Страници

27 май 2017

ПОКЛОНЕНИЕ ПРЕД ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА - ЛАГЕРА "БЕЛЕНЕ" НА ОСТРОВ ПЕРСИН










Васил Зафиров

Полейте гробовете 


Под стража, до черни гробове без кръст
каторжника - мъртъв заровихме.
Напразно кънтеше коравата пръст:
Полейте гробовете!

 
По пътя към лагера, в летния зной
ридаехме ние - суровите.
А мъртвите викаха там без покой:
Полейте гробовете!

И всяка нощ някой ни буди от сън
със писъка тъжен на совите.
Душите на мъртвите бродят навън.
Полейте гробовете!

Земята ни - гробница цяла е тя.
Ръждясаха в нея оковите.
Излезте със свещи! Носете цветя!
Полейте гробовете!

От мъртвите бяга палачът презрен.
Треперят от страх октоподите.
Излизайте! Ражда се светлият ден!
Полейте гробовете!



Аспарух Панов: 25 години от приемането на България в Съвета на Европа












Аспарух Панов: 25 години от приемането на България в Съвета на Европа
07.05.2017





След като вече отбелязахме 10 години от членството на България в ЕС и 90 години от учредителното събрание на Българската секция на Паневропейския съюз, това е третата юбилейна годишнина с огромно значение за проевропейската ни външна политика.

Съветът на Европа е основан от десет държави на 5 май 1949 г. в Страсбург като първата европейска организация от държави след Втората световна война. На 13 юли 1950 г. към него се присъединява и ФРГ.

Основната цел на проекта е посветена на развитието и съхранението на принципите на правовите държави в Европа. В продължение на 40 години Съветът на Европа по разбираеми причини е ориентиран към Западна Европа. След падането на Берлинската стена, сътрудничеството с реформиращите се държави от Централна и Източна Европа и приобщаването им към организацията се превръща в политически приоритет.



Погледнато от дистанцията на времето, членството ни в Съвета на Европа бе първият ни сериозен външнополитически успех след 1989 г. България бе третата по ред бивша комунистическа държава, приета още през 1992 г. в тази толкова авторитетна международна организация, непосредствено след Унгария (1990) и Полша (1991). Без съмнение това бе изключително висока оценка за коренната промяна във външната ни политика и за излизането ни от дълбоката международна изолация, в която се намирахме по време на комунистическия режим.

Първите нови страни членки след нас – Естония, Литва, Словения, Словакия, Чешката република и Румъния бяха приети през 1993 г. Тази политика на присъединяване се възприе като началото на оформянето на нова посткомунистическа Европа. Като погледнем, че днес страните-членки са вече 47, можем спокойно да кажем, че ако за ЕС успяхме да хванем последния влак, то за Съвета на Европа успяхме да се качим още в първия…
Аспарух Панов поздравява Хелмут Кол в ПАСЕ

Анализирайки високите политически изисквания за членство в Съвета на Европа, свързани с политическия плурализъм, с провеждането на свободни многопартийни избори, с гарантирането и спазването на човешките права, с осигуряването на свободата и независимостта на медиите и с привеждането на вътрешното законодателство към европейските стандарти, няма никакво съмнение, че основната заслуга за членството ни бе на Съюза на демократичните сили.

СДС не само спечели парламентарните избори през 1991 г. и президентските – през 1992 г., но успя да впечатли международната общност с модерната си проевропейска политика.

Още в началото на 1992 г. по предложение на правителството на СДС бе създаден координационен съвет по участието на България в дейността на Съвета на Европа, в който членове координатори бяха представители на всички заинтересовани институции.

Аспарух Панов - Ръководител на българската делегация в ПАСЕ  по време на  дебатите в Асамблеята по приемането на България в Съвета на Европа


Веднага след приемането ни през май бе приета и национална програма за участието на страната ни в дейността на организацията.
Всяка година тази програма се актуализираше и приемаше отново от правителството.

У нас непрекъснато се провеждаха експертни срещи, семинари и кръгли маси по различни проблеми. Особено важни бяха въпросите по привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, която 36-то Народно събрание ратифицира на 31 юли 1992 г.

Тъй като имах високата чест да бъда първият ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), сигурно ще бъда пристрастен в оценките си, но според мен най-голямо политическо значение от всички структури на Съвета на Европа има(ше) точно ПАСЕ.
В нея дискусиите и обмяната на мнения са напълно свободни и не страдат от условностите на дипломацията. Тук всеки депутат се представя преди всичко със своите политически възгледи, а след това с националната си принадлежност.

