Ден на признателност
и почит
към
жертвите
на
комунистическия режим
на
комунистическия режим
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
СЕ ПОКЛОНИ ПРЕД ПАМЕТТА НА ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА
НА ВЪЗПОМЕНАНИЕТО ПРИ МЕМОРИАЛА В СОФИЯ
Реч на Цвета Караянчева
Скъпи приятели, точно преди 75 години датата 1 февруари влиза в
историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над
политици.
Месеци преди това и месеци след това живота си, свободата си,
достойнството, имуществото си, губят хиляди учени, писатели,
карикатуристи, журналисти, банкери, предприемачи.
Всяка година на тази
дата се събираме тук, за да се поклоним пред паметта им.
Всяка година си
задаваме въпроса:
„Защо кръвожадната жестокост на палачите придобива
такъв невиждан размах точно тук – в малка България, където не е имало
нито масово комунистическо движение, нито масов фашизъм?
Щом България,
която не изпрати войски на Източния фронт и която спаси своите евреи, защо точно тук Димитър Пешев трябваше да получи присъдата за
антисемитизъм?
Зад този разгул на омраза и безпардонна саморазправа
стоят не просто безпросветни садисти, а зловеща конспирация за всеобщо
национално унижение, за изтриване на паметта, за подмяна на историята,
за окончателно прекършване на духа, за изпепеляване на ценностите.
България е трябвало да бъде не просто наказана, не просто подчинена, не
просто изплашена, България е трябвало да бъде смазана.
С извратена
изобретателност конструкторите на престъплението, наречено Народен съд
заявяват на всеки, който е бил свидетел на историята и политиката :
„От
днес няма да помните мъдростта, честността и дълбокия хуманизъм на
Димитър Пешев, нито борбата му да не допусне унищожаването на евреите в
България, от днес той ще бъде известен като обратното – като
антисемит.
От днес Райчо Алексиев не е карикатурист, от днес Фани
Попова-Мутафова не е писател.
От днес, от днес.. всички истини, всички
факти, които са били пред очите ви, са забранени“.
Целият процес
потъпква не само известни и светли личности и умове, но и самата основа
на държавността. За да бъде гаврата пълна присъдите се издават по
конституция в името на невръстния цар Симеон.
Така в
негово име в нощта на 1 срещу 2 февруари е разстрелян чичо му принц
Кирил.
Колко нации могат да оцелеят след подобно брутално насилие над
закона, морала и човещината?
Факт е, че пораженията от това престъпление
продължават под една или друга форма и до днес.
И днес има хора, които
мислят, че Народният съд е бил необходим за времето си.
Затова е важно
на тази дата тук да се събират хора – да помнят, да не спират да
разясняват.
Вечна памет на жертвите!
Хора бдете! "