Страници

02 януари 2021

БАЩИТЕ НА МАКЕДОНИЗМА

 

СТОЯН НОВАКОВИЧ

 


 Роден е на 1/13 ноември 1842 г. в Шабац,Княжество Сърбия.     Истинското му име Коста той по-късно променя като го превежда като Стоян. От 1875 до 1880 г. е професор в Белградския университет,след това става член на Държавния съвет (1883) и Министър на външните работи (1884). Избран е за академик и председател на Академията на науките.

От 1885 до 1892 г. е пълномощен министър на Кралство Сърбия в Османската империя. В ролята си на сръбски посланик в Цариград спомага за издаването на “Македонски буквар” от Високата порта за сръбските училища във Вардарска Македония който излиза от печат на 18 май 1889 г. 

След издаването му се подготвя и първата читанка за основните училища в Македония на македонски диалект, отпечатана и разпространена в началото на 1890 г.

Отново става Министър на външните работи през 1893 г. Като премиер (1895– 1896) преориентира сръбската австрофилска външна политика в русофилска. Посланик на Сърбия в Париж и Петербур. (1899 – 1904), и отново премиер (1909). Подписал Лондонския мир след Първата Балканска война - 1913г.

 


 

Стоян Новакович е един от основателите на Прогресивната партия през 1880 г. След смъртта на Милутин Гарашанин става председател на партията.

Планът на Гарашанин, в който България се разглежда като основен враг на сръбските национални интереси и се предвижда сътрудничество с турци и гърци срещу българските тежнения, става основа за сръбската политика по Македонския въпрос.

Новакович пише по този въпрос  :

 

„Понеже българската идея е хванала дълбоки корени в Македония, аз смятам, че е невъзможно да бъде разколебана, като бъде изтласкана само от сръбската идея. 

Обезпокоен съм, че тази идея не би била в състояние самостоятелно да се противопостави и потисне българската идея и поради това сръбската идея се нуждае от някакъв съюзник, който би бил против българизма и който съдържа в себе си елементи, които засягат дълбоко народните чувства и биха го откъснали от българизма“, пише Стоян Новакович до Мнистъра на просветата д-р Владан Джорджевич.

 „Този съюзник аз го виждам в македонизма или в някои мъдро очертани граници, разработване на македонския диалект и на македонска идентичност. С никого българите не могат да стигнат до по-непримиримо положение, отколкото с македонизма”.

Ролята на Стоян Новакович е описана от добре от Климент Джамбазовски в издадената в Скопие книга през 1960г.
 

 

"В този момент - пише Новакович -  Ви обръщам внимание върху потребността от един специален Македонски Буквар за училищата в Македония, който би трябвало да се подготви специално за разширяването на сръбската писменост и сръбския език в Македония. 

Само истинските сметки се осъществяват, а в политиката истински са само онези сметки, в които няма ни най-малко илюзия. От тази гледна точка и по въпроса за разпространяването на сръбското влияние в Македония като същинска основа трябва да се вземат следните точки:

1. „че македонският диалект е различен и от сръбския и от българския език, но има нещо общо и с единия, и с другия";

2. „че досега българската пропаганда е полагала големи грижи да отбележи и изрази по всички възможни начини разликата между македонския диалект и сръбския език";

3. „че от сръбска страна трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично с нови оригинални средства, а от друга страна, да се употребява всичко, където може да се направи разлика между сръбския език и македонския диалект, противно на приведените по-горе български стремежи."

В тази посока ми се струва като най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да представлява две трети, а сръбският една трета, при това във втората половина. 

Букварът би трябвало да се напише със сръбски правопис, с цялото необходимо внимание за истинска и добра транскрипция на македонския диалект." 

Стоян Новакович умира в Ниш на 5 февруари 1915г.

В крайна сметка, идеята му не се възприема от Сърбия, която след завземането на Македония, обявявя населението там за "южни сърби".   



КРЪСТЕ МИСИРКОВ

 


  

Роден е в с. Постол, Ениджевардарско на 18 ноември 1874г.

Като студент в Белрад през 1893 година със свои другари основава под въздействие на македонисткото учение на Стоян Новакович ученическо дружество “Вардар” с цел поддържане на македонистки дух сред добре приетите в Сърбия ученици от Македония.

