Пещерата на Рождество Христово и сребърната звезда указваща точното място
ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ
25 декември 2015г.
Българска Патриаршия
Днес Девата ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, понеже заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог.
(Кондак, гл. 3, от св. Роман Сладкопевец)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Вече две хилядолетия на границата между старата и новата година целият свят и цялото творение смирено притихват пред най-дивната и най-чудна от всички тайни на Божието домостроителство: раждането по плът на Божия Син и наш Спасител Господ Иисус Христос. Бог се ражда от утробата на благословената Дева, за да спаси човека от греха, тлението и смъртта, и отново да разтвори пред него затворените някога – поради непослушанието му – врати на рая. Светата Църква в този пресветъл ден пее:
"Днес се ражда Свръхестественият. Небето слиза на земята и Слънцето на правдата огрява помрачения от греха свят. Днес настъпва дългоочакваната от човечеството „благоприятна Господня година.”
(Ис. 61:2; срв. Лука. 4:19) и цялото Небесно войнство – удивено от случващото се – възпява:
„Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”
(Лука. 2:14).
 |
| Пещерата на Рождество във Витлеем и яслите |
Всемогъщият, Предвечното Слово на Отца, чрез Когото всичко е станало, се открива пред Своето творение като „Младенец повит, лежащ в ясли” (Лука. 2:10).
Самият Творец на света и на всичко съществуващо се смирява докрай, приемайки образ на раб, и се уподобява на човеци, и по вид се оказва човек (Филип. 2:7), та по този, единствено достоен за божественото Му величие начин да върне човека към извечното му достойнство и към призванието му на венец на Неговото творение. Разкривайки така и бездната на онази божествена любов, с която Той обича Своето творение (Йоан. 3:16) и която единствена покрива всичките му грехове и всяко престъпление.
Защото, както учат и светите наши отци, „ако Той не се беше въплътил и не бе пострадал в плът, и ако не беше възкръснал, и заради нас не се беше възнесъл, не бихме познали и бездната на Божията любов към нас” (Св. Григорий Паламà, Омилия 16).
Ала Божественото Откровение свидетелства, че, въпреки че Той „дойде у Своите Си”, „Своите Го не приеха” (Йоан. 1:11).
И историята на земния Му живот, както и тази на Неговите ученици и последователи и до днес, ясно показва и доказва това. На онези пък „които Го приеха, – на вярващите в Неговото име”, Той, по думите на божествения евангелист, „даде възможност да станат чеда Божии” (Йоан. 1:12).
 |
| Чудотворният мироточив образ на Господ Иисус Христос върху колона в църквата "Рождество Христово" във Витлеем - намиращ се над пещерата на Рождество |
Към това, възлюбени, сме призвани и всички ние, които и днес – в началото на третото хилядолетие от онази тиха и свята нощ на Неговото Рождество – се именуваме с Неговото име и се спасяваме в Неговата Църква. Защото, както пише св. апостол Павел, „когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението” (Гал. 4:4-5).
И нашата участ днес не е по-различна от тази на първите Негови ученици, които Сам Той беше предупредил: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят” (Йоан. 15:20).
И още: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света!”
(Йоан. 16:33).
Той – Творецът на света, Който се яви сред нас, повит в яслите във Витлеемската пещера – със смирението и любовта Си, с безгрешността и съвършеното Си послушание към волята на Отца, се оказа и победител на греха и смъртта, като отвори вратите към тази победа и за всички онези, които изповядват Неговото име и пазят Неговите заповеди (Мат. 5:19; 19:17).
 |
| Даровете на влъхвите принесени на Богомладенеца - ливан, злато и смирна, запазени от Св. Богородица Дева Мария. Манастир Св.Павел - Св.Гора - Атон |
Братя и сестри,
В усилните времена, в които продължава да живее нашият свят и днес – повече от две хилядолетия след откриването на великата тайна на благочестието (1 Тим. 3:16), – всички ние имаме още по-голяма нужда да се завръщаме всеки ден и всеки миг от своя живот към раждащия се днес Богомладенец, та укрепени от вярата си в Него и в Неговата неизменна божествена подкрепа, да черпим още и още от даром предоставените ни в Неговата света Църква благодатни сили, които единствени могат да ни помагат и да ни укрепват в нашата всекидневна борба, която – по думите на Апостола на народите – „не е против кръв и плът, а против… тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12).
И, укрепени от тази вяра и от нашата надежда, да насочим своята любов към Бога и нашите ближни: към гладните, жадните и странниците (Мат. 25:35), към обезверените и обезнадеждените, та да заслужим благословението на Отца и да се окажем верни Христови ученици и достойни наследници на Неговото царство.
Нека и днес насочим нашите мисли към святата Витлеемска нощ, към пещерата и към яслите, където се ражда Спасителят на света. Нека последваме и ние пастирите и мъдреците, които Му се поклониха, и „като въздигнем сърцата си нагоре”, заедно с цялата Негова Църква, в единомислие, с едно сърце и душа възпеем Неговото идване в света:
„Величаем Те, Жизнодавче Христе, Който днес, заради нас, се раждаш в плът от Безневестната Пречиста Дева Мария!”
(Величание на Утриннята на Рождество).
И като оставим настрана „всяка житейска грижа”, „да приемем Царя на всичко”, да направим в душите и в сърцата си място за Този, Който в този ден тихо и смирено идва сред нас, заради нашето спасение.
Поздравяваме всички наши духовни чеда в Родината и извън нея и молитвено им благопожелаваме благодатта, мирът и любовта на раждащия се днес Господ Иисус Христос, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Честито Рождество Христово!
