ЧЕСТИТ 8 ДЕКЕМВРИ - ПРАЗНИК НА СТУДЕНТИТЕ

 

 

 Свети Климент, художник Антон Митов

 

Празник и на Софийския Университет

 По стар стил, денят на Св.Климент Охридски се чества на 8 декември.

Поради това, този ден  е бил определен за празник и на Софийския Университет, чийто патрон е светецът. 

Това е и празникът на неговите студенти.

От тогава не само студентите от Софийския Университет "Св.Климент Охридски", но и всички други български студенти, честват този ден като свой празник. Промяната на календара по нов стил не е повлияла и датата е останала същата.

Днес малко от студентите знаят защо точно на 8 декември е студентският празник.

Той е обявен за такъв по предложение на един от създателите на Университета - проф. Иван Шишманов - Първостроителят на българската култура.

Един от неговите студенти, а по-късно известен български писател - Стилян Чилингиров, съчинява и химн на Св. Климент Охридски, който да се изпълнява заедно с традиционния студентски химн "Gaudeamus igitur".

Академичният хор на маестро Ангел Манолов, винаги го включваше в репертуара си за 8 декември. 

Химн на Св. Климент Охридски

текст : Стилян Чилингиров

музика : Добри Христов

На неразделний роден край

звездата и възхода!

Чрез твоя дух народът

през цели векове мечтай.

Простор и висоти,

О, Клименте Свети!

Простор и висоти,

О, Клименте Свети!

И облак не еднаж смрачи

небето му красиво

И чашата горчива,

изпи с насълзени очи.

Но страж му беше ти,

О, Клименте Свети!

Но страж му беше ти,

О, Клименте Свети!

Самин сред хиляди тегла,

Остана неприведен

Ту първи, ту последен,

Бленува твоите дела

И тебе нощ и ден

О, Клименте свещен

И тебе нощ и ден,

О, Клименте свещен

И твоя подвиг векове

запази в родно слово.

Сега той бъдно ново

в борба за родний край кове.

Тъй, както нявга ти,

О, Клименте Свети!

Тъй, както нявга ти,

О, Клименте Свети!

На края роден верний син

Любов и блян в народа -

Изгрея веч свобода

Над Шар, над Емус и Пирин

Що ти я възвести,

О, Клименте Свети

Що ти я възвести,

О, Клименте Свети

Закрилник български бъди,

Пред светлий трон на Бога,

Та нивга изнемога

Да не усетим ний в гърди

Моли се пресвети

за нази сявга ти!

Моли се пресвети,

за нази сявга ти!

20 юли 1916г.

Църковен вестник, бр.29, 29 юли 1916г.

 

Аудио запис на химна

Изпълнява Хор при Ансамбъла на Българското радио

https://www.youtube.com/watch?v=04Dn4HPwjak

 

Текстът за осъждане на Гладомора, приет от Бундестага на Германия на 30 ноември 2022г.

 

 

 

От блога на Аспарух Панов

https://panov-blog.com/2022/12/07/gladomor_bundestag/#more-1718

Гладоморът в Украйна. Памет, възпоменание, предупреждение

 

 

 

Германски Бундестаг

20. парламентарен период

Документ 20/4681

Дата на внасяне : 29.11.2022

Предложение за обсъждане 

от парламентарните групи – Социалдемократи (ГСДП), ХДС/ХСС, Съюз 90/Зелените и Свободната демократическа партия (Св. ДП)

Тема:

Гладоморът в Украйна

Памет, възпоменание, предупреждение

I. Германският Бундестаг твърдо заявява:

         Преди 90 години Гладоморът (Holodomor от украински: „глад“ и „убивам“) достига през зимата на 1932/1933 г. своята най-ужасяваща фаза. Милиони хора стават жертва на това целенасочено и масово убийство посредством глад. Жестокият глад не е следствие на мизерия. За него е отговорно политическото ръководство на СССР, водено от Сталин. Гладоморът е човешко престъпление. В Германия и в ЕС доскоро Гладоморът беше известен на малко хора.

         Най-напред, гладът е директно следствие от насилственото колективизиране на селянките и селяните чрез прилагането на съветския управленски диктаторски модел до последните селца и градчета. Сталин иска при всички обстоятелства да даде предимство на консолидацията на своята власт и на индустриализацията на Съветския съюз. Човешките животи тук не играят никаква роля. От 1928 г. на милиони селянки и селяни се взима реколтата, за да бъдат осигурени градове и фабрики. За доставяне на валута, както и машини западно производство реколтата се изнася в тази посока. Целенасочено заможните селянки и селяни, така наречените кулаци, са брутално преследвани и изселвани. С всяка изминала година нарастват безочието и бруталността на прилаганите принудителни мерки.

