Страници

09 февруари 2024

ЦАРСТВЕНИКЪТ НА СВИЩОВСКИЯ УЧИТЕЛ ХРИСТАКИ ПАВЛОВИЧ С НОВО ИЗДАНИЕ

 

Издателство Гута-Н
 

 

Учителят Христаки Павлович

Христаки Павлович - Дупничанин (пълно име Христо Павлов Георгиев Павлович) е ранен български възрожденец, роден в Дупница през 1804 г. 

По произход родът му е от Кочани. 

Син е на ханджията Павлé Георгиев Павлович и Мария. 

Получава първоначалното си образование в дупничкото килийно училище при Риломанастирския метох, където учител му е отец Йосиф Скевофилакс. 

Продължава образованието си в Рилския манастир, където изучава славянски и гръцки език. 

През 1825 г. заминава за Мелник, където продължава учението си под ръководството на Адамос Метсиовитис (даскал Адам), през 1828 г. учи в Сер при учителя Аргиаридис. 

През 1830 г. се завръща в Рилския манастир, където попада на свищовски поклонници, сред които Димитър Станчоолу. Последният го кани за учител в Свищов, където Павлович заминава през 1831 г. 

Там основава първото българско славяно-елинско училище същата година. Въвежда взаимоучителната метода и основава девическо училище през 1835 г. 

През 1833 г. Христаки Павлович се венчава в Зимнич, Влашко за Севастия (Севаста), щерка на свищовския първенец Илия Цанков.

Издава 10 от написаните си 13 книги: 

Граматика (1836), първият български учебник по аритметика - "Аритметика или наука числителна" (1833), "Разговорник Греко-Болгарски" (1835), "Писменик Общополезен" (1835), "Месецослов" (1835), "Първа болгарска граматика" (1836), "Канон Молебен" (1841), "Славенобългарска граматика" (1845) и др. 

Най-важната от книгите му е "Царственик или история болгарская" (1844).

Умира от холера през 1848 г. Негов син е видният български художник Николай Павлович. Другият му син е д-р Димитър Павлович. Има и дъщеря Пауника, чийто син е авторът на днешния български химн Цветан Радославов.

 


 

 

Към моите сънародници българи. 

Мои любими сънародници, днес ви представям този Царственик, посветен на вашите прародители и на това откъде те са произлезли, и на всичките техни деяния, даже до падането им, за да видите вие хубаво на какви славни прародители сте внуци, а също и как състоянието на човечеството на този свят не постоянно, но винаги подлежи на промени, тоест благополучието следва злополучието, а злополучието – благополучие. Отначало нашите прародители с нищо не са се славели, но след това със своята храброст са стигнали до висока степен на слава, както ни съобщават много историци. С времето пак отслабнаха, обезславиха се и попаднаха под иго. Но откъде идва това: от несъгласие, понеже развалиха съюза на съгласието и се разделиха едни на една страна, други –- на друга. И така те със съгласието си се прославиха, а с несъгласието изгубиха своята слава. Ето такъв плод ражда несъгласието: което и Господ казва в Евангелието на Матей: “Всяко делящо се царство няма да просъществува.”