Страници

02 февруари 2023

ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА АНТИБЪЛГАРСКИТЕ ПРОЯВИ В РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

 

 


 

Днес, без дискусия парламентът прие Декларация във връзка с ескалиращите агресивни антибългарски прояви в Република Северна Македония. 

Декларацията беше подкрепена от 184 депутати, а един (от ПП) се въздържа.

В парламента бяха внесени четири проекта на декларации  - от ГЕРБ-СДС, “Продължаваме Промяната”, “Демократична България” и “Възраждане”, на основата на които беше изготвен и гласуван един общ проект, предложен от Комисията по външна политика.

 

Източник :

 https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=99ED26BC6E464E56B9D276FED026CDBB?idMat=185900


 

ДЕКЛАРАЦИЯ

във връзка с ескалиращите агресивни антибългарски прояви в Република Северна Македония

Народното събрание на Република България,

 – Като зачита принципите на Устава на Организацията на обединените нации и документите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и демократичните принципи, залегнали в актовете на Съвета на Европа;

 – Като изхожда от Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз и заложените в тях ценности, особено „ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека“ и „плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта и солидарността“;

 – Като потвърждава фундаменталното значение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония от 2017 г. и значението на двустранните Протоколи от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от 2019 г. и 2022 г., както и Решението на Четиридесет и седмото Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и процеса на преговори с Република Северна Македония от 24 юни 2022 г.;

 – Като призовава институциите в Република Северна Македония в духа на европейските ценности и свободи да се въздържат от решения и действия, които сериозно биха навредили на отношенията между двете държави и техните граждани,

ДЕКЛАРИРА:

1. Категорично осъжда проявите и призивите за насилие срещу българите в Северна Македония, техните организации и клубове и особено тежкото престъпление срещу българина Християн Пендиков и твърдо настоява да бъдат предприемани системни мерки от всички институции за разкриването и подвеждането под отговорност на извършителите.

2. Осъжда говора на омраза в Северна Македония срещу местните българи и България, както и неговите проявления в политическата, обществената и медийната среда. Призовава властите и институциите в Северна Македония да предприемат всеобхватни, незабавни и ефективни мерки за борба с езика на омразата и престъпленията от омраза във всички форми и проявления срещу българските граждани и гражданите с българско самосъзнание. Изразява пълна готовност да окаже всяко съдействие за постигането на тази цел, включително и съвместно с международни партньори и институции.

3. Отхвърля продължаващото отричане, омаловажаване и отклоняване на отговорността за съществуването на проблем с правата и сигурността на българите в Северна Македония.

4. Възразява срещу трайното неизпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония от 2017 г. и двустранните Протоколи от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от 2019 г. и 2022 г.

5. Изразява притеснение и загриженост, че ескалиращата антибългарска кампания в Северна Македония може да застраши процеса по вписването на българите в Конституцията на страната, както и развитието на демократичните процеси и институции в Северна Македония и нейния път към членство в Европейския съюз, което обслужва интереса на трети страни.

6. Възразява срещу промените в Закона за сдруженията и фондациите от 2022 г., които дискриминационно и целенасочено ограничават правото на сдружаване на българите в Северна Македония. Тези промени могат да възпрепятстват и да предопределят дейността на Съвместната мултидисциплинарна комисия по чл. 8 от Договора от 2017 г. за определени периоди и личности.

7. Отхвърля неверните и манипулативни твърдения за българското минало в общественото и политическото пространство на Република Северна Македония и ги приема като целенасочено насаждане на омраза срещу България и българите.

8. Подчертава, че защитата на правата на българските граждани и гражданите с българско самосъзнание в Северна Македония трябва да се гарантира и чрез пълноценното използване на инструментите, залегнали в преговорната рамка, утвърдена от Европейския съюз и с решение на Четиридесет и седмото Народно събрание от 24 юни 2022 г.

9. Призовава гражданите, организациите и институциите в Северна Македония, които са действително посветени на демократичните ценности и европейския път на страната, да заемат ясна позиция и да настояват за нужната промяна.

 

Председател на Народното събрание: Вежди Рашидов

Декларацията е приета от 48-ото Народно събрание на 2 февруари 2023 г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание.

 

 

01 февруари 2023

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОСЪДИ ГЛАДОМОРА В УКРАЙНА И ГО ОБЯВИ ЗА ГЕНОЦИД

 


 

Със 134 гласа - "за"  и 26 - "против", без "въздържали се", без участие на групата на БСП в гласуването, Народното Събрание днес прие следното решение:

Източник :

https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=6BB6F57CDF4AAFB3B9E1390EE7A0987D?idMat=185901

 

РЕШЕНИЕ


за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид

Народното събрание на Република България:


- В съответствие с принципите на правото на живот, свобода и лична сигурност, заложени в Устава на Обединените нации, във Всеобщата декларация за правата на човека и в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи;
- Като взема предвид Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 9 декември 1948 г., приета с Резолюция 260 (III) A на Общото събрание на ООН;
- Като отбелязва, че Гладомора в Украйна и съседните й райони, представляващ принудителен глад до смърт, извършен през 1932-1933 г. по решение на тогавашното ръководство на Съветския съюз, е осъден остро и недвусмислено от ЮНЕСКО на 1 ноември 2007 г.; Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с Резолюция от 2008 г.; Европейския парламент с Резолюция от 2008 г. и от 2022 г.; Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа с Резолюция от 2010 г., както и от редица държави;
- Като потвърждава подкрепата си за Резолюция 1481/2006 на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа „Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими“ и за Резолюция „Европейската съвест и тоталитаризмът“ от 2009 г. на Европейския парламент;
- Като приветства приетия на 28 ноември 2006 г. в Украйна закон за Гладомора, който се превърна в политическа и правна основа за провеждане на широкомащабно официално разследване на обстоятелствата и последиците от него;
- Като отбелязва липсата на ясно и категорично извинение за извършеното престъпление от страна на ръководството на Съветския съюз и неговия правоприемник;
- Като отбелязва 90-та годишнина от Гладомора и като заявява, че той е едно от най-тежките масови престъпления, извършени от човеконенавистния съветски комунистически режим, при което са унищожени над 8 милиона живота, сред тях на много деца и на десетки хиляди украински и молдовски българи,



РЕШИ:


1. Обявява Големия глад – Гладомор, извършен в Украйна през 1932-1933 г., за геноцид и осъжда категорично неговите извършители.


2. Приема всяко отричане, оправдаване и омаловажаване на този геноцид като акт на поругаване на паметта на милионите хора, загинали в Гладомора.


3. Обявява всяка последна събота на месец ноември за Ден за почит и памет за жертвите на Гладомора в Украйна.

 

Председател на Народното събрание: Вежди Рашидов


Декларацията е приета от 48-ото Народно събрание на 1 февруари 2023 г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание.

 

 

 

СТЕНОГРАМА НА ДЕБАТИТЕ 

 

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ, 

София, сряда, 1 февруари 2023 г. Открито в 9,07 ч.

01/02/2023

Източник : https://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10744

 

Председателствали: председателят Вежди Рашидов и заместник-председателите Росен Желязков и Йордан Цонев

Секретари: Стоян Таслаков и Вяра Емилова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, има кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието, колеги.
Ще Ви изчета Програмата.
Уважаеми колеги, днес е първата сряда от месеца. Съгласно Правилника в Програмата влизат по право предложения на парламентарните групи по реда на чл. 48, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и няма да бъдат подлагани на гласуване.
Представям Ви Проекта на програма за работата на Народното събрание от 1 до 2 февруари 2023 г.:
„Предложение от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Постъпилото предложение не отговаря на изискванията на чл. 48, ал. 8 от ПОДНС.
Предложение от парламентарната група на „БСП за България“:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители на 21 октомври 2022 г. Приет на първо гласуване на 8 декември 2022г.
Предложение от парламентарната група на „Демократична България“:
2. Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932 – 1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз. Вносители – Стоян Михалев и група народни представители на 1 декември 2022 г., и Проект на решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 – 1933 г. за геноцид. Вносители – Екатерина Захариева и група народни представители на 1 декември 2022 г.
От парламентарната група на „Български възход“ няма постъпило предложение.
От парламентарната група на ГЕРБ-СДС няма постъпило предложение.
Предложение от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“:
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносители – Калина Константинова и група народни представители, внесено на 10 януари 2022 г.
От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ няма постъпило предложение.

 

(…)

 

 

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:


– ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА АКТ НА ГЕНОЦИД НА ХОЛОДОМОРА В УКРАЙНА 1932 – 1933 Г. И ДРУГИТЕ РЕПУБЛИКИ НА БИВШИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ с вносители Стоян Михалев и група народни представители, 

и


– ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ГОЛЕМИЯ ГЛАД – ГЛАДОМОР В УКРАЙНА ПРЕЗ 1932 – 1933 Г. ЗА ГЕНОЦИД с вносители: Екатерина Захариева и група народни представители. (Шум и реплики.) 


Колеги, моля Ви, който ще излиза, да излиза, който не, да си заеме мястото и да запазим тишина!
Моля да прочетете Доклада, ако има такъв, на Комисията.
Има ли Доклад, госпожо Захариева?


