и други духовници, те нямат съпруги и деца и роднини от кръга посочен в закона, които да поискат реабилитацията, предвидена от закона.

Господин Янаки Стоилов изказа становище, че не всички от визираните случаи са еднакви, че някои от действията са извършвани по користни подбуди, както и че не е възможно да се заяви, че всички получили по този ред присъди са невинни.

След проведеното обсъждане и гласуване, с 10 гласа „за”, 3 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
От името на вносителя думата има господин Лъчезар Тошев.
Заповядайте, господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, това е една малка поправка в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, но ще бъде една голяма стъпка към нашето национално помирение, ако ние извървим тази крачка заедно.
Предложенията, които са направени, са три, и трите засягат чл. 1 на закона, в който се определя обхвата на лицата, които подлежат на реабилитация.
Първото предложение, е дебатирано многократно и вече 19 години се дебатира в Народното събрание, още от Великото Народно събрание досега, от кога да започва реабилитацията на жертвите на комунистическия режим.

След спорове във Великото Народно събрание като първоначално позицията на СДС беше 9 септември 1944 г., а на БСП – 1947 г., в крайна сметка се стигнало до едно компромисно решение – 12 септември 1944 г., което не почива на никакви правни основания, за да може да се защитава. Поради конюнктурата досега това положение е запазено вече 19 години. Излиза, че тези, които са невинно пострадали от 9 до 12 септември нямат право на реабилитация, а тези след 12 септември – имат право на реабилитация, което не е справедливо.
Беше изтъквано многократно през тези години от страна на представители на левицата, че в тази категория попадат и лица, които не заслужават реабилитация, но бих искал да припомня, че Народният съд, който произнася своите присъди през 1945 г., съди по-голямата част от тези лица, които са вече убити, които са вече покойници – post mortem – осъжда ги посмъртно.
Законът, който действа в момента, изключва от обхвата на реабилитация осъдените от Народния съд, така че смятам, че този въпрос в момента не стои, но пък тези, които са били убити през тези първи три дни, между които например е журналистът Крапчев, чиято дъщеря, сигурно помните, стоеше в Народното събрание и чакаше през тези години, чак до смъртта си, да дойде моментът за реабилитация на нейния баща, така и не го дочака докато беше жива. Той заслужава реабилитация, тъй като е един журналист, който е убит без съд и присъда на 9 септември. Също могат да бъдат изброени и други лица, които заслужават такава реабилитация, но законът не дава право за това.
Ето защо за пореден път внасям това предложение – датата за реабилитация на тези лица да бъде 9 септември 1944 г.
Въпросът дали убийствата през този период са извършвани съзнателно, мисля, че не следва да се поставя на дискусия. Дори тук имам едно писмо на Вълко Червенков до Георги Димитров от 17 октомври 1944 г., в което той пише директно: „Нашите другари не са съумели да обезглавят врага в първите дни, затова чистката беше извършена в течение на последните две недели масово, чисто и просто една голяма част от арестуваните фашисти е избита.” Това показва един от аргументите, които показват, че тези убийства са извършени съзнателно.
Що се отнася до второто предложение, то обхваща осъдените четирима души от ІІІ Върховен състав на Народния съд. Беше поискано от министъра на правосъдието да представи присъдата от 28 февруари 1945 г. Поисках от Държавния архив заверено копие на тази присъда на 13 членния състав на Народния съд, който е съдил шест лица, участвали в комисиите за Катин и Виница, между които и двама лекари – Марко Марков и Георги Михайлов, които са оправдани, защото те променят показанията си. Дори проф. Марков е привлечен като свидетел на Нюрнбергския трибунал, за да свидетелства в подкрепа на съветската теза, че убийствата са извършени от нацистите. Дори Нюрнбергския трибунал не се произнася по този въпрос, а както вече всички знаем, още президентът Горбачов извади първите документи, които доказваха, че това дело е дело на съветските тайни служби. 

На 13 април 1990 г. Агенция ТАСС съобщи, че вината за катинския разстрел е на НКВД, а на 14 април 1990 г. тогавашния президент на Полша Ярузелски получи първите копия от документи по този процес.

 На 15 октомври 1992 г. Лех Валенса получи включително Решението от 5 март 1940 г., което съм приложил към мотивите на законопроекта – тук отзад (показва законопроекта), можете да го погледнете, имате го всички, което печално известният, зловещо известният Лаврентий Берия предлага на Сталин и на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз да разстрелят полските офицери.
 Той посочва цифрата 28 000, мисля, че беше, но по данните, които има Полша в момента – 21 957 полски офицери са разстреляни. Мисля, че този въпрос повече не следва да бъде дискутиран. Отговорността за това пада на комунистическия режим в Съветския съюз. 

В България по време на Народния съд трима български архимандрити са осъдени за това, че са твърдели, че Съветският съюз е извършил това престъпление, което може да бъде определено като геноцид.
Тези трима архимандрити от Българската православна църква – архимандрит Йосиф Диков, архимандрит Николай Кожухаров и архимандрит Стефан Николов, са можели както другите двама лекари да се откажат от показанията си и да избегнат затвора, но те предпочитат да останат на страната на истината.
Аз не бих искал да обвинявам лекарите, отказали се от показанията си, за да избегнат затвора, който ги е чакал. Бих искал да кажа, че трябва да направим необходимото, за да реабилитираме тримата архимандрити – единият от които по-късно стана дори ректор на Духовната академия, когато тя беше част от Българската православна църква, това е един от българските богослови – епископ Николай Макариополски. Той е един от тези, които останаха на страната на истината, предпочитайки да отидат дори в затвора, но да не излъжат.
Лъжата е силно оръжие, което е пречупило много съдби, но има по-силно оръжие от лъжата и това е – истината. И днес смятам, че Народното събрание ще подкрепи истината и ще подкрепи на първо четене предложението този състав на Народния съд – Трети 13-членен състав за съдене на участващите в комисиите за Катин и Виница да бъде изваден от забраната за реабилитация в чл. 1 на закона.
Третото предложение е пак по чл. 1. То е свързано с необходимостта да бъдат реабилитирани трима български католически духовници, които и по сега действащия закон имат право на реабилитация, но не са реабилитирани, тъй като нямат роднини, които да поискат тази реабилитация. Блаженият Евгений Босилков беше реабилитиран, тъй като се оказа, че има роднина, който да поиска това, но другите трима – Камен Йонков, Павел Джиджов, Йосафат Шишков не са реабилитирани до момента. Същевременно те се смятат от всички католици за мъченици и блажени.
Затова смятам, че не е нормално ние да не обърнем внимание на този въпрос и да посочим, че осъдените с Присъда № 895а от 3 октомври 1952 г. в София от Трето наказателно отделение на Върховния съд на Народна република България също подлежат на реабилитация и се реабилитират по закон, екс леге. Този процес е бил един монтиран процес, каквито са били много тогава.
Такъв е и процесът срещу евангелистите, за който има едно много подробно решение на Политбюро тогава – как той да протече, кои да са прокурорите, кои да са съдиите, какви да са присъдите. Имало е и комисия, която да прегледа обвинителния акт преди той да бъде внесен. След това е имало отговорници за това да проведат кампания в подкрепа на това решение и така нататък. Също и този случай, в който няколко католици са обвинени, че готвят въоръжено въстание, защото имат картечници и пушки, които очевидно са били подхвърлени, за да бъде създаден този процес.
В крайна сметка целта на този законопроект е да установи справедливост и по отношение на тези лица. Смятам, че демократична България е крайно време да направи тази стъпка и благодаря на всички, които в двете комисии подкрепиха законопроекта, включително бих искал да благодаря и на господин Радославов от левицата, който подкрепи законопроекта във водещата комисия. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тошев.
Дебатът е открит.

Моля, народните представители, които имат отношение по обсъждания законопроект, да заявят желание за изказване.

