Приел Божествения дар, този осветен от Бога мъж падна ничком пред
жертвеника Господен и с пламенни молитви просеше за себе си Божието
благословение и подкрепа за бъдещото си
йерейско служение. Когато отслужваше св. Литургия, той с такова внимание
и благоговение предстоеше пред светия Владичен престол, че от
Божественото просвещение и благодат
изглеждаше като земен ангел и небесен човек, тайнствено изобразяващ
херувимите. По повеление на игумена преподобният поучаваше братята със
словата на Свещеното Писание, но
най-много ги увещаваше да побеждават с молитва и труд всички изкушения и
вражески страсти и да не отслабват в подвига си. Привеждаше им за
пример подвизите на мнозина, просияли с
богоугодното си житие. Ала наставленията му бяха действени най-вече,
защото той самият беше образец със своя живот, с труда и борбата си. О,
подвиг доброчестен и спасителен! Нищо
не е така угодно Богу, както това да принасяме полза не само на себе
си, но и на другите, и всекиму всячески да благотворим. Поради туй
оттогава преподобният започна да се
подвизава още повече, трудейки се без да се лени на всяко монастирско
послушание, а не както правят днес ленивите послушници с ропот и
небрежност.
Като истински послушник свещеният наш отец Козма беше безропотен и
благопокорен, каквото и да му речеше игуменът. След повечерието не
разговаряше с никого, но от храма отиваше
направо в килията си; без насъщна и голяма потребност не ходеше в
чуждите килии; беше усърден в своето послушание да изпълнява църковните
дела и потреби, а също и килийното си
правило. Като укрепваше така тялото си с повседневни трудове, не ядеше
даром хляба си, но го оросяваше с благословена пот, според апостолските
думи: който не иска да се труди, не
бива и да яде (2 Сол. 3:10). Чрез това прогонваше от себе си всяко
изкушение и разслабление, та да може дръзновено да каже с апостола: за
мене светът е разпнат, и аз за света (Гал.
6:14), сиреч: с Божията благодат живея така, сякаш нямам нищо общо с
този свят. И стана воин на Иисуса Христа, въоръжен с всички Божествени
оръжия, подобно на някакъв храбър боец,
който първо се обучава добре на военното изкуство в битки сред много
воини, а след това може и сам да излезе на двубой срещу врага. Така и
нашият доблестен подвижник първо премина
през всички послушания в Зографската обител с много търпение, покорност и
крайно смирение, а после му дойде благословеното желание за още
по-съвършено безмълвно подвижническо
житие, съпроводено с най-строго въздържание, сиреч да служи в уединение
Богу.
Един ден, когато беше сам в светия олтар на съборната църква, той се
помоли прилежно пред иконата на Света Богородица и сякаш виждайки
Пречистата пред себе си, със сълзи на
умиление рече: “Пресвета Владичице! Помоли се на Твоя Син, Христос,
нашия Бог, да ме настави на спасителния път!” Едва произнесе тези слова
и, о, чудо на бързата Помощница и
Пътеводителка!
От иконата се чу глас, който говореше: “Сине и Боже Мой,
научи Твоя раб как да се спаси!” А Господ Иисус Христос ù отвърна: “Нека
се отдалечи от монастира на
безмълвие!”
Като чу това, преподобният бе обзет от благоговеен страх, но
в същото време се изпълни с голяма радост. Отново падна ничком пред
чудотворната икона на Божията Майка и
въздаваше благодарност, покланяйки се на Владиката Христа и на Нея
Ходатайката на своето спасение, като духовно се веселеше, че Тя чу
неговия плач и прие молитвата му. Тази
чудотворна икона на Пресвета Богородица стои в съборната църква, от
дясната страна в светия олтар.
Образът на Божията Майка е прекрасно
изобразен с Предвечния Младенец пред Нея,
подобно на иконата, която се именува “Ширшая небесъ”.
Пред нея винаги
гори неугасващо кандило.
Свети Козма излезе от църквата, изпълнен с духовна радост, и отиде да
извести на игумена за всичко, което чу от светата икона на Божията
Майка. А онзи прослави Бога, удиви се на
това велико чудо, на дивната вяра и добродетелите на преподобния и
покорявайки се на Божията воля, веднага му даде безмълвна килия в
пустинно място, недалеч от монастира, където
имаше пещера, запазена до днес и именувана пещерата на свети Козма.