ДОКЛАДЧИК ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Да, господин Председателстващ.
„На заседание, проведено на 20 декември 2022 г., Комисията по външна политика разгледа Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932 – 1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 48-254-02-58, от 1 декември 2002 г., внесен от Стоян Михалев и група народни представители, и Проект на решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 – 1933 г. за геноцид, № 48-254-02-59, от 1 декември 2022 г., внесен от Екатерина Захариева и група народни представители.
От името на вносителите мотивите към съответните проекти бяха представени от Стоян Михалев, народен представител от парламентарната група на „Демократична България“, и от Екатерина Захариева, народен представител от парламентарната група на ГЕРБ СДС. Изтъкнато беше значението на обявяването за геноцид на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 – 1933 г. като акт на подкрепа за историческата справедливост. Бяха отбелязани паралелите, които съществуват в настоящия момент, заради унищожителната война срещу Украйна, засягаща милиони невинни граждани на тази страна. С оглед отбелязването на 90-ата годишнина от Гладомора се предлага всяка последна събота на месец ноември да бъде Ден за почит и памет за жертвите на Гладомора.
Министерството на външните работи представи юридическите аспекти, както и становище в подкрепа за двата проекта.
Беше проведена дискусия, в която участие взеха членове на Комисията по външна политика от парламентарната група на ГЕРБ СДС, от парламентарната група на „Демократична България“, от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ и от парламентарната група „Български възход”. Народни представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и от парламентарната група на „Демократична България“ изразиха позиции в подкрепа на приемане на Решение на Народното събрание във връзка с обявяването на Гладомора през 1932 – 1933 г. за геноцид. Народните представители от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ се обявиха срещу приемането на решение.
След проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика:
1. С 8 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържал се“ приема по принцип Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932 – 1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, внесен от Стоян Михалев и група народни представители.
2. С 6 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържал се“ приема по принцип Проект на Решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 – 1933 г. за геноцид, внесен от Екатерина Захариева и група народни представители.
Комисията по външна политика, като взе предвид принципната подкрепа и за двата проекта на решение, разгледа общ проект на решение, въз основа на който с 9 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме следното:
РЕШЕНИЕ
за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 –1933 г. за геноцид
Народното събрание на Република България:
- В съответствие с принципите на правото на живот, свобода и лична сигурност, заложени в Устава на Обединените нации, във Всеобщата декларация за правата на човека и в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи;
- Като взема предвид Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 9 декември 1948 г., приета с Резолюция 260 (III) A на Общото събрание на ООН;
- Като отбелязва, че Гладомора в Украйна и съседните ѝ райони, представляващ принудителен глад до смърт, извършен през 1932 – 1933 г. по решение на тогавашното ръководство на Съветския съюз, е осъден остро и недвусмислено от ЮНЕСКО на 1 ноември 2007 г.; Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с Резолюция от 2008 г.; Европейския парламент с Резолюция от 2008 г. и от 2022 г.; Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с Резолюция от 2010 г., както и от редица държави;
- Като потвърждава подкрепата си за Резолюция 1481/2006 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа „Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими“ и за Резолюция „Европейската съвест и тоталитаризмът“ от 2009 г. на Европейския парламент;
- Като приветства приетия на 28 ноември 2006 г. в Украйна закон за Гладомора, който се превърна в политическа и правна основа за провеждане на широкомащабно официално разследване на обстоятелствата и последиците от него;
- Като отбелязва липсата на ясно и категорично извинение за извършеното престъпление от страна на ръководството на Съветския съюз и неговия правоприемник;
- Като отбелязва 90-ата годишнина от Гладомора и като заявява, че той е едно от най-тежките масови престъпления, извършени от човеконенавистния съветски комунистически режим, при което са унищожени над 8 милиона живота, сред тях на много деца и на десетки хиляди украински и молдовски българи,
РЕШИ:
1. Обявява Големия глад – Гладомор, извършен в Украйна през 1932 – 1933 г., за геноцид и осъжда категорично неговите извършители.
2. Приема всяко отричане, оправдаване и омаловажаване на този геноцид като акт на поругаване на паметта на милионите хора, загинали в Гладомора.
3. Обявява всяка последна събота на месец ноември за Ден за почит и памет за жертвите на Гладомора в Украйна.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, госпожо Захариева.
Ще изчете ли някой Доклада от Комисията по правата на човека?
Заповядайте, господин Стефанов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ СТЕФАНОВ:
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932 – 1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 48-254-02-58, внесен от Стоян Александров Михалев и група народни представители на 1 декември 2022 г., и Проект на решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 – 1933 г. за геноцид, № 48-254-02-59, внесен от Екатерина Спасова Гечева-Захариева и група народни представители на 1 декември 2022 г.
На редовно заседание, проведено на 5 януари 2023 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите обсъди Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932 – 1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 48-254-02-58, внесен от Стоян Александров Михалев и група народни представители на 1 декември 2022 г., и Проект на решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 – 1933 г. за геноцид, № 48 254 02-59, внесен от Екатерина Спасова Гечева-Захариева и група народни представители на 1 декември 2022 г.
На заседанието присъстваха: господин Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на ЕС“, госпожа Христиана Грозданова – заместващ директора на дирекция „Права на човека“, и господин Пламен Георгиев – заместващ директора на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ в Министерството на външните работи.
Проектът на решение, № 48-254-02-58, и мотивите към него бяха представени от народния представител Кремена Кунева. Тя изтъкна, че през тази година се отбелязва 90-ата годишнина от едно от най-ужасяващите престъпления на XX век – умишленото организиране на изкуствен глад в Украйна от тоталитарния режим на Йосиф Сталин. Според историческите източници в най-тежкия период през лятото на 1933 г. приблизително 28 000 украинци умират от глад всеки ден. Общите загуби на човешки животи се оценяват между 3,5 и 7 млн. души, в това число жертвите на Холодомора в Казахстан, Молдова, Беларус и зърнопроизводителните райони на Русия. Според различни данни броят на намерилите смъртта си българи, които в този период живеят в Украйна и на територията на бившия Съветски съюз, възлиза на около 100 000 души.
Приемането на Проекта на решение ще бъде израз в подкрепа на историческата справедливост, както и знак за солидарност със справедливата кауза на Украйна в унищожителната война срещу нея.
По отношение на Проекта на решение, № 48-254-02-59, народният представител Евгения Алексиева отбеляза, че мотивите на вносителите и по двата проекта са сходни. Тя информира, че те са били обсъдени на заседание на Комисията по външна политика и са получили принципната подкрепа на народните представители, като е приет общ проект на решение.
В Комисията е постъпило становище от Министерството на външните работи, което подкрепя проектите на решения. То беше представено от представителите на Министерството на външните работи.
В последвалата дискусия народният представител Ангел Георгиев изказа мнение, че изложеното в проектите на решения не отговаря на дефиницията за „геноцид“, защото геноцид е целенасоченото изтребление на определен народ или етническа група, а в Съветския съюз е имало много народи, които са били потърпевши по това време.
След проведеното гласуване Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите с 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932 – 1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 48-254-02-58, внесен от Стоян Александров Михалев и група народни представители на 1 декември 2022 г.; и с 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 – 1933 г. за геноцид, № 48-254-02-59, внесен от Екатерина Спасова Гечева-Захариева и група народни представители на 1 декември 2022 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Стефанов.
От името на вносителите дали някой иска – заповядайте, господин Михалев.
СТОЯН МИХАЛЕВ (ДБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Миналата година светът отбелязва 90 години от едно от най-ужасяващите престъпления на XX век – умишленото организиране на изкуствен глад в Украйна от тоталитарния режим на Йосиф Сталин.
За по-малко от 30 години Украйна преживява три подобни национални трагедии в периода: 1921 – 1923 г., 1932 – 1933 г. и 1946 – 1947 г., като кулминацията на зловещата съветска политика е опустошителният масов глад от 1932 – 1933 г., възникнал в резултат на решенията на Йосиф Сталин от 1929 г. за насилствена колективизация на селското стопанство и от ноември 1932 г. – за конфискация на продоволствени стоки – зърно и добитък, от украинските селяни, включително семената, необходими за засаждане на следващата реколта.
Според историческите източници в най-тежкия период през лятото на 1933 г. приблизително 28 000 украинци умират от глад всеки ден. Общите загуби на човешки животи се оценяват между три милиона и половина и седем милиона души, в това число жертвите на Гладомора в Казахстан, Молдова, Беларус и зърнопроизводителните райони на Русия.
Истинските числа, които стоят зад масовата гибел от глад на невинни хора, никога няма да бъдат установени със сигурност, но според различните данни броят на намерилите смъртта си българи, които в този период живеят в Украйна и други райони от територията на бившия Съветски съюз, възлиза на около 100 хиляди души. Така например населението на българските села в Украйна към онзи момент намалява, както следва: Инзовка със 71%, Райновка с 46%, Строгановка с 50%, Зеленовка с 55%, Коларовка с 68%, Ботево с 89%.
В основата на невъобразимата жестокост на висшето комунистическо ръководство на СССР стои не просто необходимостта да бъдат потушени украинските съпротивителни движения срещу насилствената колективизация, но преди всичко да бъдат смазани стремежите на украинския народ за свободна и независима Украйна.
През 2006 г. със специален закон Гладоморът е признат от Украйна за геноцид, извършен срещу украинския народ, а впоследствие и от 16 други държави – Австралия, Грузия, Еквадор, Естония, Канада, Колумбия, Латвия, Литва, Мексико, Парагвай, Перу, Португалия, Полша, Унгария, Чехия, както и от Светия престол във Ватикана.
Тази година светът отбелязва 90-тата годишнина от Гладомора не само от позицията на исторически съдник, но и като пряк свидетел на поредната страница от руския терор срещу Украйна, където престъпният режим на Путин, достоен наследник на кървавото наследство на сталинизма, вече повече от 9 месеца води своята унищожителна война.
Изцяло в духа на жестоките традиции на СССР Руската федерация днес провежда целенасочена политика по изтребление и изселване на мирното население на Украйна – убийства и мъчения на цивилни граждани, унищожаване и разграбване на украинските селскостопански култури, блокада на украинските пристанища, агресия, която постави под заплаха продоволствената сигурност на милиони хора по света, ракетни удари срещу енергийната, водоснабдителната и газовата инфраструктура на Украйна, лишаващи украинските граждани от електричество, вода и топлина в зимните месеци. Както каза президентът Зеленски в изявлението си по повод годишнината от Гладомора на 26 ноември миналата година: „Навремето руснаците искаха да ни унищожат чрез глад, сега с мрак и студ.“