Янаки Стоилов, заповядайте.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Днес, когато в България е актуална темата за съдбата на големите енергийни проекти, за цените на природния газ и други, отново се връщаме към страници от българската история. Това понякога е неизбежно, стига да си даваме ясна сметка, къде е границата между историческите оценки, от една страна, и тяхното значение за законодателния процес.
Винаги съм смятал, че опитите на действащите политици да претендират за изчерпателна и точна оценка на действията на техни предшественици е твърде претенциозна, и често доста предубедена. Така или иначе, имаме едно предложение, представено от господин Тошев, което аз не бих искал изцяло да отхвърля заради това, че имаме различно отношение към тази част от историята, която засяга законопроекта. Например неговото предложение по т. 2 – да бъдат реабилитирани осъдените от Третия състав на Народния съд за българските експерти в комисиите Катин и Виница при наличните исторически обстоятелства, могат да бъдат приети. Защото тези документи, поне които са проучени, показват, че убийства са извършвани, както от нацистките, така и от съветските власти по отношение на полските офицери.
Другото, което за мен и моите колеги е смущаващо, че изместването на датата, която трябва да даде възможност по закон автоматично да бъдат реабилитирани лица, които са пострадали след 9 септември, е опит за ревизия на историческите събития. Не за това, че непосредствено след 9 септември не е имало такива случаи, за които се говори, но непредубеденият подход изискваше да се предложи за тези начални дати, от които законът действа по отношение на споменатите категории и лица, да се допусне по индивидуален ред преценка за такива случаи, а не те априори да бъдат включени в категорията на репресираните. Защото по-големият, огромният брой от случаи на непосредствено засегнатите, пострадалите след 9 септември е израз на тази спонтанна реакция на засегнатите, на хората, върху които са извършвани издевателства, на чиито близки е отнеман живота в предишните години. Така че това не са толкова действия инспирирани от самата власт, колкото действия на възмездие, в условията на една неприключила гражданска война.
И това, което се твърди в мотивите на вносителя, че терорът започнал на 9 септември 1944 г. няма нищо общо със законността. С каква законност да има общо един терор, който е започнал преди повече от 20 години? Не ви ли е известен „белият терор”? Не ви ли е известна фразата на големия български поет Никола Вапцаров през 40-те години: „Терора долу!”... (Реплики от ПГ на СК.) ... „Съюз със СССР!” – да, това е тогава продължението. Хубаво е, че помните всички тези неща!
Така че да се говори, кога е началото на терора в България, е издевателство, защото, както се говори – интелектуалци, политици са убивани без съд и присъда много преди това. Нали знаете за правителството на Стамболийски – колко министри са убити и самият министър-председател? Знаете ли, че около 40 е броят на народните представители убити преди 9 септември, без съд и присъда. Тези факти известни ли са ви?
Когато говорим за събитията, аз искам да не даваме възможност на псевдо демократи да се опитват да отрекат значението и общонационалният характер на 9 септември. Ще ви приведа само един цитат, който е от „Народно земеделско знаме” от 9 септември 1946 г. и той е на Никола Петков: „Наистина голяма историческа дата. Цели 21 години българският народ се бори, за да я осъществи. На 9 септември 1944 г. българският народ – земеделци, работници, народнически интелектуалци, събори фашистките управления, личните режими и монархията, и тури край на дворцовата външна политика, която бе обвързала България към Тевтонската коалиция, и направи три национални катастрофи. Делото на 9 септември е народно дело!” Тази статия Никола Петков пише, когато вече е в опозиция и се противопоставя на комунистическото правителство в България, но не се противопоставя, не променя своята оценка за историческия характер и значението на 9 септември. Това трябва да е поучително и за Вас! Защото не друг, а Петър Дертлиев и земеделците във Великото Народно събрание през 1991 г. предлагат именно тази дата. Думите на д-р Дертлиев тогава са буквални: „Господа, най-трагичните дни, най-жестоките дни започнаха от 12 септември 1944 г., не от 9 септември. Не беше народната мъст, не беше болката на тези, които бяха пострадали...”, тоест той вече обосновава, защо в по-късните седмици и месеци, за които говорите, е имало и организирани действия от страна на държавата.
Докато тези дни, които вие се опитвате да подпъхнете в този период, са дните на неприключилата гражданска война, която се води в България. Така че, какви закони да уловят тази война?
Георги Кирков - един от най-големите оратори, минали през този парламент в цялата му история, тогава – по време на Първата световна война, съветник в Столична голяма община, обръщайки се към съветниците от мнозинството, казва: „Господа, вас вече не ви ловят и законите, вас вече ви лови само революцията”.
Когато едно общество е доведено до такава степен на противопоставяне, когато законодателството е репресивно, когато законодателството облагодетелства и узаконява произвола, как да реагира мнозинството, което е засегнато от него?!
Вие знаете: за Закона за защита на държавата и за Закона за защита на нацията не друг, а Благоев през последните месеци от своя живот в писмо до тогавашния главен прокурор, защитавайки забранената Българска работническа социалдемократическа партия (комунисти), обръща внимание, че репресиите не могат да решат проблемите, а предизвикват обратна реакция. Тези предупреждения са били много мъдри и са се оказали много верни. Затова именно не можем да подкрепим този законопроект, независимо от отделни разпоредби в него. (Реплики от Синята коалиция.)
Съобщавам това на мнозинството, за да не приема с лека ръка просто като един коалиционен ангажимент подобни инициативи от страна на Синята коалиция. Господин Тошев е представител на Съюза на демократичните сили, но хората от Съюза на демократичните сили, които дадоха аргументите, на които се позовавам, част от тях действително бяха преживели тези събития, част от тях бяха репресирани по време на тях и те самите имаха съзнанието за тази история. Аз не знам Вие от чие име говорите и каква историческа правда възстановявате, правейки се на по-голям демократ от демократите?!
Това искам да се вземе предвид от народните представители. Ако все пак приемете този закон, на второ четене да отчетете обстоятелствата и да не правите една недопустима ревизия на историята. Това е главният факт, а не просто издаването на определени възможности за реабилитация или за обезщетение на лица през тези няколко дни. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Стоилов?
Заповядайте, господин Тагарински.

МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Господин Стоилов, Вие се опитахте да спекулирате с историята на България, разбира се, тя невинаги е била светла, и отново да внесете разделение между българските граждани.
Аз имам правото да говоря по тази тема. Моят дядо е убит без съд и присъда и до ден-днешен аз не знам неговия гроб. Майка ми умря с отворени очи, без да може да го положи и да го погребе по християнски. Убит е без съд и присъда и е съден в отсъствие на така наречения Народен съд. Никога никой от моите роднини не е подавал документи за реабилитация, защото е срамно и недостойно да търсиш реабилитация за нещо, което, най-малкото казано, е несправедливо. Аз не съм такъв човек, моите близки също са такива хора, така сме възпитани – да търсим мъст и възмездие. Пак ви казвам: имам право да говоря по тази тема, но никога не съм си позволявал да спекулирам и да говоря публично по този въпрос.
Начинът, по който Вие говорихте обаче, е най-малкото недостоен. Вие дължите извинение на тези хора, убити без съд и присъда.
Лично аз не правя разлика между хората, убити без съд и присъда, независимо откъде идват те.
Може би вие тъгувате по СССР?! Няма вече СССР. Може би ще трябва да отидете на една екскурзия до Куба или в Корейската народнодемократична република, да си начешете носталгията?!
Забелязах, че Вие дори не вярвате в това, което говорехте. Това е една спекулация. Може би искате да се харесате на вашия електорат, все повече изчезващ по естествен път, от този тип? Както казва дори вашият вожд Тодор Живков, комунизмът се оказа едно недоносче. Можете да го видите, има го в интернет. Нас ни измамиха. Затова престанете с подобни глупости!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Юлияна Колева.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Политическият терор си е политически терор, независимо от неговия цвят. Смятам, че цялата зала е уверена в това. Политическият терор е политически терор без разлика на това от коя политическа сила идва.
Не мога обаче да разбера логиката в следното. Защо на 9 септември 1944г. политическите убийства са справедливи, а на 12 септември вече стават несправедливи? Става въпрос за датите и за разликата в политическата ситуация между тях. Не мога да разбера какъв е проблемът в разликата между тези два дни и не мога да уловя логиката на господин Стоилов в тази посока. (Реплики от народния представител Петър Мутаафчиев.) Разбира се, че и преди Девети е имало политически терор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпроси от място – не, господин Мутафчиев, ще имате думата. Ще ползвате ли реплика?

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): На Янаки Стоилов – не. Ще ползвам правото си на изказване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много активно се обаждате от залата, без да Ви е дадена думата за това. Обръщам Ви внимание за реда в залата!
Трета реплика? Няма.
Господин Стоилов, имате възможност за дуплика.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Може би не трябва да отговарям на господин Тагарински заради квалификации, които не намирам за подходящи към моето изказване.
Искам да обърна внимание все пак, че повечето от присъдите на Народния съд не са отменени и сигурно неслучайно.
Не знам каква е причината за личното нещастие, каквото има за всеки човек и за всяко семейство, може би той трябваше да го каже. Аз не мога да коментирам въпроса. (Реплики от народния представител Марио Тагарински.)
Ние дори сме в исторически дълг към нещо, което са направили всички съвременни европейски държави. Това не направи нито едно Народно събрание през тези 20 години.

АСЕН АГОВ (СК, от място): Да обяви комунизма за престъпление?!

