125 години от кончината на Д-р Георги Атанасович (1821-1892г.)

Д-р Георги Атанасович -
Първият български Министър на народното просвещение

Д-р Мария Тошева

Д-р Георги Атанасович е роден на 22 март (10 март - стар стил), 1821г. в гр. Свищов.

Завършва училището на Емануил Васкидович в града, след което е изпратен да продължи учението си при Теофил Каирис на о. Андрос. 

Теофил Каирис

След закриването по искането на църквата на училището на Каирис, Георги Атанасович продължава образованието си в гимназията в Атина.

Там, заедно с други български ученици образуват културно-просветен кръжок “Македонско дружество” имащ за цел освобождаването на България.

В дейността на кръжока е посветен и Раковски.

Завършил с отличие гимназията в Атина през 1841г., младият Георги Атанасович се завръща в Свищов.

Родителите му правят всичко възможно да го изпратят да продължи образованието си.

Запазени са няколко писма на блестящ френски език на Георги Атанасович до сръбския княз Александър Караджорджевич, с които младежът моли да му бъде отпусната стипендия за да следва медицина в Сорбоната в Париж.

Средствата са отпуснати!

(Материали за историята на българския народ в архива на Сърбия. (на сръбски език), Балканолошки институт САНУ и Архив Србиjе, Београд, 1987г.)

Писмо на Георги Атанасович до сръбския 

Княз  Александър Караджорджевич

                                                                                              Превод : Д-р Лили Панова

Принце,

Георги Атанасович, роден от Свищов в България, има честта да представи на Ваше Височество,че пристигнал в Атина да довърши своето образование,той е дошъл вследствие протекцията на няколко души, изучаващи медицина в Париж.

 Преносителят на писмото с препоръките за турския посланик, пристигна за съжаление в момент, когато посланикът беше отзован и очакваше своя приемник и затова не можа впрочем нищо да се постигне.

Той най-малкото е успял, въпреки дълбокото притеснение, да завърши своята първа година в курса по медицина,но сирак по баща,без надежда за подкрепа от никаква друга страна,той се бои в момента,че ще бъде заставен да прекъсне обучението си и дори ще му липсват необходимитесредства за завръщане у дома.

Той се обръща към щедростта на Ваше Височество,защитника на сръбската нация,да удовлетворите неговата настоятелна молба със същата благосклонност, която правителството на Ваше Височество дава на младите сръбски студенти, изучаващи право в Париж в този момент.

Той ще се постарае в края на своето обучение да представи пред Ваше Височество,дипломата която е получил,като свидетелство за усърдие, успех и добра работа,които той ще засвидетелства на сръбската нация,на която той гледа като на своя Родина с благосклонност.

Протекцията на Ваше Височество, Принце, е единствената надежда. Той е в непрестанно очакване на резултат,иначе ще се чувства изгубен.

Нека Ваше Височество благоволи да приеме израза на привързаност и на дълбоко уважение на този,който има честта да бъде

Ваш най-скромен, най-покорен и много верен служащ

Георги Атанасович

10-ти септември 1844г.

Оригинал АС, МИД В Ф IV бр.262/1844

Материали за историята на българския народ в архива на Сърбия. (на сръбски език), 

Балканолошки институт САНУ и Архив Србиjе, Београд, 1987г. - стр. 145 - 146

Писмо на Георги Атанасович до сръбския Княз

Александър Караджорджевич

                                                                                                             Превод : Д-р Лили Панова

Принце,

Трябва да изразя своята дълбока признателност на Ваше Височество, за помощта ,която Сръбското правителство ми отправи по ваше разпореждане,а също за надеждата която ми беше дадена,че тази помощ ще продължи.

Благодарение на този акт на благотворителност и щедрост,аз можах да удовлетворя необходимите разходи,наложени на студентите от Факултета по медицина.Също така преминах с 15 през този месец,смея да кажа с успех изпита от първата година от моя курс по медицина,като го потвърждавам със сертификат от секретаря на факултета,който имам честта да поставя пред погледа на Ваше Височество.