Зловещите паралели на войната на Путин срещу Украйна със събитията от 1932 – 1933 г. станаха причина темата за Гладомора и неговото осъждане като акт на геноцид срещу украинския народ да бъде повдигната в редица национални парламенти. Съвсем наскоро резолюции за осъждане на Гладомора бяха приети в Румъния, Ирландия и Молдова. На 30 ноември Германският Бундестаг също призна Гладомора в Украйна за геноцид, а на 15 декември и Европейският парламент.
Днес повече от всякога ние трябва решително да се обявим в подкрепа на възстановяване на историческата справедливост, да осъдим палачите и да почетем милионите невинни жертви на Гладомора.
Вярваме, че с приемането на това решение България ще даде силен знак на солидарност със справедливата кауза на Украйна и днес, когато войната на Путин заплашва свободата и демокрацията в цяла Европа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Господин Първанов, заповядайте.
ИВЕЛИН ПЪРВАНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Господин Председател, уважаемо Народно събрание! Казвам „уважаемо“, защото съвсем скоро може би няма да се срещаме в тази сграда.
Преди малко беше направена една ретроспекция, в която беше обяснено, че всъщност ние трябва да изграждаме бъдещето и настоящите дипломатически отношения на базата на исторически събития, случили се преди век, тоест дълбоката история трябва да ни бъде като основа за изграждане на бъдещето – много дълбоката история.
Бяха посочени различни факти, ненапълно доказани от историята, недобре разработени. Единственият източник, който се ползва от тях, е на Украинската академия на науките. Странно защо тя е започнала да го разработва през последните 20 години? Ясно е защо.
Но основният акцент, събитието, върху което наблягаме, е така наречената насилствена колективизация в Съветския съюз, която засяга абсолютно целия Съветски съюз – там са 15 републики, можете да погледнете колко националности живеят там. Основният отговорник, извършителят на насилствената колективизация, е Лазар Каганович. Прозвището му е „железният евреин на Сталин“. (Шум и реплики от „Демократична България“.)
Разбирам Ви, разбирам Ви.
Така, „железният евреин на Сталин“. Ако ще говорим персонално, може би е добре да напишем и една осъждаща декларация и за него и да му я прочетем на гроба.
Ако ще говорим за миналото, германо-френският конфликт е вековен, кръвопролитен, платен с милиони жертви, но именно преодоляването на този конфликт постави основите на сегашния Европейски съюз, защото, когато изграждаме бъдещето, не използваме за основи пропастите на разделението от миналото. Няма нация, която да няма своите тъмни петна в миналото, включително и нашата. Ако ние искаме да изграждаме отношения – добросъседски и регионални, няма да ровим в гардероба за скелети на нашите съседи, на нашите партньори и на държавите, с които сме в икономически и политически отношения.
Когато идвах насам, минавах край паметника на ослепените Самуилови войници. От другата страна ги гледаше нашият цар Самуил. Може би е време да предявим претенции към наследника на Източната Римска империя – Гърция, за този неимоверно жесток военен акт, това е военно престъпление, и може би на базата на това – на престъплението, извършено от Василий Втори, ние трябва да приемем и осъждаща декларация към Гърция. Само че тогава как нашите мили приятели ще ходят на почивка по Гергьовден и по Великден в Гърция? Защото за нас е важно да имаме добри отношения с нашата съседка – с Гърция. Ние не се ровим в миналото, въпреки че имаме основание за това.
Професор Любомир Милетич в началото на миналия век направи изследване, посветено на разорението на тракийските българи, където смята, че разорението и геноцидът, проведен срещу тях, е солидарен и към гръцката държава, и към белите андарти, и към нашата съседка от югоизток – Турция.
Ние сега трябва ли да си влошаваме отношенията с Турция заради това, че нещо се е случило преди век? Трябва ли всеки път да напомняме за Старозагорското клане, за страшното в Карлово и в подбалканските? Да, има тъмни петна, но ние гледаме в бъдещето. Турция е наш икономически и политически партньор. Да, тя има своите черни петна в миналото – коя държава ги няма? Но ние на първо място поставяме изграждането на бъдещите отношения и не се ровим в миналото.
Ако ще говорим за масовите изтребления, причинени от глад, в средата на XIX век има два периода във Великобритания – в Обединеното кралство, известни до ден днешен като Големия картофен глад. Това е политика на английското правителство спрямо Ирландския остров, която продължава от векове.
Първо Кромуел – великият демократ, избива пет шести от населението на острова – геноцид. Някой да е предложил някаква декларация към Великобритания?! Тя дори не е в Европейския съюз. А за картофения глад каква е причината? Британците забраняват на ирландците да отглеждат друга култура, освен картофите и при разпространяването на болестта на това растение над 1,5 милиона ирландци умират за по-малко от година. Тогава е и голямата бежанска вълна към Съединените щати. Не си спомням някой да е осъдил Великобритания.
Да, Великобритания е наш партньор в НАТО, Великобритания е страна, с която ние изграждаме отношения, Великобритания е страна, с която ние трябва да сме в добри отношения.
Трябва ли да споменем Англо-бурската война от началото на XX век. Тогава фелдмаршал лорд Китчънър изгражда (смях) първите концентрационни лагери за бялото население в Южна Африка. Бялото население е натикано в концентрационни лагери. (Смях. Реплики от „Демократична България“.)
Виждам, че Ви е много смешно, предполагам. Ето как изглежда (показва) 13-годишно дете от бурско семейство. Не ги е измислил Хитлер, просто ги е доразвил, но ние не припомняме на англичаните този нелицеприятен факт. И защо трябва да им го припомняме? Това си е част от тяхната история, това е техният срам – не нашият.
Да, може би Вие сте нашият срам, защото (смях от „Демократична България“, ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ), изграждането на сегашните дипломатически и икономически отношения с която и да е нация и държава не се рови в миналото.
Да, ние можем да се заяждаме с всеки друг – кой не ни дължи обяснения. Можем да си влошим отношенията и с Румъния заради Южна Добруджа, имаме основание – Първата световна война. Трябва ли всеки път да повдигаме въпроса за геноцид, а може би ще кажете: „Това беше прекалено отдавна“.
Може би трябва да си припомним за бомбардировките над София, когато една трета от сградите на нашата столица бяха разрушени благодарение на англо-американските бомбардировки. Пет хиляди софиянци бяха убити, дори като странична жертва падна и Дупница с още 80 души убити от мирното население – нито един военнослужещ.
Трябва ли да си влошаваме отношенията с нашите партньори в НАТО, трябва ли да им го припомняме? Трябва ли да припомняме този акт на военно престъпление – първият случай на използване на оръжие за масово поразяване над Хирошима и Нагасаки? Сто и двадесет хиляди души в Хирошима и още 80 хиляди в Нагасаки на мига загинали, а през следващите години още много жертви, и през следващите десетилетия. Трябва ли да си влошаваме отношенията със Съединените щати? Те имат прекалено много скелети в шкафа.
Като говорихме за бомбардировките в Европа, може би трябва да споменем и Дрезден – по различни оценки 150, 180, 200 хиляди загинали, няма значение точно колко са, жертвите са жертви и всички те са мирни.
Военни престъпления са извършвали почти всички воюващи страни, но за нас са важни бъдещите и настоящите отношения. Ние не ровим в миналото, не им припомняме най-лошите страници от тяхната история, защото, ако започнем да се ровим, тогава може би ще трябва да си спомним и за геноцида над индианското население (шум и реплики), за изграждането на резерватите в Северна Америка. Може би ще трябва да си спомним за търговията с роби от Африка, може би ще трябва да си спомним за сегрегацията до 60-те години, до речта на Мартин Лутър Кинг, че има една мечта. Да, преди две седмици Джо Байдън беше в църквата, в която е служил Мартин Лутър Кинг, беше първият бял, допуснат в нея. И трябва ли да им припомняме всичко това на нашите партньори – нашите партньори, които винаги държат за справедливостта и за демокрацията?
Единствената страна, в която държавният глава беше показно разстрелян пред камерите, и 60 години по-късно нито следствие, нито специални служби успяха да разкрият кой го е извършил. Шестдесет години тайна. Демократична тайна. Вие обичате да говорите за правосъдието. Кое е правосъдието? Това, което е на светло. Това, което е публично. Това, което достига до всички.
Трябва ли сега да си влошаваме ние отношенията със Съединените американски щати? Да си припомним преди две години какво им се случи. Пък и сега нещо пак има някакви расови ексцесии. Доста неприятно. Говорим за сегрегация. Не, те направо си ги убиват. Пък и негрите убиват и белите, но това си е техен вътрешен проблем. Това не е база за изграждане на отношенията ни с тях. Още веднъж го казвам: не можем да градим фундамента на бъдещи отношения и настоящи върху пропасти, издълбани в миналото, в предишни векове и хилядолетия. Ще кажете, защо се ровим в историята? Както казват в един израелски виц: „Ами Вие първи започнахте.“
Да, може би трябва сега да си влошим отношенията и с Израел. Да им припомним за Назарет втори, да им припомним за Бурж Бражне, за войната за река Литани и през 2008 г. нахлуването в Южен Ливан. А през 1982 г. операцията, отново в Южен Ливан, когато беше нарушен суверенитетът на страна, призната от ООН. Трябва ли да се караме с тях? Не. Защото имаме достатъчно голяма диаспора българи, които са там. Хора, с които ние можем да изграждаме отношения. Ако Израел има своите тъмни страници в историята, нека той да си ги носи.
Не можем да си влошим отношенията и с Германия, ако трябва да и напомним за Холокоста. Защото германците тогава ще кажат: да, в концлагерите има избити, но най-голямото масово избиване на евреи през Втората световна война е механичното изтребление в Бабий Яр, където с картечници съюзниците на Вермахта, служещи в Гестапо, и полицейските отряди от Украинската освободителна армия УПА, от украинските патриоти, тоест, предшествениците на сегашните управляващи извършиха, най-масовото изтребление на евреи през Втората световна война – Бабий Яр – механично с изстрел в челото или изстрел в тила. Не са ги тровили. И Вие сега искате ние да се набутваме в тази клоака. Нас това не ни вълнува. Ако украинците и германците имат нещо мръсно в своята история, това си е техен проблем. Нека те си го разрешават. Но не мога да разбера защо ние трябва да си отровим отношенията за в бъдеще с нации и с държави.
Ще Ви припомня още нещо. В двете световни войни Съединените щати, Русия и Съветският съюз бяха съюзници. По време на Гражданската война в Съединените щати две ескадри на руския флот на Попов и на Лесовски бяха базирани в Ню Йорк и Сан Франциско, за да охраняват пристанищата.
Още нещо. По време на Студената война джентълменското споразумение между Варшавския договор и НАТО беше спазвано, стълкновение в Европа нямаше. Когато неудобният на НАТО и на Съединените щати Шарл дьо Гол стъпи встрани и му организираха протести, комунистическата партия на Франция не го подкрепи, защото спази джентълменското споразумение и инструкциите от Москва. Когато в Чехословакия се разбунтуваха и влязоха войските на Варшавския договор, натовските държави не се намесиха.
През 1956 г., когато се разбунтува Унгария и Варшавският договор смачка патриотичното движение, НАТО също не се намеси.
Не забравяйте, че отношенията между Великите сили са на приливи и отливи и те много често се подобряват. Само след година в Съединените щати ще има избори и може би чичо Джо вече няма да управлява, ще има друга гарнитура.