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да признаят участниците в антифашистката съпротива за ветерани от Втората световна война. Това са направили всички държави в Европа.
По отношение казаното от госпожа Колева, тя изглежда не разбра главното, за което се води спорът. Главното е за историческото значение на Девети септември, на тези събития, които слагат границата на фашистките управления на България. Спорът е за това дали няколко дни по-рано или по-късно е имало репресирани лица. Разликата в началните дни е разликата в спонтанната реакция срещу издевателствата, извършени преди това. Правете разлика между легален режим и гражданска война, в която, за съжаление, пострадалите са и от двете страни.
Не става дума да пренебрегваме тези страдания, защото в редица случаи те са били по идейни и по политически подбуди, но в много други случаи са били по користни подбуди. (Реплики от СК.) Били са продиктувани от проява на немотивирана жестокост. За това става дума.
Не се опитвайте да вкарате в тесните юридически рамки историята, която се пише не само с параграфи и с алинеи! Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желание за изказване заяви народният представител господин Радославов, след него – господин Мутафчиев, следван от господин Мартин Димитров.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Изразявам лична позиция по дискутирания проблем - по-скоро от морална гледна точка, отколкото политическа позиция. В моя случай това е позиция на човек репресиран, със съответния документ по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Така че, се опитвам да постигна лична справедлива и аргументирана позиция.
За мен казусът за тримата архимандрити е абсолютно ясен. Мисля, че мъжеството, което има държавното ръководство на Руската федерация, в лицето на президента Медведев и министър-председателя Путин, да признае, че голяма част от убитите офицери е дело на НКВД, е ясно доказателство и никой от нас не би имал съмнението, че Народното събрание трябва да подкрепи предложението за реабилитация на тези трима достойни българи, които са предпочели да бъдат осъдени невинно, но не са направили компромис със собствената си съвест. В този случай би следвало да подкрепим законопроекта.
Аналогичен е случаят с архимандрит Босилков и осъдените католически свещеници от Евангелската църква. Ясен е подходът, който е прилаган тогава.
Третият казус е казусът за спорните – от 9 до 12 септември. Аз смятам, че като мислещи хора ни е пределно ясно, че в тези дни непосредствено след 9 септември е продължила гражданската война. Да се говори, че е имало война до 9 септември и в рамките на войната са избивани хора, членове на антифашистката съпротива, като аргумент че е имало война, и да кажем, че тази война е приключила на 9 септември, е наивно. Очевидно е, че властта се е установявала дълги дни – имам предвид новата власт след 9 септември.
Някак си, как да го признаем – естествено донякъде отмъщение и търсене на възмездие на хора, които действително са причинявали страдания и убийства на дейци на антифашистката съпротива.
Безспорно е обаче, че хиляди хора официално са безследно изчезнали. Аз имам такива мои близки, чиито бащи са загинали. Това са документите, които ги имат. Тези хора безспорно също заслужават своята реабилитация.
Другото според моето лично убеждение е абсолютно вярно – това, което се защити от колегите ми. По същия начин невинно са загинали - избивани са симпатизанти и близки на дейци от антифашистката съпротива. Това също е факт. Факт е, че и тези хора заслужават справедлива оценка.
Това, което най-много ме смути, е позицията на Министерството на правосъдието, която официално беше раздадена в Комисията по правата на човека, където се обръща специално внимание - говоря точно за смяната на датите от 9 на 12 септември. Становището на Министерството на правосъдието е отрицателно, с препоръка, цитирам: „Да се прецени необходима ли е такава поправка, предвид историческите факти от обсъждания период, тъй като се оспорва тезата, че трябва да се поставят в еднакво положение лица, репресирани след 12 септември, и такива, които могат да бъдат определени като репресирани”.
Самото Министерство на правосъдието, очевидно от юридическа гледна точка, оспорва с лекота да се промени тази дата.
От чисто човешка и морална гледна точка аз мисля, че българското Народно събрание би следвало да прецени до каква степен и не е ли редно с еднакъв аршин да се мерят едните и другите невинно загинали – в периода на антифашистката съпротива, включително за тези три дни, за които говорим. Едно едностранно решение, безспорно всяко има своето основание от морална гледна точка, надали би било справедливо.
В този пункт – това е моята препоръка към председателката на Народното събрание и на колегите вносители към всички нас, да се постараем да намерим разумно, справедливо решение с оглед на действителността, с оглед на това, че е нужна консолидация на българската нация в тези тежки времена на сериозна криза, която касае всеки един българин. Трябва да бъдем мъдри и да постигнем в човешки план справедливо решение. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.

Господин Мутафчиев, заповядайте.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, с Вас сме коментирали много по тази тема и днес не бих искал да се изказвам, ако не беше репликата на госпожа Колева към Янаки Стоилов. Историята е нещо сложно. Историята я правим всички ние, но оценката за историята я прави обществото, и то от разстоянието на времето.
Безспорно много грешки и много неправди се случват в историята на всяка една страна, не само в България, но аз мисля, че с днешния законопроект отново се опитваме със закон да покажем историческата истина. Със закон можем да реабилитираме хора, за които е доказано, че невинно са пострадали, но не бива да правим исторически оценки.
Спомняте си, веднъж ви дадох един пример за Перущица. Ние познаваме Перущица от Априлското въстание, но не познаваме трагедията на Перущица от най-новата ни история – тази около 9-и септември.
В края на м. юни 1944 г. по инициатива на група перущенци и жандармерията са арестувани над 40 човека. Същата вечер 22 от тях са убити в дефилето на р. Въча.
Обърнете внимание, 20 от 22-мата убити с комунистически убеждения според жандармерията и тези, които са ги посочили с пръст, са младежи от 17 до 19 години.
Месеци след това именно поради възмездието 22-ма човека от хората, които са участвали в тази акция, без съд и присъда също са избити!
Перущица се опита да намери своето помирение. За съжаление, не можа да се стигне до това да се отбележи в един общ паметник, но в Перущица съществуват два паметника, които са на много близко разстояние – на загиналите антифашисти, избити през м. юни и съответно на загиналите без съд и присъда след 9 и септември.
Така, че трудно ще ни бъде да кажем: тази дата е истината, 9 и септември, преди нея или след нея.
Историята, пак казвам, е нещо много сложно. Ние не сме искали да говорим и със закони да търсим това, което се случи в Ястребино, тъй като децата и невинните жени не могат да бъдат виновни за политика, не могат да бъдат врагове на което и да е правителство.
Струва ми се, че грешката на Вашето предложение е именно там – че в един такъв закон се търси политика. Янаки Стоилов е изцяло прав – не бива да се подхожда по този начин.
Аз мисля, че Вие внасяхте няколко законопроекта, където въртим, въртим и все стигаме до това – 9-и септември е оценка за него, че това е дата, която категорично е поставила терор в България. Нека да се откажете от това.
Винаги има начин, когато има несправедливост, да се търси истината. Но нека не бъркаме в историята, тъй като, отново искам да кажа, ние не можем да я наложим на обществото – обществото само ще покаже къде вижда историческата истина.
Аз мисля, че между първо и второ четене и мнозинството ще направи всичко възможно, така че да избегнем подобни политически и исторически квалификации. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми господин Мутафчиев, на 9-и септември се установява новата власт на Отечествения фронт – затова датата е определена. Тази власт провежда репресивна политика. Няма юрист, който, чистосърдечно стъпвайки на юридически позиции, да каже, че целенасочени убийства, които са извършвани, и други видове репресии, извършвани без съд и присъда и без никаква процедура, не са репресии. А след като са репресии, те подлежат на реабилитация.
Дадох примери с много хора – в тези три дни има много хора, които са невинно пострадали и не могат да получат своята реабилитация, защото законът е създаден по този начин заради сблъсъци и конфликти между нас през тези години. Време е да направим тази стъпка към националното помирение чрез приемането на тази малка поправка, но това ще бъде наистина значима стъпка към националното помирение. Мерси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.

Дуплика – господин Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Тошев, ако бяхте чули добре Янаки Стоилов и изказването на Никола Петков и на Петър Дертлиев, тъй като ние с Вас не сме съвременници на това време и трудно бихме казали, че сме го изживели и как точно е било, те точно това казват – че държавните репресии идват по късно, не на самия Девети септември. Ако на самия Девети септември е имало някои репресии, те са били от мъст и така нататък, те не са били държавна политика. Затова Ви казвам: нека с датите на България да не си играем така фриволно. Аз не мога да приема този Ваш мотив именно от тази гледна точка. Ами тогава дайте да определим всички дати, които да довели до репресия в България. Аз мисля, че ще ни бъде трудно да определим точно коя е датата. Има виновни хора, но не са виновни датите. Това, което се е случило на Девети септември, разбира се, е било преломно за историята на България, но да кажем, че Девети септември е датата, която налага репресивен режим в България, не е точно така. Ако разгледаме даже дневниците на Народното събрание, мисля, че Вие сам ще се убедите, че не е така. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Не знам колко от вас обърнаха внимание как започна господин Янаки Стоилов. Той каза така: „Във време, когато се обсъждат газовите договори и „Белене”, трябва ли да обърнем внимание на този въпрос?” Това беше неговото начало, което го има, разбира се, в стенограмата. Много интересно начало. За хора като господин Стоилов винаги има тема, която да измести подобен важен морален въпрос.
За какво става въпрос? Трябва да правим разлика, уважаеми колеги, между добро и зло. Един бивш председател на Правната комисия, какъвто е господин Стоилов, трябва да прави разлика между добро и зло. Какво каза той в своето изказване? Каза, че след Девети септември имало търсене на справедливо възмездие, мъст или нещо като естествено отмъщение, което едва ли не в своето изказване господин Стоилов оправдава и нарича гражданска война периода на извършени зверства срещу определени хора. Това казва господин Стоилов, и то бивш председател на Правната комисия в Народното събрание.
Първо, гражданска война в този период, господин Стоилов, не е имало. Историята никъде това не го е записала. Важното е, обърнете внимание, когато има репресии срещу хора без съд и присъда и хора като Вас в ХХІ век стават, защитават и не осъждат тези актове, това означава че има много сериозен проблем с ценностите. Имате много сериозен ценностен проблем за този период, господин Стоилов - и Вие, и БСП. Когато дори един юрист като Вас си позволи такива оценки за извършени зверства, имаме наистина и като Четиридесет и първо Народно събрание морална дилема или морален проблем, защото не различаваме добро от зло.
За какво става въпрос, какво е предложението на господин Тошев? Група лица не са излъгали и са предпочели да влязат в затвора. Хора с християнски ценности, католици и протестанти са предпочели да влязат в затвора, но да кажат истината за това кой е убил полските офицери и че това е НКВД и бившият Съветски съюз. Предпочели са да влязат в затвора, но да кажат истината и тези хора от морална гледна точка сега трябва да бъдат оправдани. Ето това е разликата в категориите добро и зло. Тези хора са постъпили почтено, те са били българи, те са били християни и до момента не са били оправдани и следва да бъдат оправдани.
Така че нито газовите договори, господин Стоилов, нито „Белене” могат да бъдат причина да заместят тази тема и тези хора да не бъдат оправдани. Още повече, през този период Полша е била окупирана от бившия Съветски съюз, така че като се чудите кой е извършил тези репресии, няма как да се чудите, няма как да са били нацистите. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Няма как да разсъждавате по този начин. (Шум и реплики от КБ.)
Най-важният въпрос накрая – много съжалявам, че се разви подобен дебат в Четиридесет и първото Народно събрание. Смятах, че за тази морална и значима кауза трябва да има консенсус. Надявах се, че в ситуация, в която е ясно, че оценяваме доблестна постъпка на справедливост и на правда, ще гласуваме консенсусно „за” и това ми напомня за въпроса до колко е реформирана БСП. Май въобще не е реформирана, колеги. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Димитров, нямаше да Ви отговарям в персонално качество, но тъй като представлявате една партия и засягате по-значими въпроси, все пак съм длъжен да кажа няколко изречения.
Първо, добре е поне елементарно да познавате историята, защото Полша първо е окупирана от Германия, а после от Съветския съюз (реплика от народния представител Мартин Димитров, шум и реплики от Синята коалиция), така че поне тези елементарни факти би трябвало да знаете. Поне тях трябва да знаете, когато се изказвате по тези теми.
По т. 2 няма защо да ме убеждавате, аз самият казах, че има основания.
В т. 3 положението не е еднозначно, защото част от тези лица, освен блаженни, са извършвали и друга дейност, но не искам да влизам в тези подробности, не в това е същността на дискусията.
Аз точно правя разлика между морала и правото, която Вие не можете да направите, защото независимо дали днес ние отхвърляме определени исторически методи, определени действия могат да се окажат морални, без да са законни и обратно – имало е законни действия, които не са били морални. Точно тази разлика трябва да сте в състояние да правите, защото законът не може да изчерпи морала, а невинаги това, което е неоправдано от закона, винаги се отхвърля от определен морал. Това е разликата, но изглежда е сложно за Вас да я направите.
Не се опитвайте на тази основа да възкресявате остатъците от вашата партия, защото тези, които тръгнаха по този исторически път, се стремяха да бъдат по-отговорни към превратностите и противоречията в нашата история. Не се опитвайте да заклеймявате изцяло определени събития и определен период. Те са много по-сложни и смятам, че моите колеги си дават в по голяма степен сметка за тази противоречивост и сложност. Затова ние не сме вашият огледален образ по тази тема. Ние не приемаме много от това, което казвате, но аз го правя без смущение, защото в това няма корист, няма конюнктура и няма стремеж да се извлекат някакви непосредствени политически облаги.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.

