17 октомври 2021

ФИЛМ ЗА ВРЕМЕТО НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ТАНДЕМА ЦАР БОРИС - ГЕОРГИ КЬОСЕИВАНОВ

 

 


 

 

Историите ON AIR: Златните години на царска България


https://www.bgonair.bg/a/183-istoriite-on-air/242645-istoriite-on-air-zlatnite-godini-na-tsarska-balgariya


Годината е 1935. Светът бавно се възстановява от Голямата депресия. Цените на селскостопанските стоки на световните пазари започват да се покачват, а доходите на земеделците и индустриалците да се увеличават.

България също не е подмината от икономическата криза, както и от последвалия след това икономически подем. Само четири години по-късно през 1939 брутният вътрешен продукт на глава от населението у нас е 2967 долара за година. По този показател страната ни е наравно с Италия, изпреварва Португалия, Полша и Унгария. Австрия е първа по икономически растеж в Европа, а на второ място е България с 12% ръст на икономиката.

"Началото на 30-те години са изключително драматично натоварени с политика. Със съмнения за корупция, с политически конфликти и така нататък. След преврата от 19 май 1934 г. постепенно политическото положение в България се успокоява. Драматичните обвинения в политически назначения, в корупция, в неадекватност, в ненавременно взимане на законодателни мерки по определени въпроси просто утихват. Това е големият плюс за икономическото развитие на България", казва проф. д.н. Пенчо Пенчев, ръководител катедра "Политическа икономия" в УНСС.

И в това бурно политическо време само за една година цар Борис III сменя четирима премиери. През януари 1935 г. на власт е кабинетът на Кимон Георгиев. След него назначава ген. Пенчо Златев от Военния съюз. Той е начело на Министерския съвет само три месеца. От април до ноември същата година кабинетът е оглавен от Андрей Тошев. Той пък е сменен от Георги Кьосеиванов, който е началник на канцеларията на монарха, но преди всичко е дипломат с безупречна репутация.

Георги Кьосеиванов е роден на 19 януари 1884 година в Пещера, в голяма фамилия. Баща му е земеделец и животновъд, който не пести средства, за да образова децата си. Изпраща Георги в Париж да учи право. След дипломирането си бъдещият премиер се връща в България и постъпва на работа в Министерството на външните работи. Това разказва доц. д-р Иван Иванов, председател на Комисията по енергийно и водно регулиране. (КЕВР) Той е внук на сестрата на Кьосеиванов – Мария.

"По времето на комунизма се изтъкваше, че той е дворцов чиновник. Нищо подобно, работил е там само пет месеца! Той има 22 години дипломатически стаж, благодарение на който е бил познат практически в цяла Европа със своите принципи, убеждения и визия за развитие на България. И именно по тази причина неговото управление като министър-председател е едно от най-успешните управления до Втората световна война", казва още доц. д-р Иван Иванов.

Като опитен дипломат Георги Кьосеиванов бързо се ориентира в сложната геополитическа и икономическа ситуация в Европа и света. Той е най-активният български министър-председател във външната политика, но опонентите му го обвиняват, че прави "много поклони" на всички съседни на България страни.

"Той с всичките тези "поклони към съседните държави" е издействал нещо много добро за България, което е изглеждало напълно невъзможно тогава за всички, които са гледали отстрани, но той успява", казва политикът Лъчезар Тошев и допълва: "България дава сигнали към всички основни Велики сили. В това число, към Съветския съюз отива една делегация, парламентарна също. Мушанов посещава Франция и Великобритания. Кьосеиванов отива в Германия. България тогава зависи икономически от Германия много силно. Така, че за България е било важно да може да уговори икономически връзки с Германия за купуване на оръжия в това число и други, които тогава са били трудни за осъществяване по друг начин. Въпреки че е имало опити да вземем от Франция някакви военни снаряжения и така нататък, това не е станало възможно".

