161 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

  

Последната снимка на Алеко Константинов. Пещера, 11 май 1897г.

Отляво на Алеко е депутатът Михаил Такев, а отдясно с чадъра е кметът на Пещера Иван Кьосеиванов.

 

Последната реч на Алеко - пред гражданството на Пещера, 

11 май 1897г. :

Христо Пунев цитира по памет прощалната реч на госта:

“ Хилядното гражданство се обърнана слух. Алеко вдигна ръка и бавно заговори:

“Пещерски граждани, приятели, ученици и учители.

Неизказуемо съм благодарен за вашето сърдечно гостоприемство.

Искам да не се забравяме. 

Да се изповядам: аз никога не ще ви забравя. 

Да знаете, наскоро пак ще съм между вас.

Ученици и ученички, слушайте наставниците си и родителите си.

Учете се, учете се, за да станете утрешни добри граждани на хубавата ни земя.

България, утрешна България е във вашите ръце.“

Паметникът на лобното място на Алеко Константинов с надписа :„Пътниче, предай на грядущето поколение, че тук е паднал убит от наемни убийци, поетът-писател Алеко Константинов, на 11 май 1897 г.” 
  

При гроба на убития другар

Пенчо Славейков

(За убийството на Алеко Константинов)

Венци ще кичат твоя тъмен гроб
и не един с въздишка ще си спомни
другаря в цветни младини загинал —
и не един ще прокълне ръката,
що покоси живота на поета.

Той бе един от малкото, призвани
това, което иде, да възпеят,
един от тез малцина, що милеят
за труженика благ, не видял ден,
в беди не свикнал още да се брани —
при светлина за тъмна чест роден.

Ту весели, ту скръбно вдъхновени
слова за обич и за злоба честна —
с тях съвестта на гузните той стресна.
Но той изкупна жертва бе избран!
Разбит лежи съсъда драгоценни,
на земний прах елея свят разлян.

Венци ще кичат твоя тъмен гроб.
И не един с въздишка ще си спомни
другаря в цветни младини загинал —
и не един ще прокълне ръката,
що покоси живота на поета.

Гробът на Алеко Константинов в Софийските Централни гробища

 

Спомените на Георги Кьосеиванов за последния ден от живота на бележития писател.

„Вестник на вестниците” в броя си от 24 май 1937г. предава спомените на Георги Кьосеиванов – тогава Министър-Председател на Царство България, за срещата му с Алеко Константинов в гр.Пещера, в последния ден от живота му.

„ Бях 12-13 годишен ученик. В нашия град Пещера, бяха дошли зет ми – Михаил Такев и Алеко. Гостуваха у дома.  

 

През всичкото време Алеко правеше впечатление със своята искрена веселост. 

 

Лично у мен той остави неотразимо впечатление и аз – толкова години вече, нося свеж спомен от неговото пребиваване у нас – моята първа и последна среща с Алеко.

 

Защото още същата вечер, когато напусна нашия град, той бе убит!”

СОФИЙСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ НАГРАЖДАВА ТРИМАТА СВОИ СТУДЕНТИ ПРОТЕСТИРАЛИ СРЕЩУ СЪВЕТСКАТА АГРЕСИЯ В ЧЕХОСЛОВАКИЯ ПРЕЗ 1968г.

    

 

 

 

Уважаеми колеги,

Във връзка с изпълнение на решение на Факултетния съвет на Исторически факултет (протокол № 7 / 16.04.2019 г.) и Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2019 г. за удостояване с почетен знак на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ за проявена гражданска доблест и заслуги към демокрацията и свободата на

г-н Александър Димитров, 

      г-н Едуард Генов /посмъртно/ и

         г-н Валентин Радев /посмъртно/ 

 

за проявената от тях позиция по време на Пражките събития от 1968 година, ви каним най-учтиво до присъствате на церемония, която ще се проведе на 17-01-2024 г. от 17.00 ч. в 23 аудитория в Ректората.

