На моя блог има няколко текста, свързани с "Лисенковизма" и заклеймяването на генетиката по време на комунистическия режим в България.
Тук продължвам темата, като предлагам на читателите статията на моя приятел и някогашен колега от Института по молекулярна биология на БАН д-р Константин Чипев.
Той пряк потомък на двама видни българи - Министър-председателя Д-р Константин Стоилов и на издателя и книжар от зората на българската държавност Тодор Чипев.
Освен това Константин Чипев е зет на моя преподавател в Софийския Университет по цитология и после по молекулярна биология Проф. Д-р Георги Марков, също от Института по молекулярна биология, с който по-късно станахме приятели, съратници в борбата срещу комунизма и в битките, които водеше Съюз "Истина" под неговото председателство.
Лъчезар Тошев
За
избора пред учения и границите на
компромиса
По
случай 70 годишнина от заклеймяването
на Вайсман-Морган-Менделизма на
Биологичната конференция в България -
април 1949., и преди това на сесията на
съветската селскостопанска Академия
(ВАСХИНИЛ) 1948г.
За автора :
 |
| Константин Чипев |
Константин
К.
Чипев
завършва
физика
в
Софийския
Университет..
Работил
е
в
Института
по
Молекулярна
Биология
към
БАН.
От
1989г. живее
и
работи
в
САЩ
като
молекулярен
и
клетъчен
биолог.
Следи
литературата
по
въпросите
на
еволюцията
и
отношението
между
наука
и
религия.
Простой
шаг простого мужественного человека :
не участвовать
во лжи,
не
поддерживать ложных действий!
Пусть это
приходит в мир
и
даже царит в мире — но не через меня...
Солженицин
1972г.
Преди
70 години през август 1948г. в СССР се състои
специална
сесия, на която генетиката е заклеймена
с постановление и мнозина учени генетици
са отстранени от позициите им.
Това
бележи края на втория етап,
започнал около една година,
преди това от сблъсъка между научната
генетика и псевдонаучното „учение”
на Лисенко.
Първият
етап на борбата на Лисенко (любимец на
Сталин) и съратниците му против
менделовата генетиката започва преди
войната. Тогава е насочена основно срещу
акад. Н.
Вавилов
и акад. Н. Колцов.
Николай
Вавилов е учен със световна известност.
Звездата му изгрява след Октомврийската
революция, която той горещо подкрепя.
Макар и да не е член на Партията, той
възторжено вярва в успехите и
прогресивността на новия живот в Русия.
Обикаля света и събира и съставя една
огромна колекция от семена (250 000).
Наблюденията му го довеждат до закон
за хомоложните серии при наследствените
вариации,
който е сравняван с Менделеевата таблица,
и е рекламиран като голямо достижение
на следреволюционната наука.
 |
| Николай Вавилов |
Поради
научните си постижения Вавилов бързо
се издига в научната и политическата
йерархия. Благодарение на високата си
интелигентност и управленчески качества
той стига до високи постове и успява да
създаде, организира и ръководи
редица(стотици) институти (по генетика,
по изследване на растенията, и др.
Става
президент на селскостопанската академия,
лауреат е на Ленинова премия). Вавилов
е един истински съветски патриот.
Без
съмнения, той смята, че революцията
установява една справедлива прогресивна
социална система. Спори с приятели и
семейството си, защитавайки
колективизацията в селското стопанство.
Той пропагандира постиженията на
революцията при своите пътувания по
света, даже и в лични разговори с верни
приятели.
Говорейки с Теодоси Добжански,
виден генетик, който през 1927г. решава да не се
върне от САЩ в СССР, Вавилов твърди, че
никъде не може да се развият качествата
така всеобхватно както в Съветска
Русия.
И това е в личен разговор с близък
приятел, проведен в Америка далече от
подслушвачи. Може да се предположи,че
Вавилов следва дълга си на пратеник на
съветска Русия, който е длъжен да говори
така.
Но да защитава колхозите и да
славослови постиженията в селското
стопанство в писма и статии от 1932 -35г., по
време на Голодомора в Украйна, по време
на изселването в Сибир на „кулаците”,
и след това, е възмутително не само от
от днешна гледна точка.
Нужно ли е било
да си по-католик от Папата?!
Или поради
многократните пътешествия в чужбина,
Вавилов не е наясно с това, което се
извършва в страната му?!