"Той се стреми да премахне големите вреди, които нанесе Ньойският договор на България чрез дипломатически стъпки. По тази причина той с Югославия подписва Пакта за вечен мир и приятелство, година по-късно в Солун се подписва Солунската спогодба съгласно, която се премахват военните клаузи от Ньойския договор и това позволява на България да модернизира своята армия. А буквално месеци преди той да напусне министър-председателския пост, подготвя завръщането на Южна Добруджа – действие, което всъщност се финализира след като той вече не е министър-председател", казва още доц. д-р Иван Иванов. 

"В областта на външната политика Кьосеиванов образува един много предпазлив тандем с цар Борис. Предпазлив, но изключително успешен бих казал за това, защото те са доста внимателни, когато разчупват табутата, ограниченията на Ньойския договор. Те успяват да уцелят момента, в който да направят това. Както преоръжаването на армията, свикването на редовен набор военна служба през 1937 г.", обяснява председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Михаил Груев.

"По времето на Кьосеиванов реалните доходи на селяните нарастват с 20 до 30 процента. Повишават се и заплатите на работниците, което също е съществено. Конюнктурата е добра, цените са добри. Стопанското положение е добро. Да, това са най-добрите години на българския капитализъм. Безспорно!", обяснява проф. д.н. Пенчо Пенчев.

По това време емиграция от България към други страни почти няма. Голямата част от населението живее по селата, а труда им не се използва ефективно. Икономическите анализи сочат още, че около един милион души от тях са малоимотни и безработни. А това прави една шеста част от всички българи. При на управлението на Георги Кьосеиванов обществото се успокоява. Утихват и обвиненията в политически назначения и корупция. Според историците това се дължи и на въведената след преврата 1934 г. цензура във вестниците.

В средата на своя мандат Кьосеиванов организира избори за Народно събрание, но не възстановява политическите партии. На 15 февруари 1940 г. подава оставка като министър-председател и назначен за посланик в Швейцария. Втората световна война вече е започнала, но той отстоява позицията, че България трябва да запази неутралитет. Една година по-късно страната ни се присъединява към Тристранния пакт. Докато е в Берн бившият премиер търси начини за плавно излизане на страната ни от Оста – Рим, Берлин и Токио. След 9 септември 1944 г.

Георги Кьосеиванов не се връща в България. Отказва да напише и мемоари, с думите: "Да напиша добро не мога, а да напиша лошо – не искам".

Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева.


Още по темата :

 

Георги Кьосеиванов на посещение в Ниш. Среща с Милан Стоядинович.

https://www.youtube.com/watch?v=DtUarhYoNKU

Хубавите приветствени думи, които ми отправиха ме трогнаха дълбоко и аз най-сърдечно ви благодаря. 

Чувствата, които ми изказахте, ме вълнуват също, от тях си въодушевява и целия български народ.

 Аз съм особено щастлив от случая, който ми се пада да дойда в Ниш за да мога да ви донеса поздрава братския поздрав на българския народ и уверението че моята страна ще остане увек привързана към политиката на приятелство и на братско споразумение. 

Особено съм се радвам, че днес при моя кратък престой във вашия хубав град ще ми се даде възможност да мога да се срещна и да разговарям с вашия именит и прозорлив държавник и мой стар и добър приятел господин доктор Стоядинович. Ние двама ще продължаваме неуморно да работим, опрени на доверието на двата братски народа, за да можем да затвърдим приятелството и да го направим още по сърдечно и още по братско, защото сме убедени и имаме съзнанието, че така най-добре ще служим на нашите национални интереси и на нашите двустранни интереси.

 

 

СЕНЗАЦИОННО : В старата столица на Черна Гора - Цетине, предлагат да наименуват улица на Владо Черноземски

 

В общинския съвет на старата столица на Черна гора - Цетине е внесено предложение за преименуване на ул. Дечанска на ул. Владо Черноземски.


Владо Черноземски или Владо Шофьора - псевдоними на Величко Димитров Керин, е бил член на ВМРО и е известен с това, че на 9 октомври 1934г. извършва атентат в Марсилия, при който е убит кралят на Югославия Александър I Караджорджевич, а в престрелката загива и Министърът на външните работи и бивш премиер на Франция  Луи Барту.

 

 

Револверът с който е убит крал Александър.


