ОЩЕ ЗА ЕВРОИЗБОРИТЕ ПРЕЗ 2007г.

В своята статия "Ще има ли десницата евродепутат?"  Владимир Влайков споменава, че през 2007г. - на първите български избори за Европейски парламент въпреки, че бях втори в листата на СДС, това почти никой не е разбрал.


Ето статията  тук :

Владимир Влайков през 2007г.:

Ще има ли десницата евродепутат?

http://toshev.blogspot.com/2019/03/2007.html

Всъщност аз бях поставен на това място в листата след тайно гласуване на Националния съвет на СДС, който не последва призива на Петър Стоянов да се гласува за Мартин Димитров - тогава отскоро член на СДС и "ново лице" и нов член на НИС от 6 февриуари ( избран с  57:31: 6 гласа).

Предисторията на това решение също е интересна.

Бях номиниран за кандидат в тези избори  от СДС-Свищов, СДС-В.Търново и област Велико Търново, а в София от : СДС-Красно село, СДС-Слатина, СДС-Младост, СДС-Средец, СДС-Триадица, СДС-Изрев, СДС-Лозенец и проф. Д. Ненов персонално.

От своя страна, на 19 март внесох в Националния съвет на СДС писмено предложение водач на листата да бъде Филип Димитров.

На 20 март имаше заседание на НС, с гласуване на предложенията.

87 членове подкрепиха предложение Председателят на партията П. Стоянов да води листата, а 7 - в т.ч. и аз гласуваха водач да бъде Филип Димитров. Филип Димитров присъства, но не участва в това гласуване.

Освен това се реши, че не може и Стоянов и Филип Димитров да бъдат в листата.

Така Филип Димтров дори не стана втори в листата, а беше много грозно бламиран.

Това стана причина - разбира се не веднага, но след няколко месеца Филип Димитров да напусне политиката.

Той замина да преподава в САЩ. След това беше назначен за посланик на Европейския съюз в Грузия, а след изтичането на мандата му стана съдия в Конституционния съд.
 


Листата предложена от НИС на СДС и внесена за гласуване от Националния съвет се оглавяваше от Петър Стоянов.

След него имената бяха в следния ред : Мартин Димитров, Любов Панайотова,  Лъчезар Тошев , Надежда Михайлова, П.Славов, Е. Кънев, Вълчо Чолаков, Христо Кирчев и др.

При гласуването аз получих 49 гласа, Мартин Димитров - 39, Христо Кирчев- 14, Любов Панайотова - 13 гласа, Надежда Михайлова - 11 гласа.

Надежда разбира се не прие да бъде на пето място в листата.

На следващите избори през 2009г. тя взе реванш, като стана водач на листата на "Синята Коалиция" и беше избрана за евродепутат.

Така аз спечелих второто място в листата, а Мартин стана трети.

Същата вечер, преди заседанието на парламентарната група на ОДС, Петър Стоянов "чел конско" на Йордан Бакалов за това, че съм бил подкрепен, така категорично.

 

 

 

 

 

 

Независимо от това, че бях на второ място в листата, от медийното време на кампанията, което се заплащаше и тогава, както е и сега , аз получих  от СДС  - 0 (нула) минути по телевизия и 2 пъти по 1 (една) минута по БНР.

На 21 март 2007 в СДС дойде г-жа  Шейла Гън (Sheila Gunn) - консултант на британските консерватори по политическа и медийна комуникация. 

Работила беше за Джон Мейджър (Лидер на консерваторите след Баронеса Тачър) и политически кореспондент на вестник Таймс. Темата на срещата беше : 

 "Комуникационен план и план на кампанията - оценка на състоянието”.

Нейното заключение след срещата беше, че от кандидатите в листата аз съм най-подходящ за представяне пред медиите (след моите 4 мандата в Народното събрание, това не беше изненадващо).

