ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

Помени Господи, душите на Твоите починали раби 

и им прости всички волни и неволни прегрешения,

 дарувай им небесното царство и да участват

 в Твоите вечни блага и се наслаждават на Твоя 

безкраен и блажен живот.

Помени, Господи и всички починали с надежда

 за възкресение и вечен живот наши отци, 

братя и сестри и всички православни християни. 

Всели ги с Твоите светии там, 

дето сияе светлината на Твоето лице,

 а нас помилуй като благ и Човеколюбец.

 Амин!

ПАМЕТ ЗА МОЯ БАЩА Д-Р БЛАГОВЕСТ ТОШЕВ

(1931-2019)

Д-р Благовест Стефанов Тошев е роден на 6 ноември 1931 година в  град Севлиево.

Син е на съдията Стефан Тошев и Марийка Кънчева – внучка на депутата в Учредителното събрание Гатю Кънчев.

Негов чичо е художникът Христо Тошев, участващ като четник в Илинденското въстание в Македония през 1903г.
Братовчед на Стефан Тошев от страната на майка му е отец Сава Шевиков, преминал към униатската църква и служил в района на Пловдив и Ямбол.

Брат на дядо му Лазар Тошев е юристът Генчо Ханджиев – Подпредседател на Софийския Градски Съд, учредител на “Дружеството за покровителство на затворниците”(1918г.) и първият в България Дом за малолетни престъпници ”Дом на човещината” в София (1929г.)

Благовест Тошев е завършил е като първенец Севлиевската мъжка гимназия. 

Като “вражески елемент” е пратен да служи като “трудовак” и като такъв участва в изграждането на ЖП-линията Перник-Волуяк.

Следва 4 години метеорология във Физико-математическия факултет на СУ "Климент Охридски". 

За да се издържа работи в бригадата на Борис Николов, която прави мозайки и облицовки на сгради в София.

През 1958г. сключва брак с д-р Мария Асен Ценова от Свищов (дъщеря на Асен Ценов Цанков и Блага П.Халачева – Ценова) от който има две деца.

От 1959 г. е студент по стоматология във ВМИ София. 

След завършване на стоматологичния факултет е назначен по разпределение в село Козловец - Свищовско.

Две години по-късно е участъков стоматолог в село Алеково - Свищовско, където работи 19 години.
Обслужва и стоматологичния кабинет в съседното село Горна Студена. 

Специализира лицево-челюстна хирургия във Военно-Медицинска Академия в София, след което продължава работата си в стоматологичните кабинети в свищовските села.
През 70-те години, като стоматолог е един от първите в България, който успешно трансплантира зъб на свой пациент.

След с. Алеково е назначен като завеждащ стоматологичнто отделение при Работническа поликлиника на СХК "Свилоза". 

През 1986 г. се премества на работа в София, първоначално в XXII поликлиника, а след това в XV-та поликлиника обслужваща и стоматологичния кабинет в Интерпред, където работи до пенсионирането си. 

Пенсионира се през 1992 г. като стоматолог в ХV Градска поликлиника - София.
Умира в София на 6 април 2019г.

По негово желание изразено приживе е погребан в гр. Свищов.

Последните ми снимки с моя баща и последното му отиване в неговия роден град Севлиево, 25 август 2018г.

На снимката : Пред църквата Св. Троица, където той е бил кръстен (от отец Стефан Кривошиев),  където е бил подстриган за иподякон и четец от Търновския Митрополит Софроний и където е чел Апостола по време на литургиите (като преди това с дядо ми  е "репетирал" за църковното четене вкъщи)   ...


На 11 май 2019г. една от панихидите след смъртта на баща ми беше отслужена в тази църква.


Така, неговият земен път духовно завърши там, откъдето е започнал.


"И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била;
а духът ще се върне при Бога, Който го е дал!"

(Еклесиаст, 12:7)

Тогава и не подозирахме, че само няколко месеца по-късно на масата  - отзад на снимката, ще бъде отслужена заупокойна панихида за баща ми.

Неведоми са пътищата Господни!

ПОЧИВАЙ В МИР!

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ЗА СЕБЕ СИ И СВЕТЪТ ЗА НЕГО

ПИСМО ДО НИКОЛА МАЛЕШЕВСКИ ОТ 5 ЯНУАРИ 1899г.

