Страници

31 юли 2020

СБОГОМ, МИЛА, ХРАБРА ДУША!


ОТ ВЕСТНИК 
ДУНАВСКА ЗОРА, 
Бр. 22 , 31 ЮЛИ 2020г.






ПОСЛЕДНО СБОГОМ !


На 28 юли 2020 година много хора се стекоха в Съборната църква в Свищов със свити сърца. 

Дойдоха, за да се сбогуват с един обичан човек, заслужил безкрайното им уважение. Изразител на техните чувства и мисли стана любимата учителка на не едно поколение ученици Надежда Бандова, която с вълнуващото си слово стигна до сърцето на всеки от присъстващите.

Като редактор на забележителната книга на д-р Мария Тошева “Свищовски родови хроники”, тя бе общувала с авторката много повече от нас.

Разбираемо беше вълнението на Надежда Бандова в тези последни мигове на раздяла, както и желанието и да сподели мислите си и напиращите чувства.

Убедени сме, че нашите читатели заслужават да прочетат това слово.



Надежда Бандова (вдясно), при представянето на първото издание на "Свищовски родови хроники" в Свищов



СБОГОМ, МИЛА, ХРАБРА ДУША!

В семейството на Асен Ценов Цанков и Блага Петрова Халачева е родена. След дядо-фелдшер, майка – фармацевт, съпруг – стоматолог, тя – свищовски лекар, обичан и уважаван.

Днес се разделяме с нея, с д-р Мария Тошева, посветила живота си на най-драматичната професия. Разделяме се с жена, разбрала незаменимостта на простотата : на хляба – нафора, на гроздовия сок – причастие; на бащината вековна каменна къща, на майчиното слово към синовете.



Разделяме се с личност прозряла, че хоризонтите са без граници, видяни от височината на камбаните. 

Приела от духа на родовете, че на земята свищовска да знаеш, означава да си спомняш. 


Мария Тошева сподели с поколенията чистата вода на спомена, дари на свищовлии апасионатната си обич към родния град, към дишащите в семейна близост къщи.


Д-р Мария Тошева до края съхрани светлината на духа, свободата на душата, топлината на сърцето. Властното очарование на Рила, храбрите черешови води на Дунав, топлината на единението със съпруг и синове, със съмишленици – колеги и приятели, ще бъдат с нея.



Сбогом, мила, храбра душа!

Сбогом!



Надежда Бандова







ДЪЛБОК ПОКЛОН !


Винаги вестта за кончината на близък човек ни сварва неподготвени. 
Таях някаква надежда , че лекарката, която е спасила не един човешки живот и е дарила толкова много обич и уважение на съгражданите се, ще ни подари още незабравими дни от общуването с нея.


За жалост болестта не пощади и нея.


Д-р Тошева завърши земния си път, но ни остави незаличими спомени и примера как се живее достойно.

За което – дълбок поклон!



Янка Боянова

Главен Редактор 
на в.Дунавска зора





СВИЩОВ ОСИРОТЯ С ОЩЕ ЕДНА ЕМБЛЕМАТИЧНА ЛИЧНОСТ



От свое име и от името на Общинското ръководство изказваме най-дълбоко съжаление от кончината на нашата съгражданка д-р Мария Тошева.



Свищов осиротя с още една емблематична личност.



Общественик, хуманист и човек с извисен дух беше д-р Тошева.

Тя ни остави светъл спомен за себе си.

Чрез яркото си, но скромно присъствие в общественото пространство ни научи, че трябва да бъдем добри специалисти в професионалното поприще, но и добри в общението с хората.



Д-р Тошева ни завеща безценни писмени източници, от които идните поколения ще черпят истини за историята на Свищов и неговите светли личности.


Тя безспорно се нарежда сред плеядата от видни свищовци – наши съвременници за които дълго ще си спомняме.



Съболезнования на близките на д-р Мария Тошева!

