САГАТА "ЗАДГРАНИЧНИ ДРУЖЕСТВА"

САГАТА "ЗАДГРАНИЧНИ ДРУЖЕСТВА"
 
Лъчезар Тошев

 Статията е публикувана за първи път във в. "Демокрация Днес" на 23 септември 2006

Наскоро в германските медии се появиха съобщения , че след 16 годишни усилия са открити 1.6 милиарда от т.нар."червени пари" на бившата компартия на ГДР. 

Тези пари са били вложени в "черни сметки на отговорни другари", в ценности и произведения на изкуството, в дружества - фантоми , в реално функциониращи дружества-както в страната , така и в чужбина.

Вероятно по този начин са постъпили и другите комунистически партии преди рухването на комунистическите режими в Източна Европа.

Въпрос на воля е да се открие и върне на хората на съответната страна това което им принадлежи. 

У нас имаше опити за изясняване съдбата само на един от тези аспекти на проблема - задграничните дружества и инвестициите направени в чужбина по време на комунистическия режим. За съжаление все още не можем да чуем новина като тази в Германия. 

Председателят на германската комисия разследваща случая Кристиан фон Хамерщайн заяви , че те са успели да се справят защото Германия е правова държава! А България не е ли?

Началото на историята

Задграничните дружества са юридически лица регистрирани в друга държава като местни юридически лица. Подобни на тях са външнотърговските дружество, но те са клонове на "фирма-майка" в България и това е официално известно при регистрацията им.

Връзката на задграничните дружество с България е че са създадени с финансови средства на българската държава. Първите задгранични дружества се създават от България още през 1969г. Тогава се приема Разпореждане № 9 / 16.01.1969г. на Министерския Съвет .
По късно регламентацията се обогатява с ПМС 70/1975г. и ПМС 4/ 1983г. и разбира се Указ 56/1989г. Вероятно извън този обхват са съществували и дружества организирани от Държавна Сигурност, но този въпрос не е изяснен докрай.

С ПМС 295/ 1994г. - вече след промените се приема наредба въз основа на която през 1995г. се създава Регистър на задграничните дружества, който остава служебна тайна до 2004г.

До момента не са открити данни регистър да се е водил преди. Във всеки случай в Министерството на Външната търговия до 1991г. е съществувал отдел "Задгранични дружества". 

През 2004г. Филип Димитров, Методи Андреев и аз, като граждани сезирахме Министър председателя, Министрите на вътрешните работи, отбраната и директорът на НРС за изтичането на сроковете за класификация на документите от комунистическия режим , които следва да се предадат в Държавния архивен фонд.

На 21 септември 2004г. в отговор на мое парламентарно питане за тези архиви - направено в качеството ми на народен представител премиерът отговори, че до момента са разсекретени над 90% от архивите на Министерския Съвет и са предадени в държавния архив. 

Между тях и много документи за създаването на задграничните дружества. 

Проучването им не е завършено и сигурно много интересни информации предстои да станат обществено достояние.

Първи опити за изясняване на въпроса

След изборите през 1990г. Великото Народно Събрание създава комисия с председател н.п. Петър Корнаджев относно причините за икономическата и политическата криза. 

В нейния архив (Държавен архивен фонд - Фонд 117, опис 46 а.е. 970-972) се съхраняват документи показващи , че комисията се е занимавала и въпроса за задграничните дружества. 

Пак по това време със Заповед Р-56/ 21.03.1991г. премиерът Димитър Попов създава правителствена комисия начело с Димитър Луджев, която внася доклад до премиера-вече Филип Димитров на 23.03.1992г. 

През юли 1992г. правителството на Филип Димитров влиза в контакт с фирмата за финансово разузнаване "Кроул енд Кроул" за намиране на "червените пари". 

Тази фирма става прочута с откриването на парите на Маркус и разследването на Максуел. Фирмата търси банкови сметки. 

Правителството и предоставя информацията с която разполага към момента, но се налага събиране на допълнителни сведения. 

Дестабилизацията на правителството през септември и последващото му падане става причина за провала на преговорите. Следващото правителство не преговаря с фирмата. Впрочем към същата фирма се обръща и Чехословакия, но особен успех не беше отбелязан и там. Или поне не ми е известно.

На 23.03.1992г. със Заповед № 88 Министърът на финансите Иван Костов съвместно с Управителя на БНБ Тодор Вълчев разпореждат ревизия на Българската Външно-търговска банка.

Ревизионният акт е готов на 4 май 1993г. и е изпратен на Главна Прокуратура като документ по дело № 4 / 1990г. за икономическата катастрофа. 

Към този ревизионен акт има приложен списък на получателите на валутни средства (не само задгранични дружества). 

По данни на покойния депутат Николай Чуканов, през този период министър Румен Биков е изпращал две писма на председателя на Народното Събрание Стефан Савов, но опитите да бъдат открити не се увенчаха с успех.

Пред 1995г. Правителството на Любен Беров създава регистъра на задграничните дружества.

От 1996 до 2004г. следва цяла канонада мои питания по този въпрос до министрите на икономиката, на финансите, на отбраната, на МВР, на държавната администрация и на земеделието и горите. С изключение на "откриването" на доклада на Д.Луджев от министър Николай Василев до 2004г. не беше постигнат особен прогрес в изясняването на въпроса.

На 23.07.2002г. депутати от тогава все още единната група на ОДС и няколко от НДСВ и независими беше внесено предложение за създаване на временна парламентарна проучвателна комисия по задграничните дружества и инвестиции в чужбина от времето на комунистическия режим. 

На 4 септември 2002г. след остри дебати парламентът отхвърли предложението с 92 гласа -"за", 2-"против" и 104- "въздържали се ". Поисканото прегласуване не промени съществено този резултат.

През 2003г. сезирах Комисията за борба с корупцията в Народното Събрание по този въпрос като внесох на вниманието им доклада "Луджев"от 1992г., един разповерен документ от ДС по темата и част от архива на комисията от Великото Народно Събрание. Идеята ми беше , на основание Чл.80 от Конституцията Комисията да поиска допълнителните документи и да се разпореди за проверки по въпроса. Същевременно поисках от БНБ(която е под парламентарен контрол) да се запозная с Ревизионния акт на БВТБ от 1993г. За него журналисти пишеха , че е изчезнал, а това не би било допустимо. 

Отначало и в БНБ не знаеха къде е.

Изпратиха ме в Министерство на финансите, от там пак в БНБ , в Държавния архив и т.н. Но на 23 април 2004г. бях поканен в кабинета на Г-жа Емилия Миланова-подуправител на БНБ, която ми съобщи , че документите са намерени. 

Това беше една доста висока купчина папки, сред които и "изчезналото" Приложение № 12 . Този архив е заведен в БНБ под № 440-00204/ 4 май 1993г. 

Предложих на Комисията по корупция да поиска копие от този архив. 

До решение не се стигна , защото нещата се развиха по друг начин.

Първи резултати – 2004 - 2005г.

На 19 февруари, 18 март и 25 март 2004г. Комисията по корупция разисква по моето предложение. В заседанието от 18 март участва Зам. Главният Прокурор Христо Манчев.

Той предостави информация за прословутото дело № 4/1990г. (което само по себе си е интересна тема).От него научихме , че регистърът на задграничните дружества се намира в министерството на икономиката(където и би трябвало да бъде).

Възползвах се отново да задам питания към министър Лидия Шулева-за регистъра, за фонд"Задгранични дружества",за приватизацията на тези дружества и пр. На 8 април тя отговори, че регистърът е в МИ с гриф "за служебно ползване". На 22 април - предостави справка за приватизираните дружества.

След това последва известното питане "Тошев-Нихризов" пак до нея. 

Съвместното питане се налагаше за да се обедини в обща акция вече разцепилата се десница - аз представлявах ПГ на СДС , а Йордан Нихризов - групата на ОДС.

Питането беше последвано от разисквания за което се внесе подписка от определен брой депутати от двете групи. 

В крайна сметка на 10 септември 2004г. Народното Събрание прие 

Решение (ДВ.бр.81/17.09.2004, допълнено в ДВ бр.111/21.12.2004г.). 

В резултат на това решение Министър Шулева внесе в Народното Събрание списък с 311 дружества-вече разсекретен. Управителя на БНБ Иван Искров изпрати копие от ревизионния акт на БВТБ -но с гриф "за служебно ползване".

Със същия гриф лишаващ журналистите на достъп е и списъкът внесен от Директора на НРС ген.Кирчо Киров , представляващ списък с имена на дружества-без други обяснения.

Пак в изпълнение на това решение на 26 октомври Правителството създаде междуведомствена комисия, която на базата на взаимодействие на различните институции да направи обстойна проверка по въпроса. 

Доклада на комисията беше внесен в Народното Събрание на 11 април 2005г. и поради големият му обем не беше раздаден на депутатите , а оставен в библиотеката на Народното Събрание за запознаване на желаещите. Така се икономисаха малко народни пари.

Комисията констатира , че данните в регистъра на МИ са крайно недостатъчни. Към 28 февруари от 311 дружества, комисията е получила данни за 51 които са ликвидирани, 3 действащи дружества и 2 недействащи. А останалите?

128 дружества са били приватизирани като капиталът им е бил продаден от Агенцията по приватизация. Има известна информация за изразходвани средства, но те са крайно непълни.

Към 1986г. в 140 дружества са вложени 105 милиона валутни лева-в различни валути.
Само за 73 от тези дружества е изяснен какъв е оборотът за тази година- 649 млн.валутни лева.

Отчетена е печалба от около 7.8 млн. вал.лв. и загуба от около 24.7 млн.вал.лв.

Книгата на журналиста Христо Христов по тази тема

От 1985г. до 1992г. фондът за финансиране на задграничните дружества е предоставил кредити на 47 от тези дружества. 

Към 30.06.1992г. има данни , че 23 от фирмите не са се били издължили. На 245 дружества са извършвани финансови одити. 

За периода 1990-2000г. проверките за които има данни са 105. След 2001г. възможност за одити не е имало, според комисията тъй като държавата не е имала непосредствено участие в дружествата , а е участвала в тях чрез фирми.

50 от преписките на одитите са изпратени на прокуратурата и следствието. Съставени са 52 акта на лица за причинени вреди. Комисията констатира липса на достатъчен контрол от страна на държавата което е залегнало и в самия текст на Указ 56 - Чл.17.ал.3 и Чл.39.ал.1 т. 7. Това едва ли е много изненадващо.

Извън доклада на комисията остава висящ и въпроса с юридическото положение на тези дружества, които за съответната държава са местни юридически лица, несвързани юридически с българската държава.В допълнението на своето решение Народното Събрание удължи срока на своята парламентарна под-комисия за приватизационен контрол която имаше мандат да провери извършените сделки със задграничните дружества.

На 20 май беше последния работен ден на 39-тото Народно Събрание. На 17 юни то се разпусна а на 25 юни беше избрано 40-тото Народно Събрание. Много неща останаха незавършени и постигнатият пробив в изясняването на въпроса все още не е разширен. До момента няма такава инициатива от новоизбраните депутати. Би било голям скандал ако нещата останат така.

Остават и другите аспекти на проблема с "намирането на червените пари" за които изобщо нищо не е направено за 17 години на преход към демокрация.

Ще разберем ли някога все пак, истината по тези важни въпроси?

Ще разберем ли защо точно комунисти и ченгета станаха новите богаташи в България?
Германия показа, че ако има воля-истината излиза на яве.

И това би бил един акт на справедливост-защото тези пари принадлежат на българския народ и той има право да си ги поиска. 

И ако обезверен, гледа с безразличие на този въпрос, то е защото народът е загубил вяра в способността на неговите собствени представители да се борят за справедливост. 

Желая на депутатите от 40-тото Народно Събрание да съумеят да върнат вярата на хората в доброто. Постигането на справедливост е един от главните стълбове на които се крепи обществото. Без него то би рухнало.

Публикувано за първи път във в. "Демокрация Днес" на 23 септември 2006

Стенограми от пленарни заседания

ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 3 септември 2004 г.
Открито в 09,01 ч.

03/09/2004

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, съгласно решението на парламента от последния ден преди ваканцията днес, първият петък на септември, целият ден ще бъде посветен на парламентарен контрол. Под целия ден се разбира до 14,00 ч., а не до полунощ.
Новопостъпили питания в периода от 30 август до 2 септември 2004 г.:
От народния представител Лъчезар Тошев към Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството по предаване в Държавния архив на документацията от времето на комунистическия режим. Следва да се отговори писмено до 13 септември 2004 г.

(...)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това въпросите и питанията към министър Церовски се изчерпиха. Да благодарим на министър Церовски за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питания и въпроси към заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева.
Първото е питане на народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов.
Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев, за да развие своето питане.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаема госпожо министър! На 12 юли 2002 г. Вашият предшественик министър Николай Василев в отговор на мое питане заяви, че Министерството на икономиката продължава да изяснява каква е съдбата на задграничните дружества с българско участие и задграничните български инвестиции, направени до 1990 г., като се стреми да събере колкото е възможно повече информация, активи и особено чуждестранни външнотърговски вземания. Този въпрос е поставян многократно в Народното събрание през последните няколко мандата, без да се постигне особен прогрес в изясняването на въпроса. Почти 2 години по-късно с питане, внесено на 12 март, с колегата Йордан Нихризов поставяме отново този проблем, като молим да ни информирате какво е направено междувременно.
Освен това бихме искали да знаем какви средства са били предоставени на задграничните дружества от фонд "Задгранични дружества" към тогавашното Министерство на външно-икономическите връзки и какъв е балансът на този фонд за периода на съществуването му.
Благодаря за това, че в отговор на друг мой въпрос към Вас междувременно ме информирате, че в регистъра на задгранични дружества с българско участие, създаден съгласно Постановление на Министерския съвет № 295 от 1994 г., се съдържа информация, която е служебна тайна.
Също така благодаря за списъка на 50 такива дружества, които са приватизирани, който ми предоставихте в отговор на друг мой въпрос към Вас.
На заседание на Комисията за борба с корупцията заместник главният прокурор Христо Манчев заяви, че по негова оценка общият брой на тези дружества е между 400 и 500. Ако това е така, това означава, че до момента имаме информация за споменатите 50 приватизирани дружества плюс 12-те дружества на "Булгартабак", които са известни покрай приватизацията на това дружество, но за над 80% от общия брой дружества нямаме информация, поне обществеността няма такава. Въпросът според нас е обществено значим и продължава да очаква своя отговор. Очакваме да се каже колко и кои са били тези дружества и какво е станало с тях, какви средства е вложила в тях българската държава и какво се е случило с тези дружества след това. Някои, както разбрахме, са приватизирани, други са фалирали - трябва да се изясни при какви условия са фалирали, трети съществуват и днес. При някои се спори дали държавата е инвестирала в тях или им е предоставила кредит. От отговора на този въпрос може да се установи кой е собственик на съответното дружество.

Абсурдно е според нас такава информация да се обявява за служебна тайна. Надявайки се да оцените обществената значимост на този въпрос, който се поставя постоянно през изминалите 15 години на българския преход към демокрация, очакваме Вашия отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя госпожа Лидия Шулева, за да отговори на питането на народните представители Тошев и Нихризов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА:

Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Тошев, уважаеми господин Нихризов!

Не за първи път, както вече стана ясно, към министъра на икономиката се отправя питане за съдбата на направените държавни инвестиции в задгранични дружества.

На такова питане са отговаряли и министър Петър Жотев през 2001 г., и министър Николай Василев през 2002 г.

С българските капитали, инвестирани в задгранични дружества през годината са се занимавали и няколко министерства – на икономиката, на вътрешните работи, на отбраната и на финансите. Явно отговорите и на двамата министри не са Ви задоволили като информация.

Не допускам през 2001 г. на правителството на ОДС да е липсвала политическа воля да изясни въпроса. Но проблемът наистина е сложен. Причината е, че до 1990 г. фирмите извън страната са създадени така, че да не може да се проследи пътят на вложените в тях капитали. Как е ставало това?