Той едва ли
предполага как бъдещите години ще
покажат точно обратното на неговите
твърдения.
И ако той е бил заслужено, но
и щастливо, облагодетелствуван в научната
си кариера, то тя главоломно започва
да се срутва, и той започва да губи
позициите си. И то поради действията
на издигнатия от него до високи
академически позиции агроном Лисенко.
Именно
той открива Лисенко и го лансира в
научната общественост, пропагандирайки
неговия метод на яровизация (вернализация).
При този метод се използуват положителни
ниски температури за обработка на семена
за ранни пролетни посеви. (заб. В наши
дни вече са известни молекулярните
основи на използувания ефект.)
Вавилов
защитава този метод и подкрепя Лисенко
в работата му.
Обясненията,
които Лисенко дава на този а и други
практически подходи в неговата дейност,
се основават на това, че придобити
качества се унаследяват. Противното
гледище е , че унаследяването се дължи
само на гените, или по-общо – на хроматина
в ядрото на клетката.
Това са възгледите
на новата генетика на Вайсман и Морган
, преоткрили генетичните закони на
Мендел. Вавилов стои на модерните
генетични позиции, и не приема
теоретическите обяснения на Лисенко.
Използувайки
благоразположението на Сталин, който
вярва в положителния ефект на прилаганите
от Лисенко методи върху реколтата, и за
да заглуши критиците си, Лисенко започва
яростна борба не толкова с научни доводи,
а с идеологически. Вайсман и Морган са
обявени за буржоазни реакционери, и
всеки, който поддържа възгледите им,
трябва да бъде заглушен. Това е по време
на най-жестокия Сталинов период на
скалъпени процеси, чистки и смъртни
присъди. Но има смели учени, които си
позволяват да противостоят. Академиците
Константинов, Лисицин и българския
генетик проф. Дончо Костов са основни
в борбата за разобличаване на раздутите
„постижения” на Лисенко. Той (Лисенко)
ги атакува с ненаучни доводи.
Ето
как звучат те: Колхозниците
от Куйбишевския край безусловно знаят
за яровизацията повече
от акададемиците Константинов
и Лисицын, да
не говорим
за
доктор Дончо Костов, който,
да ме прости, буквално не знае как се
сее и жъне царевица.
Друг
отявлен критик на анти-генетическата
позиция на Лисенко е известния учен
Н. Колцов.
Директор на Института по
експериментална биология, основател
на руската и съветска школа по
експериментална биология.
 |
| Николай Колцов |
На сесии на
Селскостопанската академия 1936-37г. той предвожда
съпротивата срещу лисенковистите.
Малко хора го подкрепят. Вавилов даже
го критикува и защитава не само
практическите, но и теоретическите
доводи на Лисенко.
Въобще
до 1939г. Вавилов се стреми компромисно
да не се противопоставя и даже да защитава
Лисенко от нападките.
Подчертава
постиженията на ръководените от него
Институти по генетика и по изследване
на растенията.
Цитира в статия в списание
Природа (1938г.) работите на своя сътрудник
проф. Дончо Костов по продължаване на
делото на Мичурин в областта на
отдалечената (вегетативна) хибридизация.
Той опитва да се съобрази с духа на
времето и горчиво преживява ареста на
18 свои сътрудници шрез периода
(1934-38г.). Но компромисът му не дава
положителни резултати и Вавилов минава
към конфронтация.
През
1939г. той обявява: „
позициите
на Лисенко са не само в противоречие с
групата на съветските генетици , но и с
цялата съвременна биологична наука.
„Завършва
изказването си с пророческите думи:
“Ще
идем на кладата, ще горим, но от своите
убеждения няма да се откажем.”
Следва арест, скалъпен процес, затвор
. Предотвратени са всякакви опити за
негова защита от страна на учените.
След
ареста на Вавилов (1940.)
год
акад. Н.Колцов
е
разпитван и яростно нападан от противници
на генетиката, което довежда до неговия
инфакт и скорошна кончина.
В
затвора през 1943. умира и Вавилов.
Така
Лисенко се справя с тези двама свои
опоненти.
 |
Трофим Лисенко
|
След
войната позициите на Лисенко са отслабени.
Не са довели до положителни резултати
неговите агрономически експерименти.
Позициите на генетиците са засилени.