Бих искал Вие да видите в моето усърдие,възползвано от вашата добрина,доказателството за моята привързаност към Вашата персона и готовност един ден да посветя в служба на Вас плодовете на моето обучение.

Благоволете, Принце, да приемете израза на искрена признателност и дълбоко уважение с които аз

Оставам на Ваше Височество

Най-скромния, най-привързан и много верен служащ

Атанасович Георги

Париж, 25-ти януари 1845г.

Ул. Сен Жак №225

Оригинал АС, МИД В Ф I-ви бр 112/1845

Материали за историята на българския народ в архива на Сърбия. (на сръбски език), Балканолошки институт САНУ и Архив Србиjе, Београд, 1987г. - стр. 155-156

ФАКУЛТЕТ ПО МЕДИЦИНА ПАРИЖ                           

Ние, долуподписаният Секретар на Факултета по Медицина в Париж, удостоверяваме че господин Атанасович, Георги взе четири записвания и положи 1-ви изпит с оценка - много добър и че в оценката за този ученик не е направен нито един неодобрителен доклад.

 Париж,21-ви януари 1841г. 

 М.П Факултет по медицина Париж

 /подпис нечетлив/

Материали за историята на българския народ в архива на Сърбия. (на сръбски език), 

Балканолошки институт САНУ и Архив Србиjе, Београд, 1987г. - стр. 156

Писмо на Георги Атанасович до Сръбския 

Княз Александър Караджорджевич

                                                                                                       Превод : Д-р Лили Панова

Принце,                                                                   

Щедрата поддръжка на Сръбското правителство ми позволява да се надявам ,че няма да ме изостави до момента на завършване на моето образование.

Средствата, които ми бяха предоставени за да продължа медицинското изкуство,не бяха съвсем достатъчни, за да задоволят всички нужди ,каквито изисква такова обучение.

В резултат на това, се намирах много пъти силно притиснат от дълбоко затруднение,защото трябваха пари за да се платят правата за записване и за изпитите,които Факултетът по Медицина в Париж налага на всеки студент, да се закупят трупове за дисекции, да се заплати на частните учители по оперативна медицина,за се набавят учебници без които не може и накрая да се търси начин за защита от всички опасности ,които носи подобно обучение.

 Трябваше впрочем за всичко това да удвоя усилията и да направя много икономии.

За да направя моя докторат ми е необходимо още малко време.Ще завърша през идния месец юни.

Остава ми да положа моя пети и последен изпит и да защитя тезата си.И така,за да успея във всичко това аз трябва да депозирам в Бюрото на Факултета следната сума:

5-ти изпит.........................................30 франка

Теза...................................................65 франка

Права за отпечатване на диплом....100 франка

Защита на Теза..................................100 франка

За необходимите инструменти........200 франка

Общо 495 франка

Ето защо, Принце, аз отново моля настойчиво за помощ от Сръбското правителство,понеже То пожела да удостои със своята протекция един млад българин,който не знае как да изрази своята признателност и своите чувства, както и тези на страната си.......!

Ще се постарая в най-скоро време да представя на Ваше Височество дипломата си, придобита като свидетелство за старание , успехи и добра работа, посветени на Сръбската нация,на която гледам като на своя Родина,взела ме под своето покровителство.

Нека благоволи Ваше Височество да приеме израза на привързаност и на дълбоко уважение на този ,който има честта да бъде Ваш

Най-скромен,най-покорен и много верен служащ

Атанасович Георги

Париж 1/13-ти март1848 г.

 Ул.Франк Буржоа, Сeн Мишел №5

Материали за историята на българския народ в архива на Сърбия. (на сръбски език), 

Балканолошки институт САНУ и Архив Србиjе, Београд, 1987г. - стр.230 - 231 
 

(Документът от второто издание на книгата "Свищовски родови хроники" на д-р Мария Тошева.)

На 17 юни 1848г. д-р Атанасович защитава своята докторска теза

“Маточната хеморагия, свързана с отлепването на плацентата наблюдавана в последната фаза на бременността и по време на акуширане”.