Още на 20 януари 1982 г. Държавният съвет издава указ, с който дава възможност на Министерския съвет да определя реда за образуване, управление и прекратяване на различни сдружения със стопанска цел. По-късно са приети и два правилника за стопанската дейност, действали през 1987 и 1988 г., както и Указ № 56 от февруари 1989 г. Така, от една страна, се появяват асоциациите, стопанските сдружения, като например "Булгарлизинг", икономическите съюзи, обединенията и др. Държавата може да участва в тях косвено чрез други свои стопански организации.
От друга страна, т. нар. "самоуправляващи се стопански организации" започват да се сдружават с чуждестранни фирми и физически лица, за да извършват съвместна дейност у нас и в чужбина. В целия този процес обаче не е предвиден ред за осъществяване на ефективен държавен контрол. Не ми е известно да е воден регистър, в който да са били вписвани каквито и да било данни за задграничните дружества. Точно заради липсата на публичност и ефективен контрол не могат да бъдат открити достатъчно документи както за създаването им, така и за износа на капитали чрез тях.
След закриването през 1991 г. на Министерството на външно-икономическите връзки, цялата документация за задграничните дружества е била предоставена на специална комисия. Тя е създадена с протоколно решение на Министерския съвет от 4 март 1991 г. и е с председател г-н Димитър Луджев.

Както вече е имал възможността да Ви отговори министър Николай Василев, в архива на Министерския съвет няма информация за внесен доклад или други документи в резултат на работата на тази комисия. Едва през 1994 г. Министерският съвет приема Наредба за регистрация и контрол на задграничните дружества с българско участие.
През 1995 г. към бившето Министерство на търговията е създаден регистър.
С писмо от 8 април т.г. сме Ви информирали за характера на съдържащата се в него информация и за реда на нейното получаване.

Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господа Тошев и Нихризов!

До 90-та година създаването на фирмите извън страната е уреждано така, че проследяването на вложените средства е изключително трудно. И аз Ви уверявам, че за причината и до днес да не може да бъде даден задоволителен отговор на въпроса Ви какво е станало с тези капитали, съвсем не е от липсата на воля – политическа или професионална. Сред изброените от Вас дружества фигурират и такива, които са от системата на Министерството на икономиката и в които държавата има мажоритарно участие. За тези дружества министерството получава ежегодни годишни счетоводни отчети. Така се следи и състоянието на активите и пасивите на дъщерните им задгранични дружества. За дружествата 100% държавна собственост се изготвя пълен финансово-икономически анализ и се правят съответните препоръки. За приватизираните дружества в министерството не постъпва информация по отношение на техните пасиви и активи. Същото се отнася и за тези, които не са от системата на Министерството на икономиката.

Що се отнася до посочените от Вас конкретни дружества времето няма да ми стигне само за да изброя имената им. Експертите в Министерството на икономиката са Ви подготвили таблици с информация за тях, с която разполагам и ще Ви я дам веднага.
По последната част от Вашия въпрос – за приватизацията на търговските дружества, които са имали задгранично участие, подробна информация се съдържа в писмения отговор, който Ви предоставихме през март. Благодаря ви за вниманието.

(По желание на народния представител Лъчезар Тошев материалът се прилага към протокола.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо министър, на нас ни е пределно ясно, че е трудно да се добереш до информация, която предварително е била така направена, че да не бъде открита. Защото всички знаем, че външнотърговските дружества са една от формите, по които бившият комунистически режим ограби България, за да се върнат след това тези капитали отново, но в ръцете на новите частни капиталисти. Това обаче съвсем не значи, че работата по разкриването, колкото и да е трудна, трябва да бъде прекратена. Защото Вие сама казахте, че има различна съдба на дружествата.

Аз бих ги класифицирал в четири групи: такива, които са приватизирани; такива, които работят и сега; такива, които са в пълна неизвестност, и такива, които държавата е загубила още по времето преди падането на Берлинската стена, когато народът градеше уж светлото бъдеще. Тогава режимът, начело с Тодор Живков, вече е приватизирал тези дружества.

Все пак обаче в програмата за приватизация на “Булгартабак” Вие сте написали, че е целесъобразно в рамките на общата стратегия дружествата да се предоставят или на чуждестранните сътрудници, или чрез търг да се продадат. Като, подчертавам, там пише: “само по този начин може да се реши проблемът с натрупаните загуби в тези компании.”
Следователно трябва да ни е известно по какъв начин днес съществуват или не съществуват тези дружества.

Оттук двата допълнителни въпроса: колко са задграничните дружества и смятате ли да разсекретите информацията в регистъра, който сте набрали в Министерство на икономиката?
И втори въпрос: колко средства досега са вложени в тези предприятия чрез фонд “Задгранични дружества”, тъй като това са народни пари, за които хората трябва да знаят? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Шулева за отговор на тези, да ги наречем, уточняващи въпроси.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев, уважаеми господин Нихризов!

Вашите допълнителни въпроси сериозно ме затрудняват от гледна точка на това, че в подготовката, която имам за отговор на Вашите въпроси, не разполагам с точните цифри, които искате да Ви цитирам.

Но, разбира се, в рамките на достъпната информация, с която разполагаме, се ангажирам да Ви дам точни цифри, защото не бих искала от трибуната на Народното събрание да правя импровизации що се касае до цифри. Това касае двата въпроса: какъв е броят на задграничните дружества и колко средства са вложени там?

В рамките на известната в Министерството на икономиката информация аз ще Ви дам допълнителен писмен отговор по този въпрос, ако тази процедура Ви удовлетворява.
А що се касае до разсекретяването, това е въпрос, който не е от моята компетентност, но аз лично също се ангажирам да направя необходимите запитвания до Комисията за работа с класифицирана информация и да получа от тях ясни указания, за да мога да Ви дам отговор и на този допълнителен въпрос.
Така че в рамките на известната ми информация и на това, което вече споменах, с какъв обем информация разполага Министерство на икономиката, ние сме готови наистина да Ви предоставим допълнително цялата налична информация, която ни е известна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев да изрази отношението си и оценка на отговорите на министър Шулева.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря, господин председател.
Смятаме, че беше направена още една стъпка напред към изясняването на този въпрос, но не е достатъчно. Така че въпросът продължава да бъде актуален.

По времето на Великото Народно събрание комисията относно причините за икономическата и политическа криза, начело с господин Петър Корнажев, се занимава с този въпрос. Това е, което е намерено в Държавния архивен фонд под № 117, опис 46, архивни единици от 970 до 972.
По време на 36-ото Народно събрание премиерът тогава – Филип Димитров, водеше преговори с Агенцията за финансово разузнаване “Кроул енд Кроул” за намиране на изнесените капитали, като преговорите не бяха завършени.

Вицепремиерът Димитър Луджев тогава е внесъл един доклад от 23 март 1992 г., който не е поверителен в момента и е на разположение.

През 1994 г. кабинетът на проф. Беров прие Постановление № 295 за регистъра на задграничните дружества.

В Българската народна банка оттогава се намира една преписка от 4 май 1993 г., съдържаща ревизионния акт на Българската външнотърговска банка, където се вижда какви суми са били предоставени не само на външнотърговски, но изобщо на дружества, които са работили с валута. Това е под архивен № 00204 от датата, която споменах.

Пред 38-ото Народно събрание аз отправих две питания към министъра на икономиката и министъра на финансите. В 39-ото Народно събрание – също две питания – до министъра на икономиката и министъра на финансите, в пленарна зала имаше дебати и на 4 септември 2002 г. беше отхвърлено да се направи комисия.

В Комисията за борба с корупцията този въпрос също се разглежда на няколко заседания. Днес е това поредно питане към министъра на икономиката.

Смятаме, че тези дискусии трябва да продължат.

Ето защо, господин председателю, от името на 52 народни представители внасям искане за разисквания по това питане. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Действително питането е от 52 народни представители. В такъв случай следващия петък ще започнем с разискванията по това питане. Това е в рамките на парламентарния контрол.

Господин Божинов, искате думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България. Заповядайте.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Истината по този въпрос и по редица други въпроси безспорно представлява интерес. Нашата парламентарна група също не е загубила интереса си по този въпрос и го поддържа.
Но тук беше казана една очевидна неистина, на която искам да възразя. Казано беше, че задграничните дружества са били създадени, за да бъдат инструмент за ограбването на българската държава от комунистическия режим.

Според нас истината е, че така създадените в онези условия дружества са били инструмент за функционирането на националната икономика в онези условия, в които бяхме на разделение, на системата КОКОМ и т.н.

Но има и друга истина – че след промените, когато държавата шоково и целенасочено беше оттеглена, се създадоха благоприятни възможности за заграбването на националното богатство, но забележете, не от тогавашния режим, а от следващите режими.

И за нас е интересно какви са каналите и пътищата?

Кои са лицата и групировките? Какъв е ресурсът на държавата, чрез който бяха създадени някои от тогавашните и сегашните партии?

Така че не мислете, че този въпрос представлява интерес само за една част от опозицията. Ние ще участваме в дебата пълноценно, за да търсим цялата, а не частичната истина! Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Нихризов за изявление от името на парламентарна група. Изглежда разискванията по питането започнаха преждевременно.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да заявя от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили, че съм доволен от това, че Българската социалистическа партия има желание да участва в дебата.
Да, уважаеми господа социалисти, които сте наследници на 100-годишната Българска комунистическа партия. Вие можете да допринесете много за това да се изяснят действителните причини за ограбването на българския народ именно в онзи период, за който говори министър Шулева – до 1989 г.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): А вие – за следващите години.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Защото вие отлично знаете пътищата и начините, по които дружества, които са създадени с държавни, както вие обичате да казвате – народни пари, след това са станали частна собственост още преди да дойде 10 ноември 1989 г.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И след това са ограбени.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Механизмите строиха именно онези господа от вашите редици, които трябваше да направят управляемия преход на България. В този управляем преход вие първо изнесохте парите зад граница, а след това решихте да се върнете с новото си демократично лице, за да ги използвате в приватизацията на българските предприятия.
Разбира се, за вас е лесно да кажете, че в България има сбъркан път след 1989 г. Но аз днес, в навечерието на датата, която толкова много обичате – 9 септември 1944 г. и която отново се готвите да чествате тържествено, ще заявя следното: вие бяхте тези, които вървяхте по сбъркания път и 15 години вече, благодарение на вашите усилия, България не може да пробие в нормалните рамки, от които я отклонихте преди 50 години! Това е вашата заслуга!
И когато днес имате желание да участвате в дебата, имате желание да спомогнете народните пари да бъдат открити в чии частни джобове се намират, то ние само можем да бъдем доволни, стига обаче отново да не се явите с второто лице на Червения Янус – онова, което знае много добре къде са сметките, но се позовава на банковата тайна в швейцарските банки. Защото това лице винаги е удобно и винаги може да бъде извадено на дневен ред.
Господа социалисти, действително във ваши ръце е да покажете, че нямате нищо общо с мисленето на онзи комунистически режим, на който случайно или не се явявате наследници. Нека бъде действително прекръстено вашето дело. Нека действително бъде направен и изживян катарзисът при вас. Иначе останалите неща ще бъдат думи.
Господин Божинов, истината боли, но когато бъде казана, в края на краищата тя ще стане най-добрият резултат за това България да направи поредната крачка напред към своето европейско бъдеще. Благодаря ви.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Вие не търсите истината, вие търсите ала-бала.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След изявленията на две парламентарни групи преминаваме към питането, отправено също към министър Шулева от народните представители Кръстьо Петков и Иван Козовски.

 

Стенограми от пленарни заседания

ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 10 септември 2004 г.

Открито в 9,00 ч.

10/09/2004

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и
заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието. Искам да напомня, че съгласно решението на парламента, днес целият ден е посветен на

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Новопостъпили питания в периода от 3 до 9 септември 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Георги Петканов, министър на вътрешните работи, относно действията на МВР по защита на собствеността на гражданите при кражби от селски имоти. Следва да се отговори писмено до 20 септември т.г.
Постъпило е питане от Евгени Чачев към Милен Велчев, министър на финансите, относно данъчни ревизии на електроразпределителните предприятия "Столично електро-разпределение" и Електроразпределително предприятие "София-окръг". Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 септември т.г.

(…...........)

Уважаеми госпожи и господа народни представители, предстоят разисквания по питането на народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно разпорежданията с активите и пасивите на външнотърговските дружества, регистрирани до 1990 г. и фонд "Задгранични дружества" към тогавашното Министерство на външната търговия.

На питането е отговорено на 3 септември 2004 г.

На същото заседание 52 народни представители са внесли предложение за разисквания. Те са насрочени за днес.
Вносителите на предложението за разискване са внесли и проект за решение.
Всичко това е раздадено на народните представители.
Съгласно чл. 87, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разисквания се провеждат по реда на Глава шеста и продължават един час. Времето се разпределя, както следва: Национално движение Симеон Втори – 24,15 мин.; Коалиция за България – 12,15 мин.; Обединени демократични сили – 7 мин.; Движение за права и свобода – 5 мин.; Съюз на демократичните сили – 3,30 мин.; Новото време – 3,15 мин.; Народен съюз – 2,45 мин.; независими – 2 мин.
Обръщам още веднъж внимание, че на уточняващите въпроси народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов, направени на заседанието на 3 септември т.г., министър Шулева е представила писмен отговор, който всички вие получихте.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията.
Господин Лъчезар Тошев, заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря, господин председател.
Почитаеми народни представители, вчера Народното събрание дебатира и даде оценка на преврата от 9 септември 1944 г.
Днес ние се обръщаме към друга страница от времето на комунистическия режим, която все още е непрочетена през изминалия 15-годишен период на българския преход към демокрация и това е въпросът за съдбата на задграничните дружества и инвестиции, направени до 1990 г. Този въпрос и до днес все още няма своя отговор.
През тези 15 години Съюзът на демократичните сили постоянно поставя този въпрос, тъй като той е свързан с въпроса за изразходването на значителни държавни средства, изнесени капитали, чиято съдба българското общество има право да знае.
Още във Великото Народно събрание Комисията относно причините за икономическата и политическата криза събираше материали по темата, които днес са в Държавния архив. Тогава тя беше председателствана от господин Петър Корнаджев – тогава депутат от Парламентарната група на СДС.
По същото време и вследствие на това, по време на премиера Димитър Попов се създаде правителствена комисия, продължила своята работа и при кабинета на Филип Димитров, когато е внесен един междинен доклад от 23 март 1992 г. на вицепремиера Димитър Луджев. По същото време са провеждани и преговори с фирмата за финансово разузнаване “Кроул”, които са прекратени поради свалянето на правителството на Филип Димитров. По това време финансовият министър Иван Костов и управителят на БНБ Тодор Вълчев наредиха ревизия на Българската външнотърговска банка, която включваше и задграничните дружества. С Постановление № 295 от 1994 г. при правителството на Беров е създаден регистър на задграничните дружества, за който министър Шулева ни информира, че информацията за него е все още служебна тайна, но е поискано да бъде разповерена.
По време на предишния мандат аз имах две питания по тази тема, но въпреки че министрите, на които задавах този въпрос, се ангажираха да извършат проверки, до окончателно изясняване на въпроса все още не се е стигнало.
През този мандат също отправих две питания към министъра на икономиката и министъра на финансите, а на 4 септември 2002 г. по наше предложение се обсъждаше създаването на анкетна парламентарна комисия, която да се занимае с тази тема, но за съжаление не получихме подкрепа от мнозинството.
Днешните дебати са по ново питане, което заедно с господин Нихризов отправихме към министъра на икономиката и разискванията по него са по искане на депутати от СДС, ОДС, Народен съюз, няколко депутати от НДСВ и независими.
След толкова години можем да кажем, че за задграничните дружества знаем няколко неща. Знаем, че са създадени по Указ 535 за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица; по Указ 56, а също и по линията на бившата Държавна сигурност. Знаем за регистъра, намиращ се в Министерството на икономиката и очакваме данните от него. Знаем, че пак там се намират документите на съществувалия до 1990 г. фонд “Задгранични дружества”. След дълги издирвания установихме, че в БНБ се намира ревизионният акт на Българската външнотърговска банка, копие от който е изпратен и на Главната прокуратура по дело № 4 за икономическата катастрофа. Към него е и приложение № 12, за което вестниците писаха, че е изчезнало, но то не е изчезнало, и което представлява списък на дружествата, получавали валутни средства и размера на средствата, както и погасяването им. Не знаем все още каква информация има в тези източници, но бихме искали да знаем и смятаме, че българският народ също има право да знае това. В момента знаем, че през този период са приватизирани 50 дружества, някои други – неизвестно колко – са фалирали, други съществуват и днес. Смятаме, че трябва да се сложи ред по този въпрос в държавата и да се знае какво е станало с тези дружества и какво е състоянието им днес.
За целта настояваме правителството да създаде междуведомствена комисия, която в къс срок да информира Народното събрание и обществеността за констатираните факти. Искаме и Националната разузнавателна служба също да предостави на Народното събрание данните, с които разполага. Тя е под юрисдикцията на президента и от отговора, който ни бъде предоставен, ще проличи и неговото отношение по темата.
Искаме БНБ също да предостави на Народното събрание ревизионния акт на Българската външнотърговска банка, за който стана въпрос, и приложенията към него. Цялата тази информация не може да се обявява за тайна. Ние не желаем по този начин обществото да продължава да е в неведение кой и за какво е изхарчил неговите пари. Българите имат право да знаят това и продължават да очакват този отговор. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:

Благодаря Ви, господин Тошев.
Уважаеми народни представители, имате думата по тази тема. Има ли желаещи?
Докато има колебаещи се, позволете ми да представя проекта за решение, който е внесен:

“Проект

РЕШЕНИЕ
във връзка с питането на народните представители
Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов към
заместник министър-председателя и министър на
икономиката госпожа Лидия Шулева
относно разпорежданията с пасивите и активите на
външнотърговските дружества, регистрирани до 1990 г.
и фонд “Задгранични дружества” към тогавашното
Министерство на външната търговия

Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Възлага на Министерския съвет в едномесечен срок да създаде междуведомствена комисия за проучване на състоянието на задграничните дружества с българско участие, както и инвестираните държавни средства в чужбина в периода до 1990 г. и тяхната съдба към настоящия момент.
   2. Комисията по т. 1 в шестмесечен срок да внесе доклад в Народното събрание за констатираните факти.
   3. Задължава Националната разузнавателна служба в тримесечен срок да представи на Народното събрание информация за създадените до 1990 г. задгранични дружества с българско участие.
   4. Задължава министъра на икономиката в тримесечен срок да декласифицира информацията за задграничните дружества с българско участие, съдържаща се в регистъра, създаден съгласно Постановление № 295 на Министерския съвет от 1994 г., и да я представи на Народното събрание.
   5. Задължава Българската народна банка в тримесечен срок да предостави на Народното събрание копие от ревизионния акт на Българската външнотърговска банка и приложенията към него - № 440-00-204 от 4 май 1993 г.”

Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте господин Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Защо е важно да се реши въпросът за съдбата на тъй наречените външнотърговски дружества? Защото до ден-днешен ние нямахме дори информация за техния брой. Току-що пристигна сведение във връзка с нашите уточняващи въпроси в предното питане и знаем, че регистрираните външнотърговски дружества постепенно са нараствали, за да стигнат цифрата около 311 през 1990 г. Все още обаче неизвестна е сумата, с която те са били кредитирани, сумата, която е била получена от Българската външнотърговска банка.
Важен е и друг въпрос – че периодът на 1983 г., когато броят на външнотърговските дружества започва да нараства, странно съвпада с периода, в който България започва да взема огромно количество външни кредити. Тези кредити днес висят на българската икономика като воденичен камък, защото те трябва да бъдат върнати към кредитодателите. В този момент точно българските външнотърговски дружества започват да получават средства от Българската външнотърговска банка. Остава въпросът дали няма свързаност между двата въпроса – моментът, в който България затъва в кредити, и моментът, в който броят на дружествата нараства лавинообразно.
Следващият момент, който трябва да разгледаме и за което предлагаме да има комисия от изпълнителната власт, е странното движение на икономическите механизми преди 1990 г. Първо се появява правилник, после се появяват Указ 56, а оттам нататък пререгистрацията на фирмите дава възможност съвсем леко държавни средства да преминат в частни ръце.
Миналия път госпожа Шулева – заместник министър-председател, подхвърли името на една фирма – СД “Булгарлизинг”. Има нещо много интересно. Тя е организирана по Правилника за стопанската дейност с решение от 31 август 1985 г., но през 1989 г. по вече действащия Указ 56 на 27 септември – времето, в което никой не е смятал, че в България може изобщо да има частна собственост, фирмата се пререгистрира като акционерна фирма и оттам нататък това става без решението на Министерския съвет. Напълно нормално съдът впоследствие приема, че тя е правоприемник на държавното дружество “Булгарлизинг”.
Бихте казали - нищо лошо, ако следствията, които идват от това са искания и претенции по отношение на средства, предоставени чрез държавната фирма СД “Булгарлизинг", и оттам нататък искания към "Финтекс" - Габрово - със спечелено дело, към “Текстилмаш” – Габрово, към “Дунавска коприна”, към “Булто” – Първомай, и т.н., и т.н.
Ако ние днес не направим оценка за това какво е състоянието на дружествата, утре може би ще си задаваме въпроса: а дали част от средствата, които днес ни висят като държава, като народ, като кредити към чужди кредитодатели, не са потънали някъде в този период във външнотърговските дружества?
Радвам се, че тук се появи господин Божинов, радвам се за факта, че той миналия път обеща да съдейства за дебата във всяко отношение. Вчера беше 9 септември и разглеждахме т.нар. “велика революция”. Днес е 10 септември и трябва да се занимаем с въпроса за опитите за “криминална революция” в България. Така че аз ще бъда много щастлив за съдействието на тези, които имат пълна яснота относно нормативните актове и съдбата на средствата, които ние днес издирваме. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Давам думата на господин Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, действително смятам, че българското общество има необходимостта да бъде вдигната завесата над една част от нашата история, която касае дейността на задграничните дружества, и заедно с това тя е пряко свързана с натрупването на огромния външен дълг на България в периода 1984-1989 г. Нашето общество и българските граждани действително се нуждаят да разберат къде отидоха парите на България, от кого се похарчиха и дали в момента съществува някаква информация в чии ръце са те, дали в момента не се правят опити те да се върнат в страната?
Заедно с това вземам думата с една лека забележка във връзка с този проект за решение, защото в желанието си действително да постигнем определени резултати и да разкрием определена информация пред обществото и пред себе си ние неволно може да влезем в противоречие със закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точка четвърта ли?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, имам предвид т. 4, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги.
Смятам, че задължението на министъра на икономиката да декласифицира класифицирана информация, съдържаща се в документи, които носят някакъв гриф "секретно", така априори, с решение на Народното събрание, е в противоречие със Закона за защита на класифицираната информация. Трябва да прецизираме много внимателно този текст, защото поначало съществува задължение на органа, който класифицира, в случая на министъра на икономиката, при отпаднала, така да се нарече, необходимост да декласифицира съответната информация. Това е негово задължение по закон.
Що се отнася до тогава, когато не е отпаднало основанието за класифициране на конкретната информация, ние не можем да вменим такова задължение на министъра, а ще го вкараме в едно нарушение на закона. Смятам, че това не е допустимо, дотолкова доколкото в т. 3 е предвидено задължението на Националната разузнавателна служба, а може би и на други служби, в които се съдържа подобна информация, да я предадат на Народното събрание. Ние имаме съответния ред, по който тя може да бъде съхранена в Народното събрание, ако тя действително, казвам, само ако действително съдържа класифицирана информация, съдържа сведения, които касаят националната сигурност и не могат просто да бъдат разкрити. Затова много моля след този дебат да се направи редакция на проекта за решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Направете конкретно предложение, господин Дончев. Може и писмено да го представите.

ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, разбира се. Значи можем единствено да препоръчаме на министъра на икономиката да изпълни своето задължение по Закона за защита на класифицираната информация там, където е отпаднало основанието, тя да бъде декласифицирана. Но да задължаваме министъра на икономиката да декласифицира информация априори, според мен това не е допустимо и ще бъде в противоречие със закона. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли други желаещи народни представители?
Господин Божинов, заповядайте, имате думата.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Има нещо странно във внесеното предложение от уважаваните колеги народни представители.

Чета подред имената на вносителите: № 8 е Валентин Василев – той е бил министър, който е имал пряко отношение към тези въпроси в продължение на години. 

Чета по-нататък:
№ 20 – Евгени Чачев – министър;
№ 25 – Иван Костов – министър-председател на България в продължение на четири години и министър на финансите други две години. (Шум и реплики.) Приемам всички корекции, вие знаете за кой става дума.
№ 34 - Йордан Соколов – министър на вътрешните работи.

Тези хора искат да възложим на Министерския съвет в едномесечен срок да се създаде комисия. Ние не сме против нито една дума от това, което сте внесли. Даже нюансът - кое да разсекретяваме, е подробност. Цялата истина трябва да бъде налице по този въпрос.
Но аз се питам: защо четири години, когато имахте мнозинство в парламента, когато вие бяхте министри, когато службите бяха на ваше разположение, когато омразата и отношението към бившите създатели на тези дружества беше също така налице, вие не дадохте на българския народ тази истина? И отговора го дължите. (Неразбираема реплика от залата.) Не реплики от залата, тук, от трибуната, за да влезе в стенограмата. Затова ние не можем да коригираме своето отношение и днешното си поведение към този въпрос.

Казах и миналия път, тези дружества са създадени в една друга система и среда, в която е функционирала нашата икономика. Трябвало е да се доставят и научно-технически постижения за България, заобикаляйки системата, която добре познавате. Имало е и други мотиви, които може би на мен са ми неизвестни. Нашата икономика и националното стопанство е функционирала в друга среда. Когато държавата се оттегли, се създадоха изключително благоприятни условия да бъде извършено присвояване на това национално богатство.

Аз не зная дали идеолозите на тази система в годините са имали възможност лично да се облагодетелстват, но факт е, че са нанесени огромни щети на българския народ. И ние ще подкрепим предложението за този пореден, аз не казвам последен, но пореден опит да се търси тази истина. Стига да е добронамерен, стига да няма намерение това да се използва за користни цели.
Надяваме се, че тази истина не може да засегне нашата партия. Тя може да засегне някои, които са действали от нейно име, които са използвали привилегиите от това, че са били членове на партията. Но тези хора в годините – и вие знаете за много от тях – смениха и политическата си принадлежност, смениха и поведението си, днес се явяват лидери на други партии, а техните деца са в основата и гръбнака на тези, които днес управляват страната.
Така че, членовете на нашата партия нямат никакви причини да се срамуват и да се притесняват от истината, която може да излезе. За да не губим повече време, ние ще гласуваме “за” . (Ръкопляскания в КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Други желаещи народни представители? Госпожа Литрова, заповядайте, имате думата.

ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ):

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на народните представители от Движение за национално възраждане “Оборище” искам да заявя, че ние ще подкрепим предложения проект за решение във всички точки, които са предложени.
Бих искала само да кажа, че преди две години бяхме инициатори и съвносители на такъв текст, но тогава уважаемото народно представителство отхвърли с решение опита на българския парламент да разкрие поне част от истината за това по какъв начин и в какъв размер са източени парите на българския народ. Затова всякакви упреци за предходни управления – че не са направили това, което се предлага да свършим днес ние, са много слаб аргумент за това, че едни хора не са си свършили работата, а днес искат да поправят тази грешка. Това можем да го направим и с успеха на Тридесет и деветото Народно събрание поне частично да разберем каква е истината за една голяма сума, която България следва да получи, ако се добере до истината.
Има множество информации, които естествено трябва да бъдат получени по законов път, включително и с искания на главния прокурор до съответните международни финансови институции. Само по този начин и при успешно действие и на парламентарната комисия, и на Министерския съвет, и на правораздавателните органи, ние ще можем да получим една информация, която има възможност да бъде разсекретена след приетите поправки в законите на Швейцария от 1994 и 1995 г., където банковата тайна вече няма този характер, който имаше преди години.
Така че това, което се дължи на България, е в интерес на България. Това, което е добро за България, е добро за всички българи и няма да навреди по никакъв начин на нито една политическа сила, която е управлявала и която всъщност би могла да дължи извинение на българския народ. Но нашата цел днес е друга – да се опитаме да достигнем до тази информация, да се опитаме да я използваме в полза на нашето бъдеще. И всякакви опити да се поставят пречки пред българското народно представителство, да се твърди, че тази информация е класифицирана и няма възможност това да бъде променено, са неоснователни, тъй като българското народно представителство може да реши всичко, което е в полза на българската държава и на българския народ.
С това искам да кажа, че ние подкрепяме предложението във всички точки. Смятам, че българското народно представителство, вземайки това решение, може да даде реален принос, за да научим истината, да се поучим от нея и да се възползваме от информацията, до която ще достигне тази комисия. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Господин Никола Николов има думата.

НИКОЛА НИКОЛОВ (независим): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Аз много се радвам, че има такава инициатива в Тридесет и деветото Народно събрание, но бих казал, че за съжаление каквато и да е тази инициатива, тя за пореден път ще бъде обречена на гибел. Радвам се също, че цялото българско общество, което в момента наблюдава дебата, ще бъде в голямо очакване да излезе истината за тези външнотърговски дружества, но за съжаление в исторически план, който се е докосвал до тази тема, или му се е случвало нещо, или са падали правителства.
Бих искал още да кажа, че основата на тези външнотърговски дружества чак към днешна дата резонират във всички тези неща, на които ние ставаме свидетели – гангстерски войни, преразпределение и т.н.
Бих маркирал, че тези търговски дружества са създадени с определени благородни цели, които, както казаха колегите, са били научно-техническо развитие на страната и т.н. Но е имало и дружества, които са се занимавали с така наречените други специфични дейности. Тези други специфични дейности са били финансирани от специални сметки, които от своя страна са въртели българската икономика на ръба на закона.
Във връзка с това към днешна дата всичко това резонира в така нареченото преразпределение. И аз лично се съмнявам, че ще има голям ефект от това. Напълно подкрепям и бих подкрепил всички видове решения, които всяко едно Народно събрание приеме, влючително и тази инициатива, но бих стигнал по-далеч – нищо конкретно няма да се случи, уважаеми колеги, защото тук се изисква не само национален политически консенсус, тук се изисква и желание за излизане на истината. На всички, които до този момент са управлявали и са се опитвали да направят нещо необходимо, впоследствие се е случило нещо друго. Свидетели сме по време на ревизията, възложена от министър Иван Костов по външния дълг на Република България, как се случиха разни арести, случиха се разни работи и имаше други корекции на взаимоотношенията.
Необходим е голям политически консенсус и дори да се стигне по-далеч – да се създаде специален закон, който от своя страна да уреди статута на всички тези взаимоотношения със задна и с бъдеща дата. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Давам думата на господин Румен Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз няма да се изказвам по въпроса, искам да направя едно конкретно предложение към текста на вносителите. В т. 1 от предложеното решение, в края на пасажа, където се казва “в чужбина в периода до 1990 г. и тяхната съдба към настоящия момент”, предлагам думите “и тяхната съдба към настоящия момент” да отпаднат, тъй като съдбата им в чисто хронологичен смисъл едва ли е толкова интересна. Този текст да бъде заменен с “а също така и действията на държавните органи по управлението на държавната собственост в горепосочените дружества след 1990 г.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще Ви помоля да ми дадете писмено предложението си, за да мога после да го подложа на гласуване.
Давам думата на господин Димитър Стефанов.

ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също искам да направя едно предложение, отнасящо се до приватизацията на част от тези дружества. В парламента има подкомисия по приватизацията, знаете, че тя изготви един нелош доклад за приватизацията. Бихме могли да възложим на тази комисия да изготви доклад за приватизацията на тези дружества, като се има предвид, че информацията е достъпна, има Агенция за следприватизационен контрол, която съсредоточи в себе си тези досиета по приватизацията.
Така че моето предложение е в една отделна точка да запишем: “Задължава (или възлага) на подкомисията за приватизацията да изготви доклад в тримесечен (или шестмесечен) срок за приватизацията на задграничните дружества с българско участие.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Стефанов, ще Ви помоля да ми представите предложението си в писмен вид.
Има ли други желаещи? Заповядайте, господин Кенаров.

ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Моето предложение се отнася, разбира се, ако и господин Румен Овчаров е съгласен, да не отпада “и тяхната съдба към настоящия момент”. Да отпадне само “и”, на мястото на “и” да се постави запетая и да добавим Вашето предложение по отношение на държавните органи.
Ако считате, без да отпада “и тяхната съдба” – на тия финансови ресурси, ще бъде добре. Тогава да добавим Вашето предложение, господин Румен Овчаров. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: 
 Благодаря Ви.
За Народен съюз остана към 1 мин. и 15 сек.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Соколов.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също смятам, че всички трябва да подкрепим този проект за решение. Не съм съгласен с предложението на господин Овчаров да отпаднат думите за “тяхната съдба към настоящия момент”. Този въпрос трябва да ни интересува особено, защото тези дружества, създадени с различни цели в един предходен момент, именно след 1990 г. започнаха да се приватизират и то една голяма част от тях по някакви неясни способи.
Имаше данни на Националната разузнавателна служба още 1992 г., че лица, изпълнявайки поръчка дали на “Държавна сигурност”, дали на друго българско държавно учреждение да регистрират такива дружества с държавни средства, понеже след това от печалбата били върнали тези средства, те вече считат, че тези дружества стават техни.
Поддържам да остане текста на тази точка такъв, какъвто е.
Що се касае до т. 4, смятам бележката на господин Дончев за основателна и предлагам, като отпаднат думите “да декласифицира”, т. 4 да гласи:
“4. Задължава министъра на икономиката в тримесечен срок да предостави на Народното събрание информацията за задграничните дружества с българско участие, съдържаща се в регистъра, създаден съгласно Постановление на Министерския съвет № 295 от 1994 г.”
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
И аз ви благодаря.
Времето на независимите изтече, на ОДС – също.
Като че ли няма други желаещи да вземат отношение, което означава, че би трябвало да преминем към гласуване.
Аз чакам всеки момент в пленарната зала да се появи и Владимир Дончев, който някъде прави редакция на т. 4. Но, ако не се появи, то просто няма как да стане.
Уважаеми народни представители, ако не възразявате и ако няма други желаещи да вземат отношение, ще подложа на гласуване проекта за решение.
Преминаваме към гласуване на проекторешението като започвам с предложенията за корекции в отделните текстове.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Овчаров, който предлага в края на т. 1 да бъдат добавени думите “а също така и действията на държавните органи по управление на държавната собственост във външнотърговските дружества след 1990 г.”. Тоест, цялата точка става:
“1. Възлага на Министерски съвет в едномесечен срок да създаде междуведомствена комисия за проучване на състоянието на задграничните дружества с българско участие, както и инвестираните държавни средства в чужбина в периода до 1990 г. – разбрах, че не възразявате да остане “и тяхната съдба към настоящия момент” – а също така и действията на държавните органи по управление на държавната собственост във външнотърговските дружества след 1990 г.”
Уважаеми народни представители, моля гласувайте предложението на господин Румен Овчаров.
Гласували 145 народни представители: за 120, против 12, въздържали се 13.
Предложението с прието.

Следващото предложение е на народния представител Йордан Соколов за нова редакция на т. 4, която аз ще я произведа, както той я представи:
“4. Задължава министъра на икономиката в тримесечен срок да представи на Народното събрание информацията за задграничните дружества с българско участие, съдържаща се в регистър, издаден съгласно Постановление на Министерския съвет № 295 от 1994 г.”
Това да бъде редакцията на т. 4.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 162 народни представители: за 146, против 10, въздържали се 6.
Предложението на господин Йордан Соколов се приема.
Следващото предложение е на народния представител Димитър Стефанов за нова т. 6, която да гласи:
“6. Задължава подкомисията за контрол върху приватизацията в тримесечен срок да изготви доклад за извършените приватизационни сделки със задгранични дружества с българско участие.”
Това е неговото предложение.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате това предложение за нова т. 6 в решението.
Гласували 155 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Струва ми се, че при това положение не е необходимо да чакаме господин Дончев, тъй като имаме добра редакция на т. 4, предложена от господин Йордан Соколов и приета от Народното събрание.
Аз мисля, че няма повече предложения, което ми дава основание да подложа на гласуване в цялост проекта за решение с направените промени.
Моля, гласувайте проекта за решение.

Гласували 172 народни представители: за 171, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

С това приключваме разискванията по питането и то предсрочно.




Уважаеми госпожи и господа народни представители, би трябвало да преминем към отговори на въпроси и питания от народни представители. Първи ще отговаря министърът на финансите Милен Велчев, който всеки момент ще влезе в пленарната зала, както ме увериха.

Искам да кажа, че той трябва да отговори първо на питане от народните представители Никола Джипов Николов, Иван Георгиев Иванов, Димитър Йорданов и Васил Василев относно ефекта от мерките, предвидени в меморандума между Международния валутен фонд и българското правителство върху икономическия растеж и доходите.
Бих предложил на народните представители, които са отправили питането към министър Велчев, да го развият междувременно. (Реплики от залата). Министър Велчев е запознат с питането, с което мисля, че сте наясно. Ако имате против, разбира се, няма да го направите. Съгласен съм.

РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Дайте почивка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз съм готов да дам почивка, но си представях, че е на входа на Народното събрание, като ми казаха, че идва всеки момент, а той се оказа, че е на изхода на Министерския съвет.
Затова обявявам 15 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Възобновявам заседанието.
Продължаваме с парламентарния контрол.




 

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

_____________________________________________________

ПЕТА СЕСИЯ

СТО И ЧЕТИРИДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 4 септември 2002 г.

Открито в 9,01 ч.

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов

Секретари: Величко Клингов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.

Постъпило е предложение откриването на парламентарната сесия да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Има ли против това предложение? Не виждам.

…………..

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:

Уважаеми народни представители, струва ми се, че можем да пристъпим към:

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА ПРОУЧВАТЕЛНА КОМИСИЯ ПО ЗАДГРАНИЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ И ДЕЙНОСТТА НА ЗАДГРАНИЧНИТЕ ДРУЖЕСТВА С БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ с вносители Лъчезар Тошев и група народни представители.

Господин Тошев, заповядайте да представите вашия проект за решение.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми народни представители, проектът за решение, който внасяме заедно с 34 народни представители, предлага създаването на Временна проучвателна комисия по задграничните инвестиции и дейността на задграничните дружества с българско участие, която да проучи каква е съдбата на направените до 1990 г. инвестиции в чужбина и съдбата на задграничните дружества с българско участие, да установи получателите и размера на държавните средства, инвестирани в чужбина в същия период, и да внесе в Народното събрание доклад за резултатите от дейността си.

Този въпрос е поставян през изминалите 10 години по време на парламентарен контрол в Народното събрание, но и до момента няма яснота за обществото какви са направените инвестиции в чужбина, каква е съдбата на тези инвестиции, направени главно през периода 1980-1990 г. Без съмнение, когато държавата изобщо не е в много цветущо икономическо състояние може да се каже, че такъв въпрос е от голяма обществена значимост.

Българското общество има право да получи яснота по тоя въпрос и затова, заедно с народните представители, които са подписали проекта, предлагаме да се създаде парламентарна проучвателна комисия, която: да разгледа наличната информация по въпроса; да събере друга информация, която е възможно да бъде събрана; да констатира каква информация е изчезнала или липсва; защо, при какви обстоятелства е изчезнала и да информира обществото по този въпрос, за да може да се знае какво се е случило с тези средства, които са били държавни и следователно собственост на хората, живеещи в България.

Информацията, която сме посочили в мотивите, е базирана на част от отговорите на парламентарни питания, направени през последните десет години в Народното събрание и също на публикации в печата.

Както е известно с Указ № 535 от 1980 г. за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица и по-късно с Указ № 55 са основани редица такива дружества или са отпускани средства за закупуване на дялове от задгранични дружества, за закупуване на цели задгранични дружества в чужбина, чиито брой според някои данни е над 150, а според други – над 350 дружества. Както виждате, дори данните, които имаме, не са достатъчни, за да имаме яснота по този въпрос.

В процеса участват държавни предприятия, тъй като тогава всички предприятия бяха държавни, и държавни банки като “Балканкар”, “Рила”, “Тексим”, “Млечна промишленост”, “Елпром”, “Корабостроене”, “Фармахим”, “Микропроцесорни системи” – Правец, “Родопа”, “Булгартабак”, “Булгарплод”, “Машиноекспорт”, “Електроимпекс”, “Химимпорт”, “Металолеене”, “Минералбанк”, “Стопанска банка”, “Интеркомерс”, Банка за земеделски кредит и много други. Тези дялове от фирми или цели дружества са във Федерална република Германия, Великобритания, в бившия Съветски съюз, Япония, Арабски страни, Чили, Канада, Югоизточна Азия, Южна Америка и други.

Мемоарите на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП сочат, че е имало около 300 дружества, регистрирани от научно-техническото разузнаване в чужбина. Там също се споменават и прословутите проекти “Нева” и “Монблан”. Между другото, ако бъде създадена такава комисия, тя ще има възможност да покани представителите на специалните служби да дадат информацията, с която разполагат. През 1992 г. например беше искана такава информация от тогавашния шеф на разузнаването – Бриго Аспарухов, сега депутат от Коалиция за България, който представи данни само за 12 фирми, а само по ревизията, която беше разпоредена през 1992 г. – на 23 март, със Заповед № 88 от тогавашния финансов министър Иван Костов съвместно с управителя на БНБ, се вижда, че над 1 млрд. щ.д. са раздадени на 116 дружества под формата на 7 хил. в кредити, като списъкът на получателите е изчезнал.

Информация за този въпрос може да бъде потърсена в някои от архивите и това, което е констатирано, да се обяви пред обществото, за да има то яснота какво е правено със средствата, които са били тогава държавна собственост.

Правителството на Димитър Попов, правителството на Филип Димитров и след това правителството на Любен Беров са имали специални комисии, обаче окончателен доклад по този въпрос не е направен и няма обявяване на резултатите от правените проучвания. Единствено в архива на Министерския съвет е запазен доклад на тогавашния вицепремиер Димитър Луджев от 23 март 1992 г., с който той предлага да се продължи работата на комисията, която е съществувала по времето на предходния кабинет.

Смятам, че в настоящия момент не може повече обществото да бъде държано в неведение какво се е случило, а трябва да бъде казано точно за какво става въпрос, къде са тези средства, какъв е размерът на средствата, за да може тази страница от нашата история да бъде прочетена обективно и докрай. Когато трябва да бъде казана истината, тя трябва да бъде казана докрай.

Проблемът, който поставяме, е общественозначим, поради което се надяваме, че парламентът ще подкрепи създаването на такава парламентарна анкетна комисия, в която да влязат представители на всички парламентарни групи по стандартната процедура, която е приета в Народното събрание, разпределени съобразно броя на народните представители по парламентарни групи, както следва: общо 16 народни представители, от които 8 от Парламентарната група на НДСВ, 3 от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, 3 от Парламентарната група на Коалиция за България и 2 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, като всяка от тези групи има по един заместник-председател на временната комисия.

Това е нашето предложение и се надяваме, че то ще срещне подкрепата на Народното събрание. Ако тя е единодушна, толкова по-добре, защото означава, че народните представители са националноотговорни по този толкова важен общественозначим въпрос. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.

……………..

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

Господин Жотев има думата за втора реплика. Заповядайте.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Папаризов! Вие сте с дълбоки познания по дейността на тези външнотърговски дружества. На практика обаче с въздържането си, както подсказвате в края на Вашето изказване, Вие ще попречите на това Народно събрание да се опита да погледне в една дейност, много умело прикрита в годините около и непосредствено около така наречената “тиха революция” в Комунистическата партия на България.

Изненадан съм, че БСП не иска да подкрепи на практика чрез въздържането си създаването на такава комисия. Изненадан съм също така и от изказването на господин Близнаков. Защо НДСВ, която няма нищо общо, защо НДСВ не желае да изпрати свои експерти? Защо не желае да използва ресурса на министрите си, за да се хвърли светлина върху източването на България, започнало преди повече от 10 години. Защо? Това ли е прозрачността, това ли е новата Българска социалистическа партия? Защо един икономически министър като господин Папаризов не желае да се включи в разследването по този въпрос?

Като министър на икономиката направих всичко възможно да отговоря добросъвестно на господин Тошев, когато зададе подобен въпрос по време на предишното Народно събрание. В Министерство на икономиката не е останала информация, която убедително да показва какво се е случило. Има само съмнение, че нещо е скрито.

Ако към дейността на министерството сега се включат и специалните служби, тогава може би ще се получи по-ясна картина кой е крал тогава, в началото на 90-те години.

Защо сте против, господин Папаризов? Аз нямам отговор на Вашето въздържане. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Уважаеми господин Жотев, аз не съм “против”. Напротив, когато отново бях министър на външната търговия, се опитах да върна в министерството тези набутани в един чувал папки в Министерския съвет. И постигнахме немалко резултати. Оставихме ви един стелаж на втория етаж на министерството с библиотека за тези фирми. Какво направихте с тези папки, господин Жотев? Защо Вие не направихте този анализ?

И моля Ви, не използвайте за евтин популизъм тази тема. Тя е много сериозна! Защото би трябвало действително не тези папки сега да отсъстват от министерството, в което Вие работехте, а да бъдат предмет на конкретен анализ. Те бяха в определена степен възстановени от това изземване, което се състоя преди закриването на министерството от хората на господин Луджев и на господин Филип Димитров. Възстановихме ги донякъде. Но след това какво направихте Вие? Защо не създадохте тази анкетна комисия по време на Вашето управление?

Не приемам Вашия подход към проблема. Не го политизирайте. Не се опитвайте чрез тази тема да казвате: “Ние не сме нито лук яли, нито лук мирисали!”. Кажете какво правихте през тези 10 години, за да се види тези дружества отчетени ли са в патримониума на фирмите, които приватизирахте?

И ние не сме “против”, а напротив, ние сме “за” такъв анализ, но при една ясно формулирана задача на тази анкетна комисия.

Тук задачата намеква, че трябва да се изучава нещо, случило се преди 10 ноември. И господин Тошев го свързва с тайните служби. А в неговите мотиви се говори за основните български предприятия – “Балканкар”, “Машиноекспорт”, “Химимпорт”. Това бяха основните износители на продукция на България.

Как може да се поставя въпросът по начина, по който го поставя господин Тошев, и човек да не се въздържи?

Но моля ви, уточнете предмета на работа на групата и тогава ще ви подкрепим. И не използвайте тази важна тема за евтин популизъм. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

……………..

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

За трета реплика - господин Жотев.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, господин Казак! Направо искам да Ви попитам: защо шикалкавите и не изразите своя ясна позиция? Какво Ви пречи да подкрепите тази комисия? Млад човек сте. Нямате нищо общо със събитията, които се опитваме да вкараме в дейността на комисията. Нищо общо нямате, нито Вашата партия. Защо сте “против” създаването на такава анкетна комисия?

Питам Ви също така какво общо има Законът за приватизацията и следприватизационен контрол, който сме приели? Опитвате се да намеквате, че може би чрез дейността на Агенцията за следприватизационен контрол нещо може да се направи. Как ще се направи, когато обектът е друг? Това са дружества, които не са приватизирани.

Да приемем, че това, което казвам, не е вярно. Да приемем, че има дружества, които са приватизирани от правителствата на СДС. И какъв Ви е проблемът тогава? Нека тогава да видим кой министър от СДС е сгазил лука като е приватизирал нещо, което не е трябвало да приватизира или пък го е приватизирал без, примерно, да огледа активите. Защо е тази загриженост към дейността на бивши министри от СДС?