 През 1895г. Мисирков завършва Учителската школа и е назначен за учител в Прищина. Вместо за Прищина Мисирков заминава за Одеса да продължи образованието си. Понеже дипломата му от Белград не е призната, той следва две години в Полтавската духовна семинария, която завършва в 1897 година. 

 

Същата година се записва за студент в Историко-филологическия факултет на университета в Петербург. В Русия Мисирков се представя като "македонски българин".

 


 

През 1900 година е един от първите младежи, записали се в основания в имперската столица Таен македоно-одрински кръжок, на който по-късно става и председател. 

 




 

 

Мотивите си за участие в кръжока в писмо от 28 ноември 1900 година до председателя на Върховния македоно-одрински комитет в София излага така:


Известно е, че няма българин, който да не се интересува от положението и съдбата на онази страна от отечеството ни, която до днес стене под игото на Турция.


В Русия той оформя книгата си “За македонцките работи” в която развива тазата за създаване на македонската нация, отеляйки се от българската нация. 

 


Впоследствие пътува до София за издаване на книгата, което става през 1903г. с финансовата подкрепа от кръгове в Русия, а голямо количество от нея е закупено от сръбския дипломатически агент в София по настояване на Стоян Новакович. 

От България Мисирков тръгва към Белград, при което се среща със Стоян Новакович.

В края на Първата световна война Мисирков се завръща в София, където по-късно умира. През този последен период в живота си работи последователно в Етнорафския музей в София и като учител и директор на гимназиите в Карлово и Копривщица. По това време Мисирков става български поданик.

Умира на 26 юни 1926 година. Погребан е в Централните софийски гробища.

Ето някои откъси от творби на Мисирков обявен за най-значимата личност от ХХ век за Република Северна Македония :


Илинденското въстание от самото начало е поставено на лоша основа: не е общомакедонско, а е частично и има български цвят.

В него ръководна роля имат македонските славяни, които се наричат българи.

То беше и е работа на екзархистите, които се величаят „българи“, а следователно то е българска маневра, за да се реши македонският въпрос само в българска полза; то е да се създаде една „Българска Македония“.

 (За македонските работи, 1903г.)

 

Наричаме ли се ний българи или македонци, ний винаги се съзнаваме като отделна, единна и съвършенно отлична от сърбите и с българско съзнание народност. (Вестник 20 юли,11 май 1924г.)


 

КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ


Секретно!

Резолюция по македонския въпрос и ВМРО (об)

("ВМРО-обединета" е организация на леви и комунисти отделили се от ВМРО. След тази резолюция тя минава на позиции за създаване на македонска нация отделяйки се от българската. По това време ВМРО(об) е малка маргинална група без влияние в Македония. - б.м. Л.Т.)

Москва, 11 януари 1934 г.

  1. В условията на изостряне на международните и класовите противоречия, на непосредствена опасност от нови войни и на назряване на революционна криза македонското нац. рев. движение, възглавявано от ВМРО (об.), играе роля на важен революционен фактор и съюзник на работническата класа, селячеството и всички потиснати националности в борбата за събаряне господството на буржоазията и помешчиците в трите поробващи Македония държави (България, Югославия и Гърция).
    Разделянето на Македония, което беше основа на съглашението между България, Сърбия и Гърция в тяхната война против Турция (1912 г.), и станалият веднага спорен въпрос, довеждайки до нова война на Сърбия, Гърция и др. против България (1913 г.), в следвоенния период се явява постоянна причина за изостряне на противоречията и борбата между тези три държави за господство над цяла Македония и за излаз на Егейско море.


    От друга страна, големите империалистически държави превърнаха Македония в плацдарм за военни действия през световната империалистическа война и използват в настояще време македонския въпрос за засилване на своите позиции на Балканите. По такъв начин Македония е едно от огнищата на предстоящата империалистическа война.


    Господстващите над Македония държави провеждат грабителска икономическа политика, която разорява трудещите се маси, бесен терор и национален гнет. 