Но ... това не се вписваше в концепцията за "нови лица" на Петър Стоянов, поради което телевизионното време за мен в кампанията беше споменатите по-горе 0 (нула) минути. И 2 (две) минути по БНР.
 

 Нейното идване беше нещо като подкрепа от британските консерватори за СДС, тъй като тогава Петър Стоянов беше решил да прави коалиция на европейско ниво с  тях (Подписването на тяхната платформа"Движение за европейски реформи" Петър Стоянов извърши на 6 март- заедно с британските консерватори на Камерън - от Обединеното Кралство и тези на Тополанек - от Чехия), които бяха в процес на напускане на съюза си с ЕНП (което и стана скоро след това).


Аз се противопоставих на тези планове и пледирах за лоялност към ЕНП. СДС се раздели по този въпрос, но в крайна сметка надделя виждането за оставане в ЕНП.
 

ЕНП  от своя страна заплаши СДС с изключване заради този "флирт".

На 8 март Председателството на групата на ЕНП предложи на Бюрото на ЕНП да изключи СДС.
Ние се хвърлихме да"спасяваме" СДС и успяхме. Този скандал имаше своята цена, изразена в отлив на гласове от синята листа.

Но още на 8 февруари Жозеф Дол - лидер на групата ЕНП-ЕД беше заявил, че ЕНП в България, това вече е ГЕРБ.

Това се беше случило, след като Петър Стоянов отказал среща с Дол, а ГЕРБ се срещнали с него. 
Обяснението на Стоянов беше, че той е отказал срещата, защото се е срещнал с Дол в коридора преди това и поговорили малко там.  Без коментар....

Не знам дали това беше причината, но Председателят на Групата на ЕНП в ПАСЕ , на когото бях Вицепрезидент  по това време,  подкрепи само мен, а не Стоянов със специално писмо.

СДС в крайна сметка остана в ЕНП, а не тръгна с консерваторите.

И досега смятам, че това сътресение и то в разгара на кампанията,  беше вредно за СДС и се отрази на резултатите от изборите. 
 СДС тогава взе  4.73% (91 503 гласа), а ДСБ - 4.64% (83 944 гласа) и нито една от двете партии не спечели мандат.

Тежестта на мандата тогава беше 107 650 гласа.  

 Земеделците от Народен съюз съответно - 29 742 гласа, а ССД - 14 355.

ГЕРБ тогава получи 21.69% (419 301 гласа), а НДСВ 6.26% (120 945 гласа) . За сравнение БСП получи 21.41% (414 050 гласа), а ДПС - 20.26% (391 711 гласа), Атака 14.22% (120 945 гласа). 

Във Великотърновска област аз спечелих повече преференции от Петър Стоянов благодарение на вот в Свищов и във Велико Търново. Това беше и единствената област където Стоянов се класира втори по преференции.

СДС - Велико Търново издаде и специална брошура н моя подкрепа.

 

 

 

 

 
Но на тези избори, белязани от множество вътрешни раздори в десницата - разцепена между своите две - вече враждуващи части - СДС и ДСБ, не успя да има нито един евродепутат.
 
Тъй като подкрепата на Люк ван ден Бранде - тогава Председател на Групата на ЕНП в ПАСЕ, а после Президент на Комитета на Регионите на Европейския съюз беше важна за СДС, една от споменатите  две минути по БНР, които получих в тази кампания, беше посветена на неговото писмо.
 
За коректност трябва да кажа, че писмото на Люк ван ден Бранде излезе и в два вестника, с читатели от кръга на тогавашната десница.

Ето какво написа той тогава :

Luc van den Brande

Chairman of the EPP/CD GroupParliamentary Assembly of the Council of Europe :

Latchezar is a model citizen!

Следва пълен превод на писмото на български език:

Люк ван ден Бранде-Президент на групата на Европейската Народна Партия в ПАСЕ :

Лъчезар е образец за гражданин!

Люк ван ден Бранде с Комисаря Хан

Страсбург, 18 април 2007 г.

