Страници

12 май 2023

Д-Р ТОНИ ЗАРЕВ : ПРЕЛОМНАТА 1879 ГОДИНА

 

 

 

Д-р Тони Зарев , р. 1945 г., е лекар, моряк и библиофил. Работил е в XIII
поликлиника - София и в Океански риболов – Бургас. 

 Автор е на четири книги :

  • „Литературен детектив. По следите на забравени автори и текстове. 2015”,
  • „Душата на книгата. Автографи в един разказ за книги хора и събиия. 2017”
  •  ,"Отечество … Защо!. 2017”, 
  • „ Отрезвяваща история … и други истории. Събития, картини, писма и възпоменания. 2020.”.                        
Публикувал е в „ Литературен вестник”, „Про и Анти”, „Детонация”, „ Лозенец днес” и др.

 

 

ПРЕЛОМНАТА 1879 ГОДИНА

 

1879 година заема централно място в новобългарската история.

 През тази година стават важни събития:

 

● На 10 февруари е открито Учредителното народно събрание;

● На 17 април e избран първият български княз; приема се

Търновската конституция.

● И още: на 22 март единодушно се определя София за

столица на младото княжество.

 


През май се изтегля руската администрация. Следва съставяне на първото българско правителство, откриване на Първото Обикновено Народно събрание и накрая падането на кабинета.

Годината ще се запомни със смесени и бурни чувства: от една страна радостен възторг от изгряването на младата българска свобода, а от друга омерзение от развихрилите политически страсти и тревога за бъдещето на страната. Събитията, развили се тогава

не ще бъдат урок занапред и ще се повтарят до наши дни.

 

Всъщност боричканията на строителите на нова България са продължение на острите противопоставяния още от преди Освобождението. 

Социалното равенство, настъпило по историческа принуда, ще доведе през тъмните векове на турското владичество до последици, които ще се усетят по-късно. Аристокрацията бе унищожена и забравена, всички бяха равни до момента на стопанския и културен възход на нашия народ през XIX век. 

Тогава се открои чорбаджийското съсловие, което се постара да диктува

живота и политическите насоки на зараждащето се българско общество. На това се противопоставиха „младите“, които националистически настроени желаеха бързо освобождение, ратуваха против социалното неравенство и поставиха на един

кантар турските поробители, фанариотите и „ старите“ – българските чорбаджии.

И в двете групи имаше хора, които искрено желаеха доброто на своята родина. С опит, парични средства и влияние пред турските власти „ старите“ в много случаи бяха полезни на своя народ.

Техните синове бяха възпитани на Запад или в Роберт колеж и се опитаха да внесат европейски дух в бъдещото общество.

„ Младите“ бяха радикални, те не виждаха смисъл да се протака, ратуваха за незабавно освобождение и много от тях проляха кръвта си за това. Голяма част от тях бяха в емиграция , изпитваха силното влияние на руския нихилизъм и други идейни

течения. Образованите хора се считаха за неблагонадежни, издигаше се в култ простият народ с вековните си добродетели.

 

От тогава датира невъздържания език, с който във вестникарските издания се нападаха противниците. В рубриката „Знаеш ли ти кои сме?“ на революционните вестници „ Свобода“ и „Независимост“, Каравелов и Ботев безпощадно атакуваха неприятелите.

Под влияние на тия страстни и в много голяма степен несправедливи проповеди, демократическото чувство у българския народ клонеше да добие форма на някаква сектантска умраза” – ще напише по-късно Симеон Радев.

Трябва да се отбележи, че вътре в двете противопоставящи се групи нямаше единомислие, нещо, което тогава, както и по-късно ще разпилее усилията и ще има лоши политически последици.

Не беше по-различна обстановката в началото на 1879 година.

Наистина страстите бяха притъпени от всенародната покруса на несправедливите клаузи на Берлинския конгрес.

Заедно с това се формираше едно особено настроение, насочено срещу Европа.

„ Няма съмнение, че всички западни народи в Европа са враждебни на славяните ... ”– внушаваше пловдивската „ Марица“, в първият брой от 25 юли 1878 г. Зад това внушение се чувстваше безспорната роля на Русия. Европейският запад се оказва виновен за нещастията на младото Княжество. Уви, това разсъждение

остава трайно и в бъдеще ще оказва своето отрицателно политическо влияние

Но трябваше да се работи. С откриването на Учредителното народно събрание изригна позатихналия вулкан на политическо противопоставяне. И понеже става дума за реална политика, оформиха се две партии : на мястото на „ старите“ се създаде

групата на консерваторите, а „ младите“ се нарекоха либерали.

