Из стихосбирката "Водният дух", Издателство "РИВА"
Дон Кихот II
Въртят криле в далечината неспирно
вятърните мелници и стриват непокълнали
зърна в брашното на унили делници. От улея - сред каменните колела! И
вместо да растат – са смлени! Какъв
живот! Каква съдба! А можеха да изкласят,
да са зелени... Дали все някога ще разберем
защо нападна мелниците бедният
идалго? Защитникът на крехкото Добро бе
обявен за луд! Не е ли жалко?