В ПАСЕ работят заедно депутати, които могат да бъдат и управляващи, и опозиция в собствените си страни и никой не ги задължава да защитават действията на правителствата, които управляват в момента. Както във всеки парламент, така и тук основната дейност се осъществява в политическите групи (през 1992 г. те бяха 5 – християндемократи, консерватори, социалисти, либерали и обединени леви) и в голям брой постоянни и временни комисии и подкомисии.

Правомощията на ПАСЕ да разследва, препоръчва и консултира имат значителна тежест в контекста на цялата европейска политика. Европейският парламент и Европейският съюз като цяло, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и други международни институции често се позовават на данните, резолюциите и препоръките за общоевропейски конвенции на ПАСЕ, особено в областта на човешките права, на правното и културно сътрудничество.


Едни от най-важните теми, по които работехме през 1992 – 1994 г., бяха положението на Балканите и войната в бивша Югославия, проблемите на ембаргото срещу Сърбия и Черна гора, усъвършенстването на механизма на контрол върху спазването на конвенцията за човешките права, сигурността на атомните електроцентрали в бившите комунистически страни, парламентарния контрол върху Европейската банка за възстановяване и развитие, необходимите промени в статута на Съвета на Европа, както и приемането на нови страни членки на организацията.

Голямо постижение за нас бе признаването на Македония от Съвета на Европа чрез даването ѝ на статут на специален гост.

Не без гордост искам да обърна внимание на високата оценка за българската балканска политика през тези първи години на прехода.
Политика, която в повечето случаи бе далеч по-европейска от тази на нашите съседи. И това съвсем не бе случайно. Само няколко години след приемането ни в Съвета на Европа, ние вече бяхме политически конкурентноспособни на нашите колеги от старите страни членки.



Макар и нова политическа сила, СДС бе разбрал простата истина, че мажоритарният елемент в политиката не се определя от избирателната система, а от качествата на личностите в политическите партии. В Съвета на Европа бяха изпратени не „заслужили“ партийни активисти, а нестандартни, качествени, компетентни и изявени личности, споделящи европейските ценности. Такива личности бяха и двамата мои колеги от СДС, членове на българската делегация в ПАСЕ от 36-то НС – Лъчезар Тошев и Васил Гоцев.

Депутатите в ПАСЕ от СДС - Л.Тошев, Н.Михайлова и В.Гоцев, 1995г.


С ентусиазма си, с който защитаваха каузата на българската демокрация, с авторитетното си професионално участие в специализираните комисии и с пристрастието си към новата ни европейска политика, те представяха успешно не само новото политическо лице на България, но и превъзходството си над „професионалистите“ от съветските дипломатически школи.

Лъчезар Тошев подарява книга за българската природа на Н.В. Краля на Белгия Алберт II. До него е Лени Фишер - Президент на ПАСЕ и Луи Юнг - бивш президент на ПАСЕ и председател на фондация Робер Шуман


След края на мандата нз 36-то НС, само Лъчезар Тошев остана верен на Съвета на Европа. Той имаше дългогодишна парламентарна кариера, която премина през 6 народни събрания – от 36-то до 41-то и бе член на ПАСЕ от 1992 до 2005 г. и 2009-2013г., като от 1998 до 2000 г. бе неин Вицепрезидент, от 1997 до 2001 г. – ръководител на българската делегация.

През 2006 г. е награден с медал „За заслуги“ на ПАСЕ и получава статут на почетно асоцииран член на Асамблеята.









Тук е мястото да изразя и огромното си уважение към Светлозар Раев (1927– 2008 г.).

През 1992 г. той става първият български посланик към Съвета на Европа, на който пост остава до края на 1998 г., като играе важна роля при първото ротационно българско председателство на Комитета на Министрите на Съвета на Европа през 1994 г.



Убеден демократ и творческа личност с огромна ерудиция и култура, Светлозар Раев остава в историята на Съвета на Европа със своята инициатива от 1992 г. „Права и отговорности“, за чието успешно реализиране работи в продължение на много години.

Светлозар Раев, като председател на Комитета на Министрите посреща Н.В. Кралица Елизабет II в Съвета на Европа


На 7 май 1999 г. в Будапеща, Комитетът на Министрите приема „Декларация и Програма за обучение в демократично гражданство основано на правата и отговорностите на гражданите“, а през 2010 г. Съветът на Европа приема Харта за образованието в демократично гражданство и образованието за човешки права.