Впрочем и в двете партии имаше хора от различни възрастови

групи.

 


Константин Иречек. 

 

През ноември 1879 г. в Княжеството пристигна един млад човек, поканен да помогне със своите знания за устройството на новата държава. Той се нарича Константин Иречек. 

Интересът му към България не бе случаен : проучил основно българската история, той

беше издал през 1876 г., в навечерието на българското въстание „История на българите” на чешки и немски, а сега и на руски.

Изоставил академичната си кариера, очакваше го трудна одисея и много разочарования. Наблюденията му от новата столица бяха повече от мизерни:

„ Първи впечатления от София: крива улица с дървета, от страни отворени ориенталски дюкянчета, ужасен неравен тротоар страшна кал... По улиците огромни гьолища – б ъ л г а р с к а В е н е ц и я ”.

Въпреки голямата си заетост, той намери време да изпраща дописки до „Augsburqer Allgemeine Zeitung". Първата от тях озаглавена „Положението в княжество България през 1879 г.”, публикувана в края на годината възбуди голям интерес.

Още в началото младият автор направи песимистична прогноза : „ Пророкуваното от чужденци и домородци в ярки бои бъдеще на българския народ става малко въпросително.”

Правилно ли беше това заключение ?

Първата победа на либералите беше Търновската конституция. Тя бе демократична и свободомислеща по устройство :

Предвиждаше еднокамарен парламент, пълна свобода на личността и сдруженията, свободен печат. Обаятелната личност на княз Александър временно обедини всички. Пред него предстоеше трънливия път на владетел, в една страна токущо излязла от

Ориента. Първата задача след завръщането му в София, бе съставяне на министерски кабинет. Това се оказа трудна задача.

Опитът да се състави коалиционно правителство беше неуспешен.

Честолюбието и инатът на някои дейци, а и силата на обидите разменени по време на заседанията в Търново се оказаха решаващи. Князът нямаше избор и повери властта на консерваторите. Впрочем, той желаеше това, стреснат от

радикализма на либералите.

„ Най-после се състави кабинет, който се състоеше от хора на зряла възраст, с европейско образование и почтени ”– пише в дописката Иречек. За един западен възпитаник това бе най-добрия

избор.

 


 

Първото българско правителство.

 

А ето мнението на Симеон Радев в „Строителите на

съвременна България“:

„ В кабинета влизаха най-просветените хора от консервативната партия... Истински политически качества, обаче повечето от тях нямаха.  Марко Балабанов стоеше на

кръстопътя на всичките възможни принципи, гледайки накъде ще надделее силата... Д. Греков бе, безспорно човека, който имаше най-солидна култура, но у него недостатъците парализираха качествата... Начевич ... има много практически познания, но никакво мировъзрение... Тодор Бурмов (министър председателят

– б.м. – Т.З.) ... един добросъвестен човек, изпълнен с най-благи намерения но досущ неподготвен за ръководяща политическа роля.”

 На 20 юни 1879 г. в Търново излезе брой 1 на вестник „Целокупна България“, редактиран от Петко Славейков. Той стана орган на либералите. В началото бе демонстрирана необикновена толерантност към новото правителство. На 9 юли в брой 5 се заявяваше, че щом членовете на кабинета са се подписали под

конституцията „ те не са по малко либерали от нас.” Това не попречи на заканата, че ако се наруши основният закон ще има „неизбежни сблъсквания, колкото и жестоки да бъдат” .

И часът на стълкновението дойде и то съвсем рано.

 В брой 9 от 25 юли на Целокупната се помести уводна статия от Стефан

Стамболов под заглавие К о н с т и т у ц и я т а с е н а р у ш а в а !

 Ставаше главно въпрос за това, че князът е титулован Височество вместо Светлост, както е по Конституция. Статията вдигна голям шум, повдигна се опозиционна вълна, която премина в множество митинги. Стамболов за целта съчини песен, в която се

казваше :

 „ Кой днес ще да брани /

 народната ни чест / 

от нашите тирани /

 от българите с фес ? ”

 

Симеон Радев пояснява :

„ Нестихнал още революционер и оратор в първата фаза на своето красноречие Стамболов не допускаше по отношение на консерваторите ни пощада, нито даже законност.”