1. Гьорче Петров, 2. Никола Малешевски, 3. Гоце Делчев

„София 5/1 99 г.
Колйо,
Всичкитѣ ти писма досега изпратени отъ тебъ и чрѣз тебъ, съмъ получилъ. Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ.
Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!

Ако тая болѣсть не съществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани.

Нашъ, разбира се, дългъ е да не се поддаваме на тая болѣсть, но можемъ ли сѫщото да направимъ и съ другитѣ лица? Пъкъ имаме заето и нѣщо отъ гръцкитѣ болѣсти, а именно - колко глави, толкозъ капитани. Пустата му слава!...

Всѣки иска да блѣсне, па не знаѣ фалшътъ и на тоя блѣсъкъ. Вай на тезъ надъ страданията на които всички тѣзъ комедии, дѣтъ се разиграватъ.
Колкото за пролѣтъ, почти нищо нѣма опредѣлено, което е много печално, но, вѣрвамъ, и това ще се изясни.

Чакамъ пари да купимъ кримкови патрони, та не ще има нужда да се прави смѣнка съ манлихѣрови.

Кардашитѣ отъ Перникъ (1) искатъ револверъ, но пари не се сѣщатъ да пратятъ, като че ли ние ги имаме вечъ въ кърпа вързани. Колкото за мартинката, за която получихъ 2 лири турски, искамъ отъ тебъ съвѣтъ: оттукъ да имъ взема или оттамъ ти ще имъ вземешъ?

Ако иматѣ тамъ нѣкоя наша, добрѣ ще направишъ да имъ я проводишъ.
Кажи на братъ ми да пише писмо дома.
Съ поздравъ Гоце



P. P. Тукъ приключенитѣ сѫ за Перникъ, отъ които едното е за Дико; отъ когото вчера се получи една телеграма отъ Рила. Узнай дали не е тамъ, че още тамо да се прѫдаде прѫдназначеното за него. На перничани имъ пиша, че мартинката ще я получатъ, а револвера - когато пратятъ пари. Сѫщи“

(1) Перник е псевдоним на Горна Джумая.

Двамата прави са Гоце Делчев и Пере Тошев

Превод :

Кореспонденция от 11 май 1903г.

Македонски водач мъртъв

 Делчев беше човекът, който организира пленяването на Мис Стоун.

Лондон Таймс - Ню-Йорк Таймс

Специална кореспонденция

Лондон, 11 май.

Виенският кореспондент на Таймс казва, че смъртта на българския революционен водач  Делчев се разглежда като тежка загуба за възстанническото движение.

 Казват, че той е бил истинският водач на прочутата организация. 

Делчев организира залавянето на американската мисионерка Мис Стоун, вероятно за да набави средства за организацията.

Ню-Йорк Таймс, 7 май 1903г.

Много българи убити

Революционната групировка загуби 60 души в битка с турските войски.

Солун, 6 май

Информират ни, че сблъсъкът се е случил при село Ваница (с. Баница – б.м. Л.Т.) между турските войски и българската чета. 

60 българи включително техният лидер Делчев са били убити, докато турците имат 4 души убити и 3 ранени.

30 къщи във Ваница са били изгорени. 

Българска чета водена от Петров е била разбита край Крапезица(с.Трапезица – б.м. Л.Т.). 

7 от българите са били убити.

Ню-Йорк Таймс

ЧЕСТВАМЕ СВЕТА БОГОРОДИЦА - " ДОСТОЙНО ЕСТЬ"

Оригиналната икона, пред която Архангел Гавриил е изпял Химна на Богородица, днес е главната икона на Св.Гора 

 

Достойно есть, яко воистину блажити Тя, Богородицу,
присноблаженную и пренепорочную и Матерь Бога нашего.

Честнейшую Херувим
и славнейшую без сравнения Серафим,
без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу Тя величаем.

Според църковното предание на 11 юни 982г.  в  килията "Достойно Есть" на Атон, Архангел Гавриил изпял пред монаха Гавриил Химна с който възпявят Св.Богородица на Небесата - Достойно Есть! 

 
Още тогава иконата пред която се е случило това чудо е пренесена в Карея и е главната икона на Света гора. 
Намира се в общата църква на Прота в Карея.
 