По такъв чуден начин този богопосветен мъж встъпи в попрището на
безмълвието и стана ревностен подвижник на въздържанието, свещеното
трезвение и умилението подражател на
ангелското житие. Много пъти бе нападан от врага със страхове и
привидения, но като благоразсъдлив и просветен от Божията благодат, ги
претърпяваше и с молитва и труд ги превръщаше
в нищо. Кой ли може да изкаже всичките му трудове и свещени подвизи,
всенощните бдения и песнопенията, излели се от възрадваната му душа,
коленопреклонните моления, духовната и
телесна нищета? Той възвисяваше духа си в богомислие, сиреч в умната
молитва, която св. отци наричат тайно поучение и духовно делание, а тя е
тази: Господи Иисусе Христе, Сине
Божий, помилвай ме. За нея имаше непрестанна грижа в ума си, според
словата на Христа, Който е казал в Евангелието: бъдете будни във всяко
време и се молете (Лука 21:36). И така за
кратко време с Божия помощ преуспя толкова във всички добродетели, че
Господ го удостои с особената благодат на прозорливостта, понеже бе
станал обител на Светия Дух, както
по-нататък ще ни разкрие словото за него.
Мнозина идваха при светеца за духовна полза, за изповед и наставление
и той им преподаваше тайната на светото покаяние. Самият беше благ,
изпълнен с умиление, кротост и голяма
разсъдителност, изкусен в Свещеното Писание, понеже от младини бе
наставляван и просвещаван от Божествената благодат полезен бе с дума и с
дело и бе обичан не само от познаващите
го, но и от онези, които бяха само чували за него. Защото добродетелта
прави така, че човеците да почитат този, който я е придобил, и привлича
всички към себе си с истинска любов и
духовна сладост.
Преподобният приемаше с тихост всички, утешаваше ги и ги поправяше с
дух на кротост. Учеше ги често да прибягват със свето покаяние към
тайнството Изповед, да не скриват своите
съгрешения и зли помисли, да отсичат собствената си воля, да имат
послушание с кротост и смиреномъдрие, та да не би заради гордост да се
лишат от наградата си, подобно на фарисея;
но да пребъдват в страх Божий с нелицемерна любов към всички и винаги да
помнят смъртта и съдния час, също да се боят от вечния огън, да
жадуват славата на царството Небесно. На
истинските монаси, ала особено на неукрепналите, подобава поучаваше
той ведно с вътрешното богомислие да се трудят и телесно, понеже
празността е изобретателка на всяко зло, а
леността е учителка на безумието. При това не трябва да оставят
полагащото се правило и поклоните, четенето и молитвите, които монахът е
длъжен да извършва всеки ден в килията си.
Нужно е винаги да имат строго въздържание и да не нарушават постните
дни, понеже това е забранено от светите апостоли в установеното от тях
69 правило.
Учеше ги и друго: по време на църковните служби да се пазят от
униние, което врагът причинява, да не се подпират, нито да седят или
дремят, разслабени от леността, а да стоят
бодро, мислите и душевния си взор да насочват със страх и благоговение
към Бога, както и самият този наш блажен отец винаги се подвизаваше.
Увещаваше кротко братята да не
разговарят в църквата, но да внимават в това, което се пее и чете, и
като от змийска отрова винаги да бягат от празнословието, смеха,
похвалите, осъждането, завистта, клеветите, а
най-вече от всепагубната дързост, която ражда всички тези пороци и
дори по-люти от тях. Увещаваше ги също да се въздържат от преяждане,
пиянство и всяка сквернота, защото те
водят до душевна и телесна смърт. И тъй като свещеният Козма бе подобен
на св. Евтимий Велики и с раждането си по обещание, и с живота и
учението си, то като него и поучаваше.
Както онзи наставляваше учениците си към спасение, така този учеше
братята и духовните си чеда на добродетелта на светото покаяние и
въздигаше ревността им към монашеското житие, а
най-вече ги насърчаваше към свещеното трезвение и молитвата, както пише в
книгата си “Слово за молитвата” и св. Симеон Нови Богослов.
Не подобава прочее човек да се моли Богу без страх и благоговение.