По-късно авторът на „ Строителите” ще напише:

„ Бивш революционер, бързо узряващ в отговорностите на държавното управление, но принуден от обстоятелствата да гледа на него като на продължението на една революция.”

Иречек ще допълни картината :

„Всяка крачка на министерството се очерняше като „противоконституционна“, а народът се подстрекаваше систематически срещу разни правителствени наредби.”

И още:

„Какво удоволствие е сега за едно българско сърце да може да

дразни и напада един министър или управник! Един от поколения

трупан гняв сега от веднъж се отделя от прелялото сърце и се

излива из вкаменялата се от дълго мълчание уста.”

 

Предстояха избори за I-вото Обикновено Народно събрание.

Вазов, в незаслужено пренебрегнатия роман „ Нова земя“, описва

картинно агитацията на демагога Благодумов :

 

„ За либералите (селяните) се догаждаха, че са хора много

добри и благородни и малко протестанти; но консерваторите им

се представяха някакви зловещи и черни каракончовци, дошли

само да смучат кръвта на сиромасите ... Всичките земеделци,

всички които орат и сеят земята са либерали. – Виж и затова е

името ви: либерал. Либерал , който л и б и р а л о т о” – поясни

хитро Благодумов ."

 

Благодумов не е ли предтеча на бъдещите народни популисти?

Консерваторите нямаха много шансове.

Името им не бе свързано с народните борби и не звучеше

героически. Тяхната физиономия на кабинетни хора бе чужда на

масата”– разсъждава Симеон Радев.

При това положение не бе изненада пълната победа на

опозицията. Правителството имаше привърженици само сред

чиновниците, висшето духовенство и турците, търсещи закрила от

някогашната рая. На 21 октомври се откри Първото обикновено

народно събрание. То има 20 заседания и бе закрито на 24 ноември.

 

Отново думата има Иречек:

„ Мъчно може да се представи по-жалка карикатура на

европейския парламентаризъм... В събранието в София имаше

много малко интелигентни глави... Всички останали бяха селяни,

които в заседанията или говореха безсмислици или спяха, а вън

от Събранието от 15-тях лева дневни икономисваха 14-те, като

се хранеха с обичния в страната лук, за да си накупят волове и

други домашни потреби „. За пет седмици Стамболов говори 190

пъти, а Славейков 180 пъти. Цялата ораторска дейност на

опозицията е чисто отрицателна, с разрушителни тенденции ”

изтъква Иречек.

И следва заключението на младия учен :

 

„Това беше чудесен карнавал, един жив ансамбъл от смешни

карикатури, тази първа конституционна зима в свободна

България, достойна за перото на един Свифт или Сервантес –

едно театрално представление, което нито може да се

подготви, нито да се наподоби, което във всяка страна само

веднъж може да се случи, а след това изчезва завинаги.”

 

Положението на кабинета бе безнадежно. Стигна се до

гласуване недоверие на правителството, което бе постигнато с

грамадно болшинство. Хроникьорът на събитията Симеон Радев

описва :

„Настъпи една грозна, недостолепна сцена: наскачали по

скамейките, либералите апострофираха депутатите с най-

обидни думи, сочейки им вратата с бесни викове : „ Вън! Вън от

тук!“.

На 24 ноември князът с указ разтури камарата. Завесата падна

и с това свърши първият акт от българските събития.

 

През преломната 1879 година бяха положени институционалните основи на българската държавност. Но бяха заложени и подводните камъни на нашето политическо бъдеще.

Личните обиди, популизмът и демагогията, опортюнизмът, службогонството, обругаване на довчерашните съмишленици, бруталното право на мнозинството, което в бъдеще ще доведе до политически репресии, ще станат част от злините на българската политика.

Още през 1841 г. д-р Иван Селимински в писмо до Васил Априлов предупреди, че „ ако не се отървем от грешките си, ние българите, които станахме варвари между варварите, невежи, неопитни, заразени по сърце и по ум от отвратителните турски наредби ще се окажем недостойни за Божия дар свободата и ще претърпим още по-лоши злини“.