Ние, народни представители от Обединените демократични сили, които сме се подписвали под този проект за решение, искаме да видим и искаме да помолим вас, колегите от Народното събрание, да хвърлим светлина върху тези събития от началото на 90-те години. Какъв е проблемът Вие и Вашите колеги от Вашата парламентарна група да подкрепите? Това е моят конкретен въпрос, защото аз съм досега с впечатление, че Вие обективно се опитвате да изразявате мнението. Защо е тази солидарност? И не мога да разбера как в тази почивка преди около час се роди идеята да се въздържите масово всички, които сте управляващо мнозинство? Това е просто едно лошо начало на този парламент. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

……………

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.

Думата има господин Жотев.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няколко парламента досега са се опитвали да създадат временна комисия за изследване дейността на задграничните дружества, създадени в периода на прехода към демокрация. Бих искал да кажа в началото, че съотношението на силите в един парламент единствено може да даде възможност българското общество да научи с какво всъщност са се занимавали тези дружества. Има ли истина в твърдението, че част от външния дълг на България е натрупан именно чрез дейността на тези задгранични дружества или това е мит?

От началото на прехода до сега обществото остава с една голяма въпросителна: защо политиците в България не желаят да постигнат консенсус по темата за дейността на задграничните дружества, което по същество означава част от темата за външния дълг, натрупан преди 1989 г.

Явно е, господин Папаризов, че много от външнотърговските ни дружества преди прехода действаха добре и бяха добри представители на нашите водещи машиностроителни предприятия. Така е. Вярно е обаче, че част от тези дружества и други, които губеха финансово, бяха изцяло под контрола на Държавна сигурност, бяха обсебени от Държавна сигурност. Може би, ако този парламент вземе решение да подкрепи и създаде такава комисия, тук, в пленарната зала ще имаме възможност да чуем представителите на органите на сигурността в България, най-вероятно на закрито заседание, които да дадат цялата информация, с която разполагат, да упражним възможностите на Конституцията и да поискаме по сигнал на тази комисия, по решение на тази комисия да получим допълнителна информация и от частни дружества и банки, защото това е уредено в българското законодателство. Не са верни твърденията за това как можем да отидем в една банка и да кажем: дайте да видим какво има във вашите архиви. Има процедура, има законодателство, има правилник, по който циркулира тази специална информация, и комисията няма да бъде затруднена в това.

Много се радвам, че сценарият, който НДСВ за съжаление определи как да протече днес дебатът по тази временна комисия, не се осъществява в пълния му замисъл. Радвам се, че госпожа Литрова, радвам се, че господин Пейков, радвам се, че господин Божинов – от различни парламентарни групи, явно са против взетото решение на парламентарните ръководства и изразяват по съвест своето отрицателно отношение към далаверите, които са ставали в началото на прехода.

Аз приканвам всички народни представители да мислят, че ще дойде време да се отчитат пред българското общество.

Господин Щерев, изцяло подкрепям първата част от Вашето изложение. Вие се обявихте категорично против далаверите, които са ставали чрез дейността на задграничните дружества, но няма логика във Вашия извод, господин Щерев, защото по същество първо зададохте въпрос: “Защо СДС през четирите си години не създаде такава комисия?” И на практика, казвайки, че ще гласувате “въздържал се”, Вие като едно сърдито дете казвате: “Ама вие не създадохте комисия, тогава аз ще гласувам “въздържал се”.” Това един зрял политик не може да го направи.

Единствено статуквото определя в каква посока ще продължи българското общество да мисли и да получава информация по въпроса за задграничните дружества, единствено от нас, народните представители. Очевидно в предишните народни събрания не е имало такъв консенсус, не е имало такова съотношение на силите. Голямо ще бъде разочарованието на българските избиратели, ако и този парламент по същия начин, имайки предвид различни хора, които са стояли във властта, които са облагодетелствани и са засегнати всъщност от тази тема, наложи закриването отново и отлагането на тази глава с още четири години или по-малко, докато дойде новото Народно събрание.

Господин Папаризов каза, че в Министерството на икономиката има информация, която е била неизползвана от министър Василев и от мен като икономически министър. Това не е вярно. Цялата информация, която се намира в Министерството на икономиката, при отговора, който дадох на господин Тошев в предишното Народно събрание, беше използвана. Но за голямо съжаление единствено изводът, който може да се направи със сигурност, е, че има нещо, което е скрито. Нищо повече в Министерството на икономиката. Ако попитаме всеки един министър чрез актуален въпрос или питане каква информация може да даде, той по същия начин ще се изправи пред същия проблем на ограниченост на информацията. Единствено парламентът може да насочи и да задължи всички органи в тази държава да дадат информацията, с която разполагат. А може би решението ни ще бъде, че комисията ще трябва да продължи своята работа, че друг трябва да се занимава със събирането на тази информация.

Защо пречим, защо оставяме с въпросителни българския избирател? Аз нямам обяснение и затова ми се струва, че днешното гласуване ще бъде знаково. Знаково затова, че отделни депутати от БСП по съвест ще се възпротивят на решението “въздържал се” и доста повече депутати от НДСВ по съвест ще подкрепят създаването на такава парламентарна комисия. Хубавото обаче е, че изказванията на всеки депутат се записват и помнят. Ще дойде време, когато този парламент или някой друг категорично ще постави темата и ще поиска сметка от всеки, който е крал чрез създадените задгранични дружества.

Моля ви, колеги, нека по съвест подкрепим създаването на такава комисия. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте за реплика, господин Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.

Изказването на господин Жотев пак приличаше на реплика, а не на обосновка на предложението, което стои пред нас. Това потвърждава моето схващане, че това предложение се прави само и само за да се трупат политически дивиденти, а не да се анализира въпросът.

Господин Жотев, още в първите си думи казах, че аз ще се въздържа по решението в този му вид, но ако то бъде коригирано да обхваща дейността на тези дружества до днес и след приватизацията им, аз бих го подкрепил. Това казах на госпожа Литрова. Недейте приписвайте на една или друга парламентарна група, включително и на моята, априори желание да не работим по този въпрос! Ние никога не сме взимали решение да не подкрепим една такава комисия, ако бъде уточнен предметът на дейността й.

Аз очаквах, че и вие ще го доуточните този предмет на дейността и всички други изказващи се, а не да правите изказвания, които по същество бяха реплика на останалите, които за съжаление с нищо не добавиха към статута, функциите и задачите на комисиите.

Моля ви, направете тези предложения, както и ваши колеги заявиха, да разширим периода, да засилим функциите на комисията, да обхванем дейността на тези дружества и след приватизацията им и тогава дайте да гласуваме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.

Заповядайте за втора реплика, господин Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Аз искам да направя кратка реплика на господин Жотев по отношение на самия подход, който преди анализа и изводите предпоставя самите очаквания, които вие имате към тази комисия.

Вие казвате, че искате да ги проверим, защото част от външния дълг бил натрупан за провеждането на тези мероприятия. Казвате, че искате да ги проверим, защото били създадени от службите за сигурност.

Аз ви поставям въпроса така: сигурно част от външния дълг е отишъл за създаването, но за България, която имаше постоянно 10-12 млрд. дълг нямаше банка, която да не й даде нов заем, защото имаше работеща икономика, връщаше тези заеми, имаше ръст, темп и това никой не може да го отрече, никой, който е честен и сериозен.

Може ли някой да отрече, че водещата в света страна, за която никой не смее да каже една дума насреща, не ползва целия си икономически потенциал за обявената от нея Доктрина за сигурност? Какво искаме ние от нашата държава – да е реализирала тогавашната си Доктрина за сигурност – икономическа и друга, така, от въздуха? Защо предпоставяме тези обвинения?

Аз казах, че ще гласувам за комисия, която да си постави за задача един обективен анализ – честни и полезни за управлението изводи и, разбира се, за една справедливост. Тук са нашите различия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.

Има ли желаещи за други реплики? Не виждам такива.

Господин Жотев, желаете ли дуплика? Заповядайте.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.

Господин Папаризов каза, че би подкрепил създаването на такава анкетна комисия, ако вносителите направят предложение в проекта за решение, с което да се удължи срокът, в който са функционирали и са създавани такива дружества до 2001 г.

Моят отговор е следният: от името на вносителите преди малко в своето изказване господин Иван Иванов, пак повтарям, от името на вносителите, направи предложение за промяна в проекта за решение, а именно дейността на тези задгранични дружества да бъде разследвана до 2001 г. включително. Това е толкова ясно! Така че, според мен отпада основният аргумент и господин Папаризов би трябвало да се види в протокола от заседанието като категорично за създаването на такава анкетна комисия.

Вярно е, господин Божинов, че България до известен период през 80-те години връщаше кредитите, които получаваше от първокласни банки и правителства. Вярно е, но истината е, че някъде от средата на 1985 г. България спря да връща, спря да бъде първокласен длъжник. И вместо да връща задълженията, започна да взима нови кредити, предимно краткосрочни, за да може да погасява нарастващите като лавина задължения по линията на лихви и главници, по линията на вече предоставени от други страни и от чуждестранни банки кредити. Това е истината!

Защо това е станало, аз смятам, че комисията, а пък и ние тук едва ли би трябвало да обсъждаме този въпрос, не че не е важен, но дейността на анкетната комисия ще бъде фокусирана конкретно върху всички външнотърговски дружества през периода на прехода, които са работили и след периода на 1990 до 2001 г., както уточни господин Иванов, и както потвърждавам аз също като един от вносителите. Цялата дейност, цялата информация, която може да бъде събрана, ще бъде докладвана тук, пред народните представители. Не може да преценяваме има ли информация или няма. Може комисията да си свърши работата в рамките на следващите 5 дни и да каже: няма абсолютно никаква информация нито в ЦК на БКП, нито в архива на БСП, нито в органите по сигурността, нито по министерствата, нито в Министерския съвет. Добре, това ще бъде истината, която ние ще кажем пред българския народ.

Но е възможно на закрито заседание на Министерския съвет да чуем друга информация. Може да чуем, че активисти на Комунистическата партия, които са познати и са активни политици и в момента, разполагат със собственост, която е обсебена, а не приватизирана.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Може и друго да разберем!

ПЕТЪР ЖОТЕВ: Може и друго, всичко може. Аз не казвам какво ще се получи, но защо трябва да гадаем? Моят отговор, моята молба е: нека да подкрепим създаването на тази комисия!

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.

…………..

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.

Преминаваме към гласуване.

Най-напред ще поставя на гласуване предложението за изменение на текста на вносителите. Предлага се т. 1 да има следното съдържание:

“1. Създава временна проучвателна комисия по задграничните инвестиции и дейността на задграничните дружества с българско участие, която да проучи каква е съдбата на направените инвестиции в чужбина и съдбата на задграничните дружества с българско участие и тяхното имущество до 2001 г., да установи получателите и размера на държавните средства, инвестирани в чужбина в същия период и да внесе в Народното събрание доклад за резултатите от дейността си…”. И нататък продължава, както е предложено в оригинала.

Моля да гласувате това предложение.

Гласували 198 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 104.

Предложението не се приема.

Заповядайте за процедура, господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Господин председателю, предлагам да прегласуваме предложението, тъй като народните представители трябва да имат шанса да вземат едно отговорно решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да прегласувате направеното предложение.

Гласували 207 народни представители: за 95, против 9, въздържали се 103.

И втория път не се приема.

Поставям на гласуване съдържанието на решението, което беше прочетено, със следната уговорка: в т. 4 се казва “както следва…”. Списъкът на председател, заместник-председател и членове ще се гласува, ако се приеме решението.

Моля да гласувате текста на решението.

Гласували 207 народни представители: за 65, против 2, въздържали се 140.

Предложението не се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ИСТОРИЯТА 2008-2009г. :

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

_____________________________________________________

ЧЕТИРИСТОТИН И ЕДИНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 26 септември 2008 г.

Открито в 9,03 ч.

Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Иван Илчев и Георги Димитров

……………..

Следва питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

Господин Тошев, заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря.

Този въпрос съм поставял многократно в няколко парламентарни мандата и това е може би четвъртият парламент, в който поставям въпроса за съдбата на задграничните дружества. В предходния мандат отбелязахме известен успех по този въпрос, като в резултат на решението на Народното събрание от 10 септември 2004 г. по разискванията по питане, което внесох заедно с моя колега Йордан Нихризов, беше създадена Междуведомствена комисия, която да изясни каква е съдбата на задграничните дружества. Освен това госпожа Шулева – министър на икономиката, внесе в Народното събрание регистър на 310 задгранични дружества.

На 11 април 2005 г., в края на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание, Междуведомствената комисия внесе своя доклад и в първата точка на констатациите се казва: „Не се установиха данни за точно водени регистри на задграничните търговски дружества с българско участие за периода 1963-1994 г. Има заведен регистър на тези дружества от 1995 г., който е непълен и не дава цялата необходима информация за съответното търговско дружество. Не всички реквизити на регистъра са попълнени. От получената в резултат на това проучване информация от ръководителите на търговските служби частично се изяснява моментното състояние на някои задгранични дружества, но официална информация все още не е отразена в регистъра на задграничните дружества (ликвидирани, приватизирани, в процедура на ликвидация и несъстоятелност, и недействащи), който се съхранява и е воден от Министерството на икономиката, за което се изисква много време и допълнителна информация”.

Минаха три години и повече от момента, когато беше внесен в Народното събрание този доклад. Междувременно аз отново станах народен представител в края на м. юли и затова първото питане, което внасям в това Народно събрание, внесено на 27 август т.г., е това.

Моите питания към Вас, господин министър, са следните: 

 Предприети ли са действия и какви от Министерството на икономиката и енергетиката за пълно изясняване състоянието на задграничните дружества и инвестираните държавни средства в чужбина?

 Кои от тях съществуват до момента, какъв е резултатът от тяхната дейност, кои са преустановили съществуването си, поради какви причини и с какви финансови резултати, кои са лицата, които са представлявали тези дружества, извършвани ли са ревизии на тези дружества, ако да, кога, и какви са резултатите от тях? Очаквам Вашия отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много въпроси, господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, встрани от микрофоните): Един е въпросът, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, уважаеми габровци! Господин Тошев, Вие в общи линии казахте това, което аз мислех да Ви кажа. Вие сте питали през 2001 г. министъра от вашето правителство господин Петър Жотев и сте получили подробен отговор. Питали сте през 2002 г. министър Николай Василев и сте получили подробен отговор. Питали сте през 2004 г. Лидия Шулева и сте получили подробен отговор, който аз Ви нося отново.

Знаете, че с решение на Министерския съвет е създадена Междуведомствена комисия. Тази комисия, както и Вие казахте, е внесла доклад в Народното събрание през м. април 2005 г. Това е междуведомственото изследване на този въпрос, той не е обект на координация или на отговорности на едно министерство. Вие знаете, че предприятията, които са били задгранични, на практика засягат целия спектър от министерства в България, и сега отново да се връщате към този въпрос... Нещо повече, споменахте за регистъра. 

Регистърът е ликвидиран, тъй като е разсекретен и е внесен в Народното събрание и след това е пратен в “Държавен архив”. 

Така че такъв регистър вече няма.  

Аз мога да Ви отговоря какво е състоянието на задграничните дружества към Министерството на икономиката и енергетиката, за които отговарям.

Към настоящия момент съдебно са регистрирани 49 дружества, от които действащи са само 3 дружества, останалите са в различен етап на прекратяване и ликвидация. 

Това са „Булгаргеомин” ЕАД – град София. Дружеството е имало участие в 7 задгранични дружества. Към настоящия момент единствено действащо е това в Монголия. Предприятието работи на загуба поради особените климатични условия, които позволяват работа до три месеца в годината, и намалението на запасите от злато в находищата. Контролът върху дейността на дружеството се осъществява чрез участието на представителя на „Булгаргеомин” в органите за управление. Там водим разговори, има кандидат-купувачи да изкупят българския дял от това дружество.

„Булгаргеомин” ЕАД е имало 12 задгранични поделения, от които действащо е само едно – в Зимбабве, поради необходимост от защита на интересите на „Булгаргеомин” и запазване на имуществото в африканската страна, което е обект на съдебен спор.

Второ, „Булгартабак холдинг” където държавното участие е около 80%. То има дванадесет задгранични дружества, създадени в периода 1997-2001 г. Към момента повечето са ликвидирани или не функционират.