    Македонското селячество страда от недостиг на земя. Крупното земевладение със значителни феодални остатъци никъде не е ликвидирано. В югославската, гръцката и българската част така наречените безстопанствени земи (останали след турците) бяха частично завладени от буржоазията и кулаците, частично използвани за колонизация, като изкупните плащания лягат като бреме върху получилите земя селяни, при това в Югославия и Гърция тази колонизация се провеждаше изключително в полза на сръбските и гръцките елементи. 

    В селата на Югославска Македония се заселиха компактни маси сръбски военни, които представляват ударни отряди на сръбския империализъм срещу македонското селячество. 

    В Гръцка Македония бяха заселени голямо количество гръцки бежанци от Турция и хиляди македонци бяха масово изселени в България и Турция. 

    Постоянно задълбочаващата се аграрна криза, увеличаването на данъците, отказът на каквато и да било финансова помощ от страна на държавата доведоха до пълно разоряване и обедняване на дребното и средното селячество и на дребните занаятчии.


    Господстващите нации на трите разделили Македония империалистически държави обосновават националния гнет чрез отричане на националните особености на македонския народ чрез отричане съществуването на македонска нация.

     Гръцкият шовинизъм заявява, че кореното славянско население от завладяната от него част от Македония се състои от пославянчени в миналите векове елини, които трябва насилствено „да се върнат” към гръцката култура, като им се забранява да говорят и да се учат на техния роден език. 

    Великосръбските шовинисти, позовавайки се на наличието на сръбски примеси в езика на местното македонско население, обявяват това население за едно от „племената” на единната югославска нация и насилствено го сърбизират. 

    Накрая българският шовинизъм, използвайки близостта на македонския език с българския, ги обявява за българи и с това оправдава окупационния режим в Петрички окръг на Македония и грабителската си политика по отношение на цяла Македония. 

    Водейки борба против разделянето и поробването на македонския народ, против всички видове национално, културно, социално и икономическо угнетяване, ВМРО (об.) е длъжна да разобличава истинския смисъл на всички софизми, отричащи на македонците характера на нация, и да не допуска тяхното проникване в собствената й среда.


    Българският фашизъм, опирайки се на буржоазните и кулашките елементи сред македонците и македонската емиграция, използва двете крила на фашистката В
    МРО, ръководени от Михайлов и Шанданов.

      Въоръжените банди на ВМРО бяха щурмов отряд в преврата на Цанков. 

    Всички правителства след преврата, включително и сегашното, ги използваха и използват в борбата срещу работническата класа на България и срещу трудещите се македонци. „Михайловистите” се ползват със специални привилегии чак до правото да налагат специални данъци в Петрички окръг. Българските фашисти поддържат лозунга на „михайловистите” за обединяването на цяла Македония от България.

     Ролята на „михайловистите” като открити агенти на българската буржоазия и на италианския фашизъм не се е изменила, независимо от това, че на последния конгрес на македонските братства (пролетта на 1933 г.) те се изказаха за независимост на Македония.
    Засилването на недоволството и борбата на масите, разприте вътре в българската буржоазия доведоха през 1928 г. до разцепление на фашистката ВМРО и създаването на втора ВМРО, начело с Шанданов (т. нар. протогеровисти). Като се ориентира към Югославия под лозунга за югославска федерация, тази група се явява също агентура на буржоазията, намирайки поддръжка сред някои български буржоазни и правителствени групировки. 

    За извоюване на влияние сред масите те използват растящото недоволство на македонските и българските трудещи се от „михайловистите”.

     Чрез „лява” фразеология и терористична борба срещу „михайловистите” те се опитват да удържат масите от прехода им към масова революционна борба за национално и икономическо освобождение.
    Това особено положение на Македония, националният гнет и експлоатацията на широките трудещи се маси на македонците, тяхното активно участие в борбата, а също така интересите на трудещите се маси, на първо място на работническата класа, от господстващите над Македония нации придават на възглавяваната от ВМРО (об.) революционна борба на македонските трудещи се за освобождение значение на важен фактор. 

    Борбата за обединена независима македонска република на трудещите се е дело не само на македонските трудещи се маси, но и на борещите се под ръководството на компартиите работническа класа и селячество в България, Югославия и Гърция.