 Паметната плоча в Марсилия на мястото на атентата

 Текстът гласи :

 "Тук падна за мира и свободата кралят на Югославия Александър I - приятел на Марсилия и на Франция и председателят Луи Барту - Министър на външните работи. 9 октомври 1934г. "

 


 

Предложението идва от неправителствената организация Монтенегро интернешънъл.

 

За тази организация четем следното :

 

From Montenegro International
 
"Montenegro International is a global think-tank preserving and promoting individual liberties, civic society values, free-market, democracy, the rule of law, sustainable peace, harmony and prosperity, combating religious and ethnic extremism and nationalism. 
 
 We firmly support EU integration process of Montenegro, especially promoting strong and cooperative relationship with partners within NATO. 
 
International affirmation of Montenegro as an independent nation and its civil and ethnic harmony is a center-piece of our goal, although the scope of our actions is also entire region of Western Balkans and broad region of South East of Europe."

 

 

 Линк към оригиналната публикация за предложението:

MI podnosi inicijativu da se Dečanska na Cetinju preimenuje u ulicu Vlada Černozemskog

https://skalaradio.com/mi-podnosi-inicijativu-da-se-decanska-na-cetinju-preimenuje-u-ulicu-vlada-cernozemskog/?fbclid=IwAR1NiHGw4rV9vWstA4IDtLba5Mnu5bFvRTZY4uBbcmKKrdVP0iW6bDRxseo



Montenegro International će podnijeti inicijativu Parlamentu Prijestonice da se Dečanska ulica na Cetinju preimenuje u ulicu Vlada Černozemskog.

Naime, i bez ulaženja u istorijske dubine, a uz osvrt na potonja dešavanja na Cetinju, stvara se potreba da se iz kulturno-istorijske slike crnogorske prijestonice izbriše svaka asocijacija na srpske mitove i srpsku dominaciju, te da se iz zaborava i skrnavljenja njihove uloge u borbi protiv srpskih zločina, izvuku i rehabiltuju heroji koji su život dali za očuvanje imena svoje domovine i svoga naroda.

Nakon nezapamćenog napada na Crnogorce, Crnogorke, crnogorske patriote 4. septembra, a izvršenog od strane izdajničke i okupatorske Vlade, tj produžene ruke beogradskog režima, te nasilnog i nelegalnog ustoličenja mitropolita crkve Srbije na Cetinju, potrebno je da se pod$etimo sve svoje braće sa jugoslovenskih prostora, koji su život posvetili i položili u borbi za oslobođenje od velikosrpske hegemonije i zločina počinjenih u ime velikosrpske ideje.

Nažalost, živimo u vremenima kada se naše istorijske ličnosti-crnogorske komite i heroji proglašavaju fašistima i teroristima, pa se i današnja đeca i časne patriote nazivaju teroristima jer su ovi prvi branili i ginuli, a ovi drugi nastavili čuvati crnogorsko ime i nacionalno $ećanje na borce za pravo, čast i slobodu Crne Gore. 

Baš zato, njihova imena trebamo sačuvati od zaborava, kao i od falsifikovanja istorije i same uloge odmetnika i komita u borbi za oslobođenje od okupatorskog i zločinačkog beogradskog režima, a koji je vjekovima unazad pa do danas, u krvi ugušio svaki otpor srbizaciji, svaki pokušaj očuvanja sopstvenog identiteta i imena, posebnosti i nasljeđa ostalih naroda koji žive i živjeli su na bivšim jugoslovenskim prostorima.

Atentat u Marseju na kralja Aleksandra I Karađorđevića se odigrao u utorak, 9. oktobra 1934.godine, prilikom njegove zvanične posete Francuskoj. Atentator, Vlado Černozemski, pripadnik Unutrašnje makedonske revolucionarne organizacije (porijeklom Makedonac), usmrtio je kralja Aleksandra sa četiri metka, a u organizaciji atentata učestvovali su hrvatski i makedonski rodoljubi koji nijesu željeli da žive pod srpskom dominacijom, posebno nakon zavođenja šestojanuarske diktature u Jugoslaviji, već su se zalagali za stvaranje nezavisnih država Makedonije i Hrvatske.

