Страници

11 ноември 2022

Лъчезар Тошев : Лустрацията не е съд, а подкрепа за демократичните реформи

 Интервю на Иван Бутовски

в. 168 часа, 10 ноември 2022г.

Източник :  https://www.168chasa.bg/article/13018601

 



 

Лъчезар Тошев е български политик и народен представител от СДС в 36-тото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-тото и 41-вото Народно събрание. От 1992 до 2005 и от 2009 до 2013г. е член на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), като от 1998 до 2000г. е неин Вицепрезидент. Почетен член на ПАСЕ от 2006г.

 

 

 Г-н Тошев, Къде се намира България в сравнение с другите източноевропейски
страни по отношение на лустрацията?

 
Първите страни, които въведоха лустрационни закони бяха Германия
Естония и Чехословакия (преди нейното разделяне на Чехия и
Словакия). Впоследствие сроковете по тези закони бяха удължавани.
Трябва веднага да кажа, че лустрацията не е съд, а подкрепа за
демократичните реформи. От ръководни позиции се отстраняват за
определен период лица, за които се смята че не са мотивирани да
подкрепят реформите, тъй като са били свързани с
комунистическите режими. 

Вацлав Хавел тогава направи едно
забележително изказване по отношение на лустрацията, което
гласеше „Предпочитам временна неопитност пред постоянен
саботаж!“
 

В тези три страни бившите комунистически партии
никога не се върнаха на власт. 

През 1996г. Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа прие своя Резолюция 1096 при докладчик Адриан Северин, социалдемократ от Румъния, към която
имаше и ръководство за провеждане на лустрация. Целта беше да не се превърне лустрацията в процес на отмъщение, а да запази
основната си цел – подкрепа за демократичните реформи.


В България по времето на кабинета на Филип Димитров се приеха
първите лустрационни закони. Законът за банките и кредитното
дело беше приет и обнародван на 27 март 1992г. Той съдържаше в
своя § 9 лустрационни разпоредби, забраняващи за срок от 5 години
на високи административни позиции в банките да се избират или
назначават лица заемали високи позиции в комунистическата партия
или службите от репресивния апарат. Този беше отменен от
Конституционния съд. (Б.м. Л.Т. Последва раздаване на необезпечени кредити на познати, фалит на банките и девалвация на лева и като цяло огромно обедняване на българския народ.)

Следващият закон, който се прие тогава, известен като „Законът Панев“ по името на неговия автор с който се въведоха подобни временни изисквания към членовете на
ръководствата на научните организации и Висшата атестационна
комисия. 

Този закон също беше оспорен – от тогавашния Президент
Желю Желев, но Конституционният съд отхвърли искането да бъде
отменен и той беше приложен. Това може би ще остане основният
лустрационен закон приложен в България. 

Лустрационни елементи имаше и в Закона за Радио и телевизия по отношение членовете на СЕМ, който остана действащ 12 години, преди да бъде отменен.


В коя страна от бивши Източен блок резултатите от провежданата
лустрационна политика са най-добри и в коя най-слаби?


Не мога да правя такава оценка. В Германия например беше закрита
цялата армия и полиция на ГДР, пенсионирани бяха съдиите и прокурорите и бяха
изпратени 300 000 чиновници от западната част на страната да заместят
тези, които бяха отстранени. 

Инвестирани бяха огромни средства, в размер
на стотици милиарди марки. Другите страни просто нямаха такива
възможности.


От кои институции срещахте най-голяма съпротива при опитите да се
въвеждат ограничения за заемане на ръководни постове на членове
на бившата Държавна сигурност и другите репресивни служби на
комунистическия режим?


По принцип възраженията срещу лустрацията идваха главно от страна
на фракцията на БСП в Народното събрание. Това не е изненада. Често
към подписките до Конституционния съд се присъединяваха и депутати
от ДПС. През 2009г. например по моя инициатива се прие изменение в
Правилника на Народното събрание с което на ръководни позиции в
Народното събрание и неговите комисии не можеха да се избират лица
били агенти или служители на Държавна сигурност. Както и да бъдат
членове в международните делегации на парламента. Тогава ГЕРБ
подкрепи това предложение и то се прие и приложи преди да бъде
отменено от Конституционния съд. 

Имаше един законопроект за администрацията от 1998г. изготвен от тогавашния министър Марио Тагарински, който не беше приет добре от тогавашния Президент
Стоянов в изказването му пред групата на ОДС, въпреки, че след
приемането му той беше подписан от него. 

Съдбата му беше същата,както и на повечето лустрационни закони. 

Беше отменен от Конституционния съд. 

Тогавашния премиер Иван Костов беше дал изявление във вестник „Демокрация“ което гласеше : Законът за
лустрацията е закъснял и не решава проблемите на деня.

Каква е основната причина у нас да няма реална лустрация?

 
Смятам, че у нас нямаше голяма обществена подкрепа за такива мерки.
Нямаше разбиране, за това, че реформите не могат да бъдат провеждани
успешно, от хора, които им се противопоставят.
В началото на 1990г. на Кръглата маса се реши да се деполитизира
армията, МВР, Съда и Прокуратурата, специалните служби, националните
средства за масово осведомяване, творческите съюзи, вероизповеданията,
висшите учебни заведения, научните институти и училищата, както и се
премахнаха партийните организации по месторабота. Бяха уволнени
свързаните с политическата полиция от МВР, БНТ, БНР. После някои от тях
бяха върнати на работа. След това решение от 1990г. БКП/ БСП не никога
повече не подкрепяше следващите опити за лустрация. Не се постигна
национално съгласие за подкрепа на реформите, не се постигна общ
прочит на историята, по отношение на новата ни история нямаме съгласие
за общ пантеон от герои. Все неща, които са характеристика на една нация.
Все пак през 2009г.Народното събрание прие решение внесено от мен и
мои колеги с които се подкрепи резолюцията на ПАСЕ от 2006г. за
международно осъждане на престъпленията на тоталитарните
комунистически режими. Подкрепи се от Народното събрание и
резолюцията на Европейския парламент от 2009г. „Европейската съвест и
тоталитаризма“ и резолюцията от същата година на Парламентарната
Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които
осъждаха престъпленията на комунистическите режими. Обяви се и 23
август за ден за памет за престъпленията на всички тоталитарни режими и
почит към жертвите. Българският парламент през 2008г. беше
единственият европейски парламент, който със свое решение подкрепи и
Пражката декларация „Европейската съвест и комунизма“. Това са
обнадеждаващи знаци, че може да се осъдят престъпленията, независимо
каква идеология ги е предизвикала.

 ***