Днес честваме Апостола на българите - Св. Климент Охридски Чудотворец

Икона на Св.Климент заедно със Св.Св.Кирил и Методий, Охрид

 

Тропар

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

В "Охридската легенда" или Краткото житие на св. Климент от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан, който сам се нарича "архипастир на българите", пише изрично:

"Този велик наш отец и български светилник по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи" (Й. Иванов. "Български старини из Македония", С., 1931, стр. 316 на гръцки и старобългарски).

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ.

Св.Св.Кирил и Методий, а с тях и Св.Климент Охридски,  посрещнати в Рим от папата, носещи мощите на Св.папа Климент Римски, фреска от църквата Сан Клементе в Рим

След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч.

Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език.

Икона на Св.Климент Охридски от XIV век, вероятно от Несебър

Кондак

Твоят храм, свети, преславно духовно лекарство се показа на пристъпващите с вяра,
защото всички от различни болести избавя и всякакви душевни страсти приспива.
Ето защо, всеблажени, топло те назоваваме застъпник.

Из житието на светеца написано от блажени Теофилакт Охридски

... Когато пристигнаха при Борис, той ги прие с уважение както подобава. Попитани за станалото с тях, разказаха всичко от начало до край, без да пропуснат нещо.
Князът като ги изслуша, много благодареше на Бога, че му е изпратил такива труженици и такива благодетели на България, учители и устроители на вярата, и то не прости мъже, а изповедници и мъченици.

худ. Д.Гюдженов - Княз Борис посреща учениците на Св.Св.Кирил и Методий

Прие ги с много почит, даде им свещенически облекла, нареди да им дадат жилища, предназначени за първите му приятели, и се погрижи да имат изобилие от всичко необходимо, понеже добре знаеше, че да се връщаш с мисли към дребните телесни нужди, отвлича твърде много от богомислието.
Самият той имаше силно желание да беседва всеки ден с тях и да се учи на древни истории и светийски жития и да прочита Писанията чрез техните уста.

Но и всички, които бяха при него, по знаменит род и голямо богатство превъзхождащи другите, и те идваха при светците като деца при учители и разпитваха за всичко, което се отнася до спасението, и черпейки от тия вечнотечащи извори, сами пиеха и на домовете си даваха.„

После този същински Божий подстратег Михаил когото ние в нашето слово нарекохме и Борис, не преставаше да мисли как да даде пълна свобода на тези свещени мъже за Божието дело.

Бог му внуши тази мисъл: да отдели Кутмичевица от Котокия (в Библията Македония е наричана Китим - бел.м. Л.Т.) , като й постави за управител Домета и като го откъсне от областта на Курта, да предаде на Домета блажения Климент или по-скоро на Климента да предаде Домета.

Като го изпращаше за учител на Кутмичевица, той издаде заповед до всички жители на оная страна с ревност да приемат светеца и да му дадат всяко изобилие, да му поднасят дарове и чрез видимото пред всички, да проявят скритото в душата съкровище на любовта.

И за да ги засрами още повече, сам Борис подари на триблажения Климент три дома в Девол, снабдени изобилно с всички необходимо и със собственост на комитски род, а и в Охрид и Главеница му подари места за почивка.

Ново свидетелство за св. Климент Охридски Чудотворец, починал на 25 юли 916 г. като епископ Велички и на целия Илирик

За живота на св. Климент има редица извори на различни езици и много изследвания, обхванати в отделни библиографии.
Според "Охридската легенда" той е "родом от европейските мизи, които народът знае като българи", следователно е от българските славяни. Той е сред първите ученици на св. Кирил и Методий (от Олимп в Мала Азия до Рим) и след смъртта им продължава тяхното дело повече от 30 години в своята Родина ­ България.

От столицата Плиска св. Климент е изпратен от българския владетел св. княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица като учител на българския славянски език сред местното население, за да го просвети в християнската вяра.

Резултатът е известен: около 3500 ученици са подготвени за поддякони, дякони и свещеници, за да проповядват Христовата вяра сред новопокръстените българи.

От 893 г. до смъртта си той е епископ на български език. В науката от 150 години се спори къде е била епископската му катедра Величка, защото в титулатурата му се споменават две епархии: Тивериуполска и Величка.