Членът на Политбюро Андрей Жданов и
синът му Юри (избран да завежда науката
към централния Комитет(ЦК) на Партията)
се обявяват против Лисенко. Междувременно
студената война е започнала и западното
влияние е преследвано.
Акад. генетик Антон Жебрак е подложен
(1947г.) на съд на честа пред Селскостопанската
Академия (ВАСХИНИЛ), защото в своя статия
в сп. Сайънс- 1945г., хвалейки постиженията
на съветската наука, е критикувал
Лисенко. Свален е от поста председател
на Белоруската академия на науките.
Опитът
на Ю. Жданов да се противопостави на
Лисенко свършва неуспешно. Лисенко
пише писмо/жалба до Сталин и възстановява
позициите си. В писмо до Вожда Юри Жданов
се извинява и разкайва за грешната си
оценка. В защита на Лисенко се изказва
и известният физик и брат на Н. Вавилов,
Сергей Вавилов, председател на АН на
СССР . Той заклеймява противниците на
идеологическия убиец на брат си - Лисенко
и призовава да му се съдейства.
Завършва
със славословене на Сталин:
Да живей ... !!!
...
Нужно ли му е било, толкова ли се е
страхувал за кожата и позицията си, че
да защитава по този начин отявления
враг на брат си?!!!
Какво
е било това време?!
Какво
е направил терорът на Сталин със съвеста
на тези иначе достопочтени учени.!!!
При
цялата почит към и мъченически ореол
около самия Н. Вавилов, неговото
правоверно поведение до 1939г. не търпи
критика. Смъртта не е алиби!
Решителната
битка между двете линии - лисенковизма
и противниците му се състои през август
1948г.
Юри
Жданов е "здал фронта" четири месеца преди
това. Но много генетици се изказват в
защита на генетиката, въпреки силни
политически и партиен натиск. Някои
като Шмалхаузен и Дубинин (бъдещи
академици) отстъпват от позициите си.
Пишат писма , в които се разкайват за
грешните си убеждения.(преди войната
Дубинин се е разграничил и от своя учител
акад. Н . Колцов.) Това не им помага, и
скоро след сесията те загубят научните
си постове.
Други
генeтици
достойно отстояват научното си верую.
Акад. Антон Жебрак не е паднал духом
(макар че кара на крак инфактните си
състояния след „другарския” съд
предната година) се опитва да изложи
аргументи в полза на генетиката.
Многократно е прекъсван с викове от
залата. В последствие написва покайващо
писмо, в което пише,че ще следва линията
начертана от Партията..
Вестник „Правда”
отпечатва писмото му:” Докато
Партията приемаше и двете насоки в
съветската генетика ... аз твърдо защитавах
своите възгледи, които се различаваха
от тези на Акад. Лисенко по много точки.
Но сега ...като партиен член, аз не виждам
възможност да продължавам да отстоявам
възгледи, които ЦК на нашата партия е
обявила за погрешни.“...
Иначе
казано: „ето, искаха да каже 2+2=5, заедно
с Уинстън Смит от „1984“ на Джордж Оруел,
и той казва, че приема това „партийно
поръчение“.
Но това не им е достатъчно.
Не се е изказал добре. Не им звучи
убедително. И редакторите на в. „Правда”
печатат „редакторска забележка“,
обявяваща, че Жебрак се е объркал, и че
Партията никога не е признавала и двете
течения на генетиката, а само и единствено
Лисенковата доктрина.
И завършват с
предупреждението, че „ бъдещата работа
на проф. Жебрак ще покаже дали е бил
искрен със своето становище”. (След
смърттта на Сталин Жебрак се присъединява
(1955) към още 300 други подписвайки писмо
против Лисенко. Но Лисенко по това време
вече е любимец на Хрушчов и оцелява на
ръководната си позиция. Минават още
десетина години преди да отзвучат
последиците от Лисенковизма в СССР).
Героят
от Отечествената война И. А. Рапопорт,
сътрудник на акад. Н. Колцов, също е
партиен член, но е единственият, който
на Августовската сесия (1948г.) иска думата
веднага след Лисенко и самоотвержено
изрежда постиженията на генетиката и
решително се обявява против Лисенковата
линия. Изключват го от Партията, но той
вместо да моли за прошка сам им хвърля
партийната си книжка. Загубва поста си.
