 | |||
Бюстът на Димитър Пешев в Съвета на Европа      |
Церемония по даряване на бюста на Димитър Пешев на Съвета на Европа,
25 януари 2000 г.
Страсбург, Дворецът на Европа,
С участието (по реда на изказването) на Лъчезар Тошев - ръководител на българската делегация в ПАСЕ, Йордан Соколов - председател на 38-мото Народно Събрание, лорд Ръсел Джонстън - президент на ПАСЕ, Ханс Крюгер - заместник-главен секретар на Съвета на Европа и Рони Мило - ръководител на делегацията - наблюдател на Израелския Кнесет в ПАСЕ. Copy right: Audiovisual and Multimedia Production Unit, Council of Europe Directorate of Communication. Council of Europe
https://www.youtube.com/watch?v=dEF1TmTE1Os
CM Documents
685 Meeting, 20 [-21] October 1999
13 Any other business
13.1 Committee on Works of Art
Report of the meeting (Strasbourg, 20 September 1999)
CM(99)143 18 October 1999
II. The Committee of Ministers was represented by Mr J Wolf, Permanent Representative of Liechtenstein and Committee Chair, and Mr J Warin, Permanent Representative of France.
The Parliamentary Assembly was represented by Mr Nothomb. Apologies for absence had been received from Mr Valk.
The Secretariat was represented by Mr S Palmer, representing the Secretariat of the Committee of Ministers, Mr C Grayson, representing the Office of the Clerk of the Assembly, Mr J P Chauvet, representing the Director of the Secretary General’s Private Office, Mr J L Gianardi, Director of Administration, and Mr P de Romémont, representing Mr H J Rohkamm, Head of the Logistics Department and Committee Secretary.
III. The committee was required to make a recommendation concerning Bulgaria’s offer to donate a bust of Dimitar PESHEV.
IV. The committee thanked the Bulgarian Government for its offer and decided the donation should be accepted.
V. The committee suggested displaying the bust in the meeting room lobby on the 2nd floor of the Palais de l’Europe, in front of the glass partition opposite Room 9. The committee also recommended that the bust be placed on a wooden pedestal identical to those that supported the other busts displayed in that area.
VI. The committee reminded participants that it had decided all works of art displayed at the Council of Europe should bear identical plaques giving the artist’s name, the title of the work of art, the donor country, and the year of donation. With this in mind, the committee recommended that there should be no further inscriptions either on the bust of Dimitar PESHEV or on a pedestal plaque.
VII. The committee also recommended that the Council of Europe produce a brochure listing all the works of art in its possession. Any further information about the works could be incorporated in the brochure.
Mr. President of the Parliamentary Assembly,
Mr. Speaker of the National Assembly,
Your Excellencies,
Dear colleagues,
Distinguished ladies and gentlemen,
Dimitur Peshev was the Deputy Speaker of Bulgaria’s Parliament in 1943, right at the time of the most atrocious persecutions and pogroms of Jews - the Holocaust. Having been alerted by Mr. Vlado Kurtev, one of the leaders of the Internal Macedonian Revolutionary Organization (IMRO), about the ongoing preparations for the intended deportation of Bulgaria’s Jews, Dimitur Peshev exerted pressure on the Interior Minister to cancel his deportation orders. Then he induced 43 deputies from the parliamentary majority in the National Assembly to sign a letter of protest to the cabinet demanding that the decision to deport Bulgarian Jews be rescinded.
The Bulgarian Orthodox Church was also involved in the campaign for rescuing the Jewry which rendered it probably the only religious institution within the territories brought under Hitler’s control which spoke out forthrightly in defence of the Jews.
A group of 21 most renowned Bulgarian writers and poets also supported the rescue action. A large assembly of lawyers and public figures also sent declarations of protest.
In the meanwhile Mr. Peshev was divested of his position and functions as the Deputy Speaker of the National Assembly at the request of the then Prime Minister.
The public pressure, however, produced the anticipated results.
Under the erstwhile Bulgarian Constitution the final decision had to be taken by the monarch. His refusal to deport the Jews would result in a direct confrontation with Hitler which certainly was not riskless back then. It must be said to his credit that Tsar Boris III decided to disallow the deportation.
Consequently, the entire Jewish community numbering then 50,000 people was rescued and never deported to the death-camps. The petition did attain its objective:
The Nazi ambassador Beckerle wrote in 1943: “The Bulgarian society is unable to understand the real significance of the Jewish question. The ordinary Bulgarian does not realise the meaning of our fight against the Jewry. What is more, Bulgarians by nature are unable to comprehend the essence of the racial issue. Bulgarians do not find any faults with the Jews justifying the need to take any special measures against them.”
