ПОСЛЕДНИЯТ ОТ ВЕЛИКИТЕ
Nicola Ghiuselev - Finch' han dal vino
(Don Giovanni)
Mozart, Don Giovanni,
Act I, Scene 3:
Fin ch'han dal vino
calda la testa
(Champagne
Aria)
Fin ch'han del vino calda la testa
Una gran festa fa' preparar.
Fin ch'han del vino calda la testa
Una gran festa fa' preparar.
Se trovi in piazza qualche ragazza,
Teco ancor quella cerca menar.
Senza alcun ordine la danza sia,
Chi 'l minuetto chi la follia,
Chi l'alemanna farai ballare.
Ed io frattanto dall' altro canto
Con questa e quella vo' amoreggiar.
Ah la mia lista doman mattina
D' una decina devi aumentare.
80 години от рождението на големия оперен артист Никола Гюзелев
Алфредо
Гаспони, музикален критик на италианския
ежедневник Месаджеро от 1974 до 2014, споделя
своите спомени от личния си контакт с
Никола Гюзелев.
Радио
Ватикана, 16 август 2016г.
Кое е първото нещо, което ви идва на ум, когато чуете името Никола Гюзелев и как бихте определили неговия талант?
Първото нещо е неговият глас. Мелодичен, широк и топъл бас, способен да предизвика силно вълнение. Бих го определил едновременно като певец, музикант и изпълнител. Всичко това заедно, тъй като при оперните певци от неговото поколение сякаш преобладава певеца над музиканта, или артиста, който мисли повече за гласа, отколкото за музиката, или композитора, който търси повече красотата на тембъра, отколкото експресивността.
Кой е най-силният спомен от личния ви контакт с Никола?
Първият ми спомен е от 1977 в хотел „Бруфани“ в Перуджа. Тогава бях артистичен секретар на Сагра Музика Умбра и големия художествен директор Франческо Сичилиани го бе поканил да пее "Хованщина" на Мусоргски в ролята на Досифей, заедно с Николай Гяуров, който бе в ролята на Иван Ховански. В един момент от коридора до рецепцията се появяват две високи фигури, внушителни и магнетични. Единият беше Гяуров, а другият Гюзелев. Те бяха истински спектакъл, дори само да ги гледаш. Бях много впечатлен. Нямаше никакво превъзходство или надменност. Често вечеряхме заедно с Никола, забавлявахме се и се говореше за всичко. Но други негови колеги с които съм бил заедно, говореха винаги за себе си, за техните настоящи, минали и бъдещи ангажименти, за успехите. Никола винаги беше на нивото на човека отсреща.Беше един от нас, без да изтъква своята слава.
Първото нещо е неговият глас. Мелодичен, широк и топъл бас, способен да предизвика силно вълнение. Бих го определил едновременно като певец, музикант и изпълнител. Всичко това заедно, тъй като при оперните певци от неговото поколение сякаш преобладава певеца над музиканта, или артиста, който мисли повече за гласа, отколкото за музиката, или композитора, който търси повече красотата на тембъра, отколкото експресивността.
Кой е най-силният спомен от личния ви контакт с Никола?
Първият ми спомен е от 1977 в хотел „Бруфани“ в Перуджа. Тогава бях артистичен секретар на Сагра Музика Умбра и големия художествен директор Франческо Сичилиани го бе поканил да пее "Хованщина" на Мусоргски в ролята на Досифей, заедно с Николай Гяуров, който бе в ролята на Иван Ховански. В един момент от коридора до рецепцията се появяват две високи фигури, внушителни и магнетични. Единият беше Гяуров, а другият Гюзелев. Те бяха истински спектакъл, дори само да ги гледаш. Бях много впечатлен. Нямаше никакво превъзходство или надменност. Често вечеряхме заедно с Никола, забавлявахме се и се говореше за всичко. Но други негови колеги с които съм бил заедно, говореха винаги за себе си, за техните настоящи, минали и бъдещи ангажименти, за успехите. Никола винаги беше на нивото на човека отсреща.Беше един от нас, без да изтъква своята слава.
Коя според вас е най-добрата роля на Никола Гюзелев и защо?
Най-добрата роля която съм слушал е ролята на Досифей в "Хованщина" на Мусоргски. Спомням си, че Сичилиани казваше, че двойката Гяуров-Гюзелев е идеалната за тези роли по онова време. Гюзелев пееше Досифей с една горчива и болезнена нотка, и с едно богатство от нюанси, които създаваха един прекрасен герой – горд, харизматичен, победител в своята вяра, дори когато е губещ. Не случайно, той изпълни тази роля под диригентската палка на Клаудио Абадо. Разбира се, неговия Пимен беше прекрасен и ярък, както и княз Игор на Бородин, които съм слушал на плочи. Много му подхождаше руския репертоар, но също така френския, разказите на Хофман и преди всичко в ролята на Марсел в "Хугеноти". Признавам, че във Верди не го познавам толкова, колкото в "Дон Карлос" в ролята на Филип II, съжалявам, че не можах да го чуя на живо...".
Какво ни остави човека и артиста Никола Гюзелев?
За мен беше артист, който не изпъкваше като звезда, въпреки че имаше тези артистични качества. Според мен, той беше артист, който мислеше повече за съдържанието, отколкото за показността“.
Разговорът проведе Димитър Ганчев
Никола Гюзелев и Никола Василев
Дует
на Атила и Ецио от операта “Атила” на
Джузепе Верди.
“Владей целия свят, но ми остави Италия...”
“Владей целия свят, но ми остави Италия...”
(Спектакъл на Софийската опера)
Записът е много лош, картината е размазана, костюмите странни …
… но
такова изпълнение няма как да се види
днес – не само у нас.
Чувства се дори на този любителски запис.
Имах
щастието на присъствам няколко пъти на тази постановка на Софийската опера (1983-1987г.) с Никола Гюзелев в главната роля.
Този откъс ме връща към това невероятно
изпълнение от онова време.
Това, което мога да кажа по този повод е :
Който
е слушал рева на лъвовете някога, не може да се
впечатли от мяукането на безпризорни
котки днес!
Interpreti: Giacomo Aragall, Ghena Dimitrova, Renato Bruson, Nicola Ghiuselev e Giovanna Casolla
Спектъкъл на Дон Карлос в Неапол с участието на Никола Гюзелев и Гена Димитрова, 1984г.
Любителски записVerdi Don Carlo Teatro San Carlo Napoli 1984
Dal Teatro San Carlo di Napoli, questa versione del Don Carlo di Giuseppe Verdi, diretta dal maestro Daniel Oren.Interpreti: Giacomo Aragall, Ghena Dimitrova, Renato Bruson, Nicola Ghiuselev e Giovanna Casolla