Благодарение на Светлозар Раев, цялостният процес, довел до приемането на тези значими европейски документи става известен като „българската инициатива“.
Споделям всички тези факти от първите години на членство ни, защото за огромно съжаление се оказва, че много хора, най-вече младите, но дори и известни политици, и журналисти не познават дейността на Съвета на Европа.

Като че ли никой не се интересува от т.нар. „Голяма Европа“ с 47 страни членки, която работи за европейската интеграция в областта на законността, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество.

Стига се дори до там, че често изобщо не се знае, че Съветът на Европа не е институция на Европейския съюз, че Съветът на Европа, Европейският съвет и Съветът на Европейския съюз са три различни структури.


Да, наистина Съветът на Европа няма оперативни програми за европейско финансиране, няма еврозона и Шенгенско пространство и не извършва законодателна дейност, но създава и разработва редица харти, стандарти и конвенции с ключово политическо значение, които сериозно подпомагат сътрудничеството между европейските държави.

Неговите най-важни институции – Европейският съд по правата на човека, прилагащ на практика Европейската конвенция за правата на човека и Съветът на европейската фармакопея, който поставя стандартите за фармацевтичните продукти в Европа, имат огромно практическо значение.


Церемонията по даряване на бюста на Димитър Пешев на Съвета на Европа, 25.01.2000г. (на снимката от дясно наляво : Лъчезар Тошев - Ръководител на българската делегация в ПАСЕ, Йордан Соколов - Председател на Народното събрание, лорд Ръсел Джонстън -Президент на ПАСЕ, Рони Мило - ръководител на делегацията-наблюдател на Израел, Ханс Крюгер - Заместник Генерален секретар на Съвета на Европа)

Да не пропускаме и огромната ключова роля на Европейската комисия за демокрация чрез право, т.нар. Венецианска комисия, консултативен орган по конституционно право на Съвета на Европа, създадена през 1990 г. Макар и твърде недостатъчни, положителните промени в българската правораздавателна система, се дължат до голяма степен и на нейните препоръки през годините на прехода.

В момента член на Венецианската комисия от българска страна е конституционният съдия Филип Димитров, първият министър-председател от СДС, при чието правителство станахме членове на Съвета на Европа.

Учудващо е, че много важни и позитивни за България събития, свързани с дейността ни в Съвета на Европа (като например наскоро приключилото второ след 1994 г. българско ротационно председателство на Комитета на министрите или като подготовката за свикване на четвъртата среща на Съвета на Европа на най-високо равнище, която да обсъди конфликтната ситуация в Европа) се отразяват най-вече формално от официалните сайтове на ангажираните институции и на практика не предизвикват никакъв сериозен дискусионен интерес в най-четените медии и социалните мрежи.
Някои епизодични публикации и интервюта по БНР са сред малкото щастливи изключения.



Д-р Джема Грозданова - Ръководител на българската делегация в ПАСЕ в 41-то, 43-то  и 44-то Народно събрание (на снимката : реч при откриването на изложбата в Съвета на Европа  посветена на проф. Иван Шишманов, 26 юни 2012г.)


Много бих желал тази юбилейна годишнина от приемането ни в Съвета на Европа да събуди публичния интерес към едни по-широки и по-европейски оценки и анализи на авторитетното ни участие в тази най-стара общоевропейска политическа институция.

Най-малкото, натрупаният огромен политически и експертен капитал и опит от 25-годишната ни активна дейност в органите и институциите на Съвета на Европа би могъл да бъде успешно използван в информационната, медийна и експертна подготовка за 2018 г., когато България за пръв път ще поеме ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз.

Стига да проявим необходимите политическа култура и институционален капацитет, за да го направим.

 /БГНЕС
---------------
Аспарух Панов е български политик. Депутат е в ХХХVІ Народно събрание и ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. От 1998 г. до 2013 г. работи в германската политическа фондация "Фридрих Науман" по проекти за България, Македония и Южен Кавказ. Член на УС на Българо-германския форум. Автор е на 4 книги и голям брой публицистични материали. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС


СВЪРЗАНИ ТЕМИ НА ТОЗИ БЛОГ : 
  


25 ГОДИНИ ОТ ДЕБАТИТЕ И ГЛАСУВАНЕТО В ПАСЕ ЗА ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ

НОВА БЪЛГАРСКА ИНИЦИАТИВА В ПАСЕ





От блога на Аспарух Панов : България в Съвета на Европа. Предизвикани размисли



В защита на българщината

http://luchezar-toshev.blogspot.bg/2007/04/blog-post_17.html



Идва ли краят на анклавите от имигранти на Стария континент 
ПАСЕ се връща към предложение на Лъчезар Тошев за радикална промяна на европейския обществен модел