Those words were meant back then to humiliate the Bulgarians, but they are in fact a real nice compliment for our nation today.
The erstwhile trade representative of Sweden to Bulgaria, Mr. Utgren, also reported about his impressions that anti-Semitism was completely alien to Bulgarians, and that they regarded deportations, or any other measures against anybody on religious grounds as absolutely illegal.
By an irony of fate, in the times of communism those 43 members of Parliament who had displayed the courage to protect Bulgaria’s Jews, as well as the prestige of the entire Bulgarian nation were trialled and convicted by the so called people’s tribunal on charges of nazism and liability for the persecution of Jews. 20 of them were sentenced to death, 6 were imprisoned for life, 8 persons (and Mr. Peshev was one of them) were sentenced to 15 years of imprisonment, 4 were sent to prison for a term of 5 years, 1 was sentenced to 1 year of imprisonment, three were acquitted, and one, although deceased at the time of trial, was sentenced to confiscation of all his property.
We, Bulgarians, are proud with the cause and life-work of Peshev, and the feat performed by this virtuous man, which are not very familiar to other people in Europe. And to prevent oblivion, our delegation to the PACE promoted the idea to donate the bust of Dimitur Peshev to the Council of Europe where it will be displayed alongside a number of notable Europeans celebrated for their contribution to humanity, tolerance and morality.
Our initiative was supported by the President of the National Assembly, as well as by the Special Commission, and by the Committee of Ministers. We consider this to be a sign of recognition which has made us very happy indeed, and which we sincerely appreciate.
СТРАСБУРГ, 25 ЯНУАРИ 2000г.
КРАЙНОТО РЕШЕНИЕ ТРЯБВАШЕ ДА ВЗЕМЕ ЦАРЯТ
Изказване на Лъчезар Тошев, ръководител на българската делегация в ПАСЕ
Димитър Пешев беше Заместник-председател на българския парламент по времето на най-жестоките преследвания срещу евреите – Холокоста. Предупреден от един от лидерите на ВМРО – Владо Куртев, за подготвяната акция за депортация на българските евреи, Димитър Пешев оказва натиск върху Министъра на Вътрешните работи да спре депортацията, след което събира подписите на 43-ма депутати от мнозинството в Нардното събрание под протестно писмо до правителството с искане за отмяна на решението за депортиране.
В кампанията за спасяването на евреите се включва и Българската Православна Църква – впрочем може би единствената религиозна институция, заявила открито своята позиция на територията под контрола на Хилтер.
Група от 21 най-известни български писатели и поети също подкрепя акцията.
Голяма група адвокати и общественици също изпращат протест. Междувременно Пешев е свален от поста в Народното събрание по искане на тогавашния Министър-председател.
Но общественият натиск дава резултат.
Съгласно Конституцията крайното решение трябваше да вземе Царят.
Отказът за депортация на евреите би означавал пряка конфронтация с Хитлер, което не е било безопасно в онези времена.
Но за негова чест цар Борис III не разреши депортацията.
Така цялата еврейска общност, която броеше около 50 000 души, беше спасена и не замина за лагерите на смъртта.
Петицията на Димитър Пешев постигна целта си.
Нацисткият посланик Бекерле писа през 1943г.:
„Българското общество не разбира истинското значение на еврейския въпрос. Обикновеният българин не разбира смисъла на борбата против еврейството – още повече, че и расовият въпрос по природа не му е понятен. Българите не намират у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях.”
Тези думи, които са целели да унизят българите, всъщност са един голям комплимент за нашия народ днес.
Тогавашният шведски търговски представител в България – г-н Утгрен, също докладва за впечатлението си, че антисемитизмът е чужд на българите и те гледат на депортации или на мерки срещу когото и да било поради религиозни причини като на нещо абсолютно незаконно.
По ирония на съдбата, по времето на комунизма тези 43-ма депутати, имали смелостта да защитят не само българските евреи, но и честта на българския народ, са осъдени от т.нар. Народен съд по обвинения в нацизъм и за „преследване” на евреите.
От тях 20 души са осъдени на смърт, 6 – на доживотен затвор, 8 (сред които и Д. Пешев) на 15 години затвор, 4-ма на 5 години, трима оправдани, един – на 1 година, а на един, който е починал, е конфискувано цялото имущество.
