Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча“ : Договорът за приятелство с България е естествена последица от историческите процеси.

„В Дебр соществует една велика обител, називаемая Буйгор, т.е. храм „Святаго Предтеча и Крестителя Йоана”, болгарски „хожат” — ту има от 15 до 20 калугери, безпрестанно служи се Богу безкровная жертва.

Тая обител е зидана от царя Самоила Болгарскаго, кой е населил град Преспа, а днес е село заборавено.

По отпадении болгарскаго царства тая обител опустила се и разорила се до основание, после обновена от многотрудних монахов.“

     Йордан Хаджиконстантинов-Джинот 

 (По време на църковните борби между екзархисти и патриаршисти през 19 век, този манастир се присъединява към Българската Екзархия)

Изявление на монашеското братство на Бигорския манастир Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча“ до Дебър.

Договорът за приятелство с България е естествена последица от историческите процеси.

Бигорска обитель: 

Договорот за пријателство со Бугарија е природна последица на историските текови

 

"Колку е убаво и колку е мило

 кога браќата живеат заедно!"

 ( Псалм 132)

 

За Договорот за пријателство помеѓу  Р. Македонија и Р. Бугарија

Източник :

http://bigorski.org.mk/stavovi/za-dogovorot-za-prijatelstvo-pomegju-makedonija-i-bugarija/

19 јули/1 август 2017 лето Господово

Оградувајќи се однапред од каква било партиска и политичка припадност, наклонетост, протежирање нечија страна и сл., како монашко братство кое повеќе од 20 години верно ѝ служи на светата Македонска православна црква – Охридска архиепископија и на Татковината Република Македонија, би сакале и ние јавно и транспарентно да го искажеме нашиот став во поглед на Договорот за пријателство, добрососедство и соработка меѓу Република Македонија и Република Бугарија.

Бидејќи пропагандните отрови вбризгувани во поединечната и колективна свест на македонскиот човек и народ од територијата на денешна Р. Македонија во текот на скоро еден век полека го губат своето погубно дејство, настапи време кога можеме слободно да го кажеме своето мислење за некои важни државни прашања, но и без страв и фрустрации да погледнеме во нашето национално минато и да дознаеме дека македонската самобитност и државност се крепат на подвигот и крвта на недобројните наши родољупци и херои на слободата.


Лесниот и нецензуриран достап на историските извори денес, ни овозможува да проѕреме длабоко во историскиот бит на Македонецот, непосредно, лично, без никакви идеолошки призми и матрици. Затоа, крајно време е со здрави и трезвени очи да погледнеме во блесокот на нашата сјајна историја, која самата по себе, без никакви додавки, криења, извртени толкувања и сл., нè прави да бидеме горди Македонци, достоинствени носители на европските цивилизациски придобивки.

Меѓутоа, културниот идентитет и националната посебност, колку и да звучи парадоксално, подразбираат и заедништво и испреплетеност со други идентитети и посебности. Пример за таква историска симбиоза се македонскиот и бугарскиот народ.

Таа вродена вековна близост се пројавува во многу значајни сегменти од општественото живеење: јазик, фолклор, култура, настани, дејци… Впрочем, да не заборавиме и дека нашите два народа имаат една цивилизациска лулка, заеднички крштелен купел – имено, мисијата на Светите Браќа Кирил и Методиј и особено на нивните свети ученици, покрстувањето за време на Светиот Рамноапостолен цар Борис-Михаил и почетокот на заедничката писменост.


Тоа ни дава право, или подобро кажано, обврска да го негуваме тоа духовно сродство и близина, без притоа, се разбира, да се негираме и омаловажуваме едни со други во нашите културни особености.

 Всушност и брат со брат се разликува, и семејство со семејство, и град со град, и област со област, и говор со говор…

Но, не смееме да дозволиме различностите да станат главниот фактор во нашите меѓусебни односи и причина за омраза и раздор.

Напротив, многу повеќе се нештата што нè обединуваат, а и самите различности треба да ги гледаме како наследство од нашето заедничко суштествување.

Врз основа на ова, сметаме дека Договорот за пријателство, добрососедство и соработка меѓу Република Македонија и Република Бугарија, чиј зародиш треба да го лоцираме уште во почетоците на независната и самостојна македонска држава, е природна последица на историските текови.

 Тој просто не е само потпис на една влада и премиер и друга влада и премиер, туку логичен и ненаметлив исход на културните и општествени збиднувања во двете држави.


Според наше мислење, договорот е срочен во духот на европското право, без двосмислени политички фрази, без никакви навреди, потценувања или превагнувања на едната или другата страна. Дополнителен аргумент за неговата полезност е и суштинската потреба да се има најблизок соработник и сосед пријател, особено за дејствување во меѓународно поле. Во контекст на ова, сметаме за потребно да потсетиме дека Р. Бугарија беше првата земја што ја призна Р. Македонија и што изврши дипломатско влијание за Русија да ја признае.

Исто така, таа беше земјата што значително помогна Македонија да не дојде до финансиски крах, кога во 1994 година беше воведено трговско ембарго кон нашата држава. Дополнително, посебно значаен факт е тоа што во договорот заедничката историја се јавува не како јаболко на раздорот, ами како мост кој „ги поврзува двете држави и нивните народи“.