Оправда ли се черногледството на Селимински? Да, като знаем за трагичните събития в близката ни история и като гледаме настоящето.

Ще се откажем ли лесно от Божия дар свободата? Ще дойдат ли още по-лоши времена? Ще бъдем ли достойни за Европейския парламентаризъм?

 Дано песимистичните прогнози в българската история не се

сбъднат до край?

09 май 2023

9 МАЙ - ДЕНЯТ НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

 


 

 

Робер Шуман

БАЩА НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА  

                                   9 май 1950г.









Декларацията
на
Робер Шуман
Министър на външните работи на
Френската Република
  9 май 1950г.
 Ке д'Орсе 
(Френското Министерство на външните работи)
Залата с часовника



Видео на откъс от речта :
 
https://www.youtube.com/watch?v=ur_ulQENP28


Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят.
Приносът на една организирана и жизнена Европа към цивилизацията е много важен за поддържането на мирни отношения.

Начело на борбата за обединена Европа от повече от 20 години, Франция винаги е имала за основна цел да служи на мира.

Обединение на Европа не бе постигнато и се стигна до война.
Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план.

То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност.

Обединяването на европейските народи изисква премахване на вековното противопоставяне между Франция и Германия.
Всяко предприето действие трябва на първо място да се отнася до тези две страни.

С оглед на това френското правителство предлага незабавни действия по един конкретен много важен пункт.

То предлага френско-германското производство на въглища и стомана като цяло да бъде поставено под контрола на общ Висш орган в рамките на организация, отворена за участие към другите европейски страни.

Обединяването на производството на въглища и стомана веднага ще създаде база за икономическо развитие като първа стъпка към европейска федерация и ще промени съдбата на регионите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви.

Така установената солидарност в производството ще направи евентуална война между Франция и Германия не просто немислима, но и практически невъзможна.

 Създаването на това мощно производствено обединение, отворено към всички желаещи да участват страни и целящо да осигури на всички държави-членки основни суровини за промишлено производство при еднакви условия, ще положи действителните основи на тяхното икономическо обединение.

Това производство ще бъде предложено на света като цяло - без предпочитания или изключения - с цел да се допринесе за повишаването на жизнения стандарт и за насърчаването на мирните постижения. Европа ще може, разполагайки с повече средства, да се стреми към изпълнението на една от основните си задачи: развитието на африканския континент.

По този начин бързо ще стане ясно, че общите интереси, които са задължителни за създаването на обща икономическа система; могат да бъдат зрънцето, от което да се роди по-широка и дълбока общност между страни, дълго време противопоставяли се една на друга чрез кръвопролитно разделение.

Чрез обединяването на основното производство и създаването на новия Върховен орган, чиито решения ще бъдат задължителни за Франция, Германия и другите държави-членки, това предложение ще доведе до полагането на основите на европейска федерация, необходима за запазването на мира.

За да подкрепи постигането на набелязаните цели, френското правителство е готово да започне преговори въз основа на следното :

Задачата на Върховния орган ще бъде да осигури модернизирането на производството и повишаването на неговото качество във възможно най-кратък срок; снабдяването на френския и германския пазари, както и на пазарите на другите страни членки, с въглища и стомана при еднакви условия; общото развитие на износ към други страни; изравняването и подобряването на условията на живот на работниците в тези сектори.

За да постигнем тези цели, започвайки от много различни равнища, на които се намира в момента производството в държавите-членки, предлагаме въвеждане на някои преходни мерки - като използване на производствен и инвестиционен план, създаване на компенсаторен механизъм за изравняване на цените и на фонд за преструктуриране, който да улесни рационализирането на производството.

Движението на въглищата и стоманата между държавите-членки веднага ще бъде освободено от всякакви мита и транспортните разходи няма да се различават. Постепенно ще бъдат създадени условия, които спонтанно ще доведат до по-рационално разпределяне на производството на най-високото ниво на производителността.

За разлика от международните картели, които налагат ограничителни практики на дистрибуцията и експлоатацията на националните пазари и целят поддържането на високи печалби, организацията ще гарантира сливането на пазарите и разширяването на производството.

Определените по-горе основни принципи и мерки ще бъдат включени в договор, подписан от страните и предложен за ратифициране на техните парламенти. Необходимите за изясняване на подробностите по изпълнението преговори ще бъдат проведени с помощта на арбитър, определен с общо съгласие.