Ние, българите, се гордеем с делото на Димитър Пешев, което не е широко известно в Европа.
И за да не бъде то забравено, нашата делегация в ПАСЕ лансира идеята за даряване на бюста на Димитър Пешев на Съвета на Европа, където той ще бъде наред с други бележити европейци, служители на хуманността, толерантността и морала.
Нашата инициатива беше подкрепена от председателя на Народното събрание, а също така и от специалната комисия и Комитета на Министрите, което признание много ни радва и за което сърдечно благодарим.
БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ОТХВЪРЛИ АНТИСЕМИТИЗМА
Както председателят Соколов каза, Пешев изрази отговора на българския народ, който верен на своята традиционна толерантност, отхвърли антисемитизма, загрижен за съдбата на своите съграждани.
Но Пешев плати скъпо за това – както по времето на нацистите, така и при комунизма.
Ние трябва да признаем факта, че много свободни хора – включително тук, в тази сграда, са доволни, когато правят генерални изказвания за човешките права, но не са готови да поемат каквито и да било рискове да ги защитят при необходимост, или да сторят нещо за другите, което би могло да засегне тяхното собствено положение.
Димитър Пешев не беше от тях!
Това е същинската причина, поради която сме щастливи, че вие ни дадохте този красив бюст на Пешев, който ще сме горди да изложим тук.
ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРИН, ЕДИН ВЕЛИК ЕВРОПЕЕЦ !
Реч на Ханс Крюгер, Заместник-генерален секретар на Съвета на Европа
Горд съм, че мога да участвам в откриването на този бюст – на един велик българин, един велик европеец и истински хуманист. Димитър Пешев имаше куража да каже „не”, когато България получи искането за депоратация на българските евреи. Той инициира петиция, подписана от 43-ма членове на парламента, които изпратиха протестно писмо до министър-председателя.
Неговите усилия изиграха ключова роля за решението на цар Борис III да отхвърли депортирането. Така над 48 000 души бяха спасени от концентрационните лагери. Димитър Пешев пострада заради своя кураж. Той загуби своето имущество и правото да упражнява своята професия.
Този бюст няма да ни напомня само за историята на един забележителен човек. Той ще ни напомня, че не бива да оставяме нещата просто да минават покрай нас. Гражданската смелост е основа за функционирането на демократичното общество. Още повече, когато се виждат развития или действия, които засягат демокрацията или нашите съграждани. Програмата на Съвета на Европа за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите (приета по българска инициатива –б.м.), има за цел да помогне на младите хора в Европа да развият умения и отношение, които са им необходими, за да действат като отговорни и конструктивни граждани. Гражданската смелост е безценно качество в този контекст. Аз благодаря на българските представители за това, че ни подаряват този бюст. Той ще бъде вдъхновение за всички нас.
ЗАСТАВАМ ТУК, ЗА ДА БЛАГОДАРЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Реч на г-н Рони Мило, ръкводител на специално поканената делегация на Кнесета на Израел в ПАСЕ
Имам смесени чувства към днешното събитие. От една страна, адмирирам Димитър Пешев, който със своите действия спаси 50 000 души български евреи. От друга страна, ако по същото време на Втората световна война, по времето на Холокоста, ние имахме 50 души като Пешев, не 50 000 души, а 6 милиона, които бяха екзекутирани в газовите камери, щяха да бъдат спасени.
Между тях 500 000 малки деца и бебета, които бяха изпратени дори от Страсбург в концентрационен лагер на 20 км оттук.
Когато те бяха изпращани в концентрационни лагери, в цяла Европа имаше само няколко европейци, които направиха нещо за спасяването на тези хора, изпращани в лагерите на смъртта.
Ето защо е толкова важно за мен като водач на Израелската делегация, като ръководител на делегацията на Израелската държава да застана тук, за да благодаря на българския народ, на председателя на българския парламент, на българската делегация в ПАСЕ, на председателя на ПАСЕ и на Генералния секретар на Съвета на Европа за това специално събитие, което ни събра днес – да отдадем почит на паметта на Димитър Пешев, който беше велик лидер, за когото неговите ценности бяха по-важни от неговата кариера и дори от неговия живот.
Той направи много – заедно с българите, с българския народ, за да спаси 50 000 евреи – почти цялата еврейска общност в България. Те бяха спасени от българския народ, от българския парламент и от всички онези добри хора, водени от Димитър Пешев.
