Васил Зафиров
Полейте гробовете
Под стража, до черни гробове без кръст
каторжника - мъртъв заровихме.
Напразно кънтеше коравата пръст:
Полейте гробовете!
По пътя към лагера, в летния зной
ридаехме ние - суровите.
А мъртвите викаха там без покой:
Полейте гробовете!
ридаехме ние - суровите.
А мъртвите викаха там без покой:
Полейте гробовете!
И всяка нощ някой ни буди от сън
със писъка тъжен на совите.
Душите на мъртвите бродят навън.
Полейте гробовете!
със писъка тъжен на совите.
Душите на мъртвите бродят навън.
Полейте гробовете!
Земята ни - гробница цяла е тя.
Ръждясаха в нея оковите.
Излезте със свещи! Носете цветя!
Полейте гробовете!
Ръждясаха в нея оковите.
Излезте със свещи! Носете цветя!
Полейте гробовете!
От мъртвите бяга палачът презрен.
Треперят от страх октоподите.
Излизайте! Ражда се светлият ден!
Полейте гробовете!
Треперят от страх октоподите.
Излизайте! Ражда се светлият ден!
Полейте гробовете!