Дуплика – господин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): И така, колеги, какво казва всъщност господин Стоилов ще го кажа по-простичко. Той казва, че за него част от тези репресии са били оправдани. Ни повече, ни по малко това казва господин Стоилов, и намери следното оправдание: каза, че някои неща, които не са разрешени от закона, могат да бъдат разрешени от морала. Това каза ни повече, ни по малко господин Стоилов, което означава – ще завърша с това, че един бивш председател на Правната комисия в парламента каза, че когато имало гражданска война, каквато не е имало, подобни репресии могат да бъдат оправдани.
Господин Стоилов, никога престъпления срещу човек или репресии срещу човека не могат да бъдат оправдани. Нищо без съд и присъда не може да бъде оправдано. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Никога, при никакви обстоятелства подобни действия не могат да бъдат оправдани и в България, надявам се, малко по малко, с европеизацията на страната, да няма хора, които да говорят като Вас, както Вие говорите, че подобри репресии могат да бъдат оправдани, защото нищо, на никаква цена не може да ги оправдае.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народните представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте.

ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа, уважаеми колеги, очевидно всички забелязваме, че темата е благодатна по отношение на ораторски умения и словесни еквилибристики. Нямам намерение, още повече имайки предвид дистанцията на времето, да влизам в интерпретации и оценки на исторически събития. На нас като парламентарна група на партията „Движение за права и свободи” дори не са ни необходими мотивите на господин Тошев, за да подкрепим точно този законопроект. Презумпцията, която следваме и която имаме предвид в даването на оценка чрез нашето гласуване за тези събития, е тази, че по принцип няма давност и причини за отказ от реабилитация на унижено човешко достойнство, на права, свободи, на репресирани хора или групи от хора. По този начин ние връщаме една историческа справедливост с нашето гласуване за този законопроект. Дори несправедливи обиди и квалификации, дори от дистанцията на времето трябва да бъдат възмездени според нас.
Това става точно с този законопроект. Според нас този закон изигра много сериозна роля точно в тази посока – именно по отношение овъзмездяването на унижения и ощетения човек, както казах – на хора или групи от хора, особено пък с повече от 10 поправки, които този закон претърпя по времето на неговото действие.
Заради това аз предлагам едно соломоновско решение на казуса – нека да приемем този закон, като игнорираме назидателния апломб на вносителите, като игнорираме и ревностната подкрепа и използването на клишета от близкото историческо минало. По този начин, когато приемем този законопроект в този вид, ние ще поставим на пиедестал човешкото достойнство, правата и свободите - на едно достойно място, което заслужава то в ценностната система на нашето съвремие и в характеристиката на партиите, които ситуира това Народно събрание.
Впрочем между първо и второ четене ние с колегата Ариф Агуш ще направим едно допълнение. Забелязваме, че има категория хора, които са ранявани, прострелвани по времето на най-различни метежи, погроми и апокрифни събития между 1944 и 1989 г. Надявам се, че и тази категория хора по достоен начин ще получи възмездие чрез законодателството. Тази група хора съвсем не са много, но са факт и смятаме, че са ощетени.
Ето заради това още веднъж ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи декларираме, че ще подкрепим закона. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кърджалиев.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Ние от „Атака” имаме съвсем различна оценка за събитията. Излагали сме я много пъти и няма да я излагам пред всички вас.
Ние смятаме, че всички, които са понесли някаква репресия, трябва да получат определено възмездие, определено признание и да затворим страницата, която е отворена между 1913 и 1918 г., когато е изкопана огромна пропаст от двете страни на българския народ. Тази пропаст досега не е затворена, не е заровена, не е засипана. Има хора, които продължават да я копаят. Това – първо.
Второ, във връзка с изказването на господин Кърджалиев, ние от „Атака” казваме на ДПС, че ще повярваме на подобни изказвания, когато те заедно с нас и всички останали гласуват нашите проекторешения за геноцида на българите в Османската империя и геноцид над арменците в Османската империя. Тогава ще повярваме в искреността на подобни изказвания. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Кърджалиев, ще ползвате ли дуплика? Не.
Други народни представители, които желаят да се включат в дебата?
Заповядайте, господин Костов.

ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз не разбирам нервността и емоционалността, с която се обсъждат някои въпроси в Народното събрание. Не разбирам и опита да се извлече някаква полза от това да се застава встрани или над въпроси, които всъщност са въпроси на политиката и въпрос на Народното събрание, както направи господин Кърджалиев.
Ние не сме добре възпитани. Ние сме зле възпитани хора по принцип. Защото ако бяхме възпитани, щяхме да уважаваме мотивите на другия. Тях трябваше да слушаме, а не плоскостта на действието, което така или иначе ще предприемем. Има по-важни неща от действието, което ще извършим. И то е другият човек.

В този смисъл искам да кажа няколко думи, като се стремя те да бъдат максимално обективни по възможностите, които аз имам да го направя.
Първо искам да кажа, че това е добра тема. Тя трябва да се изговори, трябва да се затвори, трябва да доведе до национално помирение. И ние трябва да бъдем движени преди всичко от това чувство, от това желание. Това е политическият дневен ред. Защото това не е направено окончателно и не е направено добре.
Искам да илюстрирам това. Ние направихме много крачки към помирение, специално от десницата, но не срещнахме разбиране от страна на левицата. Непрекъснато левицата (и особено в такива моменти Българската социалистическа партия) вади на преден план собствените си жертви – на хора, пострадали от репресии, както направи господин Мутафчиев. Само че – чуйте ме внимателно – тези хора са получили своята реабилитация. Вие реабилитирахте тези хора. (Реплика от Петър Мутафчиев.)
Вие ги реабилитирахте в годините след 9 септември 1944 г. Те бяха достатъчно дълбоко реабилитирани, семействата им получиха големи привилегии. В продължение на 50 години страната някак си приключи сметката си с тези хора. Или приключи. Мисля, че я е приключила. В този смисъл вижте как изглежда нашата представа за справедливостта в момента. До 9 септември 1944 г. всички хора са получили своето удовлетворение. Те са получили своята справедливост. Всички след 12 септември - да кажем, че са получили и те своята справедливост. И само в този малък прозорец – между 9 и 12-и, има хора, които са репресирани, които са убити без съд и присъда. От страна на БСП чуваме, че искаме този прозорец да остане отворен.
Господин Янаки Стоилов има своя представа за това как е нареден моралът по отношение на законите и законите по отношение на морала. Тук всички можем да се упражним и на тази тема – кое е морално, кое е законно. Могат да се получат 240 мнения.

Само че този въпрос е приключен, уважаеми колеги от левицата. Той е приключен, когато се приема Всеобщата декларация за правата на човека от Организацията на обединените нации. През 1948 г. човечеството решава този въпрос. То прави тази рекапитулация. То казва кои права на хората трябва да бъдат защитени. И там отива границата на разбиранията ни за морал и законност, макар и да се различават понякога. С това съм съгласен. Но този въпрос, този код на прочитане на човешките права, господин Стоилов, е зададен от тази Всеобща декларация и след това от Европейската харта за правата на човека.

Къде сме ние в момента? – В големия свят на Организацията на обединените нации. И къде още? – в Европейския съюз, където има Европейска харта за правата на човека. Не вашият прочит, на левицата, е това, което трябва да ни ориентира по отношение на събитията в този прозорец от три дни. Не може линчът да е законен в три дни, или да е морален. Не може да бъдат убивани или репресирани хора точно в тези три дни. Защото се разбираме, че до тези три дни и след тези три дни всички са удовлетворени от гледна точка на справедливост. Ние не можем да отваряме такъв исторически прозорец.

И аз призовавам ГЕРБ да затвори този прозорец, защото затваряйки го, ще се изгради мостът за националното помирение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да участват в дебата? Няма.
Дебатът е закрит.

Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

Гласували 143 народни представители: за 122, против 15, въздържали се 6.
Предложението е прието. (Ръкопляскания в СК.)