На корицата на неговия докторат има следното посвещение :

На светлата памет на моя баща – вечна скръб! 
 

На моята майка - Велика Атанасиевна – почит, признателност и синовна обич! 
 

На моите братя и сестри – искрена привързаност и братско приятелство! 

 

Още на следващата година д-р Атанасович е назначен за токсиколог в Букурещ. 
 

Той е първият съдебен лекар в Румъния. 
 

През 1856г. Д-р Атанасович се включва в Добродетелната дружина и поради безспорната му почтеност е избран за неин касиер. 
 

През същата година, френският лекар Карол Шарл Давила го кани в своя екип във Националното медицинско училище на Румъния, а от 1861 до 1869г.той е професор, основател и ръководител на катедрата по съдебна медицина и токсикология. 
 

През този период той издава трудове по съдебно-медициннска експертиза, устройството на детските болници, отравянето с арсеникова киселина, трудове по епидемиология и хигиена.....Не забравя и родния си град! 

 

През 1860г.той „нарежда диетата“ т.е.учебната програма на свищовските училища, защото не остава далеч от националните борби на своя народ, които подпомага според възможностите си. 

През 1861г.е сред основателите на българското читалище в Букурещ „Братска любов“, на Българското книжовно дружество (сега БАН) където първоначално е дописен член, а след това редовен член. 

 

През 1869г.след конфликт с проф. Давила, проф. д-р Георги Атанасович остава само почетен професор и то под голям обществен натиск, но без катедра.

Същата съдба сполетява и другия български професор-хирург Д-р П. Протич.

Д-р Георги Атанасович е основател и подпредседател на румънското Научното медицинско дружество през 1863г., член на румънския Висш медицински съвет от 1862 до 1879г. 

По време на Кримската война той лекува руските войници в Румъния, а в Руско-турската война 1877-1878г.се включва като военен лекар на румънските войски и участва в откриването на военната болница в Свищов. 

 

На 21 ноември 1867г. младият тогава Христо Ботев се обръща към д-р Атанасович с молба да му даде пари за път, за да се върне да следва в университета.

„Приех две жълтици“ е записал Ботев по този повод в писмо, което се пази в архива на Николай Павлович. 

 

До господина д-ра Атанасовича, 

члена на „Добродетелната дружина”.

Господине докторе!

Като следвахъ образованието си въ Одеса, лани всрѣдъ зима получавамъ писмо отъ застарѣлия си безъ време баща Ботя Петкова, който съ двадесеть и петь годишного си учителствуване въ Калоферъ едвамъ е могълъ да прехраня до сега семейството си, писмо, което като прочетохъ, принудихъ се да се уволня, та, като първороденъ синъ, да отида да чуя последнята воля бащина, а главното — да поддържа изпадналото ни семейство. 

Но като отидохъ и поехъ учителската длъжность на баща си, той съ божия воля полека-лека се пооправи и готовъ бѣше да захване длъжность та си пакъ, ако калоферци, кои помнятъ заслугитѣ му, не му опредѣлиха малка една пенсия, съ която той, както и да е, ще може да се пригледа. 

А азъ, както и баща ми, като имамъ предъ очи не само семейството ни, но и цѣлото ни злочесто отечество, съ родителска благословия и съ надежда, че родолюбивитѣ български синове ще ми помогнатъ, решихъ се да отида да свърша започенатото въ университета. 

Но като нѣмамъ срѣдства за това, дору и за пѫтни разноски, и като малцина въ Букурещъ познавамъ, които да ми помогнатъ, то приимамъ честь да се обърна съ молба къмъ Васъ, като членъ на „Добродетелната дружина”, да благоволите да се помогне на единъ беденъ ученикъ, който ще бѫде както Вамъ, тъй и на „Добродетелната дружина”, твърде признателенъ.

1867, ноемврий 21

Букурещъ

                       Христю Б. Петковъ

Приехъ 2 жълтици. 