Ръководители на българската делегация в 
ПАСЕ :

Аспарух Панов  1992-1994 (СДС)
Филип Боков 1995-1996 (БСП)
Лъчезар Тошев  1997-2001 (СДС)
Юнал Лютфи 2001-2009 (ДПС)
Живко Тодоров 2009-2011 (ГЕРБ)
Джема Грозданова 2011-2013 (ГЕРБ)
Янаки Стоилов 2013-2014 (БСП)
Джема Грозданова 2014 -  (ГЕРБ)
Докладчици на ПАСЕ от българската делегация – по азбучен ред на имената :
NB (Доклад в ПАСЕ е проект за решение – резолюция  и/или  препоръка и мотиви  или становище по доклад на друга комисия – т.е. втори доклад. Становище е и доклад по искане на Комитета на Министрите за приемане на страна за член на организацията. Информационен доклад е обзор по даден въпрос, без предложен документ за решение)

Alexander ARABADJIEV
  • Human rights of members of the armed forces,  Report, 2006 - Second part-session
  • Role of the public prosecutor in a democratic society governed by the rule of law,  Report, 2003 - Spring meeting
Ivan Nikolaev IVANOV
  • Environmentally induced migration and displacement: a 21st-century challenge, Committee Opinion , 2009 - First part-session
  • Peril of using energy supply as an instrument of political pressure, Committee Opinion, 2007 - First part-session
  • Technological strategies for the reconstruction and economic development of south-eastern Europe, Report, 2001 - First part-session
  • Economic reconstruction and renewal in South-Eastern Europe following the Kosovo conflict, Committee Opinion, 1999 - Fourth part-session
  • Sustainable development in the Mediterranean and Black Sea basins, Committee Opinion , 1998 - First part-session

Valeri JABLIANOV
  • Draft Council of Europe Convention on an Integrated Safety, Security and Service Approach at Football Matches and Other Sports Events, 2015
Evguenia JIVKOVA
  • The functioning of democratic institutions in Azerbaijan, Report , Evguenia  Jivkova- Andres HERKEL, 2008 - Third part-session
Evgeni KIRILOV
  • The Third Summit, Committee Opinion , 2005 - First part-session
  • Honouring of obligations and commitments by Georgia, Report , Mátyás EÖRSI- Evgeni KIRILOV,2005 - First part-session
  • Strengthening of democratic institutions in Bosnia and Herzegovina, Report , 2004 - Third part-session
  • Functioning of democratic institutions in Georgia, Report, Mátyás EÖRSI- Evgeni KIRILOV, 2004 - First part-session
  • Implementation of the economic aspects of the Stability Pact for South-eastern Europe, Report, 2001 - First part-session
  • Economic reconstruction and renewal in south-eastern Europe following the Kosovo conflict, Report , Nikola OBULJEN- Evgeni KIRILOV, 1999 - Fourth part-session,
  • Need for intensified economic co-operation among the countries of South-Eastern Europe, Report, Michael LIAPIS - Evgeni KIRILOV1999 - Second part-session
Milena MILOTINOVA
  • Challenges facing the European audiovisual sector, Report , 2004 - September Standing Committee
  • Family mediation and equality of the sexes, Committee Opinion , 2003 - November Standing Committee
Asparoukh PANOV
  • Vietnamese migrants and asylum-seekers in Hong Kong ("boat people"), Committee Opinion, 1993 - 44th Session - Fifth part
Gueorgui PIRINSKI
  • Economic consequences and problems for neighbouring countries arising from the implementation of United Nations sanctions against the Federal Republic of Yugoslavia (Serbia and Montenegro), Report , 1994 - First part-session
Elena POPTODOROVA
  • Cultural situation in Kosovo, Report, 2001 - Second part-session
  • Cultural situation in Kosovo, Information report, 2001 - First part-session
  • Action plan for the children of Kosovo, Report, 2000 - Second part-session
Maria STOYANOVA
  • European Bank for Reconstruction and Development (EBRD) and the state of transition in central and eastern Europe, Report, 2001 - Third part-session
  • Honouring of obligations and commitments by Croatia, Report , 2000 - Fourth part-session
  • Honouring of obligations and commitments by Croatia, Report , 1999 - Second part-session
Latchezar TOSHEV
  • A new parliamentary effort to create a stability pact in the South Caucasus, Information report, 18-02-2013
  • Living together in 21st-century Europe: follow-up to the report of the Group of Eminent Persons of the Council of Europe, Report , 2011 - Third part-session
  • The religious dimension of intercultural dialogue, Committee Opinion, 2011 - Second part-session
  • Military waste and the environment, Report , 2010 - November Standing Committee
  • Parliamentary contribution to the implementation of the Stability Pact in South-East Europe, Report, 2004 - November Standing Committee
  • Transboundary water basins in Europe, Report , 2004 - Third part-session
  • Bio-terrorism: a serious threat for citizens’ health, Committee Opinion , 2004 - March Standing Committee
  • Preferential treatment of national minorities by the kin-state: the case of the Hungarian law of 19 June 2001 on Hungarians living in neighbouring countries ("Magyars"), Committee Opinion , 2003 - Third part-session
  • Parliamentary scrutiny of international institutions, Report , 2002 - Third part-session
  • Interparliamentary co-operation in the Mediterranean and Black Sea basins (6th Conference on Mediterranean and Black Sea basins – Varna, Bulgaria, 19-21 October 2000), Report,  2001 - First part-session
  • Amelioration of disadvantaged urban areas, Report, 2000 - Fourth part-session