Голямо удоволствие беше за мен да познавам и да работя с Лъчезар Тошев тук в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и на равнище Европейска Народна Партия.

Най-ценното качество на Лъчезар е неговата човечност с присъщата му вяра в добротата на всяко човешко същество и неговата лична ангажираност да допринася за обществото, в което живее. Накратко, Лъчезар е образец за гражданин.

Лъчезар беше член на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа повече от 13 години, обхващащи съзидателните години в живота на нашата организация.

През тези години Съветът се трансформира от улегнал и благопристоен джентълменски клуб в организация, която за малко повече от 10 години, увеличи повече от двойно своя размер и бе длъжна да намери нови визионерски подходи към изцяло новите реалности.

Приносът на Лъчезар и неговите колеги в нашата работа през тези години е неоценим.

Във времето си в Асамблеята, Лъчезар представи голям брой доклади по широк кръг от въпроси.

В техния списък са теми като

Парламентарният контрол над международните организации,

Международното сътрудничество в средиземноморския и черноморския басейн,

важното становище от 1995 г. по кандидатурата на Латвия за член на Съвета на Европа,

Биотероризмът,

Унгарският закон за преференциално третиране на етническите унгарци,

Пактът за стабилност в Югоизточна Европа,

голям брой екологични доклади и още много.

Голямото наследство, оставено от Лъчезар на Асамблеята е докладът за

Международно осъждане на тоталитарния комунизъм,

 една идея, приета на дневен ред и от нашите колеги в Европейския парламент.

В края на 2005 г., с дълбоко съжаление научих, че Лъчезар напуска парламентарната Асамблея.

Човек с неговия калибър и рядката комбинация от личностни качества и политическа мотивираност не се среща често и както е казал един по-мъдър от мен човек - политикът гледа към следващите избори, а държавникът към следващото поколениe.

Ако хората в България изберат Лъчезар Тошев в Европейския парламент на 20 май 2007 г. те ще са взели мъдрото решение да препотвърдят европейски мандат на един наистина голям държавник.

Съжалявам, че Лъчезар напусна Асамблеята, но знам, че полученият опит ще му послужи добре в бъдеща и равностойно предизвикателна роля.

През 2006 г. Президентът на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, удостои Лъчезар Тошев с почетно членство в Асамблеята и Медал за заслуги.

По онова време Лъчезар беше вторият български гражданин почетен така.

За мен беше и ще бъде отново изключително голяма чест да работя с моя приятел и колега Лъчезар Тошев.

Люк ван ден Бранде
Президент

Като признание за служене на европейската кауза

Лъчезар Тошев се обявява за почетно асоцииран член на

Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и

ще се ползва с прерогативите, определени с решението

от 13 януари 1988 г.

Страсбург – 23.01.2006 г.

Рене ван дер Линден – Президент на ПАСЕ



НАГРАЖДАВАНЕТО В СЪВЕТА НА ЕВРОПА 
    

ФИЛИП ДИМИТРОВ ЗА КНИГАТА „ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ДОКУМЕНТ”

РЕЧ НА ФИЛИП ДИМИТРОВ
НА ПРЕМИЕРАТА
НА КНИГАТА

 „ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ДОКУМЕНТ”

01.07.2009 г.
 

Зала „Дом на архитекта”, София

 

 

                                                                           

Филип Димитров:

Уважаеми Дами и Господа,

Аз съм наистина поласкан,

че участвам в представянето, защото мисля, че това е една много важна книга.

И в този смисъл се присъединявам към благодарностите към издателя, един от вдъхновителите, Българската лига за правата на човека,  фондация Конрад Аденауер,  без която това би било немислимо, и защото мисля, че в тази книга има доста ориентири и за нас и за това което на практика има да вършим.

Има едни хора, които като започнат да правят нещо вдигат такъв джангър около себе си, че даже не разбираш какво точно правят, но нещо се шуми.

Моят приятел Лъчезар Тошев е общо взето обратният вариант.

