Честваме слугата на Св. Димитър - Св. Луп от Нове (Свищов)
Преди няколко години, при архиологоическите разкопки на римския град Нове, намиращ се на 4 км. източно от Свищов, в олтара на римска църква беше открит от полски археолози саркофаг с гравирано на него име Лупус.
Хубава публикация за епископията на Нове от онова време направи полският проф. Анджей Бернацки. (Andrzej B. Biernacki - Biskupstwo w Novae (Moesia Secunda) IV-VI w Historia - Architektura - Życie codzienne tom 1)
Някои наши историци, а също и един мой познат католик - покойният архимандрит Георги Елдъров, лансираха версията, че това е саркофаг на готския еп. Вулфила (или Улфила).
Той е бил духовен водач на остготите начело с Теодорих Велики, преводач на Библията на готски език (Запазената “Сребърна Библия” или "Codex argenteus" в Упсала, Швеция е копие на неговия превод) и пр.
Остготите направили Нове своя столица до 488г., преди да се преселят към Равена в Италия.
Името Вулфила означава вълк, както и името Луп.
От там дойде и изкушението да се обяви Луп за Вулфила.
В този случай е добре да се знае, че готите са изповядвали арианството, което е обявено за ерес от Първия Вселенски Събор, и неговите видни фигури едва ли биха били на почит в християнската империя на Константинопол - Новият Рим.
Споровете биха могли да продължат дълго.
Но едно категорично свиделство сочи, че откритият саркофаг е част от мартириум, където са се покояли мощите на Св. Мъченик Луп – слугата на Св. Димитър Солунски.
Св. Луп е бил епископ и той е бил този, който е потопил дянконският орар (препаска която носят само дяконите) на Св. Димитър и своя пръстен в мъченическата му кръв и с тях е извършил редица чудеса.
Това е станало причина той да бъде преследван и убит.
 |
| Св.Димитър изобразен като дякон |
Единствено
сведение, което имаме от периода, близък
до мъченическата смърт на Св. Луп , е свидетелството
на Теофилакт Симоката (580-640 г.).
( Teofilact Simocatta, în Historiae, VII, 2, 17, ed. Boor, Leipzig, 1887, p. 249.)
( Teofilact Simocatta, în Historiae, VII, 2, 17, ed. Boor, Leipzig, 1887, p. 249.)
В
своята История той
описва похода воден от брата на император Маврикий (582-601 г.) - стратегът Петър, който
е изпратен през 595 г. от императора начело на армия срещу славяните и българите,
които заедно с аварите сериозно безпокояли
северните граници на империята.
Там, независимо че бърза много, той е убеден от настоятелната молба на местното население да остане за всенощното бдение в навечерието на празника на местния мъченик св. Луп.
Петър остава в града два дни и очевидно присъства не само на бдението, но и на тържествената служба в храма на следващия ден.
Датата, на която се чества паметта на св. Луп, е 23 август.
Появата в житията на св. Димитър на сведението, че св. Луп е бил негов слуга, е възможно да се дължи на св. Йосиф Песнописец (9 век), който съставя отделни канони, които се съдържат в съвременните печатни минеи.
Той съставя такъв и за св. Луп за датата 23 август, който е под номер 263.
Така
днес паметта на св. Луп и св. Нестор,
двамата мъченици, които са свързани
неразривно със св. Димитър, се чества в
Гръцката църква на 27 октомври – ден
след смъртта на св. Димитър.
На 23 август продължава да се чества Свмчк Луп, включително и от БПЦ, без обаче да се уточнява кой е и откъде е.
На 23 август продължава да се чества Свмчк Луп, включително и от БПЦ, без обаче да се уточнява кой е и откъде е.
Дали
св. Луп загива мъченически в Сирмиум и
след това тялото му е пренесено в Нове или бягайки от гонителите, намира
смъртта си в Нове, не може да се каже.
И Сирмиум, и Нове тогава са големи градове – центрове на провинции, и двата са епископски центрове.
Сирмиум е най-големият град в Илирик и столица на провинция Панония.
И Сирмиум, и Нове тогава са големи градове – центрове на провинции, и двата са епископски центрове.
Сирмиум е най-големият град в Илирик и столица на провинция Панония.
С
разрушаването на Сирмиум в началото на
5 в. избледнява и споменът за многобройните Христови
мъченици, просияли в този град. Избледнява
и споменът за св. Димитър и за св. Луп.
И
докато паметта за св. Димитър възкръсва
в Солун, тази
за св. Луп процъфтява в Нове, дн. Свищов,
за което свидетелства и Теофилакт
Симоката.
Atanasov,
G. “A propos de martyrium de st. Loup de Novae (Svichtov)” –
In: Moesica
et Christiana. Studies in Honour of professor Alexandru Barnea,
ed. A. Panaite, R. Cirjan, C. Capita, Braila 2016, p. 413-419.
Интересното изследване от Венцислав Каравълчев по темата, може да прочетете
в статията му тук :
Св. Димитър Солунски или Сирмиумски (Сремски) Чудотворец и неговият слуга св. Луп от Нове (Свищов)
Венцислав Каравълчев