Поклон пред паметта и!


Генчо Генчев 
кмет 
на община Свищов






“Свищов е неизчерпаема златна мина, кариера от скъпоценни камъни с висока каратност за историци и краеведи. Той носи своя драгоценен товар от миналото, богатството, което никой не може да му отнеме. 
Дано повече хора научат за оставеното от нашия град в историята на България.”

“Свищовски родови хроники”
д-р Мария Тошева



. От сайта на Община Свищов: . С дълбока скръб съобщаваме за кончината на нашата съгражданка, носителка на званието „Достоен за Свищов“ д-р Мария Асенова Тошева (2020-07-27 13:44:08) .

Скръбна вест 

 

 Д-р Мария Тошева е родена в Свищов на 11 април 1937 година. Семейството й води корените си от старите свищовски родове, играли активна роля във Възраждането и в строителството на съвременна България.

 След завършване на своето начално и гимназиално образование в Свищов, д-р Тошева следва медицина във ВМИ – София и завършва през 1961 година. По разпределение е назначена като епидемиолог в СЕС Свищов, а след две години ординатор във Вътрешно отделение на Районната болница в града, а от 1969 година е рентгенолог с придобита специалност през 1973 година. От 1976 година до пенсионирането си е завеждащ рентгеновото отделение в свищовската болница.

 Проучванията които прави на свищовската история и свищовските родове, намират израз в съставянето и публикуването на няколко книги на тази тема. 

През 2004 година е издадена книгата „История на здравеопазването в град Свищов“. 

 Следва първото издание на книгата „Свищовски родови хроники“, издадена през 2011 година. 

Третата й книга, публикувана през 2017 година, е посветена на докторската дисертация на д-р Атанасович „Теза за докторат по медицина“, представена и защитена на 17 юни 1848 година в Парижкия факултет по медицина, към която има подробна биографична справка от съставителката за семейството на д-р Атанасович. 

Същата книга през май 2020 година беше вписана в каталога на Конгресната библиотека на САЩ. 

През 2018 година въпреки здравословното си състояние тя издава второто издание на книгата „Свищовски родови хроники“, с което дава възможност да се разкрият много нови данни, уточнения и информации за свищовските родове. 

С това книгата се превръща в извор за историята на град Свищов, запазва паметта за неговите граждани и допринася за обогатяване на българската история. 

 През 2015 година д-р Мария Тошева е удостоена с най-високото отличие на Община Свищов в областта на културата „Достоен за Свищов“. 

Свищовската общественост ще я запомни с нейната дълбока честност и всеотдайност. Община Свищов изказва съболезнования на близките на д-р Мария Тошева. . Поклон пред паметта й! 

 

Генчо Генчев 

Кмет на Община Свищов 

P.S. Поклонението ще се състои на 28 юли 2020 г. в храма „Св. Троица“ в Свищов.

 

Д-Р МАРИЯ ТОШЕВА НАГРАДЕНА ПОСМЪРТНО С НАГРАДАТА "ЗЛАТНО ДУНАВСКО ПЕРО"

 

60 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ГЕОРГИ КЬОСЕИВАНОВ - 27 юли 1960г.













Георги Кьосеиванов защитаваше 

българските интереси!
(Откъс от статията на доц.Иван Иванов)
Корените на Кьосеивановия род са разположени дълбоко в Родопската твърдина. 
В течение на векове предците му са се занимавали със земеделие и са умножавали имотите си. 

По време на Априлското въстание старият Георги Кьосеиванов, заедно със сина си Иван, и двамата членове на местния революционен комитет, покрусени, че пещерци не въстават, се включват във въстанието в Батак. 

Там Иван Кьосеиванов се запознава с Марена, дъщерята на водача на батачани Петър Горанов. 

Три години по-късно, през 1879 г., те се женят в църквата “Св. Димитър”, Пещера. 