Замолувајќи ги сите читатели нашиот став да не биде злоупотребен за политички цели и надмудрувања, ќе завршиме со краткиот, но многу длабок и прекрасен псалм на светиот цар и пророк Давид за благословената братска љубов:

Колку е убаво и колку е мило кога браќата живеат заедно!

Тоа е како миро врз главата што се лее по брадата, брадата Аронова, што се лее по полите од одеждата негова;
како роса ермонска, која паѓа на горите Сионски, зашто Господ дал благослов и живот вечен (Псалм 132).

Монасите и монахињите заедно со нивниот Старец, Архимандрит Партениј,
од Свештениот Бигорски манастир.

Изявление на монашеското братство на Бигорския манастир Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча“ до Дебър.

Архондарикът на манастира. Централният портрет е на Игумена на Зографския манастир Арх. Анатолий, замонашен първо в Бигорския манастир.

 

 

Договорът за приятелство с България е естествена последица от историческите процеси.

“Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!" 
(Псалм 132)

Ограждайки се отнапред от каквато и да била партийна и политическа наклонност и заемане на нечия страна, като монашеско братство, което повече от 20 години служи на светата Македонска православна църква - Охридска архиепископия и на Родината - Република Македония, бихме искали и ние ясно и открито да изкажем нашето виждане за Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Македония и Република България.

Макар пропагандните отрови да са просмукани от близо един век в личното и колективното съзнание на македонския човек и народ от територията на днешната Република Македония, те полека губят своето пагубно действие и настъпи време, в което можем да кажем какво мислим за някои важни държавни въпроси, без страх да погледнем към нашето национално минало и да разберем, че македонската самобитност и държавност се крепят на подвига и кръвта на неизброимите наши родолюбци и герои на свободата.

Лесният и нецензуриран достъп до историческите извори днес ни дава възможност да прозрем дълбоко в историческия бит на македонеца - непосредствено, лично, без никакви идеологически призми и матрици.
 
Затова, крайно време е със здрави и трезви очи да погледнем в блясъка на сияйната история, която сама по себе си, без никакви додавки, криения и извратени тълкувания ни прави да бъдем горди македонци, достойни носители на европейските цивилизационни придобивки.

Културната идентичност и национална самостоятелност, колкото и да звучи парадоксално, включват в себе си и преплетеност с други идентичности и самостоятелности.

Пример за това е историческата симбиоза между македонския и българския народ.

Тая вродена близост се проявява в много значими сегменти от обществения живот: език, фолклор, култура, обичаи, дейци...

Впрочем, да не забравяме, че нашите два народа имат една цивилизационна люлка, общ кръщелен купел - именно мисията на Светите братя Кирил и Методий и особено на техните свети ученици, покръстването във времото на Светия Равноапостолен цар Борис-Михаил и началото на общата ни писменост.

Това ни дава право, или по-точно казано, задължение да почитаме това духовно родство и близост, без при това да неглижираме или омаловажаваме нашите културни особености.
Всъщност и брат със  брата се различава, и семейство със семейство, и град със град и област с област и говор с говор...


Но не се осмеляваме да позволим различията да станат главния фактор в нашите междуличностни отношения и да станат причина за омраза и раздор.


Напротив - много повече са нещата, които ни обединяват, а и самите различия трябва да приемеме като наследство от нашето съвместно съществуване.
Въз основа на това, смятаме, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Македония и Република България, чийто зародиш трябва да поставим още в наченките на независимата и самостоятелна македонска държава, е естествена последица от историческите процеси.

Той не е просто подпис на едно правителство и премиер и друго правителство и премиер, а логична и неотменима последица от обществените процеси в двете държави. 
 
Според нас, договорът е в духа на европейското право, без двусмислени политически фрази, без щети, подценявания и пренебрегвания на едната или другата страна.

Допълнителен аргумент за неговата полезност е и насъщната нужда да имаме най-близък сътрудник и съсед приятел, особено за действията на международното поле.

В контекста на това, смятаме за потребно да подсетим, че Р. България беше първата страна, която призна Р. Македония и упражни дипломатическо влияние и Русия да я признае.

Също така, тя беше страната, която значително помогна Македония да не дойде до финансов крах, когато през 1994 година беше въведено търговското ембарго върху нашата държава.

Допълнителен, но особено значим факт е, че общата история се явява не като ябълка на раздора, а като мост, който "свързва двете държави и техните народи".



Молим всички читатели, нашата позиция да не бъде използвана за злоупотреба за политически цели и надговаряния.

Ще завършим с краткия, но много дълбок и прекрасен Псалм на светия цар Давид за благословената братска любов:

“Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!

То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада,

                        брадата Ааронова,

който се стича по краищата на одеждата му;

като роса ермонска, която пада на планините Сионски,

защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.”                  

                                    (Псалм 132)                      
                                                                                

Монасите и монахините, заедно с техния Старец, Архимандрит Партений от Светия Бигорски манастир

Снимките са от сайта на манастира.

 

 

Архимандрит Анатолий Зографски - Игумен на българския манастир "Св.Великомъченик Георги Зограф" на Светата гора Атонска ,

(р.1765г с. Лазарополе, Дебърско от рода Жунгуловски  - +22 юни 1848г. Зографски манастир) носител на руските императорски ордени  : Св.Владимир, Св.Анна и Златен кръст