„Булгарплодекспорт” – дружеството има четири задгранични поделения. Всички те не осъществяват дейност и са в процедура на ликвидация, която не е приключила.

„Интеркомерс” ЕАД – София, има участие в „Булсинг” в Сингапур, което е в процедура по ликвидация.

„Балканкар холдинг”- обявен е в несъстоятелност през 2002 г. в резултат на предприетите действия от синдиците по осребряване на активите, включени в масата на несъстоятелността. Основната част от притежаваните акции в задграничните дружества на холдинга са продадени. Към момента са останали непродадени акции в седем дружества, от които едно е в процес на продажба, едно е в процедура на фалит и пет не работят.

Последното е „Булгаргаз холдинг” – София. Дружеството участва с 16,67 дяла в „Набуко газ пай план интернешънъл” ООД – това е фирмата, която трябва да изгражда „Набуко”. Фирмата е със седалище във Виена – Австрия. Капиталът е в размер на 762 хил. евро. Статусът на дружеството е действащ, а източникът на средства – българско участие със средства на „Булгаргаз холдинг”.

Мога отново да Ви връча екземпляр от доклада, внесен в парламента, но не може Министерството на икономиката и енергетиката да поеме контролно-регулираща функция, каквато Вие очаквате от него, без да има такива особени правомощия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев.

Господин Тошев, можете да зададете до два уточняващи въпроса към министър Димитров.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Не съм удовлетворен от този отговор. Аз имам моите отговори, които съм получавал в предишни мандати. Имам и доклада на Междуведомствената комисия, така че нямам нужда да го получавам отделно.

Искам да знам дали министърът прави разлика между задгранични дружества и външнотърговски дружества, тай като външнотърговските дружества са официални клонове на фирма, която е в България, а задграничните дружества са били регистрирани като юридически лица в съответната държава. Това е разграничение, което трябва да бъде направено между двата вида лица. Ако държавата и министърът на икономиката не се грижат за тези дружества, тогава кой би следвало да се интересува от съдбата на задграничните дружества, тъй като те са създадени с държавни средства, със средства на българската държава?! Тя не може да ги изостави, защото от това могат да произтекат редица неблагоприятни последици (а сигурно са произтекли, предполагам), с които се ощетява държавата. Затова поставям този въпрос. Той е един от нерешените въпроси на нашия преход.

За сведение – в Германия имаше комисия, която трябваше да изследва средствата, дадени от ГДР навремето в различни задгранични дружества, в дружества в страната и т.н., направени с държавни средства, като направи опит да ги събере обратно. Тази комисия върна на Германия 1,6 млрд. евро. Когато запитах нейния председател Кристиян фон Хамерщайн – „Как така в Германия вие успяхте, а другите държави, които имат същите проблеми, не успяха?”, той отговори съвсем кратко: „Германия е правова държава”.

Това са моите два уточняващи въпроса: Ако не Вие, тогава кой? Правите ли разграничение между задграничните и външнотърговските дружества?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.

Господин министър, разполагате с три минути.

МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: 

Господин Тошев, аз смятам, че бях пределно конкретен. Казах ви какво е състоянието на дружествата, на които принципал е Министерството на икономиката и енергетиката. Това, че Ви дадох информация за двете групи, не означава, че не ги различавам. Това е положението. Такива са правомощията на министерството. За тях отговаря Министерството на икономиката и енергетиката и за тях мога да ви дам информация. Дадох Ви пълна, изчерпателна информация. На въпроса „Кой друг?” – има си принципал на съответното задгранично дружество, който носи своята отговорност, ако то все още функционира. Дадох и информация за всички, на които принципал е Министерството на икономиката и енергетиката. Вчера имах среща с един посланик, който ми задава въпроси за решенията на съдебната система. Не влизайте и Вие в „коловоз”. Това са самостоятелни власти. Знаете, че за голяма част от дружествата информацията с този доклад беше изпратена на прокуратурата, следствието и МВР. Но не можете да питате Министерството на икономиката и енергетиката какво са направили тези видове власти. Това е неправомерно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев, за да изрази своето отношение от отговорите на министъра.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря.

Виждам, че сагата със задграничните дружества продължава.

Очевидно трябва да отправя въпроса към министър-председателя, който отговаря за цялостната дейност. Комисията беше междуведомствена и включваше представители от много министерства, така че може би трябва да се постъпи по този начин.

Все пак смятам, че този въпрос е важен, актуален и от обществен интерес. Вече изминаха толкова години от промените в България, но този въпрос не намира своето решение, докато в Германия е намерил. Затова смятам, че трябва да се поучим от техния успех и да видим какво можем ние да направим.

Смятам, че въпросът трябва да продължи да бъде дискутиран под контрола на Народното събрание.

Що се отнася до прословутото дело № 4, в което се съдържаше ревизионният акт на Българската външно търговска банка с частта на получателите на средства, това дело беше прекратено. Ве още не може да се очаква, че по този въпрос може да се намери някакво решение. Ако бъде образувано отделно дело, това боже би ще бъде решение, но не знам как смята да постъпи прокуратурата. Не можем да оставим обаче този въпрос без внимание. Затова продължаваме по този път до изясняване на въпросите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров за днешното му участие в парламентарния контрол.

Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народните представител към министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.

…………………

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ИСТОРИЯТА 2009-2010г. :

ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 28 август 2009 г.
Открито в 11,03 ч.
28.08.2009
  Председателствал: председателят Цецка ЦачеваСекретари: Милена Христова и Мариана ДаракчиеваПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
В залата са регистрирани 205 народни представители.
Преди да преминем към точката от днешния дневен ред – парламентарен контрол, ще направя няколко съобщения:

С писмо с вх. № 953-26-1 от 27 август 2009 г. от Иван Костов – председател на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, на основание чл. 78, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило искане за оттегляне на проект за решение за утвърждаване Правилник за реда и работата на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, входиран с № 954-02-50 от 10 август 2009 г.
С писмо с вх. № 902-00-5 от 20 август 2009 г. министър-председателят Бойко Борисов на основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Решение № 694 на Министерския съвет от 2009 г. ме уведомява, че оттегля проект на Закон за ратифициране на Конвенция за основаване на Европейски университетски институт, одобрен с Решение № 633 на Министерския съвет от 2009 г., внесен за разглеждане от Народното събрание.
С писмо с вх. № 902-00-6 от 20 август 2009 г. министър-председателят Бойко Борисов ме уведомява, че с Решение № 692 на Министерския съвет от 2009 г. се оттегля проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, одобрен с Решение № 659 на Министерския съвет от 2009 г., внесен за разглеждане в Народното събрание.
Трето известие за оттегляне на проект се извърши с входирано писмо № 902-00-8 от 25 август 2009 г. отново от министър-председателя господин Борисов. Съгласно Решение № 697 на Министерския съвет от 2009 г. се оттегля проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, одобрен с Решение № 649 на Министерския съвет от 2009 г., внесен за разглеждане от Народното събрание.

Преминаваме към предвидената точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди това ще съобщя за новопостъпилите питания за периода от 19 август 2009 г. до 27 август 2009 г.:

Постъпило е питане от народния представител Петър Василев Мутафчиев към Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно политиката по разкриване на наследството от бившето управление на страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 септември 2009 г.

Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката и намеренията на правителството по препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съдържащи се в Резолюция № 1211 от 2000 г., за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 септември 2009 г.

Получен е писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов. На основание чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание връчвам екземпляр от него на народния представител. Заповядайте.

Постъпил е писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.

Заповядайте, господин Тошев, връчвам Ви екземпляр от писмения отговор.

Преминаваме към обявените във вчерашния ден два въпроса, на които днес следва да чуем отговорите.

Първият въпрос е от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към министър-председателя Бойко Борисов.

Господин Тошев, заповядайте да развиете своя въпрос.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): 

Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председателю, почитаеми народни представители! За две минути мога да развия един много кратък въпрос по един огромен проблем – проблемът със задграничните дружества и инвестициите в чужбина, направени от България по времето на комунистическия режим. Може би това е пети парламент, в който задавам такъв въпрос. По него съм отправял десетки питания и в Тридесет и деветото Народно събрание успяхме с големи усилия да постигнем това, че открихме Регистъра на задграничните дружества, в който се намират имената на 311 задгранични дружества.

Намерихме ревизионния акт на Българската външнотърговска банка, даже в момента в Народното събрание се намира един екземпляр от него, от разузнаването изпратиха в Народното събрание списък с около стотина имена на задгранични дружества. Очаквахме, че през мандата на 

Четиридесетото Народно събрание този процес ще продължи и ще се изпълни препоръката, съдържаща се в доклада на междуведомствената комисия, направен по препоръка на Народното събрание до правителството, в което предложение се казва: Министерството на икономиката да актуализира водения Регистър на задграничните търговски дружества, като се отразят получените данни от други министерства, ведомства, търговските представителства в чужбина, както и от съхраняваните архивни документи в Министерството на икономиката и Централния държавен архив.

Вместо това в отговор на мои питания до предишния министър на икономиката господин Димитров и до премиера Станишев се оказа, че Регистърът на задграничните дружества е ликвидиран и е изпратен в архив. По този начин изглежда, че въпросът не е бил на вниманието на предишното правителство.

Ето защо в момента поставям отново този въпрос към новия министър-председател. Вярвам, че има воля в правителството да бъде изяснен този въпрос, който стои вече двадесет години пред българското общество. 

Той е обществено значим. Тези 311 дружества не са безпризорни. 

В момента те нямат принципал, но би трябвало държавата да се поинтересува от тях.
Затова моят въпрос към министър-председателя е: каква е политиката на вашето правителство по въпроса за изясняване съдбата на задграничните дружества и инвестиции на българската държава в чужбина и какви мерки ще вземете за пълното изясняване на този въпрос? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.

Давам думата за отговор на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.



МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: 

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! За съжаление в днешния ден е излязла книгата на Христо Христов „Империята на задграничните фирми. Създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961-2007 г.“, която ми се струва, че е един много добър наръчник за работа в тази сфера, за която е и Вашето питане.
Моят отговор се състои от две части – едната е за пред парламента и втората предполагам след Вашата реплика.

Въпросът за политиката на правителството за пълното изясняване състоянието на задграничните дружества с българско участие и инвестираните държавни средства в чужбина, който сте задали пред мен, стои пред българското общество последните 20 години. От текста на Вашето запитване, Вашите публикации, хронологията на Вашите усилия е видно, че сте запознат подробно със състоянието на действията за изясняване съдбата на задграничните дружества и инвестициите на българската държава. 

Проблемът е бил предмет на обсъждането в Тридесет и осмо, Тридесет и деветото, Четиридесетото Народно събрание. Информация се предоставя от всички предходни министри по въпросите на икономиката – министър Жотев още през 2001 г., следват министрите Василев, Шулева, Петър Димитров. Парламентът също се е ангажирал с този въпрос, като през 2005 г. са водени обсъждания по доклада на изрично създадена от Министерския съвет междуведомствена комисия. Установено е, че в задграничните дружества и клонове на българските външнотърговски организации са били вложени милиони левове от страна на държавата. 

Наличната информация показва, че първоначално в периода на учредяване на първите задгранични дружества от страна на държавните външнотърговски организации редица от тези дружества са реализирали значими обороти. Част от тези средства са използвани за създаване на нови задгранични дружества. Във връзка с въпроса, който поставяте днес, е важно да се подчертае кога е протекъл този процес на регистрация на дружествата зад граница със средства на държавните предприятия. 

До 1969 г. са били регистрирани 73 задгранични дружества и 11 клона. Към 1986 г. броят на задграничните дружества е 141, а към края на 90-те години този брой се удвоява и по справки са учредени вече 247 задгранични дружества. 

Последните данни от 1994 г. показват, че са вписани 311 задгранични дружества. Вече е констатирано, че самата процедура по учредяването на тези дружества не е включвала ефективен механизъм за контрол, нито на по-късен етап са предприемани мерки в тази насока. Едва през 1994 г. е приета наредба за регистрация и контрол на дружествата, която впоследствие е допълвана с наличните данни. 

В периода 1991-1992 г. по решение на Министерския съвет е действала изрична комисия по въпросите на задграничните дружества под ръководството на тогавашния министър на отбраната господин Луджев, която е обобщила наличната информация, но след това не са предприети никакви действия.

През 1992 г. по нареждане на тогавашния министър на финансите господин Иван Костов е извършена финансова ревизия на Българската външнотърговска банка, която е отговаряла за изразходването на средствата. Съгласно информацията от Министерството на финансите съставеният акт от ревизията, която приключва през 1993 г., е внесен през същата година в Главна прокуратура, но явно не са били предприети по-нататъшни действия от страна на прокуратурата.
През 2004 г., отново след обсъждане и в Народното събрание, е създадена междуведомствена комисия от Министерския съвет. 

Тя е докладвала състоянието, размера на инвестираните средства за периода 1963-1990 г. по видове валути, както и отпуснатите кредити от фонд „Финансиране на дейността на задграничните дружества с българско участие“ за периода 1985-1992 г.
Съществуват обективни затруднения по предприемането на други мерки. 

Регистърът на задграничните дружества, воден от Министерството на икономиката, е бил разсекретен, като пълни данни са предоставени на Народното събрание през 2005 г. Съответните български държавни предприятия, външнотърговски организации, които са учредявали задграничните дружества, са били преобразувани през годините търговски дружества. Повечето от тях са приватизирани и при процеса на приватизация е оценявано участието на задграничните дружества. Управлението на задграничното участие се осъществява от различни министерства, като и съответните приватизационни процедури са проведени от различни министерства и ведомства.

Към настоящия момент съгласно действащото законодателство по отношение на дружествата с над 50% държавно участие в капитала - включително и тези, които притежават акции или дялове от капитала на задграничните дружества, се прилага изискване ежегодно да представят финансовите си отчети и годишни отчети за дейността. За дружествата 100% държавна собственост се извършва пълен финансово-икономически анализ за цялостната им дейност. Събраната през годините информация се изпраща до Регистъра на задграничните дружества, който е бил разсекретен и предаден на Държавния архив, те също са предоставени на вниманието на Народното събрание.
Какво бихме могли да предприемем днес?

Въпреки изразяваната политическа воля от всички правителства, до момента във всички становища и доклади се съдържа идентичен извод, че обективните обстоятелства не позволяват да се проследи назад във времето хронологията по създаването и развитието на задграничните дружества, анализирането на финансовите параметри и идентифицирането на допуснати нарушения от различните институции, за които да се набележат адекватни мерки. В този смисъл днес отговорът на въпроса, който поставяте към мен, стига не само до политическата воля на правителството, а и до реалната преценка за възможните мерки, които могат да бъдат предприети за решаването на този въпрос. 

След като този въпрос многократно е обсъждан без реален напредък години наред – 20 години, е трудно да се очаква, че могат да се предприемат обективни мерки след такъв дълъг период. Въпреки това аз като министър-председател декларирам ясна политическа воля на правителството за изясняване на пълната и обективна картина на управлението на страната до този момент. Това е необходимо, за да можем да продължим управлението на страната по ясни правила и в синхрон с европейските норми и стандарти. 

Работата на правителството още първия месец ясно показва нашата воля да разкрием всички нередности и проблеми, за да постигнем конкретни резултати, и усилията ни са съсредоточени върху най-актуалните проблеми в момента и наследството от предишните правителства. Това е наша приоритетна задача. 

Мога да ви уверя, че във всеки един случай, в който констатираме факти, които дават допълнителна информация, или се установят неправомерни действия по отношение на създаването и работата на външнотърговските дружества, ще сезираме съответните органи и ще гарантираме условията за пълно установяване на истината. 

Аз лично се ангажирам още днес да разговарям с главния прокурор – господин Велчев, на базата на тази проверка, която е възложена на Върховна касационна прокуратурата през 1992 г., какви резултати има, дали са открити нередности, дали има повдигнати обвинения – явно няма, и да използваме прокуратурата като разследващ орган. 