X. Б. Петковъ

 

Като член на Добродетелната дружина, той се застъпва за отпускане на помощи за образованието на Драган Цанков, Николай Катранов, Теодоси Икономов, Петър Ангелов и много други.

След Освобождението д-р Атансович е избран за Министър на народното просвещение в първото българско правителство на Тодор Бурмов (Указ №44 от 26 юли 1879г.). 

Първото българско правителство

 

Като министър той издава постановления за задължителното образование на девойките – до 13г.и на младежите – до 15 годишна възраст, въвежда изучаването на български език в училищата като задължителен, отпуска средства за учебната база (Указ №127/29.08.1879г. И Указ № 191/ 14.09.1879г.)

На всички заслужили учители с Указ № 213/14.09.1879г.се отпускат парични помощи, а на вдовицата на стария учител от Възраждането Емануил Васкидович - еднократна помощ от 600 франка(Указ № 55 /10.10. 1879г.).

Въвежда хигиенни правила за училищата. За свой сътрудник като министър д-р Атанасович привлича Д-р Константин Иречек, който по-късно го наследява на министерския пост.

Д-р Атансович е и депутат в Първото Велико Народно събрание. След оставката на кабинета на Тодор Бурмов на 24 ноември 1879г. Д-р Атанасович поема нова функция - ръководи Третия медицински съвет в Българското княжество и подпомага създаването на „Медицинското училище“. 

 

През 1884г. създава „Санитарният закон“, който увеличава броя на болниците с 20 и намалява двойно големината на участъците, които те обслужват. Подпомага реализирането на дарението на Димитър Хадживасилев за създаване на Търговска гимназия в Свищов, като донася от Букурещ 2000 жълтици за първоначалните разходи по строителството.

Д-р Атанасович е женен за гъркинята Паулина - Атанасович и има трима сина и една дъщеря. Завърнал се в Букурещ през 1890г. Д-р Атанасович влиза в остър конфликт със семейството си поради финансови въпроси свързани със завещанието на Д-р Никола Василиади от Габрово. Румънското правителство оспорва завещанието и завещаната сумата е преведена на Евлоги Георгиев и Д-р Атанасович.

Тогава Д-р Атанасович коректно превежда своята част от сумата на Евлоги Георгиев - за построяване на училище в родния град на Василиади – гр. Габрово, каквато е била волята на дарителя. 

По този повод вторият от синовете му Владимир Атанасович– румънски адвокат, политик и сенатор, пред своя братовчед Петър Нейков заявил, че не желае да има нищо българско и ако дори в малкия му пръст има нещо българско би го отрязал.

През 1891г. поради конфликта със семейството си, д-р Атанасович напуска Букурещ и къщата си в центъра на румънската столица на ул. Батистеи, построена през 1888г. с 25 стаи, салон и седем бани и се завръща в Свищов – в бащината си къща, където приема за преглед безплатно роднини и съграждани. 

Настанява се в стаята гледаща към домашната градината, като отклонява предложението на роднините си Кодови, да се настани в далеч по-луксозни условия в тяхната къща, срещу градската градина.

В неговото посрещане се включват и роднините му д-р Черневи и Абаджиеви.

Умира на 9 март (26 февруари - стар стил), 1892г.

Погребан е с държавни почести от правителството на Стефан Стамболов - от северната страна на Съборната църква „Св. Троица“.

Пратеник на Министър-председателя на погребението е министър от неговия кабинет, духовата музика на русенската дунавска флотилия и военна част отдават почести на бележития държавник, заедно с цялото свищовско духовенство. 

Некрологът на Д-р Атанасович от семейството му е публикуван в румънския вестник “Воинта Национала – Диар Национал-либерал” в събота- 29 февруари /12 март 1892г. :

Скърбящите Паулина Атанасович, Мария Петрони, Атанасий и Ефросина Атанасович, Владимир и Петър Атанасович с дълбока болка обявяват на приятели и познати за смъртта на многообичания съпруг, баща и тъст д-р Георги Атанасович,

починал в Свищов на 26 февруари 1892 г.