В края на церемонията Главният Равин на Елзас Г-н Рене Гутман, връчи на Лъчезар Тошев медал „Синагога на мира” заради инициирането на церемонията по даряване на бюста на Димитър Пешев и възпоменаването на спасяването на българските евреи в Съвета нa
 |
| Панелът за България в музея на Холокоста във Вашингтон |
 |
| Площад "Димитър Пешев" в Яфа, Израел |
Ваше Превъзходителство,
Господин вицепрезидент,
Уважаеми господа депутати!
Има един италиански филм, озаглавен “Животът е хубав", който вероятно ще спечели наградата "Оскар"за най-добър чуждестранен филм през вълшебната холивудска нощ. В този филм един голям актьор, наречен Бенини, се опитва да накара своето дете да повярва, че това, което става в лагера е само една голяма игра. Когато началникът на СС изрича на немски думи, предизвикващи ужас, пред затворниците, италианският актьор скрива истината от детето и го уверява, че скоро ще може да се завърне у дома и да започне отново своя весел и безгрижен живот. В един парадоксален диалог Бенини изразява неосъществимото желание на милиони евреи, осъдени на смърт, тяхната мечта в последния момент немските палачи и всички техни съучастници да проявят милост към своите жертви, да се ръководят от своята човешка съвест.
И така този неосъществим сън, който Бенини разказвана своя син, можа да се осъществи само в една страна в Европа - в България. Авторът на това чудо е бил Димитър Пешев - подпредседател на Вашия славен парламент.
Димитър Пешев е единственият политик в една страна - съюзник на Германия по време на Втората световна война, който успял да блокира депортирането на евреите на една цяла нация. Благодарение на неговата акция почти 50 000 български евреи не тръгват в последния момент за Аушвиц.
Ако е имало други хора като Пешев - например в Унгария на Хорти, във Франция на Виши, в Словакия - на Тизо, в моята страна Италия - хиляди евреи са могли да бъдат спасени, защото немците нямаше да могат да действат така свободно без одобрението и съучастничеството на техните съюзници. Това е истина, която мнозина отказват да приемат, защото е твърде удобно да се обвиняват единствено немците.
Историята на Пешев не може да се сравнява с тази на хора като Оскар Шиндлер или с тази на много праведници в цяла Европа, които се ангажират със своя алтруизъм да спасят стотици евреи, обречени на смърт в концентрационните лагери.
Историята на Пешев има друго измерение, тя е по-голяма. Историята на Пешев е по-дълбока. Пешев не е бил просто добър човек, който е действал вътре в обществото, опитвайки се да се противопостави на злото, а е човек от високите етажи на държавата, който използва докрай цялата своя власт, за да направи онова, което никой друг политик от Оста никога не е пожелавал да направи. Пешев е действал отвътре, в машината на масовото унищожение. Той е работил в стаята с копчетата, където изборът на един политик е могъл да реши живота или смъртта на хиляди хора.
Заместник-председателят на българския парламент е бил в състояние да превърне самите хора, които до предния ден не са имали смелостта да вземат никаква инициатива и са се превръщали самите те в съучастници на крайното разрешение на европейския живот, именно той ги превръща в един от лостовете за спасяване на всички евреи в своята страна. Той превръща важни политици, които до същия момент са били обръщали главата си на другата страна и са се поддавали на влиянието на германците, в хора със собствена съвест и със собствена воля и мисъл. Както в най-невероятната от приказките,той успява да убеди самия министър на вътрешните работи, който научно е бил разработил тайния план за депортирането, да се обади до всички префектури, за да се отменят съответните заповеди.
Пешев, след като не успява да бъде приет от министър-председателя Филов, просто той, заедно със свои съмишленици депутати, попада в стаята на министъра... Със своето решение да разрази политически скандал не само го плаши, но успява и да го накара да се засрами пред тази ужасна заповед, която е бил издал.
Пешев казва: “И в своите спомени той беше много разстроен, защото не вярваше, че през моите протести, през моите възражения той можеше да поддържа, че нищо не се върши срещу евреите. И тогава аз смятах, че той е намерил просто някакъв начин да излезе от своето неудобство. Това ме убеди, че той нямаше да осъществи своя замисъл и своя план.
Именно от кабинета на министъра на вътрешните работи, където се отменя заповедта за депортиране на евреите - това е единствен случай в Европа. Никъде другаде по време на холокоста отчаяните семейства пред влаковете, готови за Аушвиц, са чували, че могат да се върнат в своите домове, че ставало дума само просто за някакво недоразумение.”