Но след години добива световна известност
като откривател на явлението и метода
на химическата мутагенеза , става
лауреат на много награди и кандидат за
Нобеловава премия.
В.С.
Немчинов директор на Тимирязевската
селскостопанска академия се опитва
да защити менделизма в края на сесията
(август 1948) , прекъсват го многократно
на сесията, но той не престава. Убедително
защитава Жебрак. Съгласен е с практическата
дейност на Лисенко, но не приема неговата
позиция срещу хромозомната теория за
наследствеността (Вайсман-Морган).
Съответно скоро след това губи позицита
си, но не и научната си съвест.
В
същата академия
с
Немчинов и Жебрак е и акад. Д.Н.Прянишников
(основоположник на агрохимията в Русия),.
Последният , защитавайки своя ученик
Н. Вавилов, особено след арестуването
му, остро и открито критикува и Лисенко
и друг подобен на него мракобесник
-Вилямс. Смята се , че тази активна
позиция, (заб. може би и възрастта му)
го е спасила от репресии. Действал е
обратно на максимата - прклонена глава
сабя не сече.
В неговите изложения преди
и след войната, той посочва, че Лисенко
в дейността си не се проявява като
генетик, въобще не е и мичуринец, и даже
не е ламаркист, а просто виталист и
анти-дарвинист. Но за съжаление по време
на августовската сесия 1948 е вече
покойник.
След
тези примери на доблест и компромис на
научната сцена в страната на Съветите,
академиците в България бързат да направят
подобна сесия, разобличаваща генетиката
като буржоазна реакционна идеалистична
и метафизична, която не бива да има
приложение в България.
 |
| Българската конференция срещу генетиката през 1949г. |
На
българската сесия (1, 2) противоречия с
Партията няма. Основните докладчици
Христо Даскалов, Титко Черноколев и
Тодор Павлов се изказват за да да
разкритикуват професорите написали
учебници във Вайсман-Морган-Менделов
дух, и за да изискват внедряване на
мичуриново-лисенковата агрономия. Никой
от присъстващите и от критикуваните не
се възпротивява.
Всички се самокритикуват
и обещават да променят начина си
намислене.
Авторите на учебници по
генетика и биология (професорите Хр.
Попов/*,
Г. Генчев /**,
М. Попов ) се самозадължават да включат
учението на Мичурин –Лисенко в следващите
издания, и да махнат изложението на
Вайсман-Морган-Менделизма.
Да си
представим Галилео огънал се пред
Инквизицията, отказал се от Коперниковата
система, отгоре на това да обяви, че ще
напише книга, защитаваща противната
теория.
Основните
нападки във встъпителния доклад на
сесията са срещу акад. Дончо Костов (към
него е отправена „другарска“ критика,
все пак той е член на Партията, бил е в
Съветския съюз редица години преди
войната, вж. По-горе) и акад. Методи Попов.
И двамата са световноизвестни учени, и
двамата оглавяват Институти, затова и
двамата трябва да застанат ясно на
„правилни „ позиции. Особено Д. Костов,
който, поканен от Н. Вавилов за научна
работа в Съветска Русия, е бил в лагера
на генетиците-критици на Лисенко през
1936-37г. По здравословни причини той не
участвува в сесията. Изпраща писмо,
което да се прочете от подиума (3)./§
 |
| Дончо Костов |
В
това писмо освен бегло споменаване на
Мичурин (два пъти), и това, че не винаги
има ясни и непротиворечиви обяснения
при използуване на Мендел-Морган-Вайсмановата
теория, няма нито дума за Лисенко. Нито
пък експлицитно отрича модерната
генетична теория, в полза теорията на
Мичурин-Лисенко( заб.: такава „теория“
няма).
Завършва със смисления призив:
нека не само на думи да се възприеме
диалектическия материализъм , и нека
да решаваме проблемите конктретно във
връзка с реалността , а не тесногръдо.
 |
| Черновата на писмото на Дончо Костов |
Такова
неутрално писмо не е по духа на
организаторите, Те съставят фалшив
вариант, който се прочита вместо
оригинала (3).