  • Application by Latvia for membership of the Council of Europe, Opinion on the request by the Committee of Ministers, 1995 - First part-session

Borislav VELIKOV
  • Management of water resources in Europe, Report,  2004 - Third part-session

25 май 2017

ОТ БЛОГА НА АСПАРУХ ПАНОВ





 
 
Статията се публикува с изричното съгласие на автора - Аспарух Панов, мой приятел, съратник и колега в 36-тото Народно събрание, с който бяхме заедно в първата българска делегация в ПАСЕ
 
 
 
 

Как подарени от Русия и Китай паметници свързаха българския Свищов и германския Трир

Posted on май 25, 2017 by Asparuch Panov    
Свищов и Трир са градове с древна история, започваща в римско време, някъде преди 2000 години около началото на новата ера. Днес двата града са модерни членове на обединена Европа и разполагат със значително културно-историческо наследство. Дунавската община Свищов има около 50 000 жители. Градът е разположен в най-южната точка на реката с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Трир има около 115 000 жители и се намира в западната част на провинция Рейнланд-Пфалц. Разположен е на брега на река Мозел, на около 15 км от границата с Люксембург.[i]
В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове, основано с декрет на император Веспасиан от октомври 69 г. След походите си до Македония и Гърция, Теодорих Велики избира Нове за основен град и своеобразна столица на остроготите, след като те се установяват там през 483 г. През Средновековието, по времето на цар Иван Шишман градът се споменава под името Зибестова, който е бил областен център. На два пъти, през Руско-турските войни 1806 г. – 1812 г. и 1828 г. – 1829 г., Свищов е опожаряван от руската армия.
На 15 май 1877 г., по време на Руско-турската война 1877 г. – 1878 г., главните сили на руската армия преминават Дунав при Свищов. Оттук започва пътят към възстановяване на независимостта на България, като в края на юни ще бъде отбелязана 140-та годишнина от освобождението на града. Свищов е родно място на Алеко Константинов и на двама български министър-председатели – Димитър Станчов и Драган Цанков. Днес в Свищов има около 14 000 студенти в Стопанската Академия, има полувисш институт и 6 средни училища, в които идват да учат деца и от околните общини.
Свищов е първият град в България, награден през 2001 г. с Европейска Диплома от Съвета на Европа за приноса му в разпространяването на европейската идея и за инициирането и създаването на първия трансграничен евро-регион „Дунав-Юг“ между България и Румъния. Регионът е създаден през 2001 г. след съвместен колоквиум на ПАСЕ и Конгреса на местните власти и регионите в Европа, проведен в Свищов на 3 ноември 2000 г.[ii]
  
 
Трир е най-старият град в Германия. Основан е от Август през 16 г. пр. н.е. под името Августа Треверорум, столица на римската провинция Белгика (от втората половина на 3 век Треверис). От 259 г. до 274 г. Трир е столица на отцепилата се Галска империя и е разрушен от алеманите през 275 г. По време на Константин Велики (306 г. – 324 г.) е негова столица. От 328 г. до 340 г. е резиденция на император Констанс II, a от 367 г. – на Валентиниан I и на западните римски императори до смъртта на Теодосий I в 395 г.