Повтарям, ние като правителство – всички министри, групи, служби, и това, от което имат нужда прокурорите в тази посока, ви гарантирам, че ще бъде направено, като се ангажирам лично да помоля главния прокурор да започнат работа по въпроса.
Надявам се, че се побрах във времето. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Борисов.
Господин Тошев, заповядайте за реплика.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър-председател, благодаря Ви за отговора. Това е един огромен въпрос, както казах в началото, един авгиев обор, който трябва да бъде изринат. Смятам, че Вие имате качеството да го направите.
На другия ден, след като се изясни въпросът за съдбата на задграничните дружества, България няма да бъде същата, защото ще се покаже, че държавата се интересува от своята собственост, че има ред, има закон, че не могат да бъдат оставени нещата просто да вървят така от само себе си, без никой да се интересува от тях. 

Ето защо приветствам Вашето намерение да се заемете с този въпрос. Желая Ви успех! Очаквам да има резултати в близко бъдеще.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Борисов, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ:  

Господин Тошев, относно това, което казахте преди малко: още от днес с прокуратурата, с колегите от различните служби, с нашите колеги от разузнаването, с Министерството на външните работи ще направим всичко възможно, за да направим преглед на това, което е правено досега. 

Надявам се прокурорите да са работили през 1992 г. по това, по което са били питани, по наличната информация. Убеден съм, че тази истина ще излезе наяве. Факт е, че 20 години е пазена, всъщност всички са искали, но не са можели, или обратното – можели са, а не са искали. Затова се надявам да имаме успех.

Повтарям, тази книга, която ми подарихте днес, от това, което прелистих докато говорехте, виждам неща и данни, които мисля, че ще послужат много добре на прокурорите и на колегите, които ще работят по този случай. 

Знаете, че в момента правим специализирани звена от службите и прокуратурата. Аз считам, че това спокойно може да се възложи на едно специализирано звено, което да поработи по тази тема. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Борисов.

Към министъра на образованието, младежта и науката е отправен въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.

(...)
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,30 ч.) Председател:
Цецка ЦачеваСекретари:
Милена Христова
Мариана Даракчиева

8 септември 2006 По-богати ли са българите от германците? Йосиф Перец,  Вестник "Про & Анти" По-богати ли са българите от германците? Да направим едно сравнение. В Германия Както съобщава реномираното списание “Шпигел”, над 1.6 милиарда евро от парите на бившата Германска единна социалистическа партия (ГЕСП), скрити в подставени фирми, са иззели германските власти след падането на Берлинската стена. Само в началото на 1990 г. непосредствено преди обединението на Германия комунистите от Източен Берлин са изнесли близо 6,2 милиарда източногермански (3.1 западногермански) марки.     В България Задграничните дружества за-почват да се създават с български държавни капитали в чужбина като чуждестранни юридически лица от 16 януари 1969 (поне тогава е датирано първото разпореждане на Министерския съвет). Дълго време броят им остава забулен в мъгла. Регистър на тези дружества е направен едва през 1995. От него става ясно, че:    - В края на 1969 са регистрирани 73 фирми и 11 клона (общо 84) с дялов капитал 7 100 000 щатски долара, от които българското участие е 5 800 000 щатски долара.    - В средата на 1982 задграничните дружества са 94.    - През 1983 те са 101.    - През 1986 - 141.    - В края на 1990 - 247, регистрирани в 47 страни.    - Общо в регистъра са 311 дружества. В Германия В проследяването на червените милиони е помагала и службата за външно разузнаване (БНД). Правителството на Ангела Меркел разгледа заключителния доклад на дейността на специалната комисия за проучване имуществото на партиите и масовите организации на бившата ГДР. Шестнадесет години комисията събира изнесените от комунистите пари. В България Комисия на Великото народно събрание с председател Петър Корнажев е направила проверка за причините за икономическата криза. Създадена е комисия на Министерския съвет начело с Димитър Луджев, която внася доклад до министър председателя Филип Димитров. В края на 1992 Министерският съвет влиза в преговори с фирмата за финансово разузнаване “Кроул” за разследване на въпроса, но поради падането на правителството не се стига до решение. След което въпросът заглъхва до 1996. Оттогава до 2004 депутатът Лъчезар Тошев отправя осем парламентарни питания (последното съвместно с Йордан Нехризов) към министрите на финансите Димитър Костов, Муравей Радев и Милен Велчев, към министрите на икономиката Петър Жотев, Николай Василев, Лидия Шулева (два пъти), към министрите на вътрешните работи, земеделието и горите и отбраната. Резултати? През 2002 поради съпротивата на голяма част от депутатите не е създадена временна парламентарна комисия. В комисията по корупцията на 39-ото Народно събрание е внесено искане за разследване на задграничните дружества. Дори през септември 2004 е прието решение на парламента, в което между другото се казва: "…Възлага на Министерския съвет в едномесечен срок да създаде междуведомствена комисия… Комисията в шестмесечен срок да внесе доклад в Народното събрание за констатираните факти… Задължава националната разузнавателна служба в тримесечен срок да представи на Народното събрание информация за създадените до 1990 задгранични дружества с българско участие…” Само след няколко месеца е прието ново решение, с което се допълва предишното и се включва задължението да се предостави информация и за БТК, “Балканкар - Холдинг”, Параходство “Български морски флот” и “Булгартабак - Холдинг”. Създава се междуведомствена комисия, която внася доклад в Народното събрание на 11 април 2005. И с това дейността приключва. Няма сведения новото, 40-о народно събрание, да е отделило каквото и да е внимание на този проблем. В Германия С течение на времето издирването на изнесените пари става все по-трудно - отбелязва “Шпигел”. “Преследвачите” на откраднатите пари се натъкват на сложно разклонени парични потоци, организирани от комунистическите функционери. “Целенасочено и системно те са се опитвали да опазят огромни суми от ръцете на обединена Германия” - казва председателят на комисията Кристиян фон Хамерщайн. Но въпреки съпротивата от страна на наследниците в ПДС (Партия на демократичния социализъм - приемница на ГЕСП) комисията разследва каналите към чужбина, в което сериозна помощ оказват и разузнавачите от БНД. В Лихтенщайн например е разкрита “черна сметка” от 2,6 милиона евро, други 7,3 милиона евро са иззети от “Червената Фини” - известната Рудолфина Щайндлинг, управител на виенската компания “Новум”, изпрала милиарди евро на източните режими. Разследването е дало значителни резултати, защото е започнало още от 1990 и е провеждано целенасочено. Което означава, че целта е била наистина откриването и връщането на откраднатите пари, а не хвърлянето на прах в очите на обществото. В България У нас издирването на парите би трябвало да започне също от годината, в която комунизмът (уж) падна. За разлика от ПДС обаче, в България БСП запази извънредно силни позиции и успя да блокира всеки опит за истинско разследване. През 2004 все пак въпреки ожесточената съпротива беше взето решение за разследване на задграничните дружества, на произхода и на движението на техните капитали. Как се изпълнява то? Отговор може да се даде с една дума: никак. Няма сведения Националната разузнавателна служба (българският аналог на БНД) да се е захванала сериозно с този въпрос. Нито политиците, нито - за съжаление - и обществото проявяват интерес към изнесените милиарди. Един детайл. В края на работата на 39-ото Народно събрание с големи усилия, натъквайки се на добре организирани пречки, успя да изиска от БНБ ре-визионния акт от 1993 на Българската външнотърговска банка за задграничните дружества . Получи го. Заключи го в една стая на парламента. И оттогава нито един от 240-те народни представители от 40-ото Народно събрание не е поискал ключа, за да се запознае с документите. Нито един! От което може да се направи изводът, че българите са по-богати от германците, които треперят за всяко евро. На нас милиард повече, милиард по-малко - все ни е едно! В Германия и в България В интервю за “Труд” Кристиян фон Хамерщайн на въпроса как да издирим изнесените от България “червени пари” отговаря: “Ние имахме правова държава в лицето на старата ФРГ. У вас все още по високите етажи са твърде много кадрите на стария режим. А и е много късно. Въпреки това трябва да се полагат усилия и въз основа на нашия опит да потърсите законово решение. Главното е да се докаже какво е придобила правомерно партията, защото само то й се полага.” Тест за интелигентност    Каква е причината за това безразличие към откраднатите от всеки нас пари? Ето три варианта:    1. Българите не се интересуват от тях, защото са достатъчно заможни.    2. Нашите политици и икономисти са изчислили, че престижът на страната ни ще падне, ако си развалим отношенията с банките и финансовите институции, в които са вложени парите.    3. Голяма част от горепосочените наши политици са пряко свързани или се намират в зависимост от хората, които станаха мултимилионери благодарение на отмъкнатите средства.

Форум

„Какво стана с имуществото и парите на комунистическия режим?”

29 септември 2010, 14.30-17-00, Хотел „Радисън”, София

14.30 Приветствие

Д-р Андреас фон Белов Ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” в София

Запознаване с темата

Лъчезар Тошев, депутат

„Разследване на имуществото и парите на партиите и сдруженията в ГДР”

Д-р Кристиан Фрайхер фон Хамерщайн, бивш председател на независимата комисия за проверка на имуществото и парите на партиите и масовите организации в ГДР

„Издирване на имуществото и парите на партиите и масовите организации в България”

Христо Христов, писател и журналист

Дискусия и обобщение

17.00 Сбогуване на чаша вино

Лъчезар Тошев и Д-р Кристиан фон Хамерщайн

Къде е имуществото на комунистическите

 режими?

Д-р Кристиан фон Хамерщайн

Издирването на имуществото на партиите и масовите организации в ГДР

Предварителни бележки В източногерманскатa конституция е записано, че всички обществени сфери, това означава и по-малките партии, профсъюзите и другите масови организации, се намират под „ръководството на работническата класа и на нейната марксистко-ленинска партия.” Това оправдава и обстоятелството да огранича моите издирвания върху имуществото и парите на „Германската единна социалистическа партия”(ГЕСП). За улеснение ще наричаме тази партия ГЕСП, независимо че тя се прeдставя като ГЕСП/ПДС, ПДС или Левицата.

Изходна позиция Първоначална стойност на имуществото 1989/1990 На 31 декември 1989 по собствени данни на ГЕСП нейното имущество е възлизало на:

6 300 000 000 ГДР-марки = 3 150 000 000 германски марки = 1 607 142 800 евро= 3 133 928 400 лева

За сравнение: имуществото на четирите останали партии в ГДР е било по 6 823 979 евро = 13 306 759 лева

44 000 сътрудници на ГЕСП

Правни рамкови условия до 1989/1990 До падането на режима 1989/90 ГЕСП е била абсолютно свободна да използва своето имущество, без да се отчита пред никоя инстанция.

Правни условия до началото на разследването 1 юни 1990 Със закона за партиите в ГДР от февруари 1990 (преди свободните парламентарни избори) партиите се задължават да се отчитат един път в годината. ГЕСП не изпълнява тази разпоредба.

Разпореждането за разследване от 1 юни 1990 и ограничението за партиите и масовите организации да разполагат със своето имущество Свободно избраният на 18 март 1990 източногермански парламент променя на 1 юни 1990 партийния закон в три важни точки:

1. Министър-председателят назначава независима комисия за разследване и проверка на партийното имущество. Тя разполага със същите права за снемане на доказателства, както и прокуратурата.
2. Партиите са длъжни да докладват за състоянието на своето имущество от 1945 година и да дадат отчет за наличностите към дата 7 октомври 1989.
3. Партиите имат правото да разполагат със старото си имущество (наличното на 7 октомври 1989) единствено със съгласието на председателя на комисията.

Законът не съдържа никакви санкции за нарушения срещу законните задължения, както и не съдържа определения относно това, какви имуществени стойности имат право да задържат отделните партии при себе си.

Окончателното законово регулиране посредством договора за обединение С обединението на Източна и Западна Германия на 3 октомври 1990 влизат в сила следните промени:

1. Управлението на имуществото на източногерманските партии и масови организации се възлага на попечителски фонд – самостоятелна институция. Разследването и проверката на имуществото и всички правни решения остават в правомощията на комисията.
2. Комисията получава секретариат от приблизително 65 сътрудника.
3. Издава се разпореждане какво да се прави с имуществото:

• имуществото да се върне на предишните правни собственици
• партиите и масовите организации имат правото да запазят само това, което са придобили според държавно-правните принципи в смисъла на Основния закон, в сила в момента за Източна и Западна Германия
• оставащото имущество получават бившите източногермански провинции в съотношение броя на населението.

Установяване на имуществото в страната

Парично имущество Всички счетоводни документи бяха конфискувани. Впоследствие всички големи плащания бяха проверени от експерт-счетоводители за достоверност. Пари, превеждани с фалшива обосновка, бяха изискани обратно, също така непозовлени дарения след 1 юни 1990.

Фирми Комисият установи над 160 фирми, които бяха скрити от СЕПГ. Става дума за отделни предприятания, за които СЕПГ беше създала дружества. Съдружници по правило са били двама партийни другари, получили своя дял и финансова помощ в размер на милиони от партията. Тяхната връзка с партията се осигурява чрез строго секретни нотариални декларации на доверени лица. След мъчителни разследвания комисията успя да конфискува тези декларации на доверени лица от един нотариус.

Особен случай представлява фирмата Новум, станала много богата чрез комисионни в търговията между Изтока и Запада. Основана е през 1951 от австрийски граждани. Единствената съдружничка и управителка австрийката Рудолфине Щайндлинг твърдеше, че е доверено лице на австрийската комунистическа партия. В периода 1989 до 1992 тя извършва обширни финансови трансакции между банки в Швейцария, Израел, страни в Карибско море и Азия. Едва след дългогодишен правен спор Новум можа да бъде установена на базата на нотариални декларации на доверени лица като имущество на СЕПГ. За съжаление само част от изнесените милиони можа да бъде върната. Парцели Към имуществото на СЕПГ са принадлежали почти 2000 парцела. Тяхното установяване като партийно имущество често беше трудно, защото поземлените регистри не можеха да бъдат намерени. Голяма част от имотите бяха социалистическа общонародна собственост, която след обединението на Германия стана федерална собственост.

Спогодба с ПДС Установяването на почти всички имущества на СЕПГ беше съдебно оспорено от СЕПГ. Освен това между комисията и СЕПГ имаше принципни различия относно критериите за „правомерно придобиване в духа на Конституцията”.

Икономическото съществуване на партийните фирми и тяхните сътрудници бе застрашено от съдебните спорове за собствеността. Новите федерални провинции не можаха да получат полагащото им се парично имущество до изяснаване на собствеността. Затова рано се стигна до преговори за спогодба. Накрая СЕПГ се съгласи на споразумение, вероятно и за да прекрати обществената дискусия за своето поведение.

През 1995 се сключи съдебна спогодба, според която СЕПГ можеше да задържи само имущество, което й е било отнето 1933 от нацистите, върнато през 1945 от съветските окупационни власти и което е внесла при принудителното сливане със Социалдемократическата партия през 1946. Ставаше дума за четири парцела, сред тях партийната централа в Берлин.

Спогодбата съдържа параграф за неустойка: ако стане известно, че отговорни лица за затаили имущество, партията трябва да плати двойната сума като неустойка.

Установяване на имуществото в чужбина В началото на дейността на комисията СЕПГ заше заявила, че не й е известно собственото й имущество зад граница. Още през май 1992 тя се беше отказала от всякакво имущество в чужбина.

Комисията получи редица по правило неконкретни сигнали за имущество на СЕПГ в чужбина. При своите разследвания тя зависеше от доброволното сътрудничество на засегнатите страни и чуждестранните банки, защото нейните държавни правомощия да събира доказателства бяха ограничена върху държавната територия.

Разследванията на комисията се концетрираха върху Австрия, Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург и Унгария. С Унгария в 2003 беше съададена обща германско-унгарска комисия. Резултатите са разочароваващи.

Равносметка на установеното имущество Общо бяха установени 1 604 500 000 евро имущество на партиите и масовите организации. Основният дял в размер на 1 169 700 000 евро се пада на имуществото на СЕПГ. Делът на малките партии е скромен и възлиза на 28 900 000 евро. Установеното имущество на масовите организации възлиза на 368 500 000 евро.

Край на разследванията По препоръка на комисията Германският Бундестаг прекрати дейноостта на комисията със закон в края на 2006.

НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ

ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ЗАДГРАНИЧНИТЕ ДРУЖЕСТВА

резултати от НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ,

ПРОВЕДЕНО МЕЖДУ 3 И 11 ОКТОМВРИ 2009 г.

1000 респонденти от 86 населени места, по метода на полустандартизираното интервю

октомври 2009

НЦИОМ, София, пл. “Княз Александър Първи” №1, тел. 939 31 29; 981 85 56, факс 987 34 93 e-mail: nciom@parliament.bg

Коментар на данните

Когато става въпрос за съдбата на т.нар. задгранични дружества на България, трябва да се отчитат няколко особености в общественото мнение:

• Доста висок е делът на хората у нас, които не знаят, че въпросът е поставян в Народното събрание (това не е изненада, защото от други изследвания на НЦИОМ става ясно, че едва една пета от респондентите, по собствените им думи, следят работата на Парламента)
• Повечето от интервюираните (между 55% и 68% по различни индикатори) не изразяват ясно отношение по въпроса за българските задгранични дружества. По-често без мнение са младите на възраст под 40 години, жените, хората със средно и по-ниско образование, живеещите извън София, политически пасивните.
• Доколкото въпросът изисква познаване на политически и икономически обстоятелства от преди 1989 г., той представлява интерес за хората на възраст над 40 години, за респондентите с образование, по-високо от средно, за жителите на столицата. Подчертан е интересът на симпатизантите на Синята коалиция за изясняване на обстоятелствата, свързани със съдбата на задграничните дружества.
• Дискусиите по въпроса се приемат благосклонно от близо 40% от респондентите, доколкото кореспондират с по-общите нагласи за разкриване на истината за предишното управление, както и за целия период на българския преход.
• Наред с това темата е достатъчно отдалечена във времето и сложна за разбиране, че да се очаква да предизвика силен обществен интерес в бъдеще, освен ако не бъде свързана по някакъв начин с актуални събития или проблеми, за да стане обект на по-широк медиен интерес.
• Последователните усилия за изясняване на въпроса за задграничните дружества ще привличат и в бъдеще вниманието основно на високобразованите, на столичани и на симпатизантите на т.нар. стара десница.

ЕДНОМЕРНИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЯ

Известно ли ви е, че в няколко поредни мандата на Народното събрание е поставян въпросът за съдбата на задграничните дружества?	Да	16,0%
	Не	84,0%
общо		100,0%

Одобрявате или не одобрявате това, че народният представител Лъчезар Тошев поставя въпроса за съдбата на задграничните дружества в няколко парламентарни мандата?	Одобрявам	30,2%
	Не одобрявам	4,1%
	Не мога да преценя	65,7%
общо		100,0%

С кои от посочените по-долу твърдения сте съгласен и с кои не:
	Съгласен съм	Не съм съгласен	Не мога да преценя	общо
Въпросът за съдбата на задграничните дружества трябва да продължи да се поставя, докато се реши проблемът	40,4%	1,8%	57,8%	100,0%
Сегашното правителството ще изясни съдбата на направените от България инвестиции в чужбина	39,7%	5,0%	55,3%	100,0%
Въпросът за съдбата на задграничните дружества е обществено значим	37,7%	5,0%	57,3%	100,0%

СОЦИАЛНО-ДЕМОГРАФСКИ ПРОФИЛИ

		Известно ли ви е, че в няколко поредни мандата на Народното събрание е поставян въпросът за съдбата на задграничните дружества?		общо
		Да	Не
общо		16,0%	84,0%	100,0%
Пол:	Мъж	20,7%	79,3%	100,0%
	Жена	11,6%	88,4%	100,0%
Възраст	18 до 29	11,1%	88,9%	100,0%
	30 до 39	17,9%	82,1%	100,0%
	40 до 49	20,0%	80,0%	100,0%
	50 до 59	21,2%	78,8%	100,0%
	над 59	12,8%	87,2%	100,0%
Образование:	Висше	29,4%	70,6%	100,0%
	Полувисше	23,0%	77,0%	100,0%
	Средно	13,0%	87,0%	100,0%
	Основно	6,6%	93,4%	100,0%
	По-ниско от основното	8,1%	91,9%	100,0%
Местоживеене:	София	30,0%	70,0%	100,0%
	Град-областен център	18,1%	81,9%	100,0%
	Град	13,4%	86,6%	100,0%
	Село	8,4%	91,6%	100,0%
Вие сте:	Българин	17,8%	82,2%	100,0%
	Турчин	4,5%	95,5%	100,0%
	Ром		100,0%	100,0%
	Друг етнос		100,0%	100,0%
Към коя от следните групи хора бихте се причислили? Към хората, които живеят:	Богато	20,0%	80,0%	100,0%
	Без лишения	21,7%	78,3%	100,0%
	С известни лишения	17,8%	82,2%	100,0%
	С големи лишения	10,0%	90,0%	100,0%
	В мизерия	18,2%	81,8%	100,0%
Ако парламентарните избори са днес, за коя партия/коалиция ще гласувате?	"Ред, законност и справедливост"	24,5%	75,5%	100,0%
	ГЕРБ	20,1%	79,9%	100,0%
	ДПС "Движение за права и свободи"	3,0%	97,0%	100,0%
	Партия АТАКА	13,3%	86,7%	100,0%
	КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ	13,4%	86,6%	100,0%
	"Синята коалиция"	44,7%	55,3%	100,0%
	Друга	35,0%	65,0%	100,0%
	Не съм решил	4,1%	95,9%	100,0%
	Няма да гласувам	8,4%	91,6%	100,0%

		Одобрявате или не одобрявате това, че народният представител Лъчезар Тошев поставя въпроса за съдбата на задграничните дружества в няколко парламентарни мандата?			общо
		Одобрявам	Не одобрявам	Не мога да преценя
общо		30,2%	4,1%	65,7%	100,0%
Пол:	Мъж	34,0%	4,2%	61,8%	100,0%
	Жена	26,8%	4,0%	69,2%	100,0%
Възраст	18 до 29	26,3%	4,5%	69,3%	100,0%
	30 до 39	31,3%	1,5%	67,2%	100,0%
	40 до 49	35,5%	4,8%	59,7%	100,0%
	50 до 59	36,6%	4,1%	59,4%	100,0%
	над 59	25,4%	5,0%	69,6%	100,0%
Образование:	Висше	42,6%	4,0%	53,4%	100,0%
	Полувисше	46,8%	2,7%	50,5%	100,0%
	Средно	27,3%	5,1%	67,7%	100,0%
	Основно	21,6%	1,9%	76,5%	100,0%
	По-ниско от основното	8,1%		91,9%	100,0%
Местоживеене:	София	47,7%	6,9%	45,5%	100,0%
	Град-областен център	27,2%	3,9%	68,9%	100,0%
	Град	25,8%	4,3%	69,9%	100,0%
	Село	28,3%	3,1%	68,6%	100,0%
Вие сте:	Българин	30,9%	4,6%	64,5%	100,0%
	Турчин	27,0%		73,0%	100,0%
	Ром	15,5%		84,5%	100,0%
	Друг етнос	50,3%	12,6%	37,1%	100,0%
Към коя от следните групи хора бихте се причислили? Към хората, които живеят:	Богато	11,8%	25,5%	62,7%	100,0%
	Без лишения	40,0%	3,4%	56,6%	100,0%
	С известни лишения	30,9%	4,6%	64,5%	100,0%
	С големи лишения	25,7%	2,7%	71,6%	100,0%
	В мизерия	27,6%		72,4%	100,0%
Ако парламентарните избори са днес, за коя партия/коалиция ще гласувате?	"Ред, законност и справедливост"	36,1%		63,9%	100,0%
	ГЕРБ	35,3%	4,4%	60,4%	100,0%
	ДПС "Движение за права и свободи"	20,3%		79,7%	100,0%
	Партия АТАКА	23,5%	9,8%	66,7%	100,0%
	КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ	24,6%	5,8%	69,6%	100,0%
	"Синята коалиция"	50,0%	3,7%	46,3%	100,0%
	Друга	42,3%	9,0%	48,8%	100,0%
	Не съм решил	20,4%	1,8%	77,8%	100,0%
	Няма да гласувам	23,0%	3,0%	74,0%	100,0%

С кои от посочените по-долу твърдения сте съгласен и с кои не:
		Въпросът за съдбата на задграничните дружества трябва да продължи да се поставя, докато се реши проблемът			общо
		Съгласен съм	Не съм съгласен	Не мога да преценя
общо		40,4%	1,8%	57,8%	100,0%
Пол:	Мъж	43,4%	2,1%	54,5%	100,0%
	Жена	37,7%	1,5%	60,9%	100,0%
Възраст	18 до 29	37,6%	,7%	61,7%	100,0%
	30 до 39	45,5%	1,5%	53,1%	100,0%
	40 до 49	42,2%	,6%	57,2%	100,0%
	50 до 59	46,1%	2,7%	51,1%	100,0%
	над 59	35,0%	2,9%	62,1%	100,0%
Образование:	Висше	55,5%	1,1%	43,5%	100,0%
	Полувисше	54,5%		45,5%	100,0%
	Средно	37,7%	2,4%	59,9%	100,0%
	Основно	28,9%	1,5%	69,6%	100,0%
	По-ниско от основното	11,2%		88,8%	100,0%
Местоживеене:	София	53,0%	2,2%	44,7%	100,0%
	Град-областен център	40,5%	1,3%	58,2%	100,0%
	Град	33,2%	2,8%	64,0%	100,0%
	Село	38,3%	1,7%	60,0%	100,0%
Вие сте:	Българин	41,5%	1,9%	56,6%	100,0%
	Турчин	34,7%		65,3%	100,0%
	Ром	15,5%		84,5%	100,0%
	Друг етнос	67,3%	12,6%	20,0%	100,0%
Към коя от следните групи хора бихте се причислили? Към хората, които живеят:	Богато	36,2%	8,3%	55,5%	100,0%
	Без лишения	53,8%	4,2%	42,0%	100,0%
	С известни лишения	40,5%	1,6%	57,9%	100,0%
	С големи лишения	36,3%	1,0%	62,7%	100,0%
	В мизерия	27,6%	4,1%	68,3%	100,0%
Ако парламентарните избори са днес, за коя партия/коалиция ще гласувате?	"Ред, законност и справедливост"	44,0%		56,0%	100,0%
	ГЕРБ	46,7%	1,3%	52,0%	100,0%
	ДПС "Движение за права и свободи"	26,7%		73,3%	100,0%
	Партия АТАКА	33,1%	3,5%	63,4%	100,0%
	КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ	31,6%	5,9%	62,5%	100,0%
	"Синята коалиция"	66,9%	3,7%	29,4%	100,0%
	Друга	51,2%		48,8%	100,0%
	Не съм решил	40,6%	1,8%	57,6%	100,0%
	Няма да гласувам	30,7%	,7%	68,6%	100,0%

С кои от посочените по-долу твърдения сте съгласен и с кои не
		Въпросът за съдбата на задграничните дружества е обществено значим			общо
		Съгласен съм	Не съм съгласен	Не мога да преценя
общо		37,7%	5,0%	57,3%	100,0%
Пол:	Мъж	40,5%	6,0%	53,4%	100,0%
	Жена	35,1%	4,0%	60,9%	100,0%
Възраст	18 до 29	31,2%	6,6%	62,2%	100,0%
	30 до 39	44,5%	4,8%	50,7%	100,0%
	40 до 49	41,5%	2,5%	56,0%	100,0%
	50 до 59	43,2%	5,0%	51,7%	100,0%
	над 59	32,9%	5,4%	61,7%	100,0%
Образование:	Висше	54,7%	4,3%	41,1%	100,0%
	Полувисше	49,9%	3,7%	46,4%	100,0%
	Средно	34,6%	6,2%	59,2%	100,0%
	Основно	25,2%	2,7%	72,1%	100,0%
	По-ниско от основното	11,2%		88,8%	100,0%
Местоживеене:	София	45,2%	5,0%	49,8%	100,0%
	Град-областен център	40,5%	5,3%	54,1%	100,0%
	Град	30,0%	7,6%	62,4%	100,0%
	Село	34,7%	3,2%	62,0%	100,0%
Вие сте:	Българин	38,6%	5,6%	55,9%	100,0%
	Турчин	36,5%		63,5%	100,0%
	Ром	11,6%		88,4%	100,0%
	Друг етнос	43,3%	12,6%	44,1%	100,0%
Към коя от следните групи хора бихте се причислили? Към хората, които живеят:	богато	36,2%	25,5%	38,3%	100,0%
	без лишения	47,2%	9,1%	43,7%	100,0%
	с известни лишения	37,9%	5,4%	56,7%	100,0%
	с големи лишения	34,3%	1,8%	63,9%	100,0%
	в мизерия	27,6%	4,1%	68,3%	100,0%
Ако парламентарните избори са днес, за коя партия/коалиция ще гласувате?	"Ред, законност и справедливост"	44,0%		56,0%	100,0%
	ГЕРБ	42,8%	4,3%	52,9%	100,0%
	ДПС "Движение за права и свободи"	29,3%		70,7%	100,0%
	Партия АТАКА	37,5%	3,5%	58,9%	100,0%
	КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ	35,0%	7,7%	57,3%	100,0%
	"Синята коалиция"	48,7%	21,5%	29,8%	100,0%
	друга	51,2%		48,8%	100,0%
	не съм решил	29,8%	4,8%	65,4%	100,0%
	няма да гласувам	27,1%	5,8%	67,1%	100,0%

С кои от посочените по-долу твърдения сте съгласен и с кои не
		Сегашното правителството ще изясни съдбата на направените от България инвестиции в чужбина			общо
		Съгласен съм	Не съм съгласен	Не мога да преценя
общо		39,7%	5,0%	55,3%	100,0%
Пол:	Мъж	43,1%	6,0%	50,9%	100,0%
	Жена	36,5%	4,2%	59,3%	100,0%
Възраст	18 до 29	40,0%	4,3%	55,7%	100,0%
	30 до 39	46,8%	4,0%	49,1%	100,0%
	40 до 49	44,0%	3,6%	52,4%	100,0%
	50 до 59	42,2%	5,6%	52,2%	100,0%
	над 59	31,1%	6,7%	62,2%	100,0%
Образование:	Висше	49,5%	3,5%	47,0%	100,0%
	Полувисше	47,6%	6,0%	46,4%	100,0%
	Средно	40,3%	5,8%	54,0%	100,0%
	Основно	26,1%	3,7%	70,2%	100,0%
	По-ниско от основното	8,1%	3,9%	88,0%	100,0%
Местоживеене:	София	49,1%		50,9%	100,0%
	Град-областен център	41,0%	7,1%	51,9%	100,0%
	Град	39,0%	3,9%	57,2%	100,0%
	Село	34,3%	5,2%	60,5%	100,0%
Вие сте:	Българин	41,0%	5,7%	53,3%	100,0%
	Турчин	31,1%		68,9%	100,0%
	Ром	19,8%		80,2%	100,0%
	Друг етнос	71,4%		28,6%	100,0%
Към коя от следните групи хора бихте се причислили? Към хората, които живеят:	богато	11,8%	32,7%	55,5%	100,0%
	без лишения	49,6%	4,4%	46,0%	100,0%
	с известни лишения	42,2%	4,9%	52,9%	100,0%
	с големи лишения	33,1%	4,2%	62,8%	100,0%
	в мизерия	18,9%	4,1%	77,0%	100,0%
Ако парламентарните избори са днес, за коя партия/коалиция ще гласувате?	"Ред, законност и справедливост"	61,1%		38,9%	100,0%
	ГЕРБ	48,8%	4,1%	47,0%	100,0%
	ДПС "Движение за права и свободи"	30,1%		69,9%	100,0%
	Партия АТАКА	38,7%	8,5%	52,8%	100,0%
	КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ	32,4%	8,8%	58,8%	100,0%
	"Синята коалиция"	42,3%	4,7%	52,9%	100,0%
	друга	26,0%		74,0%	100,0%
	не съм решил	20,8%	1,8%	77,4%	100,0%
	няма да гласувам	24,2%	7,4%	68,4%	100,0%