 

проф. д-р Мира Маркова,
Декан на Историческия факултет
--
д-р Елена Ценкова
Главен инспектор

Исторически факултет
СУ "Св. Кл. Охридски"
бул. "Цар Освободител" 15
София - 1504

 

 

 

Pro Domo Sua :

 

 

В БЪЛГАРИЯ Е ИМАЛО СМЕЛИ ХОРА, КОИТО СА ПРОТЕСТИРАЛИ СРЕЩУ СЪВЕТСКАТА АГРЕСИЯ

Студентската група на протестиращите е включвала Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров. 

Те са имали смелостта публично да заявят своя протест срещу намесата и на български войски в съветската агресия.        

Ръководител на студентската група е бил Едуард Генов, който заради организирането на този протест е осъден и изпратен в затвора където лежи общо повече от 11 години като политически затворник.

Едуард Генов
(1946-2009)

 

ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ ПОЧИТА ТЕЗИ СМЕЛИ ХОРА

Предложението за наименоване на улица в София                                           

  Лъчезар Тошев

народен представител

                                                 

София, 3 февруари 2010г.

                                   

ДО: Г-н Андрей Иванов,  

Председател на Столичния Общински Съвет

Копие: Владимир Кисьов,  

Председател на Политическата група на

СДС в Столичния Общински Съвет

Копие: Стефан Иванов,  

Общински съветник от СДС

Относно : Предложение за наименуване на улица в София 
 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,

На 17 декември 2009г. в САЩ почина големият български демократ Едуард Генов. 
Роден е през 1946г. в София, а през 1968г. е студент по история в Софийския Университет ”Св.Климент Охридски”.

По повод нападението на войските на „Варшавският договор” над Чехословакия за потушаване на „Пражката пролет” през същата година, Едуард Генов изготвя и разпространява листовки с текст :

 „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР”.

В края на 1968г. той е арестуван и през 1969г. осъден като „инициатор и ръководител на нелегална контрареволюционна група”. 

Изпратен е в Старозагорския затвор, като политически затворник.

Още през 1964 г. Генов прави опит за създаване на „Младежка организация за национална свобода”, за което е арестуван, но амнистиран поради обявената амнистия през същата година.

Ето защо през 1968г. той получава най-голяма присъда от участниците в акцията срещу потушаването на „Пражката пролет”.

В затвора получава допълнителна присъда за участие в затворнически протестни действия.

 Освободен е през 1978г.

През 1986г. Едуард Генов се присъединява към писмото на Григор Симов и Илия Минев до Виенската конференция за правата на човека и Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа, с което се иска гарантиране на човешки права за всички европейски народи.

С този акт българи-демократи се присъединяват към депозираните аналогични декларации на дисидентите от ГДР, Унгария, Полша, Чехословакия и Румъния, с което се показва че и у нас има движение за демокрация, има съпротива срещу комунистическата диктатура и хора, които независимо от репресиите са готови да защитават демократичните идеи.

След подписването на декларацията Едуард Генов отново е арестуван.

Въпреки репресиите, на 11 януари 1988г. Едуард Генов се присъединява към създаването на „Независимото дружество за защита правата на човека”. 

На 6 юни 1988г. Едуард Генов отново е арестуван и заселен принудително в с. Михалково община Девин. 

Присъствието му в селото го превръща в дисидентски център и той е посещаван там от Илия Минев и др. 

А Държавна сигурност периодично прави обиски в дома му и изземва намерените материали. 

През октомври 1988г. Едуард Генов получава нареждане от властите в срок от 3-4 дни да напусне България. 

Експулсиран е в Австрия, а по-късно получава политическо убежище в САЩ, където остава да живее до смъртта си.

Едуард Генов е една от легендарните фигури на българската борба за демокрация и затова смятам, че името му не трябва да се забравя и делото му трябва да бъде почетено, като неговото име бъде дадено на една от улиците в София.