Онзи, който няма тези добродетели, да проси по-напред да го озари
светлината на страха Божий, за да познае
колко страшен е Бог, пред Когото предстои и се моли. Но невъзможно е
някой да се моли Богу и умът му да не бъде увличан от неподобаващи и
скверни помисли, ако не се е примирил с
Господа чрез покаяние и чистосърдечна изповед. Нека първо подири прошка
за всичко, що е съгрешил със слово, дело или помисъл, и тогава да се
моли. Понеже душа, възлюбила Бога и
примирена с Него, бива кротка, смирена и съкрушена. И тъкмо това са
признаците на примирението и любовта към Бога и първите дарования, които
Господ дава на вярващите, а именно
кротостта на сърцето и смиреномъдрието на душата. Тогава демоните не
могат, както отначало, да вдигат бран срещу кротката и смирена душа нито
чрез сластолюбие, нито чрез
сребролюбие, нито чрез славолюбие. По такъв начин, с тези две Христови
дарования кротостта и смирението, душата намира покой след
благодатното Божие посещение в нея. Знак, че
Божията благодат е посетила душата, е това, че тя се моли със страх и
благоговение и внимава зорко в словата, които изрича, тъй като никой не
може да нарече Иисуса Господ, освен
чрез Духа Светаго (1Кор. 12:3). Оня пък, който се моли или пее както се
случи с небрежност и невнимание, видно е, че не познава Бога и
оскърбява Този, пред Когото треперят
херувимите. Такъв човек се моли единствено с устата си, а с ума си
беседва с бесовете и в сърцето си общува с предишните си грехове и
страсти. Макар да страда от демоните, той не
чувствува това, нито пък получава избавление от Бога, понеже Го е
отхвърлил и не е послушал заповедта Му, казваща: Служете Господу със
страх и радвайте се (пред Него) в трепет (Пс.
2:11). И вместо да получи милост от Бога, предизвиква Неговия гняв. От
кого тогава ще бъде помилван? Понеже, както царските стражи пропъждат
далеч от лицето на царя този, който
стои пред него с пренебрежение и без страх, така и ангелите Господни
прогонват от Божието лице и от Неговия покров ума на този, който стои
пред Бога и се моли небрежно. И тозчас го
сграбчват демоните с много по-голямо безсрамие и сила, отколкото ако го
бяха взели от блудилището или от винопродавницата, и го повеждат с пълна
власт, където пожелаят, към
скверни, суетни и вредни дела. Защото с три неща съгрешават човеците с
ум, слово и дело.
Първи е умът. Той е виновен за всичко онова, с което
съгрешават другите две, сиреч:
словото и делото. Но умът не може да стори греха, а словото и делото
извършват, което умът измисля. Прочее, кое от тези три неща е най-нужно
да изцели Христос? Явно, че първото
ума. И когато умът се освети, изцели и дойде в добро състояние, тогава
не те подтиква да изречеш, нито пък да извършиш нещо друго, освен
угодното на Бога; така всяка душа се опазва
от грях. Ето защо, трябва да се подвизаваме доколкото можем, та умът ни
да се освети от Христа и да приеме благодатта на Светия Дух, защото
единствено за това Христос, бидейки Бог,
стана човек и бе разпънат, и умря, и възкръсна. И това, сиреч
освещаването на ума, е всъщност възкресението на душата, което тя приема
още в земния живот. Тогава и тялото на
удостоилия се да възкръсне тук ще се сподоби да приеме в бъдещия живот
божественото и надвишаващо естеството възкресение. И тъй, нужно е повече
от всичко друго да се стараем да
придобием благодатта на Светия Дух, като се молим със страх Богу.
Така поучаваше блаженият Козма и сам съблюдаваше всичко това: със
страх и благоговение възнасяше молитвите си към Бога и със сълзи на
умиление ги напояваше, възпявайки заедно с
пророка: Опазих се и се уплаши сърцето ми от гласа на молитвата на
устата ми (Ав. 3:16 по слав. прев.) и Заради Твоя страх, Господи,
заченахме в утрбата си и износихме и родихме
духа на спасението, което извършихме на земята (Ис. 26:18 по слав.
прев.). Но не само това той беше изпълнен с най-топла вяра и любов към
Бога, обичаше ближния си като себе си.
Ето защо и добродетелта му сияеше за слава Божия и той бе за другите
като слънце.