Той е скромен човек, който дори и когато свърши нещо, което обръща поведението на една европейска институция и следователно на всичките участващи страни в нея, той прави това скромно, така че някой може да не е забелязал.

Резолюцията, която е повод за тази книга е дело преди всичко инициирано, направено и доведено до успешен край - дори тогава, когато той вече не можеше да присъства пълноправно в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа,   от Лъчезар Тошев.

И трябва да си дадем сметка, че е привилегия да седим и да слушаме и да гледаме това, което е направил, защото много малко хора в България са го направили такова.

Това всъщност е едно уникално действие, което се оказа, че провокира драматични реакции от най-различни кръгове, които по едни или други причини се опитваха да възпрат тази инициатива.

Въпреки това, пак повтарям, благодарение, разбира се на усилията и на много други хора, но преди всичко на абсолютно непоколебимата твърдост на Лъчезар, това стана факт.

 

Защо си мисля, че тази книга е важна?

Преди двайсетина години Франсис Фукуяма обяви, че историята е свършила и че вече няма интелектуална и практическа алтернатива на демокрацията в света.

За съжаление, това не е вярно.

Ние видяхме в последните няколко години как една Куба няма никакво намерение да се промени.

Как в една Венецуела нещата вървят от зле по зле.

Как Корея прави опити с атомно оръжие и как само преди няколко дни на площадите на Техеран опитът за някакъв начален старт към демокрация беше смазан.

Това, което става в днешно време съвсем не е победоносният ход на демокрацията, както си го представяхме преди двайсет години.

И струва ми се, че обикновените диктатури не са това, което ефикасно действа срещу борбата за свобода.

Опасявам се, че онова, което ние най-общо казано наричаме тоталитаризъм, съвсем не е умряло и че тоталитарните тенденции в съвременния свят съществуват и в известен смисъл се развиват.

Вие ще видите в тази книга, че едно от големите обвинения срещу хората, които искат да се говори за комунизма, да се осъжда комунизма, да се развенчава неговата доктрина и практика е обвинението в анахроничност.

Те ни обвиняват, че се занимаваме с минали работи, които вече са се свършили.

Казват ни, че никъде по света, освен на най-екзотични места не са останали истински комунистически режими и че следователно няма какво толкова да се занимаваме с тази тема.

Аз продължавам да мисля, че това е съвършено погрешно по няколко причини и това, което ми се иска да споделя с вас е виждането ми за причините, поради които ние трябва да продължаваме да се занимаваме с комунизма.

Първо, историята между другите неща, както казваше Цицерон е и учителка на живота.

Историята на комунизма не е отминала.

Днес ние виждаме, че из цяла Европа и особено в Източна Европа набъбват движения, които някои хора наричат неонацистки.

Действително, от време на време те кокетничат с фразеологията на нацизма.

Проблемът е там, че тя е до такава степен смазана от общественото мнение, че с нея може да се кокетничи по начина, по който малките деца говорят мръсни думи – повтарят ги отново и отново и им се наслаждават, но без с това да предизвикват сериозен ефект.

Ако се вгледате обаче в онова, за което тези хора говорят - извън войнстващия етноцентризъм, който прочее, не е толкова неприсъщ и на комунизма, въпреки че на вид това като че ли не се очаква от него - вие ще видите, че една голяма част от изразните им средства, една голяма част от позоваванията им в крайна сметка ни връщат към жаргона на комунизма.

Не съм аз този, който измисли названието червено-кафяв феномен.

Червено-кафявият феномен го видяхме при Милошевич, виждаме го в една или друга форма, но всъщност той се роди като идея в Русия, Червено-кафявият феномен съществува в момента и представлява, позволявам си да го кажа съвсем еднозначно, представлява заплаха за свободата днес и в бъдеще.

Проблемът за комунизма обаче е че комунизмът - за разлика от нацизма - първо не получи онова нравствено осъждане, което получи нацизма и второ, което даже може би е по-важно (е, и че двете са еднакво важни), успя да съхрани в академията, в публицистиката, в ежедневния живот почти непокътнат своя език.