Трир е превземан няколко пъти от франките (ок. 413 г. и 421 г.) и хуните на Атила (5 в.). Едва около 475 г. става франкски. От 9 в. e седалище на архиепископ. Получава градски права през втората половина на 12 в. Многобройните римски и по-късни исторически паметници са включени от 1986 г. в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Трир е родно място на небезизвестния Карл Маркс, германски философ, политикономист и общественик. Роден е на 5 май 1818 г., като догодина ще бъдат отбелязани 200 години от рождението му.

Днес в Трир има университет и висше училище. В града са разположени администрацията на окръг „Трир-Заарбург“ в провинция Рейнланд-Пфалц и редица административни звена от важни институции на провинцията. Трир е седалище на най-старата северно от Алпите римокатолическа епархия „Бистум Трир“ и на протестантския църковен окръг Трир.

Позволих си тази разходка в миналото и съвремието на Свищов и Трир, защото по едно и също време в началото на тази година и двата европейски града станаха обект на напълно сходни в същността си политически събития, свързани с част от тяхната история и настояще. Събития, които имаха широк политико-културен отзвук и разбуниха духовете на голяма част от политиците и гражданското общество и в България, и в Германия.

Сигурно мнозина си спомнят, как в дните преди 3 март т. год. медиите задъхано разпространиха новината от Свищов, че гигантска почти деветметрова статуя на руския император Александър II ще бъде поставена в града. Тя била „подарък“ от „братския“ руски народ по повод на 140-та годишнина от освобождението на Свищов от руските войски през 1877 г. Автор на паметника е скулпторът Зураб Церетели, който дарява готовата си статуя, намираща се в неговия музей-ателие в Москва.

Според информацията, предоставена от напълно непознатия на обществеността „Балкански институт за възстановяване и развитие“, статуята щяла да доплава по Дунава, като транспортът и монтажът щели да бъдат напълно безплатни. Откриването на паметника се предвиждало за 27 юни, а като кулминация, за освещаването можело да бъде поканен самият руски президент Владимир Путин…

По предложение на кмета на общината Генчо Генчев (БСП) общинският съвет на Свищов, председателстван от Кристиян Кирилов (ГЕРБ) не само единодушно приема дарението (с 24 гласа „за“ от 24 присъстващи на заседанието), но и определя с решение № 473 от 22.02.2017 г. бъдещия паметник за „общински обект от първостепенно значение за община Свищов“. Предвижда се монументът да бъде поставен в местността „Паметниците“. И всичко това без никакво допитване до гражданите.

Поне такова е било намерението на местните управници. За тяхно съжаление обаче, нещата се усложняват поради спонтанната и емоционална реакция на гражданското общество и академичните среди. Така че, макар със закъснение и под натиск, на 2 април 2017 г. в Свищов граждански инициативен комитет организира и провежда обществено обсъждане „За и против издигането на нов паметник на руския император Александър ІІ в град Свищов“.[iii]

По време на дискусията се изказват много аргументи и в двете посоки. Повечето от аргументите „против“ са свързани с факта, че в града има вече достатъчно символи за увековечаването на Александър II.
Главната улица носи неговото име. В култовата местност „Паметниците“ вече има негов паметник, издигнат през 1881 г., а в историческия музей има негов бюст. Новият паметник със своите гигантски размери и художествено оформление ще бъде в рязък контраст с всичко останало. Типичното за България претрупване на паметни знаци е доказателство единствено за естетическа безвкусица.

 

Разбира се, доводите „против“ паметника далеч не са само урбанистични или естетически. В дълбоката си същност те са политически. Много неща се изписаха и изговориха около това обсъждане, като едно е ясно: В случая е налице дълбоко разделение сред гражданите на Свищов, а и не само там, а и в политическите, културните и научните среди. А един паметник следва да обединява, а не да разделя обществото.

Както и се очакваше, разбира се, информационното осветляване на проблемите и разгорещените дискусии не доведоха и едва ли ще доведат до отмяна на политическото решение на Общинския съвет от 22 февруари 2017 г. И все пак, по технически и административни причини, процедурата по издигане на паметника се отлага във времето и церемонията няма да се състои на обявената дата 27 юни.

Най-малкото, трябва да се изчака становището на отговорните институции. Съгласно законовите разпоредби „Мемориални места и обекти (паметници, паметни плочи, монументално-декоративни структури и елементи и други), свързани с исторически събития и/или личности, се разрешават след решение на общинския съвет и съгласуване с Министерството на културата“. Така че, докато изчакваме формалните решения около Свищовската „сага“ с дарения монументален „Александър II“, дебатите могат да продължат, най-малкото на публицистично ниво.