Още нещо интересно. След година ще има избори и в Русия и може би тогава ще управляват други и ако те се разберат помежду си, ще си поделят сферите на влияние, защото приоритетна за Съединените щати е Тихоокеанската зона. Заради това си тръгнаха от Афганистан. Заради това все още не са доставили тежко въоръжение на Украйна. Ако им беше толкова важна, още на първата седмица самолетите и танковете на Съединените щати и на НАТО щяха да са в Украйна.
Помислете в перспектива, защото ще дойде един хубав ден, когато пак ще се прегърнат държавните глави на Русия и на Съединените щати, но има нещо друго – останалите нации, които са ги обидили и които са влошавали отношенията, ще бъдат запомнени. Нека нашите бъдещи отношения и на потомците, които ще дойдат след нас, да не бъдат отровени само заради няколко хонорара, които ще бъдат получени сега заради предизборната кампания, от различни неправителствени организации. Инфлацията ще Ви ги стопи. Няма да можете да си изградите дълбокото бъдеще за внучета и правнучета, но те ще живеят в това, в което сте надробили.
Това нещо може да влоши отношенията на България и с партньорите ѝ, защото един хубав ден, когато се споразумеят големите, малките може би няма да могат да се защитят. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Заявени са три реплики – на господин Димитров от ВЪЗРАЖДАНЕ, на Петър Николов – ГЕРБ-СДС, и Цончо Ганев.
Господин Димитров, има заявка от друга парламентарна група, така че решете кой от Вас.
Заповядайте, господин Ганев.
ЦОНЧО ГАНЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Господин Първанов, за пореден път се убеждавам в лицемерието на самообявилите се за демократи от „Демократична България“, че всичко е само фасада. Защото, когато от тази трибуна се говори за исторически факти – геноцид, Вие споменахте за голяма част, нелицеприятно е групичката на „Демократична България“ най-ехидно да се смее и да иронизира милионите жертви – избити, застреляни, избесени и вкарани в концлагери.
Нелицеприятно е. Нелицеприятно е тези, които жалят за настоящи нацисти и фашисти, да иронизират жертвите само до- преди 60 години на техните бащи и братя. Нелицеприятно е цялото това лицемерие от тяхна страна, но ние го знаем, в тази зала го знаем. Вярвам, че една част, не всички, но една част от техните избиратели също ще го разберат, защото, ако не друго, в днешно време има и камери, и се вижда, и се чува, когато се говори за милиони жертви, избити, ей там шайката седи и се смее, и ръкопляска, и иронизира, и говори. Но е нормално. Както и да е. За самообявилите се за розови демократи това е нормално и очаквано.
Аз искам обаче друго да разбера от Вас. Не знам защо не обърнахте повече внимание на доказания геноцид само допреди стотина години за избиването на милион и половина арменци. Защото същата тази жълтопаветна коалиция – малка градска коалиция, дума не смее да отвори за арменския геноцид. Същата тази жълтопаветна коалиция, градска партийка, коалицийка на всички общински съвети, в които това е предлагано, те гласуват против или излизат от залата. Нелицеприятно е. Нелицеприятно е във Варна да се крият като мишки и да не смеят да гласуват. Нелицеприятно е и в Столичния общински съвет да се крият и да мърсуват, но да не правят това нещо. Защото милион и половина арменци са изклани и избити. За тях няма никаква цена това и ние оттук им виждаме само ехидните физиономии – не смеят да кажат нищо. Най-вероятно отричат и геноцида. Разбирам ги. Това са те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Петър Николов.
ПЕТЪР НИКОЛОВ (ГЕРБ-СДС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Първанов повдигна един въпрос, доколкото успях да разбера, и това е въпросът има ли смисъл да се занимаваме с историята. Трябва ли това, че нещо се е случило преди 100 години или преди 50 години, или преди 200 години, да предопределя по някакъв начин нашето действие днес или не. Аз очаквах, честно казано, от нашите либерални приятели да кажат нещо такова и се учудих, че го чух от ВЪЗРАЖДАНЕ.
Има смисъл историята по една причина – историята ни прави това, което сме. Ако махнем историята, ние няма да сме българи, няма да сме европейци, няма да сме християни, няма да сме нищо – ще сме някакви биологични същества. Тя ни прави това, което сме!
Днес Европа е забравила историята. Европейските общества днес живеят в една такава розова еуфория, не виждат заплахите пред себе си и са напът да катастрофират цялата западна цивилизация по тази причина, че не помни историята, не знае откъде е била. Историята трябва да се помни! Жертвите трябва да се помнят!
По време на Гладомора в Украйна освен, различни са оценките, но около 3 милиона е консенсусното мнение колко украинци са избити по този начин, има и 100 хиляди етнически българи в Украйна. Ние, българските политици, българският парламент, българското общество не можем да забравим това. Не можем да го забравим! И голямата разлика между примерите, които Вие дадохте, и примера с Гладомора е следната – отидете в Англия и намерете някой, който казва, че картофеният глад не е съществувал, че той е измислица и така нататък. Няма такъв човек.
Причината да се приемат подобни декларации, каквато беше и декларацията на Четиридесет и третото народно събрание, ако не се лъжа, по повод масовото изтребление на арменците, причината да се приемат такива декларации е, че има държави, които отказват да го признаят, които продължават да бранят хората, които са реализирали тези чудовищни дела. Това е причината.
И напълно ще се съглася с Вас, че не трябва да има двоен стандарт. Че когато се говори за арменците, трябва да се говори и за ирландците, трябва да се говори и за украинците. Но обвинявайки Ваши опоненти в това, не влизайте, моля Ви, в същата клопка. Има ли жертви, има ли насилие, и то целенасочено насилие с цел изтребление на една нация, това трябва да бъде винаги осъждано по една основна причина – не толкова за паметта за жертвите, колкото, за да не ни се случи отново в бъдеще. Цялата цивилизация, която имаме, е изключително крехка и може всичко, което сме свикнали, че е даденост, че живеем в приличен свят, че сутрин, като излезеш от вкъщи, знаеш как ще се прибереш вечер, да се срине за секунди, за дни. Видяхме го в Украйна, дано не го видим още някъде. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Трудно е да отговориш на чак такава по мащаби и обем глупост кой кого бомбардирал. Ами някой е бил сигурно съюзник на нацистка Германия и на това се дължи този исторически факт. Това го пропусна колегата. След това започна да говори кой с кого щял да се договаря и как щял да приключи конфликтът. Така смятат от ВЪЗРАЖДАНЕ, че стават нещата – някой с някого ходи, договаря се, след това се преразпределят сферите на влияние и България вече изпада в една друга сфера на влияние. Това е мечтата на ВЪЗРАЖДАНЕ, но няма да стане. Който следи процесите в света, е наясно, че няма значение кой къде го изберат, кое управление ще се смени и кой президент ще дойде. Ако следите, колеги, внимателно процесите, ще видите, че едно ново мнозинство в една държава отпуска още по-големи средства от поисканите от старото управление. Да, ново мнозинство. Но там промяна във външната политика няма и няма как да има.
И когато говорите кой бил малък и голям, аз помня Вашите заявки, че ще сте първа политическа сила на изборите с пълно мнозинство – 50% според вътрешното проучване на ВЪЗРАЖДАНЕ. Те си имали собствена социология. Дано не сте плащали за тази социология, защото трябва да искате да Ви върнат парите. (Шум и реплики.) Дано не сте плащали за тази социология! Кой Ви ги дава тези социологии, че вече давате оценки на другите колко са големи, малки и какво ще получат на избори? Но аз на Вашата оценка не бих разчитал. Петдесет процента, първа сила, самостоятелно мнозинство – това е заявката на предишните избори. На тази заявка каква е прогнозата – 240 души, 300 души получава ВЪЗРАЖДАНЕ.
Благодаря, господин Председател, но трябва да възразявате, когато колегите от тази трибуна излизат извън границите не на залата, а на реалността. (Ръкопляскания от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Дуплика.
ИВЕЛИН ПЪРВАНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Господин Председател! Господин Николов, обръщам се към Вас! Аз не съм казал, че трябва да забравим историята. Това, което изложих преди малко, точно обратното свидетелства – че ние трябва да я помним.
Това, което казах, го повтарям: Не трябва върху пропастите, издълбани в миналото, да се изграждат основи за бъдещи отношения.
Още веднъж го казвам: Не трябва върху пропастите, издълбани в миналото, да се изграждат основи за бъдещи отношения
Относно българския интерес и практичността на днешния ден. Точно ровейки се назад в миналото, е изградена цялата история на македонизма. Сега както ние приемаме една хубава декларация, която би трябвало да се прочете на гроба на Лазар Каганович, известен като „железния евреин на Сталин“, такава декларация може да очакваме съвсем скоро от нашите съседи от запад, които да ни обясняват как ние сме виновни за смъртта на вардарските и на солунските евреи, как ние сме окупатори, фашисти и нацисти и как в миналото те ще изградят отношенията си с България.
Това нещо създава само пропасти и разделения. Пропасти и разделения! Лошото в случая е, че ние даваме този пример на нашите по-малки братя. Малките се учат от примера на големите и отравянето на бъдещите отношения пак те ще го копират от големите.
Ако нашата политика е безотговорна, в края на краищата ние ще й берем плодовете. Като казвам нашата, нямам предвид на ВЪЗРАЖДАНЕ, а на всички, които ще гласуват тази декларация. Защото, когато изграждаш бъдещето, не копаеш в миналото. Германо-френският съюз го показа. Още веднъж повтарям: германо-френският съюз, който е в основата на изграждането на сдружението за въглища и стомана и така нататък, предшественик на Европейския съюз, не забравяйте, че когато копаете дълбокия ров, може да паднете в него.
Изобщо няма да коментирам казаното от човека, който там пише: „Не знаем“ или не знам си какво. Приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Други изказвания?
Господин Дренчев или господин Костадинов? Имате малко време – 4 минути.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Благодаря, господин Председател.
ВЪЗРАЖДАНЕ, естествено, няма да подкрепи тази декларация и ще кажа защо.
Когато се говори за геноцид, трябва да се аргументира този геноцид. Геноцидът е съзнателно избиване на определен етнос. Защото хората, които са част от този етнос, са набелязани за избиване, точно единствено поради тази си причина – че те са част от един определен етнос.
Безспорно е, че има избиване чрез глад на милиони хора в Съветския съюз, и то неведнъж – не е само 1932 – 1933 г. Това е големият глад. Има и малък глад преди това, още когато е жив Ленин, 1921 – 1922 г. Веднага, даже още не е приключила Гражданската война в Русия. И двата обаче периода на глад и на избиване на население са не защото тогавашното ръководство на Съветския съюз е имало за цел да унищожи определени етноси. Определено, ако то имаше тази цел, щеше да я изпълни, защото болшевиките са показали, че те не оставят недовършени работи.
Целта тогава е съвсем различна обаче. Целта е да се смачка така нареченото кулашко съсловие. Кулаците са земеделците, които имат повече земя, да кажем, от приетото за нормално в бившата Руска империя. Тези хора са били гръбнакът на стария царски режим и болшевиките осъждат една цяла класова категория на смърт в буквалния смисъл на думата. Как? Като изземват житото и не им разрешават да закупуват дори друго. Тоест, това не е геноцид, това е едно класово изтребление, което е изцяло в духа на марксистката идеология за борбата между класите и за диктатурата на пролетариата.
И когато се говори, понеже тук хората от така наречената „Демократична България“ не четат история – не я знаят, не им е интересна, аз даже не знам дали те са писали тази декларация – може някой да им я е изпратил, те би трябвало да знаят, че най-големите жертви дават точно руснаците в Руската империя, защото пропорционално те са най-голямата част. В бившата Руска империя те са най-голямата част от населението на Съветския съюз. На първо място са руснаците в днешна южна Русия, на второ място са руснаците в Поволжието, на трето място са руснаците в Северен Казахстан, който по-късно става така нареченият Целинов пояс, на четвърто място са украинците в Украйна, на пето място е населението на Северен Кавказ – от всички етноси, включително и руснаци. Тоест, тук говорим за един сблъсък между класи.