Веднъж двама йеромонаси от свещената Хилендарска обител дойдоха при
преподобния, за да го посетят и да получат полза от боговдъхновените му
слова и добродетелния му живот. Със
себе си те носеха една кратунка с вино и я скриха край пътя, понеже не
бе потребна на светеца, който поради голямо си въздържание дори вода не
пиеше до насита, но му донесоха друг
постнически дар. Той ги прие с радост и ги приветствува в Господа. След
като беседваха дълго с него и чуха много спасителни наставления,
получиха благословението му и щяха вече да
си тръгнат. Той обаче, понеже имаше от Бога дар на прозорливост, провидя
духом, че една змия е допълзяла и е влязла в кратунката с виното,
скрита край пътя, и затова им рече:
“Братя, заради Господа, не пийте от кратунката с виното, но я счупете,
защото ако вкусите, ще умрете от змийска отрова.” Като чуха това,
монасите се ужасиха и със страх си отидоха
от преподобния, удивлявайки се как той узна тайното и откри
неизвестното. Те направиха както им каза: строшиха съда с виното,
намериха там змията и прославиха Бога, Който ги избави
от ненадейна смърт чрез Своя угодник.
Близо до Есфигменския монастир, в местността, наречена Самария,
живееше един добродетелен монах на име Дамиан, който в строго
въздържание се подвизаваше за спасението си. Той
имаше от своя старец устав и наредба да не остава нощем в чужда килия.
Един ден, по някаква работа Дамиан отиде при свой събрат постник и тъй
като не го намери в килията му, остана
да го чака дълго време. Братът се завърна чак привечер. Щом свърши
работата си, Дамиан поиска да се върне обратно, ала онзи инок, неговият
другар, го уговаряше и молеше: “Остани и
пренощувай тук тази вечер, утре ще си тръгнеш, понеже е вече късно и
започва да вали”.
Но за да спази правилото си, Дамиан не остана там, а
си тръгна в мрака сред дъжда. Докато
вървеше, стана толкова тъмно, изля се такъв пороен дъжд, че той изгуби
пътя и не знаеше нито къде се намира, нито накъде отива. Понеже съвсем
изнемогна от лутането и нямаше какво
друго да стори, извика в молитва към Господа: “Господи, спаси ме!
Загивам!” И щом каза това, изведнъж се намери в своята килия.
На следващото утро отиде при преподобния Козма, защото го почиташе
като разумен мъж, изпълнен с голяма разсъдителност, и му разказа за
случилото се изкушение, като искаше да
разбере защо го постигна такова бедствие, дали не е съгрешил с нещо пред
Господа, без да е разбрал това.
А светецът му рече:
“Не скърби
възлюбени брате, но знай, че Бог те спаси от
смърт, защото ти заради Него се потруди да не престъпиш заповедта на
своя старец. А още повече за да разбереш, че ако опазим обетите, които
сме дали при пострижението си,
предстоейки пред страшния престол на Христа и пред Неговите свети
ангели, тогава и Той ще ни избави от вечната смърт”.
Веднъж св. Козма се разболя тежко и в болестта си, като човек, пожела
да вкуси риба, за да подкрепи малко преутруденото си от усиления пост и
въздържание тяло. Но тъй като
нямаше риба, предаде грижата си на Господа, и ето изведнъж о, чудо на
Всепромислителя Бог! Веднага видя високо в небето орел, който долетя при
него, носейки риба според желанието
му, остави я пред нозете му и пак се вдигна във висините. Както някога
Бог повели на враната да носи хляб и месо на пророк Илия, така и сега
изпрати на Своя угодник орел, който да
му донесе риба, за да го утеши в болестта. Щом я получи като дар от
небето, Козма я изпече на огън и тъкмо се готвеше да седне на трапезата
чу глас да му казва:
“Остави част от
рибата за Христофор, понеже тя е негова”.
И той направи така. А този
Христофор се подвизаваше наблизо и понеже през ония дни беше болен,
помоли един брат да му намери риба. Когато
я получи, очисти я, за да я сготви, но изведнъж пустинен орел се спусна и
грабна рибата от ръцете му.
За да се утеши, братът отиде на другия ден
при своя съпостник Козма и искаше
да му разкаже за скръбта си. Още недоизрекъл обичайната молитва пред
вратата на преподобния, Козма му отвърна с думите:
“Влез, брате! Ето,
очаквам те и ти оставих част от рибата,
която ти сам получи и приготвяше, за да подкрепиш силите си”.
Влезе
Христофор, видя печената риба да лежи на трапезата на светеца и много се
удиви. Тогава Козма разказа на
Христофор как Господ му изпрати рибата, а Христофор как тя стана
плячка на хищната птица, и двамата се развеселиха духом и прославиха
Бога, Който дава храна на ония, които Му се
боят (Пс. 110:5).