         Още през зимата на 1931/1932 г. от недохранване умират стотици хиляди в провинцията и селата. Въпреки това насилствените процедури на реквизиция продължават. Гладът е допълнително прилаган като наказание и при неизпълнение на определените данъчни процедури са изисквани и конфискувани допълнителни количества пшеница и хранителни продукти. Засегнатите области са специално отделени и затворени, за да се ограничи бягството на гладните в градовете и да се преустанови транспортирането на хранителни стоки до тези райони. Само през зимата на 1932/1933 г. в Украйна от глад умират от 3 до 3,5 милиона души. Стотици хиляди гладуват също и в заселения предимно с украинци Кубан – район, източно от Украйна, съответно – северно от Кавказ.

         От друга страна масовите убийства с глад целят политическото потискане на украинското самосъзнание. След края на руския царски режим Украйна преживява от 1917/1918 един кратък период на независимост. Болшевиките завладяват Украйна военно и я включват в Съветския съюз. В същото време през първите години на Съветския съюз те поддържат в рамките на съветската национална политика развитието на местни езици и култура като елементи и символи на самостоятелност в незначителни размери, за да осигурят лоялността на Украйна към Москва.

         Сталин слага край на тази политика, след като поема цялата власт в страната. Руският език и култура са отново недосегаеми на върха на неофициалната йерархия. Представителите на украинския елит, църква, култура, наука и политика сериозно се преследват от съветската тайна полиция, биват арестувани и убивани с цел да бъдат унищожени като носители на културна идентичност. Преследвани са украинските националкомунистки и комунисти. Заедно с политиката на насилствено колективизиране идва и преследването и брутално потискане на съпротивата на украинските селянки и селяни срещу насилствения подход към тяхната независимост. „Украинското“ е подозрително за Сталин, той усеща съпротива и липса на порядък. Едновременно с това Украйна за съветското ръководство е изключително важна територия и със своето икономическо значение – Украйна произвежда заедно с района Кубан повече от половината зърнени култури и трябва непременно да се намира под скрития контрол на съветския център в Москва.

         С всичко това се показва, че в случая на политическото престъпление, каквото е Гладоморът, целта на съветското ръководство е за контрол и потискане на селянките и селяните. Цели се още украинският начин на живот, езикът и културата им в периферията на съветския проект за господството да бъдат претопени. Но се оказва, че цяла Украйна е засегната от глада и репресиите, а не само районите, произвеждащи пшеница.

         От днешна гледна точка такъв исторически и политически ред достига до геноцид. Днес германският Бундестаг споделя и поддържа подобно становище.

         Украинките и украинците в абсолютен брой са най-силно засегнати от гладната катастрофа, организирана от съветското управление. 

Едновременно с това милиони хора загиват от организирани гладни катастрофи и в други области на Съветския съюз. В Казахстан жертва стават около 2 милиона души. Стотици хиляди други жертви на глада има около реките Волга и Дон в областта на руската социалистическа федеративна съветска република.

         Гладоморът засяга един период на масова жестокост на човешки престъпления, които дотогава никой не може да си представи на европейския континент.

 Тук става дума за Холокоста срещу европейските еврейки и евреи, останал завинаги в историята, военните престъпления на Вермахта и плановите убийства на милиони невинни гражданки и граждани в рамките на расистката немска унищожителна война на Изток, за която Германия носи историческата отговорност.

 Места като Вола, Бабин Яр, Ленинград стоят зад тези безбройни престъпления. Германският Бундестаг носи една особена отговорност да запознае международната общественост с тези престъпления и да обработи и представи необходимата информация.

         Украйна е принудена да страда през големи периоди на миналото столетие при две тоталитарни системи. Тя е жертва на пакта на Хитлер – Сталин за престъпното военно разпределение на Източна Европа между самозвани „Велики сили“ и да бъде игрален терен след 1941 г. за германските престъпления през Втората световна война.

         Гладоморът в Съветския съюз е или систематично отричан, или е тема табу, като неговото споменаване често се наказва. 

