Страници

06 декември 2023

34 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СДС

 


 

 

7 декември 1989 г.


Присъстват: П. Берон, П. Симеонов, Г. Аврамов, Е. Кошлуков, Ж. Желев, Г. Спасов, Дима Петрова, Вероника Николова, Любомир Собаджиев, Йордан Василев, Янко Янков, Деян Кюранов, д-р Тренчев, Стелиан Стойчев, Пламен Даракчиев, Румен Воденичаров, Коста Георгиев, Др. Цеков, П. Дертлиев, Вяра Николова, Милан Дренчев, Славомир Цанков, Емил Кошлуков, Неврокопски


ОРГАНИЗАЦИИ: Подкрепа”, Правата на човека, Клуб за гласност и подкрепа на преустройството, Комитет за религиозните права, Клуб на рапресираните, ЕКОГЛАСНОСТ, Независими студентски дружества, Гражданска инициатива, БЗНС НП, БРСДП/о/, Гр. за бойни изкуства

 

 

УЧРЕДИТЕЛНА ДЕКЛАРАЦИЯ  

НА 

СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ 

В БЪЛГАРИЯ


След промяната на 10 ноември т.г. политическият живот на страната навлезе в нов драматичен период на своето развитие. 

Рязко нарасна гражданската и политическа активност на населението. 

В столицата и по-големите градове на страната се провеждат митинги в подкрепа на промяната и с искания за по-нататъшно развитие на демократичния процес. 

Към утвърдилите се вече независими сдружения се прибавят имената на все нови и нови неформални групи, които искат да участват в политическия живот на страната.

 Възстановяват организационната си структура старите политически партии, като опозиционният Земеделски съюз „Никола Петков”, Социалдемократическата партия, Демократическата партия, Радикалдемократическата партия и др.

Възникват инициативни групи за създаване на съвсем нови политически партии, които в миналото не са съществували.

Към утвърдените вече независими сдружения като Независимия профсъюз „Подкрепа”, Екогласност, Клуба за гласност и демокрация, Клуба на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото дружество за защита правата на човека, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности се насочват хиляди граждани, които искат да станат техни членове.

Престижът на официалните обществени организации пада много бързо и те са принудени да маневрират, като се обявяват за независими от държавата.

В същото време необходимите кадрови промени на държавния и партийния апарат не се извършват. Няма или почти няма кадрови промени в средствата за масова информация. Провинцията практически с нищо не е засегната от промените.

Като се прибави към това настъпващата икономическа криза и опасното бездействие на властите за решаването на етническите проблеми, което би могло да стане причина за надигането на много по-силно недоволство и дори безредици, става очевидно, че политическата обстановка в страната е повече от изострена.

Тази нова политическа ситуация повелително изисква да се пристъпи към обединяване на усилията и възможностите на независимите сдружения с оглед на по-нататъшното развитие на демократичния процес. 

Именно това накара независимите сдружения – Независимото дружество за защита правата на човека, Клубът за гласност и демокрация, Екогласност, Независимата федерация на труда „Подкрепа”, Комитетът за защита на религиозните права , свободата на съвестта и духовните ценности, клубът на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движението за гражданска инициатива, БРСДП (о), БЗНС „Никола Петков” – да обединят усилията си в един Съюз на демократичните сили.

Като се изгражда изцяло на основата на координацията на действията на независимите сдружения в общата борба за демокрация, Съюзът на демократичните сили запазва напълно тяхната самостоятелност и независимост, техния специфичен профил и предмет на дейност, завоювания престиж, място в обществения живот на страната; в такъв смисъл Съюзът на демократичните сили обединява усилията на съставящите го сдружения, а не самите сдружения.

Съюзът на демократичните сили координира усилията на сдруженията в борбата за демокрация на основата на една цялостна демократична платформа, която е съставена от точки, предложени от самите учредители. В платформата освен общите искания за гражданско общество, политически плурализъм, многопартийна система, правова държава и пазарна икономика, влизат и следните по-конкретни цели.:

 

- Равноправие и равнопоставеност на всички форми на собственост пред закона: частна, кооперативна, държавна;

- Ново трудово и социално законодателство, което да гарантира правото на трудещите се на независими профсъюзи и стачка, и за защитата социално слабите;

- Проект на нова демократична конституция на страната;

- Привеждане на националното законодателство в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и другите документи по Хелзинкския процес;

- Деполитизация на армията и милицията;

- Провеждане на демократични избори за ново Народно събрание;

- Реабилитация на всички незаконно репресирани през периода на тоталитарната власт;

- Пълна автономия на ВУЗ и реално участие на студентите в тяхното управление;

- Премахване на идеологическия монопол в образователната система;

- Самоуправление за научно-изследователските институти и художествено-творческите обединения;

- Правна и финансова независимост на средствата за масова информация и издателствата;

- Пълна свобода на словото, печата, събранията и сдруженията;

- Конституционна гаранция за равноправие между атеисти и вярващи и нов демократичен закон за изповеданията;

- Законно регламентиране на свободната религиозна дейност и осигуряване на независимостта на изповеданията от държавата;

- Закриване на Комитета по вероизповеданията към Министерството на външните работи;

- Развитието на икономиката да бъде подчинено на нормите за опазване на природната среда;

- Нов подход към етническите и религиозните малцинства, съобразен с Хартата за правата на човека.

 

Съюзът на демократичните сили е отворен за всички независими сдружения и политически групи, които са готови да присъединят усилията си в борбата за осъществяване на горната платформа, като работят за това само с мирни и законни средства. 

Приемането на нови участници в Съюза на демократичните сили става само със съгласието на неговите учредители.

Съюзът на демократичните сили се оглавява от координационен съвет, съставен от трима представители на всяко сдружение, единият от които задължително трябва да бъде председателят или секретарят на сдружението.

В координационния съвет решенията по важни въпроси се вземат с мнозинство от 2/3, по текущите – с просто мнозинство.

Координационният съвет избира председател и секретар, които водят оперативната работа и говорител, който изразява официалното мнение на съвета.

Координационният съвет извършва следните дейности: организира митинги, кръгли маси с правителството, общи листи за избори, поднася петиции, публикува декларации, създава смесени комисии за разработване на алтернативни документи и др., без да ограничава инициативите на отделните сдружения в тази област.

София, 7.12.1989 г.