Нека
сега сравним този оригинал с прочетеното
и публикуваното на конференцията писмо
(неидентифициран автор(и), ще ги наречем
„лъже-Костов”) (уж) пратено от Д. Костов:
В него има твърдения, които освен че
или са неверни или въобще не фигурират
в оригинала. /§§
 |
| Писмото "Лъже-Костов" представено на конференцията |
Отсъствието
на акад. Костов от конференцията се
използува за да се издигнат тези лозунги
от негово име, без негово съгласие. В
редица пасажи на фалшивото писмо се
повтаря това възприемане на творческия
дарвинизъм, творческия метод на
марксизма-ленинизма и се призовава да
се прочистят всички остатъци на
реакционната буржоазна наука. Все неща,
за които Костов въобще не е споменавал
в истинското си писмо.
Представете
си състоянието на болния учен, когато
прочита как името му е
използувано
за безочлива пропаганда.
Как неща, които не е писал и казвал, му
се приписват с идеологическа цел.
Партийната му правоверност няма
да е
достатъчна да го утеши. Няколко месеца
по-късно той,
подобно на акад. Колцов в Съветския
Съюз,
става поредната инфарктна жертва на
лисенковизма, а е само на 52 години.
В
България само няколко години са минали
от установяване на марксистката идеология
във всички области на живота. До тогава
обучението става по учебници, в които
се излага господстващото мнение на
вайсман-морган-менделовата генетика.
Марксистите смятат, че тя противоречи
на диалектическия материализъм с това,
че предполага неизменни гени и лишава
околната среда и хората от роля в насочени
изменения в наследствеността, за което
претендира лисенковата мичуринска
„генетика“. Унаследяването на придобити
белези е в основата на учението на
Ламарк.
В
началото на 20 век Модерната генетика
(Вайсман-Морган) прохожда трудно като
среща съпротива от ембриолози и биолозите
занимаващи се въобще с развитието на
организмите.
Един
от тях е и Методи Попов, който се изявява
като успешен учен и работи в Германия.,
Завърнал се в България и след Балканските
войни, в които участвува, той написва
учебник по биология (1919г.), в който е
силно критичен към модерната генетика
и настоява, че не само хромозомите носят
наследствените белези. А че има и
не-генна (епигенетична) наследственост,
в която участвува цялата клетка. ( До
1948г. той има 150 научни труда, в които
пряко или не, намира недостатъци в
генетичната теория, макар, че тя вече е
утвърдена и многократно научно доказана).
Учебниците по биология, които той пише,
след Втората световна война са написани
в духа на вайсман-морган-мендел-овата
генетика. Въпреки, че той не е съгласен
с твърдението на тази теория, че само
хроматина (хромозомите) са носители на
наследствеността. На сесиятa
през април 1949г. Акад. М. Попов обещава
да изхвърли тази генетика и да я замени
с мичурин-лисенковата.
Но
от него се иска повече.
Но
е добре да обяви от трибуната, че приема
новата идеология.
И
М. Попов го прави неколкократно/***.
Не
само да напише, че 2+2=5, но и лично да го
каже от трибуната.
Подобна
убеденост очакват от Уинстън Смит
следователят О‘Брайън и шефът му - Биг
Брадър в „1984“ на Оруел.
И сякаш
дългото му изказване на конференцията
не е достатъчно,
той решава да го допълни и изпраща
писмо
до сесията, за да потвърди правоверността
си:
Аз
искам да ви уверя обаче, другари, че
напълно възприемам големите идеи,
начертани от гениалния биолог Мичурин
и че превъоръжен с неговия метод ще се
опитам да преоценя някои мои изследвания
в миналото и да им дам по-правилно
теоретично обяснение, както и да дам
нови постижения на нашата наука в духа
на
мичуринското
учение.
 |
| Методи Попов |
Какво
го е накарало да направи това. Той е
високоуважаван всепризнат учен, участник
в Балканские войни, бивш ректор на
Универитета, бил е посланик в Германия
(1923-27), опълчил се е срещу расовата теория
на нацизма, написвайки научен труд
показващ че чисти раси няма, смело върнал
на Хитлер получените немски държавни
награди. След Девети септември 1944г.
макар, че остава безпартиен, е тачен от
„народната“ власт заради твърдата си
позиция срещу антисемитизма.
По време
на сесията е почти седемдесет годишен.