    ІІ. В своето развитие и дейност ВМРО (об.) далече не е използвала всички възможности за организационно обхващане и политическо ръководство на нац[ионално]-рев[олюционното] движение и борбата на трудещите се в Македония.


    В България, въпреки известен напредък, ВМРО (об.) далече изостава от идеологическото влияние и от подема на активността на масите, работейки преди всичко сред македонската емиграция, без да прави достатъчно усилие да се укрепи в Петрички окръг (македонската част на България). В най-обширната - и по територия, и по количество на населението, сръбска част на Македония, където някога организациите на ВМРО (об.) бяха най-силните, не се водеше достатъчно активна и системна работа за възстановяване на организациите и на връзките на ръководството с тях. В гръцката част не се води почти никаква работа.
    За това състояние на нещата са отговорни, на първо място,
    компартиите, не изключвайки Българската КП, основно ръководеща ВМРО (об.), които недооценяват значението и ролята на ВМРО (об.) като нац[ионално]-рев[олюционна] организация и не съумяха да установят необходимите отношения с нея.
    Българската КП недостатъчно ръководеше ВМРО (об.) за превръщането й в масова нац. рев. организация, недостатъчно й помагаше да се изяви, недостатъчно ръководеше комфракциите в низовите организации на ВМРО (об.). Югославската и Гръцката КП дълго време не водеха никаква работа с ВМРО (об.).


    Компартиите са длъжни да отделят за работа във ВМРО (об.) необходимото количество партийци македонци, да организират и ръководят комфракциите, както в центровете, така и по места, без да прилагат методите на командуване и като съблюдават правилата на конспирация, да изяснят в партиите ролята на ВМРО (об.) и на нац[ионално]-рев[олюционното] движение и да популяризират в масите македонската нац[ионално]-рев[олюционна] борба.


    ІІІ.
    ВМРО (об.) е длъжна да стане масова организация на трудещите се на цяла Македония, ръководеща ги в борбата за своето национално освобождение и обединение, против поробващите ги българска, сръбска и гръцка буржоазия и помешчиците и техните фашистки правителства.
    ВМРО (об.) е длъжна да организира и всекидневно да води борба против всички и всякакви прояви на национален гнет, против всякакви изключителни закони, за право на роден език във всички държави и обществени учреждения, за свобода на училищата, на изданията и т.н. на роден език. 

    Тази борба против нац. гнет трябва да бъде тясно свързана с борбата против цялата система на политически терор и икономическа и социална експлоатация, против данъчното бреме, против колонизацията и прогонването на македонските селяни от тяхната земя, за завземане на помешчическата и държавна земя и разпределението й между селяните. 

    В тази борба централен лозунг на ВМРО (об.) трябва да бъде лозунгът за правото на нацията на самоопределение до отделяне и завоюване на независима обединена македонска република на трудещите се.


    ВМРО (об.) е длъжна да води решителна борба преди всичко в България против „михайловистите”, като съучастници в поробването на македонските трудещи се и явни наемници на българската буржоазия, срещу прилагания от тях терор, организирайки против тях масов отпор и самоотбрана. 

    Едновременно ВМРО (об.) е длъжна точно да се разграничава от „шандановци” и да разобличава с конкретни факти тяхната предателска роля в нац[ионалното] македонско движение и техните методи на борба.


    ВМРО (об.) е длъжна да внедри в съзнание на масите на трудещите се македонци, че са единствени техни съюзници в борбата за освобождение са работническата класа, селячеството и другите угнетени от общия враг националности, че само съвместната постоянна борба с тях ще обезпечи националното освобождение и обединение на Македония.

     


    ЦДА, мф. 62 б, к. 45-48. Фотокопие на оригинала на руски език. Машинопис. 

    Върху първата страница на оригинала на резолюцията има следните бележки и печати: „2047/7/кп, 23.11.1934 „5”; „Балк[ански] ЛС№ 815, 25 февруари 1934.”; „Утвърдена на засед[ание] на Политсекрет[ариата] от 11 януари 1934 г. Протокол № 207.”


     
     
     Използвани са откъси от статии в Уикипедия.

 

Свързана тема :


Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него

http://toshev.blogspot.bg/2017/07/1903-1996.html