Неговата задача ще бъде да следи дали постигнатите споразумения отговарят на изложените принципи и, в случай на безизходица, да определи какво решение да бъде взето.

Общият Върховен орган, натоварен с управлението на схемата, ще бъде съставен от независими лица, назначени от правителствата, като представителството им ще бъде еднакво.

Ще бъде избиран председател чрез общо съгласие на правителствата. Решенията на органа ще бъдат задължителни за изпълнение във Франция, Германия и другите държави-членки.

Ще бъдат взети съответни мерки за начини на обжалване на решенията на органа.
Към органа ще бъде акредитиран представител на ООН, който ще изготвя два пъти годишно доклад до ООН за работата на новата организация, най-вече що се отнася до придържането към нейните цели.
Институцията на Върховния орган по никакъв начин няма да предопределя методите на собственост на предприятията.

При изпълнението на функциите си Върховният орган ще взeма предвид правомощията на Международния орган от Рур и всички задължения, наложени на Германия, докато те са в сила.




ОДА НА РАДОСТТА

Текст : Фридрих Шилер

 

Радост, дева вдъхновена,
лъч божествен, дивен дар,
свеждаме опиянени
взор пред твоя свят олтар.
Ти сплотяваш в порив чуден
разделените от зло,
братя стават всички люде,
ти разпериш ли крило.
Хор
 
Във прегръдка, милиони,
край сложете на вражди!
С обич безпределна бди
Бог от звездни небосклони.
 
Да се поклоним в смирение
пред Създателя пречист –
Той е тая звездна вис
на небесните селения.
Който е честит да има
драг приятел в труден час,
в мирен дом жена любима –
нека да ликува с нас!
 
Ала онзи, за когото
този свят е чужд и пуст,
нека да стои самотен
вън от нашия съюз.
Радост да дари, разтваря
майката-природа гръд
и добри и лоши твари
следват ведрия ѝ път.
 
Даде вино нам и щастие
и приятел скъп докрай,
на пигмеи – долни страсти,
а на херувими – рай.
С тоя полет на слънцата
в модрата небесна глъб
своя път без страх и скръб
следвайте и вие, братя!
Хор
Нека в сговор благороден
крепне този кръг широк –
той към звездния чертог
на Невидимия води.
 
Да се поклоним в смирение
пред Създателя пречист –
Той е тая звездна вис
на небесните селения.
Финалът повтаря думите:
 
Нека в сговор благороден
крепне този кръг широк –
той към звездния чертог
на Невидимия води.
 
Нека в сговор
крепне този кръг широк!
Радост, дева вдъхновена,
лъч божествен, дивен дар,
Радост, дева вдъхновена!

 Превод: Димитър Стоевски


СВЪРЗАНА ТЕМА :




ПАНЕВРОПА
Проф. Иван Шишманов


В началото на октомври миналата година имах възможност, да взема участие в първия Паневропейски конгрес във Виена, поканен от инициатора на конгреса, графа Куденхофе-Калерги, с идеите на когото бях се запознал още преди три години, когато той за първи път призова европейските народи да се обединят.     
      
            Трябва да кажа, че рядко е имало в историята пример, една велика идея, да завладее в толкова кратко време (по-малко от три години) милиони сърца и да увлече не само мечтатели и утописти, каквито винаги е имало от векове насам в стремежа за един траен мир между народите, но и най-трезвени общественици и политици, както може да се види от състава на първия Паневропейски конгрес, в който участваха такива видни държавници, като бившия канцлер на Германия, Д-р Вирт, сегашният председател на Райхстага Льобе, австрийският канцлер, прелатът Д-р Зайпел, бившият френски министър Делбос, бивш. маджарски министър на просветата Лукач, бивш. естонски министър Пуста, бивш. гръцки посланик Политис, полският сенатор Ледницки, румънският княз Леон Гика, най-близкото политическо лице на министъра Ван дер Велд, Ван дер Гинст и т.н. 

            Някои от горните лица фигурираха между почетните председатели на конгреса, наред с чешкия министър на външните дела Бенеш, фр. бивши министър Кайо, италианския сенатор Сфорца, министър Пол Пенлеве, б. м. Карл Реннер, Ерих Кох и други, които наистина по уважителни причини не можаха да присъстват лично на заседанията на конгреса, но бяха изпратили свои представители и го поздравиха най-сърдечно. 

