Честваме слугата на Св. Димитър - Св. Луп от Нове (Свищов)

Преди няколко години, при архиологоическите разкопки на римския град Нове, намиращ се на 4 км. източно от Свищов, в олтара на римска църква беше открит от полски археолози саркофаг с гравирано на него име Лупус.

Хубава публикация за епископията на Нове от онова време направи полският проф. Анджей Бернацки. (Andrzej B. Biernacki - Biskupstwo w Novae (Moesia Secunda) IV-VI w Historia - Architektura - Życie codzienne tom 1)

Някои наши историци, а също и един мой познат католик - покойният архимандрит Георги Елдъров, лансираха версията, че това е саркофаг на готския еп. Вулфила (или Улфила).

Той е бил духовен водач на остготите начело с Теодорих Велики, преводач на Библията на готски език (Запазената “Сребърна Библия” или "Codex argenteus" в Упсала, Швеция е копие на неговия превод) и пр.

Остготите направили Нове своя столица до 488г., преди да се преселят към Равена в Италия.

Името Вулфила означава вълк, както и името Луп.
От там дойде и изкушението да се обяви Луп за Вулфила.

В този случай е добре да се знае, че готите са изповядвали арианството, което е обявено за ерес от Първия Вселенски Събор, и неговите видни фигури едва ли биха били на почит в християнската империя на Константинопол - Новият Рим.

Споровете биха могли да продължат дълго.

Но едно категорично свиделство сочи, че откритият саркофаг е част от мартириум, където са се покояли мощите на Св. Мъченик Луп – слугата на Св. Димитър Солунски.

Св. Луп е бил епископ и той е бил този, който е потопил дянконският орар (препаска която носят само дяконите) на Св. Димитър и своя пръстен в мъченическата му кръв и с тях е извършил редица чудеса.

Това е станало причина той да бъде преследван и убит.

Св.Димитър изобразен като дякон

Единствено сведение, което имаме от периода, близък до мъченическата смърт на Св. Луп , е свидетелството на Теофилакт Симоката (580-640 г.).

( Teofilact Simocatta, în Historiae, VII, 2, 17, ed. Boor, Leipzig, 1887, p. 249.)

В своята История той описва похода воден от брата на император Маврикий (582-601 г.) - стратегът Петър, който е изпратен през 595 г. от императора начело на армия срещу славяните и българите, които заедно с аварите сериозно безпокояли северните граници на империята.

По време на този поход Петър минава през гр. Нове (до днешния гр. Свищов), който е един от най-значителните укрепени градски центрове по Дунав и в провинция Долна Мизия.

Там, независимо че бърза много, той е убеден от настоятелната молба на местното население да остане за всенощното бдение в навечерието на празника на местния мъченик св. Луп.

Петър остава в града два дни и очевидно присъства не само на бдението, но и на тържествената служба в храма на следващия ден.

Датата, на която се чества паметта на св. Луп, е 23 август.

Появата в житията на св. Димитър на сведението, че св. Луп е бил негов слуга, е възможно да се дължи на св. Йосиф Песнописец (9 век), който съставя отделни канони, които се съдържат в съвременните печатни минеи.

Той съставя такъв и за св. Луп за датата 23 август, който е под номер 263.

Така днес паметта на св. Луп и св. Нестор, двамата мъченици, които са свързани неразривно със св. Димитър, се чества в Гръцката църква на 27 октомври – ден след смъртта на св. Димитър.
На 23 август продължава да се чества Свмчк Луп, включително и от БПЦ, без обаче да се уточнява кой е и откъде е.

Дали св. Луп загива мъченически в Сирмиум и след това тялото му е пренесено в Нове или бягайки от гонителите, намира смъртта си в Нове, не може да се каже.

И Сирмиум, и Нове тогава са големи градове – центрове на провинции, и двата са епископски центрове.

Сирмиум е най-големият град в Илирик и столица на провинция Панония.

С разрушаването на Сирмиум в началото на 5 в. избледнява и споменът за многобройните Христови мъченици, просияли в този град. Избледнява и споменът за св. Димитър и за св. Луп.

И докато паметта за св. Димитър възкръсва в Солун, тази за св. Луп процъфтява в Нове, дн. Свищов, за което свидетелства и Теофилакт Симоката.

Atanasov, G. “A propos de martyrium de st. Loup de Novae (Svichtov)” – In: Moesica et Christiana. Studies in Honour of professor Alexandru Barnea, ed. A. Panaite, R. Cirjan, C. Capita, Braila 2016, p. 413-419.

Интересното изследване от Венцислав Каравълчев по темата, може да прочетете в статията му тук :