U Hrvatskoj, u tom periodu, ističe se političar Stjepan Radić koji se zalagao da nova zajednička država bude federalnog uređenja, dok su se vodeći srpski političari na čelu sa premijerom Nikolom Pašićem i uz podršku kralja Aleksandra, zalagali za koncept unitarne monarhije. Srpski koncept je prihvaćen 1921. i to u formi Vidovdanskog ustava. Podsjećamo  da je i tada u Hrvatskoj, slično kao i na Podgoričkoj skupštini 1918, Ustav  izglasan prevarom- prostom većinom članova Ustavotvorne skupštine umjesto predviđene dvotrećinske, i uz otvoreno podmićivanje muslimanskih poslanika – pa je time  Hrvatska zgubila neke elemente sopstvene državnosti (Sabor kao parlament, Domobranstvo kao vojsku, bana kao šefa države) očuvane kroz vjekove strane mađarske i austrijske vlasti.

A u Makedoniji? U novoosvojenim oblastima, beogradska vlada je sprovodila dosljednu politiku srbizacije. U školama je sprovođenja sistematska politika denacionalizovanja i posrbljavanja Makedonaca, Bugara i drugog makedonskog stanovništa.Beogradska vlada je nametala i lingvističku politiku srbizacije u Makedoniji, koja je nazivana „Južnom Srbijom“ (neslužbeno) ili „Vardarskom banovinom“ (službeno). Dijalekat makedonskih Slovena je potiskivan obrazovanjem, vojskom i drugim sredstvima, a njegova upotreba je bila kažnjiva.

U Makedoniji su vođenje oružane borbe žandarmerije sa komitima, a hiljade ljudi je maltretirano od strane jugoslovenskih vlasti pod sumnjom saradnje sa Unutrašnjom makedonskom revolucionarnom organizacijom.

Nije teško naći paralelu između makedonskih, hrvatskih i crnogorskih komita i odmetnika toga doba.

Ovim gestom, gestom imenovanja ulice po Vladu Černozemskom, Crna Gora, odnosno Cetinje, ojačaće veze sa prijateljskim makedonskim i bugarskim narodom, te svim narodima koji su bili žrtve srpskog terora i ataka na tertorije, kulture i identitet nesrpskog stanovništva na prostoru Kraljevine Jugoslavije. Istovremeno, izbrisaće tragove surovog trovanja istorijskim falsifikatima koji žele Crnu Goru vezati za kosovski mit i manastir Dečane, sa kojim naša kultura i nasljeđe nemaju nikakve veze. Te i takve veze se žele, silom i zločinom, i danas uspostaviti, a Crnogorci se proglasiti Srbima i izbrisati iz svjetskih povjesnica.

Prije nego što okupatorska i izdajnička vlast u Crnoj Gori podigne spomenik regentu Aleksandru Karađorđeviću, a što se najavljuje kroz provučićevske tabloidne medije, ili isti nikne u Beogradu u znak sjećanja na sve zločine koje je počinio crnogorskom narodu, nezavisna i suverena Crna Gora treba da se čuje svojim glasom.

Zato, MI upućuje apel prijestonici Cetinje, a u tom cilju će i organizovati prikupljanje potpisa da se Dečanska ulica na Cetinju preimenuje i dobije ime po ovom poznatom bugarskom revolucionaru Vladu Černozemskom koji je lišio života takozvanog Acu Palikuću grobara crnogorske državnosti i naredbodavca bijelog terora nad crnogorskim narodm, nakon i tokom srpske okupacije 1918.godine. Velicko Kerin alijas Vlado Cernozemski, pripadnik VMRO (Unutrašnja Makedonska Revolucionarna Organizacija), već se u Bugarskoj slavi kao heroj, te mu je u rodnom mjestu Kamenica podignut veliki spomenik.

Ovom inicijativom želimo rehabilitovati sve one koji su imali hrabrosti da se suprotstave srpskoj žandarmerijskoj čizmi, koji su život dali za ideal da svaki narod ima pravo na svoje istorijsko sjećanje, pravo na postojanje. Da damo počast južnoslovenskoj braći koja su se borila protiv srpskog terora i okupacije.