Веднъж, на светия Велики четвъртък след утренята, св. Козма имаше
откровение и видя във въздуха една душа, която бе мъчена от демоните по
митарствата, защото нямаше добри дела и
покаяние за греховете си. По Божие откровение и заради дара на
прозорливост, който имаше преподобният, той позна, че това е душата на
игумена на светия Хилендарски монастир. Тогава
изпрати ученика си в Хилендар да извести братята прилежно да се молят на
Господа, та да се избави душата на игумена им. И сам умилно се молеше
със сълзи на очи. Ученикът му, като
отиде, каза им за видението на стареца си, но те не повярваха и му
рекоха:
“Нашият игумен току-що излезе от храма и отиде в килията си да
се приготви за св. Литургия, та да ни
причасти, а твоят прелъстен старец ни кара да се молим за него като за
починал.”
След това, макар и да не вярваха, отидоха да видят и повикаха
игумена, но той не им отговори.
Тогава влязоха в килията му, но го намериха вече умрял от внезапна
смърт. Ужасиха се и повярваха на думите и видението на светеца и с плач
се молеха на Господа за душата на своя
игумен.
Но да не премълчаваме и това, че за да възсияе още повече
добродетелта на праведниците като злато, изпитано в огън, Бог нерядко им
изпраща изкушения и Сам им открива и
предвъзвестява за тях чрез божествени явления.
Така св. Антоний Велики,
за да се укрепи докрай против вражеската бран, видя свише сияние на
благодатна светлина и чу гласа на
Христа, Който му обещаваше Божествената Си помощ. Подобно на него и
блаженият Козма се сподоби да узнае от Самия Владика Христос как ще
пострада от демоните преди кончината си и
как, като добър подвижник и доблестен страдалец, укрепяван от Божията
помощ, ще ги победи и ще бъде увенчан от Господа. Докато преподобният
съзерцаваше божественото видение,
споменатият вече Христофор дойде пак при него, за да чуе словото Божие и
да получи назидание за душата си.
Приближи се той до килията на светеца
и като го чу да беседва вътре с
някого, помисли си, че е дошъл друг брат на изповед. Затова остана дълго
да чака и щом гласовете утихнаха, почука с молитва. Излезе
преподобният, дадоха си целование в Христа,
влязоха в килията и като се помолиха по обичая, седнаха.
Но тъй като
Христофор не видя никого там, много се учуди и попита: “Честни отче, с
кого беседваше досега? Защото аз дълго
стоях вън и чаках...” А светецът разбра, че не ще може нищо да скрие от
такъв добродетелен брат и му рече: “Посети ме нашият Владика Иисус
Христос и беседва с мен. Възвести ми, че
скоро аз, смиреният, ще пострадам от демоните и не след много дни ще се
преселя от този живот, за да отида при Него в царството Му. А ти,
възлюблени брате, иди си сега с мир и
потруди се пак да ме навестиш в еди-кой си ден”, и той назова деня.
Щом настана уреченото време, Христофор пак дойде при преподобния и го
завари да лежи полумъртъв. И тъй като недоумяваше каква е причината за
това, Козма му разказа цялата
истина:
“През нощта тук дойде князът на бесовете с пълчища демони, като
им викаше с плачевен глас: “О, безсилни и лениви! Как не можа никой от
вас да убие този голям мой враг,
който ми причини толкова зло, а накрая грабна и престола ми?”
Като рече
това, лукавият взе тояга и преби цялото ми тяло, както сам виждаш. Но
слава на Бога, Който всичко устройва
за наше спасение и благоволи заради любовта си към Него да пострадам до
смърт”. Тогава Христофор остана при него и му служеше в предсмъртната
болест. След два дни светецът помоли
да се причасти с честното Тяло и Кръв Христови. И като се причасти
благоговейно, благодари на Бога и предаде Нему с молитва чистата си и
свята душа в лето 14245 от Христовото
Рождество, в 22-я ден на месец септември.
Щом разбраха за успението му, братята от Зографската обител
свещеници и монаси, дойдоха да извършат, според църковния чин, опелото
над св. му мощи. А Бог, Който прославя
прославящите Го (1Цар. 2:30), прослави и този преподобен отец след
неговата смърт със следното чудо: докато монасите пееха на погребението
му,
отвсякъде се събраха диви зверове и
птици, и след като братята погребаха честните останки на преподобния и
проливаха сълзи над гроба му, всяко от тези животни викаше със своя
глас, сякаш и те изпращаха светеца и
отдаваха чест на погребението му, а след това отново се разотидоха в
пусти места.