Между другото, тук това, което каза господин Първанов, беше много интересно. Той спомена за Лазар Каганович. Съветският съюз тогава е една, даже трудно може да се нарече държава, защото е наистина една диктатура на пролетариата, която командват хора от най-различни етноси, и самият диктатор на Съветския съюз по това време е Сталин.
Това е класов сблъсък, не е геноцид. Трябва да си прегледате малко повече аргументацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви.
Господин Вълчев – първа реплика. Господин Дренчев – в оставащите секунди реплика.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ (ГЕРБ-СДС): Благодаря.
Господин Костадинов, Вие казахте, че гладоморите са повече от един – 1921 – 1923 г., 1932 – 1933 г., дори можем да говорим за 1946 – 1947 г., но един от тях е определен от някои историци и от някои държави като геноцид. Защо? Точно защото носи характеристиките на етническо прочистване. Той не е социоцид, както го наричат, не е чисто класов. Защо? Точно заради тази пропорционалност, за която Вие говорите, и ако говорим за пропорционалност, трябва да се има предвид, че Руската съветска федеративна република губи от глад 6% от селското си население и 1% от територията, докато в Украйна тези проценти са съответно 41% от населението и 34% от територията.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ, от място): Не е вярно.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Тоест говорим за много, много по-висок процент и дял.
Другото е контекстът и паралелните процеси, които се случват по това време, а именно, че Гладоморът от 1932 – 1933 г. съвпада с процесите на разрастване на украинското национално движение, съвпада с целенасочени процеси на унищожаване на украинския интелектуален елит и украинската национална църква. Точно заради това носи характеристиките на геноцид и не е нищо класово.
Тук не е толкова и само мащабът на жертвите. Имаме, както и Вие казахте, политика за създаване на целенасочен глад, затваряне на пътищата за близо 23 милиона души.
Да, Вие ще кажете, че не е вярно част от това, което казах, но има различни исторически виждания и това е причината Гладоморът от 1932 – 1933 г. да носи характеристиките на етническо унищожение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Дренчев и господин Славов – трета реплика.
НИКОЛАЙ ДРЕНЧЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Господин Костадинов, благодаря за лекцията по история. Това, което пише в тази декларация – в това предложение за декларация, то всъщност не адресира какво точно се е случило, тъй като това не е точно геноцид. Не адресира къде се е случило, защото то се е случило не само в Украйна, но и в рамките на целия Съветския съюз тогава – от Азия до най-западните граници. Не адресира кой точно го е направил, защото в този геноцид участват всякакви народности, всякакви националности. Тоест в Украйна най-вероятно хората, които са подлагали населението на тази репресия, са били именно украинци.
Завършвам само с тази точка. „В крайна сметка, ако приемем това, което ни се предлага, всяко отричане, оправдаване или омаловажаване на този геноцид, е акт на…“ и така нататък. Тоест, идеята е да се затвори устата и да се сложи крайна точка и да се забрани коментар по тази тема. Ето това аз виждам като най-големия проблем в тази декларация и в този пореден евро-атлантически слугинаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: За дуплика.
Господин Славов – трета реплика?
РЕПЛИКА ОТ ДБ: Няма да има реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Няма ли?
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Господин Председател, по ред на репликите.
Господин Вълчев, това, което Вие казвате, е нещо, което Вие сте прочели и е хубаво все пак да знаете, че когато прочетете един източник, винаги трябва да удостоверявате неговата достоверност и истинност с втори, трети, понякога и четвърти, тъй като много често, особено в историята, изворите и източниците са предмет на превратно тълкувание.
Казахте, че 40% от населението на Украйна е ликвидирано по време на глада. Не е толкова! Просто не е толкова! Не са 40%. Не са малко, в никакъв случай! Вчера говорихме за арменския геноцид, говорихме за това как по един начин се гледа на Холокоста и по друг начин на арменския геноцид. И двата случая са геноцид обаче. Евреите са убивани, защото са евреи. Арменците са убивани, защото са арменци. Еднакво са били убивани и богатите, и бедните евреи; и богатите, и бедните арменци.
В този случай не говорим за геноцид, защото в този случай страда една определена класа и тази класа става жертва на болшевишката партия, а болшевишката партия не придиря и не гледа кой какъв език говори.
В интерес на истината, да Ви кажа и друго. Вие казахте, че има акт на насилие срещу точно деятелите на събуждащото се тогава украинско национално движение. Това всъщност е сталинска трактовка, господин Вълчев. Защото една голяма част от политическите процеси по време на големите репресии на сталинските чистки са точно на базата на това. Вие повтаряте твърденията на Вишински, на главния прокурор на Съветския съюз. Той е обвинявал много хора за това, че те просто са имали различно виждане от гледището на болшевиките.
Знаете ли кой е създателят на украинското национално движение в този период? Болшевишката партия. Има едно движение, което се нарича коренизация – властта се взема от Москва и се дава на местните, на коренните жители. Затова се нарича коренизация. Тогава примерно българите в Таврия получават възможност за свои селски съвети. Има ограничена, частична селска автономия на българите в Таврия. Има български училища, българска преса. Всичко това нещо се случва и на много по-високо ниво, включително и в Украйна. В началото даже в Източна Украйна голямата част от населението не говори украински език, както и досега. Болшевиките са тези, които започват да вкарват украинския език в училището. След това има стъпка назад, когато Сталин решава да монополизира властта. Но това е част от болшевишката политика спрямо всички, включително и спрямо руснаците. Заради това не е коректно да се говори за геноцид, защото има акт на насилие – безспорно, това е класово насилие.
Същото нещо се случва, между другото, в България след 1944 г. с богатите селяни. Така нареченото разкулачване се прилага и у нас. Вие сега имате ли желание да говорите за геноцид над българите? Няма геноцид, има насилие. Има извращения, но не е геноцид. Просто това са различни неща.
Защо е направено всичкото това нещо? Украинците започнаха да го правят преди 15 години по политически причини с една-единствена цел – да консолидират новото украинско национално самосъзнание. Това е вътрешноукраинска борба. Къде сме ние?
На всичкото отгоре, извинявайте, ама какво значи, по дяволите, Холодомор?! Що за безумие? Поне българско да беше названието. Даже няма и Гладомор. В българската историческа литература този термин, който е залегнал, е „голям глад“.
Между другото, като казах българска историческа литература, има една прекрасна книга на българския изследовател, роден в Таврия, казва се Владимир Калоянов – „Цената на българщината в Таврия 1917 – 1947 г.“ Препоръчвам я на всеки един, който иска да прочете малко повече по въпроса. Този човек, между другото, убеден антикомунист и човек, който в никакъв случай не може да се каже, че симпатизира на Русия, е обяснил всичко това, което се случва там – колко са избитите както българи, така и украинци, така и руснаци, така и немци, защото има и немци в района. Не бива по никакъв начин да се говори!
И финално, с което приключвам. Каква всъщност е скритата цел? Ако това нещо се приеме, след това да могат да бъдат преследвани хората, които казват, че това не е геноцид. Ние няма да спрем да го казваме! Какво си мислите? Че ще ни затворите устата да казваме истината ли? Ще казваме истината винаги, независимо от всичко! А истината е, че в Украйна и във всички останали територии на бившия Съветския съюз тогава не е имало геноцид, имало е дивашки болшевишки престъпления, но не и геноцид. Ето това трябва да разберете!
Ако си преформулирате тази теза и ако включите и всички останали народности, включително и руснаците, вътре, тогава вече можем да говорим, но не и в този случай! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: За изказване – господин Гуцанов.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Много ми се искаше това Народно събрание да се занимава действително със сериозните проблеми на страната ни и да защитаваме националните интереси на България.
Започнахме Народното събрание с гласуване на нова ескадрила самолети, като първата не е пристигнала. Продължихме с даване на оръжие за Украйна под предлога, че ще се модернизира Българската армия, което отпадна, а остана само даване на оръжие за Украйна и завършваме с Гладомора. Това ли бяха националните приоритети, това ли бяха националните интереси и това ли трябваше да гледа Народното събрание?
Днес сутринта отбелязахте годишнина и отидохте да поднесете цветя на паметник на жертви, които са дадени от комунистическия режим. Естествено, групата на БСП не влязохме дори в залата, но забравихте да кажете нещо друго.
Днес преди 80 години е започнала най-голямата битка в историята на света – Сталинградската битка, уважаеми колеги. Защо забравихте, че в тази битка загиват над един милион души? Защо забравихте, че именно на това място, където е била Сталинградската битка и където земята още е пропита с кръв и всичко е в метал, много близо до същото това място сега се дават отново танкове и се води друга битка и България участваше в даването на това оръжие? Защо бързо забравихте това нещо?
БСП винаги говореше, че страната ни трябва да направи всичко възможно, за да участваме в мирен процес и ние да бъдем тези, които да инициираме мирните преговори да бъдат на територията на страната ни, между Украйна и Русия. Никой не ни чу!
БСП винаги говореше, че най-голямата добродетел е мирът и запазването на човешкия живот е най-важното нещо. Това е най голямата ценност и затова по никакъв начин не искахме да се обвързваме в този конфликт и да се даде каквото и да е оръжие за Украйна. Не ни чухте!
Миналата седмица имаше две много силни декларации от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и от парламентарната група на „Движение за права и свободи“, а ние, от БСП, отидохме и поднесохме венци на загиналите от Холокоста.
Но също забравихте да кажете, че именно Червената армия влиза в Аушвиц и освобождава, слава богу, малкото останали живи. Колко милиона са загинали от това, което се е случило? (Шум и реплики от ДПС.)
Не, слава богу, че е влязла Червената армия в Аушвиц, уважаеми колеги! Точно това е важното, че е влязла Червената армия именно в концлагерите, а не това, което искахте да кажете, забравяйки другата част на историята, защото историята е сложно нещо и не трябва да се тълкува по начина, по който в момента ни се предлага това да стане.
Защо тръгваме да тълкуваме процеси, за които още не се знае какво се е случило, как се е случило? Защо тълкуваме историята по един начин, който не носи нищо на страната ни? Защо не коментирахме сериозните проблеми през това Народно събрание, а започнахме с оръжие и завършваме с Гладомор?!
Не Ви ли е неудобно, уважаеми колеги, с това, което направихте през тези три месеца, една част от Вас, и това ли беше Народното събрание, което искахте да видите, и това, което хората искаха да видят извън тази зала?
БСП ще бъдем против тази декларация, но Ви молим да се замислите. Можем ли да направим така, че ние действително да сме част от мирния процес, а не да даваме оръжия, че ние да сме тези, които да направим така, че да се гордеем с историята си така, както се гордеем с това, че именно българските политици са успели да защитят от геноцид евреите в България и тогава не са се скрили като мишки, а наистина са защитавали интересите на страна ни?! Ето това трябва да бъде политиката, която да води едно Народно събрание, а сега нямаме смелост и сила да се противопоставим, виждайки, че това не е в интерес на страната ни, не е в интерес на България!