За една доблестна съпротива по отношение
на една идеология надали рискува да
загуби живота си, нито ще го изселят или
съдят. За една неутрална позиция също
не се очакват големи санкции. Вместо
това, обаче, той раболепно и многократно
не само се отрича от съвременната
генетика, но и официално обявява, че
прегръща партийната диалектико-материалистическа
доктрина на Лисенко.Едно
обяснение е, че тази
постъпка
го спасява от това да загуби ръководения
от него научен институт.
Суетата на учения е достатъчна за да
преклони глава му пред силните на деня.
Или както някой казвал: „С вълците
трябва да се вие“.
Прекалено е да го
обвиним, че с това той става част от
глутницата.
Но се присъединява към
всички останали критикувани участници,
които правят компромис със съвестта си
за да не загубят научните си позиции.
И губят възможност да бъдат поставени
в Пантеона на тези, които решават
„мъжествено да не участуват в лъжата
и не искат чрез тях злото да дойде и
царува в света“(по Солженицин).
Добавка:
И все пак : Може ли да се унаследяват
придобити белези? Има ли не-генетичен
начин за това? Има ли научни данни в
полза на Ламаркизма (респ. Лисенковизма)
? Този въпрос е важен, тьй като покрай
възраждането на култа към Сталин в Русия
се опитват да реабилитират и Лисенко(4)
.
Клетките
на висшите организми се два вида - полови
и соматични. Соматичните клетки, се
диференцират при развитието на организма
и извършват специфични функции в
различните тъкани (черен дроб, мускул,
кожа, и др.).
За да вършат това, само части
от програмите в техната ДНК са активни.
Активните и неактивните „програми“
са белязани с епигенетични маркери
върху хистоните – белтъци, които
участвуват в опаковането на ДНК в
клетъчното ядро. При делене на соматичните
клетки тези маркери се унаследяват от
дъщерните клетки, които продължават
по този начин да изпълняват функциите
си в съответната тъкан.
Ако се изтрият
тези белези (маркери), клетката се
де-диференцира, става плурипотентна.
След оплождането генетичния материал
в делящата се зародишна клетка е точно
такъв-плурипотентен.
Не помни миналото
си. В много редки случаи при почистването
на ДНК някои епигенетични маркери могат
да оцелеят и да се предадат на потомството.
Това явление се среща по-често при
растенията, и много по-рядко във
животинския свят.
То се нарича
Транс-генерационна
епигенетическа наследственост.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Изложението
се базира на материали достъпни на
интернет:
4.
Л. Каргьозов и Е. Ананиев За Лисенковизма
в България –Уроци
от
1949.
6.
Валери Зойфер „Лисенко и трагедията
на съветската наука”.(1993)
Soyfer
VN, 1994. Lysenko and the Tragedy of Soviet Science. New Brunswick,
NJ: Rutgers Univ. Press.
=========================================================================================
1§
В оригиналното си писмо пратено до
конференцията Костов прави преглед на
своята
¼ вековна
научна работа и признава, че е следвал
доминаращата концепция на менделизма
развит от школата на Морган и др. , но
е имал трудности да я прилага и се е
натъквал на противоречия. Оценил е
успехите на Мичуриновата школа
(вегетативна хибридация) и е ръководел
изследвания в тази насока.. Но признава,
че много години (преди 1948) са минали
преди да започне да критикува
идеалистичните концепции в биологията
. Споменава за дискусиите в последно
време в СССР и на Партийния конгрес на
БКП относно диалектико-материалистичната
(диа-мат) ориентация на науката и
културата. По-нататък в писмото той
минава към изложение на дейността,
сегашна и бъдеща, на ръководения от
него Институт (по Приложна Биология и
Развитие на Организмите) , и че всичко
е сложено на позициите на Мичуриновата
биология с правилно диа-мат обосновка.
Благодари за интереса и помощта оказван
на неговия И-тута от Академията. Освен
бегло споменаване на Мичурин (два пъти),
и това, че не винаги има ясни и
непротиворечиви обяснения при използуване
на Мендел-Морган-Вайсмановата теория,
няма нито дума за Лисенко.
/§§
В писмото фалшификат пише: „След
завръщането ми от Съветския съюз (заб.
1937) аз направих опит да мина на позициите
на диалектическия матеиализм, което
помогна много на моите изследвания
върху...., което ми позволи да приема, че
съм на прогресивни позиции (лъжа !!). В
дискусията между мендел-морганизма и
Мичурино-Лисенковия творчески, „деен“
Дарвинизъм”,, Костов пише, че бил на
страната на първите. Това отговаря на
истината, но липсва в оригинала.