Отрицателен вот – господин Георги Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Винаги досега, когато е имало дискусия по подобни въпроси, съм взимал отношение от името на нашата парламентарна група и на моята партия. Днес имах надежда, че дебатът ще бъде по-различен и решението ще бъде друго. Онова, което пожелаха някои от колегите – да бъде акта на помирение, явно, че не ни е дадено на този етап. Не сме готови и не сме дорасли за това мъдро и великодушно решение, което беше пожелано. Явно, че начинът, по който се мотивира и отстояваше от десницата това решение, доведе и до нашето гласуване. Ще подчертая само дебата за моралното и законното и ще бъда краен.
Уважаеми дами и господа, нека да си припомним зверското убийство на непълнолетните деца на Ястребино. Това деяние законно ли е? Не е законно! Господин Димитров, според Вас, морално ли е или не е морално? Според мен, е и незаконно, и дълбоко неморално. И когато такова незаконно и неморално явление искате със закон да го направите законно възмездно, това вече не може да бъде плоскост за помирение. Виновните за липсата на това помирение са вносителите и защитниците на този закон. (Ръкопляскания от КБ.)

-->

Номер (3) ГЛАСУВАНЕ проведено на 07-07-2010 10:22 по тема ЗИД на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица - първо четене - вносител - Лъчезар Тошев
ПГ	За	Против	Въздържали се	Гласували
Общо:	122	15	6	143
ГЕРБ	88	0	1	89
КБ	0	15	5	20
ДПС	11	0	0	11
АТАКА	11	0	0	11
СК	10	0	0	10
НЕЗ	2	0	0	2

СТО ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 28 юли 2010 г.
Открито в 9,10 ч.
https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/743

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

(…)

По реда на чл. 43, ал. 3 в предвидения по правилника срок са постъпили три предложения за допълнително включване в програмата за тази пленарна седмица.
Първите две са на народните представители Лъчезар Тошев – заявено на 23 юли 2010 г., и на народния представител Мартин Димитров – заявено на 27 юли 2010 г., с искане за включване в дневния ред на Народното събрание за седмицата 28-30 юли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25, внесен от Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г. В предложението искането е конкретизирано като т. 1 от дневния ред.
Заповядайте, господин Тошев, във връзка с вчерашното ни решение и току-що гласуваната програма с т. 1 – изслушване на вицепремиера.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, тъй като до вчера не знаехме, че първа точка от дневния ред днес ще бъде изслушването на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи господин Цветанов, предлагаме второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица да бъде втора точка от нашия дневен ред. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване като втора точка в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, с уточнението, което бе направено в пленарната зала от господин Тошев.
Моля, гласувайте.
 
Гласували 159 народни представители: за 118, против 27, въздържали се 14.
Предложението е прието.

(…)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.

С това приключи процедурата по изслушване, тоест приключи работата ни по т. 1.

Преминаваме към точка втора от гласувания дневен ред, а именно:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.

Господин Бакалов, заповядайте, за да докладвате законопроекта.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (встрани от микрофоните):
 Да спрат прякото предаване!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: 

Прякото предаване трябва да се спре без аз да нареждам. То е гласувано само за първа точка.
Заповядайте, господин Бакалов.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„Доклад относно... (Силен шум и реплики в залата.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: 

Моля ви за тишина в залата!Народните представители да заемат местата си! (Реплики от КБ.)
Продължаваме работата на Народното събрание по много важен законопроект. За всички български граждани, господин Мутафчиев, е важен този законопроект, защото той дава справедливост.
Един закон винаги е справедлив, когато е гласуван и хората са уверени за това, че се решават въпросите, затова, много ви моля да се съсредоточим върху работата по законопроекта.
Моля Ви отново да започнете, защото поради шума не се чуваше нищо.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: 

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25.03.2010 г., приет на първо гласуване на 7.07.2010 г.

Проект за второ гласуване.


„Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.

Гласуваме наименованието на закона по вносител.

Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.

Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ:

По § 1, чл. 1 има предложение на народния представител Лъчезар Тошев.
Комисията подкрепя предложението.

По § 1, т. 3 – също предложение на господин Лъчезар Тошев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народните представители Ариф Агуш и Тунчер Кърджалиев:
В § 1, чл. 1, т. 10 след думата „убити” да се добави „или ранени”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция за § 1:

„§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В текста преди т. 1 думите „12 септември” се заменят с „9 септември”.
2. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „или ако са осъдени от Трети тринадесет членен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/ 1945 г.”
3. Създават се т. 15 и 16:
„15. осъдени от Върховния съд, Трето наказателно отделение, по наказателно дело № 452/1952 г.;
16. осъдени от Софийския областен съд по наказателни дела № 248/1949 г. и № 1166/1949 г.”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.Желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Агуш.

АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 74, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме предложенията в параграфи 1, 2, 3 и 4.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: 

 Тоест всички предложения, които сте направили, ги оттегляте? Благодаря Ви много.
В такъв случай има ли други народни представители, желаещи да се изкажат? Не виждам такива желания.
Гласуваме § 1 по текста на комисията.
 
Гласували 80 народни представители: за 76, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: По § 2 има предложение на народните представители Ариф Агуш и Тунчер Кърджалиев, което те току-що оттеглиха.
Комисията предлага да се създаде § 2:

„§ 2. В чл. 2, ал. 1 се правят следните допълнения:

1. В т. 9 накрая се поставя запетая и се добавя „осъдените от Трети тринадесет членен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г.
2. Създават се точки 11 и 12:
„11. осъдените от Върховния съд, Трето наказателно отделение по наказателно дело № 452/1952 г.;
12. осъдените от Софийския областен съд по наказателни дела № 248/1949 г. и № 1166/1949 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи за изказвания народни представители? Няма.
Гласуваме § 2, който се предлага от комисията.

РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нищо не се чува от това, което се чете. (Реплики от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Продължете, господин Бакалов, малко по-високо – има оплакване от залата, че колегите не чуват какво докладвате.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Мисля, че много добре чуват, особено когато чуят Девети септември, но ще го имам предвид.
Предложение от народните представители Ариф Агуш и Тунчер Кърджалиев, което е оттеглено.

Комисията предлага да се създаде § 3:

„§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „9 и 10” се заменят с „9, 10, 11 и 12”.
2. В ал. 2 думите „12 септември” се заменят с „9 септември”.”
Тук колегите от БСП може да ръкопляскат. (Реплика от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи да се изкажат народни представители? Няма.
Моля, гласувайте § 3 в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Моля народните представители да влязат в залата, защото кворумът е под въпрос, ако не влязат вътре.
Гласували 76 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Предложение на народния представител Лъчезар Тошев.

Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде подразделение с наименование „Преходна разпоредба” и нов параграф, който става § 4:

„Преходна разпоредба

§ 4. Исканията за обезщетение и добавка към пенсиите на лицата по § 1, т. 1 на този закон се предявяват след 1 януари 2011 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме редакцията на „Преходна разпоредба”, така както ни я докладва комисията.
Гласували 86 народни представители: за 76, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Предложение на народните представители Ариф Агуш и Тунчер Кърджалиев, което току-що оттеглиха.
С това, уважаеми колеги, законопроектът беше приет. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от Синята коалиция.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря много.
Законопроектът е приет изцяло, с което приключваме и работата по т. 2.
Преминаваме към точка трета от дневния ни ред, 


VI. Приетият законопроект 

ЗАКОНОПРОЕКТЪТ СТАВА ЗАКОН 

VI. Отзив във френския вестник "Ла Кроа", 
      09.08.2010

Публикация на английски език в Брюкселското издание на "Институт за човешко достойнство"

 

Institute for Human Dignity

Latchezar Toshev is a Member of the Bulgarian Parliament. Bulgaria rehabilitates the priests and monks who were victims of the political trials

A vote in the Bulgaria Parliament has recently rehabilitated the victims of the antichristian purging perpetrated after the Second World War, notably three Assumptionists executed on 11th November 1952.

What happened in 1952?

The day after the invasion of Bulgaria by the Red Army on the 9th September 1944, a passive coup d’Etat led the communist group, the National Front, to power. A series of purges and political trials followed. In 1952 these centred on the Catholic Church. In the course of trial of the Supreme Court number 452 “brought against the members of the Catholic Church in Bulgaria”, 40 people were condemned: among them were a large majority of diocese priests (but also capuchin monks and 11 assumptionists), 2 nuns and 2 secularists.

The majority were condemned to penalties of 5 to 20 years of imprisonment without remission and to the expropriation of all their belongings, but 4 – Mgr Evgueni Bossilkov, passionist and bishop of Nicopol (North Bulgaria) and P. Kamen Vitchev, Pavel Djidjov and Josaphat Shishkov, all 3 assumptionists – were declared “guilty of having organised and run a clandestine organisation in Bulgaria, a secret information agency for the Pope and imperialists, whose objective was to overturn and undermine the democratic power of the people through a coup d’Etat, revolt, acts of terrorism, dangerous crimes and foreign intervention.” Interrogated under torture, they confessed to having transmitted information to the West “of a political, military and economic nature”. Condemned to death, they were executed on 11th November 1952 in the court of the prison of Sofia and their bodies were never found again (1).

What has the Bulgarian Parliament recently decided?

In the course of the sitting of the 28th July, proposed by the deputy Latchezar Toshev (Blue Coalition , EPP), the National Assembly examined on second reading the four amendments to the law adopted on 25th June 1991 on civic and political rehabilitation for the people who suffered repression during the Communist Regime in Bulgaria.. A first amendment expressly mentions the 40 members of the Catholic Church condemned in 1952 – in reality Mgr Bossilkov, beatified by Jean-Paul II in 1998, and had been rehabilitated by the Justice System the following year. A second amendment concerns the protestant pastors condemned during the 2 trials against the United Evangelist Churches in 1949. Finally, a third amendment relates to the four people who were tried and received a sentence of 1 to 5 years imprisonment in 1945 as a result of their statements about who committed the massacres of polish officers in Katyn and Vinitsa. They were three Orthodox Archimandrites (senior figures in a parish or convent) and a journalist, who were condemned for having suggested that the massacres were the work of the Soviets and not the Nazis.