Първото им дете Райна се омъжва за един от създателите на Демократическата партия – Михаил Такев, министър в правителството на Ал. Малинов, обявило независимостта на България на 22.09.1908 г. 

Второто дете на Марена и Иван Кьосеиванови се ражда на 19.01.1884 г. 

Това е синът им Георги, станал по-късно министър-председател на страната. 

Третото дете, Мария, се появява на бял свят две години по-късно. 

Тя се жени за д-р Никола Дуров, депутат в 24 –то и 25-то Народно събрание, един от 42-та народни представители, подписали писмото на Димитър Пешев за спасяването на 50-те хиляди български евреи. 

Един от следващите синове е Петър Кьосеиванов, станал заместник-председател на 25-то Народно събрание. 

Вижда се, че родът е зареден със силно участие в политическия живот на страната. 
Георги Кьосеиванов като Министър на външните работи, в дворана Министерството (днес сградата на БАН)  с целия персонал.

     Георги Кьосеиванов завършва Пловдивската мъжка гимназия, след което учи право в Париж, където в 1909 г. получава степента доктор по право. 








Най-прозорливият дипломат

(извадка от статия на Лъчезар Тошев)


В Обществото на народите, Женева : Г.Кьосеиванов, К.Батолов, М.Милев
Подписване на Солунската спогодба от Премиерът на Гърция Метаксас и Премиерът на Царства България Кьосеиванов. С нея се премахват военните клаузи на Ньойския договор и България започва да възстановява своята армия. 1938г.




Най-известен в Европа той става с прогнозата си, че Хитлер и Сталин ще се съюзят и първият резултат от това ще бъде четвъртата подялба на Полша. Прогнозата му е от декември 1938 г., когато двамата диктатори сипят хули един срещу друг и никой не би могъл да допусне тяхно скорошно съюзяване.
Съществува запазен документ за това прозрение във френския дипломатически архив.
Това е Телеграма № 34/16 декември 1938 г. от френския посланик в София Рене Ристелюбер (RISTELHUEBER) до Министъра на външните работи на Франция Жорж Боне. 
Документът е публикуван във Френската жълта книга – дипломатически документи 1938-1939 г.


 Екземпляр от нея беше притежание на Евгени Силянов – секретар в посолството на Царство България в Берн по времето, когато посланик там е Георги Кьосеиванов.
Кьосеиванов и Силянов в Берн.Вторият дипломатически прием за Нова година, 1942г. Тогава Швейцария прави два приема - един за страните от Оста и един за Съюзниците
Поради важността на документа, предаваме текста на телеграмата изцяло. 
Оригиналният текст ни беше предоставен с любезното съдействие на г-жа Ирина Недева.


Notice bibliographique
Type : texte imprimé, monographie
Auteur(s) :  France. Ministère des affaires étrangères
Titre(s) :  Le Livre jaune français, documents diplomatiques. 1938-1939. Pièces relatives aux événements et aux négociations qui ont précédé l'ouverture des hostilités entre l'Allemagne, d'une part, la Pologne, la Grande-Bretagne et la France, d'autre part [Texte imprimé]
Publication :  Paris : Impr. nationale, 1939
Description matérielle :  In-8° XLVII-431 p.

Note(s) :  Documents diplomatiques
Sujet(s) :  France -- Relations extérieures -- Administration -- Histoire
France. Ministère des affaires étrangères -- Histoire


Notice n° : FRBNF34193479

Exemplaire et cote (1)
1 Tolbiac - Rez-de-jardin - magasin
8- LF128- 108 (B) support : livre 


Телеграма N° 34
 
Г-н Ристелюбер, Пълномощен министър на Франция в София,
до Г-н Жорж Боне, Министър на Външните работи
София, 16 декември 1938г.
 