Този език не беше осъден и не беше отхвърлен.

 Този език се употребява и до ден днешен и то се употребява на места, където човек най-малко очаква да го чуе, което прави възможността да се използват именно панели от комунистическото мислене и поведение, за да придаде приемливост на онова, което днешните червено-кафяви предлагат. Т.е. в известен смисъл комунизмът и споменът за него са много по-живи.

От друга страна, това което успяхме да видим при комунизма и което трудно можа да се проследи при нацизма, защото нацизмът трая много по-кратко, беше ужасяващото въздействие върху психиката на хората. Имаме данни за онова, което те се опитаха да произведат като Хомо Комунистикус или Советикус, или както щете го наречете, и на което ние все още всички плащаме някаква дан.

Това нещо също така продължава да помага на съществуването и на развитието на онези тенденции, за които говоря днес, които ние виждаме в България, които управляват в страни като Словакия, в Русия, които можете да наблюдавате къде ли не. Струва ми се, че това са неща, които просто трябва да бъдат вземани предвид, защото ние не си говорим само за жертвите.

 Тези, на които жертвите са им скъпи разбира се не могат да ги забравят, но онези юнаци, които викат, абе в крайна сметка хайде, било каквото било, трябва да се върви напред, всъщност поставят под заплаха бъдещето, и то бъдещето на следващите поколения. Защото много е лесно евтините клишета на комунизма да бъдат употребявани навсякъде в медиите, в предизборните кампании, и по някакъв начин да продължават да отравят или да запазват отровния ефект на комунизма. Или ако щете дори да го засилват.

Затова аз си мисля, че четенето на тази книга е изключително полезно. В нея вие ще видите, особено в първата част, в която е подробно представен дебатът в ПАСЕ, вие ще видите логиката на хората, които се опитват да оспорят необходимостта да се заклеймява комунизма.

И те ви дават, анахронично е, вече не е интересно, няма такова нещо повече.

Микис Теодоракис пък се цитира на друго място, казва,„...Аз никога няма да се съглася с такова нещо, защото си спомням онези, които са загинали в борбата срещу нацизма...”

и така нататък, и така нататък.

Аз си бях позволил някъде да кажа, с което раздразних много хора, че по време на религиозните войни в Германия разбойнически банди е имало и от католиците и от протестантите.

Но когато те са се избивали или са нападали и разорявали села, общо взето същественото за тях не е било дали са католици или протестанти, съществено е било, че са разбойници.

И от тази гледна точка, това, че някой се е бил с някой друг съвсем не означава, че това може да се ползва като аргумент за собствените му качества.

Пак повтарям, комунизмът за съжаление продължава да бъде много по-жив отколкото нацизма.

 И червено-кафявият феномен с цялото свое кокетничене, с етноцентристки понятия, с това, което ние виждаме и тука, бесните атаки срещу цигани, евреи, турци и така нататък той всъщност, разиграва една чисто комунистическа теза.

Тези хора говорят за национализъм, ама в същност те говорят в много по-голяма степен и с по-голям жар за национализация.

При всичко това ми се струва, че разпространението на текст като този е нещо, което е и навременно и полезно за четене на всеки и от друга страна пък показва точно тази упорита и в крайна сметка успешна борба,
която Лъчезар изведе в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и която благодарение на това може да бъде използвана за следващи крачки и в национални парламенти, в европейския парламент в бъдеще.

Въпросът за съжаление съвсем не е приключен.

 

 

 

 

 

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА :

23 АВГУСТ - ДЕН ЗА ПАМЕТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ПОЧИТ КЪМ ЖЕРТВИТЕ НА ТОТАЛИТАРНИТЕ РЕЖИМИ

ИСТОРИЯ НА БОРБАТА В ПАСЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

https://toshev.blogspot.com/2018/08/23.html