В последните изследвания се предполага, че втората епископия била или в Родопите, или по реката Вардар, но няма точни данни за това.

Нов извор от Ватиканската библиотека (Ватикански кодекс № 2492 - за епископия Велеграда или Велика, Велица, Белица, днешен Берат в Албания,)  посочва два безспорни факта: седалището на св. Климент след 906 г. и датата на неговата смърт.

В документа се казва следното:

"Епископия Велаграда или Велеграда (Берат) и Канина, Северен Епир. Град в Албания, сега Берат. Епископия първо към Драчката митрополия, наричана Пулхериуполска, после Велеградска митрополия към Охридската архиепископия, а от 1767 г. към Цариградската патриаршия с митрополитски титул "Пречестен и Екзарх на цяла Албания... Епископи: 1. Филарет, неизвестно кога, 2. Серафим, също неизвестно, 3. Сергий 16 април 878, 4. Даниил, 5. Климент ­ 906 -  ­ 25 юли 916 г."

Този неизвестен досега извор показва няколко нови факта:

1. Епископ Сергий, славянин и ръкоположен от български епископ Георги, е светителствал тук, а не в Белград на Дунава, който тогава също е бил в българската държава.

2. Епископ Климент е приел Величката епископия едва през 906 г. и останал там до своята кончина.

3. За първи път научаваме точната дата на неговата смърт ­ 25 юли, докато преди това се знаеше датата на неговото погребение ­ 27 юли 916.

Новият извор има важно значение за науката. Той не само разрешава някои спорни проблеми, но ще послужи за преоценка на дискусионни въпроси от българската и общобалканската история и култура.
Сега по-ясно се разбира кога и защо св. Климент на два пъти е приемал епископски седалища, както знаехме от изворите.

Още през 893 г. той е избран от българския владетел Симеон за епископ и вероятно е светителствал в Струмица (Тивериупол) до 906 г.

Наръшкият надпис от 904 г. на каменна плоча на около 20 км от Солун очертава "Граница между ромеи и българи при Симеон".

Художник : Антон Митов, 1905г.  Зала 1 на Ректората на Софийския Университет

В "Дюканжовия" Списък на българските архиепископи пише изрично:

"Климент, като станал епископ на Тивериупол (сега Струмица - бел.м. Л.Т.)  и Велика, сетне бил натоварен от Бориса, цар на българите да надзирава и третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина и (или) Тасипият." (Й. Иванов. Български старини из Македония 1931, с. 565), а в "Охридската легенда" (Краткото житие на св. Климент), вероятно писано на български език и преведено и преработено от архиепископ Димитър Хоматиан Охридски и на цяла България, се добавя и следващото въздигане на общобългарския светител: "Климент е възведен на епископския престол, като бил поставен за епископ на целия Илирик и на владеещия тази земя български народ" (Й. Иванов 1931:318).

Тук няма да се спираме на множество други въпроси, които биха могли да бъдат поставени. Бихме могли само да насочим вниманието си към известното сведение от "Българската легенда" или Пространното житие на св. Климент, също преведено от български извори и може би допълнено от архиепископ Теофилакт Български ХI-ХII век.

Той нарича св. Климент "протос епископос тис вулгарикис глоссис".
Това би могло да се преведе по няколко начина: "пръв епископ на български език", но и като "пръв (т.е. главен) епископ на българския народ".

Вторият превод отговаря повече на смисъла и на изворите. Думата "глосса" може да се преведе и като "език", но и като език на народа, който го говори, т.е. и като "народ", както е посочено в "Охридската легенда".

Накрая, но не на последно място, защо св. Климент е известен като "Охридски", след като в най-старите извори е наречен "Велички"?

Отговорът е много ясен и недвусмислен. Българските владетели изпратили Св. Климент като учител в българската крепост Девол, дали му там три големи къщи, както и места за отдих в Главиница и Охрид.

Мощехранителницата с главата на Св.Климент от ванастира до гр.Бер (Верия) - сега в Гърция, до Солун

С тези средства и на тези предоставени места св. Климент построява манастир в чест на Св. Пантелеймон в Охрид, където обичал да се връща от Велика в усамотение и покой.