Това, отци и братя, са дивните и превишаващи естеството чудеса и дела
на новоявения наш отец св. Козма, с които Бог благоволи да го прослави.
Това са неговите борения, които той
заради любовта си към Владиката Христа поде, и макар те да не са описани
тук подробно, но са достатъчни да подтикнат нас, днешните подвижници и
постници, към гореща вяра и
по-голяма ревност за добродетелен живот в Христа. Как той крепко и
мъжествено се опълчи срещу плътта с търпение и въздържание, срещу
измамната прелест на света с нестяжание и
срещу дяволската гордост с велико смирение! Като се въоръжи със силата
на Честния Кръст и с духовния меч словото Божие, и добре се
подвизаваше, мъжествено победи и придоби на
небето ангелски престол, който дяволът бе загубил някога поради
гордостта си, и затова всезлобният отчаяно ридаеше, укорявайки своите
слуги бесовете, че не можаха да надвият
Божия постник и непоклатим страдалец. Свещеният Козма пося в зноя на
земното житие постнически скърби със сълзи и обилно пожъна класове на
радост и вечен живот (срв. Пс. 125:5).
Временно поде подвизи, а сега вечно се весели. Със смирение се издигна, с
нищета се обогати. И днес царува на небето с Владиката Христа,
увенчаван от ангелите, ублажаван от
светиите и преподобните, защото влезе в радостта на своя Господ (срв.
Мат. 25:21).
Да въздадем и ние, братя, благодарение на Бога, дивен в Своите
светии, че издигна в нашия род такъв славен мъж, като огледало, сияещо
със светлината на всички добродетели. И
тъй, да замлъкнат всички, що дръзко говорят: днес времената са други и е
невъзможно някой да достигне съвършенството на древните отци. Не знаят
окаяните, че като говорят така,
тежко съгрешават против Господа. Но защо ли казвам съгрешават? Такива
св. Симеон Нови Богослов нарича направо “скрити еретици”. (Който иска
по-точно да научи за тях, нека прочете в
книгата му 47-то слово, за да разбере в каква бездна от заблуди са
паднали те, без сами да разбират.)
Не времето е виновно, че не можем, или по-точно е да кажем че не
искаме да подражаваме на древните светии. Не, виновни са нашето
нехайство, сластолюбие и маловерие. За този,
който има вяра и не се усъмни, всичко е възможно (срв. Мат. 17:20;
21:21, Марк. 9:23; 11:23), говори Господ в св. Евангелие. Нима древните
светии със собствени сили са направили
нещо? Не, но с Божията помощ и със силата Христова, просвещавани от
Светия Дух. Христос говори: Без Мене не можете да вършите нищо (Иоан.
15:5) и още: Искайте и ще ви се даде (Мат.
7:7, Лука 11:9). И какво не преодоляват ревността и молитвите, отправяни
с топла вяра от усърдната душа, която възхожда към Отца на светлините.
Понеже Бог, Какъвто бе във времената
на древните светии, и сега в наши дни, е Същият, и Същият ще пребъде
до свършека на вековете, както Сам Господ Иисус Христос, Който е во веки
с Отца и Светия Дух, ни говори: Ето,
Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20).
И тъй, като се научим от житието на преподобния наш отец Козма, който
възсия в последно време, нека отстъпим от маловерието и отхвърлим
гореспоменатите оправдания като суетни и
душевредни, а вместо това да последваме всички заедно примера на
облажавания от нас Божий угодник като свято се уподобим на него. Да се
смирим пред Господа, да отхвърлим
користолюбието и сребролюбието, да угасим пагубното разпалване на
страстите и похотите, да пазим въздържание и умереност във всичко, да
усмирим плътта си с трудолюбие, да очистим
душата си с молитви и покаяние, и така чрез богоприятната молитва на
светия наш отец Козма да се удостоим в последния ден на всеобщото
възкресение непосрамени да застанем пред
Праведния Съдия, нашия Господ Иисус Христос, Комуто заедно с Отца и
Светия Дух да бъде слава, чест и владичество во веки веков.
Амин!
Превод от църковнославянски език със съкращения. Служба и житiе
преподобнаго отца нашего Космы Зографскаго чудотворца. Изд.
Славеноболгарской общежительной Зографской обители на
св. Горе Афонъ. 1911, л. 23-44.
Източник : pravoslavieto.com