The Bulgarian Parliament also proposes a fourth amendment, that all victims of communist repressions affected from the 9th (no longer the 12th) September 1944 onwards have the right to rehabilitation.

The law is already in force, but for the cases covered by the fourth amendment the applications will start to be tabled from 1 January 2011. The Bulgarian law gives potential survivors the opportunity to ask for a single sum in compensation, which could be given to them or to their close relatives on their request if the victim is deceased. There is also the possibility of requesting an addition to the victim’s monthly pension, or to that of their spouse if they have died.

What is the political context?

Various amendments to the law of 1991 had already been voted in past years, notably since 2004. “Things have clamed down since then. Almost all the protagonists are deceased”, suggests P. Daniel Gillier, leader of the small assumptionist community of Plovdiv, who also notes that the government of the Current Right wing, unlike its predecessors, possesses a majority of seats in the Assembly and therefore has “elbow room”. Perhaps the steps taken by the Catholic Church after the beatification of the three martyred monks in 2002, when Jean-Paul II visited Sofia, have also been implemented.

On his internet site, the catholic “exarchat” of Sophia (2) notes that at the beginning of the amendments the deputy Latchezar Toshev presented the argument that “for the moment, over one billion of Catholics in the world believe these three priests to be saints although the Bulgarian State has not yet rehabilitated them”. The Assumptionist community is of course rejoicing at the news, which coincides with the 150th anniversary of the meeting of Catholic Bulgarians in Rome. “The Catholic Church in Bulgaria welcomes and recognises these modifications and additions voted by the National Assembly”, confirms Mgr Christo Proikov the apostolic “Exarque” in his communiqué.

Anne-Bénédicte Hoffner

(1) Their history was told in a book, The red curtains of Sofia by Bernard Holzer and Jean-Bapriste Michel, Ed. Bayard 2003 and in a film The Crucified Balkan by Marie-Ange Donze and Claude Sauvageot, 2002.

(2) In 1926, the pope Pius IX created an “Apostolic Catholic ‘exarchat’” (by Byzantine rite, or Greco-Catholic rite) with Sofia to be the headquarters of the group of Bulagrian Christians whose readmission into the Church he had accepted in 1860.

Икона на екзекутираните католици, канонизирани като мъЧеници от папа Йоан Павел II,  беше подарена на папа Франциск I на 6 май 2019г. при посещението му в България.

  Снимката е от facebook на отец Паоло Кортези (Белене)

 

  Снимката е от facebook на отец Паоло Кортези (Белене)

       



Реабилитираните католици по този закон : 

 

ПРИСЪДА

№ 895 а

гр. София, 3 октомври 1952 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният съд на Народна Република България, III наказателно отделение в съдебно заседание на 29 септември до 3 октомври хиляда деветстотин петдесет и втора година в състав:

Председател: Ст.Величков

Членове: Дим. Спасов

Найден Малеев

Драгой Коджанов, с. з.

Христо Калайджиев, с. з.

Васил Михайлов, с. з.

Илия Игнатов, с. з.

при секретаря К. Траянов и съд[ебни] стенографи и в присъствието на прокурора П. Петрински и П. Спасов изслуша докладването от председателя дело № 452 по описа за 1952 година

ПРИСЪДИ:

1. Признава подсъдимите: КАМЕН ВИЧЕВ ЙОНКОВ, роден на 23. V. [1]883 година в с. Срем, Елховско, жител на гр. Пловдив, българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, викарий на отците „Августино-успенци., главен директор на семинарията на Източно-католическата екзархия в България;

ПАВЕЛ ЙОЗОВ ДЖИДЖОВ, роден на 13. VII. [1]919 година в гр. Пловдив, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник, домакин на католическата семинария в Пловдив; д-р ПЕТЬР ПЕТРОВ САРИЙСКИ, роден на 27. Х. [1]912 година в с. Ген. Николаево, Пловдивско, жител на гр. Пловдив, доктор по каноническо право, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование; ЙОСАФАТ АНДРЕЕВ ШИШКОВ, роден на 9. 11. [1]884 година в гр. Пловдив, жител на гр. Сталин, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; д-р ЕВГЕНИЙ ЛИВИДЖОВ БОСИЛКОВ, роден на 29. IX. [1]900 година в с. Белене, Свищовско, жител на гр. Русе, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически владика на Никополска епархия, доктор по църковна история, и МАРИСЛАВ АНТОНОВ БАНЧЕВ, роден на 19. VIII. [1]899 година в с. Брегаре, Оряховско, жител на село Гостиля, същата околия, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник, бивш директор на католическата семинария в Ямбол, за В И Н О В Н И в това, загдето след 9 септември 1944 година до лятото на 1952 година в страната са образували и ръководили нелегална организация, агентура на папското и империалистическото разузнаване, която си поставила за цел да събори, подрови и отслаби народно-демократическата власт на HP България чрез преврат, бунт, метеж, терористически действия, общо опасни престъпления и чужда военна интервенция, поради което и по силата на чл. 70, ал. I от НЗ, във връзка с чл. 35 от с. з. ги О С Ъ Ж Д А да изтърпят наказания, както следва: 

подсъдимите КАМЕН ВИЧЕВ ЙОНКОВ, ПАВЕЛ ЙОЗОВ ДЖИДЖЕВ, ЙОСАФАТ АНДРЕЕВ ШИШКОВ и д-р ЕВГЕНИЙ ЛИВИДЖОВ БОСИЛКОВ на СМЪРТ ЧРЕЗ РАЗСТРЕЛВАНЕ, с лишение от права по чл. 28 от НЗ завинаги, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество на всеки един по отделно; подсъдимите д-р ПЕТЬР ПЕТРОВ САРИЙСКИ и МАРИСЛАВ АНТОНОВ БАНЧЕВ - от по 20 (двадесет) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от по 22 !двадесет и две! години, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество.

11. Признава подсъдимите: ПЕТЬР ЙОЗОВ ЛАВРЕНОВ, роден на 20. 1. [1]921 година в Пловдив, жител на същия град, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; НИКОЛА ИВАНОВ БАРБОВ, роден на 22. VI. [1]914 година в гр. Пловдив, жител на същия Град, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; КУПЕН МИХАЙЛОВ ГЕОРГИЕВ, роден на 24. 1. 1920 год. в гр. Малко Търново, жител на гр. Русе, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник, преподавател в католическата семинария в Русе; НИКОЛА ДИМИТРОВ САКЬОВ, роден на 1. IX. [1]921 год. в гр. Пловдив, жител на същия град, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, грамотен, агроном; инж. АНТОН БАНКОВ ВЪЛЧЕВ, роден на 6. VIII. [11922 год. в Пловдив, жител на гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, грамотен; СТЕФАН ИВАНОВ ГОЧЕВ, род [ен] на 9. IV. [1]890 г. в с. Студен, Свиленградска околия, жител на с[ъщото] с[ело], бълг[арин], неженен, неосъждан, католически свещеник; инж. ДИМИТЪР АНДЕЕВ ЗАЯКОВ, роден на 16. VI. [1]926 година в гр. Пловдив, жител на същия град, българин, български гражданин, неженен, неос[ъждан], грамотен; ГЕОРГИ АРНЕСТОВ ГЕОРГИЕВ, роден на 10. Х. [1]905 година в с. Мир, Карловско, жител на с. Кричим, Пловдивско, шофьор, българин, български гражданин, женен, грамотен, неосъждан; д-р КЛИМЕНТ ПАСКАЛЕВ ИСПИРОВ, роден на 28. V. [1]899 година в с. Каяджик, Софлужко, Гърция, жител на София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, архимандрит, доктор по каноническо право; д-р СТЕФАН НИКОЛОВ КАРАДЖОВ, роден на 18. VII. [1]904 година в с. Хирево, Севлиевско, жител на София, българин, български гражданин, женен, с висше образование, католик, чиновник, осъждан от Народния съд; д-р ХРИСТОФОР ИВАНОВ ДРАГОВ, роден на 21. Х. [1]892 година в гр. Одрин, жител на София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, журналист; ЛИНО МАРИНОВ ДРАГАНОВ, роден на 19. 11. [1]916 година в с. Дунавли, Пловдивско, жител на с. Ген. Николаево, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник, ИВАН ПЕТРВ Х[АДЖИ] ПЕТРОВ, роден на 16. XI. [1]911 год. В София, жител на Ямбол, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, бивш индустриалец; МЕТОДИ ДИМИТРОВ СТРАТИЕВ, роден на 11. 1. [1]916 година в с. Срем, Елховско, жител на Ямбол, българин, български гражданин, неженен, грамотен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; САМУИЛ СЕРАФИМОВ ДЖУНДРИН, роден на 26. IV [1]920 година в с. Ген. Николаева, Пловдивско, жител на гр. Пловдив, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, грамотен, с висше богословско образование, католически свещеник; ГЕОРГИ /ЕФТИМ/ МАНОЛОВ ГЕОРГИЕВ, роден на 6. IV. [1]920 година в с. Каеджик, Софлужко, Гърция, жител на гр. Свиленград, българин, български гражданин, неженен, грамотен, с висше богословско образование, неосъждан, католически свещеник; НИКОЛА /ГОРАЗД/ КОСТАДИНОВ КУРТЕВ, роден на 1. IV. [1]920 година в с. Устрем, Тополовградско, жител на с. Правдино, Ямболско, българин, бълг[арски] гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; РАФАИЛ СЕРАФИМОВ СТАНЕВ, роден на 10. VIII. [1]911 година в с. Житница, Пловдивско, жител на с. Миломир, Карловско, българин,