Пешев, обаче, не се задоволява с думите на министъра на вътрешните работи. Той е осъзнавал, че съдбата на евреите все още виси на косъм, защото заповедта е била временно прекратена. Било е необходимо един силен политически сигнал да се излъчи. Затова той извършва второ чудо в парламента - събира подписите на 43-ма депутати върху един документ, които желаят с петиция да не се опетни честта на страната.
Става въпрос за едно истинско чудо, защото той не събира подписите на депутатите от опозицията, а успява да привлече една трета от депутатите, които до този момент са се оставили да бъдат омайвани от Хитлер. Тоест, той е успял да ги накара да разберат едно основно понятие, че нито поддръжниците на Хитлер в Германия, нито поддръжниците на Мусолини в Италия,нито унгарските парламентаристи - поддръжници на правителството, нито в Румъния, нито в Словения, просто не са осъзнавали това, което са правели. Защото да се предадат евреите на германците е щяло да опетни за бъдните векове националната история. С изтреблението на евреите е щял да бъде унищожен цял народ и да бъде разрушен моралният престиж на цяла нация. Това е, което днес Милошевич – големият вдъхновител на политическата чистка в Югославия - нещото, което не успява да разбере. Той не само изтреби хиляди босненци, но той ще накара да изплащат неговата политика на геноцид бъдещите поколения от неговата страна.
Пешев в онзи момент е успял отново да възвърне политическото съзнание на политиците в България. Политическите ръководители в България в преобладаващото си болшинство не са били антисемити, но под натиска на Хитлер са намирали хиляди начини, за да не се грижат за бъдещето на евреите. Те са станали не по идеологически причини съучастници на злото. Тогава е триумфирала тази атмосфера, която философите наричат"баналността на злото". И Пешев успява както никой друг в Европа да разруши тази баналност на злото, накара да се засрамят всички, които са съучастници на крайното решение. Той снема алибито на всички онези, които се преструват, че не знаят и че не виждат, като вдъхва смелост на много хора да действат и да мислят със своята глава. И всички се пробудиха!
Пешев заплати незабавно за своята изключителна смелост. На 26 март 1943 г. Богдан Филов, със съгласието на Борис III, свиква парламента с цел да решат неговото политическо унищожение. Представя го като лъжец, човек без чест, който е действал заради пари и с нечисти цели. След това, отказвайки му думата да се защити пред своите колеги депутати, подлага на гласуване решението, с което му се отнема длъжността на подпредседател на Народното събрание. Това означава нещо много ясно и точно - съдбата на Пешев е предрешена в случай, че немците спечелят войната.
Краят на войната обаче е различен от този, за който мечтае Хитлер. Съюзниците побеждават, следователно изключителната история на вашия подпредседател е можело да обиколи света. И името Пешев да бъде научено на всички чинове, във всички училища, заедно с това на едно момиче от Амстердам на име Ана Франк, защото е бил единственият политик от ранг в една страна, съюзник на Германия, който разбива атмосферата на колективното мълчание около съдбата на евреите.
Същевременно той дава по този начин в България най-важната национална съпротива срещу нацизма, макар никога да не е хващал пушка в ръка и да се е бил срещу немците, той е бил техният най-голям враг, най-опасният партизанин в цяла България. Той лично се сражава срещу Хитлер в една решителна битка и спечелва - евреите са все още живи.
Нито една армия в света, нито един западен държавен глава, нито един папа, е бил в състояние да нанесе едно толкова тежко поражение на нацизма във войната срещу евреите. Само в Дания се е случило нещо подобно.
Но Пешев е вече човек, който мисли със собствената си глава, който не се поддава на съблазните на времето, ето защо малко преди Червената армия да влезе в България, Пешев заявява предупредително в парламента за опасността от раждането на нов тоталитаризъм. Докато други депутати, като Кимон Георгиев и Дамян Велчев преминават на страната на комунистите, Пешев не приема да бъде въвлечен в една нова диктатура. Това му струва твърде скъпо - съдят го с обвинението, че е антисемит и е против Съветския съюз.
По време на процеса се стига дотам, че обвинителят намеква, че бил действал в полза на евреите единствено поради жажда за пари. Така Пешев изживява най-ужасното унижение за човек, който преобръща злото, спасявайки евреите и цяла една нация.
