(3 май 1917 - 1 януари 2012г.)
Роден е като Кирил Благоев Григоров или Панчев на 3 май 1917 година в Щип.
След завършването на прогимназия в Щип, Кирило Глигорович постъпва в сръбска гимназия с интернат в Скопие.
Дипломира се в Юридическия факултет на Белградския университет през 1940 г. и остава да работи там.
След краха на Югославия и въвеждането от германската армия на българската администрация на Вардарската бановина на Югославия през 1941 г. той се връща в Скопие започва да работи като юрисконсулт на банка.
През 1942 г. Глигоров е арестуван от българската полиция по донос, че е просръбски настроен комунист.
Освободен е по нареждане на кмета на Скопие Спиро Китинчев, който гарантира за него като благонадежден българин.
По-късно, през 1943 г. се включва в нелегалното движение, а през 1944 г. става активист на комунистическата партия. Член е на АСНОМ, където отговаря за финансите.
След 1944 г. заема редица важни постове
в администрацията. Впоследствие е
финансов секретар на Съюзния изпълнителен
съвет, член е на Председателството на
СФРЮ и председател на Скупщината на
СФРЮ. До последно се бори за запазване
на Югославия (срамната за Македания платформа "Глигоров-Изетбегович"). Подписал е от името на колективното председателство югославската конституция от 1974г. (а Тито не е подписал).
След разпада на Югославия е първият президент на Република Македония.
Има два мандата от 1991 до 1999 година.
За президент на Македония е избран на 27 януари 1991 година, а за втори мандат на 19 ноември 1994.
На 3 октомври 1995 г. срещу него е извършен атентат, при който той е ранен ослепява с едното си око.
Изпълнява Функцията президент на Републиката до 19 ноември 1999 година.
Починал на 1 януари 2012г. в Скопие.
Pro Domo sua :
През 1994г. в Резиденция "Биляна" в Охрид, той се срещна с делегация на Комисията за връзки със страните - нечленки на ПАСЕ.
Присъствах на тази среща, като член на комисията.
Срещата се проведе с македонски преводач - от и на английски език. Направи ми впечатление, че Киро Глигоров говореше на литературен български език (вкл. казваше "ще" вместо "ке" и пр.).
Когато Председателят на Комисията Дейвид Аткинсън (консерватор от Великобритания) каза :
- А сега въпрос ще Ви зададе г-н Тошев от България, чак тогава Киро Глигоров "превключи" на литературната норма, определена като официален език на Република Македония, съгласно Конституцията (Уставот).
Тогава си дадох сметка, че той е живял главно в Белград и е свикнал да говори сръбски.
А новата литратурна норма на езика в Република Македония не беше станала негов навик и когато трябваше да каже нещо спонтанно - без предварителна подготовка, той си говореше на литературен български.
Неговата съпруга Нада (дъщерята на Стоян Мишев) на една среща в София на съпругите на държавните глави и премиери - организирана от Лени Фишер - тогава Президент на ПАСЕ, не ползваше слушалки за превод.
- Защо не ползвате слушалките за превод ? Разбирате ли български език ?- попита я съпругата на албанския президент.
- Да! Отговори тя. Той е диалект на македонския....
Референдумът за независимост на Република Македония беше с една "обтекаема" формула - За независима Република Македония с възможност да се присъедини към една бъдеща Югославия.
Но - в интерес на справедливостта, когато Милошевич покани Република Македония да се присъедини отново към остатъчна Югославия, Киро Глигоров отказа.
Когато се завърна от срещата с Милошевич, на която отказа отново да се присъедини към Югославия, стана атентатът срещу него.
Югоносталгиците се опитаха да го премахнат.
Пощенски плик издаден по повод речта на Киро Глигоров пред Съвета на Европа на 24 юни 1996г. Има и пощенско клеймо с датата на примането на Република Македония в Съвета на Европа и такова от приемането и в ОССЕ.
В момента този плик е част от моята колекция на такива плкове, отбелязващи изказвания на българи пред ПАСЕ. Забележете, че не е отбелязано на коя държава е президент Глигоров. Това е поради гръцките възражения за името на държавата.
Удостоверения за българския произход на Киро Глигоров :
(по народност - българин, от български произход, български поданик)