Страници

15 април 2022

ПОЧИНА ЛЕНИ ФИШЕР - ПРЕЗИДЕНТ НА ПАСЕ 1996 - 1999г.

 


 

 

На 14 април 2022г. почина германският политик от ХДС г-жа Лени Фишер.

Лени Фишер беше Президент на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 1996 до началото на 1999г.  Преди това тя беше Председател на групата на ЕНП/ХД в ПАСЕ.

Имах честта да бъда неин Вицепрезидент в периода 1998-1999г.

Запомнил съм нейните ясни, категорични, недвусмислени и безкомпромисни позиции, когато назоваваше нещата с истинските им имена, без т.нар. политическа коректност. 

Беше истински приятел, на когото винаги разчитахме в трудни моменти, които не липсваха в периода на нейната политическа активност.

Бог да я прости!


R.I.P. LENI FISCHER

 

 

 

  Среща с Н.В. Краля на Белгия Алберт II в Кабинета на Президента на ПАСЕ. 
На снимката:
Н.В. Кралят на Белгия АлбертII, Лени Фишер – Президент на ПАСЕ и Луи Юнг – Почетен
Председател на фондация “Роберт Шуман”и бивш Президент на ПАСЕ, Лъчезар Тошев - Вицепрезидент на ПАСЕ

11 април 2022

НА ДНЕШНИЯ ДЕН МАЙКА МИ ЩЕШЕ ДА НАВЪРШИ 85 ГОДИНИ

 


 Д-р Мария Тошева

(11.04.1937 - 26.07.2020г.)


На днешния ден майка ми щеше да навърши 85 години, но Бог пожела тя да остане завинаги на 83.

 


 

10 април 2022

Реч на Лъчезар Тошев в Будапеща по повод 52-рата годишнина от Унгарската революция през 1956г.

 








Изказване на Лъчезар Тошев на митинг в Замъка Буда, Будапеща

                                      23 октомври 2008 г. 

 

Speech by Latchezar Toshev on the occasion of the 52nd anniversary of the Hungarian Uprising

https://www.youtube.com/watch?v=ZchCMRtvtIE


Видеозапис :

 


 

Неофициален превод!


     Здравей, Унгария!


     Здравейте, унгарски приятели!

     Много благодаря на кмета на Буда-вар за поканата да бъда днес с вас!
     Аз съм тук, за да почетем заедно с вас трагичните събития от 1956 г. – едно от широко известните сред многото други престъпления, извършени от тоталитарния комунистически режим в Съветския съюз.

     Тук съм като депутат от Съюза на демократичните сили в българския Парламент, за да развея заедно с вас знамето от 1956 г. с изрязания комунистически герб и да изпеем заедно „Немзети дол” – националната песен „Ние не искаме да бъдем повече роби!”– като знак на възпоменание на тези трагични дни!



     Това знаме и тази песен станаха символ на свободата и демокрацията не само в Унгария, но и в целия свят! 

Преди няколко години това знаме беше дарено от Унгария на Съвета на Европа, което беше най-добрият символ на Унгария и нейните смели хора! 




     По онова време съветските войски ви смазаха, но исторически вие победихте потисниците!

Защото никой не можеше да смаже надеждата и мечтата за свобода и демокрация, родени тук, в Будапеща. 

     Аз съм роден след тези събития, но се чувствам изключително горд, че имаше хора в Европа като унгарците, които в 1956 г. имаха смелостта да защитят своите права и свободи не само със слово, но с дела и борба! 




     В България само в месеца след налагането на комунистическия режим са били убити от комунистическия режим 30 000 души, били са създадени над 90 концентрационни лагери, в които бяха хвърлени над 200 000 души – без каквато и да е правна процедура!

След смъртта на Сталин голяма част от оцелелите са били освободени. Но през 1956 г., след Унгарската революция, повечето от тях и много други са били арестувани и отново хвърлени в концентрационни лагери!

Това беше превантивна мярка, за да се спре разпространението на духа на свободата, роден тук, в Будапеща!


Комунистическата тирания се страхуваше много от този свободен дух! 
Защото той беше много по-силен от тях! 



     Комунистическите режими извършиха много тежки престъпления.
     Около 100 милиона са жертвите, които са убити, и над 20 милиона са тези, изпратени в концентрационни лагери, изстрадали репресии и различни форми на насилие!

     Тези престъпления създадоха голяма пропаст във всички общества, пострадали от комунистически режими! И всички хора могат да хвърлят мост над тази пропаст само чрез ясно осъждане на тези престъпления!

     Това би било победа на човечността и огромна инвестиция в бъдещите поколения.

     Престъпления без осъждане биха разрушили морала на нашето обществото.

И жертвите, които се бореха за ценности като свобода и демокрация, заслужават нашето възпоменание, уважение, признание и симпатия!




     Да си спомняме за тях и тяхната смелост да застанат срещу тиранията, приемайки всички рискове от това, е важно за единството на нацията, но тяхното Европейско възпоменание би засилило също и нашата обща европейска идентичност!

 На 25 януари 2006 г. Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1481/2006 за необходимостта от осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, което беше дългоочаквано събитие и символ на справедливост!


     Тази сутрин ние открихме в Чьомьор – недалеч оттук, паметник на тази историческа резолюция!






     Днес вие, унгарците, но и всички европейци трябва да застанем заедно на възпоменанието за 23 октомври 1956 г., за да почетем героите и да осъдим извършените престъпления на съветския режим!

Слава на жертвите!
GLORIA VICTIS!