 
По време на неотдавнашен разговор, председателят на Съвета (на Министерския съвет – б.а.) ми сподели за силното удовлетворение, което изпитва следствие на неотдавнашната френско-германска декларация. 
Тя за него не е била изненада. Още от посещението му в София, преди около две години, г-н Нойрат му е изразил голямото желание на неговото правителство да постигне споразумение с Франция, тъй като двете държави вече не ги разделя никакъв спор.
 Той дори е изразил огорчението си от липсата на готовност на Париж да отговори на неговите предложения.
Що се отнася до Германия, въпреки че желанието й за разширяване на изток бе очевидно, може би се лъжем, определяйки югоизточна Европа като първата й цел. Според него Полша е най-заплашена. Също така полско-съветското сближаване е израз на тази опасност. Взаимната дълбока омраза между двата славянски народа, предопределяше това разбирателство да бъде краткотрайно и престорено. 
Напротив, г-н Кьосеиванов не изключва, особено в случай, че Коминтерна би се съгласил да смекчи пропагандата си, възможността за сближаване между СССР и Райха.
 Това винаги е била мечтата на част от германския щаб. В този случай, четвъртото разделяне на Полша би позволило на Германия да продължи своя силен поход на изток. 
 
RISTELHUEBER
 
 
(Б.м. Константин фон Нойрат – Министър на външните работи на Германия до 1938г. - преди Рибентроп.)
 
Леон Блум
По този повод, бившият френски премиер – социалиста Леон Блум (първият премиер –социалист във Франция) по-късно пише в неговия вестник Ле Попюлер” (вж. Стефан Танев „Отворени писма”, София, 1994 г., стр. 208 -209):
„Когато ние във Франция всички залагахме на картата на Москва, намери се само един човек с безподобно прозрение, който видя самата истина и ни я каза.
 И това не е някой французин, а българският Министър-председател Георги Кьосеиванов. 
Отвори ни очите, за да ни покаже много време преди войната и удара, че Берлин ще се споразумее с Москва.
 Рядко у някого такова политическо прозрение, обаче ние не му повярвахме.” 
(цитат по книгата на Ирина Недева „Мисия Париж – разговори с Евгений Силянов”, София, 2007 г., стр. 203)
Дали историята на Европа щеше да е друга, ако бяха повярвали на Кьосеиванов през 1938-ма?





Среща с Хитлер по време на официално посещение в Берлин

 
НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ НЕУТРАЛЕН БЛОК
(Извадка от статия на Лъчезар Тошев)

На 10 февруари 1943, цар Борис изпраща на обиколка в Европа един български дипломат – Мильо Милев. Той е известен с това, че от 1935 г. е бил личен секретар на Кьосеиванов.

 
Милев посещава при тази обиколка Швейцария, Франция (Виши), Испания и Португалия. Истинската цел на обиколката му обаче е срещата с бившия му шеф.
Освен за анализа на ситуацията направен от Кьосеиванов, Милев докладва в София следното :

Опити за установяване връзка с г. Кьосеиванов са били правени от американска страна. В Швейцария е установен личния пратеник на Рузвелт Ален Диюлес (Алън Дълес - бел. м.) със значителен щаб хора, чиято задача е да поддържат връзки с противния лагер. Връзки са установените вече с румънците чрез живущия в Женева Гафенко ( Grigore Gafencu - бивш румънски външен министър - бел. м.) и с унгарците – чрез пребиваващия в Швейцария бивш управител на Унг. Н. банка (става дума за Липот Бараняй /Lipot Baranyai/, който заедно с барон Антон Радвански /Anton Radvanszky/, е участвал в тези контакти – б.а.).
Г. Кьосеиванов е отклонил категорично всички опити за влизане в връзка с него, поради гореизложените съображения и поради официалното качество, което има.
“Само по нареждане на Правителството бих могъл да сторя това”, каза г. К., “обаче аз считам, че това не трябва да правим, защото ще има само вреда”. 
 