(Действително ,Костов е съавтор (1936-37г)
на статии разглеждащи критично
„постиженията” на Лисенковистите.
Съавтори са му академиците Лисицьин и
Константинов, за които стана дума
по-преди.) Следва дълъг пасаж в който
„лъже-Костов” изоставя менделизма-морганизма
, прегръща „Съветския творчески
Дарвинизъм и убеден в неговата правота
го прилага в своята практика дълги
години, до края на провелата се дискусия
в Съветския съюз. Но, пише нататък, това
не означавало, че в своята теоретичната
и
практична дейност
е застанал
на Мичурино-Лисенковска позиция.
(не се обяснява как е възможно хем да
я прилага, хем да не е „застанал” на
нея). Признавайки победата на Съветската
наука върху буржоазните влияния в
биологията той окончателно осъзнал
пълното несъстоятелност на
васйманизма-морганизма. Псевдоавторът
„Лъже-Костов“ не се спира с „вдъхновението“
си.
Сякаш
е на партиен конгрес, той се обръща с
„Другари!” И желае успех на конференцията
до крайната победа на правилните позиции.
Последният пасаж липсващ също в оригинала
е помпозно прекланяне:
Аз съм също
така дълбоко убеден, че конференцията
ще изпълни
достойно
припадащата й се задача – поставена от
Петия исторически
конгрес
на нашата славна Комунистическа партия,
начело с нашия
учител
и водач, големия защитник и покровител
на науката, другаря
Георги
Димитров – да вземе нашата биологическа
наука, нашите
биологически
кадри, млади и стари, най-активно и
съзнателно участие в
изграждането
на социализма в нашата страна.
...
/*
проф. Хр.Попов Далеч
съм от желанието да
убеждавам,
че горните схващания са ме доближавали
до идеите на
Мичурин,
Лисенко и техните последователи. Напротив
днес, когато
проблемите
на генетиката в светлината на мичуринското
учение се
слагат
на вниманието ни с всичката убедителност,
аз добивам пълна
представа
за недостатъците на моята досегашна
дейност, както и за
пътя,
който трябва да следвам при усвояването
на единствения
правилен
научен метод за познание и за действие
– метод на
диалектическия
материализъм.
/**проф.
Генчо Генчев За
мен днес е ясно, че материалистичната
теория за развитието
на
живата природа, както казва Лисенко, е
немислима без признаване на
необходимостта
от онаследяване на индивидуалните
различия,
придобити
от организма при определени условия на
неговия живот. Да
се
поддържа обратното становище това не
означава нищо друго освен
опит
да се обезоръжи науката в благородната
й борба за овладяване на
природните
сили, за тяхното направляване и да се
отклони вниманието
на
човека от борбата му за по-добро бъдеще.
/***проф.
М. Попов: „С
тези мои схващания аз стоя в съгласие
възгледите на Мичурин-Лисенко за
наследствеността, което ме прави да
бъда един научно убеден и искрен
привърженик на Мичурин- Лисенковото
учение, и то не само по въпроса за
наследствеността...
Учебникът
ми по обща биология, в който въпросът
за
наследствеността
е изложен в светлината на Вайсман-Моргановите
схващания
и с тяхната терминология, ще бъде
преработен по
схващанията
на Мичурин-Лисенко, с последиците, които
произтичат от
него.
„...аз
стоя в съгласие с
възгледите на Мичурин-Лисенко за
наследствеността, което ме прави да
бъда един научно убеден и искрен
привърженик на Мичурин- Лисенковото
учение, и то не само по въпроса за
наследствеността...
СВЪРЗАНИ ТЕМИ НА ТОЗИ БЛОГ :
Акадeмик
Румен Цанев за Лисенковизма
LYSENKOISM
IN BULGARIA : LESSONS FROM 1949
ЗАКЛЕЙМЯВАНЕТО
НА ГЕНЕТИКАТА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1949г.
http://toshev.blogspot.com/2018/07/1949.html
ЗАКЛЕЙМЯВАНЕТО
НА ГЕНЕТИКАТА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1949г.-
ЗАКЛЮЧИТЕЛНАТА РЕЧ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
БАН ТОДОР ПАВЛОВ
http://toshev.blogspot.com/2018/07/1949_18.html