От всичките публикации по темата, най-дълбоко впечатление ми направи статията на проф. Михаил Неделчев в портал „Култура“, озаглавена „Приказните дарове на Церетели“.[iv] Ето два характерни цитата от този великолепен текст:

„…Не можем да имаме никакво съмнение, че този нечакан дар е малък елемент от хибридната експанзионистична война на днешна Русия, опитваща се отново да стане империя. Това е „дар“ обмислен, прицелен, идеологически и геополитически функционален от тяхна гледна точка. В духа на отдавна официализираната концепция на Андраник Мигранян за Русия и близката чужбина (близката чужбина са околните и не само околните страни, където Русия има „специални интереси“ и особени „права“, където тя противно на международните норми има неотменимото право да се намесва във вътрешните дела по свое усмотрение), един такъв гигантски паметник означава трайно и стабилно обозначаване на отвъддунавската българска територия още един път именно като близка чужбина, като място, където, ние, руснаците, можем винаги да идваме да „спасяваме“ и „освобождаваме“ (нищо, че в началото на ХІХ век точно Свищов е бил два пъти опожаряван и съсипван именно от руснаците при „спасителни“ акции)…“

„…Ще направя обаче едно заключение за самия паметник. Той е надменен, глупав и агресивен. Поставен на Дунавския бряг, паметникът на Императора би бил обида за републиканизма на Левски и Ботев, но и на д-р Кръстьо Раковски и на свищовлията Алеко Константинов…“

Без съмнение, смисълът да се връщаме към историята е преди всичко в извличането на поуки за настоящето и бъдещето. Когато фактите се манипулират обаче, в името на конкретни конюнктурни политически цели, цялото общество може лесно да бъде подведено. Точно с тази цел историята, специално на българо-руските отношения често се митологизира. Казано по-простичко, истината целенасочено се подменя с лъжи, като за митологията на руската „любов“ към България могат да се напишат поредица от томове.

Хубаво е точно при подобни дискусии да си припомним фактите, че пътят към българската независимост нито започва, нито завършва със Санстефанския договор, за който така или иначе е било предварително договорено, никога да не се реализира. Да, „многоликият“ граф Игнатиев подписва договора, но преди това изиграва важна роля за провала на Цариградската конференция на 18 януари 1877 г., на която Великите сили се споразумяват за територия на новата Българска държава много близка до територията на Българската екзархия.

На този фон у нас никога не е имало лесни политически дискусии. Обществените настроения в България винаги са били поляризирани, от възстановяването на държавността ни с приемането на Търновската конституция, та до ден днешен. Независимо какви са били социалните, политическите, икономическите и културните предпоставки за поляризацията през годините и при различните системи на управление, на единия полюс винаги е проруската, а на другия – прозападната ориентация.

Това фундаментално за България ценностно разделение никога не е затихвало, дори и след приемането ни в ЕС и НАТО. Напротив, през последните години то се разгоря отново с пълна сила. Драматичните събития около Украйна отприщиха една нова вълна от страстно проруска и дълбоко антиевропейска, антиамериканска и антинатовска обществена енергия, необяснима за днешното ни битие на неразделна част от Свободния свят. Да, политическият плурализъм е огромно богатство. Но всичко трябва да има своите логични демократични граници, дори и русофилството. И то особено днешното „путинофилство“, целенасочено превръщано в необуздана политическа истерия…
Източник: https://www.trier.de/kultur-freizeit/karl-marx/karl-marx-statue/

Тук е мястото да напуснем за малко Свищов и да се пренесем на брега на р. Мозел, в историческия германски град Трир. През май 2018 г. Трир ще отбележи 200 години от рождението на Карл Маркс. На 14 март 2017 г. водещите германски медии разпространиха новината, че по този повод Китайската народна република е решила да подари на града една огромна бронзова статуя на Маркс (около 6 м. висока заедно с постамента). Автор на статуята ще бъде известният китайски скулптор Ву Вайсхан.[v]
Тя ще бъде поставена в центъра на града, близо до прочутата древна „Порта Негра“. Нещо повече, дървен макет в реална големина вече е поставен на избраното място. 56-членният градски съвет е одобрил това предложение с преобладаващо мнозинство от 42 гласа „за“. Против са гласували само свободните демократи (СвДП) и „Алтернатива за Германия“, които имат по двама съветници и част от „Зелените“.