български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; ЛЪВ БОНЕВ РОНЧЕВ, роден на 6. XI. [1]911 година в с. ГеН. Николаево, Пловдивско, жител на същото село, българин, български гражданин, J-jеженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; ЙОСИФ /ТИМОТЕЙ/ ИВАНОВ ЗАЙКОВ, роден на 21. VIII. [1]914 година в с. Ген. Николаево, Пловидвско, жител на село Белозем, същата околия, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; САМУИЛ ЙОЗОВ РОНЧЕВ, роден на 19. 11. [1]893 година в с. Ген. Николаево, Пловдивско, жител на с. Дуванлий, същата околия, българин, бълг[арски] гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; ЛАВРЕНТИ СЕРАФИМОВ СТРЕХИН, роден на 11. XI. [1]908 година в с. Ген. Николаево, Пловдивско, жител на с. Секирово, същата околия, българин, бълг[арски] гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; МАРИН ЙОЗОВ ПЕТКОВ, роден на 8. VI. [1]908 год. в с. Секирово, Пловдвиско, жител на същото село, българин, бълг[арски] гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско оразование, католически свещеник; АНТОН ИВАНОВ КАРАГЬОЗОВ, роден на 16 . V. [1]895 год. в с. Ген. Николаево, Пловдивско, жител на с. Калояново, същата околия, българин, бълг[арски] гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; ТОБИЯ /ФРАНЦ/ ТОБИЕВ НОНОВ, роден на 26. 11. [1]916 година в с. Секирово, Пловдивско, жител на София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; ГЕОРГИ ПЕТРОВ МИТОВ, роден на 9. 1. [1]916 год. в с. Секирово, Пловдивско, жител на с. Покрован, Ивайловградско, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; ХРАБЪР /ТАДЕЙ/ МАРКОВ ИВАНОВ, роден на 6. Х. [1]916 година в гр. Пловдив, жител на същия град, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше богословско образование, католически свещеник; ГЕОРГИ ДИМИТРОВ САРАФОВ, роден на 21. 111. [1]888 година в гр. Малко Търново, жител на гр. Сталин, българин, български гражданин, женен, неосъждан, грамотен, служител; СТЕФАН АНДРЕЕВ КОКОВ, роден на 16. VII. [1]899 г. в гр. Пловдив, жител на гр. Толбухин, българин, български гражданин, женен, грамотен, неосъждан, бивш търговец, и ТОДОР КИРЯКОВ ФИЛКОВ, роден на 27.IX. [1]890 година в гр. Разград, жител на град Сталин, бълг[арин], български гражданин, женен, грамотен, бивш търговец, неосъждан, за В И Н О В Н И в това, за гдето по същото време и място са станали членове на нелегалната организация, образувана и ръководена от първите шестима подсъдими, Която си поставила за цел да събори, подрови и отслаби народнодемократическата Власт в HP България чрез преврат, бунт, метеж, терористически действия, общоопасни престъпления и чужда военна интервенция, поради което и по силата на чл. 70, ал. 11, първо предложение, а за четвъртия, петия, шестия и седмия - по чл. 70, ал. 11, второ предложение, във връзка с чл. 35 от с. з. ги О С Ъ Ж Д А да изтърпят наказание, както следва: подсъдимите ПЕТЪР ЙОЗОВ ЛАВРЕНОВ, НИКОЛА ИВАНОВ БАРБОВ

,

НИКОЛА ДИМИТРОВ САКЬОВ, ГЕОРГИ АРНЕСТОВ ГЕОРГИЕВ, д-р КЛИМЕНТ ПАСКАЛЕВ ИСПИРОВ и ТОДОР КИРЯКОВ ФИЛКОВ - от по 15 /петнадесет/ години ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от по 16 /шестнадесет/ години, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество на всеки един: на подсъдимите ЛИНО МАРИНОВ ДРАГАНОВ и МЕТОДИ ДИМИТРОВ СТРАТИЕВ. от по 14/четиринадесет/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от 15/петнадесет/ години, като им конфискува в полза На държавата цялото имущество; КУПЕН МИХАЙЛОВ ГЕОРГИЕВ, д-р СТЕФАН ТИКОЛОВ КРАДЖОВ, д-р ХРИСТОФОР ИВАНОВ ДРАГОВ, ИВАН ПЕТРОВ Х[АДЖИ]ПЕТРОВ, САМУИЛ СЕРАФИМОВ ДЖУНДРИН, ЛЪВ БОНЕВ РОНЧЕВ, ЙОСИФ /ТИМОТЕЙI ИВАНОВ ЗАЙКОВ, САМУИЛ ЙОЗОВ РОНЧЕВ, ЛАВРЕНТИ СЕРАФИМОВ СТРЕХИН, МАРИЯН ЙОЗОВ ПЕТКОВ и СТЕФАН АНДРЕЕВ КОКОВ от по 12/дванадесет/ години ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от 14 /четиринадесет/ година, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество; подсъдимите инж. АНТОН БАНКОВ ВЪЛЧЕВ, ГЕОРГИ IEФТИМ/ МАНОЛОВ ГЕОРГИЕВ, НИКОЛА 1Г0PA3ДI КОСТАДИНОВ КУРТЕВ, РАФАИЛ СЕРАФИМОВ СТАНЕВ, АНТОН ИВАНОВ КАРАГЬОЗОВ, ТОБИЯ /ФРАНLV ТОБИ ЕВ НОНОВ, ГЕОРГИ ПЕТРОВ МИТОВ, СТЕФАН ИВАНОВ ГОЧЕВ и ГЕОРГИ ДИМИТРОВ САРАФОВ - от по 10 /десет/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от 12 /дванадесет/ години, като им конфискува в полза на държавата по половината от имуществата им; подсъдимия инж. ДИМИТЪР АНДРЕЕВ ЗАЙКОВ - от 8/oceм/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от 10 /десет/ години, като му конфискува в полза на държавата половината от имуществото му и ХРАБЪР /ТАДЕЙ/ МАРКОВ ИВАНОВ - от 6/шест/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от 8 /осем/ години, като му конфискува в полза на държавата 1/4/една четвърт/ от имуществото му.

111. Признава посочените по-горе тридесет и шестима подсъдими за В И Н О В­Н И в това, за гдето по същото време в интерес на чужда държава, са събирали и издавали на ватиканското, френското и други империалистически разузнавания сведения от стопански, военен и политически характер, съставляващи държавна тайна, неузнаването на които от друга държава е необходимо за интересите на HP България и особено за нейната безопасност, поради което и по силата на чл. 83, ал. I от НЗ във връзка с чл. 35 от с. з. ги

О С Ъ Ж Д А

да изтърпят наказания, както следва:

подсъдимите КАМЕН ВИЧЕВ ИОНКОВ, ПАВЕЛ ИОЗОВ ДЖИДЖОВ, ЙОСАФАТ АНДРЕЕВ ШИШКОВ и д-р ЕВГЕНИЙ ЛИВИДЖОВ БОСИЛКОВ на СМЪРТ ЧРЕЗ РАЗСТРЕЛВАНЕ, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ завинаги, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество;

подсъдимите д-р ПЕТЪР ПЕТРОВ САРИЙСКИ и МАРИСЛАВ АНТОНОВ БАНЧЕВ от по 20 /двадесет/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от по 22 /двадесет и две/ години, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество;

подсъдимите ПЕТЪР ЙОЗОВ ЛАВРЕНОВ, НИКОЛА ИВАНОВ БАРБОВ, НИКОЛА ДИМИТРОВ САКЬОВ, ГЕОРГИ АРНЕСТОВ ГЕОРГИЕВ, д-р КЛИМЕНТ ПАСКАЛЕВ ИСПИРОВ И ТОДОР КИРЯКОВ ФИЛКОВ от по 15 /петнадесет/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от 16 /шестнадесет/ години, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество;

на подсъдимите КУПЕН МИХАЙЛОВ ГЕОРГИЕВ, д-р СТЕФАН НИКОЛОВ КАРАДЖОВ, д-р ХРИСТОФОР ИВАНОВ ДРАГОВ, ИВАН ПЕТРОВ х. ПЕТРОВ, САМУИЛ СЕРАФИМОВ ДЖУНДРИН, ЛЪВ БОНЕВ РОНЧЕВ, ЙОСИФ /ТИМОФЕЙ/ ИВАНОВ ЗАЙКОВ, САМУИЛ ЙОЗОВ РОНЧЕВ, ЛАВРЕНТИ СЕРАФИМОВ СТРЕХИН, МАРИЯН ЙОЗОВ ПЕТКОВ и СТЕФАН АНДРЕЕВ КОКОВ - от по 12/дванадесет/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от по 14/четиринадесет/ години, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество;

на подсъдимите ЛИНО МАРИНОВ ДРАГАНОВ и МЕТОДИ ДИМИТРОВ СТРАТИЕВ - от по 14/четиринадесет/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от по 15 /петнадесет/ години, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество;

на подсъдимите инж. АНТОН БАНКОВ ВЪЛЧЕВ, ГЕОРГИ /ЕФТИМ/ МАНОЛОВ ГЕОРГИЕВ, НИКОЛА /ГОРАЗД/ КОСТАДИНОВ КУРТЕВ, РАФАИЛ СЕРАФИМОВ СТАНЕВ, АНТОН ИВАНОВ КАРАГЬЗОВ,

ТОБИЯ /ФРАНЦ/ТОБИЕВ НОНОВ, ГЕОРГИ ПЕТРОВ МИТОВ, СТЕФАН ИВАНОВ ГОЧЕВ И ГЕОРГИ ДИМИМТРОВ САРАФОВ - от по 10 /десет/ ГОДНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от по 12 /дванадесет/ години, като ИМ конфискува в полза на държавата по половината от имуществата им на всеки един по отделно;

на подсъдимия инженер ДИМИТЪР АНДРЕЕВ ЗАЯКОВ . от 8 /осем/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок ОТ.10 /десет/ години, като му конфискува в полза на държавата половината от имуществото и ХРАБЪР /ТАДЕЙ/ МАРКОВ ИВАНОВ - от 6/шест/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от 8/0сем/ ГОДИНИ, като му конфискува в Полза на държавата 1/4/една четвърт/ от имуществото му.