Затова, моля Ви, не вкарвайте подобни декларации, изтеглете ги, а вкарвайте действително дневния ред на страната и защитавайте националните интереси на България! Ние трябва да сме държавници, а не конюнктурни депутати, влезли в Народното събрание! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Има ли реплика? Господин Чорбов, господин Иванов, обаче нямате време.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
МИРОСЛАВ ИВАНОВ (Продължаваме Промяната): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Гуцанов, действително Вие сте прав, че трябва да се държим държавнически и аз питам: когато си говорим какви са приоритетите на Народното събрание в рамките на цялото Четиридесет и осмо събрание, дали промените в Изборния кодекс действително бяха една от основните теми пред българското общество?
Питам Ви, защото тези промени, уважаеми господин Гуцанов, костваха изключително много пленарно време на тази зала и като държавници ние действително трябва да бъдем с високо изправени глави... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Моля за тишина, колеги!
МИРОСЛАВ ИВАНОВ: ...и да не казваме на черното бяло, и за подобни актове на геноцид ние трябва да имаме смелостта да ги посочим с пръст, за да не се случват в бъдеще.
Уважаеми господин Гуцанов, аз наистина бях изненадан защо Вашата парламентарна група днес излезе от залата, когато се четоха декларации в памет на жертвите на комунистическия режим.
Аз вярвам, че Българската социалистическа пария не е наследник на Комунистическата партия и не виждам защо Вие трябваше и да излезете оттук, от залата, или да казвате, разбира се, че Българската социалистическа пария ще излезе от залата. Не виждам защо, господин Гуцанов, защото както Гладоморът в Украйна, така и жертвите на комунистическия режим са престъпления срещу човечеството и такива престъпления трябва да бъдат осъждани от всички нас, от всички, които претендираме да имаме държавническо поведение. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря.
Друга реплика?
За дуплика – господин Гуцанов.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Иванов! С огромно уважение към Вас се обръщам и Вие го знаете.
Изборният кодекс дали е бил важен? Да, важен беше, защото всеки един български избирател трябва да има право да гласува по начина, по който той прецени, а не да се ограничават неговите права и възможности, така че да, това беше важно решение.
Дали имаме смелостта да посочваме един геноцид? Първо, много факти в историята трябва да бъдат изследвани, доказани и не считам, че Народното събрание е мястото, където освен за Генерален щаб, което съм го говорил не един или два пъти, се превърна, това Народно събрание трябва да се превръща и в исторически колегиум. Това е едно.
Второто, което е интересно, защо не обсъдихме в Народното събрание нещо, което се случи преди две седмици? Показателно е гласуването на страната в ООН чрез нашия представител госпожа Лъчезара Стоянова, която не подкрепя Резолюцията на Организацията за борба с прославянето на нацизма, неонацизма и други практики, които допринасят за ескалацията на съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързана с тях нетолерантност, тоест официално България не намира прославянето на нацизма за укоримо и е против да се води борба в рамките на ООН. Така ли е?
Ето, това е гласуваната декларация и защо никой не излезе да каже нищо в Народното събрание по този двоен аршин? Една декларация, която се внася редовно в Организацията – в ООН, и сега ние не гласуваме за нея. Кое ни е накарало да си променим нашето виждане? И затова трябва да се внимава много, когато се говори за история и за факти, а не да бъдат тълкувани и Народното събрание не трябва да се ангажира с подобни сериозни въпроси.
Защо сме излезли от залата при обсъждането сутринта и при четенето на декларациите? БСП, уважаеми господин Иванов, винаги е излизала от залата! (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“: „Не лъжете, не е така!“)
Освен това проверете още нещо. Във всички държави, които са участвали във Втората световна война и са били на страната на нацистка Германия, има подобни народни съдилища. Дали са правилни или не аз не коментирам, за да не вляза в противоречие с това, което говорих преди малко. Но вижте къде се е взело това решение – дали в България, или между тримата големи. Вижте какъв е бил този съд във Франция. Аз не казвам дали е справедлив, или несправедлив, но вижте колко хора по този начин са били убити във Франция.
Пак казвам, не коментирам дали е било правилно, но моля Ви, проверете фактите и тогава четете декларации от тази трибуна, и тогава коментирайте кой е взимал решенията. Затова казах: не навлизайте в тези дебри и не считам, че това беше правилният подход на това Народно събрание и не смятам, че днес това беше уместно, което се внесе! Смятам, че други са приоритетите на Народното събрание, на страната ни, други са болките на хората и други трябваше да бъдат решенията на този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Има ли други изказвания? За процедура?
Първо е госпожа Сачева.
ДЕНИЦА САЧЕВА (ГЕРБ-СДС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вероятно сте забелязали стрелките на часовника, така че моята процедура е за разместване в точките в дневния ред, първо, и за удължаване на работното време.
Бих искала да помоля т. 10, която е първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, и на практика това, което се прави, е единствено и само да се даде възможност на Министерския съвет да приеме Национален счетоводен стандарт, за да могат дружествата от втория стълб да дадат своите отчети до 31 март, абсолютно технически законопроект, приет с пълно мнозинство в Комисията, може би за 15 минути работа, да бъде преместена и да бъде т. 4 в Програмата на дневния ред, и да гласуваме удължаване на работното време до приемане на т. 7 след евентуалната преномерация на Програмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Това са две процедури.
Първото предложение, което ще подложа на гласуване, е т. 10 да стане т. 4 от Програмата за работа на Народното събрание.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 165 народни представители: за 138, против 24, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Второто предложение – работата на днешното заседание да продължи до приемането на т. 7, второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение Закона за търговския ще стане т. 8.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 168 народни представители: за 165, против 1, въздържали се 2.
И това предложение е прието.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ, от място): Искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Ченчев, искахте процедура, но преди Вас има още една процедура, след това е декларацията и след това е изказването.
Заповядайте за процедура.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, госпожи и господа народни представители, предлагам точка втора – Гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, да бъде разместена и да стане точка пета от дневния ред на днешното редовно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Искате разместване между двете точки ли? В момента е точка шеста, вече е седма. Искате да стане пета след разместването?
Добре, има ли различно предложение?
Режим на гласуване.
Гласували 158 народни представители: за 130, против 26, въздържали се 2.
Предложението е прието.
За процедура – Искрен Митев.
ИСКРЕН МИТЕВ (Продължаваме Промяната): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, много често от тази трибуна към Вас е поставяно условието и е правена заявката, че Вие трябва да защитавате истината.
Моята процедура е към Вас и тя ще е в подкрепа на това Вие да можете да защитавате истината. Хубавото на истината, господин Председател, е, че тя винаги излиза наяве. И сега ще Ви кажа коя лъжа днес беше опровергана. Един от основните мотиви за това да не станем членки на еврозоната е, че ще има инфлация в България. Днес излезе официално информацията за Хърватска и през първия месец, през който те са член...
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Това, господин Митев, не е процедура, това е изказване извън дневния ред.
ИСКРЕН МИТЕВ: ...на еврозоната инфлацията се е покачила с 0,2%, което обезсмисля цялото крещене на ВЪЗРАЖДАНЕ и техния референдум за запазване на българския лев. Основният аргумент е вече невалиден. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Митев, не е процедура.
ИСКРЕН МИТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Вече истината е наяве.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: За декларация, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Политиките на Република България по повод защита идентичността и правата на българските етнически общности зад граница и като част от други държави имат смисъл, когато са навременни, обмислени, отстоявани в единство на всички парламентарни сили. Едва ли имаме нужда да се убеждаваме какво следва, ако неглижираме тази навременност и далновидност, защото виждаме ефектите от разнопосочността и недалновидността на политиката ни покрай Република Македония.
Днес, буквално часове преди закриване на Четиридесет и осмото народно събрание, ние, народните представители от „БСП за България“ се обръщаме към българския парламент с декларация, но не за да правим партийна политика, а да призовем за експедитивна и открита обща парламентарна солидарност по повод правата на българите в район Тараклия, Република Молдова.
Българският парламент наскоро бе сезиран с писмо настояване от председателя на район Тараклия в Република Молдова, но до момента няма общ парламентарен отклик. За такъв днес ние, българските социалисти в Четиридесет и осмия парламент, настояваме – българската общност в Република Молдова наброява около 60 хиляди души, 70% от населението на този район са българи по националност. Това е единственият район в страната, където по-голямата част от населението е съставено от представители на национално малцинство. Освен това Тараклийският район е единственият район извън България, където българите съставляват мнозинство от населението. От стратегическо значение за бъдещето на българското национално малцинство в Република Молдова е запазването на Тараклийския район като самостоятелна териториална единица в хода на провеждане на очакваната административна реформа в Република Молдова. За това страната е поела ангажимент да стане факт до 2024 г. В защита на тези важни обстоятелства заставаме ние. Те са ни припомнени и в писмото на българската общност в Тараклия наскоро до българския парламент и лично до председателя на парламента.
Тревогата и на тараклийските българи е, че те не са били включени в консултации за тази стратегия, не са отчетени исканията и интересите им като етническа общност. Затова, с цел запазване на Тараклийския район, българската култура, език, идентичност в тази република, Районният съвет на Тараклия е разработил законопроект, който гарантира запазването на Тараклийския район при всяка административно-териториална реформа в Република Молдова.
Този проектозакон под името „За особения статут на Тараклийския национално-културен район на Република Молдова“ е внесен в молдовския парламент още през 2015 г., но така и не стига до разглеждане, макар че Венецианската комисия на Съвета на Европа е представила положително становище. Тревогата на българската общност в Молдова е провокирана от решението на антикорупционния орган на Република Молдова, който разглежда въпросния законопроект като акт на сепаратизъм срещу част от българското малцинство в Молдова.
Истината е друга – че точно това българско малцинство е живият мост между двете държави, но проблемът и до днес няма решение на ниво Република Молдова и нейната политика в Европа.
Уважаеми колеги! В тази зала няма хора, които трябва тепърва да се убеждават, че опазването на този район като самостоятелна административно-териториална единица е изключително важно за пълноценното упражняване на правата на българската общност в Република Молдова. Именно защото България подкрепя силно пътя на Молдова към Европейския съюз, няма как да бъде неглижирана от нас защитата на правата на етническата българска общност там. Нашата страна държи на ключовото значение на добрите отношения с Република Молдова, както и спазването на международните договори и човешките права.