ИКОС1

Архангел Гавриил бе пратен от Тебе, Богородице, при смирения послушник на Атонската планина, който Те възпяваше с хвалебни песни в своята килия пред святата Твоя икона, за да го научи на песен небесна, с която Те славословят Ангелите в горния Сион. Затова и ние тук долу на земята, възпоменавайки този Твой благ промисъл за човеците, с благодарност Те възпяваме така:

Радвай се, Ти, Която си достойно възхвалявана от Архангели и Ангели;
Радвай се, обладавана от всички небесни сили.
Радвай се, Присноблажена и Пренепорочна.
Радвай се, Майко на нашия Бог.
Радвай се, По-чтима от Херувимите; радвай се, несравнимо по-славна от Серафимите.
Радвай се, нетленно родила Бог-Слово.
Радвай се, Ти, Която си наистина същинска Богородица.
Радвай се, Възвеличавана на Небето и на земята.
Радвай се, Възпявана от горните и долните.
Радвай се, Единствена благословена между жените.
Радвай се, защото си произрасла за нас — Плода на Живота.
Радвай се, Помощнице на християните и милосърдна Застъпнице за грешните!

КОНДАК 2

Виждайки дивния гостенин как възпява Тебе, Владичицата, с пресладка песен в килията му, пустиножителят - послушник не можа да разпознае, че това е Ангел, ала твърде много се услади от неговото небесно пение и го помоли да му напише думите на изпятата песен. когато пък видя, как под неговия пръст каменната плоча стана мека, и писаните слова върху нея се издълбаваха като върху пясък, позна в това чудесно действие и извика към родилия се от Тебе Бог Слово: Алилуия!

КОНДАК З

Превръщайки с Божия сила твърдия камък в мек восък, Архангел Гавриил написа на него с пръст словата на хвалебната песен в чест на Тебе, Богородице, та така всички да узнаят за това велико чудо и несъмнено да повярват, че наистина така Те възпяват горе небесните сили, подражавайки на които, и ние пеем за Твоето величие, Дево, и с радост духовна викаме към прославилия Те Бог:

Алилуия!

 

Килията "Достойно есть!", близо до столицата на Св.Гора - Карея, е към манастира "Пантократор". 
През вековете тя е обитавана от български монаси. 
Имала е издателство и книжарница за християнска литература на български език. 

Схимонах Паисий Българин (1810-1910г.) от Свищов,  със светското име Прокопий х.Константинов – починал на 24 юни 1910г. на 100 години,  е служил в килията десетилетия, занимавайки се активно с книжовна дейност. 

Той  е чичо на писателя Алеко Константинов.
 
Последният монах в килията от България, отец Йоан от Св. Врач (Сандански) почина неотдавна, без да вземе при себе си други българи. 

Той беше увлечен от т.нар зилотство, т.е. да се противопоставя на Вселенския Патриарх, по подобие на "бунтовниците" от манастира Есфигмен. 
Това усложни допълнително намирането на решение с намесата на Вселенската Патриаршия и на Манастира "Пантократор" .....
  
 Отец Йоан в края на живота си беше пренесен в друга килия, където монаси се грижиха за него. 
 
През това време килията беше ограбена, а и без обитатели това българско място на Атон просто рухна. 
 

 
Манастирът "Пантократор" настани в тази килия други монаси, които са гърци и които поеха грижата за това свято място. 

За наше съжаление молитвите към Бог и Богородица там вече няма да се отправят на български.

Една страница от нашата история се затвори! 
 
Безславно...

  Ефория"Зограф" създадена от цар Борис III, управлява не само имотите на Зографския манастир но и един земеделски имот с метох в село Расово, Ломско, който е на Килията "Достойно Есть".

Средствата от него би трябвало да отиват за поддръжка на Килията "Достойно Есть" при положение, че тя запазва българския си характер!

В Народното събрание въпросът беше поставян няколко пъти, преди да се стигне до това положение.
За съжаление това не се оказа достатъчно!


Свързани публикации на този блог :
 

ЩЕ БЪДЕ ЛИ СПАСЕНА КИЛИЯТА "ДОСТОЙНО ЕСТЬ" НА СВЕТАТА ГОРА АТОНСКА ?

http://toshev.blogspot.bg/2015/11/blog-post.html

Как изгубихме и Килията "Достойно Есть" на Светата гора Атонска

http://toshev.blogspot.bg/2016/02/blog-post.html