            Но освен държавните мъже като членове на конгреса присъстваха и взеха най-живо участие в дебатите и редица знаменити европейски учени, особено политико-економи и финансисти, а също тъй и много видни представители на печата, книжнината и изкуството. Не липсваха и представителки на европейския женски съюз за траен мир.
            
Душата на конгреса бе обаче граф Coudenhove-Kalergi, един тепърва 32-годишен мъж, чийто баща, талантлив австрийски дипломат, е бил дълго време посланик в Токио, гдето се оженил за японка.

            Личност обаятелна, от която лъха неподделна симпатия, идеалист, но едновременно и трезвен реалист, философ и човек на науката, една щастлива комбинация на най-тънкия европейски тип с енергичния, спокойния, сдържания тип на японеца – Куденхофе като че е създаден за водач в едно велико движение. Неговата мечта е, да се обединят европейските народи, без разлика малки и големи, в едно велико политическо цяло. Крайната му цел е Паневропа, или Съединените Щати на Европа. 

            Наистина самият термин Паневропа не е нов. Той бе създаден още преди години от знаменития пацифист Freud, по аналогия на Панамерика, обаче Куденхофе е първият, който даде на Фройдовата формула конкретно съдържание. 

            Трябва естествено да се признае, че тук много му помогна и катастрофалният изход на последната война, от която собствено всички европейски народи излязоха победени.
Пропагандата на Куденхофе за Паневропа сигурно нямаше да има такъв почти бляскавичен успех, ако европейските народи, без изключение, не бяха пострадали от последната война, и ако не беше ужасът от едно второ, още по-страшно стълкновение между народите, в което би загинала цялата европейска култура. 

            Само тъй се обяснява, защо толкова охотно се отзоваха на поканата на Куденхофе, да вземат участие в I-вия паневропейски конгрес, всички европейски държави (с изключение само на Съветска Русия), - някои от които (Франция, Белгия, Естония и Финландия) бяха и официално представени от специални делегати. 

            Няма да се спирам подробно върху тържествените заседания и общите събрания. Ще помена само, че върхът на конгреса означаваха два незабравими момента: голямата реч на бившия германски канцлер, Д-р Вирт, в която той, след помирението на Германия и Франция, заяви, че вярва дълбоко във възможността на Паневропа, и второ: моментът, когато представителят на френската младеж, синът на известния държавник и финансист, Лушьор, - и представителят на немската младеж, след своите речи си подадоха на естрадата ръка и се прегърнаха братски. Цялата зала гръмна от ръкопляскания. Всички станаха на крака, мнозина плачеха, и дълго виковете „Hoch!” и „Vive!” не искаха да стихнат. Много трогателни и възторжени бяха овациите, които се направиха няколко пъти и на инициатора на конгреса, Д-р Куденхофе. 