Като народен представител избран от гражданите на София, предлагам на Столичния Общински Съвет да вземе решение за наименуване на улица в София на името на Едуард Генов!

 

                                       С уважение :

                                      Лъчезар Тошев

Доклад вх. № 02-01-10/3/10.03.2010 г.

относно наименуване на безименна улица на територията на район „Студентски” с името „Едуард Генов”.

Докл. Владимир Кисьов, Стефан Иванов

Решение № 343 по точка 31,

обявено на 08.07.2010

РЕШЕНИЕТО НА СТОЛИЧНИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

 

 

 

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН САВОВ

 

 

 СТЕФАН Д. САВОВ

(8 януари 1924г.- 8 януари 2000г.)

 

Стефан Савов е син на Димитър Савов, Министър на финансите в кабинета на Иван Багрянов. Внук е на Стефанаки Савов от Враца.

Баща му е бил поддръжник на идеята за Паневропа. В дома му е гостувал граф Рихард Куденхове-Калерги, създателя на Паневропейския съюз, безспорен баща на идеята за Обединена Европа. Младият Стефан Савов се е запознал с него, когато той е гостувал в дома им в София.

След 9 септември 1944г.баща му е пратен на лагер и загива в лагера "Белене". 

През декември 1944 г. Стефан Савов, заедно със семейството на майка си е интерниран в село Босна, а след това във Враца. По-късно лежи в лагерите Богданов дол и Белене.

След това дълго време работи като аматурист по строежите.

След известно време започва работа като преводач от испански език и достига до позиция на Заместник-председател на Съюза на преводачите. 

През 1984г. е награден с орден "Кирил и Методий" за активна преводаческа дейност - по повод 60-тата му годишнина.

След 1989 г. се включва в политиката като един от лидерите, а впоследствие и председател на възстановената Демократическа партия.

 

 Избран е за депутат във Великото Народно събрание. Той е един от инициаторите за гладната стачка на 39-те.

 

 

Участва в специално поканената делегация на Република България в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа.

 

 

Речта на Савов при приемането на България в Съвета на Европа, 7 май 1992г.  

(кликнете върху снимките  за увеличаване)

През 1991г. е избран за Председател на 36-тото Народно събрание.

 

Стефан Савов като председател на Народното събрание в разговор с Лъчезар Тошев, на прием в резиденция Бояна.
 

Участва в церемонията по приемането на България в Съвета на Европа.

Награден е с Рицарски кръст на испанския орден Изабел Католичката през 1992г. Пак тогава получава от посланика на Венецуела Ерик Бекер Бекер най-високия венецуелски орден за култура "Андрес Бельо". Има и сребърен медал от парламента на Египет.

Президентът на ПАСЕ Мигел Анхел Мартинес му връчва плакет на Асамблеята за приноса на Народното събрание за приемането на България в Съвета на Европа.

На 24 септември 1992г. той подава оставка от поста след атаки от БСП и ДПС.

 

 

Филип Димитров и Стефан Савов в Народното събрание

 

 

На 13 май 1993г. в непосредствена близост до сградата на Народното събрание, по време на протестна демонстрация е бит от полицията и повален на земята.

 

 

 

 

През 1994., заедно с БЗНС на Анастасия Мозер учредява коалицията Народен съюз. На изборите през 1997г. коалицията Народен съюз се явява с общи листи със Съюза на Демократичните Сили, но в парламента формира своя група с 12 депутати, в съюз с групата на СДС, която има 125 депутати от общо 240.

 Стефан Савов беше безсребреник!  Достолепен представител на "Изгубената България". 

Президентът Желев посреща цар Симеон II в резиденция "Бояна" през май 1996г.

От ляво на дясно : Дими Паница, Иван Станчов младши, цар Симеон, Желю Желев, Евгени Силянов и Стефан Савов.
 

 

 

Стефан Савов беше и остава безспорен пример за поведение на парламентарист!

Умира на 8 януари 2000г. 

В София има улица на негово име в кв. Драгалевци.

Да си спомним за него!