IV. По правилата на съвкупността съгласно чл. 39 от НЗ определя на горните Подсъдими да изтърпят за извършените от тях престъпни деяния по едно общо Наказание както следва:

подсъдимите КАМЕН ВИЧЕВ ЙОНКОВ, ПАВЕЛ ЙОЗОВ ДЖИДЖОВ, ЙОСАФА Т АНДРЕЕВ ШИШКОВ и д-р ЕВГЕНИЙ ЛИВИДЖОВ БОСИЛКОВ на СМЪ Р Т ЧРЕЗ РАЗСТРЕЛВАНЕ, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ завинаги, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество; подсъдимите д-р ПЕТЪР ПЕТРОВ САРИЙСКИ и МАРИСЛАВ АНТОНОВ БАНЧЕВ от по 20 /двадесет/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от по 22 /двадесет и две/ години, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество; подсъдимите ПЕТЪР ЙОЗОВ ЛАВРЕНОВ, НИКОЛА ИВАНОВ БАРБОВ, НИКОЛА ДИМИТРОВ САКЪОВ, ГЕОРГИ АРНЕСТОВ ГЕОРГИЕВ, Д-Р КЛИМЕНТ ПАСКАЛЕВ ИСПИРОВ и ТОДОР КИРЯКОВ ФИЛКОВ от по 15 /петнадесет/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от 16 /шестнадесет/ години, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество; подсъдимите ЛИНО МАРИНОВ ДРАГАНОВ и МЕТОДИ ДИМИТРОВ СТРАТИЕВ от по 14 /четиринадесет/ години ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от по 15 /петнадесет/ години, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество; на подсъдимите КУПЕН МИХАЙЛОВ ~ЕОРГИЕВ, д-р СТЕФАН НИКОЛОВ КАРАДЖОВ, д-р ХРИСТОФОР ИВАНОВ ДРАГОВ, ИВАН ПЕТРОВ Х[АДЖИ]ПЕТРОВ, САМУИЛ СЕРАФИМОВДЖУНДРИН, ЛЪВ БОНЕВ РОНЧЕВ, ЙОСИФ /ТИМОТЕЙ/ ИВАНОВ ЗАЙКОВ, САМУИЛ ЙОЗОВ РОНЧЕВ, ЛАВРЕНТИ СЕРАФИМОВ СТРЕХИН, МАРИЯН ЙОЗОВ ПЕТКОВ и СТЕФАН АНДРЕЕВ КОКОВ - от по 12 /дванадесет/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от по 14 /четиринадесет/ години, като им конфискува в полза на държавата цялото имущество; на подсъдимите инж. АНТОН БАНКОВ ВЪЛЧЕВ, ГЕОРГИ /ЕФТИМ/ МАНОЛОВ ГЕОРГИЕВ, НИКОЛА /ГОРАЗД/ КОСТАДИНОВ КУРТЕВ, РАФАИЛ СЕРАФИМОВ СТАНЕВ, АНТОН ИВАНОВ КАРАГЬЗОВ, ТОБИЯ /ФРАНLV ТОБИЕВ НОНОВ, ГЕОРГИ ПЕТРОВ МИТОВ, СТЕФАН ИВАНОВ ГОЧЕВ и ГЕОРГИ ДИМИМТРОВ САРАФОВ - от по 10 /десет/ ГОДНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от по 12 /дванадесет/ години, като им конфискува в полза на държавата по половината от имуществата им; на подсъдимия инженер ДИМИТЪР АНДРЕЕВ ЗАЯКОВ - от 8 /осем/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от 1 О /десет/ години, като му конфискува в полза на държавата половината от имуществото, и ХРАБЪР /ТАДЕЙ/ МАРКОВ ИВАНОВ - от 6/шест/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от 8/осем/ години, като му конфискува в полза на държавата 1/4/една четвърт/ от имуществото му.

V. Признава подсъдимите: СВОБОДА /СЕРАФИМА/ ДИМИТРОВА АНГЮШЕВА, родена на 15. XI. [1]915 година в Ксанти, жителка на София, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, монахиня, и НАДЕЖДА ХРИСТОФОРОВА ЗАФИРОВА, родена на 26. XI. [1]908 година в гр. Одрин, жителка на Пловдив, бълг [арка], българска гражданка, неомъжена, грамотна, неосъждана, за В И Н О В Н И в това, гдето по същото време умишлено са улеснявали подсъдимите КдМЕН ВИЧЕВ ЙОНКОВ и ПАВЕЛ ЙОЗОВ ДЖИДЖОВ в извършвания от тях шпионаж в полза на чуждите разузнавателни централи, поради което и по силата на чл. 83, ал. I от НЗ, във връзка с чл. 18, ал. IV от с. з. и чл. 36 ги

О С Ъ Ж Д А 

 

да изтърпят наказания, както следва: подсъдимата СВОБОДА /СЕРАФИМA/ ДИМИТРОВА АНГЮШЕВА - от 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от 6/шест/ години, като и конфискува в полза на държавата 1/4/една четвърт/ от имуществото, и подсъдим ата НАДЕЖДА ХРИСТОФОРОВА ЗАФИРОВА от 3 /триl ГОДИНИ ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА, с лишение от правата по чл. 28 от НЗ за срок от 5 /пет/ години, като й конфискува в полза на държавата 1/4 /една четвърт/ от имуществото й.

VI. Признава подсъдимия ИВАН ПАВЛОВ СТАНЕВ, роден на 2. XI. [1]921 година в с. Житница, Пловдивско, жител на гр. Пловдив, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, грамотен, с висше богословско образование, католически свещеник, и подсъдимия СЛАВЧО НИКОЛОВ СОТИРОВ, роден на 27. VII. [1]899 год. в село Насалевци, Трънско, жител на София, българин, български гражданин, женен, неосъждан, адвокат за В И Н О В Н И в това, за гдето по същото време са станали причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост и поради не проявена бдителност, поради което и по силата на чл. 300 от НЗ, ал. I във връзка с чл. 35 от с. з. ги О С Ъ Ж Д А да изтърпят наказание от 11/2/една и половинaI година ЛИШЕНИЕ ОТ СВОБОДА.

VII. Признава подсъдимия ИВАН ПАВЛОВ СТАНЕВ с установена по-горе самоличност за Н Е В И Н О В Е Н, в това да е през същото време и място станал член на горната нелегална организация и да е събирал и предавал в интерес на чужда държава сведения от военен, стопански и политически характер, съставляващи държавна тайна, поради което го

О ПРА В Д А В А по обвиненият му по чл. 70, ал. 11 и чл. 83, ал. I от НЗ

VIII. Признава подсъдимия СЛАВЧО СОТИРОВ НИКОЛОВ с установена по-горе самоличност за Н Е В И Н О В Е Н в това да е по същото време и място в интерес на чужда държава събирал и издавал на чуждите разузнавания сведения от стопански, Политически и военен характер, съставляващи държавна тайна, както и да е дал каквато и да е имотна облага на длъжностното лице МИХАИЛ КОЛАРОВ, за да го склони да наруши службата си, поради което го ОПРАВДАВА и освобождава от отговорност по обвиненията му по чл. 83, ал. I и чл. 281, ал. I от НЗ.

IX. 3 А Ч И ТАна всички подсъдими предварителния арест от датата на задържането им.

Х. О С Ъ Ж Д А всички подсъдими да заплатят СОЛИДАРНО в полза на държавата станалите по делото разноски в размер на 6, 721/шест хиляди седемстотин двадесет и един/ лева, и 3 379 20 /три хиляди триста седемдесет и девет лева и двадесет стотинки/ за стенографите.

IX. ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, състоящо се от: две радиоприемателни станции, поставени в два куфара с необходимите части и принадлежност, две газови маски с необходимите принадлежности, една циклостилна машина с восъчни листове, една американска картечница, една английска пушка марка „Енфилт. N2 3 - 89, с едни пълнител, един пистолет система „Валтер. 9 м. М. N!! 7109, с три пълнителя, един пистолет система „Валтер. 7/65 с три пълнителя, 379 /триста седемдесет и девет/ патрона, една ръчна картечница марка „Бревета., един дъгообразен пълнител за картечница, две яйцевидни бомби - нападателни със сини капачета, заредени, една бомба бухалка, отбранителна, заредена, една стоманена лента за ръчна картечница с 22 патрона, два пистолета - единият марка „Бревета”, а другият „Делтер”, ~50 патрона, един руски пистолет, една противогазова маска, една артилерийска бусола - измервателен уред N2 960, една торбичка черен заряд за снаряди на квадратчета, една напълно запазена пушка, работена в немската оръжейна работилница „Берлинг” N2 78775, кодове-шифър и множество медикаменти и санитарни материали се КОНФИСКУВАТ в полза на държавата.

Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.

Председател: /п.l

Членове:

1. /П./

2. /п.l

Съдебни заседатели:

1. /п.l

2. /п.l

3. /п.l

4. /п.l