Прикриването на информацията за Гладомора започва веднага след неговото прилагане. Книги, в които се споменават умрели хора, се унищожават, критикуващи функционери се отстраняват, райони с Гладомор се изолират и в тях не се допускат журналистки и журналисти. Въпреки това в много европейски държави има дипломатически доклади и единични пресконференции за широко разпространения глад в Съветския съюз. Затварят си очите онези бизнесмени, които печелят от внос на евтини стоки от Съветския съюз.

         Още в началото на 1980-те години съветски представители лъжат за Гладомора пред Общото събрание на Обединените нации. Трябваше да минат десетилетия, докато при съветското ръководство на Михаил Горбачов в рамките на политиката за гласност се спомене, че в Украйна е имало глад. Отварят се архиви и се разпространяват доклади по тази тема.

         Докато учените в Украйна отдавна изследват Гладомора и насърчават изследванията по темата, авторитарното ръководство на Русия в лицето на Владимир Путин води една идеологизирана политика, която забранява научната обработка на сталинските престъпления, включително Гладомора. 

В края на 2021 г. Путин нарежда да бъде затворена организацията Международен Мемориал за човешки и граждански права, който между другото се занимава и с обработка на съветските престъпления, което подчертава ревизионистичното идеологизиране на руската историческа политика.

 

II. Германският Бундестаг декларира:

         Ние си спомняме за жертвите на Гладомора. 

За Украйна Гладоморът е една дълбоко травматична, жестока и изпълнена със страдания глава от историята им. Гладоморът потиска националното самосъзнание на тази голяма европейска държава, която се откъсва от съветското си минало. През последните години Украйна стъпва на пътя за Европейския съюз и през юни 2022 г. получава статута на кандидат за членство.

Гладоморът е част от общата ни история като европейки и европейци. Той попада в списъка на престъпленията срещу човека на тоталитарните системи, в резултат на които, преди всичко в първата половина на 20 век, в Европа бяха унищожени милиони човешки животи. 

На това основание, както и предвид нашето собствено минало, ние трябва да поемем цялата отговорност да разпространяваме информацията за тези престъпления срещу човечеството и да изискваме тяхното пълно разкриване и анализиране. 

Тук е мястото да дадем публичност и на темата за Гладомора и да осигурим информация за причините за него на европейско ниво. Нещо повече: в тези дни се сблъскваме отново с противоречащата на международното право агресия на Русия в Украйна, която представлява нападение срещу нашите представи за мира и европейската ни ценностна система, която не позволява агресия и потискане.

III. Германският Бундестаг призовава:

1.     Федералното правителство да подкрепи по-нататък политически възпоменанието за жертвите на Гладомора с различни образователни предложения;

2.     да се противопоставя на всички опити за планиране на едностранни руски исторически измислици, като предприема решително противоположни действия;

3.     при всички случаи да се подкрепят избрани самостоятелни перспективи на нашите източни съседи, за да бъдат осветлени някои тъмни петна в общата ни европейска история;

4. Украйна като жертва на противоправната война на Русия и на империалистичната политика на Владимир Путин да продължи да бъде защитавана в рамките на съществуващия бюджет политически, финансово, хуманитарно и военно.

 

 

Превод:  Аспарух Панов

134 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА НА ЕКЗАРХ АНТИМ I (1816-1888)

 

 

 

Свищовлиите и изборът на Екзарх

 
(извадки от книгата на Протоерей Стефан Ганчев  "Свищов- принос за историята му" , ПА Славков,1929 г.)

 

На 26 януари 1872г. Яни Станчоолу изпраща на Великия везир телеграма, подписана и от иконом поп Христо, Ланза Костов, Иван Панев, К.Г.Аврамов и Атанас Каракашев. 

"Дерзаем още да молим Ваше Височество, да благоволите да се потвърди познатия Устав за управлението на нашата Екзархия и се издаде висока заповед за избирането на Екзарх. 

Защото чрез гореприведената постъпка на нашите свещеноначалници духовната част на императорския ферман е решена вече. 

Отговор на Великия Везир - на 27 януари 1872г.

До Свищовския Каймакамлък

За българския въпрос, като наближава вече да се свърши, когато Н.В. Султанът е решил тази работа, един час по-скоро да свърши, българите по някои неуместни слухове, че уж техните тук представители щели да се проводят на заточение, много са се смутили, за туй, нека бъдена всекиго в знание, че освен че тези слухове не са истинни - работата българска напротев, ще се свърши в най-късо време с най-благоприятен и угоден начин. Тъй се известява от Н.Височество до нас, а и Вам се доставя същото, за да го съобщите на първенците в града.