Въпреки всичко, което казах, заключи г. Кьосеиванов, намирам, че ще бъде полезно, ако установим връзки с американците тук по един съвършено неофициален и съвършено дискретен начин и то чрез частно лице. Полезно за нас ще бъде да знаем какво мислят американците и какви са техните намерения по отношение на България, а същевременно да им се обяснят нашите въпроси.
Това обаче може да се извърши чрез лице неизтъкнато, без всякакво политическо значение, което би минало незабелязано тук.”


На 11 март 1943 г. в Женева Милев провежда среща с това лице – Рене Шарон, който е във връзка с Алън Дълес. 

Първият въпрос на Шарон по време на срещата е дали България води политически разговори с Турция?
Такива преговори – казва той, се водили между Турция и Румъния.
Той споменава и за предстояща военна акция на съюзниците на Балканите.
Тук Шарон е в противоречие с информацията на Кьосеиванов, получена от друг източник, че Русия е сложила „вето” на такава операция.
 
Рене Шарон
 

След войната Мильо Милев е политически емигрант и журналист в радио Свободна Европа.
 Дъщеря му Барбара Балкански е дарила неговия архив на САЩ, но къде точно още не е установено. 
Този факт, както и контактите на Милев със Шарон, а и с Дълес, ми бяха съобщени от неговият колега – дипломат и много по-късно мой приятел Евгени Силянов, който е работил с Милев в екипа на Кьосеиванов в посолството в Берн и в Радио “Свободна Европа” след войната.



На 25 юли 1943г. в Италия е свален Мусолини. Италия започва завой за излизане от Оста. Моментът за действие явно е настъпил. 


Кьосеиванов е извикан на консултации от Берн в София. 



На гарата в Берн го изпраща бившият президент на Швейцария, началник на политическия департамент


 и член на Федералния съвет Марсел Пиле-Гола, негов личен приятел, за който е известно, че поддържа контакти с американците в Швейцария. Кьосеиванов пристига в България на 4 август 1943 г. Приет е първо от премиера Филов. На него той заявява, че вярва в германската победа и пр.
Казал му, че не се среща с американците, но сондажи при тях е правил Пиле-Гола. За сондажите на Пиле-Гола споменава само, че съюзниците не биха признали териториални придобивки на България освен Южна Добруджа. На 6 август Филов докладва на царя за разговорите с Кьосеиванов. Царят демонстрира лошо отношение към Георги Кьосеиванов и настоява той веднага да бъде изпратен обратно.
При това, още преди да го е приел за доклада, за който го е извикал. Същия ден следобед двамата се срещат лично.

За тази среща доскоро нямаше никаква информация и беше една от загадките в нашата история. От дневника на Филов се разбира, че на 7 август той отново се среща със своя предшественик на премиерския пост. На тази среща Кьосеиванов му споменава за писмо от Алън Дълес до Рене Шарон относно България. Шарон бил препредал в кавички това в писмо в своето до цар Борис. Кьосеиванов не бил казал на Филов за него при първата им среща, за да съобщи първо на царя. По негово поръчение той го информирал сега. Но писмото не му показва. 
 
На 8 август цар Борис и Кьосеиванов се срещат отново на обед. За тази среща Филов дори не е информиран. В спомените си Стефан Бочев (зет на Кьосеиванов и негов сътрудник в посолството в Берн) съобщава, че в края на този обед Кьосеиванов е получил един царски подарък – копчета за ръкавели с диаманти.
Съвсем не изглежда двамата да са в лоши отношения?
Ето как Петър Морфов - секретар на цар Борис и баща на моя покоен приятел Богдан Морфов описва срещата на 8-ми август в своите спомени : (Спомените в оригинал са предадени от Богдан Морфов на Недю Недев, а преписано копие от тях е намерено от Цочо Билярски, в архива на МВнР, (архив на дипломата Любен Златаров), което е публикувано на сайта "Сите българи заедно"
 http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=647:pm&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 )


"На 1 август 1943 г. на връщане от разходка с царското семейство (и с мен, Надя Стоянова и гувернантката) узнахме, че в София била даде на въздушна тревога - голям брой ята бомбардировачи, под силна охрана от изтребители, прелетяли край столицата и се отправили на север.
- Очаквах това - промълви едва доловимо царя. Няма съмнение. Това е началото на края.