Като отчитаме, че през своята над 200-годишна история Тараклия се е превърнала в административен, културен и образователен център за всички българи, наскоро Народното събрание взе решение за откриване на културен център точно в този район. Но през последните години редица основни здравни, финансови, социални и правни услуги бяха преустановени в този район и преместени в съседни райони.
Заради всичко това днес от най-високата трибуна на парламентарната република – Народното събрание, призоваваме Република Молдова да вземе предвид културните, историческите и етническите особености на района и да намери подход, чрез който да запази в цялост и да разшири формата на самоуправление на бесарабските българи, населяващи район Тараклия.
С изброените дотук аргументи и тревоги ние, парламентарната група на „БСП за България“, очакваме настоящата декларация в нейната същност час по-скоро да бъде припозната от всички политически сили в Четиридесет и осмото народно събрание. Само така общата ни парламентарна позиция ще стане фактор, с който решенията и процесите по пътя на Република Молдова към Европейския съюз ще защитят българската общност в нейните предели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви.
За изказване?
СТОЯН МИХАЛЕВ (ДБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Някак си си представях, че точно на днешната дата ще има едно смирение – смирение пред жертвите на комунистическия терор, на комунистическия режим. В това има голям символ – че точно на тази дата ние ще гласуваме решение на българския парламент – едно решение, което има своята приемственост, и то е работа и на други български парламенти в миналото. Ето, тук днес в залата е господин Лъчезар Тошев, който заедно с депутата Иван Иванов внасят подобно решение преди много години, но тогава то е отхвърлено още в Комисията.
Днес имаме исторически шанс да гласуваме това решение и да се наредим сред държавите, които представляват цивилизационния избор, защото пътят към дехуманизацията минава през деморализацията.
Отвратително е да сравняваме брой на жертви, да спорим за проценти на място, където съветската власт през 1932 г. създава закон в техния Наказателен кодекс, който се нарича, по-известен е с наименованието „Закон за петте житни класа“ – един закон, чиито последствия опровергават напълно твърдението, че Гладоморът е бил насочен само за избиване на богатите кулаци. Този закон дава възможност да бъде разстрелян всеки, у когото бъдат намерени пет житни класа. До пет житни класа е абсолютно достатъчно, за да бъдеш разстрелян. Нали разбирате, че много деца не са издържали на този глад – бедни деца, гладни деца, те са отивали в полето и са търсили, но там са ги чакали с картечници и са ги разстрелвали. (Шум и реплики.) Да, това е направила съветската власт – избивала е деца, които искат да ядат, и не кулаци, всички наред. Милиони са умрели по този начин.
И в този момент ние да си правим дребни политически сметки, защото идват избори, и да си мерим кой повече може да има право. Ами, да, разбира се, че е много важна темата, която господата от левицата я казаха – за спасяването на българските евреи преди 9 септември 1944 г., но поне малко, от човешки свян да бяха излезли и да кажат: „Съжаляваме, че тогава тези, които имаха най-голям принос за спасяването на българските евреи, бяха подложени на народния терор на Народния съд.“ Някои от тях бяха избити, да, други бяха тежко осъдени, но не бяха убити заради международната подкрепа. Човекът, който има най-голяма принос по това време – депутатът Димитър Пешев, дори той е даден на Народния съд.
Тези факти се забравят. Защо? Това ли е променената левица, за която говори господин Борисов?! Това ли е промененото БСП, с което той смята, че вече може заедно да управлява?!
Аз тази промяна не я виждам. (Силен шум и реплики.) Ние сме парламент, който има историческа възможност днес да промени нещата. И да, днес трябва да бъдем високо, на висотата на тези, които в цяла Европа и по света обявиха геноцида срещу украинския народ за престъпление срещу човечеството.
Да, умрели са и много българи, да, умрели са и други етноси, но геноцидът е проведен в Украйна.
Този Каганович, за който Вие говорите, е извикан от Сталин месец септември 1932 г. и той му казва: „Товарищ Каганович, ние губим Украйна. Трябва да вземем силно рестриктивни мерки.“ Само че не е само Каганович, там е и Молотов. Той поставя норма колко човека трябва да бъдат убити на ден. Същият този Молотов, който сключва така наречения Пакт за ненападение. С кого? С Рибентроп! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е Пакт, с който Нацистка Германия и Съветска Русия решават да си преразпределят Европа. Това е Пакт, според който Сталин нарежда огромна ресурсова помощ с метална руда, с желязна руда, с въглища, с жито, изключителна ресурсна подкрепа, без която Хитлер нямаше да може да влезе толкова дълбоко в Европа и да направи такива поражения.
Нека не забравяме тези факти. И да, затова сравнението между Нацистка Германия и Съветска Русия е много добра аналогия. И затова светът осъжда всички такива тоталитарни режими.
А днес нашата роля тук в този парламент е да осъдим едно изключително престъпление, което човечеството трябва да помни, защото ние сме тези, които трябва да кажем: „Това не бива да се повтаря повече никога.“ Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Реплика – господин Гуцанов.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Михалев, не Ви ли е неудобно Вие да обсъждате Втората световна война, когато има над 50 милиона жертви, независимо от коя страна? И Вие да коментирате кой, какво и как е искал да поделя света?! Вие музикант ли сте, или сте историк, или сте народен представител на българския парламент?! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
И на следващо място, твърде сте малък, за да обсъждате Българската социалистическа партия, уважаеми господин народен представител!
Няколко пъти казвам, че тази партия е на 130 години и има своя принос, огромен принос за развитието на страната ни. И Вие да правите тези коментари, много Ви моля, правете го на Вашите събирания, партийни, но не от залата на Народното събрание! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Биков – втора реплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ-СДС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Михалев, понеже пак забъркахте и Борисов в тази история, не знам, слава богу, не го обвинихте и за Гладомора, но го цитирахте. Цитирахте го, нещо, което той каза, че БСП се е променила.
И аз мисля, че тук и от Вашето изказване се потвърждава тази теза на господин Борисов, защото допреди няколко месеца Вие бяхте в коалиция с Българската социалистическа партия, а сега виждам да се нападате едни други. Значи някаква промяна се е случила. Те вероятно сега са осъзнали, че имат някакви рестрикции към подобно решение, а пък да не говорим, че в Четиридесет и седмото народно събрание такава декларация изобщо не влезе в парламента. И да беше влязла, Вашите партньори от „Продължаваме Промяната“ в името на баланса изобщо нямаше да я гледат и нямаше да я подкрепят, така, както не подкрепиха редица други искания.
Но да, промяна има. Щом вече сте против БСП, значи и Вие, и те може би сте се променили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Биков.
Трета реплика – заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ-СДС): Благодаря Ви, господин Председател.
Моята реплика е пак по същия повод.
Господин Михалев, много удобно е по всякакви теми да замесвате името на Борисов, и то в контекста на някакви думи, казани на някаква среща.
Само че, господин Михалев, Вашият нов партньор в новото ДС обединение, както Вие се самонаричате, именно председателят на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ днес в телевизионен ефир в национална телевизия е заявил следното, ако вярваме, разбира се, на казаното и отразеното в медиите. Цитирам: „Очертава се коалиция, която е отворена за сътрудничество с БСП.“ (Шум и възгласи: „Еее!“)
E, хайде, господин Михалев, в дупликата да изясните:
Първо, дали сте в морфичен дисонанс, обградени от апостоли на Сатаната, които най-вероятно Ви карат да говорите две противоположни едно на друго неща. От една страна, не стига, че довчера управлявахте с БСП, днес председателят на част от Вашето ДС обединение обяви, че отново имате намерение да управлявате с тях, а Вие в изказването си съвсем противоречиво нападате бившите си и вероятно бъдещи коалиционни партньори. Престанете с този странен, предизборен, твърде объркан политически пиар. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Заповядайте, господин Михалев, за дуплика.
Понеже от залата имаше направени подхвърляния, репликата е кратко възражение на направеното изказване, така че… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
СТОЯН МИХАЛЕВ (ДБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ето за това дребно политиканстване няма да се включа в този език. За мен е достатъчно това, че днес сме пред наистина голяма възможност да получим сериозен консенсус в тази зала по теми, където всички можем да бъдем над висотата на дребното политическо говорене. Там, където партиите, които са в различни части на залата, могат да гласуват тази декларация и да измият лицето на това, което се е случвало в миналото, и това, че българската страна не е участвала, не е взимала отношение и по някакъв начин се е скатавала – снижаване, снижаване, снижаване.
Днес е различен ден и затова с гордо вдигнати глави нека да подкрепим това решение. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Славов, заповядайте за изказване.
АТАНАС СЛАВОВ (ДБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Тошев! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Наистина днес е важен ден, защото…
Уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Моля Ви да не се провокирате взаимно.
АТАНАС СЛАВОВ: …разбирам, че темата за преодоляването на тежкото политическо наследство…
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Колеги! Господин Славов, една секунда изчакайте!
АТАНАС СЛАВОВ: …не е Ваша тема. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Славов, изчакайте една секунда, няма да Ви отнема от времето! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Господин Костадинов, ако не успеете да овладеете групата, трябва да прекъсна заседанието! (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви! Колеги, моля Ви!
Десет минути прекъсване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Славов, ще желаете ли да продължите?
Заповядайте, продължете. Съжалявам, че Ви прекъснах.
АТАНАС СЛАВОВ (ДБ): Надявам се моето изказване този път да не предизвика бурни реакции.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Темата е изключително важна не само за нас като общество, важна е и за цивилизования свят, защото е крайно време да осмислим подобаващо това, което се случваше в продължение на много десетилетия в бившата Съветска Русия, и в това осмисляне трябва да направим нашите категорични морално-политически оценки.
Твърде често Западът, към който днес принадлежим, е бил твърде мек със Съветска Русия. Твърде често Западът не е реагирал на нещата, които са се случвали през всичките тези години.
Както беше отбелязано, в ключов за модерната ни история момент – Втората световна война, Западът дори стана съюзник с бруталния тоталитарен режим с една-единствена цел – да разгроми друг брутален тоталитарен режим. В резултат на този съюз част от обществата в Централна и Източна Европа останаха под комунистическия гнет. Това трябва да помним, това не трябва да забравяме!
Наш дълг като общество, като хора, принадлежащи днес към цивилизования свят, като хора, вярващи в демократичните ценности, е да направим категорична оценка на това по-близко или по-далечно минало.
Тук не се иска от нас да застанем в ролята на съдии, да облечем тоги и да дадем осъдителни присъди на извършителите на тези зверства. Наш дълг като общество, като политици в една демократична държава, е да дадем оценка – оценка, която се дава вече и от други държави в цивилизования свят, наши съюзници и партньори.