В Софийския съд през януари 1945 г. разбира, че по чиста случайност народният съд на комунистите не го е осъдил на смърт.
С изключителна професионална вещина неговият адвокат евреин Йосиф Нисшам Яшаров му спасява живота. Осъждат го "само" на 15 години принудителен труд. Вижда на пейката заедно с останалите осъдени на смърт своя скъп приятел инженер и депутат Спас Ганев, с когото са участвали наравно във всички политически битки. Изслушвайки председателя на съда, разбира, че 20 от 43-мата депутати, подписали протестното писмо срещу геноцида на евреите, са били осъдени на смърт, шест - на доживотен затвор, осем - на 15 години затвор, четири - на 5 години затвор и един - на 1 година.
В този момент разбира, както пише обезверен в своите спомени, че неговото противопоставяне срещу злото, което щеше да отведе евреите в Аушвиц, не е послужило за нищо. Едно ново зло се зараждаше в страната му и хиляди хора бяха изпратени в лагерите за превъзпитание.
За щастие Пешев успява да избегне Гулаг-а. Разбира се, не поради милосърдието на властта, а чрез помощта на неговия съсед Борис Кокин - убеден комунист, който все пак запазил чувството си на признателност към приятеля Димитър, който му бил помогнал в миналото.
Пешев още приживе опознава един особен вид смърт - убийството на паметта и на спомена. Загубва дома си, книгите си, професията си, не може да се ожени, с години е принуден да вегетира от сутрин до вечер в очакване на края. Малцина са имали смелост публично да му благодарят, а междувременно, докато той живее в немилост, комунистическата партия си присвоява заслугата за спасяването на евреите, стигайки дори дотам, че предлага Тодор Живков за кандидат на Нобелова награда за мир.
Комунизмът заличава всяка следа от подвига на Димитър Пешев и на всички онези, които са го подкрепяли - Владимир Куртев, македонският революционер, който предупреждава евреите от Кюстендил, е убит и синът му няма да научи никога нищо за неговата съдба; патриархът на православната църква Стефан, който произнася реч пред техните всевярващи хора в защита и за спасяването на евреите, е принудително изселен в с. Баня, за да намери там смъртта си; депутатът Михалев,който подкрепя Пешев в неговата светкавична инициатива пред министъра на вътрешните работи Габровски, бива обречен като него приживе на смърт; търговецът Суич Мейзов, който е имал смелостта да дойде в София с кюстендилската делегация, вижда как комунистите му отнемат цялото имущество. Всичко това според мен не е станало случайно.
Новият тоталитаризъм не е можел да разказва историята на хора, на добри хора, които са имали смелостта да се противопоставят и да застанат срещу злото. Тяхната история е можело да се превърне в опасен пример, един метежен пример срещу режима на лагерите, можело е да подтикне други хора към бунт и по тази причина е трябвало те да бъдат заличени - такива хора като Димитър Пешев и неговите колеги парламентаристи.
Как да отдадем днес почит на паметта на Пешев? Много пъти съм разговарял със семейството и с племенниците на Пешев за посланието, което искаме да отправим към новите поколения, тръгвайки от историята на техния вуйчо и чичо.
Ние не искаме Пешев да бъде възпоменаван по архаичен начин, както би се изразил известният български философ Цветан Тодоров. Не желаем да разказваме историята единствено заради капризи и изясняване на едно манипулирано до днес събитие. Искаме да се говори за Пешев, за да може той да се превърне в съвременен пример в борбата и в предотвратяването на нови геноциди.
Паметта на Пешев има смисъл, само ако се разбере, че най-висшето достойнство на политика, което остава в сила и за новото хилядолетие, независимо от компютрите, независимо от Интернет, най-висшата стойност на политика, която остава в сила и за новото хилядолетие, е предотвратяването на геноцидите.
Бих искал да направя предложение на вашия парламент да се учреди международна награда на името на Димитър Пешев, която да се връчва всяка година на човек с принос в борбата срещу геноцида и за спазване на човешките права. Аз смятам, че ако сега Димитър Пешев можеше да ни чуе, той би бил щастлив да чуе това.
Аз ви благодаря, уважаеми депутати, и специално ви благодаря, защото за мен това е действително голямо щастие - да мога да разкажа в моята книга тази изключителна, невероятна история. И аз дължа на българския народ благодарност за възможността да напиша тази книга. Уверявам ви, че това за мен е един огромен подарък, за който безкрайно ви благодаря.