На 8 август царят нареди да уведомя пристигналия предната вечер п[ълномощен] м[инистъ]р Кьосеиванов от Берн, че ще го приеме в 5 ч. сл. обяд във Враня. По пътя за Враня К[ьосеиванов] не скри пред мене убеждението си, че войната за Германия е загу бена и че ние трябва да се стремим да се измъкнем колкото се може по-невредими от това страхотно стълкновение. 


Италианският опит обаче който е отворил очите на Хитлер и го е направил много мнителен и бдителен по отношение на останалите съюзници доказва, че това не ще е лесно.

Царят прояви към Кьосеиванов особено, дори рядко внимание, излязал бе да го посрещне в парка, взе го под ръка и двамата се отправиха към старото крило на двореца. Едва влезли работния му кабинет той ми нареди да донеса цигари и пепелник и да поръчам кафе.


- Е мой скъпи министре, провикна се засмян, поемайки от мене цигарите и пепелника, за да ги сложи пред своя бивш м[инистъ]р-председател - както виждате не съм забравил вашите навици
...


- същият пепелник, същите цигари подчертано желание да се хвърли було върху старите недоразумения и нескрит намек за близко ново сътрудничество.

На връщане, видимо доволен от продължителната аудиенция Кьосеиванов бе също словоохотлив: обстойно обмисляхме въпроса за "завоя" и се съгласихме да не форсираме събитията, а "да се изчака най-благоприят ния момент за нас, та да не се излага напразно страната на гнева на Хитлер". (бележките в скоби са на Цочо Билярски)


На 10 август цар Борис показва на Филов писмото на Дълес до Шарон и му дава да го прочете. Така той оказва демонстративно доверие на своя премиер.
В Дневника си Филов предава съдържанието на писмото така: 
„Подкрепата, която България оказала на Оста, е толкоз голяма, дето България не могла да не се третира наравно с другите неприятели на англо-саксонците. Осъждат се остро мерките срещу евреите, които били необясними, като се знаело предишното отношение на България към малцинствата.” 
 
Филов може да е спокоен. Германските му приятели – също!

При това положение изглежда, че промяна в българската политика не може да има.
А писмото на Дълес до Шарон липсва, както в българските, така и в американските архиви, макар и да има позовавания на него в други американски документи. То е било изпратено и на англичаните - за сведение. 
На 14 август 1943г. цар Борис отлита за срещата с Хитлер и се връща на 15 август.
Съгласно една сведение писано от царския секретар Станислав Балан в края на 1944г. цар Борис след връщането си на 15-ти август, не се обадил на семействотго си във Враня, а отишъл в двореца в София  и поискал да извикат веднага архитект Севов.   (Свидетелството на Балан може да се прочете тук : http://toshev.blogspot.com/2015/08/72-iii-24-29-1944.html )
Кьосеиванов по това време още е в София.
Той отпътува за Берн на следващия ден - 16 август.  Имало ли е още една среща между тях на 15 или 16 август 1943г. и посетен ли е бил Кьосеиванов от Севов, за да получи информация за срещата с Хитлер - не се знае? 
На германо - швейцарската граница Кьосеиванов, въпреки дипломатическия си имунитет и съюзническия статут на Царство България с Германия е бил задържан от германските власти за 4 часа. След това е освободен и благополучно се завръща на поста си в швейцарската столица.

По-късно на 15-ти август, след срещата със Севов - в 19:30 царят приел и премиерът Богдан Филов, което е записано в дневника му.  Чак на 16-ти царят отишъл при семейството си във Враня, като завел на обед и пилотът Бауер. 
 