Баптистериум в църквата Св.Пантелеймон, където Св.Климент е кръщавал българите

Там със собствените си ръце подготвил гроба си, в който бил погребан на 27 юли 916 г.

Тъй като светите му мощи се пазели в създадения от него Охридски манастир и извършвали и продължават да извършват чудеса, св. Климент е известен като "Охридски чудотворец".


Ст.н.с. Трендафил Кръстанов

Църковен вестник, 25 юли 1998 г.

Посрещнахме мощи на Св. Климент Охридски в София

По повод 1100 години от успението на светеца гръцка църковна делегация начело с Негово Високопреосвещенство Г-н  Пантелеймон - Митрополит на Верия, Науса и Кампания донесе за поклонение честната глава на Св.Климент Охридски чудотворец.

На 24 ноември в 18 часа, те бяха посрещнати в Патриаршеската катедрала от Българския Патриарх Неофит, Митрополитите от Св.Синод на БПЦ, почти всички свещеници от храмовете в София и стотици християни, които участваха в тържествената вечерня отслужена в съслужение с гръцките духовници.

Сн.: http://www.pravoslavie.bg

Мощите на Св. Климент Охридски пристигат от манастира "Св. Йоан Кръстител", който  е бил някога и Атонски скит и се намира на 20 километра от град Верия, близо до Солун.

Манастирът е древен монашески център известен и почитан както заради светците, живяли в него, така и заради мощите на Св. Климент Охридски.

Сн : http://www.pravoslavie.bg

Други части от мощите на Свети Климент Охридски се съхраняват в манастира основан от Св.Климент, наречен "Св. Пантелеймон", който се намира в гр. Охрид, Македония.

Сн.: http://www.pravoslavie.bg

Според преданието главата на светеца е попаднала в гръцкия манастир "Св. Йоан Кръстител", тъй като самият светец пожелал главата му да се върне на мястото, където е постриган за монах.

(от сайта на Св.Синод)

Празник и на Софийския Университет

 По стар стил, денят на Св.Климент Охридски се чества на 8 декември.

Поради това, този ден  е празник и на Софийския Университет, чийто патрон е светецът. Това е ипразникът на неговите студенти.

От тогава не само студентите от Софийския Университет "Св.Климент Охридски" , но и всички други български студенти, честват този ден и като свой празник.

Днес малко от тях знаят защо точно на 8 декември е студентският празник.

Той е обявен за такъв по предложение на един от създателите на Университета - проф. Иван Шишманов - Първостроителят на българската култура.


Един от неговите студенти, а по-късно известен български писател - Стилян Чилингиров, съчинява и химн на Св.Климент Охридски, който да се изпълнява заедно с традиционния студентски химн "Gaudeamus".

Академичният хор на маестро Ангел Манолов, винаги го включваше в репертуара си за 8 декември.

Химн на Св. Климент Охридски

текст : Стилян Чилингиров

музика : Добри Христов

На неразделний роден край

звездата и възхода!

Чрез твоя дух народът

през цели векове мечтай.

Простор и висоти,

О, Клименте Свети!

Простор и висоти,

О, Клименте Свети!

И облак не еднаж смрачи

небето му красиво

И чашата горчива,

изпи с насълзени очи.

Но страж му беше ти,

О, Клименте Свети!

Но страж му беше ти,

О, Клименте Свети!

Самин сред хиляди тегла,

Остана неприведен

Ту първи, ту последен,

Бленува твоите дела

И тебе нощ и ден

О, Клименте свещен

И тебе нощ и ден,

О, Клименте свещен

И твоя подвиг векове

запази в родно слово.

Сега той бъдно ново

в борба за родний край кове.

Тъй, както нявга ти,

О, Клименте Свети!

Тъй, както нявга ти,

О, Клименте Свети!

На края роден верний син

Любов и блян в народа -

Изгрея веч свобода

Над Шар, над Емус и Пирин

Що ти я възвести,

О, Клименте Свети

Що ти я възвести,

О, Клименте Свети

Закрилник български бъди,

Пред светлий трон на Бога,

Та нивга изнемога

Да не усетим ний в гърди

Моли се пресвети

за нази сявга ти!

Моли се пресвети,

за нази сявга ти!

20 юли 1916г.

Църковен вестник, бр.29, 29 юли 1916г.