Интересни са различните политически мнения по темата, в по-голямата си част възторжено положителни.[vi] Съветникът Андреас Лудвиг (ХДС) възприема подарената от Китай статуя на Маркс като чест за своя град. „Това, че най-голямата страна в света мисли за малкия град Трир е просто чудесно“ казва г-н Лудвиг пред Зюдвестфунк. 150 000 китайски туристи посещават всяка година Трир, а сега могат да станат още повече, добавя той.

Културнополитическият говорител на групата на социалдемократите (ГСДП) Маркус Ньол също оценява високо идеята за паметника. Пред „Нойес Дойчланд“ той заявява, че китайският подарък е признание за родния град на големия философ Маркс. Според него, през юбилейната 2018 г. Трир трябва да влезе в дискусия с целия свят, включително и с гостите от Китай.


Според кмета на Трир Волфрам Лайбе (ГСДП), Карл Маркс е един от великите граждани на този град и това не трябва да се крие. Градът може да живее чудесно с големия паметник на Маркс, разположен в неговия център. Министър-председателката на провинция Рейнланд-Пфалц Малу Дрейер (ГСДП) също има положително отношение към идеята. Според нея, като университетски преподавател Карл Маркс и днес има своето място в Трир.
 
 

 
Кметът на Трир обръща специално внимание и на позицията на китайския посланик в Германия, че тук не става дума за идеология, а за жест на приятелство с града Трир. Като доказателство в тази посока посланикът дава пример, че преди две години Китай вече е подарил статуя на Фридрих Енгелс на родния му град Вупертал.

Разбира се, цитираните дотук мнения звучат подозрително умилително, дори просълзяващо. Затова, гласовете „против“, макар и в малцинство, имат особено значение. Райнер Марц от „Зелените“ отправя апел към градския съвет да откаже подаръка. Според него, когато се приема едно дарение, по този начин се оказва чест на дарителя, а китайската комунистическа партия не заслужава подобно отношение. Ако Трир откаже статуята, това би било важен сигнал срещу погазването на човешките права в Китай. Сигнал, който би прозвучал навсякъде.

Председателят на групата на СвДП Тобиас Шнайдер също изразява острата си позиция: „Моля, откажете този отровен подарък. Днешният Китай не е свободна държава.“ Критична е и позицията на Михаел Фриш от „Алтернатива за Германия“ – Маркс винаги е бил против парламентарната демокрация. Той никога не е бил хуманист, а само един антидемократичен революционер.

Неслучайно обаче, най-острите гласове срещу китайския подарък идват от гражданското общество и представителите на репресираните в бившето ГДР. Предлагам ви без коментар един цитат от прессъобщението по темата на Съюза на организациите на жертвите от комунистическия режим, озаглавено „Трир реимпортира Карл Маркс от Китай“: [vii]

„Бихме желали да припомним на гражданите на Трир, че в името на Карл Маркс бяха създадени десетки диктаторски режими, които потъпкваха свободата и костваха живота на милиони хора. Китайската народна република нарушава всеки ден човешките права, дисидентите се арестуват, християните и представителите на други религиозни общности се преследват, а свободата на мненията се потиска.

Според Дитер Домбровски, председател на Съюза и вицепрезидент на местния парламент в провинция Бранденбург, ако градските съветници в Трир биха желали да почетат престъпленията, извършени в името на марксизма-ленинизма, това е тяхно демократично право. За жертвите на престъпленията обаче, на които Карл Маркс е духовен инициатор, подобен подход е неуважителен и заслужава презрение.“

След всичките проблеми, с които се сблъсква обединена Европа през последните години и особено при нарастването на терористичните заплахи и бурното настъпление на национализма и популизма в стари и нови страни членки на ЕС, не би трябвало никога да се забравя изключително противоречивата роля на Карл Маркс в световната история. Едва ли престъпните комунистически диктатури, създадени в името на марксизма се нуждаят точно днес от подобна комична реабилитация. И трябва ли родният град на Карл Маркс да приема такива „жестове“ специално от Китай, страна, в която политическата система няма нищо общо с ценностите на демокрацията. Да, „бизнесът си е бизнес“, а икономическите отношения между Германия и Китай са от огромно значение за двете страни, за ЕС и в глобален мащаб. Но все пак знаковите политически компромиси би трябвало да имат някакви морални граници.





[ii] Resolution 104 (2000) on democratic stability through transfrontier co-operation in Europe. (Item 13): https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?p=&id=837799&direct=true#P4_21

[iii] За и против издигането на нов паметник на руския император Александър II в град Свищов: http://svishtovtoday.com/read/news/3606/Svishtov-30032017