Сн.Община Свищов |
На втория ден на честването на Възкресение Христово - 29 април 2019г. се обнови храма Св. Преображение Господне в Свищов.
Той пострада сериозно поради подкопаване на терена от течащи води и свличане на пластове през 2010г.
Църквата е построена през 1836г. върху основите на по-старата църква Св. Николай, изгорена от руската армия на Кръстовден 1810г. по време на поредната руско-турска война.
Дарител на дървения материал тогава е бил сръбският княз Милош Обренович, който през 1835г. минал през Свищов.
По-късно, дарение за църквата прави и последният руски император Николай II.
Разбира се, най-много средства са дарени от самите свищовлии.
Имената на най-големите дарители са изписани на плоча в храма.
На друга голяма плоча в храма са изписани и имената на офицерите - свищовлии загинали във войните - от Сръбско-българската до Първата Световна война вкл.
Централният престол в олтара е посветен на Св. Преображение Господне, северният на Св.Николай Мирликийски - с отделен престол, а южният - на Св. Харалампий - също с отделен престол.
Пре-освещаването на църквата се извърши от Великотърновския Митрополит Григорий в съслужение със 7 свещеници от Свищов и епархията и църковен хор от Великотърновската Митрополия.
Митрополит Григорий Сн. Росен Маринов |
В празника, взе участие и Първият Български хор "Янко Мустаков", започнал своят път на първи български светски многогласен хор в тази църква през 1868г.
Диригент на хора беше Маестра Елизабет Людмилова.
Първи Български Хор "Янко Мустаков" с диригент Елизабет Людмилова |
Софийският вокален квартет "Светоглас" също участва със свои изпълнения.
В същата църква на 30 януари 1856г. е взето решението за създаването на Първото Българско Читалище с музей.
В тази църква се провежда и една от най-първите демонстрации срещу гръцкия език в богослужението.
Това е и първата
„политическа“ акция на Драган Цанков, тогава носещ още кръщелното си име Димитър.
Било е на Велики четвъртък 1843 г., когато в
църквата “Св. Преображение Господне”
в Свищов идва да служи Търновско-Свищовският Архиепископ Митрополит Неофит
Византиос.
До построяването на църквата Св.Троица тя е била съборната църква на Свищов.
Един хилендарски монах, отец Неофит Бозвели, още преди това, вече бил започнал църковните борби именно като учител в Свищов.
Явно посетите от него семена са дали плод в сърцето на 14-годишния младеж Д. Цанков.
За да не може владиката – грък, да прочете 12-те откъса от Евангелието на гръцки, Цанков и приятелите му успяват да откъснат страници от гръцкото Евангелие, да изнесат другите гръцки богослужебни книги, с цел провеждането на службата да стане на български.
Акцията е неочаквана за Архиепископа и за гражданите!
Нещо повече, когато все пак донасят едно гръцко Евангелие, за да чете от него владиката, Цанков накарва хората да си гасят свещите при четене на гръцки и да ги палят само при четене на Евангелието на български.
Огромен скандал за времето си.
Добър старт за бъдещия активен участник в църковните борби.
В същата църква през 1877г. заседава и първата българска светска власт.
В нея отец Иван Недялков (Дядо Сакеларий) е кръстил Алеко Константинов, проф.Иван Шишманов и Цветан Радославов.
Дядо Сакеларий е дядо на Министъра на външните работи Иван Вл. Попов, отказал да подпише Тристранния пакт ... и пра (пра...) дядо на певеца Константин Казански.
В архиерейската литургия бяха споменати имената на свещеноиконом Христо Василев, борец за църковни права по време на Възраждането в Свищов, както и на отец Марин от по-ново време и на приснопаметния безкръвен мъченик отец Христо Минчев, изпращан в концентрационен лагер на о. Персин - Белене, където е имал смелостта да отслужи литургия в бараките на лагеристите на Великден.
Той беше архиерейски наместник в Свищов в края на живота си и служеше в тази църква.
Дори лично отслужи водосвет през 1990г. на моята първа предизборна кампания.
Историята на църквата може да се прочете тук :