Януарий 27, подписал Ахмед Ресим

Отговор на свищовлиите - 28 януари 1872г.

Като сме се отнасяли денонощно за всяка наша нужда до славния Османский престол, изразяющи нашите желания, във всеки случай се  е изливало царско благоволение на нас, тъй също и благоволението на Н.Височество Садразаминът, както и благоволението на Ваше Височество.

За сега просихме решението на българския църковен въпрос, по и тъй, според Височайшия телеграм до местния каймакамлък наближава да се свърши.

Артък, за да изразим в този случай нашата благодарност превъзхожда нашите сили и съчувстваме още особена радост, че туй стана по времето на Ваше Височество и даваме още, че тази радост е обладала всичкият български народ от най-голям до най-малък и ще остане вечно в сърцата ни.

Затуй не ни остава друго, освен да молим Бога от сърце за дългоденствието на Н.В.Султана, както и за всичките негови чиновници. "

 На 10 март 1872г. Негово Блаженство Екзарх Антим I пристига в Свищов и от Свищов заминава за Цариград за да заеме престола - придружаван от Йоан (Яни) Д. Станчов.

 

Екзарх е Антим седнал в средата. До него отляво е иконом Христо Василев. Зад гърба му между двамата духовници е Кръстю Пишурка. Отдясно на дядо Антим детето е бъдещият министър Димитър Станчов, отдясно на когото е баща му Яни Д. Станчоолу. Точно зад него е учителят Петър Ангелов. Свещеникът вдясно е сакеларий Иван Недялков.

 

Извадка от публикация във в. "Трета възраст" 

 

 

 

https://tretavazrast.com/2022/02/14/%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC%D1%84%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3/

 

За това събитие е разказано твърде обстойно в издавания в Цариград български вестник „Право“, редактиран от Иван Найденов. В два броя на вестника от 1872 г. (от 13 и 27 март) е обнародвано доста пространно описание на това пътуване, чийто автор се е подписал с инициала С. 

Кой се крие зад този знак сега е трудно да отговорим.

 

„Часът около шест-седем …видяхме, че наближаваме свищовската скеля. Но какво ли беше онуй зрелище, при скелята на първия този по търговията си крайдунавски град? 

Тука незнам как и по кой начин да разкажа подробно всичко, което ний съгледвахме от сред луната. 

Скелята беше пълна от хора; турската и немската знамя ся издигваха в чест на посрещание; 

гласовете на всичките ученици ечаха по тихия Дунав и вапорът разделяше мътната вода, като полегка легка ся приближаваше до скелята. 

Щом ся спря, свищовското духовенство, начело с о. Иконома поп Христа, и по-първите граждани влязоха във вапора и поеха екзарха. 

Особни пайтони [файтони] приеха гостите и предводими от заптиета и от учениците, най посред викове и възклицания отидохме в новата църква (Света Троица - б.м. Л.Т.), гдето след едно молебствие, един от г-да учителите ся изправи насред църква срещу екзарха, който облечен с мантията стоеше в архиерейския трон, и изрече едно трогателно слово за добре дошъл пастирю Добрий.

След това слово г. Д. Шишманов прочете свищовския адрес към Н. Блаженство, който ся касаеше до радостта на избиранието му на екзархийский пост и му препоръчваше строгото вардение на императорский ферман и неотклонението му от него нито колкото игла на върха.“

 

 След това екзархът посетил и известното свищовско читалище, където с домакините разисквали въпросите за необходимостта от повече просвещение.

Вечерта, в дома на Яни Д. Станчоглу било дадено „общо угощение“ с различни наздравици. На другия ден, по желанието на свищовци екзархът отслужил божествена служба в черквата „Св. Преображение“.

Във връзка с това в публикацията четем:

„Множество народ пълнеше Божия храм, за да чуе на народния духовен началник първата служба и  да приеме святите му благословения. 

След черковний отпус направихме една закуска и тръгнахме за скелята, до гдето ся изпратихме със същото тържество. 

При стигванието на вапора викове ся чуха „да живее екзархът; да живее българският народ.“ 

 И от Свищов ся качи една депутация, за да придружи екзарха до Русе.“

  Обобщавайки впечатленията си от вълнуващата атмосфера в Свищов, породена от посрещането и изпращането на първия български екзарх, местният учител Ст. Попов отбелязва в друга дописка, че тези дни за свищовци „заприличаха на великденски празник.“

 

 

Връчването на фермана за създаването на Българската Екзархия

Художник Николай Павлович