И когато в Проекта на решение е използван терминът „геноцид“, вероятно не става дума за строгото легално понятие по смисъла на Конвенцията на ООН, защото ние не сме съд, ние сме публичен форум и този публичен форум има и правото, и задължението да даде оценка. Да, оценката е ясна и категорична – става дума за геноцид. Геноцид в този по-широк от чисто легалния международноправен смисъл, геноцид в морално-политическия смисъл на думата, обхващащ не само ликвидирането на нации, на раси, на религиозни групи, а ликвидирането и на социални групи, и на политически групи, а оттук и на цял един народ или опит за такова ликвидиране.
Когато отнемеш средствата за производство, когато отнемеш частната собственост, когато ликвидираш производителното съсловие, когато ликвидираш политическия, гражданския, духовния, културния елит на една нация, това всъщност е опит за ликвидиране на самата нация. В този смисъл, да. В малко по-широк смисъл действително става дума за геноцид и нека не се плашим от термина.
За съжаление, не е въздадена справедливост – юридическа справедливост, никой не е осъден за тези зверства, за тези брутални репресии, за този геноцид, както, между другото, с голямо съжаление го казвам на днешния ден, и за това, което се случваше в България 45 години – нямаше реално осъдени. Ръководителите на тогавашната комунистическа партия не получиха правосъдие, не получиха своите справедливи присъди. Мнозина от нас, които имат в семействата си пострадали от този режим, оставаме длъжници на нашите починали близки.
Но нека поне да дадем морално-политическата оценка на онези събития отпреди 90 години. Дължим го на себе си, първо, като достойни хора, дължим го на нашите съюзници, приятели в Украйна, дължим го на целия цивилизован свят. Аз вярвам, че днес ще намерим сили това Народно събрание да даде своята категорична оценка.
Искам да благодаря на вносителите и от парламентарната група на ГЕРБ, разбира се, и на „Демократична България“ като съвносители, да извършим този акт на справедливост в нейния морален и политически смисъл. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Има ли реплика? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Захариева, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ-СДС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз се радвам, че тонът в залата последните няколко минути е спокоен. Взех отношение – реших да направя изказване, защото ми се иска да обърна внимание все пак на това, което се надявам след малко да гласуваме. По време на дебата се чуха някои неща, които не съответстват съвсем на декларацията – на общия проект на декларация, която успяхме да приемем в Комисията по външна политика.
На първо място, в самия проект на декларация за решение на Народното събрание се отбелязва Гладоморът в Украйна и съседните ѝ райони. Тоест българското Народно събрание отчита, че това престъпление е извършвано не само на територията на Украйна. В самото решение също се говори за Гладомор, извършен в Украйна не само на украинските граждани, на хората с украински произход.
От друга страна, не можем да отричаме и факта, че все още има спорове – например колко са точно жертвите, какво точно се е случило, защото Московските архиви са затворени, защото учените нямат достъп до тях.
Другата причина според мен, поради която все повече държави и национални парламенти, а и не само – колегите през годините от международни институции, в които членуваме, определят това престъпление за геноцид. Точно за геноцид, въпреки споровете, които съществуват все още в науката, и то по отношение на 1932 г., а не по отношение на 1933 г. По отношение на 1933 г. учените – изобщо не говоря за учените от Украйна – са единодушни, че това е геноцид. Геноцид е, защото нито веднъж наследниците на това ужасно престъпление не са изказали съжаление, не са се извинили, не са направили нищо да помогнат, дори ако щете на учените и на наследниците на жертвите да намерят справедливост, да научат истината. Точно това е съществената разлика между режимите и техните наследници с примерите, които давахте, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ и колеги от БСП.
Аз си мисля, господин Славов, че приемането на такива решения всъщност е важно не само за нашите партньори, то е важно преди всичко според мен за българските граждани, защото, ако не направим реална оценка и не се поучим от грешките си в миналото, ще ги допускаме и сега. Това е и голямата беда на Русия, защото те са напът да допуснат същата грешка и сега – в тази война, с всички данни, които чуваме за военните престъпления, които се извършват.
И неслучайно аз се присъединих към декларацията, към която вече 22-ма председатели на комисии по външна политика са се присъединили, за създаване на специален трибунал, който да разследва военните престъпления, които се извършват в момента от Руската армия.
Така че, колеги, вярвам, че този проект на решение, който доста професионално успяхме да обсъдим и да се обединим около този общ текст, е наистина важен за българските граждани, за оценка на това, което се случва в момента и защо точно сега.
Първо, защото е 90-годишнина, и второ, защото в момента се води брутална война на територията на Украйна. Те са нападнати от Русия – гражданска инфраструктура се унищожава. Те се опитаха тотално да ги оставят без всякакво отопление и благодарение на помощта, която се изпраща, тези хора в момента не умират от студ например.
Така че докато и Руската федерация не признае истината, не отвори архивите, за съжаление, ще продължат да допускат грешките и престъпленията, които са направили тогава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, госпожо Захариева.
Има ли реплика? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
В демократичните общества има различни разделения – политически, икономически, но най-важната ценност, която се защитава в демократичните общества, е човешкият живот.
И тук, обсъждайки този проект за декларация, ние сме сложили ударението точно върху този проблем, защото е имало масово изтребление.
Някой тук от ВЪЗРАЖДАНЕ каза: „Ние, естествено, няма да подкрепим тази декларация.“
Не мога да разбера кое му е естественото? Единственото нещо, което ми идва на акъла, е, че, естествено, оправдавате поведението на тези, които са извършвали изтреблението. Иначе нямам друго обяснение. Кое му е естественото в крайна сметка?!
Но отново искам да кажа: човешкият живот е най-голямата ценност в демократичното общество и тогава, когато се взема отношение по такъв важен политически въпрос, тук някакви определения, някакви букви, някакви алинеи. Народното събрание е висшият орган на държавна власт, най-политическият орган. Тук се говори за политика. Когато някой започне да обяснява: „Дайте да не политизираме този въпрос.“ Всичко е политика в тази зала. И заставането на една или на друга страна също е политика.
И тези, които искаме да бъде приета тази декларация, заставаме на страната на жертвата, а тези, които не искат да я подкрепят, застават на страната на палачите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има ли реплика? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Дилов. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, моля да запазите…(Шум и реплики.)
Господин Дилов, изчакайте за секунда.
Уважаеми колеги, моля да запазите самообладание. Имаме приета Програма за работа до приключване на т. 8. Ако не спазваме реда в залата, ще прекъсвам, колкото се наложи, за да съумеем в рамките на деня, когато и да приключи той, да приключим с Програмата. Благодаря.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ГЕРБ-СДС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, надявам се моето изказване да е едно от последните. Просто общо взето се чу всичко, което може да се чуе по този текст, и затова искам да Ви обърна внимание към неговия контекст, защото по текста може да имаме спорове наистина. Много основателни критики се съдържаха в това, което доктор Костадинов каза по отношение на дефиницията за геноцид. Точно с обратен знак ги чувахме тогава, когато се обсъждаше арменският геноцид, но има един контекст, от който не може да отстъпим, няма как да отстъпим дори да сме недоволни с всички формулировки в тази декларация, и този контекст е следният.
Държавите, които се присъединяват към това виждане за случилото се в Украйна, просто припомнят по един категоричен и исторически свързан начин, в континуитет, една имперска политика, която продължава и до ден днешен. Това е имперската политика на Русия… (реплика от ВЪЗРАЖАДАНЕ: „На Великобритания!“), която прегазва съдби, прегазва цели народи, прегазва всякакви хуманитарни правила, наложени като поведение, и тя прикрива това нещо с недостъп до архиви, с недостъп до историческите извори.
Ще припомня на морските депутати, че България има една чудесна, вълнуваща и много интересна военноморска история, с която може да се гордеем, до която ние нямаме никакъв достъп благодарение на това, че след 1946 г. нашият военноморски архив се намира в Москва и аз знам, че на пръстите на едната ръка се броят българите, които са били допускани до него, и то до негови отделни раздели, не до целия. Този начин на използване на историята не трябва да ни обърква.
Когато колегите от БСП говорят и поставят тази декларация в контекста на цялото Четиридесет и осмо народно събрание, което е започнало с един акт срещу войната на Русия в Украйна и завършва с друг такъв, те трябва точно за това да си дават сметка. Цялото това Народно събрание каза от името на българите, които са ни изпратили тук, че ние осъждаме една агресия, защото това, каквото и да говорим, каквито и исторически факти да вадим, е една ясна политическа агресия, една държава нападна друга държава. Дали е провокирано, дали не е, това е съвсем друга тема. Тя влезе с войски, унищожава цивилна инфраструктура, убива хора, всичко останало е подробности. Ние не може да вземем отношение по това.
Впрочем за тази имперска политика имат своя скромен принос и българските социалисти. Ще Ви припомня, че първият министър-председател на Украйна се казва Кръстьо Раковски, който започва тази политика и я провежда през цялото време. Има достатъчно много изказвания, в които неглижира етническите различия, говори срещу формирането на украински народ и всъщност той води реални, включително и военни действия, срещу каквото има там националноосвободително движение по това време. Дали е Махно, дали са други… Да не влизаме в конкретни исторически подробности, но, да, Кръстьо Раковски е едно от лицата на битката срещу волята на украинците да имат собствена държава и да бъдат зачитани като етнос. И това е исторически факт. Кръстьо Раковски е направил и много добри неща, разбира се, не само лоши.
Така че тази декларация, каквито и недоволства да имаме от нея, аз също имам някои забележки, но трябва да я възприемем според мен най-вече като един категоричен акт за две неща. Ние категорично не приемаме продължаването на имперската политика на Русия, по късно Съветска Русия, днес Русия на Путин, по този начин да бъдат решавани вътрешнополитически проблеми на Русия, защото и България е била жертва на тази политика в исторически план. Това е едното.
И второто, ние искаме истината, защото много аналогии се направиха, но искам да Ви кажа, да речем, спокойно може да наричаме филипински геноцид обсадата на Манила, но американската историография го нарече с истинските му имена. Каза: „Да, целенасочено избиване на филипинците по време на обсадата на Манила.“ Да, вследствие на това се появи цял един народ – seegypses, аз лично съм ги виждал, бегълци от тази война – Американо-филипинската. Това не пречи днес Филипините да са в изключително добри отношения с Америка и почти изцяло зависими от икономиката и политиката на Америка, но тази истина съществува и тя не се премълчава и не се крие от никого.
И завършвам с това изречение, че истината ще ни направи свободни, а Русия в момента продължава една политика, близо 100-годишна, да скрива истината. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Дилов.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Общ проект на решение, така както беше изчетен при представянето на Доклада, по проекти № 48-254-02-58 и № 48-254-02-59.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 160 народни представители: за 134, против 26, въздържали се няма.
Предложението е прието.