Премиера в София на издание на Американския научен център


2016.10.01








Неслучилите се неутралитети




 
Един друг наш дипломат обаче, хвърля светлина върху тайното писмо на Шарон.
Това е Никола Балабанов посланик на Царство България в Стокхолм и в Анкара.
По време на своята емиграция, през 1964 г. той публикува част от своите мемоари в списание „Bulgarian Review”vii
Там споменава отново за този меморандум, предаден на цар Борис. Балабанов е бил помолен от Шарон след смъртта на царя да говори по същия въпрос с принц Кирил в качеството му на регент. 
Ето какво пише той за съдържанието на това прословуто писмо:
В първата половина на 1943 г. добър приятел на България, живеещ в Швейцария, беше помолен от американските служби да изпрати на цар Борис меморандум, в който след като се посочва накъде отива войната, се препоръчва царят да даде знак по някакъв начин, че България има намерение постепенно да се оттегли от Оста Берлин-Рим. Меморандумът не изискваше незабавно скъсване, но съветваше да се предприемат мерки, които биха показали намерението на България да промени своята политика, когато дойде подходящият за това момент. Освен това меморандумът препоръчва мерките, предприети срещу евреите да не стават по-сурови и по възможност да се анулират. В заключение меморандумът подчертава, че ако няма такава индикация от страна на България за оттегляне от съюза с Германия, съюзниците ще бъдат принудени да предприемат военни действия дори на българска земя.”

Принц Кирил отговорил, че не е в течение на въпроса, за който е било търсено мнението му. Вероятно това е било наистина така.

Интересното в случая е, че този текст, цитиран от Балабанов, се различава много от текста, цитиран от Филов. Това показва, че цар Борис очевидно е дал на Филов друг документ. Вероятно и Кьосеиванов е бил в течение на тази игра, а може би и самият Шарон. В тази сложна игра със залог бъдещето на България, явно цар Борис и Кьосеиванов са действали в синхрон, стремейки се да спасят страната от катастрофа.
Една от тайните на Кьосеиванов се оказва разгадана чрез доклада на Алън Дълес, регистриран на 29 август 1943 г. Той хвърля светлина върху разговорите в София между цар Борис и Кьосеиванов. С Кьосеиванов е разговарял посредника на Дълес - Рене Шарон.

Той (Кьосеиванов – б.м.Л.Т.) е маневрирал така, че да бъде повикан от Борис и това му дало възможност да докладва директно на него вместо на Филов.
Той е предоставил посланието представено в наш № 214 при първия разговор. Изглежда Борис е бил много впечатлен от посланието.  Той е задържал писмото, казвайки, че желае да проучи всяка дума в него. 
 По това време Борис е бил спокоен и в добро здраве и е заявил, че неговата цел е на всяка цена да спаси своята страна от по-активно участие във войната. 
Впечатлението, което Кьосеиванов е получил, е, че Борис е подвластен на страха и е наясно, че германците не го харесват и че те дори биха достигнали дотам, че да доведат до смъртта му. 
По време на втория разговор Кьосеиванов е заявил, че на този етап не е готов да ръководи правителство на национален съюз, на което Борис е отговорил, че в неговите намерения влиза едно преходно правителство, което да се справи с неотложните проблеми и така да се подготви пътят към национално правителство, начело на което той би желал да застане Кьосеиванов. (…)” 
 


Как "НАРОДНАТА ВЛАСТ" лишава от българско гражданство и конфискува имотите на Георги Кьосеиванов и семейството му в България














26 юли 2020

СКРЪБНА ВЕСТ










МАЙКА МИ




Д-р Мария Асенова Тошева 

 (11.04.1937г. - 26.07.2020г.)
ЦЕЛИЯТ И  ЖИВОТ БЕШЕ ОТДАДЕН НА ХОРАТА! 


ПОЧИВАЙ В МИР, МАМО!