Страници

30 май 2020

29 май 1453г. - ПАДАНЕТО НА КОНСТАНТИНОПОЛ


Константинопол от Хрониката на Нюрнберг



ТРЕНОДИЯ
(Тъжна песен

Последната Литургия в Света София

(записана от С.А.Трипанис )

Господ дава знак, 
Земята дава знак, 
самото небе дава знак,

Света София - Великата Църква, 
дава знак 
с четиристотин клепала 
и 
шестдесет и две камбани.

Защото всяка камбана е свещеник и до всеки свещеник стои дякон.

Императорът пее отляво, Патриархът пее отдясно,
и всички колони се разтрепериха от могъщото  песнопение.

Тъкмо когато Императорът поде Херувимската песен,
глас слезе при тях от небето - от устата на Архангел:


“Спрете Херувимският химн и нека свалят светите съсъди.

Свещеници, отнесете светите съсъди и загасете всички кандила,
защото е волята Божия Градът да стане турски.


Изпратете обаче вести на Запад, да изпратят три кораба:


Първият от тях да вземе Кръста, 

вторият – Евангелието,
а третият, най-добрият – да спаси Светия олтар,

за да не ни го отнемат поганците и да го осквернят”.

Света Богородица се опечали и иконите заплакаха. 




“Успокой се Дево обична, успокой се и не плачи много за тях.
Защото след години, след векове
 те пак ще са Твои!”


Влизането на султан Мехмед II в Константинопол

Гръцкият текст:

Σημαίνει ο Θιός, σημαίνει η γης, σημαίνουν τα επουράνια,
σημαίνει κι η Αγιά Σοφιά, το μέγα μοναστήρι,
με τετρακόσια σήμαντρα κι εξήντα δυό καμπάνες.
Κάθε καμπάνα και παπάς, κάθε παπάς και διάκος.

Ψάλλει ζερβά ο βασιλιάς, δεξιά ο πατριάρχης,
κι απ' την πολλή την ψαλμουδιά εσειόντανε οι κολόνες.
Να μπούνε στο Χειρουβικό και να 'βγει ο βασιλέας,
φωνή τους ήρθε εξ ουρανού κι απ' αρχαγγέλου στόμα:

"Πάψατε το Χερουβικό κι ας χαμηλώσουν τ' άγια,
παπάδες πάρτε τα ιερά, και σεις κεριά σβηστήτε,
γιατί είναι θέλημα Θεού η Πόλη να τουρκέψη.
Μόν' στείλτε λόγο στη Φραγκιά, να 'ρθούν τρία καράβια,
το 'να να πάρει το Σταυρό και τ' άλλο το Βαγγέλιο,
το τρίτο το καλύτερο, την Άγια Τράπεζά μας,
μη μας την πάρουν τα σκυλιά και μας τη μαγαρίσουν".

Η Δέσποινα ταράχτηκε και δάκρυσαν οι εικόνες.


"Σώπασε, κυρά Δέσποινα, και μη πολυδακρύζης,
πάλι με χρόνους, με καιρούς, πάλι δικά μας είναι!"


Ксилокерко порта (Керко порта). Малката порта забравена отворена, откъдето османците проникват в
Града