            Както обикновено на всички международни конгреси, в общите събрания се четат по-дълги реферати върху отделни теми, които могат да интересуват и по-широка публика. Главната работа се върши обаче в секциите, които изработват и резолюциите, що се предлагат на конгреса за одобрение.
            Тъй бе и при IПаневропейски конгрес. Решено бе, да има три секции:
1. Секция за политика и за малцинствата;
            2. За икономическите въпроси
            3. За умственото сътрудничество
Ще изтъкна само най-важните резолюции, с които между другото се изясниха и някои спорни въпроси.
а) Определиха се отношенията на Паневропа към Обществото на Народите и се подчерта, че Паневропа или Федеративна Европа се поставя в рамките на последното и във всеки случай не е една съперническа нему организация.
б) В първия си план гр. Куденхофе бе изключил Англия и Русия от Паневропа като интерконтинентални държави. Конгресът коригира обаче това мнение, като реши, че Англия и Русия могат да влязат в Паневропа, когато пожелаят.
с) По въпроса за народностните малцинства се прие, по предложение на германския делегат, депутата Д-р Мителман, следната резолюция:
Първият паневропейски конгрес решава, да се учреди една специална комисия, която да изследва най-подробно въпроса за малцинствата и въз основа на своите изследвания, в съгласие с междупарламентарния съюз и със съюза на Лигите за Обществото на Народите, да изработи точни предложения за осигуряване на културния живот на националните малцинства в Европа. Конгресът изхожда от предложението, че без едно удовлетворително уреждане на тоя въпрос, паневропейското движение при днешните европейски граници не може да има желания успех.”
От извънредно голям интерес бяха особено резолюциите на икономическите въпроси.
            Всички участващи в конгреса бяха убедени, че е нужно преди всичко, да се даде една здрава икономическа основа на бъдещите Съединени Щати на Европа. „След политическото Локарно”, заяви известният политико-иконом Голдшайд, професор на Виенския университет, „ние имаме нужда от едно икономическо Локарно, иначе отиваме към самоубийство на нашата култура!”
Съзнавайки обаче трудностите на проблема, референтите гледаха да избягват всички фантастични предложения и да препоръчват само такива практични мерки, които стъпка по стъпка могат да приведат един ден към Съединените Щати на Европа.
Тук на първо място бе препоръчано, да се премахнат постепенно митническите граници. В туй отношение на Паневропа може да послужи за пример, според френския делегат политик-иконома Délaisi, колониалната политика на Англия. Един митнически съюз между европейските държави, по образеца на някогашния немски Zollverein, ще създаде веднага за европейската търговия един пазар от 250 милиона потребители, който пазар няма да воюва с американския, а ще търси неговото сътрудничество. 



           
Във всеки случай американският делегат, генерал Allen, прямо заяви, че една икономически силна Европа по-лесно ще притегли американските капитали, отколкото днешната хаотична Европа, спасението на която е само в митническия съюз. По-нататък Европа трябва да премахне разнообразните валути и да въведе една единна банкнота за всички държави. Тук се препоръча и международната организация на банките и кредита и основаването на една общоевропейска банка. 



      
      Желателно е на първо време за изследване на кредитните въпроси да се свика една конференция на директорите на емисионните банки на Германия, Франция и Англия.
От голямо значение е и обединението на всички европейски средства за съобщение: железници, пощи, телеграфи, телефони, аероплани. Трябва да се премахнат особено въздушните барикади.
Естествено е, че всички тия препоръчани от конгреса мерки предполагат известно намаление на суверенитета на отделните държави, но това е неизбежно.
Отделът за умственото сътрудничество и разбирателство между европейските народи препоръча следните мерки:
            а) да се уреди при Института за умствено сътрудничество в Париж една особена европейска секция;
            б) да се поведе решителна борба против шовинизма в училищата, като от друга страна се изтъкне обаче голямото значение на здравия национализъм за напредъка на културата;
            с) да се действа за разпространението на най-видните произведения на европейската литература и изкуство чрез образцови преводи, resp. репродукции, в цяла бъдеща Паневропа;
            d) да се създаде един архив за всички публикации, които засягат целите на паневропейското движение;
            е) да се води най-деятелна пропаганда чрез живото слово и печата за Паневропа;
            f) да се издадат популярни изложения на идеите на гр. Куденхофе;
            g) да се основе един централен орган на паневропейското движение.
Бяха приети в секцията и моите две предложения: 

            -да се възобнови практиката за размяна на професори между европейските университети и 
-да се основе един международен университет в Женева.


            Това са по-главните резолюции на конгреса, които бяха официално съобщени и на Секретариата на Обществото на Народите, тъй като се реши, да се иска, при тоя секретариат да се създаде и особено бюро за Паневропа.

            Г-н Cumming, който присъства на конгреса като представител на Обществото на Народите, даде уверение, че е възможно това искане да бъде прието.
От казаното до тука се вижда, че паневропейското движение представлява извънредно голям интерес и за нас и че е необходимо да запазим в него мястото, което ни бе дадено наравно с най-големите държави.
На българския представител бе направена именно честта да бъде един от председателите на конгреса. 



В многобройните си лични срещи имах възможност, да разсея много заблуждения и да възбудя някои въпроси, свързани с нашето днешно политическо положение. Особено важно бе нашето участие в секцията за политика и за малцинствата.
Ненапразно Гърция бе изпратила като свой делегат в конгреса един от своите най-отлични дипломати и учени, Никола Политис.
Списание „БЪЛГАРСКА МИСЪЛЬ
Година II, Януари 1927, Книга I
София, Книгоиздателство Факель, К. Д.