Некролог публикува и вестника на Стамболов - “Свобода”.

В бр. 752 от 28 февруари 1892г. във вестника “СВОБОДА”:

Д-РЪ ГЕОРГИ АТАНАСОВИЧЪ

Онзи ден, в сряда вечер, се помина в Свищов познатия на всички патриот Д-р Атанасович, който правеше чест на първото българско министерство.

 Покойният доктор принадлежи на една от най-почтените, а в същото време и най-скромните фамилии в града Свищов. 

Той беше един от първите българи, които видяха Франция и бляскавия Париж. 

Той свърши там медицинските си науки, взе си докторската диплома и се върна в Румъния, по времето на Кримската война. 

Понеже не можеше да влезе в родния си град, той стана доктор на тогавашните руски войски в Румъния и след оттеглянето им се засели окончателно в Букурещ, където имаше една многобройна и важна българска колония. 

Казваме важна, защото по онова време българският елемент, по богатството си и интелигенцията си играеше първа роля в Румъния. 

Сега всичките тия българи – търговци, индустриалци, са порумънчени, но много от техните синове заемат първите постове в държавата. 

Д-р Атанасович, не само не измени на народността си, но беше един от малцината патриоти, които се стараеха да запазят българската народност в Румъния.

 Той е бил член, а може би и душата на всичките дружества, които са се съставяли с народни, а може би и с благотворителни цели и кесията му е била всякога отворена както за тия народни, така и за всички благотворителни дела. 

Високопоставени лица са се изказвали за него, че той е бил най-без-интересния (безкористен) човек, когото те са виждали в живота си.

В Букурещ, Д-р Атанасович напредна твърде бърже. Ученик от Парижкия факултет, добродушен, трудолюбив, милостив, изкусен в занаята си, той имаше всичките качества за напредването на един доктор. 

Той стана популярен във високото тамошно общество, доктор на първите Букурещки фамилии и професор в медицинското училище. 

От всичките крайдунавски градища ходеха в Букурещ, за да се церят при него. В такива обстоятелства се разбира, че той напредна бърже и материално. По разни семейни причини обаче, той умря в Свищов усамотен и сиромах, у ръцете на старата си сестра, но благодарен. 

Много наши доктори сега в България дължат кариерата си на покойния Д-р Атанасович и на неговия събрат и приятел Д-р Протич - тоже професор в Букурещкия медицински факултет. Чрез влиянието си при княз Куза, тия двама патриоти бяха изработили да се приемат и български стипендианти в тамошното медицинско училище и много от нашите българчета се възползваха от това голямо благодеяние на румънското правителство. 

Тия българчета бяха в същото време стълбовете на народната ни идея в Букурещ, както и по цяла Румъния. 

Когато щеше да се съставя първото балгарско министерство, Княз Александър повика Д-р Атанасовича, за Министър на Просвещението. 

Всякога готов да служи безинтересно (безкористно- б.а. МТ) на България, благородния тоя патриот, напусна катедрата си в Букурещ, отказа се от пенсията, на която имаше всичките права от безбройната си клиентела и отговори с преданост на поканата, която му беше изпратил първият български княз. 

Без кипението на тогавашните политически страсти, кипение, което днес сме в състояние да оценим хладнокръвно и безпристрастно, няма съмнение, че Д-р Атанасович можеше да принесе голяма полза на учебното наше дело, понеже познаваше добре училищната организация на Франция и Румъния.

Във всеки случай покойният доктор заслужава дълбока признателност от Отечеството си, понеже той е един от редките патриоти, които са му служили от близо и от далеко, с идеална преданост и безинтересност (безкористност- б.а.). 

Разсадницата на български доктори, която се дължи на него и на Д-р Протича, както го казахме по-горе, принесе на Отечеството ни такива големи услуги, които и най-големия патриот може да има щастието да принесе. Тая само услуга, ще увековечи името му в нашата история, която е вкоренила дълбока признателност в сърцата на всички, които той е облагодетелствал. 

Вечна му памет!